Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно
търговско дело № 351 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане
по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ЛОВМИЙТ ЕНД ФИШ“ЕООД срещу решение
№147/10.01.2020г., постановено по гр.д. №1899/19г. по описа на ВРС, 21 с-в, с
което е бил осъден да върне на „Атлантик“АД получен по развален договора аванс
за цена на изработка на стоки в размер на 13873.23лв., ведно със съответна
законна лихва, както и са били определени разноски в полза на ищците.
Въззивното дружество, чрез упълномощения
адв. К. (ВАК) сочи допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в погрешно оценяване на доказателствена стойност на посочени от
ответника доказателства и съответно
неправилно установени факти, обусловили и неприлагане на материалния
закон при преценка на характера на сделката и изпълнението на страните, като
предпоставки за развалянето, обуславящо искането за връщане на получената
престация.
Счита, че съдът е пренебрегнал
доказателствата за наличие на цялата договорена стока като складова наличност в
предприятието на доставчика, който е договорил като производител продажба на
стоки от собствено производство и е определил количествата за експедиция на
този клиент. Съответно неправилно е възложил на ответника тежест да доказва
изработка и предложено изпълнение, вместо да установи неизпълнението на
купувача да вдигне закупените стоки. Като счита, че неизправният купувач няма
право да разваля надлежно изпълнен от продавача договор, въззивникът обосновава
и оплакването си за необоснованост на решаващия мотив за отпадане на
основанието за получаване на авансовото плащане по тази сделка.
По същество представителят на осъдения
ответник поддържа искане за отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на
неоснователната претенция. Пояснение на доводите си в писмено становище
адвокатът не е предприел, въпреки предоставената му възможност за това.
Насрещната страна, чрез адв. Ч. оспорва жалбата с доводи за правилно
установени факти въз основа на кореспондиращи си доказателства, като се
позовава на събраните гласни доказателства за договаряне на изработка на
стоките, чиято доставка е била заплатена авансово, но не е била получена от
възложителя. Сочи, че от една страна описаните във въззивната жалба факти са
останали недоказани поради осуетяване на събиране на поисканите от самия
ответник доказателства, а от друга страна показанията на свидетеля, посочен от
тази страна са били житейски нелогични и затова правилно съдът е кредитирал
последователни и убедително депозирани показания на служителя на ищеца.
По същество пледира бланкетно за потвърждаване на правилното решение на
първата инстанция.
Страните са
претендирали разноски, като само въззиваемият е представил списък по чл. 80 ГПК
за настоящата инстанция. Размерът на възнаграждението на представителя на тази
страна е оспорен като прекомерен.
По предварителните
въпроси, посочените пороци на решението и допустимостта на въззивното
производство съдът се е произнесъл с определение № 796/09.03.20г., в което е докладвал и оплакванията на жалбоподателя.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК, действително е и съответства на предявения иск за връщане на дадена на отпаднало основание
сума, представляваща авансово платено възнаграждение по развален поради неизпълнение
на изпълнителя договор за изработка на консерви. Макар че в исковата си молба
възложителят е посочил, че е договорил и доставката на изработените от
предприятие, производител на уговорените стоки и първоинстанционният съд е докладвал
твърдения за този специфичен предмет на договора, тази характеристика на
договора не е отразена в диспозитива на акта. Въпреки това, доколкото спорното
вземане се индивидуализира като породено от отпадналото основание, точната
правната квалификация на фактурираната сделка като развален договор не е съществена за
определянето на предмета на делото, а само за преюдициалните въпроси. Затова и
така постановения акт съдът преценява като адекватно отражение на искането,
отправено към съда. Решението е
допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата
оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Становищата на
спорещите изцяло съвпадат относно договарянето на изработването на определено
количество от асортимента на производител срещу авансово заплащане на цена на
цялата доставка, фактурирана на 11.06.2015г. на обща стойност с ДДС в размер на
14 250лв и споразумение за прихващане на част от тази сума до остатък от
2997.79лв срещу насрещни вземания на същия клиент(л. 7 и 8 от делото на ВРС).
Няма спор и относно получения по банковата сметка на доставчика на 23.06.2015г.
банков превод на остатъка, нареден от получателя на доставката.
Спорно е
изпълнението на насрещното задължение за предаване на договорените 25 000
бр. консерви „копърка в доматен сос”.
Въззивникът е
представил пред първата инстанция извлечение от търговските си
книжа(инвентаризационен опис), от които се установява, че непосредствено преди
договарянето към 02.06.15г. е разполагал
с произведена продукция в количества достатъчни за изпълнение на доставката от
складова наличност. Достоверността на това удостоверяване е оспорена от
насрещната страна. Допълнително доказване на редовното водене на документацията
на предприятието не е проведено, като допуснатата по искане на тази страна
експертиза не е извършена след пропусната възможност за осигуряване на
преценката й от вещото лице. Въззивният съд намира, че търговецът може да се
позовава на документирането на факти в своя полза по реда на чл. 182 ГПК, но
без да е доказано, че отразяването на обстоятелствата в счетоводните документи
е съответно на принципните изисквания по чл. 11 ЗСч(гарантиращи достоверно,
хронологично и всеобхватно отразяване на стопански операции, които водят до
изменения на имущественото и финансовото състояние), тези доказателства нямат
обвързващ характер и могат да се противопоставят на насрещната страна само
доколкото кореспондират на останалия доказателствен материал.
Събраните от първата
инстанция показания на трима свидетели, посочени от насрещните страни съвпадат
само отчасти. Тъй като само св. Й. е външно за спорещите страни лице, съдът
преценява на първо място достоверността
на показанията на служителите на двете предприятия спрямо изложеното от
него. Този свидетел е бил посочен като неформален посредник на производителя,
участвал активно както в договарянето на параметрите на сделката, така и при
уреждането на изпълнението й. Това лице обаче категорично е отказало да има
какъвто и да е контакт както с доставчика, така и с възложителя, поради което у
съда се поражда обосновано съмнение за достоверността на показанията на
свидетелката Н., служител във въззиваемото дружество, описваща многобройните
разговори именно с това лице относно уговорките на детайлите по бъдещата
доставка и проблемите на доставчика по изработване на стоките (липса на метални
опаковки, погрешно отпечатани етикети), довели до необичайно забавилата се
доставка до склада им в гр. Варна. Служителката на производителя св. Петкова,
излага в своите показания данни за същия договор, като потвърждава, че нейният
работодател е приел да произведе стоките, които му били платени авансово, но
категорично описва както наличието им като готова продукция, така и
подготовката им за експедиция чрез отделянето им като закупена от този клиент
партида и поредицата от покани до него за вдигане на предложената му за
доставка стока от склада на производителя. Тази свидетелка посочва законния
представител Р. като конкретното лице, към което са отправени покани и описва
точно местонахождение на сграда(посочена като нов офис), където лично е
направила посещение за среща с управител на получателя на предложената
стандартна готова продукция за уреждане на експедицията на авансово платена
доставка. Това описание съответства и на оповестените по партидата на това
дружество в ТРРЮЛНЦ и рекламното му представяне в Интернет (***) данни за изграждане на основен
търговски обект през 2015г, сега оповестен и като нов адреса на управление.
Тази свидетелка посочва като други служители, натоварени с уреждането на
сделките на производителя и изпълнението им, само свои колежки (счетоводител и
организатор-производство), което също не е в противоречие с отричането на
връзката на мъж с фамилия Й. с това предприятие. Показанията на тази свидетелка
са последователно и убедително депозирани и в тях съдът не открива вътрешни
противоречия, напротив признатата липса на спомен относно конкретни детайли на
някои от описваните събития може да се обясни с изминал дълъг период от
време(описват се впечатления от преди 5 години). Въззивният съд не намира
основание да откаже кредитиране на тези показания. Свидетелката описва детайлно
притесненията на производителя от продължителното съхранение на подготвена за
предаване на поканения получател пакетирана стока, която била изнесена в
коридори и затруднявала както дейността на служителите, така и запазването на
качествените й характеристики, особено след като са били взети неголямо
количество мостри и управителя на въззиваемото дружество обещал при поредни 4-5
срещи (през 2016г.-2017г.) да организира
получаване на доставката. Въпреки тези обещания и продължаващите приканвания,
представител не се явил. Продължителното излагане на готовата стока на
неподходящи за съхранението й условия след отделянето й от склада, според
свидетелката, причинила и увреждането на консервираната храна („консервите
гърмели”), което в крайна сметка наложило и пълното бракуване през 2018г., след
изтичане на двугодишния срок на годност на тази партида. Тези показания
подкрепят и записите в инвентарния опис за складова наличност на договорено
количество, достатъчна за предлагане на изработена стока на този клиент.
Като съпоставя
показанията на двете служителки на насрещните страни и изготвената по сделката
фактура за търговска доставка, съдът намира за доказани твърденията на
въззивника относно характеристиките на сделката, договорена през юни 2015г.
Всяка от страните носи тежест да установи изгодни за себе си твърдения, а
ищецът не ангажира убедителни доказателства за уговорено специфично място на
изпълнение, различно от производствената база на доставчика. Дори и да е била
съществена за този клиент, тази уговорка е била приета в предварителните
преговори от лице, чиято самоличност остава неизвестна по делото( тъй като явно
преговорите не са водени от св. Й.), а доказателства за узнаването й от
насрещната страна не се събраха. Напротив, служителите в предприятието на
доставчика са възприели сключената сделка като типична авансова доставка от
склад на производител и така са организирали изпълнението й. Въззивният съд не
може да сподели извода на първата инстанция относно отправената нотариална
покана като уведомяване и за това специално съдържание на доставката, тъй като
в нея не се съдържа каквото и да е посочване за очаквано от клиента
организиране на транспорт на закупеното количество. Затова и най-ранния момент,
в който производителят е можел да узнае, че клиентът му е договорил с
неовластен представител доставка до място различно от своя склад, е уточнението
на твърденията на ищеца в първо по дело заседание. Именно тогава е пояснен
влагания смисъл в уговорка за „доставка”, като поемане на ангажимент за
изпълнение чрез транспортиране до склад на възложителя в гр. Варна. Респективно
незабавното изричното противопоставяне на сделката с такова допълнително
съдържание е своевременно предприето от процесуалния представител на ответника.
При това различно
оценяване на доказателствата, въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателя
за основателни, което налага да изложи собствените си мотиви по правния спор на
страните.
На първо място,
съдът преценява, че безспорно документираната с фактурата сделка има типично
търговски характер, поради което за нея са приложими правила за договаряне на
търговската продажба, уредени като общи правила в чл. 286 и сл. ТЗ и
специалните норми на чл. 318 и сл. ТЗ. Това, че предмет на доставката е
собствена продукция, изработвана от самия доставчик след договаряне с клиента,
не изключва тази квалификация, защото няма никакви доказателства, че
спецификацията на стоката е уговорена в
отлика от останалата типична за този производител стока по начин да я
характеризира като незаместим уникат. Това е критерият, възприеман в теорията
като разграничаващ типичния договор за изработка с предмет определен специфичен
за възложителя резултат от договора за продажба на произведена от продавача със
собствени средства и материали стока, предназначена за широко предлагане на
различни клиенти. Освен уговорката за авансово престиране на цената с частично
прихващане и банков превод преди предаване на стоката, която е несъмнено
потвърдена както с писмените доказателства, така и с показанията на св.
Петкова, всички други специални уговорки не могат да обвързват доставчика, тъй
като са договаряни без представителна власт, а вместо да ги потвърди,
представителят ги е отрекъл с което е осуетил окончателно действителността им
(чл. 301 ТЗ). Не са доказани и трайно съществуващи между тези търговски
партньори отношения по идентични сделки, за да се предполага, че специалните
уговорки са утвърдени вече помежду им. В споразумителния протокол са описани и
множество доставки, приети от производителя от този съконтрагент, но това не
означава, че от където са приемани материали (ако това е склад във Варна) там и
ще предават изработени с тях стоки. Няма и никакви конкретни доказателства за
начина, по който в процесната сделка са били получени мострите, отчетени като
частична доставка от този производител. Макар че и двете свидетелки описват
достигането на незначително количество (не повече от 661 бр. консерви) до
купувача, вдигането им от склада на производителя е възприето като действие на
получателя от св. Петкова и като действие на доставчика от св. Николова. Като
отчита намесата на неустановения по делото посредник, представял се без
основание за довереник на въззиваемия, съдът не може да приеме, че след това
действие производителят е приел като част от своето задължение на доставчик и препращането
на продукцията си до място, посочено от клиента.
Затова и съдът
възприема като договорено съдържание на сделката, и по специално на
задълженията на доставчика, само предвиденото в диспозитивните правила за този
вид сделка, от които страните не са се отклонили с валидно договаряне. Според
тези правила получателят на търговска доставка като длъжник по непарично
задължение за вдигане на произведена за него и авансово платена стока следва да
се яви след покана в склада на производителя, където се намират както
закупените стоките и така и доставчика,
задължен да ги индивидуализира като предложени за предаване на клиента(чл.320 и
328 ТЗ). Такава е субсидиарната уредба и според по-общи норми на гражданското
право (чл. 288 ТЗ), както изобщо на търсимите задължения (чл. 68 ЗЗД), така и
на задълженията на купувача (за получаване на закупена стока по чл. 200 ЗЗД) и
на възложителя на изработката (за приемане на предложено изпълнение по чл. 264 ЗЗД). Затова и типичната същинска търговска доставка предполага място на
изпълнение на производителя в търговския му обект за експедиция на готова
продукция. Уговаряне на друго място на изпълнение на доставката (посочено като
по-удобно за клиента) квалифицира сделката като дистанционна продажба и следва
изрично да се договори в отклонение от диспозитивно съдържание на търговските
продажби. Аргумент в тази насока е специфичната търговска сделка на доставка с
препращане на стока с уговорен транспорт за сметка на клиента (чл. 330 ал.2 ТЗ), но и тази възприемана в теорията като несъщинска дистанционна продажба
сделка изисква изрично съгласие по клауза „франко” без да променя мястото на
изпълнението на продавача на задължението да предложи готова продукция, с което
се прехвърля и риска от погиването на закупените вече вещи.
В заключение по
първия спорен въпрос, въззивният съд приема, че страните са обвързани от
типична сделка по доставка на произведена авансово платена от клиента
продукция, без специално уговорено място на изпълнение на доставчика различно
от неговия склад за готова продукция.
На второ място съдът
отчита събраните убедителни доказателства относно отправени своевременно покани
до получателя на доставката за изпълнение на задължението му да приеме
изработените и индивидуализирани чрез отделяне от останалата наличност закупени
и предварително заплатени стоки. При така изясненото съдържание на договора и
индивидуализирания при фактурирането асортимент няма никакво значение дали
консервите са произведени след договарянето или са били налични, стига да са
предложени като годен за употреба продукт в рамките на разумен за страните
срок. Макар и да не е убедително доказвано фиксирането на уговорка за
едномесечен срок за производството, показанията на свидетелите съвпадат относно
началото на кореспонденцията между страните след фактурирането през юни 2015г.,
по уреждане на получаване на доставката след като в склада вече е имало
новопроизведена през май месец продукция и доставчикът е можел да подготви за
експедиция цялата партида. Затова и след като клиентът не се е явил (след
първоначалното вземане само на мостри от явно предложената му продукция),
доставчикът добросъвестно е предприел поредицата от опити да уговори конкретен
ден за вдигане на вече индивидуализирана за този клиент партида. Няма съмнение,
че законоустановеният пет-дневен срок за явяване на купувача за изпълнение на
задължение за вдигане на остатъка от продукцията, пакетирана и приготвена за
експедиция и дори изнесена вече от склада като продадена, е изтекъл още през
2015г. С това получателят на доставката е изпаднал в забава по задължението си
за вдигане на индивидуализирани вече вещи. Рискът от погиване на закупените
стоки е преминал върху тази страна, тъй като поведението й покрива и хипотеза
на кредиторова забава поради липсващото поискано съдействие за освобождаването
на доставчика от неговото задължение да предаде платените стоки. Като не се е отзовал на поканите, достигнали
до законния представител на въззиваемия най-късно при срещите със служителката
на доставчика, натоварена с качествения контрол, купувачът е изпаднал в двойна
забава и като длъжник и като кредитор, като несъмнено е бил и предупреден в
периода 2015 – 2017г. за намаляване на течащия срок на годност на продукта и
опасностите от влошаване на качеството му при продължаващото му съхранение
извън склада на производителя.
На трето място,
съдът кредитира и показанията на свидетелката по отношение на предприетото от
доставчика унищожаване на закупена и подготвена за клиента стока, която е била
надлежно предложена, но останала невдигната за период, надхвърлил обичаен
двугодишен срок на годност на такава новопроизведена консервирана храна. Макар
да не е предал предмета на своето изпълнение на друг съхранител по чл. 328 т.1 ТЗ
(за да изпълни изцяло своето задължение в условия на кредиторова забава),
доставчикът сам се е поставил в положение на влогоприемател. Затова и поканата
до купувача, чиято забава осуетява прехвърляне на собствеността върху
извадените от склада индивидуализирани от продавача стоки( чл. 24 ал.2 ЗЗД) е
освободила продавача от грижата за пазените продукти до обема, дължима на недобросъвестен
влогодател по чл.255 ал.2 ЗЗД. Продължаване на съхранението, макар и в
неподходящи условия не е нито умишлено, нито грубо небрежно, а и дори и да е
така, допуснато от това пазене влошаване на качеството е без значение, защото
така или иначе забавата е надхвърлила всички разумни срокове и унищожаването на
консервите е извършено след бракуване в годината след изтичане на срока на
годност.
В заключение съдът
намира, че въззивникът е добросъвестна страна, а погиването на предмета на
престацията на продавача не е причинено виновно, а е риск, който насрещната страна
трябва да понесе поради собствената си двойна и необосновано продължителна
забава. След унищожаване на негодните стоки, надлежно предложени от доставчика,
но неполучени от заплатилия цената им клиент, продавачът е освободен от
отговорност и спрямо него не може да се упражни право на разваляне по реда на
чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Основанието за получената авансово от него престация е
съхранено. Претенцията за връщане на даденото от купувача е неоснователна
изцяло и не следва да се уважава. Поради пълното разминаване в изводите на
двете инстанции решението следва са се отмени в цялост, включително и в
обусловената от основателността на иска част по определяне на разноските.
При този
резултат, отговорността за разноски следва да се понесе само от страна,
предявила неоснователния иск. Ответното дружество, сега въззивник не е
представило списък на направените разходи. Разходи по заплащане на
възнаграждение на адвокат К. не са документирани, поради не са доказани и
искане за присъждането им не следва да се уважава (т.1 от ТРОСГТК 6/2012 на
ВКС). Съдът установява по наличните в делото доказателства в първа инстанция само
внесен депозит от 200 лв, но той не е бил усвоен поради неизготвена експертиза
и подлежи на възстановяване на вносителя, затова и не следва да се възлага на
насрещна страна. Доказан е само разхода за такса за обжалване в размер на
277.46лв. и само в този размер претенцията на въззивника следва да бъде
уважена.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №147/10.01.2020г., постановено по гр.д. №1899/19г. по описа на
ВРС, 21 с-в, с което е било присъдено връщане на получен по развален договор
аванс за цена на изработка на стоки в размер на 13873.23лв., ведно със
съответна законна лихва, както и са били определени разноски в полза на ищеца и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „Атлантик“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. 9-ти километър, Рибно
тържище Фишланд, административна сграда, ет. 2, ап. офис №8 срещу „Ловмийт енд
фиш“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Царевец №36, ет.3, ап.15 за осъждане на ответника да заплати сумата от 13873,23 лева –главница дължима по
развален договор за търговска доставка на произведена продукция от 11.06.2015г.
на 25000 бр. консерви „Копърка с доматен сос“, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.02.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Атлантик“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. 9-ти километър, Рибно тържище
Фишланд, административна сграда, ет. 2, ап. офис №8 да заплати на „Ловмийт енд
фиш“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Царевец №36, ет.3, ап.15 сумата от 277.46лв. ( двеста седемдесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща
направените разноски по обжалване във въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, по арг. от чл. 280 ал. ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235
ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.