Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/21.04.2020
г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на първи октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 790 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от ищеца „Д.Б.А.“ ООД срещу „С.Е.Г.ЕООД, обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и по чл.
92 от ЗЗД.
Ищецът „Д.Б.А.“ ООД твърди, че по договор от 13.11.2017 г. е възложил на ответника „С.Е.Г.ЕООД да извърши строително-монтажни
работи на строеж „жилищна сграда с подземни гаражи“ със свои средства, труд,
материали и техника и на свой риск при ориентировъчна стойност на
възнаграждението за работата 584 439 лв. без ДДС. Според договора задължението на ответника е било цялостно
изграждане на стоманобетонната конструкция на сградата и всички зидарски
работи, но без изкопните работи и укрепването на изкопа, които са били
възложени на трето лице. Ищецът поддържа, че независимо от уговорката, че
единичните цени на отделните строително-монтажни работи са окончателни, веднага
след започване на изкопните работи, управителят на ответното дружество е настоял за увеличаване на цените с
40% под заплахата да се откаже от договора. За увеличаването на договореното
възнаграждение е бил подписан анекс от 2.12.2017 година. На 4.12.2017 г. ищецът
е превел част от договорения аванс от 60 000 лева, с ДДС.
На 13.01.2018 г., по време на довършване
на изкопните работи, е настъпило пропадане на калканната
стена на сградата в съседния УПИ, поради което компетентните административни и
надзорни органи са издали задължителни указания и предписания и са спрели
строителството. Ответникът е бил запознат с аварийната ситуация и с
необходимостта от започване на част от строителните дейности преди завършване
на целия изкоп, за да се осигури обезопасяване на строежа и недопускане на
уреждане на съседните сгради. След започване на подготовката за посочените
дейности, на 25.01.2018 г., в деня на получаване на предписания от техническата
експертна комисия, ответникът е поискал незабавно да се преведе остатъкът от договорения
аванс от 80 115,30 лева, с ДДС, което е било сторено в същия ден, независимо от
това, че според договора това плащане е следвало да стане по-късно.
Ответникът „С.Е.Г.ЕООД започнал
изпълнението на предписаните строителни работи, но на 7.02.2018 г. неговите
работници и техническият ръководител напуснали строителния обект, заедно с
всички свои вещи, техника и материали, с обяснението, че договорът се
прекратява. След размяна на писма по електронна поща на 8.02.2018 г. ищецът е
разбрал, че ответникът настоява за увеличаване на цените на
строително-монтажните работни и за плащане на все още неизискуеми парични суми
или предлага прекратяване на договора.
Ищецът не приел посоченото искане за
увеличаване на цената и предупредил ответника за последиците от едностранно
прекратяване на договора от страна на последния, като е дал срок до 9.02.2018 г.
ответникът да заяви дали прекратява договора едностранно. Подобно изявление,
както и отговор не били получени в следващите дни, затова ищецът приел, че е
налице едностранно прекратяване на договора от страна на ответника като
изпълнител и с покани от 14 и 21 февруари 2018 г. е поискал незабавно връщане
на получения аванс от общо 140 115,30 лв., както и неустойка за разваляне на
договора в размер 10 000 лева, без ДДС.
На 23.02.2018 г. ищецът получил нотариална
покана от ответника с твърдение, че договорът е развален по вина на ищеца.
Ищецът поддържа, че извършените от ответника строително монтажни работи
възлизат на 34 008,30 лв. без ДДС и не са надлежно приети, тъй като на ищеца не
са представени предвидени в договора протоколи и акт-образец 19. Ищецът
претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата 106 107 лв.,
представляваща разликата между платените аванси, дадени въз основа на
прекратения от стра на изпълнителя договор за СМР и
стойността на действително извършените
строителни работи, заедно с 1 798,70 лв. лихва за забава върху тази сума от
28.02.2018 г. до 24.04.2018 г., както и 10 000 лв. неустойка за едностранно
прекратяване на договора, съгласно чл.8.6 от него, заедно със законните лихви
върху двете главници, както и разноските по делото.
Ответникът „С.Е.Г.ЕООД оспорва изцяло
исковете като неоснователни. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно
сключването на договора и на анекса към него, както и че извършването на
изкопните работи и укрепването на изкопа на обекта са били възложени на трето
лице. Ответникът не оспорва също така настъпването на описаната в исковата
молба авария на строителната площадка, както и констатациите и предписанията на
надзорните органи във връзка с нея, включително и за спиране на строежа. Не
оспорва, че в изпълнение на дадените предписания е извършвал предписаните
строителни работи, като е организирал техника, работна ръка и материали. Признава,
че е получил от ищеца сумата от 140 115,30 лева във връзка с договора от
13.11.2017 година, но твърди, че след образуване на делото е заплатил на ищеца
сумата от 39 435,91 лева, която оценява като стойността на извършените СМР
във връзка с извънредната ситуация на обекта, които СМР, поддържа, че не са във
връзка с договора между страните.
Ответникът оспорва останалите фактически
твърдения в исковата молба и поддържа, че не носи отговорност за възникналата
аварийна ситуация и за нейното отстраняване, като след аварията е изпълнявал в
авариен режим само такива строително-монтажни работи, които са били съобразени
с аварийната ситуация на обекта. Tвърди, че реално извършените
СМР не са извършени в изпълнение на договора с ищеца, защото предпоставките за
изпълнение на задълженията на ответника по този договор не са настъпили. Оспорва
също така твърденията, че едностранно е прекратил договора без основание. Твърди,
че по договора е следвало да започне изпълнение едва след предаване на обекта с
двустранно подписан протокол, какъвто не е съставен, поради което договорът е
развален по вина на ищеца като възложител, поради неизпълнение на неговите
задължения, което прави невъзможно за ответника да изпълни своите задължения.
По изложените съображения ответникът счита, че не дължи и претендираната
неустойка, както и разноските за производството. С оглед изложеното и тъй като
не се оспорва получаването на сумите от ищеца, общо в размер на 140 115,30 лева, и изложеното за връщане след образуване
на делото на сумата в размер на 39 435,91 лева, прави възражение за
прихващане със непогасения остатък - сумата
63 098,85 лв. + 14 987,98 лв. - стойности на строително-монтажни работи за
укрепване и обезопасяване на строежа и сумата от 18 089,35 лева - стойност
на доставено на обекта и невърнато строително оборудване и съоръжения,
собственост на ответника, подробно посочени в молба от 27.12.2018 година, като
се сочи, че тези вещи вече не се намират на обекта на ищеца, или са в
състояние, което ги прави негодни за употреба съгласно предназначение.
Относно възражението на ответника за
незапочнало изпълнение на договора ищеца в допълнителната си искова молба
поддържа, че всички, извършени от ответника, строителни работи попадат изцяло в
предмета на договора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с
наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 13.11.2017 г. между ищеца „Д.Б.А.“ ООД,
в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и ответника „С.Е.Г.“ ЕООД, в качеството му на
ИЗПЪЛНИТЕЛ, е сключен договор за строителство (стр. 14 и сл. по делото),
съгласно който възложителят възлага на изпълнителя, а изпълнителят приема, съгласно условията
на договора, стандартите, законите и останалите нормативни актове, действащи
през срока на договора, да извърши на обект „Жилищна сграда с подземни гаражи в
УПИ XII – 659 от квартал 61 по плана на София, местност „Кръстова вада“ (подземен имот с идентификатор
68134.1007.1863), град София“ всички строително-монтажни работи, описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договорa. В чл.1.2 от договора страните са
договорили, че изпълнителят ще извърши всички СМР по т.1.1 (съгласно приложение
№ 1 към Договора) със свои средства за труд, материали и механизация, на свой
риск и срещу възнаграждението по този договор. В чл. 2.1. страните са уговорили, че изпълнителят ще
извърши в напълно завършен вид възложените му СМР при изискванията и
качеството, произтичащи от работния проект, спецификациите на материалите и
елементите и действащите нормативни актове. Всички влагани в строежа материали,
продукти и оборудване да бъдат съпровождани от всички необходими сертификати и
декларации за експлоатационни показатели/ декларации за характеристиките на
строителния продукт. В чл. 3 от договора е установен срокът за извършване и
предаване на договорените СМР – 9 месеца, считани от „Началото на срока“.
Пояснено е, че за начало на срока се счита по-късната от двете дати, както
следва: А) 15 дни от датата на плащането на първата част от аванса по точка
4.3.1., буква „а“ – аванс в размер на 20 % от общата ориентировъчна стойност на
договорените СМР – 116 887,76 лева; Б) 5 дни от датата на подписването на Протокола
за предаване на строителната площадка по т. 6.3. от договора. Уговорени са
срокове, в които строежът трябва да бъде изпълнен в определена степен, като е
уговорено, че срокът за изпълнение ще се увеличава със съответния брой дни, в
случай, че се възложат допълнителни СМР или настъпят други особени
обстоятелства извън контрола и отговорностите на страните. Страните са
уговорили и обща ориентировъчна стойност на договорените строително-монтажни
работи на 584 438,79 лева, без ДДС, като е посочено, че стойността е изчислена
на базата на „твърдите единични цени“ на отделните видове СМР и техните
проектни количества, съгласно Приложение № 1. В чл. 4.2. от договора е
посочено, че договорените с Приложение № 1 твърди единични цени са окончателни
и не подлежат на промяна за срока на Договора, освен ако цените на материалите
за бетоновите и арматурни СМР се променят спрямо цените им, заложени в
единичните цени на СМР. Изрично са посочени цените на материалите за бетоновите
и арматурни СМР армировки АI и А III, бетон C 10/12 и C25/30. Страните изрично са уговорили в
случай на изменяне на цените на материалите за бетоновите или арматурните СМР,
то единичните цени за същите видове СМР да се увеличат или намалят
пропорционално. Уговорено е общата окончателна стойност на изпълнените СМР да
се определи като твърдите единични цени на отделните видове строително-монтажни
работи се умножат по действително изпълнените на обекта количества на
съответните СМР, установени с Акт- образец 19, подписан от страните. Уговорено
е плащане на възнаграждението по договора на части, както следва:
-
аванс в размер на 20 % от общата
ориентировъчна стойност на договорените СМР, а именно – 116 887,76 лева без
ДДС, платим на две части – 50 000 лева без ДДС в срок до 05.12.2017 г.
и 66 762,7 лева без ДДС в срок от
три дни от подписването на Протокола за предаване на строителната площадка по
т. 6.3. от договора. Посочено е, че авансът ще бъде приспадан пропорционално от
всяко следващо плащане.
-
Плащане на всеки отделен етап от
изграждането на обекта въз основа на изготвени от изпълнителя актове – образец
19 за действително изпълнените СМР през съответния етап, с реалните им
количества. Посочен е срок от 5 работни дни за възложителя, с оглед проверка на
всеки акт образец 19 от получаването му по електронна поща (така и според чл.
6.6 от договора – ако няма възражение в срока, съответния акт образец 16 се
счита за приет). Уговорен е и срок за плащането на стойността на етапа,
намалена с приспаднатата част от аванса до 5 работни дни от представянето на проформа фактура за дължимото плащане. Изпълнителят е поел
задължение да изготвя такъв акт за действителното изпълнение на СМР за всеки
отделен етап за изграждане на обекта, в това число - завършване на
фундаментната плоча на строежа и датата на полагане на бетона на всяка етажна стоманенобетонна плоча.
В чл. 6.3. е уговорено задължение за
възложителя да предаде строителната площадка на изпълнителя с двустранно
подписан протокол за предаване на строителната площадка, в следния вид на
обекта: изпълнен изкоп за сградата и оформен котлован
на кота -7,50, готов за полагане на подложен бетон;
изпълнено укрепване на изкопа; положен армиран, трайно прикрепен полиетилен по неукрепените скатове на изкопа; налична
ограда на строителния обект и осветление по периметъра ѝ; налична
информационна табела на обекта; налично противопожарно табло – комплект, както
и всички необходими пожарогасители съгласно Наредбата за противопожарна
безопасност; налични 2 броя оборудвани контейнери - фургони за обектов офис, работници, охрана и складиране на инструменти
и инвентар; изпълнена временна инсталация; информационни табели по техника на
безопасност- комплект; временни пътни знаци за организация на движението;
временна мивка на обекта, вкл. водомер, канелки и
други. В чл. 6.5. възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя
направените разходи, свързани с работата при зимни условия,а именно – добавки
за бетонови работи, снегопочистване, водочерпене от изкопа, защитни дейности за предпазване от
снеговалеж, но само ако тези работи са предварително съгласувани с възложителя
и одобрени от него. В чл. 6.6 от договора от 13.11.2017 г. е предвидено
задължение за възложителя да осигури конструктивна преработка на фундаментаната плоча с цел обезпечаване на изискванията за
монтаж на кулов кран POTAIN MCT78, като заплати нужното анкерно устройство по фактурната му цена без ДДС.
В случай на неизпълнение на договорените
задължения, страните са уговорили заплащане на обезщетение за причинените вреди
при условията на българското законодателство – чл. 8 от договора от 13.11.2017
година. За всеки ден забава при завършване и предаване на договорените СМР след
срока по чл. 3.1., е уговорено изпълнителят да дължи на възложителя неустойка в
размер на 0,1% на ден от стойността на неизвършените СМР по Приложение № 1 от
договора, но не повече от 5 % от стойността на неизвършените СМР (чл. 8.2). В
случай на забавяне на дължимото плащане от страна на възложителя, последният е
установено да дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от стойността на забавеното
плащане, но не повече от 5 % от стойността на същото плащане (чл. 8.4).
Уговорено е дните, с които е забавено съответното плащане, да се прибавят към
срока за изпълнение на договорените СМР, съгласно чл. 3.
В чл. 8.6. от договора е уговорено, че
изпълнителят, в случай, че прекрати едностранно договора или преустанови
изпълнението на задълженията си, без да е налице хипотеза по чл.9.6 (в тази
разпоредба са уредени основанията, при които изпълнителя може да прекрати договора едностранно), дължи
на последния еднократна неустойка поради развалянето на договора в размер на
10 000 лева, без ДДС.
В чл. 9.3. от Договора е описано, че
изпълнителят носи отговорност пред възложителя, ако поради негови пропуски,
допуснати отклонения от работния проект, или по други причини, строителството
на обекта бъде спряно от компетентните държавни или общински органи. В чл. 9.4
е посочено, че възложителят носи отговорност пред изпълнителя, в случай, че
спирането на строителството е по негова вина. В чл. 9.6. страните са договорили
възможност за изпълнителя да прекрати едностранно сключения договор с писмено
уведомление до възложителя с незабавен ефект, ако възложителят забави дължимо
плащане с повече от двадесет дни след изтичането на съответния срок за
извършване на плащането.
В чл. 10.1 страните са уговорили
организацията и заплащането на охраната на строителния обект за срока на
договора да се договори между страните и подпише под формата на анекс.
От представеното по делото Приложение № 1
(стр. 32 –стр. 38 по делото), се установява, че страните са уговорили
първоначална обща стойност на твърдите единични цени на СМР по договора, в
размер на 584 438,79 лева, която сума се формира от: конструктивни работи,
в размер на 480 477,85 лева, архитектурни работи – 60 388,88 лева и
временно строителство – 43 572,06 лева.
По делото е представен анекс към договора
за строителство от 02.12.2017 г. (стр. 39 и сл.), с който страните са приели
приложение № 1А към договора, съдържащо увеличение на единичните цени на СМР
съгласно приложение № 1. В т. 2 от подписания двустранно анекс страните са
посочили общата ориентировъчна стойност на „настоящия анекс“, съгласно
Приложение № 1А, е в размер на 249 580,75 лева, без включен ДДС.
По делото се намира и копие от платежно
нареждане с дата 04.12.2017 г. (стр. 48), видно от което ищецът „Д.Б.А.“ ООД е
превел на ответника „С.Е.Г.ЕООД по банков път сумата от 60 000 лева. Под
основание за превода е посочено: „плащане на аванс по договор за строителство
от 13.11.2017 г.“. Представено е и платежно нареждане с дата 25.01.2018 г. в
полза на ответника в размер на 80 115,30 лева, със същото основание за
превода.
Видно от представена по делото (стр.
53-56) заповед № ДК-09-С-01/16.01.2018 г. на вр.и.д. началник на РО НСК София
инж. Вл. М., при извършена проверка от служители на
регионален отдел за национален строителен контрол /РОНСК/ София при РДНСК
Югозападен район на 15.01.2018 г. на строеж (констативен протокол
Ц18-104/15.01.2017 г… (стр. 116-119 по
делото)), обект на договора за строителство, по калкана на съществуващата
сграда е констатирано: „Пропадане на основите на сградата и пропукване на двете
плочи над прохода за гаражите“, „както и образуване на недопустими пукнатини в
преградните и ограждащите стени на апартамента над прохода….““. В констативната
част от заповедта е посочено, че строител по силата на договор от 13.11.2017 г.
е „С.-Е.Г.“ ЕООД, както и че подизпълнител за частта изкопни, транспортни и
укрепителни дейности, както и всички, съпътстващи ги работи, включително
заплащане на такси земни работи, съгласно договор от 23.11.2017 г. е „В.**“
ООД, ЕИК: *****, а строителният надзор на строежа се извършва от „К.К.-**“ ООД, ЕИК: *****, а технически ръководител на обекта
е П.Г.В..
Установено е, че изпълненото укрепване на
строителния изкоп е извършено в отклонение на одобрения проект, тъй като вместо
изливни стоманобетонови
пилоти с твърда армировка с 2Т профили с НЕВ 300 са изпълнени 2Т профили със заталпване, но не по целият периметър на изкопа.
Констатирано е още, че не е изпълнено хоризонтално укрепване със стоманен
профил „[” URN 200 на две нива по периметъра на изкопа, както е по одобрения проект.
Посочено е, че със заповед № 2/11.01.2018
г. на проектанта по част „Конструктивна“, отразено в заповедната книга на
строежа, е наредено да се изпълни допълнително укрепване на изкопа, съгласно
приложен детайл, поради неспазване на одобрения проект, като заповедта на
проектанта към момента на извършената от РОНСК проверка, не се установява да се
изпълнява.
Наред с това е посочено, че е
съставен констативен акт № 18-104/16.01.2018 г. и констативен протокол №
18-104/15.01.2018 г. от служители на РО НСК, които са основание за начало на
административно производство по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 /обн. ДВ,
бр. 36 о 04.05.2007 г., изм. и доп. ДВ, бр. 65 от 19.08.2016 г./.
С така направените констатации и
посочените като основания заповеди № РД-13-180/11.08.2014 г. и заповед № РД-15-129/29.11.2017
г. и с оглед опазване живота и здравето
на хората за недопускане на аварии, нещастни случаи, както и с оглед
предотвратяване настъпването на други щети, вр.и.д. началник на РО НСК София е
наредил незабавното спиране на изпълнението на всички видове
строително-монтажни работи на строежа, с изключение на мерките за незабавно
обезопасяване на строежа и укрепителни мерки, предписани от квалифицирано
правоспособно техническо лице, с оглед локализиране на аварията и недопускане
на увреждане на съществуващите сгради в съседни имоти. Посочено е, че
строителството може да се възобнови с разрешение на органа, който е издал
заповедта за спиране, след като бъдат отстранени причините, довели до спирането
му.
Видно от
писмо, изх. номер С18-104-00-131/26.01.2018 г. (стр. 57-59 по делото)
вр.и.д. началник на РО НСК София е наредил на основание чл. 221, ал.4 от ЗУТ
строителят С.Е.Г. ЕООД незабавно да започне изпълнението на предписанията,
дадени от членовете на ТЕК (техническа експертна комисия), назначена от РОНСК,
да се продължи изпълнението на подкосите по заповед на проектанта по цялата
северна страна на изкопа, незабавно да започне изпълнението на част от
фундаментната плоча в източната част на имота, като същата да се детайлира от проектанта. Подкосите на укрепващата конструкция
да се вградят във фундаментната плоча, след което след изтичане на
технологичното време да се продължи изпълнението на стените на следващата плоча
с приоритети по източната стена….да се изпълни дренаж от южната страна на
изкопа…“. На възложителя Д.Б.А. ООД е наредено да осигури всичко необходимо за
изпълнение на предписанията на членовете на ТЕК.
По делото е представен и протокол
(Приложение 3 към чл.10, ал.1 от Наредба 1 от 16.04.2007 г. за обследване на
аварии в строителството (стр. 119-124 по делото) (без дата) и протокол, вх. номер
на МРРБ СО-84-03-360/14.03.2018 г. (Приложение 3 към чл.10, ал.1 от Наредба 1
от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството (стр. 131-151 по
делото). Видно от протокола от 14.03.2018 г., при осъществяване на дейността на
ТЕК, са били представени три броя акт образец 7 за приемане на различни СМР и
за приемане на строителни материали, акт образец 12, подписани от представители
на С.Е.Г. ЕООД – стр. 8 от протокола и два броя актове, образец 7, неподписани
от представители на С.Е.Г. ЕООД. С.Е.Г. ЕООД са представили на ТЕК и технически
документи за характеристиките на вложени строителни продукти и декларации за
съответствие.
В първо и второ предупреждение от
07.02.2019 г. и от 08.02.2018 г. (стр. 61-65) от Д.Б.А. ООД до С.Е.Г. ЕООД се
сочи, че в началото на работния ден на 07.02.2018 г. работниците и служителите
на ответника са напуснали строежа на обекта в м. „Кръстова
вада“ , като се излага и че от 16.01.2018 г. на строежа се работи в авариен
режим. Сочи се, че неизвършването на необходимите СМР свързани с полагането на
подложен бетон, армировъчни и кофражни работи по фундаментната плоча на строежа
и по вертикалните елементи на строителната конструкция, представлява и
неизпълнение на задължителните предписания, дадени от ТЕК и началника на РОНСК
и София и на проектанта. Писмата
съдържат предупреждение до изпълнителя по договора от 13.11.2017 г., че, в случай, че не възобнови
изпълнението на договорните си задължения, то ще бъде ангажирана неговата
договорна и административнонаказателна отговорност.
Представен е и отговор на С.Е.Г. ООД (стр.
89) от 08.02.2018 г., в който управителят на дружеството заявява, че след
аварията на обекта, за който има сключен договор за СМР с Д.Б.А. ООД, и
въпреки, че С.Е.Г. ООД е организирал
изпълнението на част от стоманобетонната конструкция на сградата по предписания
на ТЕК, и тъй като на 07.02.2018 г. се е получило ново срутване на земна маса,
като липсват изпълнени до този момент укрепвания с метални профили по
предписание на конструктора и тъй като на това място, където е имало ново
срутване е следвало да работят служители на С.Е.Г. ООД, управителят на
дружество не желае да поставя в опасност работниците си и намира, че не са
налице всички изисквания, за да се пристъпи към подписване на протокол за предаване на строителна
площадка съгласно условията на договора от 13.11.2017 година. Поради това се
сочи, че е налице значителна промяна в условията при подписване на договора,
което води или до необходимост от извършване на допълнителни укрепителни
дейности от възложител, промяна в цените на СМР за етапа „нулев цикъл“ в
Приложение I съобразно усложнената технология за
кофражни и бетонови работи и авансова предплащане на всички СМР за изпълнение
на етап „нулев цикъл“ или като втори вариант – прекратяване на договора за
строителство между страните.
В отговор на това писмо, с писмото от
08.02.2018 от името на „Д.Б.А.“ ООД, управителят на дружеството сочи, че няма
основание за промяна на договорните отношения и настоява изпълнителят да
изпълни задълженията си по договора. Даден е срок то 12,00 часа на 09.02.2018
г. изпълнителят изрично да заяви дали прекратява договора, след което
възложителят ще счита, че се е осъществила хипотезата на чл. 8.6 от договора.
По делото е представена покана за
изпълнение от 14.02.2018 г. (стр. 71-75), изхождаща от ищеца „Д.Б.А.“ ООД до
ответника „С.Е.Г.“ ЕООД. В поканата се сочи, че след като след 16.01.2018 г. на
обекта се работи в авариен режим по предписание на ТЕК, като СМР касаят
стабилизиране на земната основа на авариралата част от съседната сграда и
съседните имот, с оглед валежния сезон и високите подпочвени води, които СМР
обаче не са по-различни от вече договорените и разписаните в договора за строителство,
а само са довели до промяна на технологията – фундаментната плоча на строежа и
прилежащите й вертикални елементи да се изпълнят на два етапа, вместо наведнъж.
Тъй като изпълнителят е спрял работата, а се налагат извършване на СМР в
авариен режим, които обаче СМР попадат в обхвата на договора от 13.11.2017 г.,
управителят на възложителя е посочил, че приема, че е налице хипотезата на чл.
8.6 от договора, а именно изпълнителят едностранно е прекратил договора. Поради
това и ищецът е поканил ответника да върне получения от ищеца аванс в размер на
95 000 лева на същия ден (14.02.2018 г.) и да му заплати в срок до
16.02.2018 г. сумата от 10 000 лева на основание чл. 8.6. от договора за
строителство. Даден е и срок до 16.02.2018 г. на изпълнителя да представи на
възложителя Акт образец 19 за извършените на строежа СМР, заедно с всички
документи за приемане на тези работи.
Поканата е изпратена на ответника по
електронен път на 14.02.2018 година. Впоследствие, ищецът е изпратил повторна
покана от 16.02.2018 г. (стр. 76-79) по електронен път до ответника, с
констатация, че до 16.02.2018 г. не са платени претендираните
с предходната покана суми, поради което се начислява и обезщетение за забава.
Отправена е нова покана за плащане на сума в размер на 140 115 лева в срок
до 19.02.2018 година.
По делото е приложено копие от трета
покана за връщане на сумата в размер на 140 115 лева от 23.02.2018 година.
На 23.02.2018 г. ищецът е поискал от
ответника отново да му се представи необходимата оригинална документация относно
качествата и съответствието на материалите, вложени при извършените на обекта
СМР, което е необходимо във връзка с новоназначената техническа комисия за
обследване на аварията в строителството. Техническият ръководител на обекта
–служител на С.Г.ООД е поканен да подпише в офиса на възложителя необходимите
актове по Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, относно всички СМР, които С.Г.ООД претендира, че е извършил.
На 22.02.2018 г. ответникът С.Г.ООД е
отправил нотариална покана до ищеца (стр. 92-95), в която е заявил, че същата е
писмено уведомление за разваляне на договора по вина на възложителят Д.Б.А. ООД
на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, и чл. 9.6, предл.
трето от договора за строителство от 13.11.2017 г., тъй като ищецът не бил в
състояние и нямал право да изпълнява своите задължения, с оглед настъпилата
авария на строежа, след сключване на договора между страните. В поканата е
посочено, че ответникът не носи отговорност за настъпилата авария на строежа,
нито за нейното отстраняване. Изложено е, че в периода след аварията ответникът
е изпълнил СМР в авариен режим, които, макар в голямата си част да се
припокриват с някои видове работи, описани в приложения № 1 и 1А към договора,
не били извършени в изпълнение на договора, а по устни молби на управителя на „Д.Б.А.“
ООД – организирана е спешна мобилизация на обекта, доставени са и са монтирани
почти изцяло 13 000 кг. армировка, положен е около 160 м3 бетон,
направени били стотици метри кофраж и други. Излага се, че тези, допълнително
осъществени СМР, също следва да бъдат заплатени от страна на ищцовото дружество, като „С.Е.Г.“ ЕООД изразява изрично
съгласието си, след като бъде определена стойността им, същата да бъде
прихваната от получения аванс по договора, чието връщане се претендира от
ищеца. Връщането на получения аванс дружеството е описало, че ще се извърши в
деня, следващ деня на разплащане/ прихващане на СМР, извършени на обекта в
авариен режим, като тогава щял да бъде предаден и вече подписания протокол –
образец 19, с който са актувани изпълнените в авариен режим СМР на обекта. Изрично
е посочено, че според С.Г.ООД не е настъпило условието за започване на
изпълнението на СМР по договора от 13.11.2017 г., тъй като не е подписан
двустранен протокол за предаване на строителна площадка, във вида, в който е
договорено.
На 23.02.2018 г. от името на „Д.Б.А.“ ООД
до „С.Г.“ ООД е изпратена трета покана за връщане на сумата от 140 115,30
лева - изплатен аванс по договора от
13.11.2017 година.
От свидетелските показания на допуснатия
на ответника свидетел А.М.– технически ръководител, се установява, че до
прекъсване на работата по фундамента на сградата са извършени подравнителни работи, подготовка за подложен бетон, положен
е такъв бетон, извършена е и работа по армиране на част от фундаменталната
плоча, бетонирането на тази част. След това се е пристъпило към армиране,
кофраж и бетониране на сутеренните страни, монтирани са част от кулокран, вкл.
петите за кулокрана през този период. Свидетелят сочи, че е настъпил инцидент в
съседно на сградата място, свързано със свличане на земна маса, поради което се
наложило някои работи да се извършват по друг начин (вместо едроплощен
кофраж – дървен кофраж), наложило се извършване на допълнителни работи към
първоначалния проект, свързани с допълнително укрепване на сутеренната стена.
Около 06-07.02.2018 година работниците напуснали обекта по указание на
управителя на „С.Е.Г.ЕООД, като не били вдигани никакви строителни материали
или пък подпомагащи строителството съоръжения, и в момента на напускането на
строежа останали монтираните пети за кулокрана, арматурна заготовка, дървен
материал за кофраж, хидрофорен шперплат, двойни
Т-греди и кофражни дъски. Свидетелят сочи, че по изкопа са работили работници
от друга фирма и работници на инвеститора, като работниците на ответника са
помагали със самото пренасяне на тези метални профили до мястото, където трябвало
да бъдат заварени от работниците на инвеститора, поставяли са найлони с мрежи и
са съдействали на работниците на инвеститора да предприемат действия по
укрепване на изкопа.
По делото е разпитан като свидетел и Д.Б.(свидетел
на ответника). Същият заявява, че е доставял като снабдител материали и оборудване на обекта на „Д.Б.А.“
ООД от 15.01.2018 г. до началото на февруари. Доставял кофражен шперплат,
греди, кофражни дъски, двойно Т-греди доки, шпризи, работни колички, лопати, кирки, тел. „Шпризи“ това са подпори, които се ползват за плочи и за подпиране
на кофраж, металните. Гредите били доставени на 15 януари, а шпризите и те около тази дата. Ъглошлайфът
също бил доставен 15-16 януари, строителните колички също тогава са доставени.
Двойно Т-гредите, по спомени на свидетеля – по - късно с шпилките
и другите части към тях, но същия месец януари. От доставените неща
употребявани били кофражните двойно Т-греди, доките, шпиризите и част от платната. Нови били количките,
шперплата, шпановете, работните дрехи, гайките, шпилките, талпите, гредите, дъските. Лично свидетелят
доставил и ъглошлайф, вибромастар,
перфоратори. Вибромастарът и перфоратора били обратно
прибрани при ответника, тъй като работата с тях приключила. Някъде началото на
февруари напуснали обекта на ищеца. Останалите неща, които не ги е прибрал,
заявява, че са още на обекта. Пак през февруари 2018 г. свидетелят и управителя
на фирмата отишли до обекта на Д.Б.Е.ООД, за да си получат вещите, но били изгонени.
Достъп не им дал П.М.- техник, който бил на обекта от името на ищеца и той се
обадил на управителя на дружеството и не им разрешили да си вземат нещата.
Свидетелят се
позовава на опис, който е приложен и от ответника като писмено доказателство по
делото – стр. 158 по делото.
В описа е
посочено имущество, собственост на С.Г.ЕООД, доставено на обект Жилищна сграда
в УПИ XII-659 от квартал 61 за периода 15.01.2018 г. –
06.02.2018 г., в който са посочени следните материали: ъглошлайф
Makita ø 230 – 1 бр.; кофражни дъски с дължина 4 м - 2 м3;
кофражни греди 0,08/0,10/4 м – 6 м3; талпи – 15 броя; строителна
количка – черна – 2 броя; трислойни кофражни платна 2/0,50 м – 50 броя;
алуминиева стълба, сглобяема, трираменна – 1 брой;
работни дрехи комплект – 9 броя; кофражни двойно Т-слепени греди с дължина 3,90
м – 80 броя; кофражни двойно Т-слепени греди с дължина 2,45 м – 96 броя; шпилки за кофраж ø 18 – 60 бр.; гайки за кофражни шпилки – 120 броя; шпанове за
кофраж – 50 броя; телескопични подпори, поцинковани – 53 броя; телескопични
подпори, боядисани – 50 броя; хидрофобен шперплат, многослоен, с дебелина 21 мм
– 48 броя; немонтирана арматурна заготовка – 3535 кг.
На този документ са отбелязани
съставителят – свидетелят Б., и одобрилият документ – управителят на ответника,
инж. П. П..
В открито съдебно заседание по делото,
проведено на 18.12.2018 г., ищецът е представил изпратена до ответника по имейл
покана от 22.11.2018 г. за връщане на вещите, собственост на ответника (стр.
335) и приемо-предавателен протокол от 04.12.2018 г. (стр. 340), сключен между
управителя на ищеца „Д.Б.А.“ ООД и П.П.– управител на
ответника, видно от който на последния
са предадени собствени на дружеството вещи, съхранявани до този момент на
строежа, а именно: кофражни греди 0,08/0,10/4 м – 1,89 м3; талпи –
15 броя; кофражи двойно Т слепени греди с дължина 2,45 м – 64 броя;
телескопични подпори поцинковани – 51 броя. Приемо-
предавателният протокол е подписан от представителите на страните.
Представен е и протокол (стр. 339 по
делото), подписан от двамата управители на ищцовото
дружество Р.М.и Ж.М., от Я.Ш.– охранител на строежа, М.К.– арматурист, И.А.– кофражист, в който
е описано извършеното съгласно горепосочения протокол предаване на вещи, както
и обстоятелствата, че управителят на ищеца М. многократно поканил управителя на
ответника да натовари на докарания на място камион всички останали вещи, негова
собственост, съхранявани на строежа, и многократните откази за това от страна
на представителя на ответника. Изрично е посочено, че управителят на ответника
отказал изрично да натовари и комплекта анкерни
устройства за монтаж на кулокран.
По делото са приети основно заключение на
СТЕ със задачи да определи какви СМР се установяват като извършени на обекта на
ищеца от ответника, какви строителни материали са вложени, каква е пазарната
стойност на тези материали, както и стойността на СМР по единичните цени по
договора между страните и фазата на която се намира строежът.
Експертизата е изготвена след запознаване
с цялата строителна документация по делото, включително и актовете, издадени и
създадени в хода на работата на двете ТЕК по разследване на аварията на обекта,
предписанията на проектанта, оглед на място, заснемане на извършените СМР и
обсъждане със страните на констатациите от огледа.
Вещото лице инж. В.М. е изготвило три
варианта на количествата и видове строителни дейности и СМР на обекта – Таблица
1 – СМР съгласно подготвени протоколи 1 и 1а, образец 19 от С.Е.Г. ЕООД,
неподписани от представители на Д.Б.А. ООД, Таблица 2 – СМР, установени
съобразно представените документи от ответника за закупувани материали - фактури, и Таблица 3 – СМР, установени
реално на обекта след оглед и съпоставяне на естеството на СМР, реалното
количеството СМР, които се установяват на място с оглед характеристиките на
обекта.
Съгласно Таблица 3 от заключението на в. л В.М., по строежа са
извършени основни строително-монтажни работи, както следва: доставка и полагане
на подложен бетон C20/25 – 64 м3, влагане на добавка против замръзване на
бетона – 64 м3, СМР фундамент - кофраж
на фундаментна плоча – частично - 2,55 м2; доставка и монтаж на армировка,
включително и асансьорна шахта – 7850 кг.м.; направа
на технологично прекъсване на фундаментна плоча – 26,40 м.; Доставка и полагане
на бетон С25/30 - 74 м2; добавка против замръзване на бетона – 74 м3 ;
Вертикални елементи от кота -5,70 до кота -2,90 - доставка и монтаж на армировка за стени,
колони и шайби (кота -5,70 до кота
-3,30) – 2714 кг; доставка и монтаж на армировка за стени, колони и шайби (кота -5,70 до кота -2,90) – 238
кг; направа на едностранен кофраж - стена "изток" (от 1,3м след ос и
до стена "юг") и стена "север" върху частично готов
фундамент – 55 м2; направа на двустранен кофраж - контрафорс
2, 3,4, Ш7, Ш18, +К23, стена "юг"- от стена "изток'
до Зм след ос 8 – 42,40 м2; доставка и полагане на бетон С25/30 - 21 м3;
доставка и монтаж на водноупътнителна лента – 35 м.;
монтаж на водноупълнителна лента-6 м; Извършените временни
СМР са: мобилизация и демобилизация на обекта - доставени тежки кофражи и
инвентар и съответно извозване на обекта – 1 бр.; използване на автокран за товаро-разтоварни дейности – 3 мсм.
Допълнителните СМР по строежа, извън Приложение № 1 от договора от 13.11.2017
г., са, както следва: ръчен изкоп за подравняване на земна основа и достигане
на необходима кота за полагане на подложен бетон –
252 м2; полагане по скатовете на изкоп на полиетилен,
укрепен с арматурна мрежа ф4 и анкериран с почвени
гвоздеи – 180 м2; почистване на сняг и изчукване на лед върху подложен бетон –
2 човеко- дни;
Стойността на така описаните СМР, според
вещото лице по пазарни цени е 44 412,35 лева без ДДС.
Вещото лице е определило обща стойност на така
описаните строително-монтажни работи на строежа на ищеца, изчислена по твърдите
единични цени на отделните видове строително-монтажни работи, договорени с
Приложение №1 и Приложение №1А, представляващи неразделна част от Договора за
строителство от 13.11.2017г. на 40 430,73 лева без ДДС. Посочено е, че са
изпълнени и непредвидени видове строително-монтажни работи по пазарни цени за 3
981,62 лева, като тези единични цени не са определени с протокол между
страните. Наред с това е констатирано, че към момента на изготвяне на
експертизата стоманобетонната конструкция е изградена до кота
0,00.
В заключението по първоначалната СТЕ
вещото лице М. е посочило, че се установява по фактури, закупени от С.Е.Г. ЕООД
16 992 кг. армировка. Тъй като обаче армировка за фундамент на асансьор и
асансьор автомобили не е влагана, както и по-голямата част от армировка за фусове и вертикални елементи, е прието за доставено
количеството армировка, каквото е актувано по Протоколите 1 и 1а от ответника,
но реално вложеното количество е 7850 килограма. На място при огледа вещото
лице е установило и наличие на анкерни устройства/анкерна рамка. Същите не са монтирани, тъй като с оглед
аварийния режим, при който са извършвани работите, не е монтиран кулокран.
При определяне на пазарните цени за
отделните СМР, за които няма уговорки в договора между страните вещото лице е
съобразило и в конкретния случай, че не може да се използва механизация в
първоначално предвидения обем, че се касае за по-голямо количество ръчен
труд.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2018
г., вещото лице е заявило, че калкулацията за конкретно описаните СМР като
количество и вид е направил въз основа на представените от ответника фактури за
закупуване на материали, сложени в приложение № 2, като въз основа на тези
документи е извършена калкулация относно това, което е могло да бъде изпълнено.
Посочено е, че определените в приложение към договора единични цени също са
взети предвид при изчисляване на цените. Изложило е, че стойността на видовете
СМР, които не са определени чрез твърдите единични цени в договора (допълнителните
СМР по строежа - ръчен изкоп за подравняване на земна основа и достигане на
необходима кота за полагане на подложен бетон – 252
м2; полагане по скатовете на изкоп на полиетилен,
укрепен с арматурна мрежа ф4 и анкериран с почвени
гвоздеи – 180 м2; почистване на сняг и изчукване на лед върху подложен бетон –
2 човеко- дни; основни строително-монтажни работи: доставка и полагане на
подложен бетон C20/25 – 64 м3, влагане на добавка против замръзване на бетона –
47,50 м3, СМР фундамент - направа на технологично прекъсване на фундаментна
плоча – 26,40 м.; доставка и монтаж на армировка, включително и асансьорна шахта –844 кг.
- доставено количество, което не е вложено; Вертикални елементи от кота -5,70 до кота -2,90 - доставка и монтаж на армировка за стени,
колони и шайби (кота -5,70 до кота
-2,90) – 238 кг; направа на едностранен кофраж - стена "изток" (от
1,3м след ос И до стена "юг") и стена "север" върху
частично готов фундамент – 55 м2; направа на двустранен кофраж - контрафорс 2, 3,4, Ш7, Ш18, +К23, стена "юг"- от
стена "изток' до Зм след ос 8 – 42,40 м2;
доставка и монтаж на водноупътнителна лента – 35 м.;
монтаж на водноупълнителна лента-6 м; добавка против замръзване на бетона; временно строителство – мобилизация и
демобилизация на обекта, използване на автокран за товаро-разтоварни
дейности), е определило чрез използване на средни пазарни цени, използвал е
опита си от практиката, както и справочника за средни пазарни цени в
строителството. Посочено е, че включените в заключението работи са такива,
които вещото лице счита за реално изпълнени и са установими
на място.
На въпрос на ищеца, в.л. М. е отговорило,
че при оглед на място е установило, че ръчно подравняване е направено, но не
може да се определи кой фактически го е извършил.
Посочило е, че при определяне на дължимата
сума за използване на автокран, е съобразило средната пазарна цена, с оглед на
която е изчислил пазарната стойност на СМР. Посочено е, че с оглед показанията
на свидетелите и количеството вложен подложен бетон, е преценило, че за почистване
на снега и изчукване на натрупания лед се е работило два човеко дни за двата
дни, в които е извършвано изливането на подложния
бетон.
Относно така наречената мобилизация на
обекта, вещото лице е посочило, че се касае за дейност, която е било необходимо
да бъде извършена с оглед работата на обекта от страна на ответника
използването на кулокрана е било необходимо, тъй като предвидения по договора
кулокран не е монтиран, а за извършване на описаните СМР е било необходимо са
се ползва кран.
Съдът намира, че следва да кредитира
описаните по видове СМР и вложени материали, посочени в Таблица 3 (стр.12-13 от
заключението) от заключението на вещото лице М. от 01.12.2018 година (стр.12-13 от заключението), тъй като се касае за СМР, установени
след преглед на цялата строителна документация и оглед на място. Следва да се
отбележи, че в тази част - относно вида на извършените СМР, предвид
представената строителна документация, заключението на вещото лице не е
оспорено. Повторното и допълнително заключение са допуснати единствено относно
определяне на стойността на тези СМР.
Във връзка с доводите на ищеца, че не се
доказва извършването на полагане по скатовете на полиетилен
за общо 180 кв. метра, както е приело вещото лице, Съдът намира това възражение
за неоснователно. Касае се за предприета дейност по указания на проектанта,
като съобразно тези указания следва да се покрие южния склон. Не се доказа от
ищеца, че е бил покрита само половината височина на южния склон. Относно
извършването на мобилизация на обекта, видно от разясненията на вещото лице не
се касае за дейност по охрана на обекта, а за разполагане на необходимата
техника и материали от строителя. Позоваването на разходите за охрана е направено
само като довод за обяснения от страна на вещото лице защо е посочило
определена стойност на тази дейност.
По делото е допусната повторна (стр. 393)
и допълнителна съдебно-техническа експертиза (от 20.09.2019 г. - стр. 416 и
сл.), извършена от в.л. М., със задача да се определят пазарни цени на
извършените на обекта на ищеца СМР. От заключението се установява, че общата
стойност на извършените на обекта СМР, съгласно строителните документи,
свидетелските показания и таблицата относно количеството извършени СМР,
изготвена по първоначалната съдебно-техническа експертиза, възлиза на 68 082,53
лева. Посочила е, че при формиране на сумата е отчела стойности за доставно- складови и разтоварни дейности, за непредвидени
разходи и печалба на фирмата, като в о.с.з., проведено на 09.07.2019 г. е
посочила, че е приложила коефициенти за годишна инфлация, определени от НСИ.
Вещото лице е посочило, че е работило само по задача да даде средна пазарна
стойност на СМР, определени като количества от вещото лице по първоначалната
експертиза.
Видно от заключението на допълнителната
СТЕ от 20.05.2019 г., вещото лице е дало средни пазарни цени за единица от
съответните СМР, обаче не определило общата стойност на базата на заключението
на вещото лице по основаната СТЕ за вида и количеството СМР, каквато е била
задачата. Поради това Съдът ще кредитира експертизата само в частта относно
посочване на единичните средни пазарни цени за съответната дейност, но не и за
общата стойност.
На 15.04.2019 г. по делото е депозирано
заключение по допуснатата по делото съдебно- оценителна експертиза, съгласно
което стойността на намиращите се при ищеца вещи на ответника, съгласно
представения с отговора на исковата молба опис, е определена към 02.2018 г. и
към 04.2019 година. Вещото лице е заключило, че към м. февруари 2018 г.
стойността на описаните вещи е 14 141,10 лева, а към м. април 2019 г.
стойността им е 14 520,93 лева. Като е отчело овехтяването на всички вещи
(нови и употребявани) към м. април 2019 г., вещото лице е определило стойността
на описаните вещи на 12 030,20 лева. Посочено е, че не е начисляван ДДС на
отделните цени. Намерените при огледа от вещото лице вещи са както следва: 1)
строителна количка - 1 бр. – стара;
кофражни двойно Т-греди слепени (стари-употребявани) - дължима 2,45 м. - 10
бр.; шпилки в комплект с гайки – 60 бр. (нови) и 120
гайки; дървен материал – различни размери, дъски, различни размери от претендираните; хидрофобен шрперплат
(употребяван); телескопични подпори – боядисани.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД за сумата от 116 107 лева
Задължение на Съда е да даде правна
квалификация на твърденията на страните и на извършените от тях фактически действия,
като не е обвързан от използваната от същите терминология и понятия (в този
смисъл решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г.).
Поради това, с оглед твърденията на ищеца
по делото и описаните в исковата молба и допълнителната искова молба факти - съдържанието
на разменената кореспонденция между страните (писмо от 23.02.2018 г.),
съдържаща искане да се върне дадения аванс (с приспадане на стойността (така
както е определена от ищеца на извършените от ответника СМР)), тъй като договорът
е развален, Съдът намира, че ищецът основава претенцията си на твърдения, че е
развалил договора от 13.11.2017 г. с ответника като изпълнител поради
едностранния необоснован отказ на ответника да продължи работата по обекта.
Това изявление за разваляне е направено, с оглед констатациите, че след
07.02.2018 г. работата по обекта е била едностранно прекратена от ответника, и
независимо от изпратените многобройни искания от възложителя да продължи
изпълнението на договора от страна на изпълнителя. Поради това се търси връщане
на неусвоената част от платения аванс.
За основателността на претенцията по чл.
55, ал.1, т.3 от ЗЗД е необходимо да се установи по делото : 1) наличие на
договор за СМР; 2) изпълнение на задълженията на ищеца като възложител да заплати
авансовата вноска; 3) разваляне на договора от възложителя поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответника.
По делото не се спори и се установи, че
между страните е сключен договор за СМР от 13.11.2017 г. и анекс към същия
между страните. Установи се, че ищецът като възложител е заплатил аванс по
договора за СМР, които е следвало да бъдат извършени от ответника като
изпълнител в размер на 140 115,30 лева. Установи се, че след завеждане на
исковата молба, ответникът е върнал част от дадения аванс на ищеца сумата от
39 435,91 лева.
Следователно, даденият аванс възлиза на
100 677,39 лева.
С оглед претенцията на ищеца за връщане на
даденото въз основа на договора от 13.11.2017 г., следва да се установи по
делото дали договорът е развален и на какво основание, доколкото връщане на
даденото въз основа на договор може да се претендира при отпадане на
основанието, което в случая е при разваляне на договора.
Съгласно съдебната практика (решение № 269
от 22.10.2018 г. по т. д. № 1980/2017 г., ТК, II ТО на ВКС), в разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно преустановяване
на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по причина, за
която последният отговаря. Предвид диспозитивният
характер на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, страните по договора могат да
уговорят и други условия за развалянето му. С изявлението за извънсъдебно
разваляне на договора изправната страна упражнява свое потестативно
право, като е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник.
Упражняването на правото на изправната
страна по договора да отправи волеизявление за едностранното му разваляне,
следва да се разграничава от възможността за едностранно прекратяване на
договора, както и от настъпване на последиците от развалянето - отпадане с
обратна сила на договорната връзка - чл. 88, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. Хипотезите,
при които се касае за упражняване на право за прекратяване на договора,
принципно не изискват да е налице виновно неизпълнение на договорни задължения
от страна на длъжника.
Съгласно цитираното решение на ВКС определянето
на характера и правната квалификация на волеизявлението, като правно действие,
е от компетентността на съда, като същият не е обвързан от наведените от
страните квалификации, като при определяне на характера на волеизявлението,
съдът дължи преценка на обстоятелствата, сочени като основание за
преустановяване на облигационната връзка и съобразно тази преценка следва да
изведе извод дали в полза на изправната страна е възникнало потестативното
право да развали договора и то към момента на упражняването на това право.
Ответникът сочи, че поради липсата на
подписан протокол по чл. 6.3 от договора, за него не е започнал да тече срокът
за изпълнение на задълженията му по договора от 13.11.2017 г. и съответно,
че извършените от него СМР, не са
извършени в изпълнение на договора, а на допълнително възлагане от ищеца. Т.е
твърди се, че за ищеца не е възникнало право да развали договора, тъй като
същият не е изправна страна, доколкото не е създал условия за започване
изпълнението на договора между страните.
Следователно, първият спорен въпрос е дали
по силата на договора е започнал да тече срокът за изпълнение на задълженията
на изпълнителя – да извърши описаните СМР в указания по чл. 3.1 срок. Това е от
значение за определяне и кой е изправната страна по договора и дали за ищеца е
възникнало правото да развали договора.
За отговора на този въпрос, Съдът
съобразява спецификата на договора за строителство като вид договор за
изработка (така и решение № 279 от 12.02.2019 г. по т. д. № 2905/2017 г., ТК,
ІІ ТО на ВКС), както и характера на договора за търговска изработка като вид
търговски договор, относно който са приложими и разпоредбите на ТЗ относно
търговските сделки (така решение № 94 от 09.07.2015 г. по т. д. № 2094/2014 г.,
ТК, ІІ ТО на ВКС). Съгласно цитираната практика договорът за строителство, като
вид договор за изработка, притежава основните правни белези на договора за
изработка, но и допълнителни особености, налагащи и специфично проявление на
задълженията на възложителя и изпълнителя - строител. Поради това и с оглед
разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ЗУТ и чл. 163, ал. 1 от ЗУТ следва да се приеме,
че се касае за възмезден, неформален (относно формата на договора за изработка,
съотв. на договора за строителство - решение № 97 от
3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II ТО, ТК, решение № 110 от
17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на II ТО), каузален, консенсуален,
с продължително изпълнение, и алеаторен договор. Алеаторния характер следва от възможността размерът и
съдържанието на дължимите престации, определени към момента на сключване на
договора за строителство, да бъдат изменяни без допълнително споразумение между
съконтрахентите (при необходимост от допълнителен и/
или увеличен обем строителни работи), било поради предписание на
специализираните контролни органи в строителството, било поради създадено
впоследствие по-сполучливо техническо решение. Нормативно установено изискване
(чл. 170, ал. 1 ЗУТ), характерно за този вид договор е документиране
изпълнението на задължението на страните. На документиране, по силата на
изрично разпореденото от закона, подлежат и всички предписания,
свързани с изпълнението на строежа. Поради тази специфика на договора за
строителство, сключването му поражда, наред с правните последици, чието
съдържание е определено по волята на страните и други права и задължения, които
по вид и съдържание се определят от закона, т.е, без да е необходимо
волеизявление на съконтрахентите. Включени по право в
съдържанието на договор, така установените от закона условия в едната си част
се определят от диспозитивни норми, съответно
приложими при липса на уговорка между съконтрахентите,
а в друга създават административни, по своята правна същност, задължения.
Изпълнението на тези административни задължения следва да се счита за мълчаливо
уговорено между страните със самото сключване на договора за строителство. В
цитираното решение № 279 от 12.02.2019 г. по т. д. № 2905/2017 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС е прието, че към групата на мълчаливо уговорените задължения по закон
следва да бъде отнесено и изискването, установено в чл.168, ал.4, пр.1 от ЗУТ,
според която предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен
надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача
и техническия ръководител на строежа, като неизпълнението им води до пораждане
на отговорност за строителя по чл. 163 от ЗУТ. Налице са и аналогични
правомощия на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съгласно
чл. 221, ал.4 от ЗУТ, според която заповедите, предписанията и нарежданията на
тези органи, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за
лицата, за които се отнасят.
По делото се установи, че в резултат на
извършени изкопни работи от трето лице, се е получило пропадане на основите на
съседната сграда, пропукване на двете плочи над прохода на гаражите на
съседната сграда и пукнатини по стени в апартаментите на съседната сграда на
обекта, където е следвало да се осъществи строителството от страна на
ответника. Поради това и с описаните по-горе актове на вр.и.д. началник на РО
НСК София е разпоредено на строителя на обекта „С.Е.Г.ЕООД
незабавно да започне изпълнението на предписанията, дадени от членовете на ТЕК,
т.е незабавно изпълнение на фундаментната плоча в източната част на парцела и
след минимално необходимото технологично време да се продължи с изпълнението на
стените до следваща плоча на кота -3.0, приоритетно
по източната страна, като за окончателно отстраняване на аварията да се изпълни
максимално бързо нулевия цикъл на сградата (съгласно протокол (Приложение 3 към
чл.10, ал.1 от Наредба 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в
строителството (стр. 119-124 по делото) (без дата)).
На първо място, Съдът приема, че доколкото
са налице задължителни предписания от компетентните административни органи в
областта на строителството до изпълнителя
- ответник по делото да започне реалното изпълнение на договора за
строителство от 13.11.2017 г., тъй като чрез изпълнението на СМР, предмет на
този договор реално ще се осъществи в най - пълна степен ликвидиране на щетите
от настъпилата авария на 13.01.2018 година, то с тези предписания се дава
началото на срока за изпълнение на СМР по смисъла на чл.3.1 от договора от
13.11.2017 година.
Подписването на протокола за предаване на
строителна площадка по чл. 6.3 от договора от 13.11.2017 г. е заменено по
силата на чл. 221, ал.4 от ЗУТ от
задължителните предписания на компетентните административни органи в областта
на строителния надзор.
От съдържанието на договора между страните
и заключението на вещото лице по основната СТЕ се установява, че част от реално
извършените СМР на обекта от ответника като изпълнител, които са предписани от компетентните административни
органи дейности с цел овладяване на аварийната ситуация, настъпила в резултат
на некачествено изпълнени СМР от трето лице (предписанията са за започване
незабавно на строителството, чрез изграждане на основаните на сградата), са и
част от съдържанието на СМР, предмет на договора от 13.11.2017 г. и
приложенията към същия. В тази връзка, както бе посочено, Съдът кредитира
заключението на първоначалната СТЕ, в частта относно вида на извършените СМР и
каква част са допълнително възложени от възложител или от проектанта и каква
част са СМР, включени в обхвата на договора от 13.11.2017 година.
Относно другата част от СМР, които Съдът
приема, с оглед събраните по делото доказателства и основното заключение на
СТЕ, че са извършени от ответника, независимо, че не са включени в
договора между страните (описани в
заключението като допълнителните СМР по строежа - ръчен изкоп за подравняване
на земна основа и достигане на необходима кота за
полагане на подложен бетон – 252 м2; полагане по скатовете на изкоп на полиетилен, укрепен с арматурна мрежа ф4 и анкериран с почвени гвоздеи – 180 м2; почистване на сняг и
изчукване на лед върху подложен бетон – 2 човеко- дни; основни
строително-монтажни работи: доставка и полагане на подложен бетон C20/25 – 64
м3, влагане на добавка против замръзване на бетона – 47,50 м3, СМР фундамент -
направа на технологично прекъсване на фундаментна плоча – 26,40 м.; доставка и
монтаж на армировка, включително и асансьорна шахта
–844 кг. - доставено количество, което
не е вложено; Вертикални елементи от кота -5,70 до кота -2,90 -
доставка и монтаж на армировка за стени, колони и шайби (кота -5,70 до кота -2,90) – 238
кг; направа на едностранен кофраж - стена "изток" (от 1,3м след ос И
до стена "юг") и стена "север" върху частично готов
фундамент – 55 м2; направа на двустранен кофраж - контрафорс
2, 3,4, Ш7, Ш18, +К23, стена "юг"- от стена "изток'
до 3 м след ос 8 – 42,40 м2; доставка и монтаж на водноупътнителна
лента – 35 м.; монтаж на водно-упълнителна лента-6
м; добавка против замръзване на бетона; –
мобилизация и демобилизация на обекта, използване на автокран за товаро-разтоварни дейности – съгласно разясненията, дадени
от вещото лице в о.с.з. по делото, проведено на 19.12.2018 г.), същите, с оглед
заключението на вещото лице по основната СТЕ, според настоящата съдебна
инстанция се явяват необходими за изпълнение на задълженията на строителя по
договора.
В конкретния случай се касае за
допълнителни работи, извършването на които е необходимо за изпълнение на
проекта, и за извършването на които е било постигнато съгласие между страните,
доколкото основната част от тези допълнителни работи засягат първоначална
подготовка на работната площадка, за да може реалното изпълнение на уговорените
по договора СМР да започне. Поради това и изпълнението на такива СМР не
представлява съществено изменение на договора за строителство (в този мисъл аргументи
и от решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ТК, І ТО на ВКС).
Поради тези съображения и Съдът приема, че е налице съгласие между страните и
за промяна на някои от описаните СМР в договора, в частта относно предвидената
механизация (използването на автокран вместо кулокран напр., което е било
необходимо с оглед конкретната ситуация).
Не се доказаха и твърденията на ответника,
че като изпълнител е извършил описаните
СМР по възлагане от ищеца на базата на друго споразумение, различно от договора
от 13.11.2017 година.
Следователно, установи се по делото
започнало изпълнение на договoра от 13.11.2017 г. от страна на ответника като изпълнител на 15.01.2018
година. Установи се, че на 07.02.2018 г., след осъществяване на част от
дължимите СМР по договора, ответникът е преустановил едностранно изпълнението
на договорните си задължения.
Не се установи по делото основание за
прекратяване на работата от страна на ответника.
Изложените съображения от страна на
ответника, че е налице опасност на работниците на ответника при осъществяване
на СМР, посочени в разменената кореспонденция между страните, не се доказа по
делото. Не се доказаха изложените в писмата от 08.02.2018 г., и необходимост от
промяна на заложените в договора цялостни параметри на същия. Започване на
изпълнението на договора в ситуацията на указания на административните органи
поради настъпила строителна авария, вече е било реализирано, т.е ответникът е
бил наясно с особеностите на проекта и условията за изпълнението му (което може
да се отнесе към посочените в чл. 260, ал.1 проект и материал като условие за
правилно изпълнение на работата), поради което и това не може да е основание за
последващ отказ да се продължи изпълнението на
договора (ЗЗД изисква предупреждението за негодност на материала да е „веднага“,
което означа и да е преди започване на работата или незабавно в процеса на
работа, когато се установи), без да се докаже настъпване на нови обстоятелства,
което не бе направено по делото (например свързано с опасност за
работниците/служителите, което, както бе посочено не се доказа по делото).
Неоснователен е и изложеният в отговора на
исковата молба аргумент, че ответникът е развалил договора, тъй като ищецът не
е създал условия за започване на неговото изпълнение. Както бе прието от Съда,
реално е започнало изпълнението на задълженията на изпълнителя, тъй като
приемо-предавателния протокол за предаване на строителна площадка по чл. 6.3 от
договора от 13.11.2017 г. е заменен от указанията и нарежданията на
компетентните органи в областта на строителния надзор, приложими в случая, с
оглед спецификата на договора за строителство, като разполагащ се в среда със
засилена административна регулация, в рамките на която регулация следва да се
развива и свободата на договаряне.
Следователно, не се доказа по делото от
ответника, че е било налице твърдяното основание, което би могло да обуслови
евентуално възникване на правото на ответника като изпълнител да прекрати
договора.
Следва да се отбележи, че дори и да се
приеме, че договорът е развален от ответника, то праните последици, свързани с
преодоляването на необоснованата размяна на блага, водеща до неоснователно
обогатяване, също води на задължение за връщане от ответника на получения
аванс, който нее изработен.
Поради това, Съдът намира, че ищецът е
изправната страна по договора – заплатил е уговорения аванс, започнало е
изпълнението на договора.
Ответникът необосновано е преустановил
изпълнението на договорните си задължения и на поканите на кредитора да
продължи изпълнението е заявил, че разваля договора, без да има основание за това.
Поради това, Съдът намира, че за ищеца като изправна страна – възложител е
възникнало правото да развали договора, което право е надлежно упражнено най-късно
с писмото от 23.02.2018 година. Същият е дал и срок на ответника за изпълнение
на задълженията му (да възобнови работата по обекта – многобройните писма от
08.02.2018 г., от 14.02.2018 г.). Определеният срок следва да се счита за
подходящ, с оглед спешността на ситуацията и интереса на кредитора.
С развалянето на договора правната връзка
между страните се прекратява и кредиторът, ако сам не е престирал,
се освобождава от собственото си задължение (при двустранните договори) и има
право само на обезщетение за засегнат (нарушен) негативен интерес. Ако
кредиторът е престирал, то получилият престацията неизправен длъжник дължи връщането й.
На връщане подлежи само престацията, която е недължимо получена, и която няма
основание да бъде задържана.
Доколкото договорът между страните е
договор с продължително изпълнение, то развалянето му има действие занапред –
чл. 88, ал.2 от ЗЗД. Поради това от аванса следва да се приспадне стойността на
извършените СМР от ответника в изпълнение на договора.
Във връзка с възраженията на ищеца, че
извършените от ответника като строител СМР не са приети от възложителя, като
липсват подписани двустранни приемо-предавателни протоколи за изпълнените СМР,
не са съставени актове, образец 19, същото следва да се квалифицира като
възражение за липса на приемане на извършената работа, което от е значение за
пораждане на задължението на възложителя да заплати стойността на изпълнените
СМР. Съгласно константната съдебна практика (напр. решение № 318/17.10.2011 г.
по т. д. № 728/2010 г. на II т. о., решение №
48/31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на II т. о., решение № 250/11.01.2012 г. по т. д. №
535/2010 г. на II т. о.) въпреки отсъствието на двустранно подписан от
изпълнителя и възложителя констативен протокол, извършените и актувани от
изпълнителя СМР могат да се считат за приети по смисъла на чл. 264 във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
ако по делото съществуват доказателства за извършени от възложителя конклудентни действия по приемане на изработеното или ако
същият използва завършения обект според неговото функционално предназначение.
В конкретния случай не се касае за
завършен обект, но се установява, че след напускане на обекта от страна на
ответника, строителството е продължило от трето дружество и в момента на огледа
на обекта от вещото лице М., същият се намира на фаза кота
„0.00“. В кореспонденцията в периода 07.02.2018 г. – 23.02.2018 г. ищецът не е
възразил срещу качеството на предадените, т.е намиращи се в негово държане
извършени от ответника СМР, такива твърдения няма и в рамките на настоящото
производство. Ищецът признава, че ответникът е извършил определени СМР, сам се
позовава на това, че са направени в изпълнение на договора между страните, но сочи,
че не са приети, а не е предприел никакви действия за същото.
Поради това, Съдът намира, че с конклудентни действия е налице приемане на извършените от
ответника СМР по договора от 13.11.2017 г., съобразно посочените в Таблица 3
към заключението от 11.12.2018 г. на вещото лице М..
С оглед изложеното по-горе, Съдът намира,
че всички СМР, според заключението на вещото лице по основната СТЕ са извършени
в изпълнение на договора. Поради това и за определяне на стойността им следва
да се прилагат клаузите на договора и съответните приложения към същия.
Относно СМР, които не са част от договора,
но които Съдът прие, че са необходими за изпълнение на договора, Съдът намира
следното:
Съгласно практиката на ВКС (решение №
36/30.03.2011 г. по гр. дело № 384/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 59 от
10.09.2010 г. по т.д. № 511/2009 г. на ІІ TO) поради съществуващата близост между
договора за търговска продажба и договора за търговска изработка, правилата за
търговска продажба могат да се приложат към договора за изработка и когато
договорът не съдържа елементи на продажба. Съгласно презумцията
в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде
определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се
плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни
обстоятелства. Договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са
договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който
цената трябва да е определена или поне определяема, защото в противен случай
нетърговската продажба би била нищожна. Аргумент в тази насока е и чл. 266,
ал.2 от ЗЗД.
Поради това относно тези СМР, Съдът
кредитира заключението на повторната СТЕ, в частта относно пазарната оценка на
СМР, които нямат посочени единични цени в Приложенията към договора от
13.11.2017 г., но не и количествата, въз основа на които вещото лице М. е дало
оценка, тъй като те не съответстват на посоченото в Таблица 3 от заключението
на вещото лице М.. Също така, Съдът кредитира и заключението на вещото лице М.
в частта относно посочените стойности на армировката, вкл. и за асансьорна шахта, тъй като вещото лице М. не е отразила в
оценката си обстоятелството, че с оглед конкретната ситуация не е монтиран кулокран,
а работата е извършвана чрез автокран.
Поради това, Съдът приема, че стойността
на извършените СМР от ответника в изпълнение на договора от 13.11.2017 г.,
определена на базата на заключението на двете вещи лица и чл. 162 от ГПК, по
съображенията, изложени по-горе, възлиза на 50 051,24 лева. Така определената
стойност е без ДДС.
Ответникът претендира, че върху стойността
на изпълнените от него СМР следва да се начисли ДДС.
Както е посочено в решение № 164 от
17.02.2015 г. по т. д. № 4009/2013 г., ТК, І ТО на ВКС заплащането на данък добавена стойност е
задължение на данъчно регистриран субект - доставчик на стока или услуга с
размер, посочен в ЗДДС, където са регламентирани и сроковете за внасяне на
данъка към бюджета. Начисляването му, в
предвидения от ЗДДС размер на данъчната ставка, е върху всяка една част от
договореното по сделката възнаграждение и следователно дължимостта
му в пълен размер се предпоставя от съответното пълно
изпълнение на задължението по нея. Отричане дължимостта
на ДДС между страните по сделката, а не в
качеството му на публичноправно задължение към
бюджета, на основания по ЗДДС и подзаконовите актове по приложението му,
съставлява отричане дължимостта и на вземането, върху
което е начислим данъка. Размерът на ДДС не формира самостоятелна претенция на изпълнителя към
възложителя, различна от размера на дължимото възнаграждение, формиращо се от
същинското възнаграждение - "данъчната основа" и " ДДС", независимо от договарянето му или не с отделна
стойност. Поради това преценката за дължимостта му
винаги предпоставя преценка за обхвата на
изпълнението, респ. възникването на данъчното събитие, с което настъпва и
изискуемостта за начисляването му от
изпълнителя. За целите на ЗДДС
данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на
задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на
услугата (чл.6, ал.1; чл.9, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДДС). Данъчното
законодателство обвързва облагането с ДДС не съгласието на страните за
възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като
резултат.
Поради това и в конкретния случай, върху
стойността на изпълнените от ответника СМР следва да се начисли ДДС. Поради
това и стойността на изпълнението от ответника СМР по договора от 13.11.2017 г.
възлиза на 60 061,48 лева.
На връщане подлежи неусвоената част от
дадения аванс, който след частичното връщане възлиза на 100 677,39 лева,
т.е на връщане подлежи сумата от 40 615,90 лева.
До този размер искът е основателен.
С оглед частичната основателност на иска
за главницата, частично основателен се явява и иска за лихва за забава върху
подлежащата на връщане неусвоена част от аванса за периода преди завеждане на
иска.
Длъжникът – ответник по делото е изпаднал
в забава (за разликата между падеж на задължението, изискуемост на задължението
и забава на длъжника – ТР 5/2019 по тълк. дело 5/2017 г. по описа на ОСГТК) с
поканата – 23.02.2018 година.
Искът е основателен за сумата от 679,93
лева.
Относно иска по чл. 92 от ЗЗД за сумата от
10 000 лева- неустойка по чл. 8.6 от договора от 13.11.2017 г.
Налице е валидна уговорка за неустойка при
едностранно прекратяване на изпълнението на задълженията на изпълнителя, довело
до разваляне на договора – чл. 8.6 от
договора.
По делото се установи, че изпълнителят -
ответник по делото едностранно е прекратил изпълнението на задълженията си по
договора, поради което същият е бил развален от изправната страна.
Поради това и неустойката за разваляне се
дължи.
С оглед разясненията, дадени в ТР 3/2013
г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се касае за договор с продължително изпълнение,
то размерът на дължимата неустойка следва да се съотнесе
с развалената част от договора (разликата между общата стойност на договора и
стойността на извършените от ответника СМР), тъй като една част от договора
запазва действието си (за сумата от 50 626,15 лева без ДДС).
Поради това и на основание чл. 162 от ГПК,
искът е основателен за сумата от 9 133,86 лева.
С оглед това становище на Съда за частична
основателност на предявените искове, Съдът следва да се
произнесе и по направеното възражение за прихващане от ответника.
На първо място, ответникът прави
възражение за прихващане със сумата 63 098,85 лв. и сумата от 14 987,98 лв. -
стойности на строително-монтажни работи за укрепване и обезопасяване на строежа.
Както бе посочено и по-горе, ответникът
твърди, че изпълнените от него СМР не са в изпълнение на договора от 13.11.2017
г., а на базата на друг договор (устно възлагане) от страна на ищцовото дружество. Съдът прие, че ответникът е изпълнил
определени СМР на процесния обект, но тези СМР са в изпълнение или
непосредствено свързани и допълнителни СМР с договора от 13.11.2017 година.
Поради това и се прие, че на ответника се дължи стойността на същите, съобразно
разпоредбите на договора.
Поради това и направеното възражение за
прихващане със сумата 63 098,85 лв. по Протокол 1 и сумата от 14 987,98 лв. по
Протокол 1А- стойности на строително-монтажни работи за укрепване и
обезопасяване на строежа, е неоснователно, тъй като не се доказа съществуване
на вземане на ответника за посочените суми на твърдяното от него основание.
Относно възражението за прихващане със
сумата от 18 089,35 лева - стойност на доставено на обекта и невърнато
строително оборудване и съоръжения
Ответникът претендира присъждане на
равностойността на негови вещи, които твърди, че е оставил на обекта на ищеца
след 07.02.2018 година, като се твърди, че тези вещи не се намират там или са в
състояние, което ги прави негодни за употреба.
Така направената претенция следва да се квалифицира
по чл. 57, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно решение по гр. д. № 5214/2013 г.,
IV г.о. на ВКС чл. 57, ал. 2 ЗЗД е общо реституционно правило, намиращо
приложение винаги, когато натуралната реституция на вещ е невъзможна. Същото урежда
широк кръг отношения и отнасянето му към
различните случаи, следва да държи сметка за вида на сделката, довела до
задължение за реституция, за предмета на получената имуществена облага, за
причините, поради които полученото е без основание и за добросъвестността или
недобросъвестността на отговорното по чл. 57, ал. 2 ЗЗД лице.
За основателността на претенцията в
конкретния случай следваше да се установи, че е занесъл описаните от него
движими вещи на строителния обект, че същите са останали там след като е напуснал обект и че същите вече не
съществуват или са негодни за употреба.
Не се спори между страните, че по принцип
се касае за вещи, с помощта на които ответникът е изпълнявал възложените СМР.
С оглед заключението на вещото лице П.Я.,
установява се, че част от описаните от ответника вещи – строителна количка
(стара), кофражни двойно Т греди слепени, шпилки в
комплекс с гайки, дървен материал, телескопични подпори и хидрофобен шперплат,
макар и с някои несъвпадащи характеристики се намират на обекта. Ищецът не
препятства достъпа на ответника до същите, като ответникът обосновава отказа си
да го получи, че същото е негодно за употреба.
В конкретния случай няма основание за
държането на описаните вещи от ищеца, но и същият не препятства достъпа на
ответника за получаването им. Ответникът като собственик може да ги получи във
всеки един момент, като в рамките на настоящото съдебно производство част от първоначално
претендираните вещи са получени от ответника. Поради това отговорността на
ищеца за паричната равностойност на тези налични вещи не може да бъде
ангажирана. Ако ответникът твърди, че в резултат на действия на ищеца са
нанесени вреди по собствените му вещи, същият разполага с възможността да
претендира обезщетение за вреди.
Относно другите вещи, които се твърди, че
са останали на строителната площадка, Съдът намира, че с оглед данните по
делото не се доказа реално, че тези вещи действително са се намирали там към
07.02.2018 г., когато работниците на ответника са напуснали обекта по свое
желание. В тази връзка Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля Б.,
основаващи се на описен лист, за който няма данни кога и от кого е съставен, и
представляващ частен свидетелстващ документ.
От друга страна, за част от претендираните
вещи – арматурна заготовка, претенцията е неоснователна, тъй като с оглед
заключението на вещото лице М., всички материали, които вещото лице е
установило по представената строителна документация, че са закупени и намиращи
се на обекта, са калкулиране при определяне стойността на СМР, извършени от
ответника и няма основание са се търси повторната им стойност.
По изложените съображения, не се
установява ответникът да има валидно възникнало вземане от ищеца, с което да
направи прихващане.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца се
дължат разноски съобразно уважената част от исковете, а на ответника –
съобразно отхвърлената.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.Е.Г.ЕООД, ЕИК *****,
съдебен адрес:***, адв. М.М.
да заплати на „Д.Б.А.“ ООД, *** по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД сумата от 40 615,90 лева – неусвоен аванс
по развален договор за строителство от
13.11.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 24.04.2018 г. до
окончателното заплащане на сумата, по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 679,93 лева – лихва за забава върху сумата от 40 615,90 лева за
периода 24.02.2018 г. – 23.04.2018 г., по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД
сумата от 9 133,86 лева – неустойка по чл. 8.6 от договора, заедно със законната
лихва върху тази сума от 24.04.2018 г. до окончателното заплащане на сумата и
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 2 251, 04 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Б.А.“ ООД, *** срещу „С.Е.Г.ЕООД, ЕИК *****, съдебен
адрес:***, адв. М.М. иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за
сумата над 40 615,90 лева – неусвоен аванс по развален договор за строителство от 13.11.2017 г. до пълния претендиран размер от 106 107 лева, иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 679,93 лева – лихва за забава за периода 24.02.2018
г. – 23.04.2018 г. до пълния претендиран размер от
1798,70 лева, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата над 9 133,86 лева
– неустойка по чл. 8.6 от договора до пълния претендиран
размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА „Д.Б.А.“ ООД, *** да
заплати на „С.Е.Г.ЕООД, ЕИК *****, съдебен адрес:***, адв.
М.М. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 2632 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: