Р Е Ш Е Н И Е
Номер 656 Година 29.04.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1822
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба на „Стегал
1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Писменово,
общ.Приморско, местност „Лозята“ № 1, представлявано от управителя С. Колев Б.,
със съдебен адрес *** против акт за установяване на публично държавно вземане №
02/311/0731/301/04/01 от 20.07.2020г. издаден от изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”. Счита, че акта е издаден при съществено нарушение на
административно производствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона и прави искане да бъде
прогласена нищожността му или да бъде отменен.
След приключване на съдебното
дирене по делото е постъпила молба от „Стегал 1“ ЕООД, с искане да се спре
предварителното изпълнение на обжалвания акт.
Ответникът – Изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена и да се присъдят
направените по делото разноски.
По искането за спиране на
предварителното изпълнение на обжалвания акт:
С АУПДВ № 02/311/0731/301/04/01 от
20.07.2020г. издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” на „Стегал-1“
ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 370 766,98 лева.
Съгласно чл.27, ал.8 от ЗПЗП, обжалването на
издадените от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ или от оправомощените от
него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не
спира изпълнението им. Тази норма дерогира суспензивния ефект на
подадената срещу административния акт жалба, като предвижда предварителна
изпълняемост на акта, при наличието на презумирани предпоставки за това.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съответно в ал.2 на
чл.166 от АПК, е предвидено, че при всяко положение на делото до влизането в
сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60,
ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства.
Видно от изложеното, в случаите, когато законът е
допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид,
той е предпоставил наличието на една или повече от следните предпоставките:
необходимост от осигуряване
на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или
обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда - чл.60, ал.1 от АПК. Следователно, условие за спиране на
предварителното изпълнение на обжалвания АУПДВ, е наличието на такова засягане
на интереса на жалбоподателя, който да е равен на посочените в разпоредбата на
чл. 60, ал. 1 от АПК.
В случая, от дружеството
се твърди, че не осъществява друга търговска дейност, съответно няма никакви
други източници на приходи, освен тези от стопанисването на туристическия
обект. Представени са и доказателства, че са вложени значителен размер
собствените средства за построяването, обзавеждането и облагородяването на
комплекса, както и че дружеството е реинвестирало голяма част от приходите от
работата на комплекса в неговото развитие.
При преценка на
баланса между накърнените интереси на оспорващото дружество и тези, които
следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на АУПДВ, съдът приема,
че от предварителното изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими
имуществени вреди за дружеството. Сумата за възстановяване, определена с
оспорения АУПДВ е в огромен размер и предвид обстоятелството и доказателствата,
че ЕООД не разполага с доходи от друга дейност, с които представляващият на
същото да осигурява както средства за нормален живот на своето семейство, така
и средства за заплащане на работна заплата на наетите към дружеството
работници, както и средства за нормално функциониране на комплекса, които
обстоятелства не са обсъждани в АУПДВ, то се обосновава извод за реална
възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за жалбоподателя.
Ето защо, след като АУПДВ засяга пряко
жизнено важни интереси на оспорващия, в случая са налице основания за спиране
изпълнението му, в съответствие с чл.6 от АПК, който като регламентира принципа
на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, предвижда
с административен акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта.
В допълнение на
изложеното следва да се има в предвид и че към настоящия момент светът се
намира в условията на пандемия, предизвикана от разпространението на Ковид-19,
което обстоятелство създава ограничения и затруднения във всяка една сфера на
обществения живот, като безспорно туристическия
бизнес е засегнат в много голяма степен.
С оглед изложеното,
искането за спиране предварителното изпълнение на АУПДВ е основателно и следва
да бъде уважено.
По съществото на спора:
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Между жалбоподателя „Стегал 1“ ЕООД и Държавен фонд „Земеделие“, на
основание чл.31, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. е сключен Договор №02/311/00731 от 27.10.2014г.
(л.94-100 от делото) за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
ПРСР за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Съгласно договора фондът предоставя на ползвателя, безвъзмездна финансова помощ представляваща до
70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на
проект № 02/311/00731 от 13.05.2013г., като първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в размер на 387 801,90 лева. В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.
При извършена проверка на място след плащане в периода
20.06.2019г. - 27.06.2019г. по проект № 02/311/00731., както и след извършени
допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения бизнес план. В хода на проверката са представени
документи за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода от 01.01.2019г. до извършване на проверката, като е
установено:
т.I - средноаритметичното
изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години - 2016г.-2018г., е в
размер на 15,89%, което е под 20% от заложените приходи. Заложените за тези три години от изпълнението
на бизнес плана приходи са в размер на 271 740 лева, а реализираните такива са в размер на 43 175,69
лева. За финансова 2016г. залегналите приходи от субсидирана дейност са в
размер на 90 580 лева, а са реализирани такива в размер на 5 169,21 лева,
което съставлява 5,71% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За
2017г. залегналите приходи са в размер на 90 580 лева, а установените са в
размер на 21 678,49 лева, което съставлява 23,93% изпълнение на одобрения
бизнес план за годината. За 2018г. залегналите приходи са в размер на 90 580
лева, а реализираните са в размер на 16 327,99 лева, което съставлява 18,03%
изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За периода от 01.01.2019г. до извършване на проверката на място реализираните приходи са в размер на
4 679,11 лева, което съставлява 5,17% изпълнение спрямо преизчислените
приходи за период от 6 месеца заложени в бизнес плана. Доколкото към датата на
извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019г., този
резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите
показатели на бизнес плана.
т.II - средногодишно заетите лица за 2016г. са 1бр., за 2017г. са 2 бр. и за 2018г. – 2 бр., като
в одобрения към заявлението за
подпомагане бизнес план е заложено разкриване на три работни места – 1 бр. на позиция
„управленски персонал” и 2 бр. на позиция „производствен персонал. Посочените данни калкулират за тези години
установено изпълнение над 50%, но под 100% спрямо прогнозно заложената заетост
в бизнес плана на бенефициента.
С писмо с изх. № 01-2600/6528/25.10.2019г.
(л.1276-1279 от делото), жалбоподателя е уведомен от ДФ „Земеделие“, на
основание чл.26, ал.1 вр. чл.34, ал.3 от АПК, за откриване на производство по
издаване на АУПДВ. Производството е открито във връзка с описаните констатации
относно одобрен проект № 02/311/00731 от 27.10.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. Посочено
е неизпълнение на условията по т.4.12 и т.4.18 от договор №02/311/00731 от 27.10.2014г. и на основание чл.46, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г. е предложено на търговеца да бъде наложена финансова
санкция и издаден акт за установяване на публично държавно вземане за
констатирано нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект, като
размерът на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ е 100%
от предоставената финансова помощ по договора – 370 766,98 лева. На
бенефициента е предоставена възможност за излагане на писмени възражения.
С писмо с вх. № 01-2600/6528/1 от 18.11.2019г. (л.1281-1286
от делото) от търговеца е депозирано писмено възражение.
Въз основа на фактическите констатации и на основание
чл.46, ал.1, вр. чл.16, ал.2 вр.§1 и т.19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008г., както и на основание на т.4.4,
буква „б“ и т. 8.1, предл.първо във вр. с т.4.12 и т.9.1, б.“г“ от договор №
02/311/00731 от 27.10.2014г. между „Стегал 1“ ЕООД и ДФЗ, в съответствие с
т.30, т.18, т.2 и т.7 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г.“, както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във вр. с чл.165 и
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал
процесния АУПДВ № 02/311/0731/3/01/04/01 от 20.07.2020г., с който на дружеството
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 370 766,98 лева, представляващо
най-голямото по размер вземане по акта и окончателната подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
АУПДВ е връчен на жалбоподателя
на 29.07.2020г. и е обжалвано с жалба вх.№ 01-2600/6528#4/11.08.2020г., подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на
Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на ЕС.
В разпоредбата на чл.27, ал.3 и
ал.7 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция по арг. от ал.1, издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Тази нормативна регламентация обосновава
извод, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА е
издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика,
включително по мерките по чл.1 от Наредба № 30/11.08.2008г., поради което
обжалванията АУПДВ, се явява издаден от компетентен орган.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са
довели до незаконосъобразност на акта.
Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на
публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон, като в случая съответният закон е ЗПЗП и конкретно нормите на чл.27, ал.6 и ал.7 и чл.20а, ал.5.
Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл.73 от същия закон.
Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК,
който в чл.166, ал.2 ДОПК препраща към реда по АПК.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, компетентността за
издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“.
Видно от цитираните разпоредби
следва, че след изменението на ЗПЗП (ДВ бр.51/2019г., в сила от
28.06.2019г.), законът изрично разграничава случаите, в които публичните
вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони
се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на
публично държавно вземане. По силата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е
субсидиарно, когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова
корекция.
Процесният АУПДВ е издаден на
25.08.2020г., като административното производство е започнало с изпращане на
уведомление писмо с изх.№ 01-2600/6528/25.10.2019г. В случая не са налице нарушение на
законовите изисквания макар и производството да е проведено при действието на чл.27, ал.6 и ал.7 ЗПЗП, тъй като намира приложение
нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр.2/2018г.).
Периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от
27.10.2014г. изтича на 27.10.2019г., тоест след започване на административното
производство по издаване на процесния АУПДВ на 25.10.2019г.
Правото на жалбоподателя по чл.34 от АПК за участие в производството е
било надлежно осигурено. Видно от приложената административна преписка с писмо изх.№ 01-2600/6528/25.10.2019г., ДФЗ е уведомил „Стегал 1“ ЕООД за резултата
от контролната проверка и за това, че на търговеца ще бъде наложена финансова
санкция, като се пристъпи към издаване на АУПДВ с размер представляващ 100% от
получената субсидия. Определен е двуседмичен срок за представяне на писмени
възражения по основателността и размера на публичното вземане и при
необходимост представяне на писмени доказателства. Писмото е получено на
31.10.2019г. от жалбоподателя и в определения срок срещу него са постъпили
писмени възражения с вх. № 01-2600/6528/1 от 18.11.2019г. (л.1281-1286 от
делото).
Обжалваният АУПДВ е издаден в
предвидената от законодателя писмена форма, при наличието на предвидените
материалноправни предпоставки, като е мотивиран с оглед изложените в него
фактически и правни основания.
Съгласно разпоредбата на чл.46,
ал.1 от Наредба № 30/11.08.2008г. „В случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта“. Съгласно ал.2 на същата норма „В случаите по ал.1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК
„Публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство,
Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното
законодателство и в правото на Европейски съюз.
Процесният АУПДВ е издаден за
установени две нарушения, представляващи неизпълнение от страна на
жалбоподателя на поети с бизнес-плана му задължения, които са определени като
нарушения на посочени в акта разпоредби от Наредба № 30/11.08.2008г. и Договор
№ 01/02/311/00731 от 27.10.2014г., а именно:
-
съгласно т.I от АУПДВ, от страна на „Стегал – 1“ ЕООД не
са изпълнени финансовите показатели, на базата на които проектът му е определен
като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по
него, в частност е установено неизпълнение на заложените в бизнес-плана годишни
приходи от дейността – приходи от нощувки и предоставяне на услуги, заложени за
всяка пълна финансова година в конкретен размер. В акта е посочено процентното
съотношение на това неизпълнение за 2016г., 2017г. и 2018г., като е установено
и средноаритметичното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от
субсидирана дейност за тези три години в размер на 15,89 %. Показателят
установен за периода 01.01.2019г. – 25.06.2019г. не е взет предвид от
административния орган и не е послужил при определяне размера на дължимото
публично вземане, поради което този период няма да се разглежда от съда.
Установеното е преценено от РА като неизпълнение на условията на т.4.12 и
т.4.18 от договора, т.е кандидатът не доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите, което представлява
нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г.;
- съгласно т.II от АУПДВ е налице неизпълнение на заложените
в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, в частност
залагане на 3 бр. работни места (2 бр. “производствен персонал“ и 1 бр.
“управленски персонал“) за период от три пълни финансови години. Показателят за
изпълнение на този параметър за периода е установен средноаритметично за
годините на 2,06 броя/души заетост. Установеното е преценено от РА като
неизпълнение на условията на т.4.12 и т.4.18 от договора, което представлява
нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г.
АУПДВ е законосъобразен.
Съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба
№ 30/11.08.2008г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция
на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат
документите, указани в същото приложение .
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г.
един от задължителните реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от
кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата.
В §1, т.6 и т.26 на ДР на Наредба
№ 30/11.08.2008г. дефиницията на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива
заетост“ сочи: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на
нови в него за периода на бизнес плана.
В случая, при проверка на
изпълнението на проекта е изследвано цялостното изпълнение по бизнес плана на дружеството,
в това число и частта за планираните приходи, поради което правилно е обоснован
извод за неизпълнение на одобрения проект, в частност непостигане на нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана за три пълни финансови години – 2016г.-2018г.,
описани по-горе в т.1 и т.2 от АУПДВ. Правилно административният орган е приел,
че заложените в плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на
проекта и непостигането им води до връщане изцяло или частично на финансовата
помощ на посочените правни основания, тъй като неизпълнението им съставлява
нарушение на договорни задължения от страна на бенефициента.
Приходите, заложени в бизнес
плана, са носители на информация за съответствието на проекта със
задължителните условия по чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.,
като са и съществена част от одобрения и финансиран проект като цялост от
разходи, планирани и очаквани приходи. Ето защо, не би могло да се твърди, че
бизнес планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част от
договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в
изпълнение на договорните си ангажименти. За да бъде одобрено финансиране на
конкретен проект е необходимо да се установи и обоснове неговата икономическа
жизнеспособност и осигуряване на устойчива заетост, а това безспорно е свързано
с генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за
периода на бизнес плана. В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от
договора и при преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва
да се съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения бизнес план,
въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране, още повече, че в
приложения от жалбоподателя при кандидатстването бизнес план, са заложени
очаквани годишни приходи от дейността, като стойностите се залагат от самия него.
Аргумент в тази насока е и текста на т.9.1 б.“г“,
раздел IX „Други условия“, от договор № 02/311/00731/27.10.2014г., където е дадена дефиниция на понятието
„одобрен проект“, а именно подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобреното от Фонда заявление за подпомагане
заедно с изискуемите, според Наредба № 30/11.08.2008г. документи, включително и представения от ползвателя и
одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 311. Изграждането и оборудването на комплекс
от къщи за селски туризъм и прилежащата инфраструктура, както и реализирането
на приходи, в значително по-малък размер от прогнозираните не може да се
оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Задължението на
бенефициента е да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с
одобрения бизнес план. Ето защо, заложените в него финансови показатели са
индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до
необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, тъй като се засягат
условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът му
е бил оценен като допустим за подпомагане.
В случая за финансовата 2016г.
след калкулиране на залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидирана
дейност и действително реализираните приходи от дейността административният
орган е установил 5,71% изпълнение на одобрения бизнес план за тази година (при
заложени по план - 90 580 лева, а установени реализирани приходи от
нощувки и услуги – 5 169,21 лева), съответно за 2017г. – 23,93% (при заложени 90 580 лева,
реализираните приходи са 21 678,49 лева) и за 2018г. – 18,03% изпълнение на одобрения бизнес план
за годината (при заложени 90 580 лева, реализираните приходи са 16 327,99
лева). Средноаритметичното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от
субсидирана дейност за тези три години е калкулирано от органа в размер на 15,89%,
тоест под 20%.
Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, за тези
пълни календарни финансови години са установени различни процентни стойности на
изпълнение на бизнес плана, съответно: за 2016 г. – 5,24% изпълнение, за 2017
г. – 21,96% изпълнение и за 2018г. – 16,54% изпълнение, като средно
аритметичното изпълнение за трите пълни финансови години е изчислено на 14,58%,
тоест отново под 20%.
За равнопоставеното отчитане вида,
степента и продължителността на установеното неспазване от страна
бенефициентите, както и прогнозния характер на заложените в бизнес плана
показатели от ИД на ДФЗ са утвърдени Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Издадени
от ДФЗ – РА, обн. ДВ бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019 г., изм., бр.77/01.09.2020
г.). В случая е приложима т.30 от Правилата, която предвижда, че когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения план,
изчислени средноаритметично за същия период, то тежестта на нарушението следва
да се приеме като голяма, тъй като засяга условията при които е бил одобрен
конкретния проект за финансиране. Ето защо, правилно в АУПДВ размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен на 100% от
предоставената финансова помощ по договора в размер на 370 766,98 лева.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че така цитираните Правила са неприложими, при определяне на
размера на подлежащата на възстановяване сума. Съгласно чл.27,
ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА одобрява със заповед правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и
системността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското
законодателство и сключения административен договор. От анализа на разпоредбите
на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, се установява, че с одобрените със заповедта Правила
се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие
на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и
свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициентите
съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване
и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както
в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са уредени
задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението
им. В случая няма и нарушение на чл.14,
ал.3 от ЗНА за придаване на обратно
действие на норми, каквото не е изрично посочено, тъй като с Правилата е
определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена
безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни
нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността
на допуснатото нарушение и те не са материалноправната предпоставка за налагане
на подлежащата на възстановяване сума. В този смисъл е решение №
3618/10.03.2020г. по адм.д. № 14154/2019г. от ВАС, с което са отхвърлени жалбите
срещу Правилата, както и решение № 15545/15.12.2020г. по адм.д.№ 8071/2020г.,
5-членен състав на ВАС, с което то е оставено в сила.
Неоснователно е възражението, за
допуснато нарушение на Правилата, тъй като съгласно т.30 от Приложението към тях, на жалбоподателя не
е дадена възможност да представи план за мерките, които ще предприеме за
достигане на 50 % от заложените в бизнес плана приходи. Видно от цитираната
т.30 от Приложението, при констатирано нарушение – Ползвателя не изпълнява
одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени
в бизнес плана), при определяне размера подлежащ на възстановяване е предвидено
100 %, при наличието на една от трите изрично посочени хипотези. В случая е
налице третата хипотеза, а именно реализираните приходи от подпомаганата
дейност са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана за
съответните години и това е продължило две или повече финансови години. За това
нарушение, според времетраенето му не е предвидена възможност за определяне на
размер на частично възстановяване, каквато възможност съществува, когото времетраенето
на нарушението е една финансова година. Фактът, че за една от проверяваните
финансови години реализираните приходи са над 20% (под 50%), не може да доведе
до извод различен от изложения, доколкото в т.30 от Приложението изрично е
предвидено, че реализираните приходи от дейността се изчисляват
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години. Възможността за частично възстановяване,
съгласно т.30 от Приложението, е предвидена когато времетраенето на нарушението
е една финансова година, през която са реализирани приходи под 20 % от размера
на заложените в бизнес плана приходи, която хипотеза в случая не е налице.
Неоснователно е и възражението за
наличието на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение на заложения бизнес
план, поради липсата на редовно електрозахранване. Съгласно §1, т.27 от ДР на
Наредба № 30/11.08.2008г., „Форсмажорни
обстоятелства“ са: а) смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна
професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в) експроприация на
голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в
който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г) тежко природно
бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д) разрушаване на
животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е) епизоотично
заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския
производител. Съществувалите пречките за присъединяване към
Електроразпределителното дружеството и липсата на редовно подаване на
електричество не са обстоятелства сред изброените в §1, т.27 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008г., в която е
извършено изчерпателно изброяване. Същевременно по делото не се твърди и не се
установява наличие на някое от изброените в т.27 обстоятелства, за да се
приеме, че неизпълнението на бизнес плана се дължи на форсмажорни обстоятелства.
В този смисъл е и решение № 4928/19.04.2021г. по адм.д.№ 719/2021г. на ВАС.
В допълнение на изложеното следва
да се има в предвид, че в т.4.16 от сключения договор е предвидено задължението
на ползвателя писмено да уведоми Фонда незабавно при настъпване на
обстоятелства от значение за изпълнение на договора. По делото не се твърди и
не се установява жалбоподателя, в качеството му на ползвател да е изпълнил това
си задължение и да е уведомил Фонда, за невъзможността да се изпълни заложения
бизнес план, поради неприсъединяване на обекта към електропреносната мрежа.
Съответно липсва направеното от него и искане по реда на чл.41, ал.1 от Наредба
№ 30/11.08.2008г. за промяна на договора, като за липсата на електрозахранване
в обекта, което е довело до неизпълнение на заложения бизнес план, за първи път
се навеждат твърдения в подадените възражения при откриване на
административното производство по издаване на процесния акт. Фактът, че в
обекта е ползван генератор за ток, не води до отпадане на задължението на
ползвателя да уведоми Фонда за липсата на електрозахранване, което безспорно е
обстоятелство от значение за изпълнение на договора.
От събраните
по делото доказателства се установява, че не са запазени и не са разкрити и
заложените по бизнес план три работни места, в нарушение на чл.16, ал.2 от
Наредба № 30/11.08.2008г., констатации за което са
обективирани в т.2 от АУПДВ. За изпълнение целите на мярката жалбоподателят е
следвало да поддържа устойчива заетост за период от 5 години, водещи до
реализиране на целите по чл.2 от Наредбата, а именно – насърчаване на разнообразяването към неземеделски
дейности, насърчаване на създаването на възможности
за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в
селските райони.
Видно от обстоятелствената част на бизнес плана (л.51 от
делото), от дружеството са заложени да бъдат назначени на постоянен трудов
договор 2 лица, като управител ще бъде управителя на дружеството, като е налице
препращане към „Таблицата за персонала“. Видно от тази таблица (л.71 от
делото), в нея са предвидени разходи за заплати и осигуровки на 1 управленска
длъжност и 2 производствени длъжности. Административният орган е приел, че за трите календарни и финансови години, бенефициентът е поддържал средно-списъчна бройка
от 2 лица, което представлява изпълнение
от 66,66 %
за тези години, което е и установеното изпълнение на средната заетост за трите планови години, спрямо заложената заетост в
бизнес плана. Вещото лице е анализирало представени на
експертизата ведомости за работни заплати за периода, както и справка за
регистрираните трудови договори на търговеца, като
е установило 1 лице ангажирано по трудово правоотношение със „Стегал
-1“ ООД, а именно Галина Милкова Стаматова, на длъжност „камериер хотел“. По
отношение на управителя на дружеството, който е и управител на обекта, вещото
лице сочи, че по счетоводни данни няма отразени данни за заплащане на здравни и
социални осигуровки.
В случая, правилно от административния орган е прието,
че неизпълнението е по-малко от 50 %, доколкото съгласно одобрения бизнес план
управителя на дружеството е и управител на обекта и на трудов договор е било
назначено 1 лице, а не както са се изисквали две лица. Обстоятелството дали на
управителя са заплащане социални и здравно осигуровки е ирелевантно за
настоящото производство, тъй като то следва да е предмет на проверка относно
спазване на данъчното и осигурителното законодателство.
С оглед установеното неизпълнение на одобрения бизнес
план по този показател, което е по-малко от 50%, правилно размера на подлежащата за възстановяване финансова
помощ е определен съгласно т.18 от Приложението. В тази точка е предвидено, че
когато
ползвателят не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по
отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя
съществуващите работни места, и неизпълнението е равно или по-малко от 50% от
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост
и времетраенето на нарушението е над две финансови години, размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената
финансова помощ по договора. Подлежащата за възстановяване финансова помощ за
нарушението е в размер 37 076,70 лева, в
хипотезата на три пълни финансови години и неизпълнение на заложената по план
устойчива заетост по-малко от 50%.
При издаване на акта е съобразена и разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правилата, касаеща случаите в които, при осъществяване на контрол относно спазване на
критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ. Ето защо в хипотезата на т.30 и с оглед времетраенето на
нарушението над една финансова година (три
пълни финансови години), правилно е прието, че
за него се дължи пълно възстановяване на
получената финансова помощ в размер на 370 766,98 лева.
С оглед на изложеното жалбата на „Стегал 1“ ООД против АУПДВ № 02/311/0731/301/04/01 от 20.07.2020г.
издаден от изпълнителния директор на ДФ„Земеделие” е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК следва
да бъде отхвърлена.
От
процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно
представените доказателства същите са в размер на 7 935,20 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 7 485,20 лева и 450,00 лева заплатено възнаграждение на
вещото лице, която сума
следва да се присъди в полза на ДФ „Земеделие“, на основание чл.143, ал.4 от АПК.
Мотивиран от
изложеното Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на акт за установяване на публично държавно вземане №
02/311/0731/301/04/01 от 20.07.2020г. издаден от изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Стегал 1“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Писменово, общ.Приморско,
местност „Лозята“ № 1, представлявано от С. Колев Б. против акт за установяване
на публично държавно вземане № 02/311/0731/301/04/01 от 20.07.2020г. издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА
„Стегал 1“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с.Писменово, общ.Приморско,
местност „Лозята“ № 1, представлявано от С. Колев Б. да заплати в полза на
Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в
размер на 7 935,20 лева (седем хиляди деветстотин тридесет и пет лева и
двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
в частта, в която е спряно
предварителното изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
в частта, в която е отхвърлена
жалбата, подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: