№ 11753
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110157531 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. №226701/24.10.2022 г.
по описа на Софийския районен съд /СРС/ от ищеца СУ „Св. КО”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано
от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков – Ректор, действащ чрез пълномощника: адв. И. М., САК
срещу ответника „Г-Р” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 55, бл. 64, вх.В, ет.1, ап.23, представлявано от
управителя: Г. Т. М..
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна
квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищеца СУ
„Св. КО” срещу ответника „Г-Р” ЕООД с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 11 409,88 лв., представляваща
неизплатена наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до
30.09.2020 г., от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на
11 245,80 лева и консумативни разходи за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. – за
електроенергия в размер на 134,68 лв. и за вода – 29,40 лв. по договор за наем №248 от
28.06.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се посочва, че на 13.10.2021 г. Софийският университет „Св. КО” е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, с вх. №68740 по реда на чл. 410
от ГПК срещу ответното дружество „Г-Р” ЕООД за посоченото по-горе вземане в размер на
11 409,88 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, както и
направените по делото разноски, за което било образувано ч.гр.д.№20211110158607 по
описа на СРС, ГО, 53 състав.
В срока по чл. 414 ответното дружество депозирало възражение срещу Заповедта за
изпълнение, с оглед на което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск в законоустановения срок за установяване на процесното вземане по
1
отношение на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Договор за наем №248 от 28.06.2017 г. Софийският университет
„Св. КО” за срок от 5 години е отдал под наем част от недвижим имот – публична държавна
собственост, представляващ: помещение с обща площ от 127,80 кв.м. и прилежащ терен с
площ от 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10. ежегодно, находящи
се в двора на Биологическия факултет при СУ„Св. КО”, гр. София, бул. „Драган Цанков”
№8, с предназначение за търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол,
срещу месечна наемна цена в размер на 896,48 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.05. до 31.10.
ежегодно и наемна цена в размер на 766,88 лв. с вкл. ДДС за периода 01.10. до 30.04. на
календарната година.
Излага се твърдението, че съгласно чл. 6 от договора за наем страните се били договорили
наемната цена да се заплаща в срок до 10-то число на текущия месец по банков път или в
брой на касата на наемодателя.
Посочва се още в исковата молба, че на 11.06.2021 г. наемодателят е отправил
писмена покана, с изх. №72-00-995, с която предоставил 5-дневен срок на наемателя да
изплати задълженията си за наем, които към онзи момент били в размер на 7659,88 лв.
Писмото било редовно връчено на 17.06.2021 г. съгласно обратна разписка, но наемателят
не изпълнил задълженията си в предоставения доброволен срок. Твърди се също така, че на
03.08.2021 г. наемодателят е отправил покана, с изх. №72-00-1089, с която отново уведомил
наемателя за натрупани задължения в размер на 8556,36 лв. и предоставил отново
доброволен 7-дневен срок за изпълнение, като писмото било връчено на 09.09.2021 г.
Излага се твърдението от ищцовата страна, че от този момент нататък наемателят не
е изпълнил задълженията си по наемното правоотношение.
Ищецът претендира направени разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.
№49687/22.02.2023 г. по описа на СРС (изпратен по пощата на 17.02.2023 г.), подаден от
ответника „Г-Р” ЕООД, чрез пълномощника на дружеството адв. Иван Алексиев.
Ответникът твърди, че счита предявените искове за недопустими. Посочва, че за да
бъде инициирано производството по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, трябвало да
бъде проведено успешно заповедно производство в случая по чл. 410 от ГПК. Посочва още,
че депозираното от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК не отговаряло на разпоредбата на чл.
410, ал. 2, съответно чл. 127, ал. 1 от ГПК – нямало подпис на заявителя.
Ответното дружество счита, че предявените срещу него искове са неоснователни по
своето основание и размер. В отговора на исковата молба се посочва, че действително „Г-Р”
ЕООД е било наемател по Договор за наем №248 от 28.06.2017 г., сключен със СУ „Св. КО”
за ползване на част от имот, само че в Административната сграда на Биологическия
факултет при Университета, находящ се в гр. София, бул. „Драган Цанков” №8. Наемната
цена за ползване на предоставения имот била определена на 766,88 лв. месечно за периода
от 01.10.-30.04. на календарната година и 896,48 лв. месечно за периода 01.05.-31.10.
От ответното дружество се излагат твърденията, че от сключването на договора за
наем същото било ползвало добросъвестно наетия имот, находящ се в административната
сграда на Биологическия факултет при Университета, находящ се в гр. София, бул. „Драган
Цанков” №8, съответно било заплащало наемната цена и следващите се консумативи за това
до месец март 2020 г. – до обявяването на територията на Република България на
извънредна епидемична обстановка с оглед разпространението на вируса SARS-
CoV2/COVID 19/.
Ответното дружество твърди още, че вследствие на извънредната епидемична
обстановка с оглед разпространението на вируса, която посочва, че е обявена на 13.03.2020
2
г. – дружеството не било допускано до наетия обект и не е го е използвало. Твърди се, че
поради тази причина самият ищец - Софийският университет „Св. КО” бил взел
Решение/Протокол 7/ от гласуване по електронен път на Академичния съвет, проведено от
29 април до 4 май 2020 г., в което решение – единадесета точка, буква Г) на основание чл. 6
и чл. 6б от ЗМДИП за срок не по-дълъг от срока на действие на въведените
противоепидемични мерки на територията на Република България: 1.Наемателите на
обекти, находящи се в административните сгради на Софийския университет, не дължат
плащане на договорената наемна цена.; 2.Наемателите на обекти, находящи се извън
административните сгради на Софийския университет, които в резултат на
въведенените противоепидемични мерки са преустановили своята дейност изцяло,
заплащат наемна цена в намален размер от 50%.; 3. Намаляването и/или опращаването на
наемната цена да се осъществи чрез сключването на анекси/допълнителни споразумения/
към договорите за наем, при подадена и одобрена молба от заинтересования наемател.; 4.
Да не бъдат начислявани лихви и неустойки за забава по сключването на договори за наем;
Ответникът допълва, че в изпълнение на това решение на Академичния съвет е била
издадена Заповед №РД 19-196/04.06.2020 г. на Ректора на СУ „Св. КО”.
В отговора на исковата молба се излагат твърденията, че поради преустановената си
дейност за целия процесен период и поради цитираното решение и заповед, ответникът бил
отправил многократни молби и искания за оформяне на приетите решения на Университета,
които въпреки че били одобрени, било сключено само едно Допълнително споразумение
№80-15-15/26.02.2021 г. не по вина на ответното дружество. С това допълнително
споразумение се твърди, че изрично са опростени наемните задължения от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., включително и следващите се лихви, а задължението от 01.07.-01.10.2020 г.
било намалено с 50%. Посочва се още, че въпреки многократните искания на ответника,
становища и молби, ищецът избягвал подписване на споразумения.
Предвид всичко това, ответникът счита за изцяло неоснователни исковите претенции
и моли да бъдат отхвърлени.
Ответното дружество твърди, че при подписване на договора за наем е заплатило на
ищеца сума в размер на 1792,96 лв., представляваща депозит съгласно чл. 7/1/ от договора,
която сума след прекратяване на договорните отношения между страните не била
възстановена на ответника. Ответникът прави искане за прихващане, в случай че съдът
приеме, че същият дължи на ищеца някаква сума, със сумата в размер на 1792,96 лв.,
представляваща депозит съгласно договора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е отделено като безспорно, че между страните е бил сключен договор за
наем за процесния период и за процесния обект.
От представения Договор за наем №248 от 28.06.2017 г. /л. 7-11 от делото/ се
установява, че наемодателят СУ „Св. КО”-ищец по делото е предоставил за временно и
възмездно ползване на наемателя „Г-Р” ЕООД-ответник част от недвижим имот – публична
държавна собственост, представляващ: помещение с обща площ от 127,80 кв.м. и
прилежащ терен с площ от 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10.,
находящ се в двора на Биологическия факултет при СУ„Св. КО”, гр. София, бул. „Драган
Цанков” №8, с предназначение за търговска дейност, без право да се извършва продажба на
алкохол, срещу заплащане на договорената месечна наемна цена в размер на 896,48 лв. с
вкл. ДДС за периода от 01.05. до 31.10. и наемна цена в размер на 766,88 лв. с вкл. ДДС за
периода 01.10. до 30.04. на календарната година.
Съгласно чл. 2 от Договора – договорът за наем е сключен за срок от 5 години и
влиза в сила от датата на подписване на приемо-предавателния протокол от страните по
договора. Съгласно чл. 6 от Договора за наем страните са се договорили наемната цена да се
3
заплаща в срок до 10-то число на текущия месец, за който се дължи, по банкова сметка на
наемодателя или в брой на касата на наемодателя.
По силата на чл. 7, ал. 1 от договора за наем ответното дружество като наемател е
предоставило на ищеца-наемодател безлихвен депозит в размер на 1792,96 лв. с вкл. ДДС
/два месечни наеми по 896,48 лв./ – видно от представената на л. 73 от делото Квитанция
към приходен касов ордер от 27.06.2017 г.
Не се спори по делото, че за процесния период недвижимият имот е бил предаден във
владение на наемателя, а това се установява и от приложения по делото /л.13-14/ Протокол
от 28.06.2017 г. за предаване на владение от служители на ищеца на управителя на
ответното дружество на помещение с площ 127,80 кв.м. и прилежащ терен - 36,00 кв.м. за
сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10. Видно от приложения Приемо-предавателен
протокол от 22.11.2021 г. /л.15-16 от делото/ наемателят-ответник чрез своя управитител е
предал владението на процесния имот на представители на ищеца.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че наетият недвижим
имот представлява помещение с площ от 127,80 кв.м., находящо се в сградата на
Биологическия факултет при СУ„Св. КО” на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков”
№8 и прилежащ терен, с площ от 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до
31.10, който прилежащ терен е разположен в двора на Биологическия факултет.
Ноторно известно е, че на 13.03.2020 г. в Република България бе обявено извънредно
положение в страната заради епидемията от коронавирус /COVID-19/. То е траело до
13.05.2020 г., след което е отменено, но на негово място е въведена извънредна епидемична
обстановка, която е отменена, считано от 01.04.2022 г.
Също така е ноторно известно, че с редица заповеди на Министъра на
здравеопазването, издавани в различни периоди през 2020 г. и 2021 г., са били налагани
рестриктивни противоепидемични мерки в страната, с които е била преустановявана
дейността на определени търговски обекти или е била ограничавана дейността им, в това
число и на такива като процесния имот, разположен в Биологическия факултет при СУ „Св.
КО” – гр. София, бул. „Драган Цанков” №8.
По делото са представени издадени от ищеца СУ „Св. КО” фактури на получателя-
ответник „Г-Р” ЕООД за наемната цена по сключения между страните договор за наем и
кредитни известия към някои от фактурите, както следва:
фактура №**********/04.03.2020 г. за наемната цена за м. март 2020 г. в размер на
766,88 лв. и кредитно известие №**********/26.02.2021 г. към тази фактура за
сумата от 470,02 лв.;
фактура №**********/12.05.2020 г. за наемната цена за м. май 2020 г. в размер на
896,48 лв. и кредитно известие №**********/26.02.2021 г. към тази фактура за
сумата от 375,94 лв.;
фактура №**********/09.06.2020 г. за наемната цена за м. юни 2020 г. в размер на
896,48 лв.;
фактура №**********/02.07.2020 г. за наемната цена за м. юли 2020 г. в размер на
896,48 лв. и кредитно известие №**********/26.02.2021 г. към тази фактура за
сумата от 448,24 лв.;
фактура №**********/06.08.2020 г. за наемната цена за м. август 2020 г. в размер
на 896,48 лв. и кредитно известие №**********/26.02.2021 г. към тази фактура за
сумата от 448,24 лв.;
фактура №**********/04.09.2020 г. за наемната цена за м. септември 2020 г. в
размер на 896,48 лв. и кредитно известие №**********/26.02.2021 г. към тази
фактура за сумата от 448,24 лв.;
4
фактура №**********/09.11.2020 г. за наемната цена за м. ноември 2020 г. в размер
на 766,88 лв.;
фактура №**********/11.12.2020 г. за наемната цена за м. декември 2020 г. в размер
на 766,88 лв.;
фактура №**********/11.01.2021 г. за наемната цена за м. януари 2021 г. в размер
на 766,88 лв.;
фактура №**********/09.02.2021 г. за наемната цена за м. февруари 2021 г. в размер
на 766,88 лв.;
фактура №**********/09.03.2021 г. за наемната цена за м. март 2021 г. в размер на
766,88 лв.;
фактура №**********/08.04.2021 г. за наемната цена за м. април 2021 г. в размер на
766,88 лв.;
фактура №**********/03.06.2021 г. за наемната цена за м. юни 2021 г. в размер на
896,48 лв.;
фактура №**********/13.07.2021 г. за наемната цена за м. юли 2021 г. в размер на
896,48 лв.;
фактура №**********/09.08.2021 г. за наемната цена за м. август 2021 г. в размер
на 896,48 лв.;
фактура №**********/14.09.2021 г. за наемната цена за м. септември 2021 г. в
размер на 896,48 лв.;
фактура №**********/30.09.2021 г. за консумативи по договор за наем – ел. енергия
м.август и консумативи по договор за наем – ст. вода м.август в размер на 164,08
лв.;
Ищецът е представил Справка за задълженията на ответника към 30.09.2021 г. по
посочените фактури в общ размер на 11 409,88 лв. /л.12 от делото/.
По делото не са представени доказателства за извършване на плащане от ответника към
ищеца на дължими сумите по тези фактури, нито пък се твърди това от страна на ответното
дружество.
От представения на л. 57-63 Протокол №7 за решения от гласуването по електронен път
на Академичния съвет на СУ „Св. КО”, проведено от 29.04. до 04.05.2020 г. се установява,
че Академичният съвет е взел решение по точка единадесета, буква Г) на основание чл. 6 и
чл. 6б от ЗМДИП за срок не по-дълъг от срока на действие на въведените
противоепидемични мерки на територията на Република България: 1.Наемателите на
обекти, находящи се в административните сгради на Софийския университет, не дължат
плащане на договорената наемна цена.; 2.Наемателите на обекти, находящи се извън
административните сгради на Софийския университет, които в резултат на въведенените
противоепидемични мерки са преустановили своята дейност изцяло, заплащат наемна цена в
намален размер от 50%.; 3.Намаляването и/или опращаването на наемната цена да се
осъществи чрез сключването на анекси/допълнителни споразумения/ към договорите за
наем, при подадена и одобрена молба от заинтересован наемател.; 4. Да не бъдат
начислявани лихви и неустойки за забава по сключените договори за наем. Издадена е
Заповед №ВО 19-196/04.06.2020 г. на Ректора на СУ „Св.КО” /л.64/ във връзка с взетото
решение на Академичния съвет.
По делото е представена разменена между страните кореспонденция, от която е
видно, че със Заявление, с вх. №72-00-1996/22.10.2020 г. по описа на СУ „Св. КО” /л.66/,
ответникът твърди, че е наемател на кафенето, разположено в сградата на Биологическия
факултет, като поради преминаване на обучението на студентите дистанционно, няма
клиенти – преподаватели и студенти и се принудил да затвори. Посочва се, че от 6 март до
30 септември не са работили, което довело до финансови загуби. Във връзка със Заповедта
на Ректора от 04.06.2020 г. моли да бъде опростена наемната цена за времето от 06.03.2020
5
г. до 30.09.2020 г.
Ищецът е отговорил писмено с Писмо до управителя на ответника, с изх.№72 00-
1996/30.11.2020 г., че като наемател на обект, находящ се в административна сграда на
Университета, молбата на ответника е одобрена да не заплаща дължимата наемна цена за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. В писмото се посочва още, че за периода на
академичната лятна ваканция от 01.07. до 01.10.2020 г. на основание Заповед №РД 19-
405/26.11.2018 г. на Ректора на СУ „Св. КО” молбата на ответника е уважена да плати
намалена наемна цена в размер на 50 %.
От приложеното на л.67-68 по делото Допълнително споразумение (Анекс №1) към
Договор за наем №248/28.06.2017 г., с рег. №80-15-15 от 26.02.2021 г. се установява, че във
връзка с постъпилата молба на наемателя на 22.10.2020 г., която е уважена от наемодателя:
наемодателят опрощава на наемателя задължение за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., съществуващо на основание сключения договор за наем /в размер на
1583,92 лв. с вкл. ДДС/, като опрощаването обхваща лихвите, обезпеченията и другите
принадлежности на вземането. От това допълнително споразумение се установява, че
наемодателят намалява с 50% на наемателя задължение за периода на академичната
лятна ваканция от 01.07. до 01.10.2020 г., съществуващо на основание сключения
договор за наем /задължението е в размер на 2689,44 лв. с вкл. ДДС и се намалява
безусловно до размер – 1344,72 лв. с вкл. ДДС/.
Представено е на л. 19 от делото Писмо, с изх.№72-00-2382/02.04.2021 г. от ищеца до
ответника, в което се посочва, че повод постъпила молба от ответника, с вх.№72-00-
2382/15.12.2020 г. с искане за опрощаване на дължимия месечен наем поради обявеното
извънредно положение на територията на Република България, същата е одобрена от ищеца
за периода от 28.11.2020 г. до 21.12.2020 г. Посочено е, че опращаването на наемната цена се
осъществява чрез сключване на анекс /допълнително споразумение/ към договора за наем.
По делото липсват доказателства за сключен Анекс/Допълнително споразумение към
Договора за наем за опрощаване на наемната цена за периода от 28.11.2020 г. до 21.12.2020
г., нито пък се твърди от страните сключване на такова споразумение/анекс.
Приложено е по делото на л. 76 - Изложение от ответника до Началника на отдел
„Имоти” при ищеца, с вх.№72-00-754/11.05.2021 г., в което наемателят уведомява
наемодателят, че съгласно Решение на Академичния съвет на СУ „Св. Кл. Охридски” от
проведено заседание в периода от 29.04.2020 г. до 04.05.2020 г., обективирано в Заповед от
04.06.2020 г., т.1 от нея на Ректора – наемателите на обекти, находящи се в
административните сгради на факултетите на СУ „Св. КО”, какъвто се явявал и настоящият
случай, не дължали плащане на договорената наемна цена за срок не по-дълъг от срока на
действие на въведените противоепидемични мерки на територията на Република България.
С Писмо,с изх.№72-00-995/11.06.2021 г. /л.21/ на ищеца до ответника наемодателят е
уведомил наемателя, че му дължи сума в размер на 7659,88 лв., представляваща неизплатена
наемна цена към 31.05.2021 г.
С Молба от ответника до ищеца, с вх. №72-00-1089/22.06.2021 г. /л.71/ наемателят е
поискал наемодателят да му предостави подробна разбивка на дължимата наемна цена за
ползвания търговски обект към 31.05.2021 г., като е посочил да бъде съобразена
претендираната сума с наложен мораториум за заплащане на наемна цена на търговски
обекти, находящи се на територията на Университета с Решение на Академичния съвет за
периода на извънредното положение по повод пандемията.
С Писмо, с изх.№72-00-1089/03.08.2021 г. /л.23/ на ищеца до ответника по повод
постъпила молба на наемателя, с вх. №72-00-1089/2021 г. наемодателят-ищец е уведомил
наемателя, че му дължи сума в размер на 8801,88 лв., представляваща неизплатена наемна
цена в размер на 8556,36 лв. и консумативни разходи в размер на 245,52 лв. към 29.06.2021
г.
6
Ответникът е депозирал Становище до Ректора на СУ „Св.КО”, с вх.№72-00-
1620/14.09.2021 г., в което посочва, че не възразява по отношение на дължимата наемна
цена за ползвания от него търговски обект, която щял да плати по посочената банкова
сметка след възникване на основанието за това. Посочва, че единственото възражение, което
мнократно бил изтъквал, било, че съгласно решение на Академичния съвет и ректорска
заповед всички финансови взаимоотношения с наематели щели да бъдат уредени след
отмяната на извънредното положение по повод на пандемията от Ковид-19 на територията
на Република България, което било удължено с решение на Министерския съвет до
30.11.2021 г.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключението по назначената от съда
съдебно-счетоводната експертиза от вещото лице М. М., което съдът кредитира изцяло като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено. Според заключението на вещото лице
съгласно справка на задълженията на „Г-Р” ЕООД, съгласно Договор №248/28.06.2017 г.
към 30.09.2021 г., дължимите суми от „Г-Р” ЕООД на СУ „Св. КО” са в общо в размер на
11 409,88 лв., видни от таблицата в констативно съобразителната част. Вещото лице
посочва, че съгласно справка за задълженията към на СУ „Св. КО” от „Г-Р” ЕООД към
31.12.2021 г., дължимите суми от „Г-Р” ЕООД на СУ „Св. КО” са в общо в размер на
4 462,76 лв., видни от таблицата в констативно съобразителната част.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Стоян Шишков – декан на Биологическия факултет на СУ„Св. КО”. От показанията на св.
Стоян Шишков се установява, че наетото помещение се намира в сградата на Биологическия
факултет при СУ „Св. КО” в приземния етаж, вътре в самата сграда. Свидетелят твърди, че в
периода на епидемичната обстановка, сградата била затворена, още с обявяването на
епидемичната обстановка, която продължила в онлайн обучение. Свидетелят допълва, че
след като паднали първите епидемиологични мерки, се върнали отново за известен период в
сградата, може би към 2022 г.
Съдът счита, че свидетелските показания на Стоян Шишков са безпротиворечиви,
съответстват на останалите правдиви доказателства по делото, поради което същите следва
да бъдат кредитирани изцяло.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на
страните, намира за установено от правната страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от Софийския университет „Св.КО” по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване, по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Г-Р” ЕООД в качеството
му на длъжник, на Заповед №16051 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 58607/2021 г. По описа на СРС, и след връчване на
заповедта на длъжника, който е подал възражение на 29.07.2022 г. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че установителният иск е допустим. Релевираното от ответника възражение с отговора на
исковата молба, че предявения от ищеца иск е недопустим е изцяло неоснователно. С влязло
в законна сила на 27.05.2022 г. Определение №4879 от 27.05.2022 г. по ч.гр.д.№4312/2022 г.
по описа на Софийския градски съд е постановено заповедният съд /в случая СРС/ да издаде
заповед за изпълнение по делото, като съставът на СГС е установил, че съдът се явява
надлежно сезиран с редовно от външна страна заявление. Предвид това настоящият състав
приема, че е налице редовно от външна страна заявление за издаване на заповед за
изпълнение, а направеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно. Това е
така и тъй като по заповедното производство е налична подписана от адв. И. М. –
7
пълномощник на заявителя уточнителна молба, с вх.№24541/10.02.2022 г. към заявлението,
с която правят уточнения и която молба представлява неразделна част от подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и догворите ЗЗД/, с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определена цена. В чл. 232, ал.2 от ЗЗД е предвидено изрично
задължението на наемателя да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на
вещта. Договорът за наем по своя характер е консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. Основното задължение на наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на
наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на
уговорения срок и да осигури необезпокояваното ползване съборазно договроното
предназначение, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: 1) да заплати
уговореното наемно възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното
или уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след изтичане на уговорения
срок на ползване.
В процесния случай не се спори, че наемодателят-ищец е изпълнил своето
задължение за предаване на имота, което се установява и от представения по делото приемо-
предавателен протокол от 28.06.2017 г., изготвен между страните. Не се спори още, че
наемателят не е заплатил претендираните от ищеца суми и че през исковия период
договорът не е прекратен, от която и да е от страните. Не се спори, че през процесния
период, наемателят не е върнал имота на наемодателя.
В периода след 13.03.2020 г. до края на процесния период, за който е предявена
претенцията, в съответствие с различните Заповеди на Министъра на здравеопазването са
налагани рестриктивни противоепидемични мерки в страната, с които е била
преустановявана дейността на наетия търговски обект, доколкото същият се намира във
факултет на Висше учебно заведение – Биолигическия факултет при СУ „Св. КО”, което
учебно заведение е било затваряно, а обучението на студентите се е провеждало
дистанционно - в онлайн среда, а също така в определени периода е била ограничавана
дейността на наетия търговски обект относно капацитет на работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ длъжникът по търговска сделка не
отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Непреодолимата сила е
легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
За да е налице непреодолима сила следва да са налице кумулативно: непредвидимост на
събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за
изпълнението. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се
изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали
настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение.
Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците
му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на
задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на
настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха
могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл е практиката на Върховния
8
касационен съд, постановена с Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г., ТК, І т.
о. на ВКС и др.
Нормативно наложените временни ограничения относно достъпа до търговски
обекти по време на пандемията не могат да доведат до нищожност на договора, тъй като
фактът не е сводим под хипотезата на чл. 26 ЗЗД. Те могат да се разглеждат единствено в
констекста на чл. 306 ТЗ и чл. 307 ТЗ, но не водят до изначална недействителност.
Спорно между страните по делото е дали предвид обявеното в страната
извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и наложените
въз основа на него противоепидемични мерки на територията на страната, със
заповеди на Министъра на здравеопазването, както и последвалата извънредна
епидемична обстановка, включващи преустановяване на нормалния учебен процес в
присъстевна форма в Биологическия факулет при СУ „Св.КО”, където е разположен
процесния нает обект и затваряне на същия-преустановяване на търговската дейност на
ответника в обекта поради обстоятелствата, че факултетът не е функционирал
нормално, в това число с присъствие на студенти и преподаватели в него, имат характер
на обстоятелства, освобождаващи наемателя от заплащане на наемната цена за
периода на действието им.
По възражението за наличие на форсмажорно обстоятелство, следва да се посочи, че
действително обявената пандемия има характеристиките на непреодолима сила по
смисъла на чл. 306 ТЗ, тъй като няма съмнение, че епидемия от коронавирус е
непредвидено и непредотвратимо събитие /договарящите нито са могли, нито са били
длъжни да го предвидят/, а и е с извънреден характер. То е довело до практически
наложени от Държавата чрез министъра на здравеопазването първоначално със заповед от
13.03.2020 г., а впоследствие със следващи такива, забрани за пълноценно ползване на
помещението, отдадено под наем. В този случай невъзможността да се ползва
помещението не се дължи на виновното поведение на наемателя. Това дава основание за
прекратяване на договора /чл. 306, ал. 5 ТЗ/, от която възможност наемателят няма данни да
се е възползвал.
Безспорно, въпросната епидемия и обявеното на 13.03.2020 г. във връзка с него
извънредно положение, а след това и извънредна епидемична обстановка, представлява
форсмажорно /непредвидимо/ обстоятелство - непреодолима сила и е довела
невъзможността на търговците да изпълняват дейността си поради забраните за работа на
търговските обекти, което е намалило и/или преустановило приходите им за периода на
извънредното положение и извънредната епидемична обстановка. Практически се забранява
пълноценното използване на помещението, за което се дължи наем. Това така доколкото
ищцовото Висше учебно заведение е било затворено по силата на властническо
разпореждане на Министъра на здравеопазването, а обучението на студентите е преминало в
онлайн среда от разстояние. От свидетелските показания на свидетеля Стоян Шишков –
декан на Биологическия факултет на СУ„Св. КО” се устаноява, че обичайният – присъствен
учебен процес във факултета е възстановен през 2022 г.
Член 306, ал. 4 от Търговския закон предвижда, че докато трае непреодолимата
сила изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се
спира. Законът дава възможност на наемателя, ако непреодолимата сила трае толкова, че
той вече няма интерес от изпълнението, да прекрати договора. По делото няма в процесния
период твърдения, че някои от страните е отправила такова изявление, така че договорът е
продължавал да обвързва страните.
След като наемателят не може да извлича полза от наетия имот съобразно договронот
му предназначение, което е целта на сключения от него договор за наем, а наемодателят,
поради настъпилото събитие от извънреден характер, не е в състояние да изпълни
задължението си да осигури необезпокояваното ползване на наетия обект съгласно
9
договорното му предназначение, то не е дължимо за този период е и задължението за
плащанане на наем.
За пълнота, следва да се посочи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 81,
ал. 2 от ЗЗД, според която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства
за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Възражението на
ответника не е за невъзможност за изпълнение поради липса на парични средства, а за
наличие на непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на договора, което препятства възможността му да ползва наетия имот
според уговореното предназначение.
Следва да се посочи, че въпреки възнклата невъзможност за изпълнение на
задължението на наемодателя, догора не е развален по право.
За да бъде развален един двустранен договор по право на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД,
а в хипотезата на договор за финансов лизинг – прекратен по право по смисъла на чл. 89, ал.
1 ЗЗД, не е необходимо наличие на виновно неизпълнение на основно договорно
задължение на някоя от страните. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗЗД регламентира разваляне
на договора /прекратяване при продължителните и периодичните изпълнения/ по право при
обективна невъзможност за изпълнение, настъпила след сключване на договора.
Невъзможността за изпълнение трябва да бъде обективна, т. е. да не зависи от фактори, за
които длъжникът отговаря. При двустранните договори, ако задължението на едната страна
се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, т. е.
автоматично, без волеизявление на страните. Ако договорът е с продължително,
респективно периодично изпълнение, договорът се разваля /прекратява/ занапред и се
погасяват правата и задълженията на двете страни. Възможно е обективната невъзможност
да е с временен характер и в този случай договорната връзка да не е прекратена. При траен
характер на обективната невъзможност договорът се счита развален по право, какъвто не е
налице в настоящия случай, доклокто забраната за посещаване на ВУЗ е с врменен характер.
В конкретния случай и в съответствие с предвидената в чл.6б чл. 6в от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците възможност,
както и цитираното по-горе Решение на Академичния съвет на СУ „Св.КО” и Заповед №ВО
19-196/04.06.2020 г. страните са подписали Допълнително споразумение от 26.02.2021 г.,
което има силата на закон за тях съгласно чл. 20а от ЗЗД и с което са се договорили, че
наемодателят опрощава на наемателя задължение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020
г., съществуващо на основание сключения договор за наем /в размер на 1583,92 лв. с вкл.
ДДС/, като опрощаването обхваща лихвите, обезпеченията и другите принадлежности на
вземането. С това допълнително споразумение наемодателят намалява с 50% на наемателя
задължение за периода на академичната лятна ваканция от 01.07. до 01.10.2020 г.,
съществуващо на основание сключения договор за наем, като задължението е в размер на
2689,44 лв. с вкл. ДДС и се намалява безусловно до размер – 1344,72 лв. с вкл. ДДС.
С това споразумение ответникът е признал извънсъдебно, че дължи горепосочената
сума като неплатен наем за изминалия период - 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и че
дължи наемна цена за периода 01.07. до 01.10.2020 г., след като се е съгласил същата да бъде
намалена с 50%, тоест същият е изразил категорично съгласие да заплати наемна цена в общ
размер на 1344,72 лв. с вкл. ДДС за периода 01.07. до 01.10.2020 г. Това, че в
споразумението няма изричен отказ от твърденията за форсмажор, не променя извода, че
страните са постигнали съгласие за опрощаване на част от дължимите суми и за частично
намаляване на наемната цена за определен период от време.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните са свободни да уреждат отношенята си съобразно
техните интереси, поради което съдът зачита и съобразява договореното с това споразумени,
тъй каото то е съответно на закона и принципа на спрведливостта.
10
По тази причина ответникът дължи наем само за периода 01.03.2020 г. до 12.03.2020
г. в размер на , не се дължи наема за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за периода
14.05.2020 г. до 30.05.2020 г., наем не се претендира. Наем се претендира обаче за периода
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., който не е оопростен, нито намален, поради което се дължи в
размер на 896,48 лв. За перидоа 01.07. до 01.10.2020 г. наемът се дължи на половина, общо в
размер на 1344,72 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът не претендира наем за периода 01.10.2020 г. до 30.10.2020 г.
Претендирания наем за периода от 01.11.2020 г. до 26.11.202 г. , като за този
период няма доказателства, от които да се установява забрана за провеждане на присъстевна
форма на обучение и забрана за външини посетители на територията на ВУЗ, съответно не
е налице непреодолима сила и се дължи наем за периода в размре на 780, 81 лв.
Съдът намира, че за периода от 27.11.2020 г. – 30.04.2021 г., за който не не
сключено споразумение между страните, е безспорно, че обектът не е функционирал по
предназначение както е уговорено по договора и съобразно договорните условия, а
именно като обект за търговска дейност, без право да се извършва продажба на
алкохол, в Биологическия факултет на СУ „Св. КО” поради решението на Народното
събрание на Република България и заповедите на Министъра на здравеопазването.
Със заповед №РД 01-677 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
считано от 27.11.2020 г. е разпоредено преустановявана на присъственият учебен
процес във висшите училища.Предвид горното за този периоди 27.11.2020 г. – 30.04.2021
г. не се дължи никакъв наем, доколкото изпълнение на задълженита по договара са спрели
на основание непреодолимата сила.
Съдът намира, че за този период е основателно възражението на ответника, който е
уведомил съконтрахента си за невъзможността да ползва обекта по предназначение с
представената кореспонденция, като безспорно е налице извънредно обстоятелство с
непредвидим характер, поради което съгласно чл. 306, ал.4 от ТЗ следва да се приеме, че за
периода, за който трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и свързаните с
тях насрещни такива се спира. При договора за наем предвид характера на сделката,
спирането означава, че за този период наемателят не е ползвал обекта съгласно уговореното
по договора предназначение като обект за търговска дейност – без право да се извършва
продажба на алкохол, поради забраната обектът да работи в посочения по-горе период, но
следва и че за ищецът като наемодател не следва да се дължи наемна цена за този период.
При невъзможността, която е обективна и извънредна да бъде ползван по
уговореното предназначение наетия имот, следва да се приеме, че за периода 01.11.2020 г. –
30.04.2021 г.е основателно възражението на наемателя, че не дължи наемна цена поради
непреодолима сила. В случая безспорно е налице търговска сделка, както и извънредно
събитие – обявеното извънредно положение/извънредна епидемична обстановка и забрана
да функционират обекти от типа на процесния имот, находящ се във факултет на
Университет, съгласно уговореното по договора предназначение. След като наемателят не
може да извлича полза от наетия имот, което е целта на сключения от него договор за наем,
а наемодателят, поради настъпилото събитие от извънреден характер, не е в състояние да
изпълни задължението си да осигури необезпокояваното ползване на наетия обект съгласно
договорното му предназначение, плащането на наем за периода на действие на
непреодолимата сила би било несъответно на принципа за добросъвестност и справедливост
в търговските отношения.
На следващо място, следва да се посочи, че след като изпълнителната власт със свои
административни актове е наложила принудително забрана за осъществяване на търговска
дейност от ответника в наетия недвижим имот, това е лишило ответника от възможност да
работи, да печели приходи от търговската си дейност и от тези приходи да заплаща наема за
съответните месеци. Налице е непреодолима сила, поради която ответникът не е в състояние
11
да изпълни своето задължение по договора. Като законна последица от това чл. 306, ал. 4 ТЗ
предвижда, че докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на
свързаните с тях насрещни задължения се спира. Доколкото договорът за наем е с
продължително изпълнение, спирането по чл. 306, ал. 4 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че
за процесните месеци, в които са въведени рестриктивните мерки и е действала забрана да
работи търговският обект във факултета, е налице непреодолимата сила и наемателят не
дължи заплащането на наемните вноски. Ответникът ще дължи наемни вноски за в бъдеще и
за месеците, когато рестриктивните противоепидемични мерки са вече отменени и
възможността за осъществяване на нормална търговска дейност в обекта съществува.
Следователно поради наличие на непреодолима сила, която е довела до
невъзможност наетия имот да бъде ползван изобщо по договореното в сключения наемен
договор предназначение, съдът намира, че е спряно изпълнението на договора за наем за
този период по обективните причини, свързани с форсмажора, поради което за този период
наемателят не дължи заплащане на наемно възнаграждение.
В обощение:
За периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020 г. – преди наличието на непреодолима
сила за наемателя-ответник съществува задължение за заплащане на наемна цена в
размер на 296,86 лв. Сумата е изчислена от вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, като е съобразена издадената фактура №**********/04.03.2020 г. за наемната
цена за м. март 2020 г. в размер на 766,88 лв. и кредитно известие №**********/26.02.2021
г. към тази фактура за сумата от 470,02 лв.
Задължението за заплащане на наемната цена за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. в размер на 1583,92 лв. е изрично опростено от наемодателя-ищец със
сключеното между страните споразумение от 26.02.2021 г., като е издадено кредитно
известие към фактурата за дължимата наемна цена за месец март 2020 г. в този смисъл.,
поради което за този период наемателя не дължи плащането на наемн.
Заплащане на наемна цена се дължи за другата част от исковия период, а
именно от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 896,48 лв., тъй като за този период
няма доказателства, че е действала забрана за присътвие на външни лица във ВУЗ, както и
този период не попада в споразумението за намаляване на наема.
Заплащане на наемна цена се дължи за другата част от исковия период, а
именно от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. в размер на 1344,72 лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от
сключеното между страните Допълнително споразумение от 26.02.2021 г. задължението на
наемателя за периода от 01.07.-01.10.2020 г., когато е академичната ваканция, се намалява
безусловно до 1344,72 лв. с вкл. ДДС, тоест налице е признаване на задълженията от страна
на ответника-наемател към ищеца-наемодател. В теорията и съдебната практика
категорично е прието, че признаването на вземането е изявление с удостоверителен характер
или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и
недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия
кредитор. Целта на признаването е установяване на безспорност в отношенията между
страните по конкретното правоотношение чрез недвусмислено заявяване от страна на
длъжника, че не се оспорва дълга, без да е необходимо от изявлението да се извежда
намерение за изпълнение.
Ищецът не претендира наем за периода 01.10.2021 г. до 30.10.2021 г.
Претендирания наем за периода от 01.11.2020 г. до 26.11.202 г., се дължи в размре
на 780, 81 лв.
За периодиа 28.11.2020 г. – 30.04.2021 г. ищецът не се дължи наем за процесния
имот, тъй като изпълнение на задълженията на страните по договорите е било спряно на
основание чл. 306 ТЗ, доклокото обективни фактори са привили невъзможно ползване на
12
имота съобразно догвроното продназначение и условия, като страните не са уредили по
специален начин отношенията за този период.
Ищецът не претендира наем за периода 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
Съдът намира, че непреодолимата сила е отпаднала на 19 май 2021 г., когато
отпада забраната за провеждане на присъствено обучение, във висшите учебни
заведения. Това нарежда Министърът на здравеопазването със Заповед № РД-01-
355/18.05.2021 г. От този момент ответникът може да осъществява търговската дейност в
наетия обекта, поради обстоятелството, че факултетът вече функционира нормално, в това
число с присъствие на студенти и преподаватели в него, които могат да бъдат потенциални
клиенти на ответника-търговец.В този период, вече е допустимо и ползване на частта на
имота, която е на отрикто в двора.
Поради това настоящият състав приема, че ответникът дължи пълния размер на
уговорената наемна цена за периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г. Както се приема че,
за този период не е налице непреодолима сила по смисъла на Търговския закон. Предвид
това настоящият състав изцяло споделя трайната и безпротиворечиво установена
съдебна практика, съгласно която наемателят дължи заплащането на наемна цена за
наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор
не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от закона, при
положение не не същесва обективна прекча която го възпрепятстава. В този смисъл е
Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т. о., ТК, в което е посочено
още, че фактическото държане на наетата вещ, целите, начина и други обстоятелства
относно ползването, биха имали значение относно правото на наемателя да прекрати или
развали договора, но са ирелевантни за отговорността му за заплащане на наемната цена, ако
облигационното отношение не е прекратено. В този смисъл, доколкото по делото не се
твърди договорът да е прекратен от наемателя или наемодателя през процесния период, то
ответникът „Г-Р“ ЕООД дължи заплащане на наемна цена. В този смисъл следва да се вземе
предвид, че по принцип в по- голямата част от този период не се провеждат активни учебни
занимания, като част от наетия имот се намира и на открито в двора на Факутета, като е
отпаднала забраната за посещение на ВУЗ, поради което всички условия за използване на
имота съобразно договорно предназначение са налице, доклокото не е налице забарана и за
присъстевно обучение.
Предвид това ответникът дължи на ищеца пълния наме за периода 01.06.2021 г. –
30.09.2021 г., който е в размер на 3585,92 лв.
В заключение: въз основа на гореизложеното, съдът намира, че с оглед
сключения между страните Договор за наем от 28.06.2017 г. и Допълнително
споразумение от 26.02.2021 г., както и периода на действие на непреодолима сила по
смисъла на чл. 306 от ТЗ по време на действие на договора, ответникът дължи на
ищеца наемна цена в общ размер 6904,79 лв., представляваща сбор от следните суми:
296,86 лв. - за периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020 г.;
896,48 за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.;
1344,72 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.
780, 81 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 26.11.2020 г.
3585,92 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г.
Съгласно нормата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД върху наемателя тежи задължението
да плаща наред с наемната цена още и разходите, свързани с ползването на вещта, т. нар.
консумативни разходи. Съгласно чл. 5 от Договора всички консумативни разходи във връзка
с ползването на имота са за сметка на наемателя и заплащането им става ежемесечно.
В случая ищецът е представил съставена от него фактура №**********/30.09.2021 г.
13
/л.37 от делото/ с получател ответното дружество, в която са начислени потребено
количество ел. енергия и потребено количество студена вода в общ размер на 164,08 лв. с
ДДС, касаещи периода месец август 2021 г. Съдът намира, че едностранно съставените от
ищеца фактури сами по себе си не могат да установят нито основанието, нито размера на
разходите, свързани с ползването на вещта. Предвид това и доколкото ищецът не проведе
пълно и главно доказване по отношение на претендираните като консумативи суми /напр.
чрез представяне на фактури, издадени от електроснабдително дружество/водоснабдително
дружество, разписки за платени суми за ел. енергия/вода към електроснабдително
дружество/водоснабдително дружество или др./, исковете за установяване на дължимост на
консумативни разходи в размер на 164,08 лв. следва да се отхвърлят.
С отговора на исковата молба ответникът прави искане за прихващане, в случай че
съдът приеме, че същият дължи на ищеца някаква сума, със сумата в размер на 1792,96 лв.,
представляваща депозит съгласно договора. По отношение на направеното възражение за
прихващане настоящият съдебен състав намира следното. Според правната теория и
безпротиворечивата съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на
ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да
постигне, е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с
насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение
за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните
предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правния
интерес на ответника, обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и
компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на
прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е
насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на
иска.
Предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземането на ищеца по
издадената вече в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение, която има
изпълнителна сила и подлежи на принудително изпълнение, в случай че искът му бъде
уважен. Срещу основателността на този иск, ответникът има право да противопостави
всякакви възражения /както произключващи или правопогасяващи, че сумата е недължима,
че е погасена по давност или чрез плащане, така също и да предяви възражение за
прихващане с негово насрещно вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до
частичното му уважаване.
Ето защо съдът приема, че възражението за прихващане, така както е направено
е допустимо, а разгледано по същество е основателно.
По силата на чл. 7, ал. 1 от договора за наем ответното дружество като наемател е
предоставило на ищеца-наемодател безлихвен депозит в размер на 1792,96 лв. с вкл. ДДС,
който депозит не е възстановен на ответника от ищеца – липсват доказателства по делото,
като никоя от страните не твърди, че същият е възстановен. Предвид, че договорът за наем е
прекратен към настоящия момент /на 22.11.2021 г. ответникът е предал владението на
наетия имот на ищеца/, то същият подлежи на възстановяване, доколкото по делото няма
данни да са налице липси, повреди или други щети на имота, причинени на наемодателя от
наемателя, а съществуват само задължения за неплатена наемна цена, които ще бъдат
прихванати със сумата на внесения депозит и така ще бъде намален размерът на
остатъчното задължение на наемателя-ответник към ищеца.
Предвид това предявеният иск следва да бъде частично отхвърлен и като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 103, ал.1 от ЗЗД в размер
на 1792,96 лв.
Ето защо следва да се извърши съдебната компенсация между двете насрещни
вземания на страните до размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата
14
общо от 6904,79 лв. и на ответника сума в размер на 1792,96 лв., като искът следва да
се отхвърли частично като погасен чрез прихващане в размер на 1792,96 лв., тоест
искът следва да бъде уважен за сума в размер на 5111,83 лв. като основателен и
доказан, а за горницата следва да се отхъврли.
Като при извършеното прихващане намира приложение чл. 76 ЗЗД, поради което
съдът пиема, че с с активното вземане на ответника се погасяват изцяло вземанията на
ищеца за сумата 296,86 лв. - за периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020 г.; за сумата 896,48
за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., както и частично за периода от 01.07.2020 г.
до 30.09.2020 г. до размер на 745,10 лв.
Върху главницата в уважения размер от 5111,83 лв. се дължи законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
13.10.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК дължимата по заявление за издаване на заповед за изпълнение
държавна такса е 2% върху интереса, но не по-малко от 25,00 лв. - интересът при заявление
за издаване на заповед за изпълнение се определя от общата сума на вземанията, предмет на
подаденото заявление, за която заявителят иска издаване на заповед за изпълнение,
независимо от броя на заявените вземания - в случая за заповедното производство се дължи
от ищеца държавна такса в размер на 228,20 лв. за заявлението, видно от приложеното
заповедно дело. Държавна такса се дължи върху иска за всяко вземане, защото всяко
вземане е отделен имуществен интерес, по арг. от чл.72, ал.1 и 2 ГПК-4% върху цената на
иска, но не по-малко от 50,00 лв. (чл.1 от Тарифата), като се приспада дължимата в
заповедното производство държавна такса. Дължимата от ищеца съобразно изложените
правила държавна такса по предявените по настоящото дело искове е в общ размер на
456,40 лв. /държавна такса в размер на 2% върху интереса за заповедното производство по
ч.гр.д.№20211110158607 по описа на СРС, ГО, 53 състав - 228,20 лв. и 2% върху интереса за
исковото производство – 228,20 лв./.
Предвид това ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, сумата от 456,40 лв. – дължими
държавни такси за заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора, с право на разноски разполагат и двете страни. Ищецът
претендира направените по делото, като представя доказателства за сторени разноски за
депозит за вещото лице по допуснатата ССчЕ в размер на 300 лева /л.82/. Ето защо, на
основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 138,71 лв. за исково производство.
По отношение на проведеното заповедно производство по ч.гр.д.№20211110158607
по описа на СРС, ГО, 53 състав, ищецът не е представил доказателства за сторени разноски.
Ответникът претендира и представя доказателства за сторени разноски за договорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за исково производство.
Ето защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 810 лв. за исково производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 53. Състав
РЕШИ:
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.232,
ал.2, предл. 1 ЗЗД, ЧЕ „Г-Р” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 55, бл. 64, вх.В, ет.1, ап.23, ДЪЛЖИ на СУ „Св.
КО”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител”
№15, сумата от 5111,83 лв., представляваща дължима наемна цена както следва: 745,10 лв.
за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., сумата от 780, 81 лв. за периода от 01.11.2020 г.
до 26.11.2020 г. и сумата от 3585,92 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г., дължими
по Договор за наем от 28.06.2017 г, ведно със законната лихва върху от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.10.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед №16051 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. №58607/2021 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.232, ал.2, предл. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 11 245,80 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД за сумата в общ размер на
164,08 лв., представляваща консумативни разходи по договор за наем за период от
01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА СУ „Св. КО”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков –
Ректор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд, сумата от
456,40 лв. – дължими държавни такси за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Г-Р” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 55, бл. 64, вх.В, ет.1, ап.23, представлявано от управителя: Г.
Т. М., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на СУ „Св. КО”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано
от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков – Ректор, сумата от 138,71 лв., представляваща
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА СУ „Св. КО”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков –
Ректор, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Г-Р” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 55, бл. 64, вх.В,
ет.1, ап.23, представлявано от управителя: Г. Т. М., сумата от 810 лв., представляваща
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16