М О Т И В И

по присъда № 264 от 19.12.2013г.

по  НОХД № 3108 по описа на БРС за 2012 г.

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения обвинителен акт на Районна прокуратура- Бургас против подсъдимия С.К.С. с ЕГН: **********, роден на дата *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, пенсионер, с постоянен адрес

ЗА ТОВА, ЧЕ

1. За времето от 29.06.2007г. до 02.11.2007г., в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у че ще прехвърли на някое от представляваните от К.М. дружества  ЕООД или” ООД, собствеността върху целия имот - УПИ IV, в квартал 6 (шест), по плана на с., с площ от 5620 кв.м. по плана на с. Свобода, ведно с построени в имота сгради и че продаваният имот не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани и с това причинил на дружествата, представлявани от К.М. - ЕООД и ООД имотна вреда в особено големи размери на обща стойност 285 000лв., а именно - 10 000лв. спрямо ЕООД, платени на 29.06.2007г.; 5000лв. спрямо ООД, платени на 18.10.2007г.; 5000лв. спрямо ООД, платени на 22.10.2007г.; 5000лв. спрямо ООД, платени на 29.10.2007г.; 10 000лв. спрямо „МБМ” ООД, платени на 30.10.2007г.; 250 000лв. спрямо „МБМ"ООД, платени на 02.11.2007г., като измамата представлява особено тежък случай.

Престъпление по чл.211 вр.чл.209,ал.1 от НК.

2. При условията на продължавано престъпление, за времето от 22.10.2007г. до 02.11.2007г. в гр.Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официални документи, като за самото съставяне на документите не може да му се търси наказателна отговорност, както следва:

На 22.10.2007г., в гр.Бургас, пред нотариус, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Удостоверение с изх. № 8723/08.10.2007г. на Служба по вписвания - гр. Бургас, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност; На неустановена дата в периода от 23.10.2007г. до 02.11.2007г., в гр.Бургас, пред нотариус, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Удостоверение с изх. № 10737/30.10.2007г. на Служба по вписвания гр. Бургас към Агенция по вписванията, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316, вр.чл.308,ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК.

В хода на производството представителят на Районна прокуратура на основание чл.287 ал.1 от НПК измени обвинението относно второто престъпление в следния смисъл: при условията на продължавано престъпление, за времето от 22.10.2007г. до 02.11.2007г. в гр.Бургас, лично и при условията на посредствено извършителство съзнателно се ползвал от неистински официални документи, като за самото съставяне на документите не може да му се търси наказателна отговорност, както следва:

- На 22.10.2007г., в гр.Бургас, пред нотариус, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Удостоверение с изх.№ 8723/08.10.2007г. на Служба по вписвания-гр.Бургас, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност;

- На неустановена дата в периода от 23.10.2007г. до 02.11.2007г., в гр.Бургас, при условията на посредствено извършителство, пред „Обединена българска банка” АД чрез нотариус, наказателноотговорно лице действало невиновно, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Удостоверение с изх.№10737/30.10.2007г. на Служба по вписвания-гр.Бургас към Агенция по вписванията, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 211 от НК не по-малко от шест години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при строг режим в затвор. По отношение на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, вр. чл. 26 от НК предлага да се наложи максималното предвидено за визираното престъпление наказание от три години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при строг режим в затвор По отношение на гражданския иск, счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. В хода на проведеното съдебно следствие ангажира нови доказателства.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от управителя на ощетеното юридическо лице ООД-гр.Бургас – К.Н.М., ЕГН **********,*** от престъплението по чл.211 вр.чл.209,ал.1 от НК против подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 275 000 /двеста и седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Ощетеното юридическо лице ООД-гр.Бургас, представлявано от управителя К.Н.М. е конституирано в качеството на граждански ищец по делото.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от управителя на ощетеното юридическо лице ЕООД-гр.Бургас – К.Н.М., ЕГН **********,*** от престъплението по чл. по чл.211 вр.чл.209,ал.1 от НК против подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Ощетеното юридическо лице ЕООД-гр.Бургас, представлявано от управителя К.Н.М. е конституирано в качеството на граждански ищец по делото.  

В хода на съдебното производство ощетените юридически лица ООД-гр.Бургас и ООД-гр.Бургас се представляват от адв., който счита, че гражданските искове следва да бъдат уважени в размерите, в които са предявени. Ангажира доказателства.

Защитникът на подсъдимия счита, че подсъдимият не е осъществил състава на престъпленията по които му е повдигнато обвинение, тъй като се касае за гражданско правен спор, поради което моли подзащитния му да бъде изцяло оправдан. В подкрепа на тезата си ангажира доказателства.

Подсъдимият С.К.С. се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Не се признава се за виновен. Моли да бъде оправдан. Ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът счита за установено от правна и фактическа страна следното:

Подсъдимият С.К.С. с ЕГН: ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, пенсионер, с постоянен адрес:

С нотариален акт №152, том X, н.дело №2408 от 1998г., изповядан от нотариус на дата 13.04.1998г. на ООД, представлявано от съдружниците, било признато право на собственост върху 3/4 идеални части върху недвижим имот в с.Свобода, общ. - терен с площ 5620кв.м., преставляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с.

С нотариален акт №189, том I, рег.№2152, н.дело №503 от 1999г., изповядан от нотариус на дата 05.07.1999г., на ООД Бургас, представлявано от подсъдимия С.К.С., било признато право на собственост върху 1/4 идеална част върху недвижим имот в с. общ. - терен с площ 5620кв.м., преставляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с.. /л.20 от ДП зелена папка/.

С нотариален акт №127, том I, рег.№1751, н.дело №105 от 2001г., изповядан от нотариус на дата 12.03.2001г., била учредена договорна ипотека върху ¾ идеални части от недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. в полза на кредитора свидетеля в тежест на длъжника ООД. /л.39-40 от ДП зелена папка/.

С решение от 08.06.2001г. по фирмено дело №29893 по описа за 1992г. на СГС бил вписан особен залог на търговско предприятие, включително и върху отделни активи на предприятието по партидата на ООД, включващи горепосочения имот. /л. 112 от делото/. С решение от 18.03.2002г. по фирмено дело №29893 по описа за 1992г. на СГС бил вписан особен залог на търговско предприятие, включително и върху отделни активи и пасиви по партидата на ООД, като отново част от активите бил горепосочения имот /л.113 от делото/. С договор между Частна предприемаческа банка АД и К.К. било цедирано вземането на АД към ООД на К., ведно с обезпеченията, включващи особения залог върху търговското предприятие на ООД.  

На 26.03.2003г. била наложена възбрана №47 в тежест на ООД, на 15.05.2003г. била наложена възбрана №75 в тежест на ООД, на 15.05.2003г. била наложена възбрана №76 в тежест на ООД /видно от справка за имот л.43-50 от ДП зелена папка/, всички възбрани върху ¾ идеални части от недвижим имот в с. - терен с площ 5620кв.м. Възбраните били наложени във връзка с вземанията на кредиторите - и било образувано изпълнително дело №8060 от 2003г.

С нотариален акт №100, том ІI, рег.№2244, н.дело №271 от 2003г., изповядан от нотариус на дата 26.06.2003г., „Солткомерс"ООД, представлявано от била прехвърлена собствеността на ¾ идеални части от недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на на К.К. срещу погасяване на част от дълг в размер на 100 000лв. на дружеството към К. /л.136 от делото/.

С нотариален акт №130, том ІІI, рег.№3944, н.дело №478 от 2003г., изповядан от нотариус на дата 28.10.2003г., К.К. продал ¾ идеални части от недвижим имот в с. - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. на ООД Бургас, представлявано от подсъдимия С.К.С. /л.138 от делото / за сумата от 32 941,20лв. В нотариалния акт е вписано, че купувачът е заявил че е извършил справка в Службата по вписванията в Районен съд-Бургас и е наясно със статута на имота, вписани съдебни оспорвания, ипотеки и вещни тежести. В съдебно заседание продавачът по сделката свидетелят К.К. посочва, че купувача, представляван от подсъдимия С. е бил уведомен за обременеността на имота с тежести и поради тази причина цената на имота е била по-ниска.  

На 24.10.2003г. била вписана промяна в наименованието на дружеството. От ООД на ООД. /видно от Удостоверение на л.24 от зелена папка/

Във връзка с изпълнително дело 8060/2003г. гр.Бургас, съдия-изпълнител уведомил подсъдимия С.К.С. в качеството му на управител на ООД, че е насрочил опис и оценка на 75% от горецитирания имот за 25.03.2004г. от 10,00ч, както и че имота е ипотекиран в полза на за задължения на  и че върху имота има и други тежести. В съобщението е записано, че ще бъде изнесен на публична продан и същото е връчено на служител на дружеството  ООД - на 25.02.2004г. След посоченото съобщение лично подсъдимия е подписал молба, в която моли да не се влиза в имота в негово отсъствие и описа да се пренасрочи за друга дата, поради служебен ангажимент. /л.86 от ЧГД № 372 /2005г. по описа на БОС/. Молбата била отхвърлена, за което подсъдимия бил уведомен от съдия –изпълнителя чрез съпругата му.  На 25.03.2004г. бил изготвен протокол за опис и оценка на недвижими имущества, като на това действие на съдия-изпълнителя, С. е присъствал лично, назначен е за пазач на имота и е подписал протокола на местата след длъжник и пазач/управител/.

На 07.07.2004г. подсъдимият С. бил уведомен лично, че по изпълнително дело 8060/2003г. е изготвено заключение на вещо лице, което му е изпратено и е посочен седмодневен срок за обжалването му. На 15.07.2004г. било изготвено обявление за публичната продажба на недвижимия имот, в което били посочени параметрите при които ще бъде извършена На 20.07.2004г. подсъдимият С.К.С. бил лично уведомен, че е насрочена публична продан на имотът в с.Свобода за времето от 28.07.2004г. до 30.08.2004г. до 17,00ч. за дълг на ООД-София към взискателя по делото и за управител на имота бил назначен подсъдимият С.К.С., който следва да осигури възможност на желаещите да го закупят да го огледат, при обявени дни за оглед вторник и четвъртък от 13,00ч. до 17,00ч. /л.194 от делото/.

С нотариален акт №92, том III, н.дело №446 от 2004г., изповядан от нотариус на дата 12.08.2004г., ООД, чрез управителя си подсъдимия С.К.С. продал на свидетеля ¾ идеални части или 75% от недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на. /л. 15-17 от ДП зелена папка/, въпреки че знаел за висящото изпълнително дело, както и повода за образуването му.

С Решение от 26.08.2004г. по ф.дело №1793/1993г. по описа на БОС били вписани промени относно дружеството ООД, касаещи освобождаването на съдружника свидетеля и промяна в правно-организационната форма на дружеството от ООД в ЕООД.

На 01.03.2005г. подсъдимият отново лично получил съобщение от съдия- изпълнителя по изп. д. № 8060/2003г., че е насрочена публична продан на 75 % от недвижим имот в с.Свобода за времето от 18.03.2005г. до 18.04.2005г. до 17,00ч. за удовлетворяване на вземането на и за управител на имота е назначен подсъдимият С.К.С., който следва да осигури възможност на желаещите да го закупят да го огледат, при обявени дни за оглед вторник и петък от 14,00ч. до 17,00ч. /л.195 от делото/. По посоченото изпълнително дело подсъдимият в качеството си на управител на е изпратил писмо до съдия –изпълнителя Бакалов, в което посочва че към този момент не е собственик на имота и за „всички вземания се обърнете към  .”

По жалби от против действията на съдия- изпълнителя по изп. д. № 8060/2003г. било образувано ЧГД № 372/2005г. по описа на БОС. По посоченото дело на подсъдимия бил изпратен препис от жалбата на на 25.05.2005г., като съобщението е получено лично от него. В жалбата се излагат аргументи, включващи задължението на съдия-изпълнителя да провери чия собственост е имота и тогава да предприема действия, свързани с изпълнението на вземанията.След полученото съобщение в дадения му срок на 26.05.2005г., подсъдимият е подписал становище, в което последователно е изложил факти, свързани с прехвърлянето на недвижимия имот и участието на в са обжалвали отказа на съдия-изпълнителя да обяви жалбоподателите за купувачи на имота. Делото е приключило с решение, с което е уважена жалбата на, като е отменен отказа на съдия-изпълнителя да ги обяви за купувачи на имота. Отхвърлена жалбата на против действията на съдия –изпълнителя във връзка с насрочването на публична продан, които са приети за законосъобразни и изрично е отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл.346 ал.2 от ГПК/отм./ извършените разпореждания с имота след вписването на забраната са недействителни спрямо взискателите, а ипотеката е публично известна, тъй като е била вписана.

По делото е представен протокол от 10.01.2006г., от който е видно, че подсъдимият и свидетелят са взели решение за продажба на имота на свидетеля Х.К., като първият от тях ще получи 25 % от цената, а втория 75%. От показанията на свидетеля К. се установява, че сделка не се е осъществила поради отказ от негова страна.

С постановление за възлагане на недвижим имот на държавен съдебен изпълнител от 28.11.2006г./л.152 от делото/, на били възложени в съсобственост общо ¾ идеални части от недвижимия имот в с., общ. - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. (частта принадлежала първоначално на За постановлението било съобщено на 15.12.2006г. на чрез адв. и на на 29.12.2006г., предвид седмодневния срок за обжалване постановлението е влязло в законна сила на 06.01.2007г. След това Постановление, последващо от същата дата били издадени две нови постановления за възлагане на имота, но същите са отменени с решение по ЧГД №137 от 2007г. от БОС по повод жалби от и В.Д.В.. По посоченото дело въпреки усилията на съда свидетеля не е получавал призовките, като едно от съобщенията е връчено при отказ на съпругата му, на която той изрично бил забранил да получава призовки. Предвид незаплащането на държавната такса от взискателя вписването на Постановлението за възлагане на имота е станало през 2009г. като междувременно са се развили събитията описани по-долу.

 Подсъдимият С.С. и свидетелят К.М. се познавали чрез децата си, които били близки. През 2007г. свидетелят М. търсил помещение във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Синът му, му насочил вниманието към недвижимия имот в с. и в началото на месец юни отишъл до имота, за да го разгледа, при което установил, че е в много лошо състояние, но след съответни преустройства би му бил от полза. В тази връзка свидетелят М., в качеството му на управител и собственик на ЕООД - гр.Бургас се свързал с подсъдимия С.К.С., в качеството на управител на и започнали преговори за закупуването на недвижимия имот в с. - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с.. Още в самото начало подсъдимият заявил, че базата е „абсолютно негова” и имал намерение да произвежда брикети за сол. Свидетелят М. провел консултация относно тегленето на кредит със служители на Обединена българска банка и направил заедно с юриста и кредитен инспектор от банката втори оглед. В началото на преговорите свидетелят М. действал като представляващ ЕООД, защото това дружество се занимавало с производство на ябълково брашно и базата била за тази цел.

На 29.06.2007г., в гр.Бургас, двамата отново се срещнали за подписването на предварителен договор във връзка с продажбата на имота. Подсъдимият С. през цялото време се представял за собственик на целия имот, декларирал че същият не е обременен с тежести и възбрани.

Поради убедеността си в горепосочените обстоятелства представляващия ЕООД К. М. на същата дата подписал предварителен договор с подсъдимия С.С. /л.14 от ДП том II/, по силата на който подсъдимият трябвало да прехвърли собствеността върху целия имот на дружество на свидетеля К.М. *** и в договора била вписана клауза, че "имотът не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани, не е съдебно оспорен, върху него няма вписан договор за наем/аренда и предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД и същият се продава за първи път ".

Подписването на предварителния договор за представляващия ощетените юридически лица бил достатъчно убедителен мотив, че подсъдимият Ст.С. ще му прехвърли собствеността върху целия имот в с. както и че този имот не бил обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани, поради което К. М. започнал да инвестира суми в имота, за да го пригоди за нуждите, за които го купува.

При подписването на предварителния договор свидетеля К.Н.М., в качеството си на управител на ЕООД - гр.Бургас, заплатил от името и за сметка на посоченото дружество капаро в размер на 10 000лв. на подсъдимия С.К.С..

Междувременно в преговорите с банка - АД (която трябвало да отпусне кредит за закупуването на имота в с.Свобода), при които преговори участвал и подсъдимият Ст.С., било решено, че ще е по-добре имотът да бъде закупен от дружеството ООД, с управител свидетеля К.М., тъй като това дружество било по-платежоспособно и с по-добър кредитен рейтинг.

След подписването на предварителния договор свидетелят К.Н.М., направил справка в Служба по вписванията, при която установил, че имотът бил обременен с тежести - посочените по-горе ипотека и възбрани. Срещнал се с подсъдимия, за да обсъдят наличието на тежестите върху имота, но подсъдимият му отговорил, че няма проблем да се изчисти имота, но за целта са му необходими пари и няколко седмици време. Подсъдимият обяснявал на св.К.М., че щял да му върне тези суми след заплащането на цялата стойност на имота от 250 000лв., но в същото време въобще не възнамерявал да направи това, което проличава и от последващото му поведение във връзка със случая.

Свидетелят М. бързал с финализирането на сделката, тъй като влагал допълнително средства в имота, поради което за по-бързото му прехвърляне и „изчистване” от тежестите, в качеството си на управител на „МБМ” ООД, предоставил на подсъдимия и следните суми за сметка на дружеството ООД): на 18.10.2007г. - 5000лв., на 22.10.2007г. - 5000лв., на 29.10.2007г. - 5000лв. и на 30.10.2007г. - 10 000лв. Всички суми били платени в гр.Бургас.

Междувременно с нотариален акт №68, том IV, рег.№4997, н.дело №596 от 2007г., изповядан от нотариус на дата 20.08.2007г., свидетелят, лично и като пълномощник на св. (пълномощно на л.22 от зелена папка) продал на ЕООД, с управител подсъдимия С.К.С., „своите" 3/4 идеални части от недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на. /л.30 от ДП зелена папка/.

На 22.10.2007г. при подписването на окончателния договор за покупко –продажба в нотариалната кантора на, за да докаже, че върху имота не съществуват тежести и няма пречки сделката да бъде изповядана, както и да продължи да поддържа вече формираното заблуждение у че ще прехвърли на негово дружество собствеността върху целия имот в и че имотът не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани подсъдимият С.К.С. представил пред нотариус (в гр.) Удостоверение № 8723/08.10.2007г. на „Служба по вписванията" гр. /л.243 от делото/. От представения по делото регистър на Службата по вписванията се установява, че е регистрирана молба от подсъдимия С.К.С. за издаване на такъв документ - под номер 8723 от 19.09.2007г., но „Служба по вписванията" гр.Бургас не е издавала такова удостоверение /л.299 от делото/. В удостоверението след думите „Извършил справката" подписът не бил изпълнен от служителката свидетелката С.П.В., подписът след думите „Съдия по вписванията" не бил изпълнен от свидетелката Г.Я.Ч., отпечатъкът от кръгъл печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията, положен на Удостоверение № 8723/08.10.2007г. не бил идентичен с представените за сравнение отпечатъци от оригиналния печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията и ръкописният текст „8723/08.10.2007", представляващ изходящ номер на удостоверение, издадено от АП-Служба по вписванията - гр.Бургас на  ЕООД с управител С.К.С. бил изпълнен от подсъдимия  С.К.С..

Така описаното по-горе Удостоверение № 8723/08.10.2007г., на което е придаден вид, че е издадено от „Служба по вписванията” гр.Бургас било представено в нотариалната кантора на нотариус от подсъдимия С.. Тогава свидетелят К.Н.М. се уверил, че върху имота нямало наложени тежести. Нотариус също обяснила на свидетеля К.М., че въз основа на представените документи нямало проблем сделката да бъде изповядана, като тя не е била наясно с неистинността на посоченото удостоверение.

С нотариален акт №187, том V, рег.№6416, н.дело №892 от 2007г., изповядан от нотариус на дата 22.10.2007г., , чрез управителя си подсъдимия С.К.С. продал на ООД, представлявано от управителя си свидетеля К.Н.М. целия недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. /л.73 от ДП том І/.

Продажната цена на имота била 250 000лв., която свидетеля К.М. се задължил да изплати сумата на ЕООД с управител подсъдимият С.К.С. чрез кредит от „ОББ" АД.

На 18.10.2007г. бил сключен Договор за инвестиционен кредит между „ОББ” АД и „МБМ” ООД, по силата на който банката щяла да предостави 300 000лв. на ООД, 250 000лв. от които с цел закупуване на недвижим имот в с. - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. /л.72-80 от ДП зелена папка/.

С нотариален акт №199, том V, рег.№6459, н.дело №903 от 2007г., изповядан от нотариус на дата 23.10.2007г., била учредена договорна ипотека върху няколко недвижими имоти, един от които бил недвижимият имот в с. - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с., в полза на кредитора „ОББ” АД, представляван от свидетелката М.А.С. на длъжност юрисконсулт в „ОББ” АД. По силата на договора банката се задължавала да предостави на „МБМ" ООД ползването на банков кредит в размер на 300 000лв. /л.51 от ДП том І/.

След вписването на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот и договорната ипотека, свързана с отпускане на банковия кредит от „ОББ” АД кредитополучателя ООД е бил длъжен да представи удостоверение за тежести - този път пред банката. Удостоверението било предоставено на банката от нотариалната кантора на нотариус Видно от показанията на свидетелите, Д., М.С. съществувала практика, при която юристите на банките получавали удостоверението за тежести от нотариалната кантора на нотариус. В настоящия случай документите по сделката, ведно с молбата на „МБМ” ЕООД били входирани в Службата по вписванията –Бургас, видно от приложения входящ дневник, след което Удостоверение № 10737/30.10.2007г., различно от издаденото от „Служба по вписванията” гр.Бургас /представено по делото л. 25 т.І от ДП/ било предоставено лично от подсъдимия С.К.С. в нотариалната кантора пред нотариус, която от своя страна го предала на „ОББ” АД.

По делото е представено Удостоверение № 10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията” гр.Бургас, издадено по молба на ООД, което се различава от представеното пред нотариус Кирова от подсъдимия С. и от нотариус предоставеното на представителя на „ОББ” АД - св.М.А.С. /л.49 от ДП том І/, на което Удостоверение № 10737/30.10.2007г. е придаден вид, че е издаден от „Служба по вписванията” гр.Бургас.

Ръкописният текст в удостоверение №10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията” гр.Бургас, което било предоставено в нотариалната кантора на Бинка Кирова и впоследствие на „ОББ” АД, бил изпълнен от подсъдимия С.К.С., подписът за „Извършил справката" не бил изпълнен от свидетелката Д.Г.Д., подписът на „Съдия по вписванията" в същото удостоверение не бил изпълнен от свидетелката Г.Я.Ч., ръкописният текст „10737", представляващ изходящ номер на удостоверение №10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията" гр.Бургас, което било предоставено в нотариалната кантора на и впоследствие на „ОББ" АД, бил изпълнен от подсъдимия С.К.С., отпечатъкът от кръгъл печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията не е идентичен с представените за сравнение отпечатъци от оригиналния печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията.

Въз основа на така предоставения документ, на 02.11.2007г., сумата от 250 000лв., част от споменатия по-горе кредит, била преведена от страна на „ОББ” АД по сметката на ООД, с управител свидетеля К.М.. На същата дата М., в качеството си на управител на „МБМ” ООД, чрез платежно нареждане до „ОББ” АД, разпоредил сумата от 250 000лв. да бъде преведена от сметката на ООД по сметката на ЕООД за изпълнение на задължението като купувач на ООД на недвижимия имот в с.. Това искане било изпълнено на 02.11.2007г. в гр.Бургас /видно от л.81 от ДП зелена папка/.

На 15.12.2008г. подсъдимият С.К.С. прехвърлил дружеството ЕООД на от гр.Перник, /л. 19-20 от ДП том II/.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните събрани по делото доказателства: показанията на свидетеля., като и многобройните писмени доказателства по делото: нотариален акт №152, том X, н.дело №2408 от 1998г., изповядан от нотариус на дата 13.04.1998г., нотариален акт №127, том I, рег.№1751, н.дело №105 от 2001г., изповядан от нотариус на дата 12.03.2001г., решение от 08.06.2001г. по фирмено дело №29893 по описа за 1992г. на СГС, решение от 18.03.2002г. по фирмено дело №29893 по описа за 1992г. на СГС , договор между Частна предприемаческа банка АД и К.К., писмо за налагане на възбрана №47, възбрана №75, възбрана №76 в тежест на ООД, нотариален акт №100, том ІI, рег.№2244, н.дело №271 от 2003г., изповядан от нотариус на дата 26.06.2003г., нотариален акт №130, том ІІI, рег.№3944, н.дело №478 от 2003г., изповядан от нотариус на дата 28.10.2003г., нотариален акт №189, том I, рег.№2152, н.дело №503 от 1999г., изповядан от нотариус на дата 05.07.1999г., Решение на БОС от 24.10.2003г., съобщение по изпълнително дело 8060/2003г. гр.Бургас,връчено на 25.02.2004г., молба във връзка с изпълнително дело 8060/2003г. от подсъдимия, ЧГД № 372 /2005г. по описа на БОС, протокол за опис и оценка от 25.03.2004г., съобщение до подсъдимия по изпълнително дело 8060/2003г. за изготвено заключение на вещо лице, съобщение до подсъдимия за насрочена публична продан от 20.07.2004г. и 01.03.2005г., нотариален акт №92, том III, н.дело №446 от 2004г., изповядан от нотариус на дата 12.08.2004г., Решение от 26.08.2004г. по ф.дело №1793/1993г. по описа на БОС, протокол от 10.01.2006г., постановление за възлагане на недвижим имот на - държавен съдебен изпълнител от 28.11.2006г., ЧГД №137 от 2007г. от БОС по повод жалби от., предварителен договор от 29.06.2007г. и разписките след текста на договора, нотариален акт №68, том IV, рег.№4997, н.дело №596 от 2007г., изповядан от нотариус на дата 20.08.2007г., Удостоверение № 8723/08.10.2007г. на което е придаден вид, че е издадено от „Служба по вписванията" гр.Бургас,  нотариален акт №187, том V, рег.№6416, н.дело №892 от 2007г., изповядан от нотариус на дата 22.10.2007г., , Договор за инвестиционен кредит между АД и „МБМ” ООД, нотариален акт №199, том V, рег.№6459, н.дело №903 от 2007г., изповядан от нотариус на дата 23.10.2007г., Удостоверение № 10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията” гр.Бургас, Удостоверение № 10737/30.10.2007г. на което е придаден вид, че е от „Служба по вписванията” гр.Бургас платежно нареждане за сумата от 250 000лв., Удостоверение от 10.01.2009г. за актуално състояние на ЕООД, извлечение от регистър на Службата по вписванията, както и графическите и технически експертизи по делото-л.51 от ДП том III, л.52-53 от ДП том III, л. 89-190 от ДП том I, л.49 от ДП том I, л.40-41 от ДП том I, л. 189-190 от ДП том I, л.43-44 от ДП том I.

Обясненията на подсъдимия са освен доказателствено средство и средство за защита. При оценка на доказателствената съвкупност Съдът ги съпостави с останалите доказателства, при което направи извод, че по настоящото дело обясненията на подсъдимия изпълняват в по-голямата си част функцията на защита. Подсъдимият като цяло излага фактическата обстановка като акцентира на обстоятелството, че е в близки отношения, основаващи се на доверие със свидетеля Самсарев, поради което взаимоотношенията между тях са се основавали не на документи, а на телефонни разговори. Мотив да сключи предварителния договор само от негово име е протокола от 10.01.2006г. между него и свидетеля При продажбата на имота към месец август 2007г. се е съобразил с Удостоверение за липса на тежести, представено от свидетеля от 2005г.  Наличието на почерка си на Удостоверение № 8723/08.10.2007г.  и Удостоверение № 10737/30.10.2007г. и последвалите експертизи в негова вреда обяснява с влиянието на свидетеля Пейчев в полицията. Първото посочено удостоверение по негово твърдение е взето от адвокат и той го е занесъл в кантората на нотариус Кирова, а относно второто не знае нищо. Относно първоначалната сделка при закупуване на имота от свидетеля К. сочи, че нотариуса свидетелката Кирова е казала, че имотът е придобит по реда на Закона за особените залози, но в съдебно заседание изразила друго становище, защото се скарали, тъй като нотариус Кирова при изповядването на сделка, издавала фактура за 1000 лева, а искала 2000 лева. Относно сумата от 35000лв. подсъдимият взел като гаранция, че свидетелят М. няма да се откаже от сделката, като не ги е приспаднал от крайната цена, тъй като свидетелят М. употребил материалите му. Относно изпълнителното дело твърди, че не знае че имота е обременен с тежести, не е получавал документи от съдия-изпълнителя, оценка на вещото лице.

Соченото от подсъдимия, че при продажбата на имота към месец август 2007г. се е съобразил с Удостоверение за липса на тежести, представено от свидетеля Самсарев от 2005г. е недостоверно. Допълнително по делото е извършена проверка в регистъра на «Служба по вписванията»-Бургас, при която е установено, че на номера на това удостоверение съответства молба от съвсем друго лице различно от посочените собственници на имота по настоящото дело. В този смисъл достоверността на посочения документ е изцяло под съмнение.

Видно от показанията на свидетеля К., подкрепени от писмените доказателства -нотариален акт №100, том ІI, рег.№2244, н.дело №271 от 2003г., с който, представлявано от прехвърля собствеността на ¾ идеални части от недвижим имот в с. - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на. срещу погасяване на част от дълг в размер на 100 000лв. на дружеството към К., заявление за пристъпване към принудително изпълнение, от което е видно, че задълженията на ООД, са били уредени към К. не чрез реализиране на изпълнението по принудителен начин и приключване на процедурата по реда на Закона за особените залози се установява че свидетеля К. е придобил имота не по реда на Закона за особените залози, поради което и имотът не е придобит без предходно наложените тежести и възбрани, напротив свидетелят К. сочи, че го е продал на по-ниска цена, именно поради обременеността на имота, за което е знаел подсъдимия, в този смисъл обясненията на подсъдимия също не съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Относно обосновката на решението си да продава целия имот, сключвайки предварителния договор единствено от свое име, Съдът счита, че соченият от подсъдимия  протокол от 10.01.2006г. касае единствено продажбата на имота на купувача-свидетеля Х.К., който се е отказал да го закупи, видно от неговите показания, а настоящото обяснение е последващата интерпретация на фактите, съобразявайки ги с наличните документи. В подкрепа на този аргумент е сочения протокол, където са вписани дялове 25% за него и 75 % за свидетеля от продажната цена на имота, а подсъдимият в предварителния договор не се съобразява с тези квоти, а продава изцяло от негово име, задължавайки се да прехвърли собственост, която не притежава. Допълнително в подкрепа на горното са показанията на свидетеля който посочва: „Господин С. през 2007г. не ме е уведомявал, че има кандидат-купувач за имота.”, което означава че подсъдимият се е задължил по предварителния договор и се е представил за собственик на целия имот без знанието на съсобственика на имота към онзи момент Обяснението на подсъдимия за наличието на почерка му на Удостоверение № 8723/08.10.2007г. и Удостоверение № 10737/30.10.2007г. не се подкрепя от събраните по делото доказателства, последното според него включва намесата на длъжностни лица, които са повлияли чрез манипулация на изготвените експертизи да се установи, че това е неговия почерк. Прави впечатление в обясненията на подсъдимия, че оправдание за действията му във връзка с престъплението са действията на други лица-разследващия полицай, зам. окръжния прокурор, нотариуса, починалата адвокат, което води до извода за основателни съмнения в достоверността на изложените от подсъдимия обстоятелства. Достоверността на изложеното, че адв. Илиева е взела Удостоверението от Служба по вписванията от една страна не може да бъде проверено чрез разпит на посочената свидетелка, тъй като е починала, но много важен момент, за да не бъдат възприети от Съда е факта, че удостоверение с такъв номер не е издавано въобще от „Службата по вписванията”-Бургас, съчетано с наличието на почерка на подсъдимия при изписване на ръкописния текст в него.

 Твърдението на подсъдимия, че не е знаел за изпълнителното дело, както и за воденото между дело се опровергава от изобилен писмен доказателствен материал по настоящото дело, приложен от изпълнително дело № 8060/2003г. и ЧГД № 372 /2005г. по описа на БОС -съобщение по изпълнително дело 8060/2003г. гр.Бургас,връчено на 25.02.2004г., молба във връзка с изпълнително дело 8060/2003г. от подсъдимия, протокол за опис и оценка от 25.03.2004г., на която подсъдимия е присъствал, съобщение до подсъдимия по изпълнително дело 8060/2003г. за изготвено заключение на вещо лице, съобщение до подсъдимия за насрочена публична продан от 20.07.2004г. и 01.03.2005г., изпратен препис от жалбата на по ЧГД № 372 /2005г. по описа на БОС на 25.05.2005г., като съобщението е получено лично от подсъдимия и след полученото съобщение в дадения му срок на 26.05.2005г., подсъдимият е подписал становище, в което последователно е изложил факти, свързани с прехвърлянето на недвижимия имот и участието на

Съдът кредитира показанията на представителя на пострадалите дружества, тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен материал. Свидетелят К.М. сочи процеса на възбуждане и поддържането на заблуждението у него от страна на подсъдимия, както и мотива, да се разпореди с посочените средства в полза на подсъдимия, а именно убеждението, че С. е собственик на целия имот и имотът не е обременен от вещни права , тежести и възбрани. Показанията му са логични и подкрепени не противоречат на събраните доказателства по делото в нито една от техните части.

Видно от показанията на свидетелката Ася Д. подсъдимият е занесъл в нотариалната кантора Удостоверение № 10737/30.10.2007г. По реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК бяха приобщени свидетелските показания на свидетелката Д. относно обстоятелството кое лице е представило две удостоверения за тежести. След прочитането на показанията свидетелката Д. уточнява, че показанията й касаят 2 екземпляра на Удостоверението след ипотеката, а именно Удостоверение № 10737/30.10.2007г., а не двете Удостоверения предмет на настоящото дело. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. в досъдебното производство, а именно „доколкото си спомням две удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на имота от Служба по вписванията –Бургас бяха представени от управителя на дружеството продавач С.К.С. лично в нотариалната кантора.” /т. 4, л.64/, тъй като направеното уточнение, че се касае за два екземпляра на едно удостоверение въобще не е установено по делото и дори не са налични твърдения в тази посока. Освен това двата екземпляра е следвало да бъдат изготвени с почерка на подсъдимия, за да бъдат идентични, но втори екземпляр не е установен по делото, което е допълнителен аргумент за недостоверността на показанията на свидетелката Д. в тази им част. Показанията на свидетелката Н., която конкретно си спомня, че удостоверението след договорната ипотека е донесено от подсъдимия С. в съдебно заседание, което предвид констатираното противоречие с показанията й на досъдебното производство наложи също да бъдат прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото. След прочитането им свидетелката Н. поддържа показанията на досъдебното производство, където е категорична, че Удостоверенията за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на имота са предоставени в нотариалната кантора лично от участника в сделките С.С.. Съдът като взе предвид, че свидетелката поддържа показанията си в досъдебното производство и единствената причина да не ги възпроизведе точно е по-дългия период от време до съдебното заседания съдът кредитира показанията на свидетелката от досъдебно производство.

Относно свидетелката Кирова в съдебно заседание същата сочи, че подсъдимият е представил първото Удостоверение, след което при предявяването на двете удостоверения свидетелката Кирова посочва, че само за Удостоверение № 10737/30.10.2007г. си спомня, че е представено от подсъдимия С.. Във връзка с констатираното противоречие и обстоятелството че „ не си спомня нещо” на основание чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 и т. 1 от НПК показанията на тази свидетелка бяха прочетени. След прочитането им, същата заяви , че ги поддържа, както и че се различават от казаното в съдебно заседание поради изтеклия период от време. Съдът кредитира показанията на свидетелката, същата ги поддържа и в съдебно заседание, а в досъдебното производство е възпроизвела достатъчно детайлно възприятията си, поради което Съдът ги приема за достоверни.

В обобщение от показанията на свидетелките Д., Н. и, включително и обясненията на подсъдимия относно първото удостоверение се извежда, че подсъдимият е представил Удостоверение № 8723/08.10.2007г. и Удостоверение № 10737/30.10.2007г. в нотариалната кантора на нотариус.

Относно Удостоверение № 8723/08.10.2007г. 

От представения по делото регистър на Службата по вписванията се установява, че е регистрирана молба от подсъдимия С.К.С. за издаване на такъв документ - под номер 8723 от 19.09.2007г., но „Служба по вписванията" гр.Бургас не е издавала такова удостоверение, /л.299 от делото/.

Видно от назначената графическа експертиза подписът, положен в удостоверението след думите „Извършил справката" не бил изпълнен от служителката св.С.П.В.. Подписът, положен след думите „Съдия по вписванията" не бил изпълнен от св.Г.Я.Ч., а от друго лице с имитация на подписа й. /л.51 от ДП том III/. Видно от показанията на свидетелката В. и Ч. подписите в това удостоверение не са техни.

Видно от назначената техническа експертиза, отпечатъкът от кръгъл печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията, положен на Удостоверение № 8723/08.10.2007г. не бил идентичен с представените за сравнение отпечатъци от оригиналния печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията. /л.52-53 от ДП том III/.

Видно от друга графическа експертиза по делото /л 89-190 от ДП том I/, ръкописният текст „8723/08.10.2007", представляващ изходящ номер на удостоверение, издадено от АП-Служба по вписванията - гр.Бургас на с управител С.К.С. бил изпълнен от подсъдимия  С.К.С..  От обясненията на подсъдимия С. се установява, че той лично представил Удостоверение №8723/08.10.2007г. пред нотариус Бинка Кирова.

Относно Удостоверение № 10737/30.10.2007г.

Видно от приложения входящ дневник е входирана молба № 10737 на „МБМ” ЕООД за издаване на удостоверение за тежести, но издаденото удостоверение от службата по вписванията се различава от представеното от подсъдимия С.С. чрез нотариус на „ОББ”-клон Бургас.

От назначената графическа експертиза /л.40-41 от ДП том I/ е видно, че ръкописният текст в удостоверение №10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията” гр.Бургас, което било предоставено в нотариалната кантора на и впоследствие на „ОББ” АД, бил изпълнен от подсъдимия С.К.С..

Подписът за „Извършил справката" в същото удостоверение не бил изпълнен от св.Д.Г.Д. (изпълнила подписа в истинското удостоверение), а от друго лице с имитация на подписа й.

Подписът на „Съдия по вписванията" в същото удостоверение не бил изпълнен от св.Г.Я.Ч. (изпълнила подписа в истинското удостоверение), а от друго лице с имитация на подписа й.

От друга графическа експертиза /л. 189-190 от ДП том I/ е видно, че ръкописният текст „10737", представляващ изходящ номер на удостоверение №10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията" гр.Бургас, което било предоставено в нотариалната кантора на Бинка Кирова и впоследствие на „ОББ" АД, бил изпълнен от подсъдимия С.К.С..

От назначената техническа експертиза е видно, че отпечатъкът от кръгъл печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията, положен на Удостоверение № 10737/30.10.2007г. не е идентичен с представените за сравнение отпечатъци от оригиналния печат на Служба по вписванията - Бургас при Агенция по вписванията. /л.43-44 от ДП том I/. В съответствие с гореописаните експертизи от разпита на свидетелките Д.Г.Д. и Г.Я.Ч. се установява, че подписите под това удостоверение не са техни, както и че съществува различие в текста и при изготвянето на удостоверения от този вид, издавани от Службата по вписванията –Бургас. В този смисъл Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетелки.

Съдът кредитира изготвените експертизи, тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен материал, в съответствие са с показанията на свидетелките Ч., Д. и В., които сочат че подписите под посочените удостоверения не са техни, както и че структурата и текста им не отговаря на издаваните от Службата по вписванията-Бургас. В подкрепа са и дневниците, в които са вписани молбите за издаване на тези удостоверения и в първия случай не е издадено такова, а във втория издаденото не съответства на представеното от подсъдимия пред нотариуса.

Деянието на подсъдимия С.К.С. от обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК за това, че за времето от 29.06.2007г. до 02.11.2007г., в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у К.Н.М., че ще прехвърли на някое от представляваните от К.Н.М. дружества „, собствеността върху целия имот - УПИ IV, в квартал 6 (шест), по плана на с.Свобода, с площ от 5620 кв.м. по плана на с., ведно с построени в имота сгради и че продаваният имот не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани и с това причинил на дружествата, представлявани от К.Н.М. – „ООД имотна вреда в големи размери на обща стойност 222 500 лв., а именно - 10 000 лв. спрямо платени на 29.06.2007г.; 5000лв. спрямо „ООД, платени на 18.10.2007г.; 5000лв. спрямо, платени на 22.10.2007г.; 5000лв. спрямо „МБМ” ООД, платени на 29.10.2007г.; 10 000 лв. спрямо „ООД, платени на 30.10.2007г.; 187 500лв. спрямо, платени на 02.11.2007г.

Субект на престъплението е всяко наказателно-отговорно лице. Наказателно –отговорно е лицето, което е навършило 18 годишна възраст в състояние на вменяемост. В този смисъл подсъдимият е наказателно-отговорен.

 Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие- деецът е възбудил и поддържал заблуждението, че е собственик изцяло на продавания имот, като е сключил предварителен договор на 29.06.2007г. изцяло от свое име неоставяйки съмнение, че още към този момент целият имот е негова собственост. В предварителния договор продавачът освен, че договаря изцяло от свое име е декларирал, че "имотът не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани, не е съдебно оспорен, върху него няма вписан договор за наем/аренда и предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД и същият се продава за първи път ". Въпреки че към този момент подсъдимият е бил наясно, че имотът не е изцяло негова собственост,както и че имотът е бил обременен с тежести и възбрани, безспорно е знаел за висящото изпълнително дело и предприетите във връзка с него действия по изпълнение на вземанията на взискателите, касаещи посочените ипотеки и възбрани. Независимо от това обстоятелство и след като М. му съобщава, че има проблем, а именно наличие на тежести в имота подсъдимият започва да иска допълнително средства, които щял да възстанови при получаване на продажната цена за „изчистване” на така наречените „технически” проблеми. Подсъдимият не само, че не предприема действия във връзка с горепосоченото, а напротив пред нотариус Бинка Кирова представя две удостоверения № 8723/08.10.2007г. №10737/30.10.2007г. с неговия почерк на ръкописния текст изцяло в подкрепа на заблуждението, което е създал, че върху имота няма тежести. Именно въз основа на представените документи нотариус Бинка Кирова е обяснила на свидетеля К.М., че нямало проблем сделката да бъде изповядана, като същата не е знаела или предполагала, че представеното при сключване на договора за покупко –продажба на имота удостоверение № 8723/08.10.2007г. е неистинско и вписаните в него обстоятелства не отговарят на обективната действителност.  По същия начин е действал подсъдимия и с другото Удостоверение№10737/30.10.2007г. Подсъдимият е бил наясно, че след сделката, за да се отпусне кредита отново е било необходимо Удостоверение за тежести и получаването му по надлежния ред ще препятства възможността да получи сумата от 250 000лв., поради тази причина отново с неговия почерк на ръкописния текст и различно от действително издаденото от „Службата по вписванията”-град Бургас е представено удостоверение № 10737/30.10.2007г.  на  ОББ чрез нотариус Безспорно се установи неистинността на тези удостоверения в хода на наказателното производство и ако подсъдимият не е имал намерение за поддържа създаденото заблуждение той не би предприел действия по снабдяването с тези удостоверения, на които е придаден вид, че са издадени от компетентния за това орган и на които фигурира неговия почерк. Решаващият мотив, за да даде сумата от 35000лв. /10000лв. от името на ООД, представлявано от свидетеля К.М. и 25 000лв. от „МБМ”ООД, представлявано от свидетеля К.М. / предварително преди подписване на окончателния договор и последващо да плати продажната цена в размер 250 000лв. от името на, представлявано от свидетеля К.М. е било обстоятелството, че ще бъде прехвърлена собствеността на целия недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на на едно от представляваните от свидетеля М. дружества и че имота е не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани.

При осъществяване на деянието деецът е преследвал користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага в посочените по-горе размери.

Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер  на деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните последици. Деецът е знаел, че имотът е обременен с тежести, знаел е че не е изключителен собственик, както и по –късно придобивайки имота е знаел, че не е редно да го продава, но всичко това е сторил, защото с въвеждането  и поддържането на заблуждение у представителя на ощетените юридически лица е успял да се облагодетелства за тяхна сметка.

На основание чл.304 от НПК Съдът оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение за  причинената имотна вреда за сумата в размер на 62 500лв., платена на 02.11.2007г. от ООД и правната квалификация по чл.211 ал.1 от НК-вредата е в особено големи размери и измамата по чл.210, представлява особено тежък случай. Относно вредата в размер на 62 500лв. Съдът счита, че същата не е причинена, тъй като тя представлява продажната цена на ¼ от имота, собственост на подсъдимия С.С. и която част не е била обременена с вещни тежести. Относно квалификацията по чл.211 ал.1 от НК съдът счита, че независимо че вредата е в особено големи размери това не е достатъчно, за да се обоснове наличието на особено тежък случай. Съдът счита, че по делото не са установени обстоятелства, които да дадат тази характеристика. 

Деянието на подсъдимия С.К.С. от обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 22.10.2007г. до 02.11.2007г. в гр.Бургас, лично и при условията на посредствено извършителство съзнателно се ползвал от неистински официални документи, като за самото съставяне на документите не може да му се търси наказателна отговорност, както следва:

- На 22.10.2007г., в гр.Бургас, пред нотариус Бинка Кирова, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Удостоверение с изх.№ 8723/08.10.2007г. на Служба по вписвания-гр.Бургас, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност;

- На неустановена дата в периода от 23.10.2007г. до 02.11.2007г., в гр.Бургас, при условията на посредствено извършителство, пред „Обединена българска банка” АД чрез нотариус, наказателноотговорно лице действало невиновно, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Удостоверение с изх.№10737/30.10.2007г. на Служба по вписвания-гр.Бургас към Агенция по вписванията, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК               

Престъплението е квалифицирано като продължавано престъпление, тъй като са извършени две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съзнателно използване на неистински официален документ. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.5 от НК удостоверението за тежести е "Официален документ", тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Удостоверението за тежести е официален документ целящ да удостовери обременен ли е имота с тежести и възбрани.

По делото безспорно се установи, че Удостоверение на което бил предаден вид, че е с изх.№ 8723/08.10.2007г., че е издадено от Служба по вписванията -Бургас, удостоверяващо че недвижим имот - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. не е обременен с тежести и възбрани, не е издадено от Служба по вписванията –Бургас, не е подписано от лицата, посочени за автори на документа и имотът е бил обременен с тежести и възбрани.

Видно от графическата експертиза се установява, че ръкописния текст е изписан от подсъдимия. Същият съзнателно се е ползвал от Удостоверението, като го е представил пред нотариус с цел да осъществи покупко –продажбата на имота. Представянето на документа с цел неговото ползване се установява както от обясненията на подсъдимия, така и от свидетелските показания на свидетелите.

Относно второто деяние също безспорно се установи, че Удостоверение на което бил предаден вид, че е с изх.№ 10737/30.10.2007г., че е издадено от Служба по вписванията -Бургас, удостоверяващо че недвижим имот в - терен с площ 5620кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот УПИ IV - парцел четвърти, в квартал 6 (шест), по плана на с. не е обременен с тежести и възбрани, не е издадено от Служба по вписванията –Бургас, не е подписано от лицата, посочени за автори на документа и имотът е бил обременен с тежести и възбрани. От входящия дневник на Службата по вписванията се установява, че удостоверение  с такъв номер е издадено, но при сравнение на действително издадения документ с представения пред „Обединена българска банка” АД се установява, че подписите на посочените за автори на документа са различни и е с различно съдържание, като втория не съответства на оригиналния издаден от Службата по вписванията документ.

Подсъдимият е бил наясно, че представения от него документ не съответства на действителното положение. Видно от графическата експертиза се установява, че ръкописния текст върху Удостоверението е изписан от  подсъдимия, от което безспорно се установява, че е бил наясно че той няма качество да издава такъв документ и следователно осъзнава неговата неистинност. Същият съзнателно се е ползвал от Удостоверението, като го е представил чрез нотариус на „Обединена българска банка” АД, за да може свидетелят М. безпрепятствено да получи договорения кредит и да му преведе сумата от 250 000лв. Представянето на документа лично от подсъдимия се установява от показанията на свидетелите    Подсъдимият е представил документа в нотариалната кантора на, която от своя страна го е предала в „Обединена българска банка” АД. Не е установено по делото тя да е знаела или да е предполагала, че документа е неистински. Предвид невиновното й поведение при осъществяване на престъплението Съдът прие, че при второто деяние подсъдимият е действал в условията на посредствено извършителство.

   Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер  на деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимият е знаел за наличието на тежести и възбрани върху имота и поради тази причина се е снабдил с неистинските официални документи, които съвсем съзнателно е представил, за да спомогне за реализирането на крайната си цел.

  При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия С.К.С., съдът съобрази разпоредбата на чл. 210 ал.1 т.5 от НК, която предвижда наказание за измама  при квалификацията големи размери -лишаване от свобода от една до осем години. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода Съдът съобрази размера на нанесените вреди от престъплението, които са значително над границата за «големи размери» по смисъла на закона,  невъзстановяването им, предходните осъждания на подсъдимия, липсата на критичност към извършеното от него деяние, от друга страна напредналата му възраст, съдействие в известна степен за изясняване на обстоятелствата по делото. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът осъди подсъдимия С.К.С. на основание по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК с наказание в средния размер, а именно лишаване от свобода за срок от четири  години и шест месеца, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

Разпоредбата на чл. 210 ал.2 от НК в настоящата хипотеза предвижда, че съдът може да наложи и наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния. Съдът счита, че за осъществяване целите на наказанието по чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимия е немотивирано налагането на посоченото наказание.  

Относно второто престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда лишаване от свобода до три години. При определяне вида и размера на наказанието Съдът съобрази, че извършеното представлява продължавано престъпление, като част от него са две деяния, с които подсъдимият абсолютно планирано и целенасочено се е стремил да улесни и извършването на престъплението измама и придобиването на имотна облага, отстранявайки всички пречки, като една от тях е била опасността представителя на пострадалите дружества да узнае действителното положение, а именно че имотите са обременени с тежести , подсъдимият е осъждан, от друга страна е напредналата му възраст, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК Съдът счита, че е справедливо наказание над средния размер, а именно лишаване от свобода за срок от  две години, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК предвид наличието на визираните в тази разпоредба предпоставки Съдът определи общо наказание измежду наказанията, наложени му по настоящото дело в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

 

Граждански иск

Съгласно текста на чл.45 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане следва да са налице кумулативно следните предпоставки – да е извършено противоправно деяние, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда. Всички тези предпоставки са налице с оглед акцесорността на гражданския иск в наказателното производство и признаването за виновен на подсъдимия за осъществен състав на престъпление по чл. 210 ал.1 т. 5 вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от управителя на ощетеното юридическо ООД-гр.Бургас – К.Н.М., ЕГН **********,*** от престъплението по чл.211 вр.чл.209,ал.1 от НК против подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 275 000 /двеста и седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане и осъди подсъдимия за сумата от 212 500 лв.  (двеста и дванадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер от 275 000 лв. отхвърля иска. Съдът счита, че юридическото лице е ощетено със сумата равняваща се на ¾  от сумата заплатена за придобиване на имота в с. Свобода, поради което го осъди за тази част.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от управителя на ощетеното юридическо лице ЕООД-гр.Бургас – К.Н.М. против подсъдимия С.К.С., граждански иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, който е уважен изцяло предвид размера на претърпените вреди от дружеството.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Съдът осъди подсъдимия С.К.С.,  ЕГН ********** да заплати на К.Н.М. в качеството му на представляващ гражданските ищци, сумата от 600 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на Районен съд –Бургас сума в размер на 9300 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, както и сума в размер на 404,54 лева, представляваща направени по делото разноски.

     Съдът постанови приложените по делото веществени доказателства – удостоверение № 10737/30.10.2007г. на „Служба по вписванията” гр.Бургас и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2007г. да останат по делото.

     Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                                                                                                                                                                       

                    СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева