Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
30.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на втори ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5163 по описа на СГС за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т.3, вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал-.2,
т. 3 ЗМГО.
Ищецът „Б.П.“ АД твърди в исковата
си молба, че е единствен ползвател на регистрираното от него географско
означение – географско указание „Л.П.“,
рег. № 212-01/03.07.2013 г. на Патентното
ведомство (ГУ) и като такъв има правата по чл. 53, ал. 2 ЗМГО. Поддържа още, че
ответникът „К.“ ООД не е вписан ползвател на ГУ, но въпреки това обозначава
произведените от него продукти като „П.Л.“. Сочи, че по този начин нарушава чл.
53 и чл. 55 ЗМГО, тъй като има идентичност между използваните означения и ГУ и
по този начин въвежда в заблуждение потребителите относно истинския произход на
стоката. Това представлявало нарушение по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗМГО, поради
което ответникът бил поканен посредством нотариална покана да преустанови
нарушението, което той не сторил. Ищецът заявява знанието си, че ответникът е
регистрирал два броя марки – рег. № 51340 „П.Л.
Р.“ и рег. № 36091 „К К. П.Л.“ за
стоки клас 29: Лютеница, като във всяка от двете регистрации означението „П.Л.“
е незащитен елемент, но намира, че съгласно чл. 37, ал. 3 ЗМГО притежателят на
марката не може да се позовава на изключителни права по отношение на този
елемент.
Ищецът поддържа още, че е претърпял
вреди от неправомерното ползване на ГУ в периода 01.11.2013 г. – 30.09.2014 г.,
обусловени от продадени от ответника стоки - лютеница, неправомерно означени с
ГУ, които стоки са идентични или сходни с тези, произвеждани от ищеца, но
носещи указанието неправомерно. Вредите настъпвали от самия факт на
нарушението, тъй като от една страна ищецът пропуснал да осъществи продажби, а
от друга страна се увреждала търговската репутация на търговеца, присъединен
към регистрираното ГУ, т.е., ищецът търпи както имуществени, така и
неимуществени вреди. (уточнение в този смисъл е направено в молба от 23.10.2017
г.) Вредите ищецът е избрал да съизмери с равностойността по цени на дребно на
правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на
нарушението, след като в първото по делото съдебно заседание на 19.02.2015 г.
ответникът е изменил искането си за присъждане на обезщетение от такова, равно
на получените от нарушителя приходи вследствие на нарушението, на такова в
посочения смисъл. След изслушване на ССЕ
относно размера ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за вреди в размер
на 636 284.16 лева.
С оглед на изложеното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което 1. Да признае за установено, че ответникът
извършва нарушение на правата на ищеца върху неговото географско означение като
използва в търговската си дейност ГУ „П.Л.“
(в това число „П.Л., Домашна едросмляна“,
„П.Л.“ и „П.Л. Р.“), като тези продукти (лютеница) са идентични с този, за
който е регистрирано неговото ГУ – стоки клас 29: лютеница; 2. Ответникът да
бъде осъден да преустанови нарушението; 3. Да се постанови изземване и
унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат
заплатени от ответника; 4. Да бъде присъдено на ищеца справедливо обезщетение
за претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на
636 284.16 лева по цени на дребно на правомерно произведени стоки,
идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението, за периода 01.11.2013
г. – 30.09.2014 г., както и 5. Да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитивът
на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация
с национално покритие.
В депозирания отговор на исковата
молба ответникът „К.“ ООД е изложил становище за неоснователност на предявените искове. Счита,
че не е налице твърдяното от ищеца нарушение, тъй като е притежател на
търговска марка „К К. П.Л.“ с дата на
заявяване 12.02.1999 г. в Патентно ведомство на РБ, както и на триизмерна марка
„К.П.“, с рег. № 81566, с която са
защитени и двете думи „К.“ и „Първомайска“. Носител бил и на право на марка,
регистрирана по реда на Мадридската
спогодба с посочване на Общността с рег. № 848756 „К К. П.Л.“. Допълва, че ищецът е регистрирал своето ГУ на
03.07.2013 г. – т.е. след регистрацията на притежаваните от него марки и за
идентични стоки, поради което било налице противоречие със забраната по чл. 52,
ал. 3 и 4 ЗМГО. Излага съображения, че не е изпълнен фактическия състав на твърдяното
от ищеца нарушение, тъй като и неговите продукти се произвеждат на територията
на О.П., както и че присъстват на пазара повече от 15 години. Сочи, че е дал
писмено съгласие пред Патентно ведомство да бъде регистрирана марката на ищеца,
в качеството си на маркопритежател на сходна марка, регистрирана по-рано, в
резултат на което именно ищецът е успял да регистрира своята марка „Л.П.“ и ГУ. Позовава се на общностно
право (Регламент № 1151/2012,
с
който са отменени и заменени Регламент № 509/2006 и 510/2006), съгласно което
марка, която е регистрирана или се е наложила в резултат на употреба преди
датата за предоставяне на защита на наименованието за произход или географско
указание може да продължи да се използва и подновява за съответния продукт,
независимо от регистрацията на наименование за произход или на географско указание.
Допълва в уверение на горното, че по иск, предявен от ищеца, с решение по адм. д.
№ 11099/2013 г. ВАС е отхвърлил искането решението за регистрация на търговска
марка „К К. П.Л.“ да бъде обявено за нищожно и регистрацията заличена. Намира,
че ищецът неправилно тълкува чл. 55 ЗМГО и сочи, че е задължен от Регламент (ЕС)
№ 1169/2011 г. на ЕП и ЕС да сочи наименованието на страната, както и мястото
на произход на стоката. Затова можел да използва думата „лютеница“ не само по силата
на регистрираните марки, но и предвид установеното законово задължение. Намира,
че „лютеница“ е родово понятие за стоки на територията на Република България,
което не се свързва с мястото на производството им, поради което не следва да
бъде регистрирано по смисъла на чл. 52, ал.1 ЗМГО. Регистрацията на ГУ била
предвид изложеното незаконосъобразна и подлежала на заличаване.
Ответникът се позовава на Регламент
1151/2012 г. на ЕП и ЕС относно закрилата на географски указания и наименования
за произход на земеделски продукти и храни, според чл. 13, параграф 1 от който,
когато едно регистрирано наименование съдържа в себе си името на един
земеделски или хранителен продукт, което се счита за родово наименование,
използването на това родово наименование върху съответния земеделски или
хранителен продукт няма да се счита противоречащо на буква а) или б) по алинея първа.
След като ответното дружество използвало търговските си марки, то това не
можело да засегне ГУ на ищеца. Осъществяването на правото на марка било
правомерна дейност и чрез него не можело да се осъществи нарушение по чл. 53 и
чл. 55 ЗМГО. Собственикът
на марката притежавал изключително право върху цялостното оформление на
марката, но не можел да забрани използването на описателните словни елементи от
други лица, което било правно подсигурено от чл. 14, ал. 2 ЗМГО. Прави
разграничение между търговска марка и географско означение, като подчертава, че
първото означава стоките и услугите на конкретен търговец, а географското
означение – произхода на стоките. Ако една и съща стока с едно географско
указание се произвеждала от повече лица, то начинът за различаването й бил
посредством различни търговски марки.
Ответникът поддържа, че
притежателят на марката не може да забрани на трети лица да използват неохраняемия
елемент от нея каквито са видът, качеството, количеството, географския произход
и времето на производство на стоките и предоставяне на услугите. Допълва, че
географското указание посочва специфичното място или регион на производство,
което определя специфични качества на продукта, произхождащ от това място, но в
конкретният случай единствено преработката на продуктите се осъществявала в
района на О.П., докато самите суровини не се добивали в там, поради което техните
качества не се дължали на специфичната географска среда и не могли да се
ползват със защита.
Счита че ГУ „Л.П.“ е регистрирано в
нарушение на приложимото право. Сочи, че със заявка № ********** от 12.03.2013
г. (два дни преди подадена от ищеца заявка) е подал заявление в Патентно
ведомство за регистрация на географско указание „П.Л.“, но липсвало произнасяне
от МЗХ.
Ответникът твърди, че ГУ е
регистрирано без да отговаря на изискванията на чл. 51 и чл. 54 ЗМГО. Излага
съображения, че Заповед № РД 09 – 173/08.03.2013 г. на Министъра на земеделието
и храните, която е предпоставка за регистриране на географско указание, не
отговаря на законовите изисквания за съдържанието ѝ, тъй като липсвало
конкретизация по граници на географското място и така както е формулиран текста
ѝ не може да се заключи, че специфичните качества на продуктите, попадащи
в обхвата ѝ имат свойства и качества, дължащи се имено на съответния
регион, което било в разрез с преамбюла на Регламент № 1151/2012 на ЕС, който
изисквал вътрешноприсъща връзка между характеристиките на продукта или храната
и географския произход. Липсвала и връзка между специфичните качества на
стоката с конкретната географска среда. Поради посочените пороци на Заповедта,
ГУ било нерегистрабилно, поради което и не можело да има нарушаване на същото.
С оглед на изложеното, „К.“ ООД моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
В допълнителна молба, депозирана в
съдебно заседание на 04.03.2015 г. ответникът се позовава на решение на СЕС по
дело С 478/2007 г., в което се приема, че целта на Регламент № 510/2006, (заменен
по-късно от Регламент № 1151/2012 г.), не е да установи наред с националните
правила, които да могат да продължат да съществуват, допълнителен режим на
закрила на квалифицираните географски указания, по подобие например на
въведения с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно
марката на Общността, а че националните процедури за регистрация се включват в
общностната процедура за вземане на решение и представляват съществена част от
нея и не могат да съществуват извън общностния режим на закрила (т.т. 114 и 117
от решението на СЕС). Поддържа, че е абсолютно забранено да има локална
регистрация на ГУ по отношение на селскостопански продукти и храни в която и да
е страна членка на ЕС, поради което такава регистрация на територията на
Република България е незаконосъобразна и противоречи на решението на СЕС, както
и на посоченото в Зелена книга от 15.06.2014 г. Единствено възможна била
регистрация на ГУ за храни на територията на ЕС в рамките на процедура пред
самата Европейска комисия (ЕК), като всяка защита, която не е свързана със
защита пред ЕК е незаконосъобразна.
Ищецът оспорва това твърдение на
ответника като поддържа, че е възможно паралелното съществуване на национална и
общностна регистрация на ГУ, като в Регламент (ЕС) 1151/2012 г. не се съдържа
забрана за национална регистрация.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представено Свидетелство за вписан ползвател на регистрирано
географско указание „Л.П.“, с рег. №
212-01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Република България и с дата на
заявка 14.03.2013 г., съгласно което ползвател е „Б.П.“ АД за стоки от клас 29
– лютеница, а от удостоверение 70-00-11540(1), от 03.12.13 г. на Патентното
ведомство е видно, че първи и единствен ползвател е ищцовото дружество.
Приложени
са още снимки в близък план и като част от рекламни брошури, разпространявани в
търговските вериги, на продукти от продуктовата гама на ответника (различни
видове лютеница), както
и нотариална покана от „Б.П.“ АД до „К.“ ООД, връчена на 22.10.2013 г., с която ищецът иска от ответника
да преустанови използването на географското означение „Л.П.“, като изтегли
продуктите от търговската мрежа и спре производствената и търговската си
дейност по отношение на тези продукти.
Ищецът
е представил и свидетелство за комбинирана търговска марка – К К. „П.Л.“,
с рег. № 44627 от 12.02.1999 г. и
притежател „К.“ ООД, за стоки от клас 29: лютеница, в която е отбелязано, че елементите
„П.Л., България, всички надписи с дребен шрифт“ са неохраняеми.
Представено
е и Свидетелство за марка, комбинирана – „П.Л. Р.“ с рег. № 51349, заявена на 15.05.2003 г., рег. на 03.05.2005 г., с
притежател също „К.“ и покровителствен срок до 15.05.2013 г., за стоки от клас
29: лютеница, като отново е отбелязано, че елементите „П.Л.“ са неохраняеми.
Ответникът
е приложил по делото Заповед № РД 09 – 173/08.03.2013 г. на Министъра на
земеделието и храните, с която се утвърждава продукт „лютеница“ с географско
указание „Л.П.“ по искане на заявителя
„Б.П.“ АД, с граници на географско място за производство - територията на О.П.; разпечатка от електронния
сайт на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), направена на 25.06.2013 г.,
според която марката „П.Л.“ е
регистрирана на 10.03.2005 г. с международен peг. № 848756, с базова национална регистрация рег. №
36091/13.07.1999 г., с обхват на закрила без територията на Република България
(BG),
със срок на закрила до 10.03.2015 г. Притежател на марката е „К.“
ООД, ***, п.к. 4287, О.П., България. Марката „П.Л.“ е регистрирана за стоки по Международната
класификация на стоките и услугите (Класификация на Ница): 29 – лютеница.
Представени
са справка относно марката „К.П.“,
регистрирана с рег. № 81566/24.07.2012
г. с дата на заявяване 29.06.2010 г. за стоки по Международната класификация на
стоките и услугите (Класификация на Ница): 5, 29 и 30 и класове 02.07.16, 19.03.01,
25.01.15 по Виенската класификация, както и справка относно марката „К К. П.Л.“, регистрирана с
рег. № 36091/13.07.1999 г. с дата на заявяване 12.02.1999 г. и закрила до
12.02.2019 г., за стоки по Международната класификация на стоките и услугите
(Класификация на Ница): 29 - лютеница и класове 02.07.16, 25.01.15, 26.01.18,
26.11.13 и 27.01.12 по Виенската класификация.
По
делото е приета и справка относно регистрирана от „К.“ ООД триизмерна търговска
марка рег. № 59694/12.06.2007 г. „Първомайско хоро“, със заявка от
23.06.2005 г. за стоки по Международната класификация на стоките и услугите
(Класификация на Ница): 29 - лютеница и класове 02.07.16, 19.03.01, 25.01.15,
27.05.10 по Виенската класификация. Изключени от закрила са думите лютеница,
стерилизиран продукт, формата на опаковката сама по себе си.
Представена
е и справка относно марката „П.Л. Р.“,
регистрирана с рег. № 51340/03.05.2005
г. с дата на заявяване 15.05.2003 г. и закрила до 15.05.2023 г., за стоки по
Международната класификация на стоките и услугите (Класификация на Ница): 29 -
лютеница и класове 02.01.04, 25.01.15, 02.01.17. 02.01.18, 01.02.24, 25.01.06,
25.01.15, 26.01.18, и 27.05.21 по Виенската класификация. Незащитен елемент е „П.Л.“
С
решение № 15819/28.11.2013 г. на ВАС по адм.д. № 11099/2013 г. е отхвърлена
жалба на „Б.П.“ АД против решение № 44627/13.07.1999 г. на държавен експерт при
Патентното ведомство за регистрация на търговска марка рег. № 36091 с наименование „К
К. Konservinvest П.Л.“
с притежател „К.“ ООД, което решение е влязло в сила на 28.11.2013 г.
На
23.10.2015 г., ищецът е представил заверен препис и превод на решение №
7416С/26.06.2015 г. на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, гр.
Аликанте, Испания, съгласно което марката „П.Л.“
с международен peг. № 848756 е
заличена в цялост за Европейския съюз, което решение е влязло в сила.
Ответникът
е представил писмо с изх. № 69-00-2638/12.11.2013 г. на Патентно ведомство,
изпратено до него, с което бива уведомен, че марките с № 36125 и № 36126 „Л.П.“ и „П.Л.“ със заявител „Б.П.“ АД са регистрирани след като е получено
неговото съгласие, с оглед на притежаваната от него по – ранна сходна марка с №
36091, поради което всяко едно от дружествата разполага с право да предлага на
пазара продукти, обозначени със своите марки.
По
делото са представени и приети още Санитарно разрешително за разкриване на
обект, с което на ответника е разрешено да разкрие цех за производство на
зеленчукови консерви в с. Православен, О.П.; договор от 10.07.2013 г, съгласно
който „К.“ ООД закупува 100 000 килограма доматено пюре, договор за
закупуване на суровина – червена капия от региона на гр. Първомай и договор за
доставка на рафинирано слънчогледово масло от 07.01.2013 г. Приложени са още -
Зелена книга от 15.07.2014 г., приета по делото за сведение, относно
евентуалното присъединяване на неселскостопанските продукти за защита от ЕС на
географските указания,
в
която се прави преглед на действащата нормативна уредба и съдебна практика
относно защитата на географските означения на територията на ЕС; писма от
Европейската комисия, и друга кореспонденция; съдебно решение на СЕС по дело С
478/2007 г. В отговор на поставени от
ответника въпроси Отдел развитие на земеделието и селскостопанските райони на
Европейската комисия изразява становище, че не е възможно да бъде защитено
географско указание за селскостопанска храна или продукт на национално или
регионално ниво, с писмо от 16.06.2015 г.
Ищецът
е представил всички протоколи за изземване на стоки от ответното дружество въз
основа на издадените по настоящото дело обезпечителни заповеди. Въз основа на
тях, както и след преглед на счетоводствата на двете страни и представени
рекламни брошури относно предлагани от двете страни продукти през процесния
период, по делото са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвени от вещото лице В.П.,
В
първоначалното си заключение вещото В.П. е посочилa, че съгласно данните, отразени в
счетоводството на ответника, приходите от продажби на продуктите, носещи ГУ, от
датата на връчване на нотариалната покана (22.10.2013 г.) до датата на ССЕ (11.02.2015
г.) са в размер на 159 529.68 лева без ДДС.
В
допълнително заключение е изчислено, че стойността на продадените от ответника
продукти за периода от 01.11.2013 г. до 30.09.2014 г., съдържащи надпис „П.Л.“,
е в размер на 478 729.69 лева с ДДС за 263 380 броя. Открила е на
пазара правомерно произведена лютеница, сходна или идентична със стоките,
предмет на нарушението, производство на „Б.П.“ АД, посочила е цената на дребно
по осреднени цени на всеки един вид лютеница, след което е изчислила по тези
цени какъв би бил приходът от продадените от ответника количества лютеница, а
именно 636 284.16 лева с ДДС. Отделно е изчислила равностойността по цени
на „Б.П.“ АД на иззетите от ответника стоки – 97 630.83 лева. По искане на
ответника вещото лице е посочила и най-ниските цени, по които са продавани
стоките на Б.П.“ АД в процесния период. Взимайки предвид най-ниските,
включително промоционалните цени на ищеца, вещото лице е изчислила във второ
допълнително заключение, че за същия период стойността на продадените от
ответника продукти е в размер на 446 581.10 лева с ДДС. Изчислено е още,
че стойността на иззетото количество стоки е 78 617.84 лева, в това число
и продуктите, иззети от ЧСИ П. Стефанов на стойност 1 483.88 лева.
По
делото са изслушани още първоначална и допълнителна съдебно-техническа и
маркова експертизи, заключения по които е дал вещото лице В.П.. Вещото лице П.
е посочил, че Заповед № РД 09 – 173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и
храните, с която се утвърждава продукт „лютеница“ с географско указание „Л.П.“
по искане на ищеца „Б.П.“ АД, съдържа единствено технически изисквания за
производството на лютеница, но не и качествени показатели. Допълва, че не е
посочено съдържание и/или съотношение между сухи вещества, мазнини, нишесте,
сол, захари, подправки и др. Не са посочени и етапите в производството, поради
което липсват каквито и да е критерии, по които продукта, посочен в Заповед №
РД 09 – 173/08.03.2013 г. може да бъде от отличен от останалите сходни такива.
Констатира още, че използваното в заповедта на министъра на земеделието и
храните определение - „доматено и пиперково пюре, приготвено в гр. Първомай от
български домати и пипер, предназначени за преработката им“ не обвързва
набавянето и влагането на суровини от района на гр. Първомай в производството
на лютеница, поради което природните условия и географската среда от посочения
район не биха повлияли по никакъв начин върху качествата на крайния продукт и
не съществува вътрешно присъщата връзка между географски произход и качествени
характеристики.
Според
него, доколкото липсват посочените по – горе технически данни за производството
на конкретния вид лютеница, непредставяне на аргументи за репутацията на продукта
и на какво се дължи неговата известност, както и липсата на исторически обзор
относно произвеждането на лютеница като традиционен хранителен продукт в гр.
Първомай също осуетява връзката между географския произход и качествените
характеристики на процесния продукт.
Вещото
лице П. е посочил, че продуктът „лютеница“ законосъобразно е бил предлаган на
пазара с името „лютеница“ от повече от 80 компании, с повече от 100 марки.
Отделно от това почти всяко домакинство имало собствена рецепта за производство
на домашна лютеница. Ето защо, можело да се приеме, че е налице наименование
„лютеница“, което е станало обичайно в говоримия език и установената търговска
практика като наименование въобще.
В
обсъжданата заповед не била посочена нито една традиция – в отглеждането на
суровини, в начина на производство, коичествено съотношение между суровини и
мазнина, подправки, традиционна рецепта и др. Продуктът „лютеница“ на ответника
се произвеждал в същия географски регион както региона на ГУ – О.П..
В
допълнителното си заключение вещото лице П. е изследвал степента на защита на
притежаваните от ответника търговски марки, като е посочил, че словосъчетанието
„П.Л.“ не е защитен елемент в нито една от регистрираните марки на ответника, като
е посочил, че за територията на страната към датата на исковата молба са регистрирани
марки с рег. №№ 81566, № 36091, № 51349. Посочил е, че ищецът не му е
представил произведена от него лютеница, на опаковката на която да е
отбелязано, че „Л.П.“ е защитено географско наименование, но е уточнил, че
такова законово задължение не съществува. Пояснил е, че смисълът на наличието
на неохраняем елемент в една марка е притежателят ѝ да може да я ползва
във вида, в който е регистрирана, но да не може да забрани на трети лица също
да използват неохраняемия елемент. Наличието на неохраняем елемент трябвало
изрично да бъде посочено като елементът, който не може сам по себе си да бъде
регистриран като марка, изрично бъде изключен от закрилата (чл. 37, ал. 3 ЗМГО
вр. чл. 11 ЗМГО). Според него „К.“ ООД може да използва регистрираните си търговски
марки, които включват географско указание, стига да не засяга чужди права.
Ответникът
е представил писмо с изх. № 94-2516/30.09.2016 г. от Министъра на земеделието и
храните, с което уведомява, че становището на ЕК е, че Държавния регистър на
географските означения на Патентно ведомство не би могъл да съществува
паралелно с Европейския регистър за защитените наименования за произход и
защитените географски указания а, поради което са предприети действия за
изменение на ЗМГО.
С
молба от 21.06.2017 г. ищецът е представил снимка, на която се вижда входната
част на магазин „345“, като от ляво на вратата има голям постер „П.Л. Хорцето“
и буркан с лютеница, върху чиито етикет има композиция от четирима човека, играещи
хоро. В тази връзка по делото показания е дал свидетелят Г.Н.М., който заявява,
че той е правил тези снимки на 10.06.2017 г. пред „Магазин 345“, който се
намира на бул. „Самоковско шосе“, близо до Околовръстното шосе, защото знаел от
адв. Г. за някакъв спор с лютеница, казал й за рекламата и тя го помолила да
снима. Допълва, че и в деня на съдебното заседание (06.07.2017 г.) рекламата все
още стои там. Предявена му е снимка на същия магазин, до входната част на която
има същата реклама, но пише само „Лютеница Хорцето“. Свидетелят казва, че точно
такава реклама е видял, като впечатление му направило бурканчето и не се бил
зачел в надписа. Процесуалният представител на ответника е заявил, че снимката
е от 05.07.2017 г.
Ответникът
е представил договор за доставка от 01.01.2016 г. между „345“ ООД и „Д.К.Е.Д.“
ООД (дистрибутор на ответника) и анекс към него относно рекламния билборд,
както и договор между „К.“ ООД и дистрибутора, като е пояснил, че „Д.К.Е.Д.“
ООД имат ангажимента да поставят такова рекламно пано на мястото на бул.
„Самоковско шосе“.
С
последваща молба ищецът е представил и влязло в сила решение на ВАС по адм.д. №
4519/2017 г., с което е оставено в сила решение № 988/20.02.2017 г. на АССГ по
адм.д. № 6919/2016 г., с което е оставена без уважение жалба на „К.“ ООД с
искане за прогласяване нищожността на решението на Председателя на Патентното
ведомство за регистрация на ГУ на „Б.П.“ АД. Решението е влязло в сила на
12.07.2017 г.
С
определение от 04.10.2017 г., като страна – ищец по делото, е конституирано
дружеството „Б.П.“ ООД, ЕИК ******** универсален правоприемник
на първоначалния ищец „Б.П.“ АД, ЕИК ********.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Предмет
на настоящото производство са искове за закрила на регистрирано географско
указание за хранителен продукт - лютеница. Предявени са искове по чл. 76, ал.
1, т. 1 ЗМГО – за установяване на нарушение; чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО – за
преустановяване на нарушението; чл. 76, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 76б, т. 2ЗМГО –
за заплащане на обезщетение за вредите от
нарушението в размер на равностойността по цени на дребно на правомерно
произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението;
чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на
нарушението за сметка на ответника и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО – искане да
бъде разгласено за сметка на нарушителя на диспозитива решението на съда в два
всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие, определени от съда.
Основната
правна уредба на географските означения (географски указания и наименования за
произход) в Република България се съдържа в ЗМГО. Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗМГО географското указание е
наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо
за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество,
известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този
географски произход. Същото не отграничава идентичните стоки и услуги на
отделните търговци, каквато е целта марката, поради което всяко лице, което
осъществява производствената си дейност в определено географско място, може да
подаде заявка за регистрация на географско указание или да се впише като
ползвател на вече регистрирано такова указание, ако извършва производствената
си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда,
отговаря на установените качества или особености - 54, ал. 1 ЗМГО. Съгласно чл.
55, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО регистрирано географско означение
може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател, а вписаният
ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е
регистрирано.
Относно
географските указания, като вид географско означение, отнасящи се до земеделски продукти и храни, съществува обаче и
специална уредба по Закона за прилагане на общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз, обн. ДВ бр. 28/2006 г. (ЗПООПЗПЕС). Съгласно
чл. 24, ал. 1 от този закон правната закрила на географско означение или традиционно специфичен
характер на земеделски продукт или храна се предоставя чрез вписване в
Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски
означения или в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с
традиционно специфичен характер. Само производител на земеделски продукт или
храна, съответстващи на спецификацията и вписани в регистър по ал. 1 и в база
данни по чл. 16, ал. 3, т. 2 или 3, който има сключен
договор за контрол по чл. 18, ал. 3 от посочения закон, има право да
използва географското означение или означаването "храна с традиционно
специфичен характер". Съгласно чл.
25, ал. 1, т. 1 от същия закон, забранява се
използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за
земеделски продукт или храна, който не е вписан в Европейския регистър на
земеделските продукти и храни със защитени географски означения.
В същото време дефинитивната норма на §3 от допълнителните разпоредби на ЗПООПЗПЕС,
обн. ДВ бр. 99/2013 г. определя, че "Географски
означения" са наименование за произход и
географско указание по смисъла на чл. 5 от
Регламент (ЕС) № 1151/2012.
Именно в посочения регламент, а преди него с Регламент (ЕО) 510/2006, е уредена
процедурата по регистрация в Европейския регистър на
земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред Европейската комисия (ЕК).
При
приемането на посочения специален закон в неговите Преходни и заключителни
разпоредби е създаден и чл. 57а ЗМГО, която норма е свързана с регистрацията
на географски указания за земеделски продукти и храни от Патентното ведомство. Видно
от нея, едва след регистрация в Европейския регистър на земеделските
продукти и храни със защитени географски означения на географски указания за
земеделски продукти и храни същите се вписват служебно в Патентното ведомство. Регистрацията в Патентното ведомство се извършва по отношение
на лицата, които са включени в групата по чл. 5, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20
март 2006 г. (заменен с Регламент (ЕО) 1151/2012 г.) относно закрилата на географски
указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни., като, ако вече има национална регистрация,
вписват се само новите ползватели. Последната разпоредба идва да уреди
вписване не на ползвателите по първоначалната регистрация, а на
новоприсъединили се към регистрацията ползватели на географското означение.
В
посочените национални нормативни актове са включени разпоредби, свързани с
приложението на Регламент № 510/2006 (ЕО), заменен с Регламент (ЕС) 1151/2012
г., като на практика са пресъздадени изцяло разпоредбите му, но са доразвити
във връзка с делегирани с Регламента правомощия по уредба на съответни
национални процедури и създаване на системи по контрол и защита (чл. 13, т. 3
от Регламент (ЕС) 1151/2012 г.) В посочените регламенти се предвижда
регистрация на географски означения за земеделски продукти и храни само пред
Европейската комисия – чл. 24, като е предвидена възможност за временна
национална закрила, която има действие от момента на подаване на заявката
пред ЕК, до произнасянето на ЕК – чл. 9 от Регламент(ЕС) 1151/2012 г.)
Във връзка с процедурата по посочената регистрация пред ЕК и съобразно
делегацията по чл. 13, т. 3 от Регламент (ЕО) 510/2006 г. в Република България
е приета Наредба № 16/14.09.2007 г. за подготовка и представяне на искания до
Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени
географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за
съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на
производителите и контролиращите лица.
Посочената специална уредба на
закрилата на географски указания за земеделски продукти и храни
изключва общата уредба по ЗМГО (аргумент от чл. 11, ал. 2 ЗНА). Ето защо следва
да бъде прието, че правната закрила на територията на Република България на
географско означение, включително географско
указание за земеделски продукти и храни се предоставя с регистрация в Европейския
регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред
Европейската комисия (чл. 24, ал. 1 ЗПООПЗПЕС), която регистрация служебно се
отразява в Патентното ведомство на Република България (чл. 57а ЗМГО). Ако
регистрация пред ЕК няма, ползвателят, който претендира закрила, не само че не може
да се приеме за регистриран ползвател по смисъла на ЗМГО, който да може да
забрани на трети лица да използват географското указание, но и сам не може да
използва географското указание (чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗПООПЗПЕС). Както бе
посочено, според чл. 57а ЗМГО, едва след регистрация пред ЕК може да се направи
и национална регистрация пред Патентното ведомство, която обаче има само
декларативно действие, доколкото регистрацията пред ЕК има конститутивно
действие (аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗПООПЗПЕС) за територията на целия
Европейски съюз, включително Република България. Правата по чл. 53, ал. 2 ЗМГО
произтичат от регистрацията в Европейския регистър на земеделските продукти и
храни със защитени географски означения, която се извършва от ЕК, а не от
регистрацията в Патентното ведомство, която е вторична и няма самостоятелно
значение.
Предвид посочената национална уредба на закрилата на географско указание за земеделски продукти и храни, а именно –
задължителна регистрация в Европейския регистър на
земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред ЕК,
напълно излишно е да се разглежда отделно въпросът дали Регламент (ЕО)
1151/2012 г. предвижда изключителност на регистрацията пред ЕК за територията
на ЕС или пък е възможна и паралелна национална закрила. Както бе посочено, чл.
24 ЗПООПЗПЕС, който закон транспонира Регламент (ЕО) 510/2006, а по-късно и
Регламент (ЕО) 1151/2012 г., дава пряк отговор на този въпрос и той е, че закрилата
на географските означения относно земеделски продукти и храни се предоставя
чрез регистрация в Европейския регистър на земеделските
продукти и храни със защитени географски означения пред ЕК,
като предвидената от чл. 57а ЗМГО национална регистрация е последваща и няма самостоятелно значение, нейната функция е да
оповести извършената регистрация от ЕК. Въпреки
това и за пълнота настоящият състав намира за необходимо да посочи, че спорният
въпрос е разгледан в посоченото от ответника решение на СЕС по дело С-478/07, което
е постановено по преюдициално запитване и се отнася до тълкуване на чл. 28 ЕО и
30 ЕО, на Акта за условията за присъединяване към ЕС на Чешката Република и още
девет държави, на Регламент 918/2004 г. на Комисията от 29.04.2004 г. относно
приемане на преходни разпоредби за закрила на наименованията за произход и на
географските указания на земеделски продукти и храни вследствие
присъединяването на десетте държави, както
и на Регламент (ЕО) 510/2006 г. на Съвета относно закрилата на географските
указания и наименованията за произход на земеделските продукти и храни.
След преглед на посочената нормативна уредба СЕС е приел в пункт 114, че: Следва да се направи извод, че целта на
Регламент № 510/2006 не е да установи наред с националните правила, които могат
да продължат да съществуват, допълнителен режим на закрила на квалифицираните
географски указания по подобие например на въведения с Регламент (ЕО 40/94 на
Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, а да предвиди еднакъв и изчерпателен режим
на закрила на такива указания. В диспозитива също е даден този
отговор, като обаче е съобразен с конкретния поставен преюдициален въпрос,
касаещ наличие на двустранни договори за взаимно признаване на регистрацията на
географски означения в две страни, едната от които до момента не е била член на
ЕС (Австрия и Чехия), а именно: Предвиденият
в регламент 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на
географските указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни
общностен режим на закрила има
изчерпателен характер, така че този регламент не допуска прилагането на
режим на закрила, предвиден с договор между две държави членки….макар да не е
била подавана заявка за регистрация на наименованието за произход съгласно
посочения регламент.
Съобразно чл. 15, ал. 2 ЗНА регламентът има пряко
приложение в Република България по силата на членството й в ЕС и Договора за
присъединяване към ЕС, като неговият ранг сред нормативните актове е по-висок
от този на закона. Ако законът му противоречи, прилага се регламентът. От друга
страна, съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности по
отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения
на територията на Република България. Следователно, Регламент № 1121/2015 г.,
който отменя и заменя Регламент (ЕО) 510/2006 г. би имал пряко приложение на
територията на Република България, дори ако неговите разпоредби не бяха
транспонирани в българското законодателство, и при противоречаща му уредба в
ЗМГО би се прилагал регламентът, а по въпроса дали той изключва националната
регистрация на географските означения се е произнесъл СЕС с посоченото решение,
като е приел, че регламентът предвижда изключителност на процедурата пред ЕК,
като допуска само временна национална закрила докато трае процедурата пред ЕК. Следователно,
регламентът, при пряко приложение и посоченото тълкуване на СЕС, задължават
настоящия съдебен състав да приеме, че
географско указание за хранителен продукт може да получи закрила и
свързаната с нея съдебна защита само след регистрация пред ЕК, като в този
случай национална закрила е възможна само временно и то при инициирано
производство пред ЕК, и докато то е висящо.
При
съобразяване на приложимата специална правна уредба на закрилата на
географските означения за земеделски продукти и храни и приложимите разпоредби
на ЗМГО може да бъде очертан следния фактически състав на предявените искове,
чиито елементи ищецът дължи да докаже: че ищецът е носител на правата по
чл. 53, ал. 2 ЗМГО, свързани с предоставена от регистрация в Европейския
регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения закрила,
съответно, че въз основа на нея е направена и регистрация в Патентното
ведомство на Република България; че ответникът е извършвал и продължава да
извършва нарушение на правата, произтичащи от регистрираното географско
указание на ищеца чрез някое или всички действия и бездействия, посочени от
ищеца и попадащи в обхвата на чл. 53, ал. 2 ЗМГО; че за ответника са настъпили
вреди от нарушението в процесния период, включително, че е пропуснал да увеличи
имуществото си в причинна връзка с нарушението; размера на претенцията за
обезщетение, равняващ се в случая в равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични
или сходни със стоките, предмет на нарушението.
По настоящото дело ищецът доказа, като това не се и
оспорва от ответника, че е регистрирал географското указание „Л.П.“ в Патентното ведомство на
Република България съобразно процедурата по ЗМГО. По отношение валидността на
решението на Председателя на Патентното ведомство за тази регистрация вече е
проведен съдебен административен контрол, приключил с решение на ВАС по адм.д.
№ 4519/2017 г., влязло в сила на 12.07.2017 г., с което е отхвърлено искане на
ответника в настоящото производство за прогласяване нищожността на решението за
регистрация на географското указание на ищеца. В настоящото производство въпросът
за нищожността на посоченото решение не може да бъде пререшаван по аргумент от
чл. 302 ГПК, като настоящият състав е задължен да приеме, че решението за
регистрация на географското указание е валиден административен акт.
За да постанови решението си ВАС е приело, че именно
Председателят на Патентното ведомство е компетентен да извърши регистрация на
национално ниво, както и че Регламент № 1121/2012 г. е неприложим към спора,
тъй като страните не търсят защита по него. Тук няма място за коментар на това
съдебно решение. Следва да бъде
посочено, че несъмнено Председателят на Патентното ведомство е компетентен да
извърши регистрация на географско указание по националното законодателство.
Такава регистрация обаче, когато се регистрира географско указание за
земеделски продукт или храна, се извършва само, ако има регистрация пред ЕК според
цитирания по-горе специален закон и Регламент (ЕО) 1151/2012 г., в противен
случай националната регистрация е без правно значение – по аргумент от чл. 25
на специалния ЗПООПЗПЕС наличието й само по себе си не позволява да се използва
регистрираното национално географско указание щом липсва регистрация пред ЕК. В
този смисъл решението за регистрация в Патентното ведомство не е съобразено с
разпоредбата на чл. 24 ЗПООПЗПЕС и с чл. 57а ЗМГО, поради което е
незаконосъобразно, а наличието му е правно ирелевантно, предвид изложеното.
По посочените съображения и след като ищецът в настоящото производство е
доказал регистрация в Патентното ведомство, но не и в Европейския
регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения при ЕК, като
дори не твърди да е подавал заявка на общностно ниво, по която производството да
е поне висящо (за да е налице хипотезата по чл. 9 от Регламент (ЕО) 1151/2012
г.), то следва да се приеме, че националната
регистрация не поражда претендираните от него права, включително правото да
забрани на трето лице да използва географското указание или да търси
обезщетение за вреди от това използване.
Дори горното да не беше вярно и закрилата на географското указание за храни
да се предоставяше чрез национална регистрация в Патентното ведомство, въпреки
нея ответникът е доказал, че използва правомерно знак, сходен на регистрираното
географско указание. По делото се установи, че към датата на исковата молба и
за периода, за който ищецът търси обезщетение, ответникът има регистрирани три
търговски марки с рег. № 81566/24.07.2012 г. – К.П., № 36091/13.07.1999 г. – К К. П.Л. и № 51340/03.05.2005 г. – П.Л. Р.. И трите марки са комбинирани
като включват както словна, така и графична част – изображение на четирима
души, играещи хоро. Очевидно и трите марки съдържат географското означение „Първомайска“.
В ЗМГО липсва норма, която да урежда стълкновението между сходни или идентични търговска
марка и географско указание, с изключение на нормите за предварителна проверка
за такова стълкновение и съответно отказ от регистрация – чл. 52 ЗМГО. В чл. 14
от приложимия Регламент (ЕО) 1151/2012 г., озаглавен Връзка между марки, наименования за произход и географски означения,
в т. 2 е записано, че без да се засяга член 6, параграф 4, марка,
чието използване нарушава член 13, параграф 1, за която има подадено заявление,
която е регистрирана или се е наложила в резултат на употреба, ако такава
възможност е предвидена в съответното законодателство, добросъвестно и на
територията на Съюза преди датата, на която е било представено на Комисията
заявлението за предоставяне на защита на наименованието за произход или на
географското указание, може да продължи да се използва и да се подновява за
съответния продукт, независимо от регистрацията на наименование за произход или
на географско указание, при условие че не са налице основания за
недействителност или отмяна съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26
февруари 2009 г. относно марката на Общността (1) или съгласно Директива
2008/95/ЕО. В подобни случаи се разрешава използването на защитеното наименование
за произход или на защитеното географско указание, както и използването на
съответните марки. Следователно, макар в случая марките на ответника да
нарушават чл. 13, т. 1 от регламента, като чрез тях се използва за търговски
цели географското указание на ищеца, щом марките са регистрирани по-рано и
липсват каквито и да е твърдения и данни да са налице основания за тяхната
недействителност, използването им е разрешено и правомерно.
Следва да бъде отбелязано още, че макар да се установи,
че във всяка една от трите марки думите „Първомайска“ и „лютеница“ са
незащитени елементи, то по аргумент от чл. 37а ЗМГО марката може да се използва в
нейната цялост така, както е регистрирана, но ответникът няма и не може да
се позовава на свои изключителни права по отношение на незащитените елементи,
т.е., не може да забрани на трети лица да ги използват, включително да ги
регистрират като географско означение. От своя страна регистриралият по-късно
географско указание за хранителен продукт не може да забрани на по-ранния
маркопритежател да използва по-рано регистрираната си марка, която съдържа като
незащитен елемент географско означение.
Всичко изложено по-горе обосновава извод за липса на материалноправна
легитимация у ищеца по иска за установяване нарушение на регистрирано
географско указание, поради което същият е неоснователен. Този иск е
преюдициален за останалите искове, които също следва също да бъдат приети за
неоснователни – след като няма правнозначимо нарушение, неоснователно е
искането същото да бъде преустановено, както и искането за присъждане на
обезщетение от нарушението и изземване и унищожаване предмета на нарушението.
Съответно неоснователни са акцесорните искания като това по чл. 76, ал. 2, т. 3
ЗМГО.
Следва още да бъде посочено, че по делото не са събрани категорични
доказателства, че след изземване на стоките на ответника въз основа на
допуснатите обезпечителни мерки, същият е продължил да използва географското
указание. И на това самостоятелно основание искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е
неоснователен.
Искът по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО също е неоснователен не само поради
липсата на защитими права у ищеца, но и защото по делото не бяха ангажирани
никакви доказателства, от които да се установят каквито и да било реални вреди
или пропуснати ползи, настъпили у ищеца в причинна връзка с действията на
ответника.
Претенциите на ищеца са изцяло неоснователни, предвид изложеното и следва
да бъдат отхвърлени.
По
разноските: С оглед изхода от спора ответникът има право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер на
15 800 лева и ищецът следва да бъде осъден да му ги заплати.
Ищецът е останал задължен за разноски – първоначално са внесени само 30
лева, макар да са предявени три неоценяеми искове (този по чл. 76, ал. 2 ЗМГО е
несамостоятелен и по него такса не се дължи). При определяне на цената на
оценяемия иск - 636 284.16
лева, е внесена дължимата държавна такса в размер на
25 451.37 лева. Ищецът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса от
още 60 лева, дължими за два от неоценяемите искове.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, исковете
на „Б.П.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 5-61 (универсален правоприемник на първоначалния
ищец „Б.П.“ АД, ЕИК ********) против „К.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т.3, вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76,
ал.2, т. 3 ЗМГО, с които ищецът иска: 1.
Да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на
ищеца върху географско указание „Л.П.“, с рег. № 212-01/03.07.2013 г. на Патентното
ведомство на Република България, чрез използване в търговската си дейност на
знака „П.Л.“ (в това число „П.Л., Домашна едросмляна“, „П.Л.“ и „П.Л. Р.“), за означаване на продукта „лютеница“, който е идентичен
на продукта, за който е регистрирано географското указание; 2. Ответникът да бъде осъден да
преустанови нарушението; 3. Да се
постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите
за което да бъдат заплатени от ответника; 4.
Да бъде присъдено на ищеца справедливо обезщетение за претърпените имуществени
вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16 лева по цени на дребно на
правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението,
за периода 01.11.2013 г. – 30.09.2014 г., както и 5.
Да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитивът на съдебното решение в
два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие.
ОСЪЖДА „Б.П.“
ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 5-61 да заплати на „К.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, сумата 15 800 (петнадесет
хиляди и осемстотин) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 5-61 да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 60
(шестдесет) лева – държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: