Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и осми юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 2351 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 04.11.2019 г.
СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 36914/18 г. е признал за установено по предявените от
М.В.П. против „Б.И.Г.1“ ЕООД искове
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумите,
както следва: 159,28 лв., представляваща главница по фактури № №
**********/22.11.2013 г., **********/23.12.2013 г., **********/22.01.2014 г.,
**********/22.02.2014 г. и **********/22.03.2014 г. за предоставени и
незаплатени мобилни услуги; сумата от 51,67 лв., представляваща сбор от
мораторните лихви за забава върху всяка фактура за периода от 11.12.2013 г. до
11.11.2016 г. със законната лихва върху главницата от 159,28 лв., считано от
21.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00
лв.-държавна такса и 300 лв.-адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 30.01.2017 г. по гр.д.№ 05347/16 г. на РС-Перник и
е образувано изп.д.№ 20179240401111 по описа на ЧСИ Г.К., поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- „Б.И.Г.1“ ЕООД с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът излага
доводи, че кредиторът е предприел действия по събиране на вземането си преди да
изтече погасителната давност и не е бездействал, и че длъжникът не е подал
възражение по чл.414 ГПК и не е въвел твърдения, че заповедта не му е връчена
надлежно и в този смисъл е бил съгласен, че дължи вземането и заповедта за
изпълнение се е стабилизирала.Твърди, че след влизане в сила на заповедта
единствената възможност за оспорване на вземането от длъжника е предявяване на
иск по чл.424 ГПК, и че той не може да се основава на изтекла погасителна
давност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение с предявяване на иска
по чл.439 ГПК.Поддържа становище, че основателността на предявения иск е
свързана единствено с погасителната давност и нейното спиране/прекъсване в хода
на принудителното изпълнение.Излага твърдения, че правото на ищеца да прави
възражения за погасителна давност е
преклудирано, тъй като е могъл да релевира такова възражение по реда на
чл.414 ГПК.Твърди, че кредиторът не е имал възможност да предяви иск по чл.422 ГПК поради липса на правен интерес, поради което не може да се приеме, че е
бездействал по отношение на вземането си.Изразява становище, че заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание при липса на
подадено възражение в срок, какъвто е настоящият случай, и че възражение за
нередовно връчване на заповедта за изпълнение би могло да се направи само в
производство по чл.423 ГПК.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по
въззивната жалба-М.В.П. оспорва същата.Твърди, че същата е допустима, но
неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно, законосъбразно,
обосновано и постановено без нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди,
че посочените във въззивната жалба основания противоречат на смисъла на ТР №
2/15 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК /т.14/.Оспорва като неверни
твърденията на въззивника, че длъжникът се позовава на настъпила погасителна
давност преди издаване на заповедта за изпълнение и поддържа, че депозирането
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.11.2016 г. не прекъсва
давностния срок.Изразява становище, че заповедното производство има за цел да
разреши принудителното изпълнение, а не да разрешава спорове относно граждански
права и производството е уредено в част V на ГПК.Твърди, че
давността се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, а ако
такъв не е предявен, както в случая, тя не се счита за прекъсната, и че
давностният срок в този случай би бил прекъснат с първото изпълнително действие
по изпълнителното дело в рамките на 3-годишния давностен срок от датата на
изискуемостта на вземането, което не е сторено от взискателя своевременно,
както правилно е констатирал първоинстанционния съд.Заявява, че депозирането на
възражение срещу заповедта за изпълнение с основание погасяване на вземането по
давност би било неоснователно, тъй като към момента на образуване на
заповедното производство и издаването на заповедта за изпълнение тя все още не
е била настъпила.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439, ал.1
ГПК.Ищцата- М.В.П. твърди, че на 13.07.2017
г. е образувано изпълнително дело № 20179240401111 по описа на ЧСИ Г.К. с
взискател „Б.И.Г.1“ ЕООД и длъжник М.В.П. на основание изпълнителен лист от
30.01.2017 г., издаден на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 05347/16 г. на РС-Перник за събиране на следните
суми: 159,28 лв.-главница по фактури № № **********/22.11.2013
г.; **********/23.12.2013 г.; **********/22.01.2014 г.; **********/22.02.2014
г. и **********/22.03.2014 г.; сумата от 51,67 лв.-мораторна лихва със
законната лихва върху главницата от 159,28 лв., считано от 21.11.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и и 325 лв.-разноски по делото.На
09.03.2018 г. ищцата е била уведомена от ЧСИ Г.К., че по изпълнителното дело е
наложен запор върху банковите й сметки и възбрана върху притежавания от нея
имот за посочените суми, като законната лихва към 15.03.2018 г. възлиза на
21,19 лв., както и сумата от 420 лв.-разноски по изпълнителното дело, както и
297,96 лв. такса по ТТРЗЧСИ или общо за сумата от 1 275,10 лв.При
направена справка по изпълнителното дело е установила, че вземането по
посочените фактури за общата сума от 159,28 лв. е принадлежало на „БТК“ ЕАД,
което е прехвърлено с договор за цесия от 12.05.2016 г. на цесионера „Б.2015“
ЕООД, който от своя страна е прехвърлил вземането си с договор за цесия от
31.03.2017 г. на ответника „Б.И.Г.1“ ЕООД.Твърди, че изискуемостта на
вземанията по фактурите е настъпила от момента на издаването им, от която дата
е започнал да тече и давностния срок съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД.Изпълнителното
дело е образувано на 13.07.2017 г., а изпълнителните действия са извършени
съответно на 02.03.2018 г., 06.03.2018 г. и 12.03.2018 г., т.е. от датата на
изискуемостта на последната фактура-22.03.2014 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело са изминали повече от три години и вземанията по фактурите
са погасени още преди образуване на изпълнителното производство и
предприемането на действия по принудително изпълнение, но след датата на
образуване на заповедното производство.Излага твърдения, че депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.11.2016 г., т.е. един ден
преди да изтече давностния срок на първата фактура, не прекъсва давностния
срок /ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/2013 г./, че давността се
прекъсва с предявяване
на иск за съществуване на вземането, а при липса на исково производство
давностният срок би се считал за прекъснат с първото изпълнително действие по
изпълнителното дело в рамките на 3-годишния срок от датата на изискуемостта на
вземането, което не е сторено своевременно от взискателя.Излага твърдения, че
заповедното производство е протекло без участието и знанието на длъжника, тъй
като той не е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение, тъй като след
направена справка по делото е установено, че връчването е станало чрез
залепване на уведомление.Дори и заповедта по чл.410 ГПК да му е била връчена
надлежно, длъжникът има право да избере какъв способ за защита да предприеме,
още повече че към момента на образуване на заповедното производство давността
не е била изтекла.Позовава се на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди,
че задълженията на потребителите към мобилните оператори се погасяват с
изтичането на 3-годишен давностен срок съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД и следователно
се погасяват и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания /лихви,
разноски и др./, макар давността за тях
да не е изтекла /чл.119 ЗЗД/.Моли съда да
признае за установено на основание чл.439 ГПК, че не дължи на „Б.И.Г.1“
ЕООД посочените в изпълнителния лист от 30.01.2017 г., по гр.д.№
05347/16 г. на РС-Перник, въз основа на който е образувано изп.д.№
20179240401111 по описа на ЧСИ Г.К. суми, а именно: 159,28
лв.-главница по фактури № № **********/22.11.2013 г.; **********/23.12.2013 г.;
**********/22.01.2014 г.; **********/22.02.2014 г. и **********/22.03.2014 г.;
сумата от 51,67 лв.-мораторна лихва със законната лихва върху главницата от
159,28 лв., считано от 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, която към 15.03.2018 г. е 21,19 лв., както и както и 325 лв.-разноски по делото, като погасени по давност.
С определение от 25.07.2019 г.
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта по
предявените искове за сумата от 420 лв.-разноски по изпълнителното дело и за
сумата от 297,96 лв.-такса по ТТРЗЧС, като недопустимо.
Изпълнително дело № 20179240401111 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано на 13.07.2017 г. по
молба на „Б.И.Г.1“ ЕООД срещу М.В. М. въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2017 г. по
ч.гр.д.№ 05347/16 г. на РС-Перник въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за осъждане на длъжника да заплати на „Б.2015“ ЕООД за сумата от 159,28 лв.-главница
по фактури № № **********/22.11.2013 г.; **********/23.12.2013 г.;
**********/22.01.2014 г.; **********/22.02.2014 г. и **********/22.03.2014 г.
за предоставени и незаплатени мобилни услуги на „БТК“ ЕАД, закупени от „Б.2015“
ЕООД с договор за продажба на вземания от 12.05.2016 г.; сумата от 51,67
лв.-мораторна лихва със законната лихва върху главницата от 159,28 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 325 лв.-разноски
по делото.С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, както и запор върху трудовото му възнаграждение.
Видно от договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2017 г. „Б.2015“ ЕООД е
прехвърлил на „Б.И.Г.1“ ЕООД вземанията, описани в Приложение № 1 към договора
за кредит, сред които и тези по изпълнителния лист от 30.01.2017 г. по ч.гр.д.№
05347/17 г. на РС-Перник.
От извършената от ЧСИ по приложеното
изпълнително дело справка от НБД Население след сключване на брак на 27.08.2008
г. до постановяване на развода на 28.12.2012 г. М.В.П. е била с фамилно име М..
На 09.03.2018 г. ищцата е получила съобщение
с изх.№ 2096/01.03.2018 г. за образуваното изпълнително дело.На 01.03.2018 г.
ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „ОББ“ АД и „ЦКБ“ АД за налагане на запор
върху банковите сметки на М.П., както и искане за вписване на възбрана до
Служба по вписванията-Перник върху недвижим имот, собственост на длъжника, вписана
с вх.№ 965 от 12.03.2018 г.
Видно от удостоверение на ЧСИ изх.№
4302/09.05.2018 г. изпълнителните действия по делото са извършени, както
следва-налагане на запор върху банкови сметки на длъжника-М.П.-в „ЦКБ“ АД-на
06.03.2018 г. и в „ОББ“ АД-на 02.03.-2018 г. и вписване на възбрана в СВ-Перник
на 12.03.2018 г., разпределение на 29.11.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С влизане в сила на заповедта
за изпълнение доводите на длъжника за недължимост на претендираните със
заявлението суми, които се позовават на факти и обстоятелства, настъпили в
срока за възражение по чл.414 ГПК, се преклудират /Опр. № 214/15.05.2018 г. по
ч.гр.д.№ 1528/18 г. на ВКС, IV ГО/.
Видно от представените по
делото доказателства заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила
най-късно на 30.01.2017 г., когато е издаден изпълнителния лист.Подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не прекъсва
давността /съгласно мотивите на т.14 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния
процес.С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414,
ал.2 ГПК обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е
разрешен окончателно.Неподаването на възражение от длъжника може да се приравни
на признание на вземането от длъжника по чл.116, б. „а“ ЗЗД, изразено с
конклудентни действия и има за последица
прекъсване на давността /Р № 100/20.06.2011 г. на ВКС, т.д.№ 194/10 г., II ТО на ВКС; Р № 131 от
23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/15 г., IV ГО на ВКС/.Въз основа на влязлата в сила заповед
се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на
пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е
подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства.Поради изложеното мнозинството от настоящия съдебен състав счита,
че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се
погасява с изтичане на 5-годишна давност.При това положение считано от
30.01.2017 г. е започнала да тече 5-годишна давност за погасяване на процесните вземания, която не е изтекла до
приключване устните състезания пред настоящата инстанция.Следва да се добави,
че давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 13.07.2017
г. въз основа на редовна молба с посочен изпълнителен способ /по аргумент от мотивите на по т.10 от ТР №
2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/.По изпълнителното дело са
извършвани редовно изпълнителни действия-налагане на запори /на 02.03.2018 г.,
06.03.2018 г./ и на възбрана /на 12.03.2018 г./, извършено е разпределение /на
29.11.2018 г./, наложен е запор върху трудово възнаграждение на длъжника, всяко
от които има ефект на прекъсване на давността, като между отделните действия не
е изминал период от две години и не е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело /като действие на съдебния изпълнител/, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника и др.Прекъсва давността по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД предприемането
на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на
Пленума на Върховния съд, поради което по време на изпълнителното дело погасителна
давност не е текла.
Доводите
за изтекла погасителна давност след издаването на заповедта за изпълнение, но преди
изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК и влизане в сила на
заповедта, са преклудирани.
Поради изложените съображения процесните
вземания не са погасени по давност и искът е неоснователен.
Поради разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо
това се постанови решение, с което искът по чл.439 ГПК да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 325 лв.-разноски държавна такса
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и 300 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение за първата инстанция или общо 625 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
04.11.2019 г. на СРС, 43 с-в,
по гр.д.№ 36914/18 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявения от М.В.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** против „Б.И.Г.1“ ЕООД с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумите, както следва: 159,28 лв., представляваща главница по фактури № №
**********/22.11.2013 г., **********/23.12.2013 г., **********/22.01.2014 г.,
**********/22.02.2014 г. и **********/22.03.2014 г. за предоставени и незаплатени
мобилни услуги; сумата от 51,67 лв., представляваща сбор от мораторните лихви
за забава върху всяка фактура за периода от 11.12.2013 г. до 11.11.2016 г. със
законната лихва върху главницата от 159,28 лв., считано от 21.11.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв.-държавна
такса и 300 лв.-адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 30.01.2017 г. по гр.д.№ 05347/16 г. на РС-Перник и
е образувано изп.д.№ 20179240401111 по описа на ЧСИ Г.К., поради погасено по
давност право на принудително изпълнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да
заплати на „Б.И.Г.1“ ЕООД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** сумата 625 лв. /шестотин двадесет и
пет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на
съдия А.Александрова по гр.д.№ 2351/20 г.:
Не съм съгласна с
мнозинството на съдебния състав, че заповедта за изпълнение се ползва със сила
на пресъдено нещо, и че влязлата в сила заповед за изпълнение има за последица прилагането
на петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.Съгласно цитираната
разпоредба ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Изпълнителният лист, издаден въз основа
на заповед за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, е издаден в рамките на производство, което е част от изпълнителния
процес без да е проведено състезателно исково производство и без да е
установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземането на
кредитора.Макар да се ползва със стабилитет, влязлата в сила заповедта за
изпълнение не може да се приравни на съдебно решение.Считам, че признатото с
конклудентни действия чрез неоспорване на заповедта вземане се погасява с
изтичането на кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „а“ ЗЗД,
считано от влизане в сила на заповедта, а не с петгодишната давност по чл.117,
ал.2 ЗЗД.Това становище не променя крайния извод за неоснователност на иска по
чл.439, ал.1 ГПК, тъй като от влизане в сила на заповедта за изпълнение до
прекъсване на погасителната давност с
образуване на изпълнителното производство въз основа на редовна молба с посочен
изпълнителен способ, не са изтекли три години.
СЪДИЯ:
/А.Александрова/