Р Е
Ш Е Н
И Е
град
София, 04.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав :
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 2 528 по описа на 2015 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 44 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК във вр.
чл. 26 ал.1
пр.1 от ЗЗД.
Ищецът С.П.П. излага в исковата
си молба, че е наследник по закон и завещание на Р.Б.Д., починала на 19.02.2014
г. в гр. София, която била първа братовчедка по бащина линия на майката на
ищеца. Твърди, че на 20.04.2006 г., Р.Д.изготвила саморъчно завещание в полза
на ищеца, с което извършила разпореждане с притежаваните от нея недвижими
имоти. Това завещание било оставено на съхранение при Нотариус Р.Д., за което
бил съставен протокол, вписан на 10.05.2006 г., нот.
дело 19. Твърди се, че предмет на завещателното
разпореждане бил и апартамент 13, находящ се в гр.
София, бул. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, без
номер по доказателствен акт за собственост, който
обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда на СГКК при АГКК – София е
с идентификатор 68134.407.47.1.13 по КККР на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с площ от 63,80 кв.м., състоящ се от две
стаи, вестибюл, кухня, баня-тоалетна, антре и балкон, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.407.47, заедно с
прилежащото избено помещение с площ от 5,27 кв.м., при съседи на помещението7
от две страни двор, д-р В.Б.и коридор, отгоре – Й.Л., заедно с прилежащото
таванско помещение с площ от 7,76 кв.м., при съседи на помещението: коридор, двора
на сградата, С.К.Н.и М.В., отдолу – Е.Ф., отгоре – покрив, заедно с 30/600
идеални части от общите части на сградата, 30/600 идеални части от дворното
място, в което е построена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор 68134.407.47,
цялото с площ от 592 кв.м., с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „********.
Твърди се, че поради общото увредено здравословно
състояние на наследодателката на ищеца, която била
трудно подвижна и имала нужда от придружител, считано от 2003 г. ищецът поел
ежедневни грижи за нея. През 2009 г., нейното здравословно състояние се
влошило, ищецът не бил в състояние да полага необходимите грижи за нея, поради
което я настанил в дом за възрастни хора „МИА“ – гр. София, където специалисти денонощно
полагали грижи за нейното състояние, а ищецът я посещавал редовно и заплащал
месечните такси за престоя й там. Твърди се, че управителката на дома
предупредила ищеца, че Р.Д.е в напреднала фаза на деменция
и почти не разбира къде се намира, кои са хората, които я посещават и какво се
случва около нея. Било отправено предупреждение на ищеца, че от известно време
същата се посещава от Я.Г.. От проведен разговор със същия, ищецът разбрал, че
той е племенник на отдавнашен приятел на Р.Д.и че я посещава по молба на чичо
му.
В исковата молба са наведени твърдения, че през месец
януари 2012 г., по съвет на служителите на „Социални грижи“ в кв. „Хаджи Д.“,
ищецът завел леля си на преглед при личния лекар с оглед общото й здравословно
състояние и провел консултация с психиатър, за да се разбере какво е психичното
й състояние. Според заключението на извършилия прегледа психиатър лелята на
ищеца страдала от хипомнезия на ниво глобална деменция като й била поставена диагноза „неуточнена деменция“. След по-малко от месец след тези прегледи,
ищецът разбрал, че договорът, сключен с дома за възрастни хора е прекратен от Я.Г..
От дома му обяснили, че Г. настанил лелята на ищеца в дом на фирма „Уют“, находящ се в кв. „Драгалевци“. Твърди се, че ищецът
многократно ходил в този дом да види леля си, но опитите му били безуспешни, а
служителите на дома му обяснили, че по нареждане на Я.Г. не следва да пускат
хора при нея, а достъпът на външни лица в дома е забранен. Опитите му да се
свърже с Г. не дали резултат.
Изложени са твърдения, че след смъртта на леля му Р.Д.,
за която разбрал от Я.Г., отишъл в дом „Уют“, където служителите му обяснили,
че от началото на 2013 г. състоянието на леля му се влошило рязко. Била й
направена мозъчна операция в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, за която по
нареждане на Г. не бил уведомен.
Твърди се, че на 04.03.2014 г. и по молба на ищеца,
нотариус Р.Д. съставил протокол по обявяване на депозираното при него завещание
на Р.Д.и му издал удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и схема на
имота. В отговор на това удостоверение, служители на СО, Дирекция ПАМДТ –
Оборище му съобщили, че собственици на имота са Я.Г. и Е.Н.. След справка в
имотния регистър към АВп, разбрал, че по силата на
договор за дарение, на 13.02.2013 г. Р.Д.е дарила недвижимия имот на същите
лица като при нотариалното оформяне на договора тя е била представлявана от Г.
по силата на нотариално заверено пълномощно рег. № 354/11.02.2013 г. –
нотариално удостоверяване на подпис и рег. № 355/11.02.2013 г. – нотариално
удостоверяване на съдържание на помощник нотариус И.Ю. при нотариус К.К.с рег. № 064 в регистъра на НК. Установил също, че имотът
бил впоследствие продаден от Г. и Н. на В.Г..
В исковата молба се твърди, че с оглед здравословното
състояние на Р.Д.към момента на извършване на упълномощителната
сделка, същата е била лишена от психичните годности
да ръководи пълноценно работите си и да извършва правни действия по начин,
който да й позволява да разбира свойството и значението на действията си.
При тези фактически твърдения, ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на искове за унищожаване на упълномощителната
сделка с рег. №№354,355/11.02.2013 г., тъй като към момента на нейното
сключване упълномощителката не е разбирала свойството
и значението на действията си, както и да се прогласи нищожността на договора
за дарение и последващия договор за покупко-продажба
като противоречащи на закона. Претендира разноски.
Ответниците Я.С.Г., Е.Н.Н. и В.И.Г., редовно уведомени, са депозирали отговори в
срока по чл. 131 от ГПК, в които са наведени подробни съображения, относно
неоснователността на предявените претенции. Претендират се и сторените от
същите разноски в производството.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно приетият
доклад по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено саморъчно завещание на Р.Б.Д.,
съставено на 20.04.2006 г., съгласно което завещателката
е завещала цялото си недвижимо и движимо имущество на С.П.П..
В завещанието като част от недвижимото имущество е описан двустаен апартамент
от 63,80 кв.м., с мебели и покъщнина, находящ се в
гр. София, район „Оборище“, бул. „********, ап. 13.
Представен е протокол 19/10.05.2006 г. на нотариус 274 от
регистъра на НК – Р.Д., от който се установява, че е прието за пазене саморъчно
завещание на Р.Д.в запечатан плик.
Представен е и протокол от 04.03.2014 г., по н.д. 19/2006
г. на нотариус с рег. № 274 – Р.Д., за обявяване на саморъчно завещание от Р.Б.Д..
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № ЕС УН-384/25.02.2014 г. на СО – район „Оборище“, Р.Б.Д. е
починала на 19.02.2014 г. като сред наследниците й по закон е посочен С.П.П., внук на починалия й брат Н.С.Д..
По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 8, том І, рег. № 378, дело 8/2013 г. на нотариус с рег. № 064
– К.К., от който се установява, че на 13.02.2013 г. Р.Б.Д.,
чрез пълномощника си Я.С.Г. е дарила на Я.С.Г. и на Е.Н.Н.
самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 68134.407.47.1.13, находящ се в гр. София, СО, район „Оборище“, бул. „********
/стар адрес – бул. „******/, ет.5, ап.13, с площ от 63,80 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, баня-тоалетна, антре и балкон, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.407.47, ведно с
прилежащите избено и таванско помещения, ведно с 30/600 идеални части от общите
части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 88, том І, рег. № 1732, дело 83/2013 г. на И.З., помощник
нотариус по заместване на В.А.– нотариус с рег. № 032 и район на действие –
СРС, от който се установява, че на 02.08.2013 г. Я.С.Г. и Е.Н.Н. са продали на В.И.Г. самостоятелен обект в сграда –
жилище с идентификатор 68134.407.47.1.13, находящ се
в гр. София, СО, район „Оборище“, бул. „******** /стар адрес – бул. „******/,
ет.5, ап.13, с площ от 63,80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
баня-тоалетна, антре и балкон, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.407.47, ведно с прилежащите избено и
таванско помещения, ведно с 30/600 идеални части от общите части на сградата и
от дворното място, в което е построена сградата за сумата от 55 000 евро.
Представено е съобщение за смърт на Р.Б.Д., в което като
причина за смъртта е посочена „мозъчно-съдова болест“.
Представено е и експертно решение на ТЕЛК № 6411/19.12.2002
г., от което се установява, че приживе Р.Б.Д. е страдала от „напреднала
двустранна гонартроза. Контрактури
на двете коленни стави. Двустранна коксартроза. Тежка
спондилоартроза. Арт. Хипертония ІІ ст.хибс. Атеросклеротична миокариосклероза“.
Представено е и медицинско удостоверение за общо
здравословно състояние на Р.Б.Д., издадено от ДКЦ -17 с изх. № 4/19.01.2012 г.,
както и медицинска характеристика на Р.Д.,
издадена от същото здравно заведение с изх. № 3/20.01.2012 г.
По делото е представен и договор от 27.11.2009 г., от
който се установява, че на същата дата „МИА – 2004“ ЕООД, като изпълнител, и С.П.П., като възложител, са се съгласили изпълнителят да приеме
в дома за възрастни хора „МИА – 2004“ в гр. София лицето Р.Б.Д. като му осигури
подслон, храна и съответни за състоянието му грижи, срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща възнаграждение в размер на 500 лв.
По делото е представена нотариална психолого-психиатрична
консултация, извършена от д-р К.М., психиатър, и В.М. Г., психолог на
01.02.2013 г. по отношение на Р.Б.Д..
По делото са представени три нотариално заверени
пълномощни на Р.Б.Д., с които същата е упълномощила Я.С.Г. с правата, посочени
в пълномощните.
Представен е и договор за гледане на възрастни хора,
сключен на 07.02.2012 г., между Я.С.Г., като възложител, и „Т.“ ООД, като
изпълнител, с предмет: лично или чрез своя персонал да полага грижи за лицето Р.Б.Д.,
ведно с квитанции и разписки за плащане на месечната такса, уговорена в
договора.
Представен е договор 03/19.02.2014 г. за извършване на
траурни услуги за цялостна организация на погребение на Р.Д.за сумата от 950
лв.
По делото е представена медицинска документация на
пациентката Р.Б.Д. от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, съхранявана в ИЗ №
5306/2013 г.
Представена е и медицинска характеристика на Р.Д.от
27.11.2009 г., издадена от ДКЦ ХVІІ.
По делото е представен с протокол опис от 01.12.2016 г.
на нотариус с рег. № 064 – Красимир Катранджиев, препис от нотариално дело
08/2013 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно – психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Щ.К., психиатър. В заключението си
експертът е обосновал извод, че в медицинската документация на Д.няма
информация за диспансеризация и проведено от нея амбулаторно или стационарно лечение
в психиатрично заведение и няма диагностицирано психотично разстройство с качествена промяна на съзнанието.
Посочено е, че в описания психиатричен статус на Д.не се съдържа клинична
обосновка на тежък /глобален/ дементивен процес, с
разрушаване ядрото на личността. Вещото лице е обективирало
извод, че към датата на подписване на пълномощното – 11.02.2013 г. най-вероятно
Р.Д.е притежавала психични годности да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, но може
да се допусне, че поведението й е било улеснено от напредналата възраст и
описаните заболявания, които са наложили обгрижване и
са я направили зависима от други лица.
По делото е допусната и изслушана и повторна
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.Т. С.– Т.,
психиатър. В заключението си вещото лице е посочило, че няма данни Р.Д.да е
страдала от психоза или друго психично разстройство, приравняващо се към
разстройство на съзнанието. Посочено в заключението е, че информацията, относно
психичното й състояние към процесния период е
противоречива, но най-меродавна информация се съдържа в нотариалната
психологична и психиатрична експертиза, поради което е обоснован извод, че към
11.02.2013 г. освидетелстваната най-вероятно е могла да разбира свойството и
значението на действията си и е могла да ръководи постъпките си. Посочено е, че
множеството телесни заболявания, от които е страдала и възрастта й, са я
правили зависима от близките и околните, които са се грижили за нея, при което
тя е била по-емоционално и поведенчески свързана с лицата, които полагат грижи
за нея.
По делото е допусната и изслушана и тройна съдебно
психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.К., д-р Ц.Г. и д-р Р.К..
Депозирано е особено мнение на д-р К. към експертизата. В заключението си
вещите лица д-р Г. и д-р К. са обосновали извод, че Р.Д.е страдала от деменция, чиято генеза не е установена като поради
психичното заболяване, от което е страдала, същата не е могла да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си към
11.02.2013 г. в момента на подписване на пълномощното. В особеното мнение на
д-р К. е посочено, че паралогичния мисловен процес не
е симптом, характерен за дементен синдром, а за психотично разстройство, каквото в случая изобщо не може да
се коментира. Посочено е, че няма клинична патология за болестно разстройство с
ранг на психоза или глобална деменция, които биха
нарушили нейните базисни психични годности.
По делото е изслушана и повторна тройна
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р П.М., доц.
д-р В.В., д-р В.П.. В заключението си вещите лица са
посочили, че при Д.са били установени поредица от телесни заболявания като няма
данни същите да са повлиявали базисните й психични функции през 2013 г.
Посочено е, че в периода на процесното действие не са
установени симптоми на умствена недоразвитост или психично заболяване, което да
покрива реда и критериите за „разстройство на съзнанието“ като Д.е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършваното от нея, да
ръководи адекватно постъпките си, да осъзнава и защитава интересите си. Обоснован е извод, че Д.не е страдала от
психично заболяване и не е имало пречки от медицинско естество, които да са я
лишавали от годност да разбира свойството и значението на постъпките си, както
и да ръководи действията си.
В съдебно заседание, проведено на 13.02.2017 г. са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Г.М. – А., В.М. Г., А.
М. Д., а в съдебно заседание от 26.06.2017 г. чрез разпит на свидетелите Д.Р. Х.
и И. Х. Ю., а в съдебно заседание от 13.11.2017 г. и чрез разпит на
свидетелката Д. Р. С., втора братовчедка на ищеца.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, ищецът се легитимира
като наследник по завещание на починалата Р.Д.. Представеното по делото завещателно разпореждане е универсално такова, с оглед
използваната в същото словесна конфигурация. По отношение възражението за
неговата нищожност, заявено в писмения отговор на ответниците
Н. и Г. не са предприети каквито и да е действия, насочени към установяването
му, въпреки изричните указания, дадени с определение от 08.07.2016 г. /стр.
98/. С оглед заявените от ответниците възражения за
недопустимост на конститутивния иск следва да се има
предвид, че правото по чл. 31, ал.
1 ЗЗД е поставено от личната преценка на неговия носител.
Наследниците имат по изключение
възможност да упражнят правото, което преживе наследодателят
не е упражнил. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД
я поставя под две допълнителни, алтернативни предпоставки: ако преди смъртта
е било поискано поставянето на наследодателя под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича от самия
договор. Няма данни по делото,
а и не са наведени твърдения в този смисъл, че преди смъртта на Д.е било
инициирано производство по поставянето й под запрещение. Поради което следва да
се прецени втората алтернативна предпоставка, която осъществява самия договор, едностранна
сделка в настоящия случай. Той следва да е „доказателство“
в подкрепа на твърденията на наследника,
предявил иска за унищожаване, че правото по
чл. 31, ал. 1 ЗЗД е възникнало за наследодателя.
Самото волеизявление следва да е индиция,
че наследодателят, макар и дееспособен, към или при сключването на договора не е могъл
да разбира или да ръководи
постъпките си. Това е така, когато сключеният договор или
извършената едностранна сделка е лишена от всякаква правна
и житейска логика за наследодателя или когато
начинът, по който волеизявлението е извършено, сочи на временната неспособност за разбиране или
ръководене на действията / в този смисъл решение 143/16.12.2019
г. по гр.д. 2729/2018 г., Трето ГО на ВКС/.
Преценка за наличието на тези предпоставки определя, че искът по чл. 31 от ЗЗД следва да се разгледа по същество, независимо от това, че приживе не е
поискано поставяне на лицето под запрещение, тъй като не се касае за
процесуална предпоставка за предявяване на иска /в този смисъл решение
556/13.06.2006 г. на Второ ГО на ВКС, определение 136/10.03.2010 г. по гр. д.
94/2010 г. на Трето ГО на ВКС по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК/.
Разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД установява унищожаемост на
договор, който е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
не е могло да разбира или да ръководи действията си. Предмет на този иск в
настоящото производство е едностранна сделка, но соченият ред е приложим по
отношение на същата с оглед правилото на чл. 44 от ЗЗД.
Това е и спорният момент в настоящото производство
като без правно значение е продължителността на това състояние, доколкото
правно релевантно е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката
и дали то е било такова, че да й позволи да действа
съзнателно и разумно, така че да
може свободно, без външна намеса
за формира и да изрази волята
си. При осъществяване на тази преценка
следва да се преценят в съвкупност всички обстоятелства, които биха били
от значение за формиране на
волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот,
различни зависимости, включително и от трети лица и други
/решение 698 от 12.01.2011 г. по гр.д. 14/2010 г. на Трето ГО на ВК, решение
73/05.07.2018 г. по гр.д. 3228/2017 г. на Трето ГО на ВКС/. Видно от ангажираните
по делото доказателства, към датата на подписване на процесната
по делото едностранна упълномощителна сделка упълномощителката Д.е била на 81 години. Страните не
спорят, а това се установява и от ангажираните по делото гласни доказателства
на свидетелката Стоева, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, че Р.Д.била
много интелигентна жена, с висше образование, говорила няколко езика, дълги
години работила в БАН, ежегодно ходела на специализации. Видно от приложените
медицински документи /три експертни решения на ТЕЛК/, същата е страдала от редица
телесни заболявания с артрозен характер респ.
глаукома, ограничаващи нейната подвижност и зрение. С оглед на тези данни
вещите лица, изготвили първоначалната и повторна единични СПЕ са обосновали
вероятен извод, че тези физически заболявания са довели до емоционално и
поведенческо свързване /експертизата на д-р Е. Стойчева/ респ. зависимост от
други лица /експертизата на д-р М.К./. Констатираното физическо състояние в
медицинските документи е потвърдено и от събраните по делото свидетелски
показания респ. от изслушаните четири съдебно-психиатрични експертизи. Няма
данни по делото, а и не са наведени твърдения в исковата молба, приживе по
отношение на Д.да е предприемано лечение в психиатрично заведение било при
амбулаторен или стационарен режим. Данни за заболявания, които да са повлияли
на психичния статус на Д.не се съдържат в коментираните решения на ТЕЛК, което
е установено и от втората тройна СПЕ, в която е посочено, че в същите липсват
данни за психиатрични оценки.
В представените по делото две
медицински характеристики от 2009 г. и 2012 г. по отношение на Д.е посочена диагноза
„неуточнена деменция“ дали основание на ищцовата страна да обоснове твърдение в исковата молба, че
към датата на упълномощителната сделка Д.е била
лишена от психична годност да съзнава свойството и значението на действията си
респ. да ръководи постъпките си. Във връзка с наведените твърдения и възражения
на страните, по делото са изслушани четири съдебни психиатрични експертизи
като вещите лица във всички експертни
заключения са обосновали извод с оглед останалите данни по делото за наличието
респ. липсата на деменция у Дечева. Настоящият
съдебен състав, кредитира заключенията на двете единични експертизи, особеното
мнение по първата тройна експертиза и това на втората тройна експертиза, в
които вещите лица са посочили несъответствието на диагнозата с останалите
отразени в медицинските характеристики обстоятелства, които разколебават
прецизността й до степен, непозволяваща на настоящия съдебен състав да я
кредитира. Изводите и на петте вещи лица в този смисъл са идентични. Вещото
лице К. е посочила, че при такава деменция /хипомнезия на ниво глобална деменция/
не е възможно лицето да е ориентирано всестранно, но не точно за време, както е
посочено в характеристиките, доколкото при диагноза от този вид е нарушено
ядрото на личността с наличие на алопсихична
дезориентация респ. липсват данни за налична причина за възникване на съдов дементивен процес, която причина може да е прекаран тежък
мозъчен инцидент или множество исхемични съдови
инциденти. Вещото лице Стойчева, аналогично посочва, че поставената диагноза
„неуточнена деменция“ не е аргументирана със
симптоми, отразени в психичния статус като отразеното в характеристиките не
отговаря на диагностичните критерии за дементен
процес. Аналогично във втората тройна СПЕ, вещите лица М., В. и П. са посочили,
че всестранната ориентация предполага запазена годност за възприемане на
реалността, което е в противоречие с твърдението за снизени памет и интелект
като е посочено, че не са представени и данни от клиникопсихологично
изследване на неврокогницията, които биха дали
основание за поставяне на диагнозата. Посочено е, че поставената диагноза
изисква консултация с невролог и изследвания на главен мозък чрез компютърна
томография и/или ЯМР, данни за извършването на каквито, към датата на изготвяне
на характеристиките, няма. За да кредитира тези изводи на вещите лица,
настоящият съдебен състав, взе предвид и обстоятелството, че за обосноваване на
извода, вещите лица от втората тройна СПЕ са взели предвид и представените
медицински изследвания, представляващи компютърна томография /скенер/ на главен
мозък при Дечева, при които не се установява наличие на мозъчна атрофия,
характерна за инструментално доказване на дементен
процес в развитие. Тези изследвания са последващи
датата на сключване на процесната едностранна сделка.
Липсата на данни за мозъчна атрофия при Д.два месеца след упълномощителната
сделка, съпоставено с характеристиките на заболяването като прогресиращо,
задълбочаващо се и нетърпящо обратна промяна, мотивират извод у настоящия
съдебен състав, че към датата на едностранната сделка същата не е била с дементни промени /“неуточнена деменция“/.
Настоящия съдебен състав не кредитира заключението на първата тройна СПЕ, вън
от особеното мнение по него, изготвено от вещите лица К. и Г.. В същото е
посочено, че лицето е страдало от деменция с
неустановена генеза, поради което е поставена диагноза „неуточнена деменция“. За да се обоснове този извод, вещите лица са се
позовали на посочените диагнози в двете медицински характеристики игнорирайки
останалата медицинска документация по делото /нотариалната консултация от 2013
г./ като са я подложили на съмнение с оглед липсата на посочени използвани
методики при нейното изготвяне /стр. 338 в делото/. Същевременно са преценили
правилността на диагнозата, посочена в двете медицински характеристики с
вероятността, че по отношение на Д.при поставянето на тази диагноза е
извършвано целенасочено интервю – тест, съобразно изявлението на вещото лице Г.
в съдебно заседание от 24.06.2019 г. /стр. 4 в съдебния протокол/. Този
избирателен подход на вещите лица по отношение доказателствения
материал по делото, не дават основание на настоящия съдебен състав да кредитира
това заключение. Нещо повече, в рамките на съдебното производство са събрани
свидетелски показания на лекаря, изготвил медицинската характеристика, въз
основа на която са обосновали изводите си тези вещи лица. В съдебно заседание
свидетелката Д. Х. е заявила, че в момента лицето „беше ориентирано за време и
място, за време не точно…, говореше нещо за минали неща, нещо свързано с
професията…, каза, че слуша радио през повечето време и не може да вижда добре
и да чете“. Показанията на свидетеля, описващ моментното състояние на Д.към
съставяне на медицинската характеристика не са взети предвид при обосноваване
извода на тези вещи лица в посока дали описаното поведение на лицето покрива
изискванията на деменцията като синдром, дължащ се на
болест на мозъка, при който се увреждат множество висши корови
функции – памет, интелект, мислене, ориентация, разбиране, смятане и други,
както е посочено в заключението.
С оглед изводите на вещите лица
по първите две единични СПЕ, за наличие на вероятни зависимост респ.
емоционална и поведенческа привързаност на Д.от други лица, в частност първите
двама ответници, настоящият съдебен състав при
преценка с останалите доказателства, ангажирани по делото намира, че описаното
предполагаемо поведение на Д.не представлява инцидентна проява, която да е
провокирала сключването на едностранната сделка без наличие на взето съзнателно
и разумно решение, а е израз на трайна нагласа в отношенията между нея и
първите двама ответници, с оглед изводите на втората
тройна СПЕ /стр. 387 в делото/, мотивиран от поредицата налични по делото
пълномощни, овластяващи тези ответници
с различни права от името на Дечева. Наличието на такива трайни отношения се
установяват и от свидетелските показания на А.Д., дадени в съдебно заседание от
13.02.2017 г.
При тези ангажирани от страните
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при сключване на процесната по делото едностранна сделка Р.Д.е разбирала естеството и значението на действието,
което извършва, съответно смисъла на акта, който
подписва, не е била в невъзможност да ръководи постъпките си, поради което не е
налице основанието на чл. 31 ал.1 от ЗЗД и този иск като неоснователен следва
да се отхвърли.
В рамките на производството е
заявен и установителен иск за прогласяване нищожност
на сключения договор за дарение от 13.02.2013 г., обективиран в нотариален акт № 8, том І, рег. № 378, дело
8/2013 г. на нотариус с рег. № 064 – К.К.поради
противоречие със закона т.е. на основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Съобразно уточнителната молба от 31.03.2016 г. /стр. 94 в делото/ в
противоречие с разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗЗД. По изложените вече в решението съображения,
настоящият съдебен състав намира, че по делото и при тези ангажирани от
страните доказателства противоречие със сочената разпоредба не се установява,
поради което и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Заявеният трети обективно и субективно кумулативно
съединен установителен иск за прогласяване на
нищожност на сключения договор за покупко-продажба от 02.08.2013 г., обективиран
в нотариален акт 88, том І, рег. № 1732, дело 83/2013 г. на И.З., помощник
нотариус по заместване на В.А.– нотариус с рег. № 032 и район на действие – СРС
на основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД като противоречащ на закона, в частност с
правен принцип, касаещ липсата на вещно-транслативен
ефект на договора, отново с оглед уточнителната молба
от 31.03.2016 г. Наличието или липсата на вещно-транслативен
ефект при договор, от категорията на разпоредителните такива, какъвто е процесният по делото, не се отразява на действителността
му, при липса на други недостатъци, посочени в разпоредбите на чл. 26 и чл. 27
от ЗЗД, където са визирани основанията за нищожност респ. унищожаемост
на договорите, доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна. Наличието или
липсата на вещно-транслативен ефект при
разпоредителен договор е релевантно обстоятелство досежно
заявен иск за собственост с какъвто настоящия съдебен състав не е сезиран. При
липсата на други ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на ответниците се следват сторените от същите
съдебни разноски. На ответника В.Г. се следва сумата от 1 000 лв. –
адвокатско възнаграждение, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата по делото, че същото е реално заплатено, с оглед отбелязването
в адвокатското пълномощно /стр. 89 в делото/. На ответника Е.Н. се следва сума
в размер на 940 лв. – съдебни разноски за платени депозит за съдебна експертиза
и депозити за свидетели. Отделно от това
са налични доказателства, установяващи заплащането на адвокатско възнаграждение
в размер на 6 600 лв. /стр.44/ на процесуалния представител на ответниците Н. и Г.. Сумата е посочена в глобален размер, а
не по отделно за всеки един от двамата ответници,
поради което настоящият съдебен състав намира, че е платена по равно от двамата
/т.е. по 3 300 лв./. По отношение на същата е наведено своевременно
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК за неговата прекомерност. Настоящият
съдебен състав като взе предвид вида, броя и естеството на заявените искове,
тяхната цена, фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални
действия и съобрази размера на минималните адвокатски възнаграждение, посочени
в Наредба 1/2004 г. намира възражението за неоснователно, доколкото заплатеният
адвокатски хонорар е дори под минималния такъв, сочен в цитираната по-горе
наредба.
Настоящият съдебен състав констатира, че с
протоколно определение от 22.06.2020 г. с оглед увеличения депозит за изготвяне
на втората тройна СПЕ е указал на ответниците да
довнесат сума в размер на 1 230 лв. /по 410 лв. за всеки един от тримата/,
което същите не са сторили респ. сумата е платена на вещите лица от бюджета на
съда, видно от стореното отбелязване, следва на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответниците да бъдат осъдени да възстановят в бюджета на
СГС сума от по 410 лв., всеки един от тримата.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.П.,
ЕГН **********,*** – адв.. К. и адв.
Д. искове с правно основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 44 от ЗЗД срещу Я.С.Г., ЕГН **********, Е.Н.Н.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** 14, офис 504 – адв. М. и В.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. А. за унищожаване на упълномощителна
сделка рег. №№ 354, 355/11.02.2013 г. на помощник нотариус И.Ю. при нотариус К.К.с рег. № 064 в регистъра на НК като сключена от дееспособно лице, което при сключването
му не е могло
да разбира или да ръководи
действията си като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.П.,
ЕГН **********,*** – адв.. К. и адв.
Д. искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД срещу Я.С.Г., ЕГН **********, Е.Н.Н., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** 14, офис 504 – адв. М.
и В.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. А.
за прогласяване нищожността на сключен договор за дарение от 13.02.2013
г., обективиран в нотариален
акт № 8, том І, рег. № 378, дело 8/2013
г. на нотариус с рег. № 064 – К.К.поради противоречие със закона като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.П.,
ЕГН **********,*** – адв.. К. и адв.
Д. искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД срещу Я.С.Г., ЕГН **********, Е.Н.Н., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** 14, офис 504 – адв. М.
и В.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. А.
за прогласяване нищожността на сключен договор за покупко-продажба от 02.08.2013 г., обективиран в нотариален акт 88, том І, рег. № 1732, дело 83/2013 г. на И.З., помощник нотариус по
заместване на В.А.– нотариус с рег. № 032 и район на действие – СРС като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН **********,*** – адв.. К. и адв.
Д. да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. А. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от
1 000 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН **********,*** – адв.. К. и адв.
Д. да заплати на Я.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** 14, офис 504
– адв. М. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 3
300 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН **********,*** – адв.. К. и адв.
Д. да заплати на Е.Н.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** 14, офис 504 – адв. М. на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 4 240 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Я.С.Г., ЕГН **********, Е.Н.Н., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** 14, офис 504 – адв. М.
и В.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. А.
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплатят по сметка на СГС сумата от по 410
лв., всеки един от тримата – разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: