Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260127
гр. Пловдив,
24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Гинка
Големанска и прокурора……., като разгледа докладваното от съдия Елена Захова ВАНД № 2197 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от
ЗООРПСМ.
Образувано е по
жалба на ** против Решение №260252 от
27.09.2020 година, постановено по АНД № 5957/2020 г. по описа на РС – Пловдив,
с което на основание чл. 33 ал. 1 т. 1, вр. чл. 25 ал. 2, вр. чл. 21 т. 13 от
ЗООРПСМ за извършване на противообществена проява /спортно хулиганство/ по
смисъла на чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ на ** е наложено административно наказание
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 60 часа, което да се изпълни
от Кмета на Общината по настоящ адрес на нарушителя. На основание чл.33 ал.1 т.
1 вр. чл. 25 ал. 2 вр. чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ спрямо жалбоподателя ** е
наложена и принудителна административна мярка – „Забрана
за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от 2 /две/
години, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение.
В жалбата са изложени аргументи за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на закона И
несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В съдебното заседание пред настоящата
инстанция наказаното лице не се явява, редовно призовано. Исканията се
поддържат от представляващия го защитник.
В съдебното производство не участва
представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, въпреки редовното й уведомяване.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните в жалбата и в
съдебно заседание, и съобразно с изискванията на чл.34 ал.1 от ЗООРПСМ вр.
чл.348 ал.1 от НПК, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, в
производството по АНД 5957/2020г. първоинстанционният съд е възприел за
установена фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения акт №41/26.09.2020г. за констатиране на
противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. Приел е, че на 26.09.2020г. ** се
намирал в гр. Пловдив по повод футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ –
Пловдив и ПФК „Левски“ – София. Около 21:15 часа органите на полицията получили
сигнал, че в обособената зона за феновете на ПФК „Левски“ София е възникнало
сбиване. Полицейски служители, упражняващи служебните си задължения по опазване
на обществения ред с цел спокойното провеждане на мероприятието- ** и **
установили лице от мъжки пол да нанася удари на друго, неустановено по
делото лице и да извършва действия по чупене на металната ограда. Същото било
задържано и била установена самоличността му – нарушителят **.
РС Пловдив е възприел гореописаната
фактическата обстановка, като е кредитирал
с доверие твърденията изложени в сведенията на * и *, приложените по
делото материали по административно наказателната преписка- декларация, заповед
за задържане на ** за срок от 24 ч. по реда на ЗМВР, протокол за обиск на лице,
акт №41/26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в
нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. Намерил е, че е налице самопризнание,
направено пред съда. Посочените доказателства и доказателствени средства
първостепенния съд кредитирал изцяло като достоверни, обективни и надеждни
доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав намира, че в производството
пред ПдРС е допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата.
Съобр. чл. 27 т. 2 от ЗООРПСМ, към съставения акт
за административно нарушение по посочения закон се прилагат „писмените
показания на свидетелите на противообществената проява“. Видно от приложения по
делото Акт № 41 от 26.09.2020г. за констатиране на противообществена
проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, свидетелите „в
присъствието на които“ е извършено нарушението са били ** и **. От тези
свидетели на нарушението „писмени
показания“, според изискването на закона, не са приложени. Наличните 2 бр.
„сведения“ от двамата нямат характер на
„ писмени показания“.
Съдът е пропуснал да констатира, че по основните
подлежащи на доказване факти по делото- точния час на извършеното нарушение;
начина, по който са разбрали за него; собствените си възприятия за твърдяното
от тях участие на жалбоподателя в сбиване на феновете на ФК“Левски“,
показанията на двамата свидетели са словесно изразени с пораждаща съмнение идентичност.
Показанията им са идентични в посочените
части, вкл. подредбата на думите. Свидетелите възпроизвеждат наблюдавани от тях
събития съобразно собствените си психо-физически особености, поради което е
практически невъзможно техният словесен изказ да е идентичен, както е в
настоящия случай. ПдРС е следвало да констатира посочените по- горе пороци в
доказателствената дейност от органите на МВР / компетентни съобр. чл. 26 от
ЗООРПСМ/ и да не кредитира изводимото от
„ сведението“ на двамата полицейски служители. Формално заявеното от жалбоподателя пред
съда, че признава фактите, описани в акта за установяване на нарушението, е
единственият подлежащ на възприемане годен източник на доказателства за
фактите, включени в предмета на доказване по делото. Следвало е съдът да констатира, че нарушението не може да се
счита за доказано само и единствено въз основа на обясненията на извършителя
му. Те са изцяло оборени и от
представените пред настоящия съд писмени доказателства- Констативен протокол от датата на спортното
събитие, съставен от **, в качеството му на * за срещата, **- *- домакин и още
едно лице, както и от Доклада на БФС за
проведената футболна среща. В Констативния протокол е отразено наличието на
счупени седалки на стадиона преди
срещата и липса на повреждания на
други съоръжения на стадиона след
това. За инциденти с публиката на отбора- домакин и на гостуващия отбор е
налице информация в Доклада на БФС, но изрично е отразено, че не са нанесени
щети.
Основните подлежащи на доказване факти по делото-
извършените от жалбоподателя действия, описани в акта за установяване на
нарушението, не са доказани. Те са оборени от подлежащите на възприемане
доказателства.
С оглед направения анализ на събраните по делото
доказателства се установява фактическа обстановка различна от приетата от
РС-Пловдив, а именно, че на 26.09.2020г.
на футболната среща ** не е повреждал метални заграждения, служещи за ограда в
източната част от централния терен при сбиване с други фенове на ПФК Левски,
т.е не е налице нарушение на чл.21 т.13 от ЗООРПСМ, което да обуслови налагане
на наказание за извършеното нарушение.
Изложеното обосновава извод, че жалбата като основателна следва да се уважи, а Решение
№260252/27.09.2020г. по АНД № 5957/2020г. по описа на РС-Пловдив като
неправилно следва да се отмени на осн. чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Воден от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №260252/27.09.2020г. по АНД № 5957/2020г. по
описа на Пловдивския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН ***, със снета по делото самоличност, в това на 26.09.2020 г. около 21.30 часа в град
Пловдив, в спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ №2 в кв.
Коматево, по време на провеждане на футболна среща от седми кръг на Първа
професионална футболна лига между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК
„Левски“ София, като посетител на спортното мероприятие, вътре в обособената
зона за феновете на ПФК „Левски“ София да е повреждал метални заграждения,
служещи за ограда в източната част от централния терен при сбиване с други
фенове на ПФК „Левски“ София и го оправдава да е извършил противообществена
проява /спортно хулиганство/ по чл. 21,
т.13 от ЗООРПСМ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: