№ 326
гр. М., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100412 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от РПК „Н.“ – В. против Община В..
Ищецът РПК „Н.“ – В., представлявана от председателя С. Д., твърди в
исковата молба, че е собственик на недвижим имот в гр. В., представляващ част от
имот пл. № 471 – незастроен държавен парцел с площ от 450 кв. м, намиращ се в кв.
46 по плана на гр. В. от 1969 г., а по плана от 1986 г. – парцел ІV в кв. 67, който по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. В. от 2008 г. е част от
два поземлени имота: имот с идентификатор ***.603 с площ 537 кв. м. и съседния
поземлен имот с идентификатор ***.600, ведно с построената в тях търговска сграда с
идентификатор ***.603.2 с площ по КККР от 131 кв. м, а по геодезическо измерване на
място - от 262 кв. м. Правото на собственост върху сградата Кооперацията твърди, че е
придобила от праводателя си ХВК „С.“, сега „С.“ ЕООД - Б., което от своя страна е
собственик на сградата въз основа на отстъпено право на строеж съгласно решение №
41 от 25.08.1983 г. на ОбНС В. и заповед № 314 от 16.11.1983 г. на председателя на ИК
на ОбНС В., одобрена от председателя на Окръжен народен съвет М. /сега М./.
Правото на собственост на Кооперацията върху сградата е удостоверено в констативен
нотариален акт № 489, том ІІ, рег. № 2625, дело № 490/22.11.1999 г. на нотариус О.К..
Строежът на сградата е извършен преди 1991г., поради което и на основание чл. 2, ал.
3 /отм./ от Закона за общинската собственост като собственик на сграда, построена въз
основа на отстъпено право на строеж, Кооперацията е придобила и собствеността
върху недвижимия имот, в който е построена сградата, защото е ползвала сградата и
имота непрекъснато и необезпокоявано.
1
През 1991 г. около 50 кв. м. от сградата са отдадени по наем с решение №
305/04.07.1991 г. на Временния изпълнителен комитет на ОбНС В. първоначално на
Общинска фирма ,,БКС - 4“, а след това на ЕТ „С.“ със собственик Г.Г. В.а, на ЕТ
„Х.Т.“ и на ,,Х.“ ООД със съсобственик Х.Т., с които действия ответната Община
оспорва правото на собственост на ищеца върху сградата. Изложени са твърдения за
предприети от Община В. действия по изменение КККР относно сградата чрез
обособяване на два самостоятелни обекта в нея като заповедта № 18-592-15.01.2021 г.
на Началника на служба ГКК М. за това е обжалвана и е образувано адм. дело № 87/21
г. по описа на Административен съд М..
Ищецът РПК „Н.“ – В. моли да се признае за установено правото на
собственост на кооперацията върху 450 кв. м. площ, включени в ПИ с кратки
идентификатори ***.603 и ***.600, която площ е част от бивш държавен парцела пл.
№ 471, кв. 46 по плана на града от 1969 г., а по плана от 1986 г. е парцел IV, кв. 67,
ведно с построената в тези части търговска сграда с идентификатор ***.603.2 и да се
осъди ответника да предаде владението върху реалните части от поземлените имоти и
частта от сградата от 50 кв. м, която ползва без основание.
Ответникът Община В., представлявана в процеса от адв. Кр. Б., оспрова иска
като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Поддържа, че кооперацията-ищец не е
собственик на сграда с идентификатор ***.603.2 и претендираните 450 кв. м. реална
част от имоти с кратки номера 600 и 603. Оспорва правоприемството между ищцовата
кооперация и ХВК „С.“ –Б., сътоветно К. – В., оспрова процесната сграда да е
построена преди 13 юли 1991 г. със средства на ХВК „С.“ с твърдение, че сградата е
незаконно построена. Оспорва твърдението, че процесните 450 кв. м. представляват
прилежаща част към сграда ***.603.2. Оспорва кооперацията да е владяла част от
същата сграда. Оспроват се и констатациите в нотариален акт № 489/1999 г., с който
ищецът се легитимира като собственик на претендираните имоти.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебнотехнически експертизи.
МОС обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото и
приема за установено следното:
Спорната сграда с идентификатор ***.603.2 представлява павилион с метална
конструкция, построен върху бетонова основа и плосък покрив с покритие от
профилирана ламарина. Площта на сградата е 129,72 кв. м, към нея е построен навес с
метална конструкция с площ 54 кв.м и пристройка с площ 36 кв.м, както е установено
от вещото лице по строително-техническата експертиза. По действащата кадастрална
карта на гр. В. павилионът попада върху имоти с идентификатори ***.600 и ***.603.
За павилиона се съдържат данни в Акт за държавна собственост № 38, съставен
на 16 септември 1983 г. В него е отбелязано, че 450 кв.м от имот пл. № 471 са
2
придобити от държавата по силата на отчуждаване, предоставени са на ОбНС В., а със
заповед № 314/16.11.1983 г. на ОбНС е учредено право на стореж в полза на ХВК „С.“
за строеж на павилион за закуски върху 126 кв.м от имот пл. № 471 в кв. 46 по плана
на гр. В.. Заповед № 314/1983 г. за учредяване правото на строеж не е представена по
делото.
От техническата експертиза се установява, че имот пл. № 471 по плана на гр. В.
от 1969 г. е идентичен с парцел ІV-471 в кв. 67 по плана от 1986 г. По действащата
кадастрална карта имот № 471 попада в имоти с идентификатори ***.600 и ***.603.
Въвеждането на павилиона в експлоатация е било извършено в края на 1983 г.,
както се установява от Протокол за въвеждане в експлоатация. Протоколът не съдържа
дата на съставянето му, но в него е цитирана заповедта, с която е назначена комисията
за въвеждане в експлоатация, и тя е с дата 3 ноември 1983 г., поради това и поради
посочване на годината на приемане – 1983г. без дата, съдът приема, че въвеждането в
експлоатация е станало в края на 1983 г. Документът не съдържа подробно описание
на имота чрез площ и местонахождение, а единствено предназначението: „Хляб-цех-
закуски“.
През 1985 г. е бил съставен Протокол на приемателна комисия за приемане на
обзавеждане в обект Павилон за закуски. В документа е посочено, че инвеститор е
ХВК „С.“, а датата на завършване с приемане на акт обр. 15 е 3 декември 1984 г.
От заключението на вещото лице по строителнотехническата експертиза е
установено, че строителни книжа за изграждането на процесния павилион не са
запазени.
Ищецът се легитимира като собственик на павилиона с констативен нотариален
акт№ 489/22.11.1999 г., удостоверяващ право на собственост върху сграда за
производство на закуски и търговски обект в парцел ІV в кв. 67 по плана на гр. В. с
принадлежащото право на строеж. Основанието за издаване на нотариалния акт е
Заповед № 314/16.11.1983 г.
По делото са разпитани като свидетели Р. П. и А. П., които изнасят данни, че
процесният павилион и бил ползван от РПК „Н.“. П. твърди, че павилонът е бил
изграден от ХВК „С.“ и след това ползван от ищцовата кооперация. Двамата свидетели
са служители на кооперацията от 70-те години на миналия век и добросъвестно
споделят лични впечатления, но показанията им не могат да бъдат годно
доказателствено средство за установяване правото на собственост, нито за
правоприемството между ХВК „С.“ и РПК „Н.“. Правоприемство между юридически
лица и право на собственост върху недвижим имот могат да ее установяват само с
писмени доказателства (освен ако се касае до придобиване по давност, каквото
основание в случая не е наведено).
При така установените факти МОС намира предявения ревандикационен иск по
3
чл. 108 от ЗС за неоснователен, тъй като не е установена активната легитимация на
ищеца.
От акта за държавна собственост, съставен през 1983 г., е видно, че в полза на
ХВК „С.“ е било учредено право на строеж на павилион в имот № 471 по плана на гр.
В. от 1969 г. Правото на строеж е било реализирано и павилионът изграден през 1984
г., каквито данни се съдържат в цитираните протоколи от 1983 г. и 1985 г.
С построяване на павилиона ХВК „С.“ е реализирала правото на строеж и е
придобила собствеността върху сградата. Актът за държавна собственост има
обвързваща доказателствена сила (чл. 179 от ГПК) като официален документ, съставен
от длъжностно лице в кръга на службата му. Доказателствената му сила обаче може
бъде оборена. В случая истинността на акта не е била оспорена, нито са ангажирани
доказателства, които да опровергаят записванията в него, поради което съдът приема,
че павилионът е собственост на ХВК „С.“, придобит в резултат на осъществена
суперфиция. Към момента на съставянето на акта през 1983 г. не е съществувало
разделение на собствеността на общинска, държавна и частна, съществувал е само
режим на държавна и на частна собственост. Имущество държавна собственост е могло
да бъде предоставяно на стопански субекти за управление и стопанисване, както и да
се учредяват ограничени вещни права върху държавна собственост в полза на
стопански субекти. Създаването на такива вещни тежести върху държавни имоти е
подлежало на отразяване в акта за държава собственост съгласно чл. 84 от НДИ
(отменена през 1996г.). Доколкото учредяването на право настроеж в полза на ХВК
„С.“ представлява „промяна в правото на стопанисване и управление“ по смисъла на
цитираната норма, то е надлежно отразено в акта за държавна собственост № 314/1983
г., затова и този запис в акта има доказателствената сила по чл. 179 от ГПК и обвързва
съда.
Ищецът твърди, че притежава този павилион по силата на правоприемство
между него и ХВК „С.“ без да уточнява дали се касае до отделяне на РПК „Н.“ от ХВК
„С.“, до преобразуване на ХВК в РПК или до разделяне с възникване на два правни
субекта. Твърдението за наличие на правоприемство остана недоказано в процеса.
Няма данни за преобразуването на ХВК „С.“ и прехвърляне на имущество от това
стопанско предприятие към ищцовата кооперация. За установяване на
правоприемството ищецът е представил единствено препис от решение от 5 март 1992
г. по фирмено дело № 12/1989 г. на МОС, но от него не могат да се извлекат данни за
правоприемство. Решението е за вписване на реорганизация в самата РПК „Н.“ чрез
прекратяване на стопанско предприятие от нейната структура.
В констативния нотариален акт № 489/1999 г., с който РПК „Н.“ се легитимира
като собственик, нотариусът е вписал Заповед № 314/16.11.1983 г. като документ, от
който е извлякъл данни за придобиване на собствеността. Констативният нотариален
4
акт представлява официален удостоверителен документ и има посочена в чл. 179 ГПК
доказателствена сила. Той се издава от нотариуса в охранително производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост. Констатациите на
нотариуса притежават обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като
ги задължават да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се
изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Тази доказателствена сила важи до доказване на противното и всяко
трето лице, на което той се противопоставя, може да оспорва, че титулярът на
нотариалния акт не е собственик чрез доказване неверността на констатациите на
нотариуса.
С отговора на исковата молба ответната Община е оспорила право на
собственост на РПК „Н.“, а ищецът не представи убедителни доказателства,
потвърждаващи констатациите в нотариален акт № 489/1999 г. В самия нотариален акт
е прието, че собствеността на кооперацията се установява от Заповедта за учредяване
правото на строеж, но тази заповед на първо място липсва, а от косвени доказателства
- вписването в акта за държавна собственост, се установява, че правото на строеж е
било учредено не в полза на ищеца, а на трето лице, за което не се установи да е
праводател на РПК „Н.“. Съдът приема, че е опровергана легитимиращата сила на
констативния нотариален акт.
Ищцовата кооперация не може да се позове на придобиване на сградата по
силата на ЗОбС, който с приемането му през 1996 г. е предвиждал в чл. 2 , ал. 3
(отменена с ДВ бр. 101/2004 г.), че сградите и постройките на кооперативните
организации, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и
прилежащият терен, не са общинска собственост. Тази норма би намерила
приложение, ако ищецът беше установил качеството си на инвеститор, изградил
процесния павилион. Събраните доказателства обаче сочат като такъв ХВК „С.“.
Правото на строеж е ограничено вещно право, което при действалото към
момента на учредяването му законодателство, когато се учредява върху държавен
имот, е възниквало при смесен юридически състав, включващ административен акт и
договор. С изграждане на обекта правото на строеж се трансформира в право на
собственост върху построеното и това право на собственост е част от патримониума на
суперфициарния собственик, независимо кой е изградил обекта. Според акта за
държавна собственост № 38/1983 г. правото на строеж е било учредено в полза на ХВК
„С.“, следователно само този субект е могъл да придобие собствеността върху
изградения павилион в имот № 471.
Вписването на РПК „Н.“ като инвеститор в Протокол за въвеждане в
експлоатация не легитимира кооперацията като собственик. На първо място този
протокол не носи белезите на акт обр. 15 или обр. 16 – актовете, с които се установява
5
съответствието на строежа с одобрените проекти, изпълнение на строителните
изискванията и годността на сградата за ползване, защото не е съставен от държавна
приемателна комисия, а от служители на РПК „Н.“. Документът не съставлява част от
строителните книжа, за да се направи извод след анализ на съдржанието му, че
павилионът е построен от РПК „Н.“.
Следва да се отбележи също, че Заповед № 314 за учредяване правото на строеж
е издадена на 16 ноември 1983 г., а протоколът за въвеждане в експлоатация сочи като
дата на завършване на сторежа 20 септември 1983 г. – преди учредяване на
суперфицията. Това налага извод, че протоколът се отнася до друг обект.
Ако ищецът е построил спорния павилион, то сградата следва да е била
счетоводно отразена като дълготраен материален актив на кооперацията, което пък би
било основание за отписването й като държавна собственост. Няма данни за надлежно
заприходяване на павилиона като имущество на ищеца, а процедура по отписване е
била инициирана от ХВК „С.“, както се установява от приложената с исковата молба
Заповед № 2/04.01.1999 г. на Областния управител на Област М..
Поради това, че РПК „Н.“ не притежава павилион за закуски с идентификатор
***.603.2 по плана на гр. В., не са възникнали и предпоставките да придобие терена,
върху който е построена сградата, поради което искът за собственост върху 450 кв.м
терен, част от имоти с идентификатори ***.600 и ***.603, също е неоснователен.
След като не е установено ищецът да притежава правото на собственост върху
спорния павилион и терена от 450 кв.м, то това е достатъчно за отхвърляне на иска за
собственост по чл. 108 от ЗС. Дали ответникът държи или владее имотите на правно
основание е ирелевантно, защото защита срещу неоснователно държане или владение
може да получи само собственикът.
МОС отхвърля предявения ревандикационен иск на РПК „Н.“ против Община
В. поради липса на доказателства ищецът да е собственик на павилион с
идентификаор ***.603.2 и на 450 кв.м от имоти с идентификатори ***.600 и ***.603.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК РПК „Н.“ - В. следва да плати на Община В.
разноските по водене на делото в размер на 1856,39 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен
от РПК „Н.“ – гр. В., ЕИК ***, представлявана от председателя Ст. Д., против
ОБЩИНА В., представлявана от кмета И.Л., за признаване за установено, че РПК „Н.“
е собственик на павилион с идентификаор ***.603.2 и на 450 кв.м от имоти с
идентификатори ***.600 и ***.603 по КККР на гр. В., и осъждане на Община В. да
6
предаде владението върху частта от 450 кв.м от двата поземлени имота и 50 кв.м. от
сградата.
ОСЪЖДА РПК „Н.“ да плати на ОБЩИНА В. разноски в размер на 1856,39 лв.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
7