РЕШЕНИЕ
№ 3103
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330101682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК , решение по иск.
Ищецът „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД, със седалище и адрес на
управление София, площад Позитано № 5, ЕИК *********, иска от съда да
се осъди Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, областно пътно
управление Пловдив, да му заплати сумата от 214.69 лева, формирана от
главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от
ответника ( вреди от неравности на път от републиканската пътна мрежа -
нарушен асфалт на пътното платно), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба ( 07.02.2022г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Спорад изложеното в исковата молба , между ищцовото дружество и трето
на спора лице имало сключен за периода от 05.04.2021г до 05.04.2022г
договор за застраховка „Каско Избор", обективиран в полица № **********.
С договора бил застрахован риска от щети по лек автомобил „Сеат „,
държавен контролен номер ********** , собственост на сви. С. С.; на дата
19.06.2021г, този автомобил , управляван от собственика си, поподнал в
участък с липсващ асфалт на пътното платно на републикански път ІІІ-667 ,
1
на км. 13+550 м., при което били увредени двете десни гуми на автомобила.
При ищеца била образувана щета с номер ************************, и след
извършен оглед , тя била отстранена , като ищеца изплатил на правоимащия
собственик застрахователно обезщетение в размер от 214.69 лева , с платежно
нареждане от дата 02.07.2021г. С плащането , застрахователят встъпил в
правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата .Тъй като се
твърди , че ответната администрация следва да поддържа в изправност
обществената пътна мрежа на територията на РБългария , то същата била
поканена да заплати на ищеца платеното застрахователно обезщетение . Това
не било направено , и се иска от съда да постанови решение , с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 214.69 лева регресно вземане , ведно
със законовата лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба
( 07.02.2022г. ) до окончателното изплащане на вземането, както и разноските
по производството.
Изложените от ищеца факти сочат на иск с правно основание в чл. 410 от
Кодекса за застраховането. Такъв иск е имплицитно допустим като
осъдителен.
Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с
оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича наличието на договор за застраховка ,
настъпването на вредите , механизма на това настъпване , причинно –
следствена връзка между настъпилото произшествие и вредите , прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат отповедението на
трето на спора лице – водач на автомобила. Моли исковете да се отхвърлят и
да се присъдят направените по делото разноски.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение, че
стойността на вредите на лекия автомобил е 266.21 лева, анай- вероятния
механизъм за настъпването на ПТП е този, описан в исковата молба – лекият
автомобил преминава през място на пътното платно с липсващ асфалт.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава
заключение , че плащането по сключения договор „автокаско” от страна на
третото застраховано лице е постъпило при застрахователя на дата
06.04.2021г., а застрахователното обезщетение в размер на 214.69 лева било
преведено на застрахования с вальор от дата 02.07.2021г.
Искът е допустим , а по същество - основателен. Предпоставките, визирани
2
от чл. 410 ал. 1 от Кодекса на застраховането, са налице.
Има валиден договор за застраховка, като в това отношение съдът
кредитира представената на л. 9 застрахователна полица като годно
доказателство.
Според вещото лице по проведената счетоводна експертиза , вноската по
него е била изплатена изцяло и затова съдът не може да сподели
възражението за ответника , че такъв договор няма: ищеца доказва
съществуването му при условията на пълно доказване.
От самия договор личи, че е бил валиден от дата 05.04.2021г до 05.04.2022г
., тоест, включително и по време на настъпилото на дата 19.06.2021г
произшествие. Доколкото по делото е представена декларация за
настъпването на ПТП , и съдът я кредитира не само заради това , че по делото
няма данни , които да й противоречат, но и заради удостоверението на л. 8 от
делото , с което МВР е удостоверило направеното от собственика на
автомобила на датата 19.06.2021г изявление за настъпването на
произшествието. Затова съдът приема , че има и настъпило на тази дата ПТП .
Това е така включително заради показанията на свид. С., и доколкото този
свидетел няма никакъв личен интерес от изхода на делото , по аргумент от
противното от чл. 172 от ГПК , съдът възприема показанията му като
достоверни. От тях се установява, че на тази дата управлявания от С.
застрахован автомобил преминава/ пропада през липсващ асфалт на пътното
платно, при което са увредени двете десни гуми.
Предвид заключението на ВЛ П., което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено, действителния размер на вредите е по – висок от
изплатеното обезщетение при което искът се явава и доказан и с оглед
размера си.
Представени са и доказателства за изпълнение от страна на застрахователя
на задължението му по договора да обезщети тези вреди в полза на третото
лице, в тази връзка съдът приема за годно доказателство представеното от
ищеца и неоспорено от ответника платежно нареждане.
Следва да се отбележи , че по делото няма данни ответника да е бил
поканен да заплати на ищеца регресното обезщетение ; ответника е изпаднал
в забава едва с връчването на исковата молба, с която е поканен да плати.
Отделно съдът прави извод , че липсващия асфалт се е намирал на път от
3
републиканската пътна мрежа , чиято поддръжка в изправно състояние е
възложено нормативно но ответната администрация. ( чл. 8 и следващите от
Закона за пътищата ). Или има вреди, причинени от вещ, собствена на
ответника, за които има изплатено от застраховател обезщетение. За това
обезщетение застрахователят има според чл. 410 от КЗ право на регрес против
АПИ.
Следователно предпоставките на чл. 410 от кодекса за застраховането са
налице и искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Разноските по делото се понасят от ответната администрация в пълен
размер, предвид изхода на спора, по представен списък, който съответства на
доказателствата за размера на направените разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, поделение Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 22 да заплати на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„
АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК
*********, сумата от 214.69 лева, формирана от главница – регресно вземане
от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от
неравности на път от републиканската пътна мрежа при ПТП на дата
19.06.2021), платена на трето лице по щета № ************************, по
застраховка „каско„ с полица полица № **********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (
07.02.2022г.) до окончателното изплащане на вземането .
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, поделение Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 22 да заплати на ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс
Груп„, със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 ,
ЕИК *********, сумата от 730 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5