Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 11608 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
П.С.П.
е предявил срещу М.В.Р.и Р. България, представлявана от М. на ф. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът твърди, че са
причинени от противоправни действия – изявления на
служители на първия ответник – М.В.Р., в средствата за масова информация, с
които се клевети и набедява ищецът в извършено престъпление. Съдът се е
произнесъл с решение № 7437 от 04.11.2019 г., с което е отхвърлил иска,
предявен срещу М.В.Р.и е прекратил производството по иска, предявен срещу
държавата Р. България чрез министъра на финансите. Решението в прекратителната му част е отменено с определение № 1128 от
08.05.2020 г. по ч.гр.дело № 979/2020 г. на САС и делото е върнато за разглеждане
в тази му част.
П.С.П.
основава иска си на обстоятелството, че на 14.03.2014 г. в предаване по Нова
телевизия „Часът на М.Ц.“ при свързване по телефона с репортер, присъствал на
пресконференция на главния секретар на МВР, при която е имало изявление за на
12 март е подаден сигнал за намерение за стрелба по деца. Ищецът приема това
изявление насочено срещу него и твърди, че то има клеветнически характер и цел
да набеди ищеца, че стреля по деца. На 26.11.2015 г. в предаване „Тази сутрин“
с А.Х., е имало изявление на министъра на вътрешните работи Р.Б.за отправени от ищеца заплахи към училище
и деца, както и за стрелба от ищеца по тях. Ищецът твърди, че изявленията на
горните лица са набедяване на ищеца в престъпление и накърняване на доброто му
име.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, ищецът П.С.П. прави искане до съда да осъди ответника
държавата Р. България, да му заплати солидарно с другия ответник М.В.Р.
следните суми:
1.
Сума от 2 000 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба;
2.
Сума от 986 848 лева мораторна лихва върху сумата по
главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът
държавата Р. България чрез министъра на финансите, оспорва иска със следните
възражения:
-
възражение за неоснователност на иска, поради носене на отговорност от
държавата за причинените от нейните органи вреди само чрез съответния орган,
причинил вредите;
-
възражение за неоснователност на иска, поради липса на „възлагане“ по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД на властнически функции от държавата на съаответните
органи;
-
възражение за недоказаност на противоправно поведение
от страна на органите на МВР.
Искът
срещу държавата чрез министъра на финансите е допустим, с оглед указанията на въззивния съд в този смисъл. Като разгледа спора по
същество и се запозна със събраните по делото доказателства, съдът съобрази
следното:
За
да възникне отговорност на държавата на основание чл. 49 от ЗЗД следва да се
установи твърдяното от ищеца непозволено увреждане, причинено от държавен
служител – извършено противоправно деяние при или по
повод възложеното от държавата на съответния служител работа, настъпили за ищеца вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Като фактически основания за предявяване на исковата
си претенция ищецът сочи изказвания на
главния секретар на МВР С.Л.на 14.03.2014 г., огласени чрез репортаж на Нова
телевизия, и изказване на министъра на вътрешните работи Р.Б.на 26.11.2015 г.в
8:33 ч.в предаване на Бтв „Тази сутрин“с твърдение,
че „тоя човек е заплашвал училище, деца и е стрелял по тях преди това“. Първото
изказване според съда не може да бъде основание за търсене на отговорност от
ответника. По делото не са събрани доказателства за конкретното съдържание на
изказването на главния секретар на МВР С.Л.. В отговор на запитването на съда,
е получено писмо от „Н. б. г.“ АД гр. София, че записът на предаването не се
съхранява, поради изтичане на срока за неговото съхранение. Това прави
невъзможно доказване на достоверността на представената от ищеца разпечатка.
Освен това, изложеното от ищеца изказване е преразказана от репортер на
телевизията част от пресконференция. Това прави невъзможно установяването на
точното съдържание на изказването на главния секретар на МВР.
Не
се установява по безспорен начин и съдържанието на твърдяното от ищеца П.
изказване на Р.Б.на 26.11.2015 г. По искане на съда, е постъпил отговор от „Бтв м.г.“ ЕАД, че не могат да представят поискания запис от
архив, поради изтичане на срока за съхранение. Това прави невъзможно
удостоверяването на точното съдържание на изказването на министър Р.Б.в
цитираното от ищеца предаване. Това съдържание не може да се установи и от
разпита на свидетеля Г.В. пред настоящата инстанция. В показанията на този
свидетел липсва достатъчна конкретизация, от която съдът да направи фактически
извод за твърденията, които са се съдържали в изказването на длъжностното лице
в телевизионното предаване. Сочените като твърдения в приложената от ищеца
отпечатана страница от Интернет съдържат отделни извадени от контекста пасажи и
не могат да бъдат кредитирани като безспорно доказателства за твърденията на
намиралия се в студиото на телевизията събеседник. Поради изложеното съдът
намира, че твърдяното от ищеца противоправно и
вредоносно деяние на длъжностни лица при ответника не е доказано по безспорен
начин. Това обуславя извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу държавата
чрез министъра на финансите иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът
П.С.П. следва да заплати на ответника държавата чрез министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от П.С.П. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Ловеч, срещу държавата Р България чрез министъра на
финансите осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 2 000 000
лева неимуществени вреди, вследствие твърдени изявления на служители на М.В.Р.,
в средствата за масова информация на 14.03.2014 г. и 26.11.2015 г., с твърдение
за клевети и набедяване в извършено престъпление, и за заплащане на мораторна лихва в размер на 986 848 лева за забава от
14.03.2014 г. до окончателното изплащане.
Осъжда П.С.П. да заплати на
държавата Р. Б. чрез м. на ф. юрисконсултски
възнаграждения в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: