РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Павликени, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Административно
наказателно дело № 20234140200285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адвокат С. Л.- ***АК, представляващ по пълномощие Й.
Д. М. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № ***, издаден от ОДМВР
***, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г. /
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 лева /хиляда
лева/ за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство,
довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Отправена е молба за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен. Претендират
се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован чрез адвокат С. Л. от
***АК, с пълномощно по делото, не се явява. Жалбоподателят не се представлява,
поради служебна ангажираност на процесуалния му представител. Постъпило е
писмено становище по същество на делото от последния, видно от което моли
атакувания санкционен акт да бъде изцяло отменен, поради допуснати нарушения на
производствените правила, касателно издаването на електронния фиш, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до погрешно приложение на
материалния закон. Твърди, че неясното и неточно описание в обстоятелствената част
на електронния фиш води до порок при издаването му и затруднява организирането на
защитата на санкционираното лице по отношение на скоростта на движение на МПС-
то, стойността на превишението и размер на глобата.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Обективирано е
възражение за прекомерност на претендираните от жлабоподателя разноски.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице
и съдържа всички изискуеми реквизити обуС.ящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.09.2023 г. в 10:31 ч. в област ***, община ***, път ***, km *** с посока към
град П., при ограничение 90 км/ч, съгласно чл. 13, табл. 1 от Наредба № РД 02-20-2 от
28.08.2018 г. за проектиране на пътища и въз основа на чл. 21, ал. 1 ЗДвП за извън
населено място, лек автомобил марка "Ауди" *** с ДК № *** се движи със скорост от
98 км/ч, установена след приспаднат толеранс в полза на водача. Направена е справка
за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е жалбоподателят Й. Д.
М.. Нарушението е установено с техническо средство AТСС “***”- ***, мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Отчетено е
превишение от 93 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен
участък. Посочената скорост за движение в обстоятелствената част на санкционния акт
е 60 км/ч, като е посочено, че е въведена с пътен знак, за разрешена стойност на
скоростта в електронния фиш е посочена 5 км/ч.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на въззивника М. е наложено административно наказание "глоба" в
размер 1 000, 00 лева /хиляда лева/ на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Санкционния акт е връчен на жалбоподателя на 09.11.2023 г. чрез ССЕВ.
Доколкото в електронния фиш не фигурира информация за срока и реда на неговото
оспорване съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Установява се от писмо с рег. № *** от 12.03.2020 г., с приложено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № ***, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение “***” е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № *** на ***.2010 г. със срок на
валидност до ***.2020 г., като с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за
измерванията след изтичането на срока за валидност на одобрения тип и намиращи се в
употреба след преминат последващ метрологичен контрол с тези системи може да се
извършва контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от приобщения по
делото протокол № *** от проверка на мобилна система за видеоконтрол “***” от
последваща проверка след ремонт на “***/***” техническото средство е преминало
последващ метрологичен контрол към процесния момент и съответства на одобрения
тип.
2
Изяснява се от изисканите по делото справки от директора на Областно пътно
управление ***, относно общинската принадлежност на път ***, km ***, че същият е
републикански път и се намира на територията на община П., че участъкът е прав, с
добра видимост, както и че няма монтирани допълнителни знаци за ограничение на
скоростта, като с оглед чл. 13, табл. 1 от Наредба № РД 02-20-2 от 28.08.2018 г. за
проектиране на пътища максимално допустимата скорост за пътищата III-ти клас е по-
малка или равна на 90 км/ч към ***09.2023 г.
От изисканите заповед № *** г. и протокол от проведено обучение с рег. № *** г.
се установява, че А. Н. Н.- служител на РУ *** е обучен да осъществява контрол на
пътното движение с АТСС тип “***”.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на
съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система вид № ***, заверен
препис на извлечение от ССЕВ, писмо с рег. № *** г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № ***, техническо описание и инструкции за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ***,
справки от МРРБ, Агенция “Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление- ***
с рег. № *** г. и с рег. № *** г., писмо с вх. № *** год. на РУ – ***, ведно с, „Преглед
фиш“, справка относно преминаването на първоначална и проследяващи проверки към
***09.2023 год., протокол от проведено обучение и заверен препис от Заповед на
Директора на ОД на МВР – *** относно възлагане и функционални задължения на
служителя от РУ – *** А. Н. и в частност за осъществяване дейности по обработка на
констатирани нарушения по ЗДвП с автоматизирано техническо средство АТСС "***,
които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонака зателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна
точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189,
ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното
съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
3
вътрешните работи със Заповед № *** г. образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения
електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми
реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т. е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Л. П., което
не е изгубило сила в обсъдената част/, поради което оплаквания за липсата на данни
относно имена, длъжност и подпис и т.н. на издателя са неоснователни и не могат да
доведат до отмяна на електронния фиш.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията,
които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки. Смисълът, вложен от законодателя в израза: "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител", се отнася до действието по издаване на електронния
фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая
винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторни превозно
средство. По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както
и че същото е наказуемо единствено с "глоба". Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията
и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, в която детайлно са уредени условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези
императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОД МВР
***. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят
предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от
09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за
обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради
изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че
органите на МВР имат право да извършват контрол по спазване на правилата за
движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за
видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от
Конституцията на Република България за следене, фотографиране, филмиране,
записване или подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание
или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи,
доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на
личния им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и
4
здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС,
докладчик-съдия Л. П., е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага,
поради различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № ***.2015 г. е предвидено, че стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение /чл. 2, ал. 1/. При осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/. По време на измерване на скоростта
от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането
на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и
контрол за спазване правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за
контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни
документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл.
10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна уредба се налага изводът,
че са налице три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1.) от
статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя или
позиционирани в служебен автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС,
прикрепени към превозно средство в режима на движение. В първите две хипотези по
смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № ***.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС /временно
разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС/ е, че
осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се
извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на установяване на
нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия, по тази причина неговото
присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и заснемане на
нарушението. Полицейският служител- А. Н., експлоатирал АТСС е преминал и
надлежно обучение, видно от представените писмени доказателства.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС-то,
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се
установява, в корелация с доказателствената съвкупност по делото, че към датата на
извършване на констатираното нарушение собственик на превозното средство е
5
именно жалбоподателят Й. М.. Същият не се е възползвал от правото си по чл. 188, ал.
1, изр. 2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно
средство, поради което този съдебен състав намира, че поначало правилно въззивникът
е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Процесното нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 ЗДвП обаче не е безспорно
установено. От разпечатаните показания на техническото средство и приложения
останал писмен доказателствен материал, тъй като изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП/ се установява, че лек автомобил “Ауди” ***, с ДК
№ *** на 30.09.2023 г. в 10:31 часа се движи със скорост от 98 км/ч, установена след
приспаднат толеранс в полза на водача в област ***, община ***, път ***, km *** с
посока към град П. По делото не е спорно, че автомобилът се е управлява от
собственика му Й. М.. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът
към момента на заснемането му е била 98 км/ч. Скоростта е фиксирана със система за
видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в
регистъра за одобрените типове средства за измерване, а нарушението е констатирано
с техническо средство, преминало през надлежна първоначална и последваща
периодична проверка. Що се отнася до толеранса от "3 км/ч", с който е преизчислена
скоростта на движение на засеченото от техническото средство МПС, същият е
определен на база режима за работа, регламентиран за процесното техническо
средство, обективиран в протокола за проверка: "Ако резултатите от измерването са
основания за наказание за нарушение на разпоредената максимална скорост, се вземат
предвид допустимите грешки на уредите за измерване на скоростта в обхвата от +/-3
км/ч за измерени скорости до 100 km/h. ". Доколкото по-горе бяха изброени
законоустановените реквизити на електронния фиш и между тях липсва такъв за
посочване на правилата за изчисляване на толеранс при определяне на наказуемата
скорост, то непосочването му не представлява нарушение. Ограничението обаче в
конкретния пътен участък, в частност път ***, km *** е до 90 км/ч за извън населено
място. Противно от възприетото в електронния фиш на процесния пътен участък
максималната разрешена скорост за движение е по-малка или равна на 90 км/ч. По
делото не са събрани доказателства, че със знак Б-26 е въведено ограничение с пътен
знак на скоростта за движение, а именно 60 км/ч. Напротив категорично от справка на
МРРБ, Агенция “Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление- *** с рег. №
*** г. по делото е установено, че за процесната част на пътния участък- път ***, няма
монтирани допълнителни знаци за ограничение на скоростта, поради което
разрешената такава е по-малко или равна на 90 км/ч., с оглед разпоредбите на чл. 13,
табл. 1 от Наредба № РД 02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища и въз
основа на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ето защо този съдебен състав намира, че твърдяното
нарушение не е осъществено от жалбоподателя, доколко се санкционира управление на
МПС извън населено място, когато движението му е с превишение от минимум 10
км/ч- чл. 182, ал.2, т.1 и сл. ЗДвП, като в конкретния случай превишението е от 8 км/ч.
Несъставомерността на деянието от обективна страна изключва обсъждането на
същото от субективна.
Съдът конкретно отчита, че в електронния фиш следва да са посочени нарушените
нормативни разпоредби, в случая прави впечатление, че в обстоятелствената част на
6
санкционния акт е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, а след това е посочено,
че същата е 5 км/ч, поради което е отчетено превишение на скоростта от 93 км/ч. За
съдебния състав, а и очевидно за жалбоподателя, неясно остава всъщност коя според
АНО е разрешената скорост за движение – 5 км/ч или 60 км/ч, както всъщност по
делото безспорно се установи, че тя е 90 км/ч. На практика обаче жалбоподателят е
санкциониран за превишение с 93 км/ч- видно от посочената санкционна норма в
електронния фиш- чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП като тези
несъответствия, касателно обвинението са толкова съществени, че действително
ограничават флагрантно правото на защита на жалбоподателя, ако всъщност
действително беше нарушил правилата за движение по пътищата.
Последно изложеното, пренесено към конкретния казус, доколкото обуС.я
липсата на възможност да бъде направена еднозначна констатация, при това
изключително на плоскостта на съдържанието на самия атакуван електронен фиш, в
насока какво точно административно нарушение е прието да е извършено и налице ли
е съответствие с възприетото като факти описание на нарушението, на свой ред
утвърждава правния извод на състава, че като оформен и издаден изначално
незаконосъобразно, атакуваният електронен фиш подлежи на отмяна на посоченото
основание.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и че отговорността на
въззивника е ангажирана в разрез с материалния закон, при отсъствието на
неправомерна деятелност.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен фиш е
неправилен и незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде отменен изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично оправеното искане от адвокат С. Л.-
***АК в тази насока. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в
размер на 500,00 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция,
като предвид изхода на делото последният има право на разноски. Релевираното
възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като чл. 63д, ал. 2 ЗАНН препраща в
тази връзка към член 36 от Закон за адвокатурата, въз основа на който е приета
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Член 18, ал. 2 от Наредбата
предвижда, че ако административното наказание е под форма на глоба или
имуществена санкция, минималният размер се определя по реда на член 7, ал. 2 от
същата. Член 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес до 1 000,00 лева
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400, 00 лева. Възражението за
прекомерност на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 500,00 лева е малко над минималния такъв, изчислен по реда на цитираните
по-горе норми и съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради
което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500,00
лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство Серия ***, издаден от ОДМВР ***, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закон за движение по пътищата
на жалбоподателя Й. Д. М., с ЕГН **********, с адрес *** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000,00 лева /хиляда лева/ за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП, като неправилен и
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция на МВР – гр.
*** ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Й. Д. М., с ЕГН **********, с адрес ***
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева /петстотин
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8