№ 3664
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110133470 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 18.03.2022 г., в
състав:
при секретаря моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 33470по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
Предявени са регресни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Дженарали Застраховане АД е предявил кумулативно обективно съединени искове
срещу ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на сумата от 4863.60 лв., тъй като е обезпечило
деликтната отговорност на виновния за настъпване от процесното ПТП на 10.02.2016г..,
имуществени вреди, които са били репарирани от ищеца по договор за имуществено
застраховане с увреденото лице, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба –10.06.2021г. до окончателното й заплащане.
Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 1482.17 лв., начислена за периода
10.06.2018 г. до 10.06.2021 г.
Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва фактите, сочени от ищеца като
правопораждащи елементи от спорния фактическия състав, а именно не оспорва
твърдението на ищеца, че процесното застрахователно събитие е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на застрахован при ответника водач.
Не оспорва и твърдението на ищеца, че в полза на увреденото лице, застраховано по
1
договор за имуществена застраховка, сключен с ищеца, последният е заплатил в полза на
увреденото лице застрахователно обезщетение.
Ответникът твърди, че претендираната от ищеца сума надвишава стойността на
регресното вземане на ищеца към ответното дружество.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Основателността на претенцията, предявена на основание чл. 411 КЗ КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало
действително правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”.
По делото не съществува спор, а и от от представените по делото доказателства се
установява, че във връзка с уведомлението за настъпилото на 10.02.2016г ПТП с участието
на лек автомобил, обект на сключен с ответника договор за задължителна гражданска
отговорност на автомоболистите и автомобил, обект на сключен с ищеца -Застрахователно
договор за имуществена застраховка „Каско“, при последния е образувана ликвидационна
преписка № 266969/2016
С платежно нареждане от 13.06.2016 г. ищецът е заплатил в полза на дружеството,
извършило ремонтните дейности застрахователно обезщетение в размер на 28896.01 лв..
По делото не съществува спор, че обичайните разноски, понесени от ищеца във
връзка с образуване на настоящата ликвидационна преписка възлизат на сумата от 15 лв.
По делото е назначена САТЕ, в изготвеното заключение от която, което съдът
кредитира като обективно, вярно и компетентно, съгласно което действителната стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането възлиза на сумата от 42239лв., а
стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество, определена на база
средни пазарни цени, калкулирана на база двата варианти /вариантът по първоначалната
експертиза, съгласно който тази стойност възлиза на сумата от 28 918.84 лв. и вариантът по
допълнителната експертиза, съгласно който описаната стойност се равнява на сумата от
25556.80 лв./ не надхвърля 70% от действителната стойност на увреденото имущество, т.е. в
случая не е налице тотална щета по смисъла на КЗ.
Съдът е поставил този въпрос за изследване на вещото лице, доколкото установяване
на обстоятелството „налице ли е тотална щета“ по смисъла на закона е служебно
задължение на съда, съгласно разясненията, дадени в Определение № 392 от 19.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК. Съгласно тези разяснения „поначало установяването
2
на размера на доказания по основание иск е служебно задължение на съда /арг. от чл. 162
ГПК/, което се проявява, когато страните не са ангажирали нужните доказателства.
Спадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно
обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, за чието спазване съдът следи. Не се касае за насрещно вземане, поради което
правилата за предявяване на възражение за прихващане не са приложими и не е необходимо
предварително уточняване на броя, вида и стойността на запазените части на погиналия
застрахован автомобил“
Съгласно заключенията от САТЕ като формиращ елемент от стойността на
заплатената от ищеца сума по процесната ликвидационна преписка е включена стойността
на сумата, заплатена във връзка с подмяната на 6 броя двойни седалки и 2 броя единични
седалки.
Н откритото съдебно заседание, проведено по делото на 26.11.2021 г.,. вещото лице
изясни следното, а именно : „Значи ударът е в ето тази задна част. При този удар, при всички
случаи някои от седалките ще са увредени. При удара на задната част, седалките
непосредствено пред задните врати ще бъдат увредени категорично, Те са шест двойни
седалки и две единични. Така, че шест двойни са дванадесет и две единични, четиринадесет.
Оспорват за няколко седалки. Защо?! Защото има една снимка на страница 35 от делото са
показани седалките, снимано отпред срещу тях като от тази снимка по никакъв начин не
може да се установи какво е увреждането. Две двойни седалки категорично могат да бъдат
увредени в задната част на превозното средство. Другите четири двойни са снимани на лист
29 от делото, задна част като се вижда, че разстоянието между тях е нормално и не се вижда
какво е било увредено. При такова разстояние от самия удар може нещо да е изкривено по
механизмите, но какво точно няма как да Ви кажа. Написали са в описа за подмяна на
всичките. Не може да се установи категорично“.
С оглед обстоятелството, че в процедурата по изслушването му, проведена в откритото
съдебно заседание на 26.11.2021 г. , вещото лице изрично категорично заяви, че в резултат
на удара са настъпили увреждания на двете двойни седалки, намиращи се пред задните
врати, като вещото лице заяви, че не може да заяви категорично, че са настъпили
увреждания на останалите четири двойни седалки, две единични седалки, тъй като не е
видно от снимковия материал и от друго доказателство, което е представено по делото, не
може да даде категорично заключение какво е увреждането, дали това увреждане на тези
седалки е довело до пораждане на необходимост за тяхната подмяна, с оглед изискване за
специални знания по смисъла на чл. 195 от ГПК, съдът постави допълнителна задача на
вещото лице, която да даде заключение за това „Какъв е размерът на обезщетението за
възстановяване на двете двойни седалки пред задните врати, за което се даде категорично
заключение, че са увредени от удара?“ и „Какъв е размерът на цялата възстановителна
стойност, формиран като сбор от размера на обезщетението за двете двойни седалки и
останалите увреждания?“.
Съгласно заключението от допълнителната САТЕ, а и съгласно изявленията на вещото
3
лице, дадени в процедурата по изслушването му в о.с.з от 18.03.2022 г. „Общата стойност с
всички седалки е 28 918,84 лева. Само тези, които се вижда, че са увредени и които се
вижда, че са в причинно-следствена връзка, стойността на вредите е 25 556,80 лева. От
снимковия материал не са вижда да се увредени. Да, може да се увредят, но на
снимките не се вижда да са увредени. Виждаме, че са здрави и не виждаме какво им е
увредено. Така, че ако се вземе предвид всички по делото доказателства, включително
снимковия материал, то стойността на вредите е 25 556,80 лева, така както е по
допълнително заключение“.
С оглед изявленията на вещото лице съдът намира, че по делото ищецът не установи
при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че цялата заплатена от него
сума от 28896.01 лв.. е във връзка с настъпване на процесното ПТП, тъй като тази сума
включва възстановителната стойност на общо 6 броя двойни седалки и 2 броя единични
седалки /общо 14 броя седалки – 6х2+двойни 2 единични/, а от заключението от САТЕ и
изявленията на вещото лице в о.с.з. от 18.03.2022 г. се установи, че в причинно –следствена
връзка с настъпване на процесното ПТП е увреждането единствено на 2 двойни седалки
/общо 4 седалки/, за останалите 4 двойни и две единични вещото лице в о.с.з. от 18.03.2022
г. заяви, че „от снимковия материал не са вижда да се увредени. Да, може да се увредят,
но на снимките не се вижда да са увредени. Виждаме, че са здрави и не виждаме какво
им е увредено.“
Ето защо съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че от процесното ПТП са увредени двете двойни задни седалки, като
съгласно заключението от допълнителната САТЕ, ако единствено тяхната възстановителна
стойност, включваща разходи за подмяната им с нови и разходи за полагане на труд по
демонтажа им, монтажа на новите детайли и възстановяване на увредените детайли, се
включи като формиращ елемент от общата възстановителна стойност, то последната ще се
равнява на сумата от 25556.80 лв. с ДДС.
. По делото не съществува спор, че обичайните разноски, понесени от ищеца във
връзка с образуване на настоящата ликвидационна преписка възлизат на сумата от 15 лв.
Ето защо съдът приема, че регресното право на ищеца е възникнало до сумата от
25571.8 лв.,/ 25556.80 лв. с ДДС. +15 лв. ликвидационни разноски/, като с оглед
установеното по делото погасяване на процесното вземане чрез плащане до сумата от
24047.41лв., направено от ответното дружество, искът с правно основание чл. 411 КЗ
следва да се уважи за сумата от 1524.39 лв. и да се отхвърли за разликата до целия
претендиран размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Регресното право на застрахователното дружество, което е заплатило
застрахователно обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става
изискуемо в момента на заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като това
задължение не е срочно, поради което по отношение на застрахователя по застраховка
„Каско” застрахователят по застраховка „ГО”, на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД изпада в забава
4
едва след получаване на покана (в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 178/21.10.2009
г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на
ВКС, ІІ ТО).
По делото е представено писмо-покана от ищеца до ответника, като същата е
получена от ответника на 12.07.2016 г.. /л. 45 от делото/, т.е. падежът за заплащане на
регресното обезщетение е настъпил в период, предшестващ времето, за което се претендира
вземането за мораторна лихва.
Лихвата, начислена върху сумата от 1524.39 лв. за периода от 10.06.2018 г. до
10.06.2021 г., е в размер на 597.52 лв., като искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за
този размер и да се отхвърля за разликата до целия претендиран размер.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от
168.53 лв.
В полза на ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъдят
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 116.40 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС на основание чл. 77 ГПК
депозит за допълнителна САТЕ в размер от 166.40 лв. ., а ответникът да заплати в полза на
СРС на основание чл. 77 ГПК депозит за допълнителна САТЕ в размер от 83.59лв.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗAД „О.З.“ АД, 0, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „0”
№ 7, ет. 5 да заплати на „Д.З.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „0“
№ 68, 0, по иска с правно основание чл. 411 КЗ сумата 1524.39 лв., представляваща
регресно вземане по образувана при Д.З.“ АД застрахователна преписка, назована „щета №
№ 266969/2016“, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на
исковата молба – 10.06.2021 г.,.. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до целия претендиран размер от 4863.6 лв.; да заплати по иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД, сумата от 597.52 лв., представляваща мораторна лихва., начислена за периода
10.06.2016 г. до 10.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до целия претендиран
размер от 1482.17 лв., ., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 116.40 лв.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „0“ № 68, 0,
да заплати на ЗAД „О.З.“ АД, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „0”
№ 7, ет. 5 разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
116.40 лв.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „0“ № 68, 0
5
да заплати по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК депозит за допълнителна САТЕ в
размер от 166.40 лв.
ОСЪЖДА ЗAД „О.З.“ АД, ЕИК 0, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 77
ГПК депозит за допълнителна САТЕ в размер от 83.59лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6