Решение по дело №2437/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4609
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20221110202437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4609
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯВДН
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯВДН Административно наказателно дело №
20221110202437 по описа за 2022 година

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ************** с ЕИК ---------, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „****“ № 55, офис 1, представлявано
от управителя си ПЦЦ, срещу наказателно постановление № НП-249 от
02.09.2021 г., издадено от Даниела Миланова-Горчева - заместник-
председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 114, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор
на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове
(наричана по-долу Наредбата) и на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 лева.
В жалбата е споделено виждането, че наказателното постановление
страда от процесуална и материална незаконосъобразност, което е
1
провокирало наказаното лице да отправи молба за цялостната му отмяна. На
първо място се твърди, че изложената фактическа обстановка не отговаряла
на действителността. Към момента на осъществяване на проверката
процесният уред, представляващ газов фритюрник, работещ с пропан-бутан,
не бил в експлоатация, като противната констатация не се подкрепяла с
необходимите доказателства. Непосредствено след проверката дружеството
преустановило осъществяването на търговската си дейност на обекта с цел
привеждане на използваните уреди в съответствие с изискванията за
техническа изправност. Предвид наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, определеният размер на санкцията не отговарял на
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същевременно жалбоподателят релевира
довод за недоказаност на вменената му вина. Допуснато било нарушение и на
императивните правила на чл. 34 от ЗАНН, определящи давностните срокове,
приложими в процедурата по налагане на административно наказание, тъй
като НП било антидатирано, а посочената в него дата-фиктивна. При
развиване на горните съображения, жалбоподателят е отправил искане за
отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – за изменение
размера на наложената с него имуществена санкция или за квалифициране на
разглеждания случай като маловажен.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не изпраща свой представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за провеждането на откритото
съдебно заседание, не се представлява и не ангажира становище по същество
на делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с депозиран в деловодството на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор сигнал с рег. № 80-03-59/20.04.2021 г., на
29.04.2021 г. контролните органи от ДАМТН извършили проверка на
основание чл. 200, т. 4 от Наредбата в заведение за бързо хранене 11111,
находящо се на адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 58-60,
стопанисвано от жалбоподателя ************** с ЕИК ---------. В хода на
проверката се достигнало до заключението, че на територията на търговския
2
обект бил монтиран и поставен в режим на експлоатация газов уред марка
„Fagor” със сериен № ********** тип „фритюрник“, захранван с пропан-
бутан, който не бил регистриран по надлежния ред от органите за технически
надзор. Служителите на ДАМТН установили, че към момента на
осъществяване на проверката посоченият газов уред бил включен и се
използвал за приготвяне на храна, като се наблюдавало горене. Констатирано
било още, че върху газовия уред не бил поставен стикер от лицензирано лице,
който да удостовери успешното му преминаване през технически преглед.
Проверяващите поискали от представителя на дружеството, стопанисващо
обекта, да им представи акт за първоначален технически преглед, както и
ревизионна книга на газовия уред, по който ред да се провери дали
въпросният уред е регистриран от лицензирано лице и е преминал
необходимия технически преглед, но такива така и не били предявени.
Горните констатации били вписани в изготвения на място лист за проверка на
заведения за обществени хранене и хотели, използващи СПО от 29.04.2021 г.
С издаването на заповеди на управителите на ************** било
разпоредено да се спре експлоатацията на газов уред марка „Fagor” със
сериен № ********** докато същото не бъде регистрирано от орган за
технически надзор и не му бъде извършен преглед, при който да се установи,
че същото е годно за безопасна експлоатация.
При горните констатации свидетелят М. К. П. на длъжност „главен
инспектор“ в Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор
„Западна Централна България“ при ДАМТН съставил АУАН № АН-
178/07.06.2021 г. срещу ************** с ЕИК --------- за нарушение на чл.
114, ал. 2, т. 1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени
въглеводородни газове. Актът бил изготвен в присъствието на двама
свидетели и на законно представляващо дружеството лице.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева. за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 114, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля П.,
3
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите способстват за изясняването
на описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на свидетеля П., който
е и съставител на АУАН, като събраните в хода на разпита му гласни
доказателства намират подкрепа и в наличните писмени доказателства и
изясняват в пълна степен фактите от значение по делото. Особено значими за
еднозначното и непротиворечиво разкриване на обективната истина от гледна
точка на фактологията по делото са показанията на изслушания свидетел в
частта им, с която е дадено описание на търговския обект и заварената
ситуация при осъществяване на проверката, режимът на функциониране на
газовия уред и липсата на необходимите съпровождащи го документи.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок и съдържа
изискуемите по закон реквизити, поради което е редовна и процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са
съставени от материално и териториално компетентни органи, видно от чл.
54, ал. 1 от ЗТИП относно актосъставителя и чл. 54, ал. 2 от ЗТИП и заповед
№ А-405/19.07.2021 г. на председателя на ДАМТН. Същите отговарят по
форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН,
констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, а по сходен начин – и в наказателното
постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния
закон, надлежно връчени са на нарушителя чрез лице, разполагащо с
4
представителна власт по отношение на юридическото лице, с оглед
гарантиране на неговите права. Нарушението е достатъчно точно и ясно
описано, като в актовете са посочени и доказателствата, въз основа на които
проверяващите органи са обосновали извършването на административното
нарушение.
Воден от горното съдът намира, че административнонаказващият орган
не е допуснал нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление. За да е налице съществено
процесуално нарушение, то следва действително за нарушителя да не може да
стане ясно от съдържанието на акта и съответно наказателното
постановление, за какво именно негово поведение бива санкциониран и въз
основа на коя правна норма.
По същество на делото съдът счита, че от събраните доказателства
следва категоричният извод за изпълване на състава на административното
нарушение по чл. 114, ал. 2, т. 1 от Наредбата за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за
втечнени въглеводородни газове, за което в случая законосъобразно и
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
**************, в качеството му на ползвател на газови съоръжения и
инсталации, който дефинитивната разпоредба на § 1, т. 9 от ДР на ЗТИП
определя като „собственик или всяко физическо или юридическо лице, което
ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго
правно основание“. От приложения по делото лист за проверка на заведения
за обществено хранене и хотели, използващи СПО, неизменно се установява,
че обект на проверката е било заведение за бързо хранене, находящо се на
адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 58-60, стопанисвано от ползвателя
**************. Именно поради това, санкционираното юридическо лице се
явява адресат на разпоредбата, под чиято правна конструкция е субсумирано
поведението му. Последното се изразява в пускането в експлоатацията на
газово съоръжение/инсталация, което не е било регистрирани пред органите
за технически надзор. Използвания в процеса на работа в обекта газов уред
представлява фритюрник марка „Fagor” със сериен № **********, захранван
с пропан-бутан, който съобразно техническите си характеристики попада в
обхвата на чл. 32, ал. 1 от ЗТИП, където е дадено изчерпателно изброяване на
съоръженията с повишена опасност: „котли, съдове, работещи под налягане,
5
тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и
инсталации за втечнени въглеводородни газове, преносни и разпределителни
газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ, ацетиленови
уредби, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, асансьори, повдигателни
съоръжения, въжени линии и ски влекове с технически характеристики и
параметри, определени с наредбите по чл. 31 от ЗТИП“. Стриктното
съблюдаване на всяко едно от задълженията, инкорпорирани в разпоредбата
на чл. 114, ал. 2 от Наредбата е предпоставка за осигуряването на безопасна и
безаварийна експлоатация на газовите съоръжения и инсталации, особено
когато става въпрос за обекти с обществено предназначение. Съдът приема за
обективно установено, че процесният уред е бил поставен в експлоатация,
като същият е бил използван за приготвяне на хранителни продукти в готов
вид. За режима му на работа свидетелстват показанията на актосъставителя,
който лично е възприел факта, че уредът е бил включен и използван по
предназначението си. Установено е също, че върху газовото съоръжение не е
бил поставен стикер за премината проверка, като не са били представени и
ревизионни книги и акт за първоначален технически преглед. От тук следва
единственият логичен извод, че газовият уред не е бил регистриран пред
органите за технически надзор и е бил използван в работния процес на
търговския обект в разрез с изискванията на Наредбата, свързани с
необходимата техническа документация.
Административнонаказващият орган е извършил закономерна и
правилна преценка за приложението на санкционната разпоредба на чл. 55,
ал. 2 от ЗТИП, която предвижда за нарушения на наредбите по прилагането на
закона да се налага наказание глоба или имуществена санкция от 100 до 2000
лв. Съдът намира обаче, че е извършена неправилна и необоснована
преценката на вида и тежестта на нарушението, което е продиктувало при
индивидуализацията на наказанието последното да се определи в размер на
минималния, а именно – 500 лв., който се явява прекомерен спрямо
установените по делото обстоятелства. Не са събрани и представени данни за
извършени от дружеството предходни нарушения от същия тип, а отразените
в листа за проверка несъответствия, свързани с липсата на регистрация и на
други газови уреди и съоръжения, не следва да бъдат отчитани в
разглеждания случай, доколкото не се установява по категоричен и несъмнен
начин по тях да са наложени санкции с влезли в сила наказателни
6
постановления. При липса и на други отегчаващи отговорността на
юридическото лице обстоятелства, съдът счита, че АНО е следвало да
определи наказание в съответствие със законоустановения минимум. Поради
това, наказателното постановление следва да бъде изменено и размерът на
наказанието да се редуцира до 100 лева, доколкото санкция в минимален
размер би постигнала целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН, а именно се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданското
общество.
По отношение преценката за маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН съдът намира, че следва да се съобразят разпоредбите на чл. 11
от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение,
за което е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като
„маловажен случай”. В конкретния случай не са събрани доказателства, които
да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниската степен на обществена
опасност на конкретно извършеното административно нарушение, доколкото
дружеството е пуснало е в експлоатация газово съоръжение, което не е било
регистрирано пред органите за технически надзор. Деянието се отличава с
привичната си степен на обществена опасност от съответния вид, доколкото
се касае за нарушение на правила за обществена безопасност, неизпълнението
на които би могло да доведе до възникването на особено голям вредоносен
резултат. Съдът отчита последващите действия, предприети от страна на
дружеството във връзка с преустановяване на работния процес в обекта за
обществено хранене, но отдава същите не на проявена самоинициатива по
привеждане на използваното оборудване в съответствие с техническите
изисквания на закона, а на изрично дадените му указания със заповедите на
началник отдел „ИДТН – Западна Централна България“, които като
индивидуални административни актове са проявили задължителното си
действие касателно изваждането на газовия уред от експлоатация до
провеждането на технически преглед. От друга страна, предприетите от
представителите на дружеството действия, изразили се в сключване на
договор за технически надзор на СПО, изготвяне на ревизионни книги на
СПО и извършване на технически преглед на СПО, не са от естество да
укажат снижаване обществената опасност на процесното деяние, тъй като
7
представената документация се отнася за съоръжения с повишена опасност,
различни както по индивидуализиращи белези, така и по търговски обект на
експлоатация, от това, индивидуализирано в атакуваното наказателно
постановление - газов фритюрник марка "Fagor” със сериен № **********,
като по отношение на последното не са представени никакви доказателства на
по-късен етап да е преминал технически преглед и да е бил регистриран пред
органите за технически надзор.
При законосъобразно проведеното административнонаказателно
производство без допуснати в хода му съществени по характера си
процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, но
при прекомерност на наложеното наказание с оглед необоснованото му
определяне в размер надвишаващ минималния установен от закона, съдът
приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция до 100 лева, и
потвърдено в останалата си част като законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-249 от 02.09.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 114, ал. 2, т. 1 от Наредбата за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за
втечнени въглеводородни газове и на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП на
************** с ЕИК --------- е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 100 /сто/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
8
НПК

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9