РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300500844 по описа за 2023 година
-
Обжалвано е решение № 3543/31.10.2022г. на Пловдивския районен съд VIIІ
ми
гр. с. постановено по гр. д. № 17973/21г., поправено с Решение № 686/17.02.2023г.
по реда на чл. 247 от ГПК по описа на същия съд, с което се отхвърлят предявените от
Н. Н. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. И. Н., против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 65 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие от претърпяна
от ищеца на 01.09.2019г., зтрудова злополука, заедно със законната лихва върху тази
сума за периода от датата на увреждането – 01.09.2019 г., като неоснователни и
недоказани.
Жалбодатеят Н. Н. С. моли съда да отмени решението на районния съд и
постанови акт, с който уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***счита жалбата
за неоснователна и моли съда да я отхвърли. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване и за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач – ЗК „Уника“ АД не взема становище във въззивното
1
производство, а пред районния съд изразява становище, че предявения иск е
неоснователен.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че към 01.09.2019г. Н. Н. С. е работел по трудов договор за
неопределено време на длъжност „***” в „Електроразпределение Юг” ЕАД, а това се
установява и от приложеното лично трудово досие на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля К. се установява, че през септември 2019г. заедно с
Н. С. са посетили адрес в с. ***, за да отстранят авария. За установяване на причината
за аварията се наложило да се премине през покрива на къщата, за да се проследи
захранването от конзолата до електромера. Свидетелят застанал до електрическото
табло, а Н. С. се качил на покрива, за да извърши необходимата проверка, но в този
момент чул как нещо изпукало и видял колегата си паднал долу до стълбите. Оказал му
помощ с каквото може, понеже видял, че е ударен. След падането С. не бил в
състояние да продължи работата и бил заменен от другия разпитан по делото свидетел
Г., а С. бил закаран в болница. След съответното лечение на 31.08.21г. е издадено
Експертно решение, с което ТЕЛК е определила 50% трайно намалена
работоспособност за една година.
От представената медицинска документация и заключението на съдебно –
медицинската експертиза с вещо лице д-р М., което съдът кредитира като компетентно
изготвено и непротиворечащо на останалите събрани по делото доказателства се
установява, че при този инцидент на жалбоподателя е било причинено счупване на таза
и по – конкретно на кръстцовата кост, както и на два гръдни прешлена, които са по –
късно диагностицирани, но според д-р М. е напълно възможно фрактурите на
прешлените да се диагностицират в един по – късен момент, тъй като пациентът се е
оплаквал от билки по цялото тяло, като най – силните са били тези, в областта на таза и
това е най – вероятната причина да не се търсят още увредени кости.
Спорният по делото въпрос е дали инцидентът, възникнал на 01.09.19г., при
който въззивникът е получил счупване на тазови кости и гръдни прешлени, може да се
квалифицира като трудова злополука, доколкото не е съставен акт за установяване на
трудова злополука.
Налице е съдебна практика (Р. 205/08.10.18г. По гр. д. № 5039/17г. на ВКС, IV г.
о.; Р. 235/30.10.14г. по гр. д. № 2330/14г. на ВКС, III г. о. и други), според която
неиздаването на индивидуален административен акт, установяващ наличието на
трудова злополука е пречка за уважаване на иск по чл. 200, ал.1 от КТ и не се допуска
инцидентно установяване на характера на злополуката в исковото производство,
образувано по претенция за обезщетяване на вредите от нея. В настоящия казус обаче
следва да се прецени налице ли е изключението в хипотезата по чл. 7, ал.2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
2
злополуки. За отговора на този въпрос следва да се има предвид, че нормата на чл. 60
от КСО задължава работодателя и съответно дава възможност на пострадалия да се
снабди с акт за трудова злополука, ако се касае за злополука с повече от трима
пострадали работници, от която е настъпила инвалидност или смърт или може да се
очаква настъпването им. В разглеждания случай се поставя въпроса възможно ли е
било да се очаква инвалидизирането на Н. С. след падането му от по покрива на
къщата. Тук следва да се посочи, че в първото от цитираните по – горе съдебни
решения е указано, че макар в КСО да няма легална дефиниция на термина
инвалидност, от нормата на чл. 72 от същия кодекс следва, че такава е налице при 50%
или повече от 50 % трайно намалена работоспособност.
Като се има предвид посоченото в амбулаторния лист, издаден на 15.10.2019г.,
че пациентът трябва да спазва постелен режим за период от два месеца и
необходимостта от рехабилитация, многократното удължаване на временната му
нетрудоспособност, във връзка с по – късното му диагностициране на счупване на
прешлени – вж. абм. лист от 03.02.2020г. обосновават извода, че непосредствено след
датата на претърпените от въззивника наранявания е било напълно възможно да се
очаква инвалидизирането му и това да е основание за открИ.е на производство по
разследване на злополуката по реда на чл. 7, ал.2, изр. второ от НУРРОТЗ.
Следователно, налице е било задължение на органа по чл. 7, ал.1 от посочената
наредба да открие производство по разследване на злополуката, което не е сторено.
Ето защо, е допустимо в настоящето производство да се установи характера на
процесната злополука.
От показанията на разпитаните свидетели К. и Г., се установява, че при
отстраняване на авария в с. ***С. се качил на покрива на къщата, за да огледа
състоянието на електрическите проводници, но е стъпил върху етернитова плоскост,
която се е пропукала и той е паднал през покривната конструкция, като е получил
посочените вече наранявания. Следователно, злополуката е причинена при изпълнение
на трудовите му задължения като *** в „Електроразпределение Юг” ЕАД и затова
причиненото увреждане на 01.09.19г. е в резултат на трудова злополука.
Този извод прави предявените искове доказани по основание, но за техния
размер следва да се обсъди възражението за съпричиняване от страна пострадалия.
От приетото по делото заключение на съдебно техническа експертиза по
безопасност на труда с вещо лице инж. К. се установява, че С. не е предприел
подходящ метод за обезопасяване при работа на височина и не е използвал личните
предпазни средства – предпазен колан, стълба или помощни средства като е подценил
опасностите при работа на височина. Тези констатации на вещото лице обаче не дават
отговор на въпроса какви конкретни предпазни средства и по какъв начин е трябвало
да използва жалбоподателят, при движението си по покривната конструкция на
3
къщата, от която е паднал. Затова настоящият съдебен състав приема, че единствената
небрежност, която въззивникът е допуснал се изразява в това, че не е проверил и
преценил съобразно конкретните условия дали участъкът от покрива, по който се
налага да се придвижи ще понесе тежестта на тялото му като огледа покривното
покритие, ако се налага и от обратната му страна, понеже покрива на къщата не е
предназначен за преминаването на хора през него. Доколкото по делото няма данни
покривното покритие да е съдържало видими пролуки или друго белези, които
очевидно да сочат към възможно пропадане при преминаване, относителното значение
на проявеното съпричиняване от страна на работника съдът оценява на 20%.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
заключението на съдебно – медицинската експертиза с вещо лице д-р М., от което се
установява, че С. за счупването на кръстцовата му кост е следвало да спазва постелен
режим за период от два месеца, след което се е придвижвал с помощни средства –
патерици и бастун, както и това, че на 03.02.20г. е диагностициран със счупени пети и
девети гръдни прешлени, които фрактури вещото лице счита, че са причинени при
инцидента от 01.09.19г., понеже няма данни през периода до открИ.ето им да се налице
данни за друга травма, от която да са причинени. Болките са били продължителни и
продължават и към момента на изготвяне на експертизата. Тези наранявания безспорно
създават неудобства в ежедневието, а и прогнозата за пълното възстановяване и
отшумяване на болката са неблагоприятни. Ето защо съдът намира, че справедливият
размер за обезщетяване на така претърпените от С. неимуществени вреди възлиза на
50 000лв. Това обезщетение следва да се намали с констатираното съпричиняване от
20%, която прави обезщетение в размер на 40 000лв. дължимо със законна лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съразмерно на уважената част от иска на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 1845лв. като съдът счита, че възражението на въззиваемото
дружество за прекомерност на разноските е неоснователно предвид материалния
интерес, спрямо който адвокатсокто възнаграждение е под предвидения минимум в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал.2, т.4.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете жалбоподателят следва да заплати
на възизваемото дружество сумата 311.85лв. (710лв. по списъка с разноски представен
на л. 381 от делото на районния съд и 100лв. юрисконсултско възнаграждние във
въззивното производство или общо 810лв.)
Изложеното налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени
стави в частта, с която иска е отхвърлен до размера от 40 000лв. както и изцяло в частта
за разноските, като в останалата част – за разликата до пълния претендиран в размер от
65 000лв. решението ще се потвърди.
С оглед уважената част от иска работодателят следва да заплати държавна такса
4
в размер на 1 600лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ми
ОТМЕНЯ решение № 3543/31.10.2022г. на Пловдивския районен съд VIIІ гр.
с. постановено по гр. д. № 17973/21г. поправено с Решение № 686/17.02.2023г. по реда
на чл. 247 от ГПК по описа на същия съд в частта, с която се отхвърлят предявените от
Н. Н. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. И. Н., против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение до размера от 40 000 лева, представляваща
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие от претърпяна
от ищеца на 01.09.2019 г., трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази
сума за периода от датата на увреждането – 01.09.2019 г., като неоснователни и
недоказани, както и в частта, с която се ОСЪЖДА Н. Н. С., с посочените ЕГН, адрес и
съдебен адрес, да заплати на “Електроразпределение Юг” ЕАД, с посочените ЕИК и
седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото в
размер на 350 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Н. Н. С., ЕГН **********, от
***, със съдебен адрес: ***, адв. И. Н. сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие от претърпяна на 01.09.2019г., трудова злополука, заедно със
законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането – 01.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 845 (хиляда осемстотин
четиридесет и пет) лева разноски, а по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3543/31.10.2022г. на Пловдивския районен съд
-ми
VIIІ гр. с. постановено по гр. д. № 17973/21г. поправено с Решение №
686/17.02.2023г. по реда на чл. 247 от ГПК по описа на същия съд в частта, с която се
отхвърлят предявените от Н. Н. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
адв. И. Н., против „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществените
вреди в следствие на претърпяна от ищеца на 01.09.2019г. трудова злополука,
изразяващи се в болки и страдания, за разликата от 40 000.01лв. до пълния претендиран
размер от 65 000лв, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на
5
увреждането – 01.09.2019 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. И. Н.
да заплати на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата 311.85 (триста и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки)
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6