Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4367 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.08.2018 г. по гр.д. № 47110/2015
г., СРС, ІІ ГО, 52 състав е осъдил “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.11, във връзка с чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ/отм./ сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпване на ПТП от
10.11.2013г., ведно със законната лихва, върху сумата от датата на събитието-
10.11.2013г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над уважения размер до пълния предявен
размер от 14 000 лева и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 237,50 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно
уважената част от иска. Осъдил е Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Г.Ф.,
ЕИК *******, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3, във връзка с ал.8 от ГПК сумата 300
лева, представляваща
разноски по производството, съразмерно отхвърлената част от иска. Осъдил е Г.Ф.,
ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 215 лева, представляваща разноски, съобразно уважената част от
иска.
Решението
е обжалвано с
две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищцата Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.К. от
САК, със съдебен адрес: *** в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди
до пълния предявен размер от 14 000 лв. Претендира
присъждане на разноски включително адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. Твърди, че определеното от СРС обезщетение е недостатъчно да
репарира претърпените от ищцата вреди и в този смисъл съдебният акт не е постановен
в съответствие с принципа на справедливостта. Касае се до счупване на алвеоларните израстъци на І-ви
горен ляв и І-ви
горен десен зъб с експулсия на същите зъби. Счупване
на коронката на 2-ри горен ляв зъб на ниво шийка, който е екстрахиран при
операцията; разкъсване на френулума на горната устна; разкъсно- контузна рана и
кръвонасядане в лявата тилна област на главата; кръвонасядания по лигавицата на
устната кухина и кръвонасядане по дясната нодбедрица. Съгласно заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена от страните комплексна експертиза, контузията
с разкъсно-контузна рана на лявата тилна област на главата, кръвонасяданията по
лигавицата на устната кухина и кръвонасядането по дясната подбедрица са
реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Тези травми са довели на ищцата болки и страдания, като последиците
от тях са били възстановени за около 3 седмици. По повод счупване на
алвеоларните израстъци на горната челюст с избиване на централните резци на
1-ви горен ляв и 1-ви горен десен зъб е била проведена ЛЧХ операция.
Избитите централни резци са поставени на местата им и са фиксирани с шина по
Риздон, наложена от 6-ти горен ляв до 6-ти горен десен зъби и са захванати с
обиколни лигатури по Лимберг. Според заключението на вещото лице тези травми са
реализирали критериите на медико-биологичния признак избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Дори при благоприятно протичане на оздравителния процес с пълно
реимплантиране на избитите зъби, дъвченето при нанесеното увреждане е било
затруднено за повече от месец във фаза на отхапване на твърда храна. Поради
увреждането на тези зъби е било налице и смущение в качеството на звука-„фъфлене“.
По повод установеното счупване
на коронката на 2-ри горен ляв зъб на ниво шийка, същият е изваден с операция. Според вещото лице неговото увреждане самостоятелно също следва да се приравни с избиване на зъба и от него се
реализират критериите на същия медико-биологичен признак- избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето.
До изграждане на коронката
липсата му е водела до затруднение на дъвченето във фаза на отхапване на твърда
храна. Всички тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, според които възстановителният период при ищцата е
продължил повече от година. При тези данни счита, че претендираният
размер от 14 000 лв. е справедливият размер на претенцията да репарира
получените увреждания. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло претенцията, така, както е предявена. Претендира разноски и за въззивната инстанция.
Вззиваемият Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Я.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна, поради
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.11
от КЗ/отм./ във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Т.С.К. твърди, че е пострадала
от ПТП, причинено от л.а. „БМВ 318 И", с рег.№ СО 7030 ВВ, управлявано от З.Р.А.
и вследствие на което са й причинени телесни увреждания: фрактура на
алвеоларните израстъци на 1-ви горен ляв и 1-ви горен десен зъб с експулсия на
същите зъби; счупване на коронката на 2-ри горен ляв зъб на ниво шийка;
разкъсване на френулума на юрната устна; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
в лявата тилна област на главата; кръвонасядания по лигавицата на устната
кухина и кръвонасядане по дясната подбедрица. Заявява, че ответникът е платил
обезщетение в размер на 9 927,60
лева, от което 6 000 лева за
неимуществени вреди и 3 927,60 лева за имуществени вреди. Счита, че изплатеното
от ответника обезщетение не репарира в достатъчна степен причинените
неимуществени вреди, поради което претендира ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди/болки и
страдания/, вследствие на процесното ПТП от 10.11.2013г., ведно със законната
лихва от датата на събитието-10.11.2013г. до окончателното изплащане, както и
разноските.
Ответникът Г.Ф. е оспорил предявените искове по размер, който
счита за прекомерен. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
Третото лице помагач на страната на ответника ГФ-З.Р.А., ЕГН **********, не е взело становище по исковете.
Относно фактическата обстановка, настоящата инстанция препраща към
решението на СРС, съгласно чл.272 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
В чл. 288, ал. 11, предл. трето от КЗ /отм./ е уредена правната възможност на увреденото
лице да предяви претенцията си за плащане пред съда ако не е съгласно с размера
на обезщетението. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ Г.Ф.
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за пътнотранспортно произшествие,
настъпило на територията на Република България, причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
СГС също приема, че са налице предпоставките на горецитираните правни норми,
обстоятелство, което не се оспорва от страните. Ищцата оспорва само
определеният от съда по чл.52 ЗЗД размер на неимуществените вреди.
При
определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Настоящата инстанция
намира, че СРС не се е съобразил достатъчно с вида и характера на травмите, с интензивността и продължителността на
изпитваните от пострадалата физически болки и страдания и възрастта на същата.
От данните по делото е видно, че пострадалата е получила счупване на алвеоларните израстъци на І-ви
горен ляв и І-ви
горен десен зъб е експулсия на същите зъби, счупване
на коронката на 2-ри горен ляв зъб на ниво шийка, който е екстрахиран при
операцията; разкъсване на френулума на горната устна; разкъсно- контузна рана и
кръвонасядане в лявата тилна област на главата; кръвонасядания по лигавицата на
устната кухина и кръвонасядане по дясната нодбедрица. Според вещото лице тези
травми са реализирали критериите на медико-биологичния признак
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Дори при благоприятно протичане на оздравителния процес с пълно
реимплантиране на избитите зъби, дъвченето при нанесеното увреждане е било
затруднено за повече от месец във фаза на отхапване на твърда храна. Поради
увреждането на тези зъби е било налице и смущение в качеството на
звука-„фъфлене“.
Ето защо настоящата инстанция намира, че справедливият размер на
обезщетението е 12 500 лв. От него следва да се извадят заплатените от ГФ 6000
лв. и остава сумата от 6500 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен иска за сумата над 3500 лв. до 6500 лв. и вместо него да бъде
постановено друго, с което ГФ да бъде осъден да заплати сумата от още 3000 лв./ разликата между присъденото
от СРС и СГС/.
Относно разноските.
Адвокатският хонорар определен по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 905 лв. и съобразно уважената част от иска възлиза
на 775 лв. Ето защо ГФ следва да бъде осъден за заплати допълнително разноски
по делото в размер още на 537,50 лв.
ГФ е направил разноски в размер общо на 400 лв., които и съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 57,20 лв. Решението следва да бъде
отменено в частта, в която Т.С.К. е осъдена да заплати на ГФ сумата над 57,20 лв. до присъдените 300 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция на процесуалния представител на въззивницата се
следва адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, съобразно
отхвърлената част от иска, което възлиза на 775 лв.
Въззивникът ГФ е направил разноски за въззивната инстанция в размер общо на
125 лв., които и съобразно отхвърлената част от иска възлизат на 17,87 лв., платими от въззивницата/ищца.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я.в частта, в която
съдът е присъдил законна лихва от датата на процесното ПТП-10.11.2013 г. Сочи,
че ГФ заплаща обезщетения по силата на КЗ/отм./ при определени в него условия/
чл.288, ал.7/, след като бъде сезиран и след като бъде осъществена предвидената
извънсъдебна административна процедура. Фондът не е
деликвент, нито застраховател, не изплаща свое задължение, а едно чуждо такова
и то тогава, когато бъде поискано от пострадалите. Ето защо не може да се
счита, че е в забава от момента на увреждането. В това се състои принципната
разлика между отговорността на застрахователя и тази на ГФ - застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" изплаща едно свое
задължение, съществуващо по силата на застрахователен договор, поради което
задължението за заплащане на лихва, по отношение на него, по закон, е от датата
на събитието, докато Фондът винаги е уведомен в един по-късен момент и спрямо
него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.) е предвидил 3-месечен срок, в
който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на
пострадалото лице. В този смисъл е и постоянната съдебна практика Решение №
1028/2008г. по т.д.621/2007 г. на ВКС. Ето зщо счита, че Г.Ф. дължи законна
лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок - 05.07.2015г. Моли
съда да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постановите
друго в частта, относно началната дата на законната лихва. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Въззиваемата по тази
въззивна жалба Т.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адвокат А.К. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва
същата. Счита, че и по силата на чл.84, ал.2 от ЗЗД заявлението за доброволно
изплащане до ГФ има характер на покана, поради което лихвата е дължима от деня,
следващ произнасянето на ГФ по това заявление, а именно от 12.06.2015 г.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът намира, че
и тази въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна, поради следното:
Относно лихвата за забава, е налице разлика на отговорността на застрахователя да изплати обезщетение на
увреденото лице и на отговорността на Гаранционния фонд, поради която
последната не възниква от датата на застрахователното събитие. Същата възниква
по силата на закона, при наличието на установените в него предпоставки, но и
след сезирането на Гаранционния фонд от увреденото лице по реда на чл. 288,
ал.9 от КЗ (отм.); и чл. 31 от ПУДГФ и провеждането в определен от закона
тримесечен срок на процедура по установяването на предпоставките и размера на
обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.);,
Гаранционният фонд изпада в забава по отношение на увреденото лице, едва с
изтичане на срока за произнасяне по заявлението за изплащане на обезщетение.
Следователно, за настъпването на изискуемостта на задължението на Гаранционния
фонд да заплати обезщетение на увреденото лице, е необходимо да е настъпил не
само фактическият състав за пораждане правото му на обезщетение, съгласно чл.
288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.), но и надлежно сезиране на Гаранционния
фонд по реда, определен в чл. 288, ал.9 от КЗ (отм.), а падежът на това
задължение е изтичането на тримесечният срок по чл. 288, ал.7 КЗ (отм.) или
считано от датата, следваща датата на решението за частично плащане, респ. в
случая, считано от 12.06.2015 година.
Налице е задължителна съдебна практика,
обективирана в решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, а именно решение №
217/21.12.2010 г. по т.д. 149/2009 г., с което е
прието, че лихвата за забава върху обезщетението, дължимо от ГФ, е от деня на
поканата за плащане, доколкото ГФ не е застраховател, нито пряк причинител на
вредата, а законът му е възложил отговорност за чуждо задължение, поради което ГФ изпада в забава след
поканата за плащане. В казуса сезирането на ГФ е станало с подаването на молба за изплащане на
обезщетение на 04.05.2015 г., което има
характера на покана по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в забава по отношение задължението за
заплащане на дължимото обезщетение, въз основа на която е заведена процесната
щета. УС на ГФ се е произнесъл в срок, на 11.06.2015 г., поради което лихвата в случая е дължима, считано от 12.06.2015 г., а не от датата на деликта, като неправилно е приел районният съд.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която съдът е присъдил лихва върху главницата в размер на 3500
лв., считано от 10.11.2013 г. до 11.06.2015 г., като в останалата част следва
да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 08.08.2018 г. по гр.д. № 47110/2015г. на СРС, ІІ ГО, 52 състав в частта, в която съдът е осъдил “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, лихва върху главницата от 3
500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на настъпване на ПТП от 10.11.2013г., считано от датата на
настъпване на ПТП на 10.11.2013 г. до
11.06.2015 г. включително, както и в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата над уважения
размер от 3 500 лева до
размера от 6500 лв., както и в частта, в която съдът е осъдил Т.С.К.
да заплати на ГФ сумата над 57,20 лв. до
присъдените 300 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.11, във връзка с чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ/отм./ сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на настъпване на ПТП от 10.11.2013г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.06.2015 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Г.Ф.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените от нея по
делото разноски за първата инстанция в размер на още 537,50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я.да заплати на адвокат А.К. от САК, със съдебен адрес: *** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, адвокатско
възнаграждение в размер на 775 лв.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат А.К. от САК, със съдебен адрес: *** да
заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Я.направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 17,87 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника ГФ-З.Р.А., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.