О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 09.07.2020 година гр.Ямбол
В името на народа
Ямболският окръжен съд,
І-ви въззивен граждански състав,
на 09.07.2020 година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА
КИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия К. Пейчева
в.ч.гр.д. № 327/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по частна жалба от „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директори: Н. С. и А. Д., чрез
пълномощник – юрк.С.Р.,
против разпореждане №893/25.2.2020г., постановено от ЯРС по ч.гр.д.№
1016/2014г. по описа на ЯРС. С частната жалба разпореждането се атакува като
незаконосъобразно и необосновано, излагат се съображения, позовава се на т.10в
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК
и се моли въззивния съд да го отмени като в резултат остане в сила в частта за
разноските издадената заповед №660/02.04.2014г. и изп.лист.
В
срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от другата страна, в който
се изразява становище за неоснователност на частната жалба. В отговора на
частната жалба от И.М.П., чрез адв.Д.Ц., същият не признава след образуване на
заповедното производство да е извършвал плащане на сумата 341.57лв. и няма
сведение друг да е извършил плащане. Моли за потвърждаване на обжалваното
разпореждане и се претендират направените разноски.
ЯОС
намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството
по ч.гр.д.№ 1016/2014г. по описа на ЯРС е образувано по заявление по чл.417 ГПК
от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника И.М.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумите от: 300,62 лева – главница; 29,55 лева – договорна
лихва за периода от 25.09.2013 год. до 07.03.2014 год.; 5,23 лева – обезщетение
за забава за периода от 25.09.2013 год. до 07.03.2014 год., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. По образуваното
ч.гр.д.№ 1016/2014г. по описа на ЯРС заповедният съд е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
660/02.04.2014 г. за претендираните със заявлението суми, както и за сторените
от заявителя разноски в заповедното производство в размер на 125 лева. Издаден
е изп.лист. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника от ЧСИ Д. Д. на
22.05.2019 г.
В
срока по чл.414 ГПК, на 30.05.2019 год. е постъпило възражение от ответника
срещу издадената заповед, че не дължи изпълнение по нея.
ЯРС по
реда на чл.415 ГПК е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за постъпилото
възражение като му е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. В срока е постъпила молба от заявителя, с
която се твърди, че на 22.05.2014 г. - след издаване на заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист, длъжникът е извършил плащане на сума в размер на 341,57
лева, чрез „Easy pay“, по сметка на заявителя, с което претендираните вземания
за главница, договорна лихва и обезщетение за забава били погасени. Заявителят
моли заповедният съд да остави в сила издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 660/02.04.2014 год. и
изпълнителен лист в частта за присъдените разноски по делото в размер на 125
лева.
ЯРС с
разпореждане от 18.07.2019 г. е обезсилил заповед № 660/02.04.2014 г., издадена
по ч.гр.д.№ 1016/2014 г. по описа на ЯРС и изпълнителен лист от 03.04.2014 г. в
частта на задължението за сумите от: 300,62 лева – главница; 29,55 лева –
договорна лихва; 5,23 лева – обезщетение за забава и законната лихва след
завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Разпореждането е атакувано от
длъжника И. М. П., чрез адв.Д.Ц., с частна жалба, която е приета за недопустима
и с Определение № 412/04.10.2019 г. постановено по възз.ч.гр.д.№ 282/2019 г. по
описа на ЯОС, е оставена без разглеждане и делото е върнато на ЯРС за
произнасяне по реда на чл.250 ГПК като е прито, че направеното в частната жалба
искане има характер на искане по чл.250 ГПК.
След
връщането на делото в ЯРС заповедният съд е предприел следните действия: била е
изискана от заповедния съд и получена информация от „Easy pay“, с която
уведомяват съда, че не могат да предоставят документ за извършено плащане на
сумата от 341,57 лева, тъй като документацията за извършените платежни услуги
се съхранявала 5 години. От заповедния съд е била изискана също информация от
„ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД и от длъжника П. за извършено плащане на посочената сума от
длъжника. „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е заявило и е представило копие от извлечение от
системата на Банката, в което е посочено като отразено плащане на сумата от
341.57 лева с дата на плащане 22.05.2014 г. Заявителят е признал, че не
разполага с платежен документ, който да удостовери извършеното плащане. От
друга страна, длъжникът с молба по делото е заявил, че не е извършвал плащане в
периода 19-22.05.2014 г., както и че въобще не е извършвал плащане след
образуване на заповедното производство, поради което и не разполага с документи
в тази връзка. Въз основа на събраните по делото данни, заповедният съд по реда
на чл.250 от ГПК е постановил обжалваното разпореждане, което е неразделна част
от разпореждане от 18.07.2019 год. постановено по ч.гр.дело № 1016/2014 год. по
описа на ЯРС, с което ЯРС допълва разпореждане от 18.07.2029 год. постановено
по ч.гр.дело № 1016/2014 год. по описа на ЯРС като обезсилва заповед №
660/02.04.2014 год., издадена по ч.гр.дело № 1016/2014 год. по описа на ЯРС и
изп.лист в частта им, с която И.М.П. е осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
с ЕИК *********, сумата от 125 лева разноски по делото.
ЯОС
намира обжалваното разпореждане за правилно.
В
мотивите на т.10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК, е казано, че ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като
се позове на извършеното от длъжника плащане.
Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В случая
длъжникът е подал в срок възражение, че не дължи сумите. След получаване на
указанията на заповедния съд за възможността да предяви установителния иск по
чл.422 ГПК, действително, заявителят „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в срока по чл.415,
ал.1 ГПК е твърдял, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист длъжникът бил извършил плащане на сума в размер на 341,57 лева, чрез „Easy
pay“, по сметка на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с което претендираните вземания за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава са били погасени, като
заявителят е искал заповедният съд да остави в сила издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
660/02.04.2014 год. и изпълнителен лист в частта за присъдените разноски по
делото в размер на 125 лева.
ЯОС
намира, че от значение за правилното решаване на въпроса за дължимостта на
разноските по заповедното производство, е моментът на извършване от длъжника на
плащане на дължимите суми по заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 660/02.04.2014 г.. От данните и доказателствата
по делото не може да се направи категоричен извод, че плащане на дълга е
станало след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правилно,
с оглед оспорването от длъжника на извършването на плащане и то след подаване
на заявлението по чл.417 ГПК, ЯРС е преценил, че представено копие на
извлечение от системата на Банката е частен документ, изходящ от заявителя, и
удостоверяващ изгодни за него факти относно датата на плащане, поради което
това доказателство не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В
случая няма доказателства, установяващи с обвързваща съда доказателствена сила,
че сумата от 341,57 лева е заплатена от длъжника след депозирането в ЯРС на
заявлението от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, които да не изхождат от заявителя. От друга
страна длъжникът възразява, че не дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение и категорично отрича да е извършил плащане на сумата от 341.57лв.
след депозиране в ЯРС на заявлението, по което е образувано заповедното
производство.
Въз
основа на изложеното, ЯОС смята, че издадената заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист след събиране на допълнително доказателства от заповедния
съд правилно са обезсилени от ЯРС и в частта за разноските, тъй като не се установява
твърдението на заявителя - частен жалбоподател, че плащането на главното
задължение е извършено от длъжника след подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Въззивният
съд следва да потвърди обжалваното разпореждане на ЯРС като правилно и на
ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените в това производство
разноски от 200лв. платено адвокатско възнаграждение.
С
оглед на изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава
разпореждане №893/25.2.2020г., постановено от ЯРС по ч.гр.д.№ 1016/2014г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 200 лева - разноски по делото пред настоящата инстанция.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.