№ 73
гр. Ловеч, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Георги Л.ев Аргиров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214300600328 по описа за 2021 година
Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 260003 от 17 май 2021 година по
наказателно общ характер дело № 229/2020 година на Районен съд Т..С тази
присъда съдът е признал подсъдимия подсъдимия Д. Л.. Л., роден на
22.01.1982 година в гр. Т., област Ловеч, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, работи като управител на фирма „***“
ЕООД, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т. ул. „Б.“ № 3, за
виновен в това, че около 03:22 часа на 23.10.2019г., в гр.Т., обл. Ловешка, по
ул. „Г.К.", пред административен номер № 206 /закусвалня „Натали“/, с
посока на движение от с.БО, обл.Ловешка към центъра на града, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Додж", модел „Нитро" с
регистрационен № СВ **** КР, съсобственост на „Мого България" ЕООД гр.
София и М.И.Ц. от гр.Т., обл. Ловешка, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 /едно цяло и две/ на хиляда - 1,65 /едно цяло и шестдесет и пет/ на
хиляда, установено по надлежния ред с лабораторно изследване, отразено в
1
протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта с № 375/25.10.2019 г. на Специализирана химическа лаборатория
към ЦСМП – Плевен, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 във вр. с чл.
55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание 8 /осем / месеца лишаване от
свобода, както и глоба в полза на ДЪРЖАВАТА в размер на 500.00 /
петстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода на Д. Л.. Л., за изпитателен срок
от 3 /три/ години.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Д.
Л.. Л., ЕГН **********, е бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със
Заповед за задържане на лице № 359зз-98 от 23.10.2019г. на РУ гр. Т., считано
на 23.10.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил
подсъдимия Д.Л. Луков, от право да управлява МПС за срок от 18
/осемнадесет/ месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият Д. Л.. Л. е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС със Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 19-0359-000320 /23.10.2019 г. на РУ гр. Т., считано от 23.10.2019 г.
до влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда подсъдимия Д. Л.. Л., роден на 22.01.1982 година
в гр. Т., област Ловеч, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи като управител на фирма „***“ ЕООД ,
неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул. „Б.“ № 3, е признат за
виновен в това, че за времето от 03.34 часа до 04.18 часа на 23.10.2019 г., в
гр.Т., обл. Ловешка, на ул."Г.К." № 182, в района на зеленчуков пазар срещу
„В. Т." АД гр.Т. и спирка на градския автотранспорт, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като по време на започване на полицейска проверка и
поканването му да бъде изпробван с техническо средство - анализатор на
алкохол в дъха "Алкотест Дрегер 7410+" с фабр. № ARSM 0080 от С.П.П. -
младши автоконтрольор в група „ООР" на Сектор „Охранителна полиция" в
2
РУ -Т. и И.В.Ч. - командир на отделение в група „ООР" в същия сектор,
целяща извършването на тест за наличие на алкохол в издишвания въздух, не
се съобразил с това, като демонстрирал грубо, агресивно и арогантно
поведение, крещейки им: „Какви сте Вие бе, мишки, че ще ме проверявате!?
Ще Ви стъжня живота ! Ще ви начупя, ще ви заключа с белезници Ви и ще
Ви натъпча под патрулката!", заплашвайки ги: „Знам Ви къде живеете и ще
пострадате ! Ще Ви убия, ей!", на отправено му предупреждение от полицай
И.Ч. да внимава какво им говори в качеството им на служители на МВР,
смеейки се, им казал, „че го боляла оная работа, че са полицаи", заявил им,
че ще се обади на лице на име М. и всички заедно с началника на
управлението Р.П. и М.Б. щели да бъдат уволнени ", като през цялото време
сочел заканително с показалеца на дясната си ръка към лицата на
полицейските служители; демонстрирал нападателни намерения спрямо тях,
като неколкократно опирал челото си в лицата им, заканително повдигал
раменете си и грубо блъснал с ръка в гърдите младши автоконтрольор С.П.,
поради което и на основание чл.325, ал.1 във вр. с чл. 54, ал.1 от НК му е
наложено наказание 12 / дванадесет / месеца лишаване от свобода, както
и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата
чрез поставянето й на информационно табло в сградата на Община Т. за срок
от един месец.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Д. Л.. Л., за изпитателен
срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Д.
Л.. Л. е бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед за
задържане на лице № 359зз-98 от 23.10.2019г. на РУ гр. Т., считано на
23.10.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил най-тежко
наказание измежду наложените на Д. Л.. Л. наказания, а именно 12 /
дванадесет / месеца лишаване от свобода .
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода на Д. Л.. Л. за изпитателен срок
от 3 /три/ години.
3
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспадното времето, през което Д.
Л.. Л. е бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед за
задържане на лице № 359зз-98 от 23.10.2019г. на РУ гр. Т., считано на
23.10.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към определното
най-тежко наказание 12 месеца лишаване от свобода, наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата чрез поставянето й на информационно табло в сградата на Община
Т. за срок от един месец и наказанието ЛИШАВАНЕ от право подсъдимия Д.
Л.. Л., да управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият Д. Л.. Л., е бил лишен по административен ред от правото
да управлява МПС със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 19-0359-000320 /23.10.2019 г. на РУ гр. Т.,
считано от 23.10.2019 г. до влизане в сила на присъдата,като на основание
чл.23, ал.3 от НК е присъединено към определното най-тежко наказание 12
месеца лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в полза на ДЪРЖАВАТА
в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателя
Д.Л.,който я обжалва чрез защитника адв.Б.К. от САК.В жалбата си сочи, че
повдигнатите срещу подзащитния му Д. Л.. Л. две обвинения са недоказани, с
оглед на което счита,че съдебния състав да постанови оправдателна присъда.
В хода на въззивното производство защитникът твърди, че доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие, обосновават противоречие относно
времето на извършената проверка на Л. с техническо средство за наличие на
алкохол. Адв.К. оспорва доказателствената сила на протокола за вземане кръв
за изследване, като твърди, че процедурата е опорочена. По отношение
обвинението за престъпление по чл.325, ал.1 от НК защитникът пледира, че
същото не е осъществено от Л., като сочи, че бездействието на полицейските
служители да изпълнят служебните си задължения и да разпоредят на
проверяването лице да им се подчини е провокирало поведението на
подзащитния му Л..Защитата развива доводи,че обвинението по член 325,ал.1
от НК е несъставомерно,тъй като никой освен присъстващите не бил станал
4
свидетел на репликите му към полицаите.В допълнението към въззивната
жалба адв.К. сочи,че служителите на автопатрула . П. и Ч. са проявили грубо
отношение към подзащитния му,като са го избутали,изблъскали с
ръце.Изтъква,че това е провокирало неговата реакция.По отношение
обвинението по член 343Б,ал.1 от НК счита същото за недоказано по
същество,тъй като алкохолната проба според защитата била компроментирана
като доказателствен способ.Позовава се на показанията на свидетелката
А.,която заявява,че нищо не помнела по случая.Моли,съда да постанови нова
присъда,с която го оправдае по двете обвинения.
В съдебно заседание Л. лично и чрез защитника си поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания.Сочи,че извършеното
престъпление е недоказано, тъй като за да се установи наличие на алкохол в
кръвта, законодателят е предписал последователност от действия, не е дал
възможност чрез диспозитивни норми тези действия да се променят по
какъвто и да било начин, и в този смисъл събраните доказателства са негодни.
Налице е значително разминаване между резултатите дадени на „дрегер“ и
тези отчетени в кръвната проба. Изтъква,че съставомерността на
хулиганството би следвало да се преценява и през призмата на това, че
обществото е възприело чрез свои представители, по какъвто и да било начин
някакво поведение, което се характеризира с признаците описани от
законодателя. През нощта там не е имало никой, това поведение не е
възприето от абсолютно никой. Това се установява,според защитата, от
разпитите на полицаите, на всички останали свидетели, и от обясненията на
доверителя му. Не е налице съставомерност на това престъпление по чл.
325.ал.1 от НК.
Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч счита присъдата за
правилна и законосъобразна.Сочи,че при преценката на доказателствената
съвкупност Районен съд Т. е положил значителни усилия за изясняване на
обективната истина,а при определяне на вида и размера на наказанията е
въприел балансиран и справедлив подход.Предлага,присъдата да бъде
потвърдена.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие пред двете инстанции
настоящия състав приема за установено следното :
5
Жалбата на въззивника Д.Л. е подадена в преклузивния срок по член
319,ал.1 от НПК и е допустима за разглеждане,но по същество е
неоснователна.От фактическа страна решаващия Районен съд Т. е приел,след
като е обсъдил на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото
доказателства – обясненията на Л., показанията на свидетелите И.В.Ч.,
С.П.П., И.Г.М., П.Т.Б., В.Ц.М., М.И.Б., В.М. А. и Х.М.Б., заключението на
комплексната компютърна и аудиовизуална експертиза, както и другите
писмени доказателства за установена следната фактическа обстановка :
Въззивника Д. Л.. Л. е правоспособен водач за категории „В“ и „М",
като има издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ ****** със срок на валидност до 14.10.2024г. Води се на отчет като водач
на МПС в ОД МВР - Ловеч. Има регистрирани множество нарушения по
ЗДвП.
На 22.10.2019 година Л. бил поканен на събиране от разпитания пред
РС Т. свидетел Х.Б.-негов приятел, като повода бил закупуване на имот от
последния в мах.“Малка Рибна“ в гр.Т.. На сбирката свидетеля Б. почерпил
със скара и алкохол. Подсъдимият Л. отишъл до посочената махала с лек
автомобил „Додж Нитро“ с рег. № СВ **** КР, съсобственост на „Мого
България“ ЕООД - София и неговата майка М.И.Ц.. На сбирката Л. пил
червено вино. От мястото тръгнал след полунощ - на 23.10.2019г. с
посочения автомобил, който управлявал, като с него се возел и свид.Х.Б.. До
денонощен магазин в кв.Лъгът в гр.Т. въззивника Л. спрял автомобила и
двамата със свид.Б. слезли. Там в този момент били и свидетелите И.Ч. и С.П.,
които си купували кафе. Когато полицаите тръгнали със служебния
автомобил, Л. останал в посочения обект, а свид.Б. си тръгнал пеша.
Посочените свидетели И.В.Ч. - командир на отделение в група „ООР"
на сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Т. и колегата му С.П.П. - младши
автоконтрольор в група „ООР" на сектор „Охранителна полиция" на
посоченото управление, на 23.10.2019г. изпълнявали служебните си
задължения като състав на смесен автопатрул на РУ - Т. по предварително
определен график. Около 03.22 часа на 23.10.2019г. двамата се намирали със
служебния лек автомобил марка „Киа" с рег. № СВ **** КА, оборудван с
три броя камери за видеонаблюдение, в гр.Т., обл.Ловешка, на ул."Г.К.", пред
административен адрес № 206 (закусвалня „Натали"). Мястото, на което се
6
били установили, било с добра осветеност от налично работещо улично
осветление. В 03.22 часа те видели, че към тях се движел с посока на
движение от с.БО, обл.Ловешка към централната част на гр.Т. лек автомобил
„Додж„ с peг. № СВ **** КР, управляван от Д. Л.. Свидетелят П. подал на
водача ясен сигнал със „стоп" палка по образец, като с държаното от него в
ръка служебно фенерче му указал и мястото за принудителното спиране на
управляваното от него превозно средство. Въззивника Л. не изпълнил
описаното полицейско разпореждане, като без да ускорява скоростта,
продължил движението си по улица „Г.К.“ в посока към центъра на града.
Свидетелите Ч. и П. незабавно предприели преследването му със служебния
автомобил с включена светлинна сигнализация и без да го изпускат от
полезрението си. В района на зеленчуков пазар и спирка на градския
транспорт, находящи се срещу „В.“ АД - Т., на ул."Г.К." № 182, Л.
преустановил движението си и спрял управляваното МПС. Патрулният
автомобил спрял на разстояние от около метър и половина зад лявата му
задна част. След това двамата полицейски служители отишли при Л., който
бил сам в превозното средство и му поискали документ за самоличност и
документите на автомобила. Въззивника от мястото си в автомобила
предоставил през отвореното стъкло свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство, свидетелство за управление на моторно превозно средство
и контролен талон към него. Към този момент поведението на подсъдимия
било спокойно.
Около 03.34 часа свидетелят П. поканил въззивника да излезе от
автомобила, за да му бъде извършена проверка по надлежния ред с
техническо средство - анализатор на алкохол в дъха за употреба на алкохол.
От момента, в който на Л. било съобщено, че ще му бъде извършена проверка
за алкохол, същият променил своето поведение, което силно ескалирало. Л.
излязъл от превозното средство, приближил се в непосредствена близост до
свидетеля П., като опирайки носа си в лицето му се развикал: „Какъв си ти бе,
че ще ме проверяваш и ще ми искаш документи?". Свидетелят Ч., който имал
дългогодишно познанство с подсъдимия, направил опит да отстрани с ръце
подсъдимия от колегата си. В този момент Л. се обърнал рязко към него
крещейки : „Какви сте вие бе, мишки, че ще ме проверявате? Ще ви стъжня
живота! Ще ви начупя, ще Ви заключа с вашите белезници и ще Ви натъпча
под патрулката!“ Към този момент двамата полицейски служители се
7
намирали между патрулния автомобил и паркирания лек автомобил на
въззивника. Поведението на Л. продължило да бъде грубо, арогантно и
агресивно спрямо двамата полицаи, поради което те преценили за удачно да
се изтеглят зад патрулния автомобил на място, попадащо в обхвата на една от
монтираните в него камери за видеонаблюдение, като същевременно с това
последното било по –широко, респ. подходящо за избягване от тяхна страна
на евентуално нападение от страна на проверяваното лице. Двамата
полицейски служители многократно предупреждавали устно подсъдимия, че
служебният автомобил е оборудван с камери за видеонаблюдение и че
поведението му се записва. Л. обаче продължил да отправя на висок глас
закани към тях с думите: „Знам Ви къде живеете и ще пострадате. Ще ви
убия, ей!". Свидетелят Ч. отново го предупредил да внимава как и какво им
говори в качеството им на изпълняващи служебните си задължения
полицейски служители на МВР. Подсъдимият Л. му отговорил: „Боли ме оная
работа какви сте !" След това им заявил арогантно, че щял да се обади на
лице със собствено име „М." и те, заедно с началника на полицейското
управление - Р.П. и М.Б., „щели да бъдат уволнени". През цялото време
въззивника сумтял, залитал, повдигал заплашително рамене, ръкомахал, сочел
заканително с показалеца на дясната си ръка към лицата на проверяващите го
полицейски служители, с яростно изражение на лицето демонстрирал
нападателните се намерения към тях, като отказвал да бъде проверен за
употреба на алкохол с техническо средство.
В един последващ момент подсъдимият провел телефонен разговор от
мобилния си телефон, в хода на който заявил, че „И.Ч. и другия милиционер
му искали 200 лв." След това бързо се приближил към свидетеля П. и отново
си долепил челото в неговото. П. от своя страна направил опит да го отдалечи
от себе си с една си ръка , като в този момент Л. грубо го блъснал в областта
на гърдите. Свидетелят залитнал назад, но успял да запази равновесие. В
следващият момент свидетелят Ч. хванал подсъдимия през кръста и го
отдалечил от колегата му.
Тъй като към този момент само двамата полицаи работели като
дежурен автопатрул и нямало други колеги, които да извикат за съдействие, а
предвид продължаващото конфликтно, провокативно и предизвикателно
поведение на Л., демонстриращо чувство за безнаказаност и неуважение към
двамата полицейски служители, които те не успели да овладеят сами, около
8
04.18 часа на същата дата свидетелят Ч. уведомил дежурния в ОДЧ на РУ -Т.
и поискал от него съдействие по случая. Малко след това на мястото на
извършваната проверка пристигнал свидетелят В.Ц.М. - Началник група
„Охрана на обществения ред" в сектор „Охранителна полиция" при
посоченото управление, който живеел в непосредствена близост. Неговото
идване, тъй като бил цивилен, а не с униформа, не довело до промяна в
поведението на Л., който отправил реплики на висок тон и спрямо него:
„Какъв си ти и защо си дошъл!“ След като свид.Минков му обяснил, че е
спрян за проверка за алкохол и следва да бъде изпробван с техническо
средство, подсъдимият отвърнал: “Като дам пробата какво ще стане?! Вие не
знаете с кого ям и пия!“ Думите били изречени на много висок тон, като
свидетелят Минков-непосредсвен ръководител на полицаите Ч. и П.,
възприел тяхното притеснение от поведението на проверявания Д.Л., който
продължавал да отправя закани спрямо полицейските служители.
Известно време след това там пристигнали и други служители на РУ-
Т., изпратени да окажат съдействие - свидетелите И.Г.М. - полицейски
инспектор в група „Териториална полиция", П.Т.Б. - младши разузнавач в
„КП" и М.И.Б. - Началник сектор „Охранителна полиция" в посоченото
управление. Свидетеля Бочев провел разговор с Л., който променил своето
поведение. Твърдял пред пристигналите полицейски служители, че П. и Ч. му
били искали пари, както и че двамата били пияни и дрогирани, но вече бил
спокоен. По - късно Л. се съгласил да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и в 04.54 часа свидетелят П. извършил проверката с
техническо средство анализатор на алкохол в дъха марка „Алкотест Дрегер
7410+", с фабричен № ARSM 0080. Същото отчело съдържание на алкохол в
издишания от Л. въздух 1.90 (едно цяло и деветдесет) на хиляда.
За установените нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и по чл. 103 от Закона за
движение по пътищата свидетелят П. съставил на Л. акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ серия GA № 49586 (л.28 от ДП), в който
като свидетели били вписани И.Ч.- свидетел-очевидец и В.М. –свидетел при
установяване на нарушението. В акта било отразено обстоятелството, че Л. е
заявил, че е изпил чаша и половина вино. В съставеният му акт въззивника
посочил бланкетно, че има възражение по същия, като не конкретизирал
такива. Впоследствие отказал да подпише АУАН, както и разписката за
9
получаването препис от същия. Отказът му бил удостоверен с подписа на
свидетеля Бочев. След това свидетелят П. издал талон за изследване с бл. №
******, който връчил на срещу подпис на въззивника 05.50 часа на
23.10.2019г. , в който той собственоръчно отразил, че не приема показанията
на техническото средство, като писмено заявил желанието си да бъде
изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо изследване.
В указания му в талона срок Д.Л., придружен от свидетелите Ч., П. и М., се
явил във ФСМП - Т.. След извършеното му медицинско изследване, за което
бил съставен протокол (л.38 от ДП), от същия били взети два броя
биологични проби от кръв за извършване на химическо изследване от
свидетелката В.М. А. - медицински фелдшер във ФСМП. На излизане от
сградата на ФСМП -Т. Л. отново отправил вербални закани към свидетелите
Ч. и П. с думите: „ Ще Ви пребия, ей! Мърти сте! Ще Ви избия зъбите! “.
Взетите кръвни проби от подсъдимия Л. били изпратени за изследване в
ЦСМП-Плевен. Видно от протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта на Специализирана химическа
лаборатория към ЦСМП - Плевен № 375/25.10.2019 година., при извършеното
чрез газхроматографски метод изследване е била установена концентрация на
етилов алкохол 1.65 (едно цяло и шестдесет и пет) на хиляда.
Обосновано и законосъобразно решаващия съд е кредитирал
изцяло показанията на свидетелите С.П., И.Ч., М.Б., В.М., П.Б. и И. М., които
са последователни, изчерпателни - с посочване на детайли от случилото се
преди повече от година, и съответстващи, както помежду си, така и с
писмените доказателства по делото - АУАН, талон за изследване, докладна
записка на С.П. рег.№ 359р-22312/23.10.2019г., заповед за задържане на лице
рег.№ 359зз-98 от 23.10.2019г., дневник за отразяване на резултати от
използване на технически средства, заключението по изготвената комплексна
експертиза.
Съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелката Ваня А.-
мед.фелдшер във ФСМП-Т., приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, в които същата е изложила
обстоятелствата във връзка с вземането на кръвните проби от въззивника Л..
При извършения анализ на доказателствената съвкупност РС Т.
правилно е стигнал да извода, че Д. Л.. Л. е осъществил от обективна и
10
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, като на
23.10.2019 г. около 03.22 часа в гр.Т., обл. Ловешка, по ул. „Г.К.", пред
номер № 206 , е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка "Додж", модел „Нитро" с регистрационен № СВ **** КР с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 (едно цяло и две) на хиляда -
1,65 (едно цяло и шестдесет и пет) на хиляда, установено по надлежния
ред.Съгласно член 7,ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване,толкова повече,че
въззивника Л. е оспорил показанията на дрегера.Що се отнася до разликата в
алкохолната концентрация,отчетена на място и в последствие при
химическото изследване по газохроматографския метод в ЦСМП Плевен,то
ноторно е,че с всеки изминал час след консумацията концентрацията на
алкохол в кръвта намалява в резултат на метаболитните процеси и
естествената елиминация.Органите на разследването в случая са спазили
напълно протокола в цитираната Наредба,като съставомерната концентрация
на алкохол е била установена по надлежния ред, установен с Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Извършената на място първоначална проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № ARSM 0080 е било
преминало метрологична проверка, видно от протокол рег. № 328вр-
41897/20.09.2019г. Показанията на техническото средство са били оспорени
от подсъдимия след извършената проверка, поради което същият е дал кръв
за химическо изследване във ФСМП-Т., придружен от полицейски служители
съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2017г.
Съгласно чл.15, ал.1 от посочената наредба, при изследване за
концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени
за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл.,
както е направено в конкретния случай с въззивника Л.. Едната от кръвните
проби по ал. 2 и 3 се съхранява като контролна, а другите кръвни проби и
пробата урина се използват за химическо и химико-токсикологично
11
лабораторно изследване. Вакуумните епруветки, съдържащи пробите, се
запечатват със стикера със сериен номер, придружаващ талона за изследване.
В протокола за медицинско изследване са отбелязани серийните номера на
двата стикера от взетите проби от Л. – ******1 и ******8.
Изследването на кръвните проби е извършено в ЦСМП-Плевен / член
19,ал.1,б „Г“ от Наредбата /, като в изготвения протокол № 375/25.10.2019 г.
е посочено, че след изследването по газхроматографския метод е установена
концентрация на етилов алкохол 1.65 на хиляда.Неоснователно е
възражението,че кръвните проби на Л. са неправилно унищожени,тъй като
съгласно член 26,ал.1,т.4 от Наредбата,същите се съхраняват за срок от три
месеца,като следва да се има предвид,че деянието е извършено на 23
октомври 2020 година,а Л. е привлечен в качеството на обвиняемо лице на 6
март 2021 година и в присъствието на настоящия му защитник адв.Б.К. същия
е заявил,че не желае да му се предявяват материалите по делото.
Решаващия Т.ски районен съд мотивирано се е обосновал,защо
приема,че че въззивника Д. Л.. Л. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като на 23.10.2019
г. в гр.Т., обл. Ловешка, на ул."Г.К." № 182, в района на зеленчуков пазар
срещу „В. - Т." АД гр.Т. и спирка на градския автотранспорт, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото по време извършвана полицейска проверка
и поканването му да бъде изпробван с техническо средство - анализатор на
алкохол в дъха. Тук възраженията на защитата за липса на съставомерно
деяние по член 325,ал.1 от НК са неоснователни. Съгласно трайната съдебна
практика / Решение № 432/15.11.72 г. по н. д. № 413/72 г., I Н. О. на ВКС / от
съдържанието на чл. 325, ал. 1 от НК се разбира, че за да се осъществи
съставът на престъплението хулиганство, е необходимо деецът: а) да е
извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) действията да
са умишлени; в) те да нарушават грубо обществения ред и г) да изразяват
явно неуважение към обществото.
Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава
обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към
явно неуважение на обществото. Тези обективни и субективни признаци от
състава на престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно..
12
Съгласно цитираното решение разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, изисква
не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други
непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения,
изразяващи се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният
признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното
хулиганство по УБДX, санкционирано по административен ред, където не се
изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение
към обществото. Съгласно цитираното решение законът изисква чрез
действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и
пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито
засяга обществения ред. В този смисъл е и Постановление № 2/29.11.1974 г.
по н. д. № 4/1974 г., на Пленум на ВС. Според цитираното Постановление
обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората
в процеса на обществения живот.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и
други скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и
лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността и правилата на
обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава
както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.
Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са
осъществени.
Безспорно е установено от доказателствената съвкупност,че за времето
от 03.34 часа до 04.18 часа на 23.10.2019г., по време на полицейската
проверка, целяща извършването на тест за наличие на алкохол в издишвания
въздух,Л. не се съобразил с дадените полицейски разпореждания от
13
свидетелите Ч. и П., като демонстрирал грубо, агресивно и арогантно
поведение, крещейки им: „Какви сте Вие бе, мишки, че ще ме проверявате!?
Ще Ви стъжня живота ! Ще ви начупя, ще ви заключа с белезници Ви и ще
Ви натъпча под патрулката!", заплашвайки ги: „Знам Ви къде живеете и ще
пострадате ! Ще Ви убия, ей!" На отправено му предупреждение от полицай
И.Ч. да внимава какво им говори в качеството им на служители на МВР,
смеейки се, им казал, „че го боляла оная работа, че са полицаи", заявил им, че
„ще се обади на лице на име М. и всички заедно с началника на управлението
Р.П. и М.Б. щели да бъдат уволнени", като през цялото време сочел
заканително с показалеца на дясната си ръка към лицата на полицейските
служители; демонстрирал нападателни намерения спрямо тях, като
неколкократно опирал челото си в лицата им, заканително повдигал раменете
си и грубо блъснал с ръка в гърдите младши автоконтрольор С.П.. Само като
допълнителен отговор на възражението на защитата следва да се посочи,че
съгласно член 2,ал.1 от цитираната по горе Наредба „..При извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания „а алинея 2 от този текст
гласи „. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава.
Видно от горното,полицейските служители са се държали толерантно
и професионално с Л. – те са имали всички основания да приемат
неподчинението му за фактически отказ от проверка по смисъла на ал.2 с
всички неблагоприятни за него последици,но независимо от това са го
убедили да запази хладнокръвие и да постъпи законосъобразно.
Поддържа се от защитата възражение пред въззивната инстанция за
липса на съставомерност на деянието по член 325,ал.1 от НК,тъй като същото
не е станало в присъствие на множество хора.На това възражение обстойно е
отговорено в мотивите на решаващия съд,но все пак следва да се добави,че е
достатъчно хулиганските действия да са станали достояние на широк кръг
хора,дори последните да не са физически очевидци на същите – видно от
разясненията, дадени в ППВС 2/74 година „...е налице хулиганство и тогава,
14
когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след
това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.”
При индивидуализацията на наказанията за двете престъпления
съдебния състав е приел балансиран подход.Отчел е от една страна,чистото
съдебно минало на Л. / същия е реабилитиран по трите си осъждания – за
закана с убийство,хулиганство и държане на наркотични вещества /,от друга
големия брой наказания по административен ред по Закона за движение по
пътищата, с което същият разкрива упоритост при незачитане на правилата за
движение.Решаващия съд,в унисон със съвременните схващания за зачитане
на човешките права е приел, че са налице предпоставките за прилагане на
чл.55 от НК,именно че може да приеме голямата продължителност на
воденото наказателно производство срещу Л. като изключително смегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като самият подсъдим с поведението си не е
дал повод за забавяне на водения срещу него наказателен процес.Този извод в
полза на Л. е направен,независимо,че досъдебното производство е започнало
на 23 октомври 2019 година и е приключило на 4 май 2020 – приблизително
за шест месеца.Относно деянието по член 343Б,ал.1 от НК съдебния състав
споделя изводите на решаващия съд, имайки предвид обстоятелствата, при
които е извършено деянието, намери, че справедливо се явява наказанието
осем месеца лишаване от свобода. Съдебният състав счита, че така
наложеното наказание на подсъдимия Л. съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.
И предвид, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на така наложеното наказание,преценката на Т.ски
районен съд, че за постигане целите на наказанието, същото не следва да бъде
изтърпяно ефективно е правилна поради което правилно е отложено
изпълнението му с изпитателен срок от три години.Същите изводи се налагат
и за кумулативно наложените му наказания глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца на основание
член 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
Що се отнася до престъплението по член 325,ал.1 от НК,за него в
закона е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан /
15
реабилитиран е / и не е освобождаван от наказателна отговорност. При
индивидуализацията на наказанието съдът правилно е отчел липсата на
предишни осъждания като смекчаващо отговорността обстоятелство.Като
отегчаващи такива следва да се отчетат продължителния времеви период,през
който Л. е извършил непристойните действия,както и факта,че обект на
вербалната му агресия с целия и цинизъм са били униформени служители на
МВР,по повод изпълнение на служебните им задължения.Отчитайки тези
факти Районен съд Т. обосновано е наложил наказание в размер на една
година лишаване от свобода,отложено при условията на член 66,ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години и този извод се споделя от въззивния съд.
Правилно е приложен член 23 от НК,като на Л. е определено едно общ
най-тежко наказание, измежду наложените му две такива, а именно: една
година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,като към него чл.23, ал.2
от НК е присъединено наказанието обществено порицание, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата чрез поставянето й на информационно
табло в сградата на Община Т. за срок от един месец, както и наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/
месеца,като и глоба в размер на 500 лева.
Разпоредбите на член 59,ал.1 и ал.4 от Наказателния кодекс са
приложени от решаващия съд правилно,като съгласно императива на член
189,ал.3 от НПК разноски по досъдебното и съдебното производства са
възложени на въззивника Л..
Водим от горните съображения въззивния съд приема,че Присъда №
260003 от 17 май 2021 година по наказателно общ характер дело № 229/2020
година на Районен съд Т. е правилна и законосъобразна – не са налице
основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния
акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260003 от 17 май 2021 година по
наказателно общ характер дело № 229/2020 година на Районен съд Т.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17