Присъда по дело №4746/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 110 от 04.11.2021 г. по НОХД № 4746/2021 г. по
описа на Районен съд – П., XXI нак. състав

Районна прокуратура – П. е внесла в съда обвинителен акт против К. М.
Х., ЕГН: ********** по обвинение за това, че в гр. П. за периода от
27.04.2011 г. до 27.04.2021 г. включително, след като е бил осъден с Решение
№ 1231 от 05.04.2011 г. по гр. дело № **560/2010 г. по описа на Районен съд –
П., III брачен състав, влязло в сила на 27.04.2011 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Я. К. Х. с ЕГН: **********, чрез заплащане на
издръжка в размер на 150,00 лв. месечно, чрез нейната майка и законен
представител Г.. М. М., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 120
месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева всяка от тях, или общо в
размер на 18 000 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК,
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл.372, ал. 4 от НПК, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното
обвинение срещу подсъдимия Х.. Пледира фактическата обстановка, описана
в обвинителния акт, да се установява по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Взема становище извършването на престъплението от
страна на подсъдимия да е доказано от обективна и от субективна страна.
Предлага на съда да признае подсъдимия Х. за виновен, като му бъде
наложено наказание пробация за срок от две години с пробационни мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.
Защитникът адв. Р. Д. заявява, че не оспорва фактическата обстановка,
както и че подсъдимият се признава за виновен. Сочи, че неговото желание,
за което й е споделил, е да не му бъде налагано наказание пробация, което
допълнително би го затруднило да работи, а да бъде наказан с лишаване от
свобода, чието изпълнение да бъде отложено с определяне на изпитателен
срок. Защитникът пледира, че се солидаризира с молбата на подсъдимия и
предлага на съда тя бъде уважена при решаването на въпросите за
отговорността и евентуално за вида на наказанието.
Подсъдимият К. М. Х. признава изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Обяснява, че е знаел, че е осъден с
решение на гражданския съд да плаща издръжка на дъщеря си Я. К. Х., но
сочи, че от свой втори брак има още две деца, на които също трябва да плаща
издръжка. Заявява, че няма постоянна работа и се издържа като спорадично
1

работи на различни места, както и с помощта на майка си и сестра си. В хода
на съдебните прения изразява съгласие със становището на своя защитник.
Поддържа, че е трудно да си намери работа и да изпълнява задълженията си
при започване на такава, докато търпи наказание пробация. Моли съда
наложеното му наказание по своя вид да бъде лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено, като посочва, че разбира какви са евентуалните
последици от налагането на такова наказание и определянето на изпитателен
срок. С последната си дума моли за условно осъждане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият К. М. Х. е роден на *** в гр. А., обл. П., б.,б.г., живущ в
гр. А., ул. „***“ № **, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан,
с ЕГН: **********.
През периода 2002 г. и 2003 г. подсъдимият Х. живеел на съвместни
семейни начала със свид. Г.. М. М., без да са сключвали граждански брак. От
съвместното им съжителство се родило общото им дете – свид. Я. К. Х. с
ЕГН: **********. След раждането на свид. Х. подсъдимият и свид. М. се
разделили, не живеели заедно и не поддържали контакт помежду си. След
раздялата им подсъдимият Х. не плащал издръжка и не помагал за
отглеждането на дъщеря си Я. К. Х..
С влязло в сила съдебно решение по гр. дело № **560/2010 г. на
Районен съд – П. упражняването на родителските права върху детето Я. К. Х.
било възложени на нейната майка - свид. Г.. М. М. Свидетелката М. и детето
Я. К. Х. живеели на адрес гр. П., ж.к. "***" бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *
С влязло в сила на 27.04.2011 г. съдебно решение по гр. дело № **560 от
2010 г. на III брачен състав на Районен съд – П. подсъдимият К. М. Х. бил
лишен от родителски права спрямо малолетното си дете Я. К. Х.. Със същото
съдебно решение на Районен съд – П. подсъдимият Х. бил осъден да заплаща
на малолетното си дете Я. К. Х., чрез неговата майка и законен представител -
свид. Г.. М. М., издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от 28.06.2009
г.
След влизането в сила на решението на съда подсъдимият Х. не
заплатил нито една от дължимите издръжки за дъщеря си Я. К. Х.. За периода
от влизане на решението в сила от 27.04.2011 г. до 27.04.2021 г. включително
подсъдимият Х. не заплатил общо 120 месечни вноски по 150 лева всяка от
тях, като общата стойност на размера на незаплатените издръжки бил 18 000
лева.
На 17.09.2011 г. било образувано изпълнително дело № 9049/2011 г. при
ДСИ П. въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2011 г. по гр. дело №
**560/2010 г. по описа на Районен съд – П. с длъжник подсъдимия К. М. Х. за
заплащане на месечна издръжка на свид. Я. К. Х., чрез нейната майка и
законен представител Г.. М. М. По изпълнителното дело не били извършвани
2

плащания от подсъдимия. Същият подал на 08.01.2020 г. молба за вдигане на
наложения запор върху банковите му сметки.
Подсъдимият К. М. Х. не бил регистриран като безработен в Дирекция
„Бюро по труда“ гр. А.. За него нямало регистрирани актове за периода от
1995 г. до **.09.2020 г. в Агенцията по вписванията.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
самопризнанията на подсъдимата, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г.. М. М. (лист 37 и лист 41 от
досъдебното производство); Я. К. Х. (лист 38 и лист 40 от досъдебното
производство); В.А.Р. (лист 42 от досъдебното производство); В.А.А. (лист 43
от досъдебното производство), от писмените доказателства – заверен
препис от Решение № 1231/05.04.2011 г. по гр. дело № **560/2010 г. по описа
на Районен съд – П. (лист 64-66 от досъдебното производство); Протокол за
предупреждение от 07.08.2020 г. (лист 31 от досъдебното производство);
изрично пълномощно с упълномощител К. М. Х. и упълномощен В.А.Р. (лист
62 от досъдебното производство); писмо с УРИ 444000-8207/18.09.2020 г. от
старши специалист при Агенция по вписванията (лист 67 от досъдебното
производство); справка с рег. № 10-06-01-10#1/01.03.2021 г. от директор на
Дирекция „Бюро по труда“ гр. А. (лист 68 от досъдебното производство);
справка от държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 9049/2011
г., служба „ДСИ“ при РС – П. (лист 72 от досъдебното производство);
характеристична справка за подсъдимия К. М. Х. (лист 75 от досъдебното
производство); справка за съдимост за подсъдимия К. М. Х. (лист 9-11 от
делото); протокол от амбулаторен психиатричен преглед на К. М. Х. от д-р
Станка Язова от 08.09.2021 г. (лист 27 от делото).
В събраните и проверени по делото доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия,
поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се
налага по-детайлното им обсъждане.

От правна страна:
При така установените факти съдът намира, че подсъдимият К. М. Х. е
извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал.
1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна за времето от 27.04.2011 г. до 27.04.2021 г.
включително в гр. П., след като е бил осъден с Решение № 1231 от 05.04.2011
г. по гр. дело № **560/2010 г. по описа на Районен съд – П., III брачен състав,
влязло в сила на 27.04.2011 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Я. К.
Х. с ЕГН: **********, чрез заплащане на издръжка в размер на 150,00 лв.
3

месечно, чрез нейната майка и законен представител Г.. М. М., ЕГН:
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 120 месечни вноски в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева всяка от тях, или общо в размер на 18 000 лева.
По делото се доказа осъществяването на признаците от обективната
страна на състава на престъплението по чл. 183 от НК. Подсъдимият Х. е
осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1231 от 05.04.2011 г. по
гражданско дело № **560/2010 г. по описа на Районен съд – П., III брачен
състав, да издържа свой низходящ – дъщеря си Я. К. Х., ЕГН: **********.
Решението е влязло в сила на 27.04.2011 г. След този момент подсъдимият не
е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 120 /сто и двадесет/ месечни вноски в размер на
150 лева всяка, или издръжка на обща стойност 18 000 (осемнадесет хиляди)
лева. Деянието е съставомерно, тъй като е спазено изискването броят не
неизпълнените месечни вноски да е две или повече. Паричното задължение
на подсъдимия е именно за заплащането на издръжка, а кредиторът по
вземането е негов низходящ, т.е. лице от кръга по чл. 183, ал. 1 от НК.
Доказано е и авторството на деянието от страна на подсъдимия Х., тъй като
той е лицето, което е осъдено да заплаща издръжката и в този смисъл носител
на паричното задължение.
Съдът намира, че правилно е определено от обективна страна и мястото
на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право,
ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните
задължения са носими, а не търсими. Следователно тяхното принципно
местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установява,
че Я. К. Х. - низходяща на подсъдимия Х., живее заедно с майка си Г.. М. М. в
гр. П., където и престъплението е било извършено. Същото е формално и с
факта на осъществяване на изпълнителното си деяние е довършено от
обективна страна, без необходимост от настъпване на други вредоносни
последици.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според
трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на
пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. В тази връзка
преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща
издръжката вече е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране
размера на дължимата издръжка - така Решение № 188 от 04.07.2011 г. по
нак. д. № 1157/2011 г. на Върховния касационен съд.
Съдът приема, че подсъдимият не се е намирал в обективна
невъзможност да изпълни паричното си задължение през инкриминирания
период. На първо място установява се по делото, че Х. няма постоянна работа
и в тази връзка траен, постоянен и редовен източник на доходи.
Същевременно обаче от приложената справка от Дирекция „Бюро по труда“ –
4

А. се изясни, че подсъдимият никога не е предприемал действия и не е бил
регистриран в бюрото по труда. Макар сама по себе си регистрацията да не
осигурява гаранция за сигурното намиране на работа, то при наличие на
законови възможности за търсене и намиране на работа или за намаляване на
дължимата издръжка, не може да се приеме, че наличието на материални
затруднения изключва наказателната отговорност - така Решение № 158 от
25.10.2017 г. на трето наказателно отделение по н. д. № 690/2017 г. на
ВКС. В тази връзка съдът приема, че не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на паричното задължение за издръжка, макар и подсъдимият да е
безработен, щом дори не е направил опит за намиране на работа чрез
регистрация в Бюрото по труда, тъй като по този начин сам се е лишил от
възможността за евентуално намиране на работа - така Решение № 1** от
11.10.2017 г. на трето наказателно отделение по н.д. № 4**/2017 г. на ВКС.
Фактът на наличието на друго семейство и деца, на които подсъдимият е
трябвало да осигурява издръжка, също не изключва съставомерността на
деянието от обективна страна - така Решение № 188 от 04.07.2011 г. по н. д.
№ 1157/2011 г. на ВКС; Решение № 443 от 20.10.2010 г. по н. д. № 421/2010 г.
на ВКС. Подсъдимият не е поискал промяна на съдебното решение относно
размера на паричното задължение за заплащане на издръжка, което е могъл да
стори и при предоставяне на безплатна правна помощ. През инкриминирания
период той е бил в работоспособна възраст, не се установява да страда от
здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да полага
труд, срещу което да си набавя парични средства. По тези съображения съдът
приема, че не е съществувала обективна пречка, препятстваща възможността
за изпълнение на задължението за заплащане на дължимата издръжка. В този
смисъл неизпълнението на задължението се явява „съзнателно“ по смисъла на
закона.
Наведените от подсъдимия доводи за влошени отношения с другия
родител на пострадалата Я. К. Х., а именно нейната майка Г.. М. М., са
неотносими към преценката за дължимостта на задължението за издръжка и
наличието на обективна възможност за изпълнение. Подсъдимият сочи, че е
насаждана омраза у дъщеря му и тя има враждебно отношение към него и
родителите му, както и че въобще не познава много от роднините си от
бащина страна, което твърди, че също го е мотивирало да не изпълнява
паричното си задължение. От показанията на свид. Х. се установява, че баща
й (подсъдимият К. М. Х.) й е казал, че нямало да дава пари на майка й (свид.
Г.. М. М.) и имал намерение за в бъдеще да превежда парите за издръжка по
банкова сметка с титуляр свид. Х.. Влошените отношения между родителите
не представляват основателна причина за неизпълнение на задължението за
издръжка. Пострадал от деянието е детето, а не другият родител и издръжката
се дължи отново на детето с цел задоволяване на негови ежедневни
потребности като храна, облекло, учебни пособия, развлечения. По правило
издръжката следва да се заплаща чрез лицето, което упражнява родителските
права или по друг адекватен начин, който да гарантира определените средства
5

своевременно да достигат правоимащото лице. При отсъствието на каквото и
да е поведение по изпълнение на задължението за издръжка от страна на
подсъдимия, субективните му нагласи за неразбирателство или вражда с
другия родител не представляват извинителна причина за бездействието му.
От субективна страна престъплението е извършено виновно и при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание за
проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на
престъплението, съзнавал е и общественоопасния характер на бездействието
си - незаплащането на издръжка на детето си, но въпреки това е извършил
процесното деяние. Подсъдимият Х. е бил уведомен за осъждането си по гр.
дело № **560/2010 г. на Районен съд – П. и за възникналото си от него
парично задължение да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Я. К. Х.,
включително и за размера на паричното си задължение, който не е променян,
считано от датата на осъждането, през целия инкриминиран период. Това
обстоятелство се обхваща от самопризнанието на подсъдимия. Също така той
изрично го потвърди в откритото съдебно заседание, заявявайки че е знаел за
осъждането си по посоченото гражданско дело и за възникналото от него
задължение да заплаща ежемесечно издръжка на дъщеря си. Съзнавал е и че
неизпълненото му задължение за издръжка надвишава две месечни вноски и
обхваща целия период от 27.04.2011 г. до 24.04.2021 г. Това налага извод, че
подсъдимият е бил своевременно уведомен и е узнал всички факти, относими
към преценката за съставомерността на деянието от субективна страна.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
подсъдимият К. М. Х. е извършил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

По наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.
Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство
изключително големия брой незаплатени месечни вноски по задължението на
подсъдимия за издръжка, като техният общ брой е 120. За съставомерността
на деянието е достатъчно съзнателното неизпълнение на две вноски. Степента
на обществена опасност на конкретното деяние се явява значително
завишена, тъй като неплащането на издръжка е продължило през период от 10
календарни години. По този начин защитаваните обществени отношения са
увредени с особено засилен интензитет. За смекчаващо обстоятелство съдът
цени предприетото поведение от подсъдимия след довършване на
престъплението по сближаване със своята низходяща – свид. Х., като
включително й е предоставил сумата от 1 000 лева, която свидетелката е
ползвала за закупуване на дрехи, обувки и други лични вещи, друг път я е
поканил на вечеря. За периода на деянието се установява подсъдимият да е
правил подаръци на дъщеря си Я. К. Х., като й е подарил два мобилни
телефона – първо през 2013 г. и втори път през 20** г., както и веднъж я е
6

завел на почивка.
При така установената съвкупност от смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и като съобрази тяхната относителна тежест и
значение за осъществената престъпна дейност, съдът намира, че следва да
бъде предпочетено по-тежкото от двете алтернативно предвидени наказание,
а именно лишаването от свобода. То в по-пълна степен отговаря на
обществената опасност на деянието и на дееца и би представлявало адекватен
отговор от страна на държавата на противоправното и общественоопасно
поведение на подсъдимия Х.. Това наказание би съдействало и за постигането
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Доколкото значението на отегчаващите
отговорността обстоятелства е вече съобразено, като е послужило за
определянето по вид на наказание лишаване от свобода, то съдът приема, че
това наказание следва да бъде индивидуализирано под средния размер и в
близост до предвидения минимум, но все пак в размер, надвишаващ най-
ниския възможен. Тъй като за престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
предвидено наказание до една година лишаване от свобода и съгласно общия
минимум по чл. 39, ал. 1 от НК от три месеца за този вид наказание, то
средният размер се явява седем месеца и половина. По гореизложените
съображения в случая наказанието следва да бъде индивидуализирано под
този размер. Настоящият съдебен състав приема, че адекватното и достатъчно
наказание за извършеното от подсъдимия Х. престъпление е лишаване от
свобода за срок от 6 (шест) месеца, който срок ще е достатъчен за постигане
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК.
Предвид протеклото производство по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и
съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определено
наказание с една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата си наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на
наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание,
към момента на извършване на престъплението той не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в
настоящото производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на
четири месеца, тоест до 3 години, поради което са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ в размер на 4 (четири) месеца с изпитателен срок от 3 (три) години.
Съдът намира, че продължителността на така определения изпитателен срок
от 3 години е достатъчна, за да демонстрира подсъдимият дали се е поправил.
Определянето на по-продължителен срок не е необходимо за постигането на
тази цел, поради което би представлявало неоправдана принуда. Отлагането
на изпълнението на наказанието съответства и на интереса на децата на
подсъдимия, както и на неговия личен в качеството му на родител, тъй като
позволява да не бъде нарушавана връзката между дете и родител, както и
позволява на подсъдимия да изпълнява задълженията си към своите деца за в
бъдеще.
7

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящото
производство не са налице основанията за приложение на привилегирования
състав по чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като задължението за издръжка не беше
изпълнено преди постановяването на присъдата.
По делото не са приобщени веществени доказателства и не са
направени разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	110
Дата:	4 ноември 2021 г.
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20215330204746
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2021 г.

Присъда по дело №4746/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите