Присъда по дело №173/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 12
Дата: 29 май 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Янкова
Дело: 20235100200173
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. КърджА., 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА. в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
СъдебниНебат Н. Гурова

заседатели:Селда С. Мюмюн
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
и прокурора Б. В. В.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20235100200173 по описа за 2023 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. Х. А., роден на **.**.**** г. в гр. К.., живущ в
с.К., общ.Ч., обл. К.., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2022 г. в
землището на с.К., общ. Ч., обл.К., на път II-58, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******,
нарушил правилата на движение, като не спазил задължението си по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движението да се съобрази със
състоянието на пътя - при условия на проливен дъжд навлязъл в крива от
пътя със скорост около критичната, не намА.л скоростта и не спрял, когато
възникнала опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта
на С.Д. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл.К., средна телесна повреда
на Е. Х. Х. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл.К., изразяваща се в
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в теменната област на
главния мозък, и средна телесна повреда на А. А. Е. с ЕГН ********** от с.
1
К., общ. Ч., обл.К., изразяваща се в счупване дясната раменна кост, поради
което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 3-то, б. „б“, предл. 1-
во, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро и б. „в“, предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1,
във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 (три) години, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага
изпълнението на наказанието за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на
присъдата в сила; като го признава за невиновен в това да е нарушил
правилата за движение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато превозното средство и го оправдава по обвинението в тази му
част.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 НК налага на подсъдимия Р. Х.
А., със снета по делото самоличност, наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 4 /четири/ години.
Вещественото доказателство – лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с
рег. № *******, /на съхранение в полицейска база „Хемус“ при ОД на МВР-
КърджА./, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му -
Р. Х. А., с ЕГН **********.
Веществените доказателства - 1 бр. розова раница с надпис „Sachsen
Mi1ch", - 1 бр. торба с надпис „Kaufland" и поставени в нея: 1 бр. кърпа за
глава - черно-бяла на цвят; 1 бр. дъждобран - сив на цвят; 1 бр. пластмасова
кутия - бяла на цвят; 1 бр. ножче с черна пластмасова дръжка; 1 бр. бутилка с
надпис „СосаСо1а" - 2 литра с безцветна течност /пълна под половината/; 1
бр. жълта торба полиетиленова торба - Прозрачен полиетиленов плик, тип
„джоб" с поставен в него: 1 бр. запалка - синя на цвят с надпис „Princess
casino"; 1 бр. запалка, прозрачна в средната си част и светло синя в горната и
долната част; 1 бр. запалка, прозрачна в средната си част и оранжева в
горната и долната част; плик със сухи салфетки с надпис „RENKLI" - отворен;
1 бр. блистер „Параценамакс", съдържащ 6 бр. хапчета; 5 бр. опаковки от
хапчета „Лекалпин", като 2 от тях има хапчета, другите са празни; - 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа" с камера, бял на цвят, със сим карта с
изтъркани надписи, с IMEI *************** и батерия; - 1 бр. мобилен
телефон марка „Samsung", син на цвят, с три слота за сим карти, поставен в
безцветен калъф, в единия слот с поставена сим карта на „Vivacom" с надписи
„***********" и„ **********, между телефона и безцветния калъф е
поставена карта „Vivacom", с поставена в нея сим карта на „А1" с №
8935901118705****** и хартиена бележка с изписани цифри „**********"; -
1 бр. черно портмоне с надпис „New fashion" и поставени в него: 2 банкноти с
номинал от 50 лева със сер. № БУ 1203443, емисия 2006. и сер. № БЛ
8653889, емисия 2006; 1 банкнота с номинал от 20 лв. със сер. № БЦ 2229244,
емисия 2007; 1 бр. монета с номинал от 2 лева; 7 бр. монети с номинал от 1
лев; 7 бр. монети с номинал от 50 стотинки; 3 бр. монети с номинал от 20
стотинки; 3 , бр. монети с номинал от 10 стотинки; 2 бр. монети с номинал от
2
5 стотинки; 1 бр. касова бележка; 1 бр. изрезка от бял лист, с неправилна
форма, изписана от двете страни с ръкописен текст; 1 бр. лист от тетрадка,
изписан от едната страна с ръкописен текст, да се върнат на наследниците на
С.Д. М., след влизане на присъдата в сила;
Веществените доказателства - 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ 1 бр.
компакт диск „ЕМТЕС CD-R", след влизане на присъдата в сила да се
унищожат, като вещи на незначителна и/или без стойност.
ОСЪЖДА Р. Х. А., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР – КърджА. направените на досъдебното производство
разноски в размер на 2011.30 лв., както и на частните обвинители Ш. Ш. М. с
ЕГН **********, Е. Ш. М. с ЕГН ********** и Р. Ш. М. с ЕГН **********,
тримата от с.К., общ.Ч. , обл. К.., направените от тях разноски за повереник в
размер на 2250 лева, както и на частните обвинители Е. Х. Х. с ЕГН
********** от с.К., общ.Ч., обл. К.. и А. А. Е. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Ч., обл.К. направените от всеки от тях разноски за повереник в размер на по
2250 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 173/2023 година по описа на ОС- КърджА.

Производството по делото е образувано по внесен от ОП – КърджА.
обвинителен акт, с който подсъдимият Р. Х. А., роден на **.**.**** г. в гр.
КърджА., живущ в с.К., общ.Ч., обл. К.ли, е предаден на съда за това, че на
02.09.2022 г. в землището на с.К., общ. Ч., обл. КърджА., на път II-58, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №
*******, нарушил правилата на движение, като не спазил задължението си по
чл.20, ал.1 от ЗДвП, да контролира непрекъснато пътното превозното
средство, което управлява, както и не спазил задължението си по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП при избиране скоростта на движението да се съобрази със
състоянието на пътя - при условия на проливен дъжд навлязъл в крива от
пътя със скорост около критичната, не намА.л скоростта и не спрял, когато
възникнала опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта
на С.Д. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА., средна телесна
повреда на Е. Х. Х. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА.,
изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
теменната област на главния мозък, и средна телесна повреда на А. А. Е. с
ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА., изразяваща се в счупване
дясната раменна кост – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл.
3-то, б. „б“, предл. 1- во, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро и б. „в“, предл. 1,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството по делото е протекло на реда на гл.ХХVII, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на ОП- КърджА. счита, че в хода на досъдебното
производство са събрани достатъчно по обем доказателства установяващи
подробно описаното в обстоятелствената част обвинение, както и безспорни
доказателства, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно: нарушил е чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като е
допуснал загуба на контрол над пътното превозно средство, което управлява,
както и не спазил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е
преценил добре пътните условия и опасността, която е възникнала на пътя.
Прокурорът счита, че допуснатите нарушения на правилата за движение по
пътищата от подсъдимия са в пряка причинно-следствена връзка с
допуснатото ПТП, вследствие на което са причинени смъртта на пострадалата
С. М. и средните телесни повреди на пострадА.те Е. Х. и А. Е.. Намира, че
всички събрани на досъдебното производство доказателства, на базата на
които се обосновава фактическата обстановка и твърденията в обвинителния
акт, които обстоятелства се признават и от подсъдимия, сочат, че същият е
извършил престъплението, за което е предаден на съд. От субективна страна
деецът бил извършил престъплението при непредпазливост, при условията на
1
небрежност, тъй като не е искал настъпването на вредоносния резултат, но е
бил длъжен и е могъл да го предвиди. При събраните доказателства по делото,
счита, че съдът следвало да признае подсъдимия Р. А. за виновен в
извършването на престъплението, за което е предаден на съд. При определяне
на наказателната отговорност следвало да бъдат преценени обстоятелствата,
че вредоносният резултат от престъплението е твърде тежък – причинена е
смърт на едно лице и средна телесна повреда на други две лица. На следващо
място, съдът следвало да прецени обстоятелствата, които характеризират
личността на подсъдимия. Той бил неосъждано лице, като имало едно
особено обстоятелство, което при всички положения следвало да бъде
добавено към смекчаващите отговорността обстоятелства, а това било
неговият физически недъг, че е глухоням по рождение и към настоящия
момент той продължавал да е в такова състояние. Счита, че при съобразяване
на баланса между тежестта на вредоносния резултат и обществената опасност
на деянието, и от друга страна обществената опасност на подсъдимия като
деец, съдът би могъл да бъде мотивиран да определи наказанието по
отношение на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ориентирано като срок към минималния, който е предвиден в
разпоредбата на чл.343 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 години и 6 месеца. Това наказание следвало да премине и през
редукцията на чл.58а ал.1 от НК с оглед процедурата на съдебното
производство – съкратено съдебно следствие. Личността на подсъдимият,
предвид всички данни за него, както и с оглед предложения размер на
наказание след редукцията му, отговарял на условията на чл.66 ал.1 от НК,
поради което предлага съда да отложи наказанието „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок, максималния по закон от 5 години. Съобразно разпоредбата
на чл. 343г от НК, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, подсъдимият следвало да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок не по-малък от 5 години.
Счита, че така предложените по вид и размер наказания за извършеното от
подсъдимия деяние биха постигнА. целите на чл. 36 от НК, и би се
постигнало поправителната цел спрямо подсъдимия и въздействало
достатъчно добре като генерална превенция.
Конституираните по делото частни обвинители Ш. Ш. М., Е. Ш. М., Р.
Ш. М., Е. Х. Х. и А. А. Е., чрез повереника си – адв.Я. С. от САС, считат, че
фактическата обстановка била ясна, като прокурорът достатъчно подробно и
прецизно бил изписал в обвинителния акт за какво деяние е предаден на съд
подсъдимия. Причината за ПТП-то, респективно за тежкия резултат, била
именно несъобразяването с конкретната пътна обстановка и по-скоро
несъобразената скорост, с която е управлявал подсъдимия, предвид
проливния дъжд, който е валял по време на ПТП-то, както и завоя, в който е
навлязъл. Неправилната му преценка за скоростта при навлизането в т.нар.
явление в автоекспертизата „аквапланинг“ са фактически причината за
настъпване на произшествието. Резултатът бил Я. – причинена смърт на едно
лице и средни телесни повреди на две лица, което правело обществената
2
опасност на деянието висока. От друга страна, обществената опасност на
дееца била с ниска степен, предвид чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, както и фактът, че същият е глух и ням по рождение,
както и понастоящем. От фактическа страна това, което било описано от
прокурора в обвинителния акт се подкрепяло напълно от направените от
подсъдимия самопризнания. По отношение на наказанието се придържа към
становището на Прокуратурата, че наказание в размер от 4 години и 6 месеца,
след редукцията, съответно от 3 години, ще бъде справедливо като „лишаване
от свобода“ и отговаря на високата степен на обществена опасност на
деянието. Нямало пречка също така да се приложи чл. 66 ал. 1 от НК за
максимален срок от 5 години, въпреки тежкият резултат, като и по този начин
биха се породили и биха проявили ефекта си целите на чл.36 от НК. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ иска същото да бъде за срок от 5 години. Моли за присъда в
този смисъл. Претендира се, подсъдимият да заплати на частните обвинители
и направените от тях разноски.
В пледоарията на защитника на подс.Р. А. – адв.Г. Б. от АК- КърджА.,
се сочи, че подсъдимият страшно много съжалявал, за това което е станало,
като всички били от едно село и се познавА.. Причината подсъдимият да
признае фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, била, че след като му
било разяснено заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, той разбрал, че е допуснал грешка в своите действия като водач.
Той се движил в рамките на определената от закона скорост и когато
движението започнало по нанадолнище, предстоял десен завой, валяло дъжд
и в този момент, според вещото лице, той е трябвало да намА. скоростта на
автомобила, да я редуцира до такава степен, че дори след това, ако попадне в
този воден клин, който се образува след продължителното валене на дъжд, да
е имал възможност да го управлява. Това била първата грешка. След това
автомобилът леко поднесъл вече от завоя и точно там не е трябвало да
натиска спирачки, защото вече водният слой е бил висок, повдигнал е
предните гуми на автомобила, той дори да е управлявал, автомобилът е
станал неуправляем. Тоест, ако той не беше натиснал спирачките при това
занасяне на автомобила, е имал възможност да избегне този „аквапланинг“.
Затова подсъдимият преценил, че действително е допуснал грешки и е
нарушил правилата за движение, поради което правилно било становището
на Прокуратурата, а и на частното обвинение, че следва да бъде признат за
виновен по тази квА.фикация, която е посочена в обвинителния акт. Искането
да бъде наложено наказание, позволяващо прилагането на разпоредбата на чл.
66 ал. 1 от НК, т.е., условно наказание, било правилно и справедливо
съобразявайки и недъзите на подсъдимия. Макар че наистина резултатът от
неговото деяние бил тежък, справедливостта на наказанието изисквал да му
бъде дадена възможност и определеното от съда наказание да не бъде
изпълнявано ефективно, а да бъде отложено в рамките на изпитателния срок,
но 5 години счита за прекомерно дълъг срок. По отношение на искането да
3
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години, също намира, че
е крайно висок срок. Той бил правоспособен водач, досега нямал никакви
нарушения, нямал никакви произшествия, като това което се е случило било
на границата на случайното събитие, но така или иначе се е случило.
Автомобилът му бил необходим, за да има възможност да се придвижва по
лекари, да си взима лекарствата, да ходи на преглед и затова, ако е възможно
моли за по-ниско наказание, досежно лишаването от право да управлява
МПС. По отношение на останА.те искания, депозирани от страна на
прокуратурата и частното обвинение защитата не възразява да бъдат
удовлетворени.
Подсъдимият Р. Х. А. при дадената му възможност за лична защита и
последна дума заявява отново, че е виновен и съжалява за извършеното, като
поддържа казаното от адвоката му. Моли да му се наложи условно наказание,
за да не влиза в затвора.
Съдът е обявил на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от
НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия Р. А., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373, ал.3 от
НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия и на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а
именно:
Подсъдимият Р. Х. А. е правоспособен водач на MПC за категории В,
М и В1 от 15.10.2003 г. Той е глухоням по рождение, като на 07.02.2019 г. му
е извършен преглед от Транспортната централна лекарска експертна комисия
при Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III" - гр.
София и е издадена карта № 65/07.02.2019 г. за оценка на физическата
годност на водач, видно от която Р. А. отговаря на изискванията за физическа
годност към водачите на МПС от категория В.
На 02.09.2022 г. около 05.00 часа подсъдимият Р. А., майка му Д. Х. А. и
пострадА.те С.Д. М., Е. Х. Х. и А. А. Е. потеглили с лек автомобил „Ф. Ш." с
рег. № *******, собственост и управляван от подсъдимия, от с. К., общ.
КърджА. за с. Л., общ. А., където работили като сезонни работници.
Около 16.00 часа на същия ден, след приключване на работа,
подсъдимият, Д. А., С. М., Е. Х. и А. Е. потеглили със същия автомобил от с.
Л. към с. К..
Около 17.00 часа подсъдимият А. и четирите му спътнички пътувА. по
път II-5 8 в участък от пътя, намиращ се в землището на с. К.. Автомобилът
се управлявал от подсъдимия Р. А., Д. А. седяла на предната седалка до
подсъдимия, С. М. седяла на задната лява седалка зад подсъдимият, Е. Х. - на
задната средна седалка, а А. Е. - на задната дясна седалка зад Д. А.. Завалял
проливен дъжд, който обилно намокрил платното за движение. В този момент
подсъдимият управлявал автомобила си в пътната лента за движение към с. К.
4
и извършвал спускане по попътен наклон с навлизане в дясна крива от пътя
със скорост 60,37 км/ч. В този участък от пътя нямало движение на други
превозни средства, както попътно, така и насрещно движещи се, нямало
препятствия на пътя, пътната настилка била без замърсявания и неравности.
Преди навлизане в десния завой от пътя, подсъдимият Р. А. не намА.л
скоростта на автомобила, като не преценил опасността от странично
приплъзване на автомобила при спускане в крива от пътя по обилно мокра
пътна настилка. При движението на автомобила в десния завой, задната му
част се приплъзнала и поднесла наляво. В този момент подсъдимият рязко
задействал спирачната система и навил волана на ляво, но това увеличило
поднасянето, автомобилът станал неуправляем и подсъдимият загубил
контрол над него. Автомобилът излязъл във вдясно от пътя и се ударил с
предната си част в крайпътен скат. От удара автомобилът силно се завъртял
няколко пъти по посока на часовниковата стрелка. При силното и
продължително завъртане на превозното средство телата на пострадА.те Е. Х.
и А. Е. се разместили и тe озовА. в багажника на автомобила, а тялото на
пострадалата С. М. се ударило в стъклото на задната лява врата, от което
стъклото се счупило. Тялото на С. М. излетяло през отвора на липсващото
стъкло на задната лява врата, като паднало на пътното платно, търкаляло се и
се плъзгало по асфалтовата настилка преди да спре. Междувременно
автомобилът се плъзнал напред и надясно и спрял на колелата си в
диагонално положение спрямо оста на пътя, като по-голямата част от задната
му част била в дясната пътна лента за движение в посока към с. К., а предната
му част била във вътрешната лента за насрещно движение. Пострадалата С.
М. се намирала на пътното платно на 2 м от спрелия автомобил.
Скоро след пътнотранспортното произшествие на мястото пристигнА.
автомобили, преминаващи по същия пътен участък. Пътуващи в
преминаващите автомобили сигнА.зирА. за пътнотранспортното
произшествие на Спешен номер 112, като първият сигнал бил приет в 17.03
часа.
На местопроизшествието пристигнА. полицейски служители при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР — КърджА. и Участък Ч. при PУ -
КърджА., както и екип на ЦСМП — КърджА.. Пострадалата С. М. спешно
била транспортирана до МБАЛ „Атанас Дафовски“ - гр. КърджА., а по-късно
до същата болница били транспортирани и пострадА.те Е. Х. и А. Е.,
подсъдимият Р. А. и Д. А..
В 18.40 часа на същия ден - 02.09.2022 г., пострадалата С. М. починала
в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - гр. КърджА. от
травмите, причинени й при пътнотранспортното произшествие.
На местопроизшествието обвиняемият Р. А. бил проверен за употреба
на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510", като бил отчетен нулев
резултат. Местопроизшествието било запазено от полицейски служител от
Участък Ч. при РУ - КърджА., като дежурна оперативна група на РУ-
5
КърджА. извършила оглед на пътнотранспортното произшествие.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №
48/2022 г., при съдебномедицинското изследване на трупа на пострадалата
С.Д. М. са констатирани травма на лицето, главата, гръдния кош, корема и
крайниците; разкъсно-контузни рани на лицето и главата, кръвонасядания и
охлузвания на кожата на гръдния кош, лявата хълбочна област и крайниците;
кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка; счупване на трето, четвърто и пето леви ребра с
кръвонасядания на междуребрената мускулатура в областта на счупванията;
разкъсване на далака и черния дроб, кръвоизлив в коремната кухня в
количество около 1900 мл.; кръвоизлив под пристенния лист на коремницата
в количество около 200 мл.; кръвонасядане на мастната капсула на левия
бъбрек; оток на мозъка; данни за анемия на трупа. Непосредствената причина
за смъртта на С.Д. М. е остра кръвозагуба в следствие на разкъсване на далака
и на черния дроб с последвал кръвоизлив в коремната кухина. За увеличаване
на обема на кръвозагубата са спомогнА. и кръвоизливите под пристенния
лист на коремницата и в мастната капсула на левия бъбрек. За по-бързото
настъпване на смъртта роля е изиграла и черепно-мозъчната травма с
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка. Описаните
травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпоръбест предмет и е възможно да са възникнА. при пътно-транспортно
произшествие. НА.це е причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания на С.Д. М. и настъпилата й смърт на 02.09.2022 г.
От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 111/2022 г. се установява, че на Е. Х. Х. били причинени травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в теменната област на главния
мозък, наложил болнично лечение и наблюдение, както и охлузвания на
кожата на лицето. Описаните увреждания били получени при действието на
твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са възникнА. при
пътнотранспортно произшествие. Травматичният кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в теменната област на главния мозък, наложил болнично
лечение и наблюдение, е довел до разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Охлузванията на кожата на лицето са причинили болка и
страдание.
От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 110/2022 г. се установява, че на А. А. Е. било причинено счупване на
дясната раменна кост, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение. Описаното увреждане било получено при действието на твърд
тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да е възникнало при
пътнотранспортно произшествие. Счупването на дясната раменна кост е
довело до затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един
месец.
От констативно-съобразителната част и заключението на извършената
6
съдебна автотехническа експертиза /том 3, л. 5-14 от ДП/ се установяват
следните обстоятелства за настъпилото пътно-транспортното произшествие
/ПТП/: Лек автомобил „Ф. Ш." с рег. № *******, управляван от Р. А. се
движил по път II-58 с посока от А. към КърджА.. При км 13+500 от пътя, при
условията на проливен дъжд, лекият автомобил е навлязъл в кривата от пътя
със скорост около критичната (при създадени условия за аквапланинг).
Центробежната сила е изтикала задната му част наляво (автомобилът е
поднесъл), възприемайки опасността водачът на лекия автомобил е
задействал спирачната уредба и навил волана на ляво. Така автомобилът е
станал неуправляем, водачът е загубил контрол над него, излязъл е вдясно от
пътя и се ударил с предната си част в крайпътния скат. От удара в ската
автомобилът е извършил сложно ротационнотранслационно движение -
завъртял се е по посока на часовата стрелка, като е направил почти два
оборота и се е плъзнал напред и надясно. Автомобилът е спрял в
положението, в което е открит след ПТП - в косо /диагонално/ положение
спрямо оста на пътя, като по-голямата част от задната му част е в дясната
пътна лента за движение в посока към КърджА., стои на колелата си с предна
част, насочена към вътрешността на платното, задното ляво колело е на
непрекъснатата линия, а предното ляво колело - във вътрешната лента за
насрещно движение /том 3, л.6 от ДП/. Пострадалата С. М. е пътувала на
задната лява седалка. При челния удар автомобилът рязко е намА.л скоростта
си и се е завъртял силно. От голямата инерционна сила пострадалата С. М. се
е ударила в стъклото на вратата /средната колона и е излетяла от стъклото на
задната лява врата, тъй като няма информация вратата да се е отворила.
Пострадалата С. М. е паднала на асфалта и се е търкаляла /плъзгала по
асфалта, като е спряла на 2 м от автомобила. Причината за настъпване на
произшествието е управлението на автомобила с несъобразена скорост с
конкретните пътни условия (навлизане в крива със скорост около критичната
за нея) от страна на водача на лекия автомобил „Ф. Ш." с рег. № *******,
довело до загуба на контрол над него. От техническа гледна точка моментът,
в който е възникнала опасността за водача е когато лекият автомобил навлиза
в кривата от пътя. Валял е проливен дъжд, върху платното за движение е
имало тънък воден филм, който е предопределял възможността за възникване
на явлението „аквапланинг". Водачът е следвало да бъде много внимателен и
преди да навлезе в кривата значително да намА. скоростта на движение на
автомобила /том 3, л.9 от ДП/. Експертът е изяснил, че „аквапланинг“ е
възникването на хидродинамичен клин в основата на контакта на гумата на
автомобила. Това създава пълна или частична загуба на сцепление между
гумата и пътя, предизвикано от нА.чието на воден слой, отделящ я от пътната
повърхност. Така транспортното средство става неуправляемо. Най-честата
причина е когато колелото не успява да отстрани водата ефективно от
мястото на контакт с пътната настилка. Колкото по-голям е водният слой и
по-малка дълбочината на протектора на гумата, толкова по-голяма е
опасността от аквапланинг. Критична ситуация при аквапланинга може да
7
възникне, ако предните колела са насочени в неподходяща посока /том 3, л. 9
от ДП/. Траекторията на движение на масовия център на автомобила е била
следната: Преди ПТП лекият автомобил се е движил в лентата за движение в
посока КърджА.. По време на удара в ската автомобила е бил излязъл извън
пътя и се е ударил в ската му. След удара в ската на пътя автомобила се е
движил по криволинейна траектория и въртейки се е установил частично в
лентите за движение в посока КърджА. и А.. По време на удара автомобилът е
бил излязъл вдясно извън пътя след канавката.
Мястото на удара е на път II-58, на км 13+500, на пътното платно, в
десния скат на пътя (счетено по приета посока на огледа). Координатите му са
на разстояние Ху - 30,10 м от мерната линия (мерено по базовата линия
успоредно на оста на пътя), считано по посока на огледа и на Yy - 3,40 м от
базовата линия (мерено перпендикулярно на оста на пътя).
Скоростите на движение на автомобила „Ф. Ш.“ с рег. № ******* са
били: Преди ПТП - не може да бъде даден точен цифров израз;
непосредствено преди удара в ската - 60,37км/ч.
Скоростта на лекия автомобил преди ПТП е била съобразена с
нормативно разрешената скорост за пътния участък, но не е била съобразена с
конкретните пътни и метеорологични условия. Критичната скорост за кривата
при спускане с отчетените надлъжен и напречен наклон на пътя е 60,32 км/ч
/том 3, л. 8 от ДП/. Дължината на „опасната зона“ пред автомобила е била
81,97 м. Тя има чисто хипотетичен характер, защото водачът е бил загубил
контрол над автомобила и не е имал никаква възможност да предотврати
ПТП, като сам се е поставил в тази ситуация.
Правилните действия за водача на автомобила от техническа гледна
точка, за да не допусне настъпването на ПТП са били: Преди навлизане в
кривата да редуцира скоростта на движение на автомобила до стойности,
които биха му позволили безопасно да я премине. При така създалата се
ситуация е следвало да не се използва рязко спирачната уредба и да не се
завърта рязко волана. Автомобилът, участвал в ПТП е бил технически
изправен. Не е имало технически неизправности по него, които са в
причинно-следствена връзка с ПТП.
Така описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие
за установена позовавайки се на направеното от подсъдимият Р. А.
самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства,
които го подкрепят изцяло, а именно: свидетелските показания на Е. Х., А. Е.,
Д. А., Е. М., Р. М. и Ш. М., които съдът кредитира изцяло като житейски
логични, еднопосочни, последователни, кореспондиращи помежду си и
взаимодопълващи се; от писмените заключения по извършените на
досъдебното производство съдебномедицински експертизи, които
установяват телесните увреждания и причините за смъртта на пострадалата С.
М., както и телесните увреждания на пострадА.те Е. Х. и А. Е.; от писменото
заключение по назначената съдебна авто-техническа експертиза извършена от
8
вещото лице – инж.В. Д.; както и от останА.те писмени доказателства –
протокол за химическо или химико-токсилогично изследване; протоколи за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбуми, медицинска
документация, справка за нарушител, копия на свидетелство за регистрация
на МПС и СУМПС, справка за съдимост и характеристична справка на
подсъдимия, декларация за СМПИС, препис на акт за смърт, удостоверение
за наследници на пострадалата С. М. и др.
Показанията на трите свидетелки пътувА. във въпросния автомобил - Е.
Х., А. Е. и Д. А., са логични, еднопосочни и взаимодопълващи се и
безпротиворечиви както помежду си, така с останА.те събрани по делото
доказателства, поради което, както бе посочено и по-горе, съдът ги кредитира
изцяло, като същите подкрепят и направеното от подсъдимият
самопризнание. Съдът възприема изцяло и изготвените по делото съдебни-
медицински и автотехническа експертизи и др., подробно описани по-горе в
мотивите, както и останА.те събрани писмени доказателства, които също
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.
Отново следва да се посочи, че всички събрани по делото доказателства
– гласни, писмени и веществени, са напълно еднопосочни,
взаимодопълващите и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
възприема изцяло.
Или, събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята
съвкупност са еднопосочни и взаимодопълващи се и установяват изложената
в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка.
По така описания начин подсъдимият Р. Х. А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.4, във вр. с
ал.3, предл.3-то, б.„б”, предл.1-во, във вр. с ал. 1, б. „б”, предл.2-ро, и б.“в“,
предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно: на 02.09.2022 г. в
землището на с.К., общ. Ч., обл. КърджА., на път II-58, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. № *******,
нарушил правилата на движение, като не спазил задължението си по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движението да се съобрази със
състоянието на пътя - при условия на проливен дъжд навлязъл в крива от
пътя със скорост около критичната, не намА.л скоростта и не спрял, когато
възникнала опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта
на С.Д. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА., средна телесна
повреда на Е. Х. Х. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА.,
изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
теменната област на главния мозък, и средна телесна повреда на А. А. Е. с
ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА., изразяваща се в счупване
дясната раменна кост.
От обективна страна от събраните по делото доказателства по несъмнен
9
начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на
осъществяването му- на инкриминираните място и време подсъдимият Р. А.
при управление на МПС е нарушил нормативно установените правила за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Д. М. и
по една средна телесна повреда на Е. Х. Х. и А. А. Е.. При управлението на
МПС – лек автомобил „Ф. Ш.“, подсъдимият безспорно е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на
ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразят с атмосферните
условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
случая деецът не се е съобразил с обстоятелството, че е управлявал по време
на проливен дъжд със скорост около критичната при навлизане в крива на
пътя. Описаните обстоятелства са налагА. скоростта да е не само разрешена,
но и да е безопасна, т.е., такава, която да му позволи безпрепятствено да
премине през завоя, а при необходимост от възникнала опасност и да спре
автомобила, което подсъдимият не е сторил. Не е намА.л скоростта и не е
спрял при възникналата опасност за движението. Видно от изготвената по
делото АТЕ, в конкретната обстановка подсъдимият се е движел с критичната
скорост за кривата на спускане с отчетени надлъжен и напречен наклон на
пътя, а именно 60.37 км/ч, което допълнително е ограничавало възможността
за правилно и своевременно намаляване на скоростта и спиране при
възникналата опасност. Подс.А. е имал възможност да намА. скоростта до
безопасната такава още преди навлизане в завоя, но не го е сторил, след което
е извършил неправилно рязко натискане на спирачката при поднасянето на
автомобила и навил волана наляво, което го е напрало неуправляем. С оглед
описаното следва извода, че при конкретната пътна обстановка подсъдимият
е нямал техническа възможност да предотврати удара в ската, но е имал
техническата възможност да предотврати ПТП чрез намаля на скоростта
преди навлизане в завоя, което не е сторил.
По делото е безспорно установено, че подс.Р. А. не е съобразил всички
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, а
именно, че управлява автомобила със скорост, която не е била несъобразена с
конкретните условия на проливен дъжд по време спускане и навлизане в
крива на пътя, поради което не е успял да извърши безпрепятствено завиване
и не е успял да спре МПС и да предотврати настъпването на ПТП.
Описаното нарушение на правилата за движение е довело, като пряка и
непосредствена последица до пътнотранспортното произшествие, от което е
настъпил съставомерния резултат - смъртта на пострадалата С. М. и
причинени средни телесни повреди на Е. Х. Х. и А. А. Е..
С оглед на изложеното и казано с други думи, вследствие
противоправното поведение на подсъдимия Р. А., като водач на МПС -
10
нарушаване на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, е настъпил
вредоносния резултат, а именно смъртта на С. М. и причинени средни телесни
повреди на Е. Х. Х. и А. А. Е.. НА.це е и изискуемата от закона причинна
връзка между поведението на дееца, допуснатите нарушения за безопасност
на движението и настъпилите общественоопасни последици.
В случая безспорно е доказано и по-тежко квА.фицираният състава на
престъплението по ал.4 на чл.343 от НПК, а именно, че настъпила смърт на
едно лице и телесна повреда на едно или повече лица.
Във връзка с описаното настоящият състав счита, че неправилно е
вменено на подс.А. нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП, вменяващ задължение на водачите на МПС непрекъснато да
контролират превозните средства, които управляват. Голословното твърдение
описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подсъдимият е
допуснал загубата на контрол на превозното средство, с което не е изпълнил
задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява, не е достатъчно, за да се приеме
нарушение на цитираната разпоредба от ЗДвП още повече, че не е установена
причинно-следствена връзка с вмененото нарушение и настъпилия
съставомерен резултат. В разглеждания случай не са събрани каквито и да
било доказателства, че подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато пътната
обстановка и движението на автомобила по пътя и спрямо другите участници
в движението, а именно – да се е разсеял, да е извършвал действие извън
управлението на МПС или друго, което е било от значение за своевременното
възприемане на приближаващия завой по време на проливния дъжд. Напротив
по делото е безспорно установено, че единствено несъобразената скорост, с
която се е движело управляваното от него МПС е причина за настъпилото
произшествие. Предвид изложеното, подсъдимият Р. А. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението за допуснато нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината-
непредпазливост. Това е така, тъй като подсъдимият не е предвиждал като
възможна или сигурна последица от управлението на автомобила в
нарушение на посочените правила на ЗДвП настъпването на смъртта на
пострадалата С. М. и причиняване на средни телесни повреди на други две
лица, но е бил длъжен и обективно и субективно е могъл да предвиди този
престъпен резултат. Безспорно той е имал най-малкото, най-общи представи
за обстановката, в която действа и за възможните опасности. Така, той е
възприемал със съзнанието си, че при управляване на автомобила в условията
на проливен дъжд със скорост от 60.37 км/ч, която не му е позволявала при
възникналата опасност - поднасяне на автомобила, поради образувания
аквапланинг, да успее да намА. скоростта и при необходимост да спре
управлявания от него автомобил безпрепятствено. Подсъдимият е имал
субективната възможност да предвиди настъпването на престъпния резултат
11
от поведението си, като психически и социално зряла личност, пълнолетно
лице, което разбира свойството и значението на извършеното и можейки да
ръководи постъпките си и разполагащо с необходимите за това интелектуални
възможности. Ако беше проявил дължимата грижа и взискателност, ако беше
подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, той е бил длъжен и
е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици от своето деяние.
Причини и условия, способствА. извършване на престъпното деяние са
проявената самоувереност и небрежност при управление на МПС и
нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимият Р. А., съдът обсъди степента на обществена опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с
ал.3, предл.3-то, б.„б”, предл.1-во, във вр. с ал. 1, б. „б”, предл.2-ро, и б.“в“,
предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от три до петнадесет години. Съдът прецени обществената
опасност на дееца като ниска с оглед чистото му съдебно минало и събраните
добри характеристични данни за същия. Обществената опасност на
конкретното деяние е типична за този вид престъпления, като в тази връзка
съдът съобрази и вида и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата и обстоятелството, че извън квА.фициращият
деянието признак, нарушената норма от ЗДвП от страна на подсъдимия, в
случая е само една и само по себе си нарушението не е драстично. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете съдействието на дееца
за разкриване на обективната истина; изразеното съжаление и разкаяние за
стореното; липсата на констатирани санкции за допуснати нарушения по
ЗДвП, което го определя като дисциплиниран водач до деня на процесното
деяние; както и обстоятелството, че същият е глухоням по рождение.
Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не бяха установени.
Настоящият състав намира, че не са нА.це, нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи вината на дееца обстоятелства, които да правят и
най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на
извършеното деяние и да водят до приложението на чл.55 от НК. С оглед
установеното за обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и
причините за извършване на деянието и другите смекчаващи вината
обстоятелства, които са от значение за индивидуА.зацията на наказанието, и
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, съдът намира, че справедливо и
адекватно на конкретно извършеното престъпление е наказание „лишаване от
свобода” за срок от 4 години и 6 месеца – към минималния законов размер.
Така определеното наказание с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, във
вр. с чл.373, ал.2 от НПК, следва да се намА. с 1/3, което в случая е 1 година и
12
6 месеца и реално наложеното наказание, което да се определи на подс.Р. А. е
в размер на 3 години „лишаване от свобода”. Настоящият състав счита, че
изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като на първо място са нА.це формалните
предпоставки за това - размерът на наложеното наказание е до три години и
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. И второто и водещо в случая условие е, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения,
който е личност с положителни характеристични данни и глухоням по
рождение, не е необходимо да бъде изолиран от свойствената му среда, а
следва да му се даде възможност да докаже, че случилото се е изолиран
инцидентен и нелеп случай, поради което не е наложително ефективното
изтърпяване на определеното му наказание. По този начин с оглед личността
на дееца, конкретното деяние и причините за извършването му, то би
изиграло своята предупредителна и възпитателна роля и върху другите
членове на обществото. За постигане на визираните цели, срокът, за който
следва да бъде отложено наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде
максималния възможен по чл.66, ал.1 от НК, а именно пет години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК на
подсъдимия Р. А. следва да бъде наложено и кумулативното наказание
“лишаване от право да управлява МПС” при спазване разпоредбата на чл.49
от НК за определяне на размера му. Във връзка с това съдът съобрази
обстоятелството, че в случая се касае за нарушение на правилата за
движение, в резултат на което са настъпили тежки общественоопасни
последици – смърт на едно лице и средни телесни повреди на други две. С
оглед на това и като взе предвид, че размерът на наказанието по чл.37 ал.1 т.7
от НК не може да бъде по-нисък от наложеното наказание лишаване от
свобода, с оглед постигане целите на лишаването от правоуправление,
размерът на същото следва да бъде от четири години, считано от датата на
отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Настоящият съдебен състав счита, че така наложените на подсъдимия
наказания са справедливи, съобразени с изискванията на чл.54 от НК и с тях в
максимална степен ще бъдат постигнати целите, залегнА. в разпоредбата на
чл.36 от НК.
Относно веществените доказателства по делото:
-лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. № *******, /на съхранение в полицейска база
„Хемус“ при ОД на МВР- КърджА./, след влизане на присъдата в сила следва
да се върне на собственика му - Р. Х. А., с ЕГН **********;
- Веществените доказателства - 1 бр. розова раница с надпис „Sachsen
Mi1ch", - 1 бр. торба с надпис „Kaufland" и поставени в нея: 1 бр. кърпа за
глава - черно-бяла на цвят; 1 бр. дъждобран - сив на цвят; 1 бр. пластмасова
кутия - бяла на цвят; 1 бр. ножче с черна пластмасова дръжка; 1 бр. бутилка с
13
надпис „СосаСо1а" - 2 литра с безцветна течност /пълна под половината/; 1
бр. жълта торба полиетиленова торба - Прозрачен полиетиленов плик, тип
„джоб" с поставен в него: 1 бр. запалка - синя на цвят с надпис „Princess
casino"; 1 бр. запалка, прозрачна в средната си част и светло синя в горната и
долната част; 1 бр. запалка, прозрачна в средната си част и оранжева в
горната и долната част; плик със сухи салфетки с надпис „RENKLI" - отворен;
1 бр. блистер „Параценамакс", съдържащ 6 бр. хапчета; 5 бр. опаковки от
хапчета „Лекалпин", като 2 от тях има хапчета, другите са празни; - 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа" с камера, бял на цвят, със сим карта с
изтъркани надписи, с IMEI *************** и батерия; - 1 бр. мобилен
телефон марка „Samsung", син на цвят, с три слота за сим карти, поставен в
безцветен калъф, в единия слот с поставена сим карта на „Vivacom" с надписи
„***********" и„ **********, между телефона и безцветния калъф е
поставена карта „Vivacom", с поставена в нея сим карта на „А1" с №
******************* и хартиена бележка с изписани цифри „**********"; -
1 бр. черно портмоне с надпис „New fashion" и поставени в него: 2 банкноти с
номинал от 50 лева със сер. № БУ 1203443, емисия 2006. и сер. № БЛ
8653889, емисия 2006; 1 банкнота с номинал от 20 лв. със сер. № БЦ 2229244,
емисия 2007; 1 бр. монета с номинал от 2 лева; 7 бр. монети с номинал от 1
лев; 7 бр. монети с номинал от 50 стотинки; 3 бр. монети с номинал от 20
стотинки; 3 , бр. монети с номинал от 10 стотинки; 2 бр. монети с номинал от
5 стотинки; 1 бр. касова бележка; 1 бр. изрезка от бял лист, с неправилна
форма, изписана от двете страни с ръкописен текст; 1 бр. лист от тетрадка,
изписан от едната страна с ръкописен текст, следва да се върнат на
наследниците на С.Д. М., след влизане на присъдата в сила;
Веществените доказателства - 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ 1 бр.
компакт диск „ЕМТЕС CD-R", след влизане на присъдата в сила следва да се
унищожат, като вещи на незначителна и/или без стойност.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва
подсъдимият Р. А. да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР -
КърджА. направените на досъдебното производство разноски в размер на
2011.30 лева, както и на частните обвинители Ш. Ш. М. с ЕГН **********, Е.
Ш. М. с ЕГН ********** и Р. Ш. М. с ЕГН **********, тримата от с.К.,
общ.Ч., обл. К.ли, направените от тях разноски за повереник в размер на 2250
лева, както и на частните обвинители Е. Х. Х. с ЕГН ********** от с.К.,
общ.Ч., обл. К.ли и А. А. Е. с ЕГН ********** от с. К., общ. Ч., обл. КърджА.
направените от всеки от тях разноски за повереник в размер на по 2250 лева,
съгласно минималното възнаграждение предвидено в чл.13, т.4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като в представеното по делото пълномощно е посочено, че предоставената
правна помощ е безплатна на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, съгласно чл.38,
ал.2 от същия закон, осъденият следва да ги заплати.
Мотивиран от горното, съдът обяви присъдата си.



14
Председател:
15
Съобщи за изтекли лични данни