№ 1934
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110143906 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
...
ИЩЕЦЪТ Д. АТ. К. – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. А., с пълномощно представено днес.
ОТВЕТНИКЪТ [ФИРМА] – редовно призовани, представляват се от
юрк. Р., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.Й. М. – редовно призована, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Страните (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА определение № 9897 от 01.12.2021 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото.
1
ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от 30.12.2021 г. от ищеца, в
която се правят уточнения съгласно указанията на съда, дадени с
определението за насрочване.
СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от уточнителната молба на процесуалния
представител на ответника.
АДВ. А.: Поддържам исковата молба и допълнителната молба, нямам
възражения по проектодоклада. Нямам други доказателствени искания. Да се
изслуша вещото лице.
ЮРК. Р.: Поддържам отговора на исковата молба, нямам възражения
по проектодоклада. Нямам други доказателствени искания. Да се изслуша
вещото лице.
СЪДЪТ, предвид липсата на възражения по проектодоклада, намира че
същият следва да бъде обявен за окончателен.
Водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото СЪС СЛЕДНОТО
ДОПЪЛНЕНИЕ: Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава считано
от 01.12.2018 г.
Страните (поотделно): Нямаме възражения по окончателния доклад.
ДОКЛАДВА постъпилото заключение по изготвената съдебно
техническа експертиза, депозирано на 16.02.2022 г., и като съобрази
спазването на срока по чл. 199 от ГПК
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице.
СНЕМА самоличност на вещото лице, както следва: Е.К. Й. - М., на 62
2
години, неосъждана, без дела и родство със страните.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм заключение, което поддържам.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. А.: На стр. 9 в последния ред съм допуснала
техническа грешка. Следва да се чете „норма до 12 дни“ и „над нормата от 12
дни“. Допълнителният отпуск е за цялата календарна година, той предполага,
че месечно се полага по един ден допълнителен отпуск като компенсация за
допълнително положения извънреден труд. Това важи за всички работещи на
ненормирано работно време. Този отпуск за допълнителни заработени часове
извънреден труд се отпуска за изработени часове в рамките на
извънработното време. Тези 12 дни са определени за цялата година, като
никъде в закона не се упоменава, че те касаят 96 часа. Нормата е 280 часа с 12
дни платен отпуск, което е максимума за календарната година. В тези 280
часа влиза трудът над работното време и този, който се полага в празнични и
почивни дни, който се компенсира със заплащане. За хората, които
упражняват този труд в рамките на празнични и делнични дни има член, в
който могат да надхвърлят тези 280 часа, а за работещите при ненормиран
работен ден няма такъв запис иняма увеличение на отпуск. Затова съм казала,
е въпросът е правен.
НА ВЪПРОСИ НА ЮРК. Р.: При хипотезата, която ищеца търси, че 12
дни се равняват на 96 часа, аз не казвам, че тези 12 дни пропорционално на
работното време се равняват на един ден на месец. Не съм казала, че този
един ден се равнява на тези 8 часа, защото срещу тях в наредбата стоят 280
часа, които не се знае колко ще бъдат в рамките на работното време.
Уточнявам, че всички изчисления, които съм направила, са по
формулираните въпроси на ищеца и не отговарят на правния въпрос за
размера на дължимите суми.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. А.: Компенсацията е на годишна база. Не е
възможно при проверка аз да установя на месечна база точно с колко е
компенсирано лицето. Тази компенсация се извършва въз основа на заповеди
и протоколи за положен труд.
3
Страните (поотделно): Нямаме въпроси към вещото лице. Моля да се
приеме експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно техническа експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 200 лева от
бюджета на съда.
ИЗДАДЕ СЕ 1 БРОЙ РКО.
АДВ. А.: Във връзка с приетото днес заключение на вещото лице на
основание чл. 214 ГПК правя изменение на иска съгласно изчисленията на
вещото лице по въпрос № 3, а именно - ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 277,94 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за месец септември, ведно с мораторна лихва в размер на 77,33 лв.,
считано от 01.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и
сумата от 300,96 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд през месец октомври 2018 г., ведно с лихва за забава на плащането в
размер на 81 лв от 01.12.20218 г. до до датата на завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва за забава върху главниците.
ЮРК. Р.: Не възразявам.
СЪДЪТ на основание чл. 214 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА изменение на предявените искове чрез намаляване
размерите на исковете за главници, като искът за главница за положен
извънреден труд през месец септември 2018 г. да се счита за предявен в
намален размер от 277,94 лв., а този за месец октомври 2018 г. в намален
4
размер от 300,96 лв.
ДОПУСКА изменение на предявените искове с правно основание по чл.
86 ЗЗД чрез увеличаване размера им, като искът за обезщетение за забава
върху главницата за месец септември 2018 г. да се счита предявен в увеличен
размер от 77,33 лв., а този за октомври 2018 г. - в увеличен размер от 81 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Страните (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания, счита делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Моля да уважите предявения исковете като основателни и
доказани. Съгласно чл. 187 закона за МВР работата, която служителите на
МВР полагат извън редовното работно време до 280 часа годишно в делнични
дни се компенсира с платен годишен отпуск, който съгласно разпоредбата на
чл. и 189 от закона възлиза на 12 дни, от което следва, че ако даден служител
е положил повече от 96 часа извънреден труд, то разликата до 280 часа ще
остане некомпенсирана. В закона за МВР липсва уредба как следва да се
компенсира този труд, но ако приемем, че липсата на тази уредба означава, че
същия не следва изобщо да се компенсира, тотози подход би поставил
сллужителя на ненормирано работно време в значително по-неблагоприятно
положение от този, който работи на нормиран работен ден или този, който е
положил труд в празнични дни, както и съответно спрямо тези, които изобщо
не са положили извънреден труд. В случай,ч е приемем атзи логика, означава,
е един служител, който е положил да предположим максималния брой 280
часа извънреден труд за определена календарна година, ще бъде компенсиран
с 12 дни отпуск, с колкото дни ще бъде компенсиран и един служител, който
5
е положил да речем 8 или 16 часа извънреден труд, каквато определено не е
логиката и целта на закона. Следва да се приложат по аналогия правилата на
КТ и Закона за държавния служител. Моля за срок за писмена защита.
Претендирам разноски, за които представям списък по чл. 80 ГПК.
ЮРК. Р.: Моля да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан.
Подробни съображения сме изложили в отговора на исковата молба, които
изцяло поддържам и няма да преповтарям. Искам да акцентирам, че
определянето на размера на допълнителният платен годишен отпуск за
извънреден труд в работни дни е субективно право на директора на МВР и
никъде няма нормативно определена формула, по кяото чаасовете извънреден
труд да бъдат превръщани в дни както неправилно твърди ищеца, че един ден
се равнява на 8 часа извънреден труд. Моля да присъдите юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Правя възражение за прекомерност на
претендираното адвоккатско възнаграждение с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
СЪДЪТ
ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
На основание чл.149, ал. 3 ГПК предоставя десетдневен срок на
страните за депозиране на писмена защита.
Протоколът се изготви в открито съдебно заседание, което приключи
в 13,18 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6