О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2642 07.03.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 14469 по описа на съда за 2018 г., намира следното:
С постановено в съдебно заседание от 19.02.2019
г. протоколно определение съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на
устните състезания, като делото е обявено за решаване.
В срока за произнасяне и за изготвяне на
решение по спора обаче съдът намира, че предявеният иск се явява недопустим,
поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по
искова молба с вх. № 53317/ 05.09.2018 г., подадена от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника му **** П.П.,
против В.Г.Р., ЕГН: **********,*** и Г.Х.М., ЕГН: **********,***,
с искане за признаване на установено, че ответниците солидарно дължат
присъдените по частно гр. дело № 7621/ 2018 г. на ПРС, II бр. с-в, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5242/ 06.06.2018
г., парични суми.
Отговор е постъпил само от ответницата В.Г.Р.,
която счита иска за неоснователен.
В с.з. никоя от страните не се явява и не се
представлява.
Като разгледа исковата молба, съдът намира
следното:
За да е допустимо производството по чл. 422
от ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страни, основание и размер на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство
се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение.
В настоящия случай обаче такова пълно
съответствие липсва. При описаната в исковата молба фактическа обстановка се
налага извод за пълно разминаване между основанията на вземането по издадената
заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендира сумата в
настоящото производство.
От една страна, в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е посочено, че договорът за кредит е от дата 19.10.2010
г., в който смисъл се е произнесъл и заповедният съд. Същевременно обаче в
исковата молба е посочено, че договорът в същност е за револвиращ
заем и той бил сключен на дата 18.10.2010 г., а видно и от приложеното копие от
договора към исковата молба, той действително е с дата 18.10.2010 г.
Дори и да се приеме, че в заявлението може да
е допусната техническа грешка относно датата, последиците й следва да се
понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията
си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение, а този
пропуск не може да бъде саниран в настоящото
производство.
От друга страна, в заповедното производство
се претендира сумата от общо 12 806, 11 лева, която включвала главница в
размер на 8 506, 86 лева и неустойка поради прекратяване на договора в
размер на 4 299, 25 лева. В исковата молба обаче липсва каквато и да е
разбивка на тази сума, като е посочено единствено, че общото задължение по
договора възлизало на 8 998, 86 лева, включващо преведена сума на длъжника
от 3 000 лева. Конкретните параметри на кредита са посочени в договора, приложен
към исковата молба, но без да са описани в исковата молба, като по този начин
претенцията остава напълно неясна- какво, защо и колко точно се търси от
ответниците. Съвпадение има единствено по отношение на общата сума от 12 806,
11 лева, но не е ясно основанието, от което произтича иска, доколкото сумата в
исковата молба не е описана като отделни пера, които да я формират и да
съответстват на посоченото в заповедното производство.
При предявяване на предвидения от
законодателя положителен установителен иск по чл. 422
от ГПК е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната
характеристика на вземането. Той не би могъл да въведе други различни или допълнителни
правопораждащи факти в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Посочването на обстоятелства, различни от
твърдяното в заявлението, както и непосочването въобще в исковото производство
на обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение /съставляваща
изпълнително основание по смисъла на чл. 404 т. 1, предложение четири от ГПК/,
обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.
415 ал. 1, вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК. За ищеца
липсва правен интерес от установяване на вземане по реда, предвиден в
посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с
оглед естеството на тази защита.
Предвид горното, съответствие между заповедното
и настоящото производство не е налице, тъй като има съществено разминаване
между основанието и размера на претенцията, с тези по издадената заповед по чл.
410 от ГПК.
В този смисъл претенцията е недопустима и на
основание чл. 130 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната.
По отношение на разноските по делото във
връзка с прекратяване на производството, следва да се посочи, че на основание
чл. 78 ал. 4 от ГПК принципно разноски се дължат на ответниците, но в настоящия
случай направените такива от ищеца следва да останат за негова сметка, без да
се присъждат разноски в полза на ответниците, защото те не са направили разходи
в процеса.
С оглед мотивната част на т. 13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, са налице условията за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради обстоятелството, че в образувания настоящ процес по чл. 422 от ГПК не е установено с влязло в сила решение съществуването на вземането на заявителя по заповедта.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 53317/ 05.09.2018 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, против В.Г.Р., ЕГН: ********** и Г.Х.М., ЕГН: **********, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 14469 по описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 5242/ 06.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 7621/ 2018 г. на ПРС, II бр. с-в, в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е вх. В, представлявано от *** С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., чрез пълномощника си *** К.А., против В.Г.Р., ЕГН: **********,*** и Г.Х.М., ЕГН: **********,***, за солидарното им осъждане да заплатят следните суми: сумата от 8 506, 86 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 19.10.2010 г., сумата от 4 299, 25 лева- еднократно начислена неустойка, поради настъпило разваляне на договара за периода 08.12.2010 г.- 02.06.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 10.05.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноските по делото в размер на 257, 22 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването им.
СЪДИЯ :/п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала.
АД