Присъда по дело №2203/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 76
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 23 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110202203
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 76
гр. Варна, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниВиолета Костова Кирова

заседатели:Кирил Хараланов Лазаров
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
и прокурора Марин Дочев Маринов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20213110202203 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. СТ. , роден на 16.02.1965г. в гр.Русе,
живущ в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, женен,
работещ, неосъждан, ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че в периода от м.януари 2009г. до м.август
2009г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение както
следва: у ИВ. В. ИВ.- че ще смени дирекцията от дясна с лява на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег.№ СЕ54WVE; у Ц. АТ. К. -че ще
смени дирекцията от дясна с лява на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„407“, с рег.№ Т 4190 КТ и у П. И. Н., като управител на „Глобал Груп Еко“
ЕООД-гр.София -че ще извърши ремонт на автобус марка „Неоплан“ с рег.№
СА 0533 КТ и с това причинил на ИВ. В. ИВ. имотна вреда в размер на
1500,00 лева, на Ц. АТ. К.-имотна вреда в размер на 2500,00лева и на „Глобал
Груп Еко“ ЕООД-гр.София –имотна вреда в размер на 15000 лева, общо –
имотна вреда в размер на 19 000 лева, като причинената вреда е в големи
1
размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. СТ., ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че в периода от м.януари 2009г. до м.август
2009г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 бр. аудио СД-плейър
„Пайнер“, 1 бр. четириканален усилвател, 4бр. тонколони марка „Пайнер“,
4бр. бутилки за сгъстен въздух, 18 бр. оригинални автобусни седалки,
тръбопроводи от цветни метали (алуминий и мед) за хидравлична и въздушна
инсталация с накрайници с различни размери, автомобилен климатик,
материали от ел. инсталация, тапицерия на таван, тапицерия на страници на
арматурно табло, всичко на обща стойност 9842,00 лева, собственост на
„Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София, които владеел, поради което и на
основание чл.206, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, Т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на
подсъдимия Д. Д. СТ. , ЕГН: **********, като налага най-тежкото наказание
от определените за двете престъпления, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Осъжда подсъдимия Д. Д. СТ. , ЕГН: ********** да заплати на
„Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София, ЕИК:********* сумата от 15000,00
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, резултат от престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Д. Д. СТ. , ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск за имуществени
вреди в размер на 600,00 лева /шестстотин лева/.
На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. СТ. , ЕГН: **********
да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 278,65 лева /двеста
седемдесет и осем лева и шестдесет и пет ст./ по сметка на ОД на МВР – Варна.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 2203 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Д. Д. СТ. е предаден на съд по обвинение по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от м.януари
2009г. до м.август 2009г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение както следва: у ИВ. В. ИВ.- че ще смени дирекцията
от дясна с лява на лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег.№
СЕ54WVE; у Ц. АТ. К. -че ще смени дирекцията от дясна с лява на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с рег.№ Т 4190 КТ и у П. И. Н., като
управител на „Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София -че ще извърши ремонт на
автобус марка „Неоплан“ с рег.№ СА 0533 КТ и с това причинил на ИВ. В.
ИВ. имотна вреда в размер на 1500,00 лева, на Ц. АТ. К.-имотна вреда в
размер на 2500,00лева и на „Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София –имотна вреда
в размер на 15000 лева, общо –имотна вреда в размер на 19 000 лева, като
причинената вреда е в големи размери, както и по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК за това, че в периода от м.януари 2009г. до м.август 2009г. в гр. Варна,
при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил
чужди движими вещи – 1 бр. аудио СД-плейър „Пайнер“, 1 бр. четириканален
усилвател, 4бр. тонколони марка „Пайнер“, 4бр. бутилки за сгъстен въздух, 18
бр. оригинални автобусни седалки, тръбопроводи от цветни метали
(алуминий и мед) за хидравлична и въздушна инсталация с накрайници с
различни размери, автомобилен климатик, материали от ел. инсталация,
тапицерия на таван, тапицерия на страници на арматурно табло, всичко на
обща стойност 9842,00 лева, собственост на „Глобал Груп Еко“ ЕООД-
гр.София, които владеел.
Ощетеното юридическо лице – „Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София
предявява граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени
вреди в размер на 15000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което е счетен за
допустим и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
като ощетеното юридическо лице е конституирано като граждански ищец.
Предвид размера на претенцията, съвпадаща с обвинението за първото
престъпление, съдът прие, че се претендира обезщетение за вреди, причинени
с престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Пострадалите лица ИВ. В. ИВ. и Ц. АТ. К. не предявяват граждански
искове против подсъдимия и не правят искане да бъдат конституирани като
страни в наказателното производство.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
1
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид
наличието на смекчаващи обстоятелства, на лицето да бъде определено
наказание ”лишаване от свобода” за срок между минималния и средния,
предвиден в закона за двете престъпления, изтърпяването на което да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.П. изразява съгласие със
становището на прокурора. Изтъква наличието на смекчаващи обстоятелства,
които моли да бъдат отчетени при определянето на наказанието.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През 2009г. подсъдимият решил да си набавя парични средства, като
извършва измами. За целта в началото на годината той наел гаражна клетка в
двора на Технически университет-Варна, находяща се на бул.“Христо
Смирненски“ №1 в гр.Варна и започнал да публикува обяви в различни
интернет-сайтове, като предлагал извършването на различни ремонтни
дейности по автомобили. Макар и да не разполагал нито със съответни
умения, нито с необходимото за това оборудване, той предлагал услуги по
смяна на дирекция на автомобили, тунинговане, преоборудване и др. под.
С публикуваните обяви се запознал св.П. Н.- управител и едноличен
собственик на капитала на „Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София, който решил
да се обърне към подсъдимия за преоборудване на притежавания от
дружеството автобус марка „Неоплан“ с ДК № СА 0533 КТ. Свидетелят
2
осъществил контакт по телефона с подсъдимия и поискал автобусът да бъде
пребоядисан и преоборудван с нови кожени седалки, масички, видеотехники,
минибар, навигационна система, вентилационна климатизация и ново
осветление. Подсъдимият уверил св.Н., че разполага с необходимата техника
и сервиз в гр.Русе и че може да извърши исканата услуга. Така на 17.01.2009г.
между дружеството и подс.С. бил подписан договор за външно и вътрешно
тунинговане и обзавеждане на автобуса с цел същият да бъде ползван за
представителни нужди на дружеството. С договора била уговорена крайна
цена от 22000лева, като при предаването на превозното средство на
подсъдимия следвало да бъде заплатена авансова вноска от 12000лева. Бил
определен срок за изпълнение от два месеца, считано от 20.01.2009г. В
изпълнение на условията по договора на 17.01.2009г. св.И. Ц.-служител на
дружеството, откарал автобуса от гр.София до гр.Русе. На входа на града той
се срещнал с подсъдимия и му предал авансовата сума от 12000 лева, за което
била изготвена съответна разписка. Подсъдимият обаче заявил, че ремонтът
на автобуса ще бъде извършен в гр.Варна, където също имал сервиз и св.Ц.
откарал превозното средство до наетата от С. гаражна клетка в двора на
Технически университет-Варна. Там свидетелят предал на подсъдимия
автобуса, за което бил подписан приемо-предавателен протокол. В протокола
било отразено, че автобусът е в добро състояние, годен за експлоатация,
обслужен и изправен, с нови гуми, ремонтирана ходова част, сменени
спирачки, накладки, масла и филтри. Било описано и наличното оборудване-
аудио система с нов CD-плейър с шест тонколони, нова климатична
инсталация и два нови акумулатора.
През м.март 2009г. подсъдимият се обадил на св.Н. и поискал
заплащането на допълнителна сума от 3000 лева, за които обяснил, че са
необходими за заплащане на митнически сборове и освобождаване от
митнически контрол на ново оборудване, пристигнало от Република Турция.
Свидетелят се съгласил и на 16.03.2009г. превел по личната банкова сметка на
подсъдимия исканата сума. Междувременно, както и в следващите месеци,
подсъдимият уверявал св.Н., че ремонтните дейности вървят добре, но в
действителност не извършвал никаква подобна работа, а вместо това отделял
части и елементи от оборудването на автобуса, като се разпореждал с тях по
неустановен начин. В края на лятото на 2009г. подсъдимият започнал да
отговаря уклончиво и престанал да отговаря на телефонните обаждания.
Притеснен от обстоятелството, че срокът за изпълнение отдавна е изтекъл,
св.Н. изпратил св.Ц. до гр.Варна, за да провери степента на изпълнение на
услугата. Св.Ц. отишъл лично в сервиза на подсъдимия, където установил, че
по автобуса не е извършван никакъв ремонт, но за сметка на това липсват
голям брой елементи от оборудването. Свидетелят изготвил фотоснимки на
автобуса в състоянието, в което го заварил и извършил оглед, при който
установил, че липсват 1 бр. аудио СД-плейър „Пайнер“, 1 бр. четириканален
усилвател, 4бр. тонколони марка „Пайнер“, 4бр. бутилки за сгъстен въздух, 18
бр. оригинални автобусни седалки, тръбопроводи от цветни метали
3
(алуминий и мед) за хидравлична и въздушна инсталация с накрайници с
различни размери, автомобилен климатик, материали от ел. инсталация,
тапицерия на таван, тапицерия на страници на арматурно табло. Ц. уведомил
за това управителя на дружеството и той му указал да прибере автобуса
обратно в гр.София, което свидетелят изпълнил. Подсъдимият обаче не
възстановил нито отнетите елементи от автобуса, нито получената авансово
сума от 15000 лева.
С публикуваните обяви се запознал и св.Ц.К., който живеел в
гр.Търговище и притежавал закупен от Кралство Великобритания лек
автомобил марка „Пежо 407“. Автомобилът бил регистриран през м.май
2009г. и получил регистрационен № Т 4190 КТ. Тъй като искал да смени
дирекцията на автомобила от дясна с лява, в началото на м.юни 2009г.
свидетелят посетил стопанисвания от подсъдимия обект на
ул.“Хр.Смирненски“ №1 в гр.Варна. В проведения разговор подс.С. уведомил
свидетеля, че цената на исканата услуга е 2500лв и поискал авансово плащане
на сумата от 1000лева, за която обяснил, че е необходима за закупуване на
части. Св.К. се съгласил с предложените условия и на същата дата предал в
брой на подсъдимия сумата от 1000 лева, а той от своя страна поел
ангажимент да извърши ремонта за срок до десет дни. Седмица по-късно
подсъдимият се обадил на пострадалия и заявил, че останалите части за
автомобила са пристигнали, във връзка с което поискал заплащането на
остатъка от уговорената сума. К. се придвижил до гр.Варна и заплатил на
подсъдимия сумата от 1500 лева, след което очаквал да получи изпълнение на
поетия ангажимент. След като в продължение на няколко месеца
подсъдимият не извършил уговорения ремонт, през м.август 2009г. св.К.
отново посетил сервиза и установил, че С. не само не е променил дирекцията
на автомобила, но и не е закупил необходимите за това авточасти. В разговор
с подсъдимия свидетелят се уверил, че той не възнамерява да изпълни
договорните си задължения и прибрал обратно автомобила си. Подсъдимият
отказал да върне получената сума, но на 11.08.2009г. се съгласил да подпише
запис на заповед, с който се задължил да заплатил на К. сумата от 2500 лева.
Тъй като плащане не последвало, пострадалият се насочил към реализиране
на претенцията си по гражданскоправен ред.
МПС с дясна дирекция притежавал и св.И.И. от гр.Варна, а именно-
лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег.№ СЕ54WVE, закупен от Кралство
Великобритания. Свидетелят искал да премести дирекцията на автомобила
вляво и на 29.07.2009г. посетил наетата от подсъдимия гаражна клетка, тъй
като узнал, че там се предлага такава услуга. Подсъдимият се представил като
собственик на сервиза и предложил да смени дирекцията на автомобила
срещу 3000 лева. Поискал авансово плащане от 1500 лева, за които обяснил,
че са необходими за закупуване на части, като се ангажирал да извърши
ремонта в срок от две седмици. Св.И. се съгласил с предложените условия и
заплатил исканата авансова сума. За предаването на сумата била оформена
разписка, в която подс.С. изписал, че представлява капаро за части за
4
дирекция на автомобил „Пежо 407“. Уговореният срок за извършване на
услугата обаче изтекъл, без подсъдимият да извърши каквито и да било
ремонтни действия по превозното средство. При запитване от пострадалия И.
подсъдимият сочел различни причини за забавянето, но през м. септември
спрял изобщо да отговаря на повикванията. Пострадалият посетил сервиза и
установил, че гаражната клетка е освободена, а подсъдимият вече не работи
там. И. не успял да осъществи контакт с подсъдимия, който не изпълнил
обещаната услуга, но и не върнал авансово получената сума.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Д. Д. С., А. Й. Ц., И. Х.
Ц., П. В. Б., ИВ. В. ИВ., Ц. АТ. К., П. И. Н., И. Х. Ц., В. Н. В. и Е. Д. Г., от
заключенията на назначените съдебно-графическа експертиза и
автотехническа експертиза, както и от останалите писмени доказателства,
приложени към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират на самопризнанието
на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Същевременно по делото липсват доказателства, които да разколебават
фактическите изводи на съда относно съответствието на направеното
самопризнание със събраните на досъдебното производство доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил на първо място състава на
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а
именно същият, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у ИВ. В. ИВ., у Ц. АТ. К. и у П. И. Н., че ще извърши
определени ремонтни дейности по предоставени му от лицата моторни
превозни средства, и с това причинил на пострадалите и на ОЮЛ имотна
вреда в общ размер на 19 000 лева. За да е налице наказателноправна измама е
необходимо деецът да е встъпил в договорни отношения, без намерение да се
задължи по тях - т.е. още при сключването на сделката същият следва да не е
имал намерение да изпълни поетите задължения /в този смисъл е Решение
№728/2003г. на ВКС, I н.о.; Решение №402/76г. на ВС-ІІ н.о. и др./. Съдът
намира, че въз основа събраните по делото доказателства се налага именно
такъв извод. Подсъдимият няма съответно образование, нито има данни по
друг начин да е придобил нужните знания и умения за извършването на
обещаните от него услуги. Той не е наел работници, които да са в състояние
да изпълнят задълженията му по сключените договори и не е разполагал с
необходимите за целта техника и оборудване. Не е предприел и никакви
действия по изпълнение на договорите- не е закупил обещаните авточасти, за
5
които е искал авансово заплащане на суми и не е предприел никакви
ремонтни действия по автомобилите. При това положение съдът намира, че
подсъдимият не е имал нито възможност, нито намерения да изпълни
задълженията, които е поел по сключените с пострадалите договори, а
умишлено ги е въвел в заблуждение за изложените обстоятелства, с което им
е причинил имотна вреда в описания размер. По този начин подсъдимият
действително е осъществил състава на посоченото престъпление. Налице е
квалификацията по т.5 на чл.210, ал.1 от НК, тъй като общият размер на
причинените вреди надхвърля 70 пъти минималната работна заплата, а според
задължителните указания, дадени в ТР №1/98г. на ВКС предметът на
престъплението е в големи размери, когато надхвърля 70 пъти установената
за страната МРЗ. (През 2009г. минималната работна заплата за страната е
възлизала на 240 лева, при което предметът на престъплението е в големи
размери, когато надвишава сумата от 16800 лева, а в случая причинените
щети възлизат на 19000 лева). С оглед обстоятелството, че отделните деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, съдът намира, че последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, при което
извършеното от подсъдимия представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с вина под формата на
пряк умисъл- обвиняемият е бил наясно, че не е в състояние да изпълни
поетите договорни задължения, но въпреки това е поискал авансови
плащания, с което е причинил вреди на пострадалите и ОЮЛ и следователно
е съзнавал признаците на осъществения престъпен състав.
На следващо място, подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като противозаконно
е присвоил чужди движими вещи – описаните части и елементи от
оборудване от автобус, на обща стойност 9842,00 лева, собственост на
„Глобал Груп Еко“ ЕООД-гр.София, които владеел. Обсебване е налице,
когато даден субект получи на някакво правно основание (определено
конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване) чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд
интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на
отношението си към него като към свое (Решение № 88 от 10.02.2012 г. на
ВКС по н. д. № 3161/2011 г., I н. о., НК). В случая подсъдимият е получил
фактическа власт върху чужди вещи-автобус, ведно със съответното
оборудване, собственост на дружеството, по силата на договор за изработка.
След това С. противозаконно се разпоредил като със свои и следователно
присвоил процесните чужди движими вещи (авточасти и елементи от
оборудване, които след отделянето си от превозното средство представляват
отделни движими вещи), върху които упражнявал фактическа власт, т.е.
6
владеел, с което осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.
Налице са основания извършеното от подсъдимия да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК, тъй като той е отделял и се е разпореждал с елементи от автобуса през
определен период от време, като отделните деяния осъществяват състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Присвоителното намерение е обективирано по несъмнен начин
от извършените от подсъдимия действия по отделянето на вещите и
разпореждането с тях по неустановен начин.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
е бил осъждан за престъпления против собствеността, но е реабилитиран към
момента на извършване на процесните деяния.
При определяне на наказанията на подс. С. и за двете престъпления
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства настъпилата
реабилитация към момента на извършване на деянията, изразеното
съжаление, както и факта, че след инкриминирания период до настоящия
момент няма данни подсъдимият да е извършил други престъпления. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете извършването на деянията при
условията на продължавано престъпление. Според константната съдебна
практика продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност,
е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното
разделно извършено престъпление (Решение №23/98г. на ВКС, ІІІ н.о.). Като
отделно отегчаващо обстоятелство по отношение първото престъпление съдът
отчете извършването на множество измамливи действия по отношение три
отделни лица (подсъдимият например е поискал заплащане на допълнителни
суми от св.Н.), а по отношение второто престъпление съдът отчете стойността
на обсебените вещи, значително превишаваща установената за страната МРЗ.
С решаващо значение при определянето на наказанията е изтеклият
значителен период от време от извършването на престъпленията до
настоящия момент. В тази връзка съдът съобрази константната практика на
Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд, според
която продължителността на наказателната процедура извън разумните
срокове и произтичащите от това негативни последици за подсъдимия следва
бъдат компенсирани, като посоченото обстоятелство бъде третирано като
извънредно смекчаващо такова по смисъла на чл.55 от НК. При това
положение и с оглед и другите смекчаващи обстоятелства съдът намира, че в
случая са налице изключително смекчаващо обстоятелство, а също и
многобройни такива, като прецени, че и най-леките, предвидени в закона
7
наказания биха се оказали несъразмерно тежки, поради което и на основание
чл.55 ал.1, т.1 от НК определи на подс.С. наказания “лишаване от свобода”
под най-ниския предел, предвиден в закона за двете престъпления. Съдът
прие обаче, че наказанията следва да бъдат определени над минималния,
допустим от закона размер, с оглед наличието и на изложените отегчаващи
обстоятелства, като счете, че постигане целите по чл.36 от НК са необходими
и достатъчни наказания от по шест месеца „лишаване от свобода“ за всяко от
извършените престъпления.
Според константната практика на ВКС при множество престъпления
съдът най-напред определя наказание за всяко от тях, след това определя
общо наказание по реда на чл. 23 и 24 НК и накрая решава въпроса дали да се
изтърпи или отложи изпълнението на наложеното общо наказание. Поради
това и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на
подсъдимия, като наложи най-тежкото от определените за двете
престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Предвид настъпилата реабилитация за предходни осъждания и с оглед
обстоятелството, че през един сравнително продължителен период от време
подсъдимият се е въздържал от извършването на други престъпления, съдът
намери, че не е необходимо определеното общо наказание да бъде изтърпяно
реално, поради което отложи изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
По отношение приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът
счете същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените и невъзстановени
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното
деяние, а именно-15000,00 лева.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия С. да заплати държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 600,00 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените разноски в размер на 278,65 лева, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:



8
Съобщи за изтекли лични данни