Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 17.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 14475/2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът В.Т.И. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 02.07.2014г. в гр. София,
вина за което има водачът на л.а. „Ситроен-
Ксара Пикасо”, с рег. №********Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Х.З.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от
настъпилото травматично увреждане- фрактура на дясна подбедрица /тибия и
фибула/ с разместване на фрагментите, в следствие на което за продължителен
период от време изпитвал болки и страдания, като твърди да търпи същите и към
момента на депозиране на исковата молба. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на
сумата в размер от 40 000лева. Претендира и лихва за забава от датата на
деликта- 02.08.2014г. до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът „Х.З.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца
делинквент, като твърди, че произшествието е настъпило единствено в следствие
противоправното поведение на водача на велосипеда. Твърди, че водачът на
велосипеда го е управлявал след употреба на алкохол, не се е движел най- вдясно
на пътното платно, а велосипедът не е бил с поставени светлоотразители. Самият
ищец се возел на велосипеда в нарушение на правилата за движение по пътищата и
без светлоотразителна жилетка. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.
На 02.08.2014г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 5/ 2014г., в който е посочено, че на същата
дата около 21,50ч., на територията на РУмвр Сливница, гр. Б., по бул. Е. на
кръстовището с ул. АЛ. Стамболийски е настъпило ПТП между л.а. „Ситроен“, с ДК
№ ******, с водач И. С. Х. и участник- 2- велосипед без установена марка,
управляван от М.Р.Г., който велосипед е бил с прикачена самоделна количка за
багаж, както и че пострадал от произшествието е и пътникът в този велосипед В.Т.И.,
който е с диагноза „закрито счупване на дясна подбедрица без опасност за
живота“. Посочено е, че водачът на велосипеда е бил с концентрация на алкохол в
кръвта от 2,2 промила.
Видно от протокол от съдебно заседание о
21.04.2016г. по н.о.х.д. № 248/2016г. по описа на РС- гр. Сливница, на същото е
одобрено споразумение, с което обвиняемият И. С. Х. е признат за виновен за
това, че на 02.08.2014г., около 22,00ч., в гр. Б., на бул. Е., срещу № ** при
управление на л.а. Ситроен- Ксара Пикасо, с
рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 5,
ал.1, т. от ЗДвП, чл. 5, ал.2, т. 3ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил телесна повреда на две лица, едно от които В.Т.И.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на десен долен крайник , в
следствие счупване костите на дясна подбедрица с разместване на фрагментите на
по ширина, като деянието е извършено в пияно състояние.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, респ. одобреното споразумение, са задължителни за граждански съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По възражението на ответника за
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
Според показанията на свидетеля И. С. Х.
на 02.08.2014г. в гр. Б., около 21.30ч. участвал в ПТП. Сочи, че улицата, по
която се движел била слабо осветена, а от улицата от дясната страна, от където
дошъл велосипеда била неосветена. Сочи, че от дясната улица изкочили двама на
колело със закачена количка на него. ПТП станало на около 2 м. от кръстовището,
като велосипеда бил почти напряко на неговото платно. Автомобилът челно ударил
напряко количката, в която имало едно лице, а самият велосипед бил управляван
от В.. Свидетелят сочи, че велосипедът нямал свотроотразители. След удара В.
лежал на земята до велосипеда и казвал, че го боли кракът и вероятно е счупен.
Според показанията на свидетеля Й.Й.П.той
знае за претърпяното от В.И. на 02.08.2014г. пътно- транспортно произшествие.
Според показанията на този свидетел В. *** в посока Калотина, в дясната лента,
в дясната й част, в близост до тротоара. Самият свидетел се движел на тротоара
от неговата страна. Чул удара, обърнал се и видял, че една кола е ударила
колелото. Към момента на удара свидетелят бил почти изравнен с колелото, а
прикачената към него, самоделна количка била зад него. Колелото било управлявано
от М., а В. бил в количката. Кръстовището се падало след мястото на
произшествието на около 20м. Сочи, че лично той преди велосипеда да потегли
прикачил с едно дърво светоотразителна жилетка, за да се виждат от
автомобилите. Свидетелят сочи, че след произшествието В. бил отхвръкнал пред
колелото, вдясно на затревената площ, а М. на около 20м. в дясно в близост до
кръстовището.
Според допълнителното заключение на автотехническата
експертиза прието в о.с.з. проведено на 20.02.2017г. /изготвено на база
събраните по делото гласни и писмени доказателства и по присъединеното
наказателно производство/, произшествието е настъпило при следния механизъм: лек
автомобил „Ситроен“ се движи по бул. Е. към гр. Сливница, попътно на него се е
движел велосипед теглещ количка. При навлизане в Т- образното кръстовище
автомобилът реализира удар в количката, в която се е возел М. Георгиев, който е
паднал в страни, а не е прегазен. След удара комплекта количка и велосипед се
завърта и велосипеда и велосипедиста също падат. Според заключението на вещото
лице ударът е настъпил с предна лява част на автомобила. Вещото лице сочи, че
велосипедът е разполагал само с десен педал, движел се е със скорост около 4
км.ч., а автомобилът около 50-60км.ч. При тези данни вещото лице сочи, че с
оглед обективните данни, в това число и в протокола за оглед на
местопроизшествие, към момента на удара велосипедът е бил на не по- малко от
3,4 м. в ляво от десния край на платното за движение. Според заключението произшествието
е било предотвратимо от водача на лекия автомобил. Вещото лице сочи, че
велосипедистът е имал възможност да се движи по десния тротоар, по който се
движат и паркират автомобили пред домовете си.
Налице
е противоречие в показанията на свидетелите досежно това, кой е управлявал
велосипеда към момента на настъпване на произшествието и това имало ли е на
велосипеда някакви светлоотразителни знаци. В тази връзка съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетеля Х., чиито показания в цялост
представляват признание за неизгодни за него факти, като от друга страна същите
в частта относно това кой е управлявал велосипеда се покриват и със
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която на база
обективните данни от протокола за оглед и в следствие научните правила
установява, че велосипедът е бил управляван от ищецът В.. Това разминаване по
отношение на един толкова съществен факт дава основание на съда да не кредитира
показанията на свидетеля П. в частта относно това, че лично той е поставил
светлоотразителна жилетка на велосипеда.
Предвид събраните по делото
доказателства- писмени, гласни доказателства и приетите автотехнически
експертиза, както и при съобразяване задължителната сила на споразумението
съдът приема, че процесното ПТП е настъпило в следствие противоправното
поведение на водача на лекия автомобил И. С. Х., който е нарушил правилата на
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5, ал.2, т. 3, от ЗДвП и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012
г.
на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се установява, че
ищецът като водач на велосипед е нарушил правилата за движение на чл. 15, ал.1
от ЗДвП и чл. 80, т. 2 от ЗДвП, като не е управлявал велосипеда най- вдясно на
платното за движение; правилото чл. 81,
т.4 от ЗДвП като е теглил саморъчна количка и човек возещ се в нея, което е
пречело на правилното управление на превозното средство. Не се установява
причинна връзка на произшествието с нарушението на правилото на чл. 79, т.3 от ЗДвП, тъй като и да е имало поставен такъв, той не е бил видим от возещия се
пътник в монтираната на велосипеда количка. Не се установява и наличната
техническа повреда у велосипеда да е в причинна връзка с настъпване на
произшествието
При съпоставка противоправното поведение
на деликвента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява
характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на
всеки от двамата причинители, като в тази връзка с по- голяма тежест се
характеризира нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази
връзка следва да се отбележи, че законът с по- голяма строгост подхожда към
противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това
на останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС
представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена
опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в
този смисъл е и задължителната практика на ВКС- решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о./. В настоящия случай водачът на моторното превозно
средство освен, че е карал с несъобразена скорост, го е управлявал и под
въздействието на алкохол. От друга страна пострадалият също е извършил поведе
от едно нарушения на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с
настъпване на произшествието. Ето защо съдът намира, че приносът му за
настъпване на вредоносния резултат е в размер на 30%.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно- медицинска експертиза.
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза от настъпилото на пътнотранспортно произшествие ищецът
е получил счупване на костите на дясната подбедрица, като е извършено
оперативно- закрито наместване и вътрешна фиксация с метални импланти. Вещото
лице сочи, че за период от общо 90 дни движението е било затруднено,
първоначално за 30 дни с ходене с патерици, без натоварване на крайника, а в
последствие за още 60 дни с частично натоварване. Вещото лице сочи, че в
момента на травмата и в постоперативния период болките са били много силни.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от В.Т.И. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 30 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че болките
в областта на долния крайник са били интензивни за дълъг период. Общият
оздравителен период при ищеца е бил 3 месеца, като през него движението на
крайника, а от там и придвижването на ищеца и осъществяването на обичайните
житейски дейности е било ограничено. Значение за определяне размера на
обезщетението съдът отдава и на младата, активна възраст на ищеца. От друга
страна не се установява травмата да е създала по- големи от обичайните
неудобства нито да е засегнала съществено живота на ищеца. Съдът съобразява
обстоятелствата, че е налице пълно оздравяване и не се очакват последващи
усложнения при ищеца. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
конкретната икономическа конюктура в страната, както и извършеното преди
настъпване на произшествието осъвременяване в посока на увеличение на нивата на
застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица. В тази връзка като ориентир за определяне
размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие уреден в
§ 27 от ПЗР от КЗ /отм./ от 1 000 000 лева при телесно увреждане или смърт на
едно пострадало от събитието лице.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия. Искът следва да бъде уважен за
сумата от 21000лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава за периода от датата на деликта- 02.08.2014г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в
размер на 144,37лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Т.А. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 908,25лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 840,00лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 368,25лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Х.З.”
АД, ЕИК:
********, да заплати на В.Т.И., ЕГН:
**********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 21000лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 02.08.2014г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на И. С. Х., като водач на
л.а. „Ситроен- Ксара Пикасо”, с рег. № ******., неимуществени вреди- болки
и страдания от настъпило травматично увреждане- фрактура на
дясна подбедрица /тибия и фибула/ с разместване на фрагментите, ведно с лихва
за забава, считано от 02.08.2014г.
/датата на деликта/ до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 144,37лева разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 40 000лева.
ОСЪЖДА
„Х.З.” АД, ЕИК:
******** да заплати на адв. В.Т.А., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 908,25лева.
ОСЪЖДА
„Х.З.” АД, ЕИК:
******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 840,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА В.Т.И.,
ЕГН: ********** да заплати на „Х.З.” АД, ЕИК: ********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 368,25лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: