№ 122
гр. Е., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е., III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. КИ.а
при участието на секретаря А. Д. М.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. КИ.а Гражданско дело №
20232310100162 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на предявен установителен
иск за парично вземане по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с
чл.79 от ЗЗД, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
се разглежда по реда, вИ.ран в чл.238 ал.1 и чл.239 от ГПК.
Ищецът – „И. Ф.”ЕООД, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
***************, със седалище и адрес на управление: - гр.С., район „Т.”,
ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1, представлявано от Б. И. Н., в качеството му на
Управител, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт А. С. Г., със
съдебен адрес: гр.С., район „Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1, с исковата си
молба против Ж. Я. К. от гр.Е., е предявил положителен установителен иск
по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79 от ЗЗД – за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от общо 3 804.40 лв., включваща: - главница в размер на 3
000.00 лв., договорна лихва в размер на 804.40 лв. за периода 10.02.2022г. –
07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20/2023г. по описа на РС-Е..
В иск.молба се излага, че на 10.02.2022г., ищцовото дружество, в
качеството на кредитодател е сключил с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
373419, като договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че
сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: ***************, като на същия
електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на
1
кредит от разстояние. Сочи се, че съгласно същите, сключването на договора
става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът
безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора, като ако
кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи
условия за писмено потвърждаване. Твърди се, че потвърждаването става
като клиента получава чрез съобщение на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален код и втори и-мейл, в който се съдържа
специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него
код. Твърди се, че преди извършване на паричния превод клиента получава
обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва и
по този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: *************** и следният
имейл: *******@***.**, а активиращият код е **********.
В иск.молба са изложени съображения, че сключването на договора
чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от
ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен
документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Излага се, че в хода на
кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта,
от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма
сигнал, че документът за самоличност е откраднат се сочи, че именно
ответникът е предоставил снимките. По този начин, се твърди, че
кредитополучателят е сключил Договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му е изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Сочи се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на
което на
същия е отпуснат кредит с главница в размер на 3 000.00 лв., като съгласно
чл.2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него
начин, а именно: касово на каса на „И. пей“ АД. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал.
3, т. 1 и т.2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 3 000.00
лв. е разпределено 24 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 125.00
лв. за периода 10.02.2022г. - 31.01.2024г., като няма плащания по договора.
Твърди се, че е изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му -
21.12.2022г. е надлежно обявена предсрочна И.скуемост, като възможността
за обявяване на предсрочна И.скуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от
Общите условия към договора. Направено е искане, в случай, че съда приеме,
че няма надлежно обявена предсрочна И.скуемост, то следва да намери
приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са
2
непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена
надлежно предсрочна И.скуемост. Посочва се, че размерът на вземането
подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на
сила на присъдено нещо, към който момент вероятно всички вноски за
главница ще са падежирали, следователно и въз основа на цитираното и
задължително тълкувателно решение, към момента на постановяване на
решението е направено искане да бъде уважена изцяло претенцията по
заявлението и по настоящата искова молба за главница в размер на 3 000.00
лв. за периода 10.02.2022г. -31.01.2024г. Твърди се, че договорната лихва е
уточнена в Договора, а именно съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения
процент е в размер на 40.15 %., като няма плащания за договорна лихва,
поради което се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода
10.02.2022г. - 07.12.2022г. в размер на 804.40 лв., който период на
претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна
И.скуемост.
Сочи се, че за цитираните по-горе суми пред Районен съд-Е. ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, за което е
образувано ч.гр.д. № 20/2023г. По същото е била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника-ответник при условията на 47, ал. 5 от
ГПК, поради което заповедният съд е предоставил вИ.раната в чл.415 ал.1 т.2
от ГПК процесуална възможност, от която заявителят – ищец се е възползвал,
предявявайки в законоустановения 1-месечен срок настоящия си иск, с който
претендира установяване съществуването на паричното задължение на
ответника, формиращо вземането по Заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 760/2020г. по описа на РС-Е..
С иск.молба е заявена претенция и за присъждане на направените по
настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила с
исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и
доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно прИ.ано, не се
явява законен и процесуален представител. С депозирана чрез
пълномощника му по делото – юрисконсулт А. С. Г., на 23.08.2023г. писмена
молба, е заявено поддържане на исковата молба, като по същество пледира за
уважаването на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено
решение и присъждане на разноските съгласно приложен списък на същите
по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Ж. Я. К. от гр.Е., обл.Ямбол, в предоставения й 1-
месечен срок, не се е възползвала от предоставената й възможност и не е
депозирала писмен отговор по предявения против нея иск. Не е оспорила
исковата претенция и не е релевирала възражения по допустимостта и
основателността й, като правото й за това е преклудирано.
В съдебно заседание ответникът Ж. Я. К., редовно прИ.ана, не се явява
и не изпраща представител, не представя становище по исковата претенция и
3
не заявява искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищцовото дружество,
чрез пълномощника си, в депозирана на 23.08.2023г. молба е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при
наличие на посочените предпоставки. Нормата на чл.239, ал.1 от ГПК,
предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е
основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен, с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира,
че са налице условията за уважаване на предявения положителен
установителен иск чрез постановяване на неприсъствено решение по спора,
по реда на чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК. Аргументите в тази насока са
следните: В първото по делото редовно съдебно заседание ищцовото
дружество чрез пълномощник в депозирана на 23.08.2023г. молба е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на
исковата молба в дадения едномесечен преклузивен срок, не се е явил лично
или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а
също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира
че са налице всички кумулативно И.скуеми предпоставки съгласно чл.238,
ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът К. не е представила
такъв, като последиците за това са й били
изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено - арг. на чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК, същата не се е явила в първото редовно по делото съдебно
заседание, проведено на 04.10.2023г., въпреки редовното си прИ.аване /при
надлежно оформен по реда на чл.44 ал.1 от ГПК отказ за получаване на
съд.книжа, на установения й адрес по месторабота на 17.08.2023 година/, а
също и не е направила искане пред съда, делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие - арг. чл.238, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявения
положителен установител иск от ищцовото дружество се явява и вероятно
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
4
представените доказателства към нея - арг.чл.239, ал.1, т.2 от ГПК , а именно:
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 373419/10.02.2022
година, ведно с Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние,
имейл за потвърждение на регистрация в MiniZaem.bg от дата 10.02.2022
година, имейл за одобрение за заем към MiniZaem.bg от дата 10.02.2022
година, имейл от дата 10.02.2022 година от MiniZaem.bg ведно с погасителен
план към Договор №373419, имейл адрес от MiniZaem.bg за напомняне
наближаване на падеж на вноска и закъснение по договор за кредит от дата
12.03.2022 година, имейл адреси от дата 14.03.2022г. и от 22.03.2022 година
от MiniZaem.bg за напомняне на забавено плащане на вноска съответно с 2
дни и с 10 дни закъснение по договор за кредит, имейл от MiniZaem.bg до Ж.
К. за извънредно предложение от дата 07.11.2022 година, имейл от
MiniZaem.bg за реструктуриране на задължения от дата 15.11.2022г., имейл
от MiniZaem.bg за предсъдебно известие от дата 23.11.2022 година, копие на
документ за самоличност, от предна и от задна страна, снимка на лице от
женски пол, имейл адрес от „И. Ф.“ ЕООД – известие за предсрочна
И.скуемост от дата 21.12.2022 година. Поради това следва да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за
които по ч.гр.д. № 20/2023г. по описа на РС-Е. е издадена Заповед №9 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.01.2023г., за които
е предявен настоящия иск по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с
чл.79 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено
произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното
производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед
направеното искане на ищцовото дружество, ответникът Ж. Я. К. следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 76.10 лв.,
представляваща внесена държавна такса по исковото производство по
настоящото гр.д. №162/2023 г. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените
процесуални действия от юрисконсулта.
За прецизност съдът намира да отбележи, че по настоящото
производство противно на отразеното в приложения от ищцовата страна
Списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК /л.91 от делото/, не е бил
назначаван особен представител на страната на ответника и не е внасяна
сочената в този списък сума от 300 лева като депозит. Поради това и съдът не
дължи произнасяне и присъждане на така посочените в списъка ненаправени
разноски в размер на 300 лева, претендирани като „депозит за особен
5
представител“.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответникът К. следва да бъде осъдена да
заплати направените разноски в хода на заповедното производство, в размер
от общо 126.08 лева, в т.ч. сумата от 76.08 лева, представляваща заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство и сумата от 50.00
лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение
следва да се връчи на страните, като ответника, срещу който то е
постановено, в едномесечен срок от това връчване, има възможност да поиска
от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил лишен от възможност
да участва в делото поради ненадлежно връчване или невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или прИ.ката за
съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее,
както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239 вр.с чл.238 ал.1 от
ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. с чл. 415
ал.1 т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 предл.1 от ЗЗД , че Ж. Я. К., с ЕГН
**********, с настоящ адрес – гр.Е., обл.Ямбол, ул.“П.“ №8, ДЪЛЖИ на
ищеца – „И. Ф.”ЕООД, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***************, със
седалище и адрес на управление: - гр.С., район „Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17,
ап.1, представлявано от Б. И. Н., в качеството му на Управител, действащ чрез
пълномощника си – юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес: гр.С., район
„Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1, сумите, за които по ч.гр.д. № 20/2023г. по
описа на РС-Е. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 9/20.01.2023г., а именно: - сума в общ размер от 3 804.40
/три хиляди осемстотин и четири лева и 40 стотинки/ лева, включваща: -
главница в размер на 3 000.00 лв. по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 373419 от 10.02.2022 г., сключен между „И. Ф.” ЕООД и Ж. Я.
К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 18.01.2023г. до окончателното изплащане на
вземането и договорна лихва в размер на 804.40 лв. за периода от 10.02.2022г.
6
до 07.12.2020г.
ОСЪЖДА Ж. Я. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес – гр.Е.,
обл.Ямбол, ул.“П.“ №8, ДА ЗАПЛАТИ на „И. Ф.”ЕООД, с ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: ***************, със седалище и адрес на управление: - гр.С.,
район „Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1, представлявано от Б. И. Н., в
качеството му на Управител, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт
А. С. Г., със съдебен адрес: гр.С., район „Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1,
направените по настоящото дело разноски в общ размер на 176.10 /сто
седемдесет и шест лева и 10 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Ж. Я. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес – гр.Е.,
обл.Ямбол, ул.“П.“ №8, ДА ЗАПЛАТИ на „И. Ф.”ЕООД, с ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: ***************, със седалище и адрес на управление: - гр.С.,
район „Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1, представлявано от Б. И. Н., в
качеството му на Управител, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт
А. С. Г., със съдебен адрес: гр.С., район „Т.”, ж.к.“И. В.“, ул.“Б.“ №17, ап.1,
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 126.08
/сто двадесет и шест лева и 8 стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което и по аргумент на чл.239 ал.4 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да
поиска от ОС-Ямбол в едномесечен срок от връчване на решението да го
отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от
хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. №
20/2023г. по описа на РС-Е..
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
7