РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Б., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Здравка Янева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20.********** по описа за 20. година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК ,,Въззивно производство”.
С присъда № 81. от 09.03.20. г., постановена по НОХД № 7./20. г., по описа на
Районен съд – П. подсъдимият В. Д. Н., роден на 09.05.19. г. в гр. П., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че:
На 14.05.20.г. около обяд, по път ІІІ-108, при движение извън населено място по пътя
гр. С. в посока към гр. П., на около два километра преди гр. П. (в района на базата на
„Сензор техно интернешънъл“), като правоспособен водач на МПС, кат. „АМ, А1, А2, А,
В1, В“, при управление на собственото си моторно превозно средство – лек автомобил
(джип) марка „И. ФХ50“ с рег. № Е 67. МТ (по документи регистриран като товарен
автомобил), е нарушил правилата за движение, устаноВ. в Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), а именно:
Чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП :“ На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“;
Чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да
1
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“;
Чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, като за ППС
от категория В при движение извън населено място е забранено да се превишава скоростта
над 90 км/час,
като при движение по прав участък от пътно платно с двупосочно движение с две
пътни ленти се е движил със скорост, по-висока от разрешената, а именно със скорост от
117.88 км/час и без видима причина (без да извършва маневри изпреварване или
заобикаляне) навлязъл и се движил в насрещната лента за движение, където блъснал
насрещно движещият се лек автомобил марка „Л. р.“, модел „Д. с.“ с рег. № СВ 14. КА,
управляван от правоспособния водач Т. Д. - постоянно пребиваващ в гр. П. в резултат, на
което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пътника в насрещния
автомобил С. Б. Дж.- на 59 години, изразяваща се във фисура/ счупване на дясната лъчева
кост (гривнена става) на десен горен крайник, довело до трайно затруднение движението на
горния десен крайник за срок по-голям от един месец, като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества-бензоилекгонин (основен метаболит на кокаина) включен
в Списък І ,,Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ и опиати ( морфин и кодеин) - включени в Списък II ,,Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по чл.3 ал.2
от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр. второ буква ,,А” пр.2 от НК във
вр. с чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК е определил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което намалил с 1/3 и го осъдил на наказание
,,лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, което да бъде изтърпяно при Общ
режим.
На основание чл.59 от НК, съдът е приспаднал от наложеното наказание от 1 (една)
година ,,лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.06.20. г. до 12.08.20. г., а именно 2
(два) месеца, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343г НК, във вр. с чл.37,ал.1,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия В. Д.
Н. /с установена по-горе самоличност/ от правото да управлява МПС за срок от 3 (три)
години, считано от 14.05.20.г., постановил е вещестВ.те доказателства по делото: лек
автомобил (джип) марка „И. ФХ50“ с рег. № Е 67. МТ (по документи регистриран като
товарен автомобил), намиращ се на съхранение в ГПУ П., кожена чантичка с надпис „Опел“,
съдържаща документите на автомобила СРМПС част II (малък талон), преглед, застраховка
„Гражданска отговорност“, застраховка „А.“, както и мобилен телефон черен на цвят, марка
„С.“, модел SM. с IMEI №357069/09/150126/1, намиращи се на съхранение в РУ - П., да се
2
върнат на подсъдимия В. Д. Н.;
Постановил е вещественото доказателство по делото – касета за „Drager Drug test 5
000“ поставена в сива опаковка с изписан на нея REF 83., с фабричен № ARMJ – 0415, което
се съхранява в склада за вещестВ. доказателства на РУ на МВР гр. П., да се унищожи по
надлежния ред след влизане на присъдата в сила.
ВещестВ.те доказателства по делото 10 броя CD дискове, с медицинска информация,
предадени с протокол за доброволно предаване от 23.06.20. г. от пострадалото лице,
намиращи се в кориците на делото, да се върнат на пострадалото лице С. Б. Дж..
На основание чл.189, ал.3 НПК първостепенният съд е осъдил подсъдимия В. Д. Н. да
заплати напраВ.те по делото разноски на етап досъдебно производство в размер на 2100.20
лв. по сметка на ОД МВР Б..
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимия - адв. В.Г., в която се излагат доводи, че наложеното с атакуваната присъда
наказание е явно несправедливо и противоречащо на целите на наказанието по чл. 36 от НК,
не били отчетени от първостепенния съд всички смекчаващите вината обстоятелства, които
защитата определя като многобройни такива по см. на чл. 55 от НК. На следващо място е
посочено, че наложените наказания вместо да ,,поправят“ дееца, могат да окажат негативни
последици върху неговата психика и бъдещ живот, предвид наложеното ефективно
наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 1 година и наказание ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 години. Настоява атакуваната присъда да бъде изменена, като
бъдат намалени наложените с нея наказания с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
По време на въззивните съдебни прения защитникът на подсъдимия - адв. А. А.
пледира наложеното наказание ,,лишаване от свобода“ да бъде отложено на основание чл. 66
от НК. Акцентира на обстоятелството, че пред първоинстанционният съд становището на
подсъдимия е било да му бъде наложено ефективно наказание, смисълът на което не му бил
разяснен от защитника, който го е представлявал пред тази съдебна инстанция, като смятал,
че ефективно наказание е равнозначно на ефикасност на същото, като в нито един момент
не е считал, че ефективното наказание следва да изтърпи като влезе в затвора. Искането за
приложението на чл. 66 от НК, защитникът обосновава с наличието на смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито са младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно
минало, критичното отношение към извършеното, трудовата му ангажираност.
Подсъдимият в своя лична защита и в последната си дума моли да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66 от НК. Изразява съжаление за извършеното, както и че не е знаел
смисъла на ефективното наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Б. изразява становище, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Излага
аргументираната си позиция, че първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и е приел, че не е налице основание за
приложение на чл. 55 от НК, а е приложил чл. 58а от НК.
3
Частният обвинител С. Б. Дж. не се явява във въззивното производство. Повереникът
й адв. А.В. преупълномощен от адв. Д. Ш. изразява становище, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразно и моли да бъде потвърдена.
ДоказателстВ. искания във въззивното производство не са напраВ..
Окръжен съд - Б., след преценяване на доводите и възраженията на страните на база
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените от
разпоредбата на чл. 373 от НПК правомощия, намери следното от правна страна:
Производството пред Районен съд - П. е протекло по диференцираната процедура на
глава ХХVІІ от НПК, в частност по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият В. Д. Н. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не
желае да се събират доказателства за тези факти. Районният съд, като е съобразил
разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за устаноВ. обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат
на категоричния извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на
съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в
мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Първостепенният съд е извършил необходимия анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема.
Подсъдимият В. Д. Н. е роден на ..... год. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес в село
Т., общ. П., неженен, неосъждан, със средно образование. Не притежава недвижимо
имущество, собстВ.к е на лек автомобил „Б.“ и на лек автомобил „И. ФХ50“ с рег. № Е 67.
МТ /регистриран като товарен/. Н. упражнява търговска дейност като ЕТ „В.Н.-2012“, както
и е и управител и едноличен собстВ.к на „В. 2013“ ЕООД /с предмет на дейност фитнес
центрове и зали, товарен автомобилен транспорт, вътрешна и външна търговия и пр./ и „Е.
с.“ ЕООД/ с предмет на дейност покупка на стоки с цел да се продадат в първоначален,
преработен или обработен вид и пр./ Съгласно събрани гласни доказателства в производства
по чл.65 НПК е установено, че регистрираните фирми не осъществяват дейност, тъй като Н.
се е занимавал с фитнес център, който е затворил, семейството му е извършвало шивашка
дейност, която вече не осъществява. Съгласно изискана справка от НАП изх.№40-00-
223/28.05.20.г. за В.Н. няма подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 КТ за
регистриране на трудови договори. Последният е осигуряван през различни периоди и
последен такъв от м.01.2018г. до м.07.2019г. чрез осигурител „Е. с.“ ЕООД. Живее с
родителите си в с.Т., общ. П.. Съгласно показанията на свидетеля Я. не употребява редовно
наркотични вещества, а само на празници, т.е. при определен повод. Не работи, разчита на
помощта на родителите си. В началото на 20.г. закупил автомобил марка „И. ФХ 50“ тип
джип, който първоначално бил регистриран с ДК№ РВ 80. СК като товарен автомобил. На
05.02.20.г. автомобилът бил пререгистриран в КАТ-ПП-гр. П. с ДК№ Е 67. МТ на името на
подсъдимия Н. пак като товарен автомобил въпреки, че не отговарял на законовите
4
изисквания регламентиращи категориите моторни превозни средства. В тази връзка,
наблюдаващият прокурор при РП-П. е изпратил сигнал до Директора на ГДНП за
извършването на проверка по случая. Съгласно представената докладна записка на ГДНП
от 05.02.20.г. автомобилът е регистриран в нарушение тъй като не е регистриран с
техническите данни такива каквито са били посочени в немските документи за регистрация
на МПС. От служители на сектор „ПП“ при ОДМВР П. е извършена неправомерна промяна
в документите. Промяната се е изразила във вписване на нов различен брой места в
издаденото ново българско свидетелство за регистрация. Процесният автомобил е категория
М1-лек автомобил с общо 5 места за сядане/4+1/, т.е. съгласно посочената характеристика,
автомобилът не попада в категорията товарен автомобил N1,тъй като това са автомобили
предназначени за превоз на товари и /или за теглене на ремарке, а процесният автомобил не
е такъв. Ето защо в обвинението срещу подсъдимия е прието, че управлявания от него
автомобил е лек, а не товарен. Подсъдимият Н. е правоспособен водач на МПС. През 2007г.
е придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства, категории „АМ,
А1, А2, А, В1 и В“. Същият е с утвърдена склонност към неспазване и нарушаване
правилата за движение по пътищата, като до месец май 20.г. е имал състаВ. 12 акта за
установяване на административни нарушения и съответно наказан с 12 наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП. През същия период спрямо подсъдимия са били
състаВ. и 24 влезли в сила фишове за различни нарушения на ЗДвП, както и една заповед за
прилагане на принудителни административни мерки.
Пострадалата С. Б. Дж. и съпругът й Т. Д. са френски граждани, пребиваващи от
няколко години в гр. П.. Синът на двамата - св. А. Д. е френски гражданин със статут на
постоянно пребиваващ в страната гражданин на ЕС. Същият работи и живее постоянно в гр.
П., като е собстВ.к и управител на „Т.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. П.. На
15.11.2016г. в гр. С. бил сключен договор за отдаване на автомобил между „М. П.л.“ЕООД и
„Т.“ ООД-гр. П., представлявано от св. А. Д. при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне правото на собственост на автомобил марка „Л. р. Д. с.“ с рег.№ СВ
14. КА. След получаването на автомобила, същият се управлявал предимно от бащата на св.
А. Д., а именно св. Т. Д.. Последният е правоспособен водач на МПС с валидно френско
свидетелство за управление на МПС. На 14.05.20.г. около обяд свидетелите Т. и С.Д.
тръгнали с лекия автомобил „Л. р.“ с ДК№ СВ 14. КА от гр. П. за гр. Б.. Водач на
автомобила бил св. Т. Д., а съпругата му се возела на предната седалка до него. Времето
било ясно, сухо, с отлична видимост. След жп прелеза на излизане от гр. П. посока С.,
следвал прав участък от пътно платно с двупосочно движение с максимално разрешена
скорост за движение 90 км/час в двете посоки. Пътното платно е с две пътни ленти за
движение в двете насрещни посоки. По същото време, в обратна посока - към гр. П. и в
същия район се движел подсъдимия Н. с управлявания от него автомобил марка „И. ФХ 50“
с рег. № Е 67. МТ. По неустановено време преди този ден подсъдимият Н. бил употребил
наркотични вещества в различна комбинация /по негово твърдение употребата е извършил
на рождения си ден 09.05.20.г./. Въпреки това, на инкриминираната дата и след употреба на
5
наркотични вещества,подсъдимият шофирал автомобила си в горепосочения район, като по
правия участък преди влизане в гр. П. съзнателно управлявал автомобила си със скорост,
надвишаваща максимално разрешената скорост от 90 км/ч. На около 2 км преди жп. прелеза
(в района на базата на „Сензор техно интернешънъл“) без абсолютно никаква обективна и
видима причина подсъдимият навлязъл с управлявания от него автомобил със скорост около
117.88 км/ч в насрещната лента за движение и продължил да се движи по нея. По това време
в неговата пътна лента пред него нямало други автомобили и навлизането му в насрещната
лента не било свързано с конкретни маневри като например заобикаляне или изпреварване.
Същевременно, в насрещната лента за движение в обратна посока се движел лек автомобил
„Л. р.“ с ДК№ СВ 14. КА, управляван от св. Т. Д.. Последният възприел мигновено
опасността пред себе си, идваща от движещия се с висока скорост срещу него в неговата
пътна лента автомобил на подсъдимия и започнал да извършва спасителни маневри,
изразяващи се в намаляване на скоростта и изтегляне вдясно към банкета. Въпреки това,
лекият автомобил на сем. Д. не могъл да напусне пътното платно и по този начин да се
предотврати удар с насрещно движещия се автомобил, тъй като отдясно имало повдигната
тревна площ с бордюр. Тези обстоятелства по никакъв начин не повлияли на Н., който не
предприел никакви действия за коригиране на движението си (не е намалявал скоростта, не
се е опитал да се върне в своята лента) и в резултат на това ударил челно лекия автомобил
на сем. Д.. След удара двата автомобила се установили в края на пътното платно (до
бордюра на затреВ.те тревни площи). С. и Т. Д. успели да излязат от автомобила си . В това
време от своя автомобил сам излязъл подсъдимия Н., който легнал на земята. Т. Д. дал вода
на подсъдимия, който бил в съзнание, но не разговарял с него. В 12.55 ч. в РУ-П. бил
подаден сигнал за станалото пътно-транспортно произшествие, като полицейски автопатрул
веднага потеглил за местопроизшествието. В 13.00 ч. бил подаден сигнал до ЦСМП- филиал
П. и към мястото на произшествието били изпратени две линейки. С първата линейка до
МБАЛ-Ю. бил транспортиран В.Н., а с втората пострадалата С.Д.. След като се погрижили
за запазване на местопроизшествието до идването на дежурната оперативно-следствена
група, полицейски служители от РУ-П. посетили сградата на МБАЛ-Ю. и Спешен център-
филиал гр. П.. Там било установено, че С.Д. е с фрактура на горния крайник, а по
отношение на подсъдимия Н. следвало да се извършват клинични изследвания. В Спешния
център били взети биологични проби от С.Д. и от Т. Д.. През това време подсъдимия Н. бил
настанен в ХО, където отишла св. Х. (мед. сестра от спешен център) и полицай К..
Медицинската сестра взела кръвна проба от подсъдимия Н., но същият отказал да
предостави проба от урина. Поради това, полицай З. посетил обвиняемия в ХО и извършил
тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug test 5000“ с фабричен
номер А. 0042. Пробата била извършена в 15.15 ч. и запаметена под № 128 от дата
14.05.20.г., като тестът бил положителен с показана реакция за употребата на кокаин и
опиати. Впоследствие на полицейските органи била предадена и проба от урина от
подсъдимия Н., като по време на разследването е установено, че на вземането на тази проба
не са присъствали полицейски служители и представител на Спешен център-филиал П..
Поради показания положителен резултат от тестването с техническо средство, спрямо
6
подсъдимия Н. бил съставен АУАН бл.№ 585682/14.05.20.г., за който с оглед на
образуваното досъдебно производство не е издавано наказателно постановление. Издадени
са били и две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, като със
заповед №843/14.05.20.г. на Началника на РУ-П. била прекратена регистрацията на
автомобила на подсъдимия - марка „И.“ с рег.№ Е 67. МТ за срок от 6 месеца, а със заповед
№ 842 от същата дата е отнето временно свидетелството за управление на МПС на
подсъдимия Н. до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза № 116-
Б/20.г. се установява, че в резултат на станалото пътно-транспортно произшествие св. С.Д. е
получила фисура (счупване, пукване без разместване на фрагменти) на дясната лъчева кост
на типично място, което е отнело в значителна степен основната функция на ръката-
хватателната, за период от време по-голям от един месец (около два и половина-три месеца),
като увреждането осъществява медико-биологичния признак трайно затруднение
движенията на десния горен крайник (ръка). В резултат на произшествието пострадалата е
получила и контузия в областта на гръдния кош, което й е причинило болка и страдания. От
същото заключение е видно, че вследствие на станалото ПТП и водача Т. Д. е получил
телесни увреждания - пукване в основата на пета дланна кост, което му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и контузия в лявата поясна
област, причинили му болка и страдание. Съгласно извършената в хода на досъдебното
производство авто-техническа експертиза за механизма и причините за ПТП се установява,
че основната причина за настъпилото ПТП и причинените в резултат на него телесни
увреждания на пострадалото лице, са субективните действия на подсъдимия В.Н.. В тази
връзка следва да се кредитират следните изводи от експертното заключение: мястото на
удара между двата процесни автомобила е изцяло в насрещната лента на движение в
посоката, в която се е движил В.Н., а именно в лентата за движение на автомобила „Л. р.“ с
ДК№ СВ 14. КА. Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил „И. ФХ
50“ с рег.№ Е 67. МТ в момента на удара и на възникване на опасността е 117.88 км./ч. (при
максимално разрешена от закона в процесния участък 90 км/ч). Скоростта на движение на
лекия автомобил, управляван от св. Д. в момента на удара е била 48.28 км/ч. Водачът на
лекия автомобил „И. ФХ 50 не е следвало да навлиза в насрещната лента за движение в
момент, когато там се е движел лекия автомобил „Л. р.“. Разделителната линия в процесния
участък е прекъсната, което принципно не забранява навлизането му в насрещната лента, но
не и в момент, когато има насрещно движещи се автомобили. Водачът на лекия автомобил
„Л. р.“ не е имал възможност да предотврати станалото ПТП въпреки предприетите от него
спасителни маневри, като дори и да беше напълно спрял в своята пътна лента, пак е щял да
бъде ударен от навлезлия в неговата лента автомобил, управляван от подсъдимия Н..
Въпреки, че не са включени в обвинението заради законовите разпоредби в тази област, по
време на разследването е било установено, и че по автомобила управляван от св. Д. са били
нанесени и материални щети в размер на 14 034.54 лв. От изготвената по делото химическа
експертиза № 122/19.05.20.г. е видно, че към инкриминирания момент в кръвната проба
взета от водача Т. Д., не се е доказало наличието на етилов алкохол в кръвта. На изследване
7
в химико-токсикологична лаборатория към ВМА- С. са били подложени и пробите от кръв
взети от подсъдимия Н., както и пробата от урина, за която по време на разследването е
установено, че е непредставителна (компрометирана, евентуално подменена и невзета по
надлежния ред). От съдебна химико-токсикологична експертиза № И-5239/20.г. е видно, че
анализът на представената проба урина е отрицателен за алкохол и наркотични вещества.
При това изследване кръвната проба е била изследвана само за наличието на алкохол, при
което е установено, че в кръвната проба на водача Н. не е установено наличието на етилов
алкохол. Назначена и извършена от специалисти при ВМА-С. е била и допълнителна
химико-токсикологична експертиза на кръвната проба взета от подсъдимия Н., като в
резултат на извършените имуноаналитични изследвания и доказателстВ. анализи е
установено наличието на бензоилекгонин-основен метаболит на кокаина, както и
присъствие на наркотични вещества от групата на опиатите - морфин и кодеин.Тези
наркотични вещества са високорискови, като кокаинът е включен в Списък I ,,Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а
морфина и кодеина са включени в Списък II ,,Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични по чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Съгласно посоченото в
експертното заключение, кокаинът е мощен стимулант на централната нервна система, като
самостоятелната му употреба води до силен еуфоричен ефект, повишена енергия и
увереност, разширяване на зениците и др.
На основание приетата за установена фактическа обстановка, районният съд е приел
от правна страна, че подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.3 пр. второ буква ,,а” пр.2 от НК във
вр. с чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което го е признал за виновен.
Първостепенният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не са
оспорени от подсъдимия, се подкрепят от направеното от него самопризнание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред РС-П. е
протекло съгласно диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК и е действал в съзвучие
с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото -
показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия по досъдебното производство,
съдебно химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, съдебно-медицинска
експертиза на С.Д., съдебно автотехническа и оценителна експертиза, писмени
доказателства съгласно разп. на чл. 373, ал. 4 НПК са довели до законосъобразното
възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Районният съд е дал отговор
на основание чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за устаноВ.
обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект
първоинстанционния съд е преценил, че доказателствата от досъдебното производство имат
процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви.
Съпоставяйки приетите от първостепенния съд фактически положения, идентични с
8
описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия, с доказателствата, събрани в
досъдебното производство, настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция,
констатира пълно съответствие. Използваната доказателствена основа е напълно достатъчна
и годна, за да обоснове факта на извършеното престъпление, вината на подсъдимия, да
изясни обстоятелствата, взаимните връзки и зависимости, при които са протекли събитията
и точната тяхна хронология. Първият съд е подложил на преценка цялата доказателствена
съвкупност, обезпечаваща признатите от подсъдимия факти. Изложените от този съд
аргументи имат нужната обяснителна стойност и яснота и се споделят и от настоящия
съдебен състав. Доказателствата са безпротиворечиви, хармонични, взаимно допълващи се,
поради което не се налага нарочен техен анализ извън напраВ.я вече от първостепенния съд.
В тази насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение, районният съд е
изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя напраВ.те в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието. Затова и
районният съд не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата,
доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото
доказателстВ. източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 от НПК.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателстВ. средства и
заключенията на приетите експертизи очертават една константна логична верига от
обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както
конкретното деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и
авторството на подсъдимия. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати същестВ. процесуални нарушения
от категорията на неотстранимите при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателстВ. материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или изопачаване
на техния смисъл.
Няма съмнение, че при така установената фактическа обстановка и направеното
признание правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние е съобразена с
материалния закон – чл. 343, ал.3 пр. второ буква ,,а” пр.2 от НК във вр. с чл.343 ал.1 б. „б“
пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК. Деянието е осъществено от обективна и субективна страна от
страна на подсъдимия. Безспорно е установено, че основна причина за настъпването на
ПТП-то са действията на подсъдимия, който извод е изцяло подкрепен от показанията на
свидетелите и заключенията на експертизите по делото. Както е известно в теорията и в
съдебната практика, нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието се допълва от
конкретно нормативно устаноВ. правила за движение по пътищата, които се съдържат най-
вече в ЗДвП и правилника за приложението му. Според обвинението, което е повдигнато,
тези правила са именно чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП: ,,На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“;
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
9
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“; чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, като за ППС
от категория В при движение извън населено място е забранено да се превишава скоростта
над 90 км/час. Въззивният съд споделя доводите на първата инстанция, че с деянието си
подсъдимият Н. е нарушил горепосочените норми, с което е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен. Именно несъобразяването на подсъдимия с
горепосочените правила е довело до настъпване на инкриминирания резултат, изразен в
причиняване на средна телесна повреда на пострадалата С.Д..
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като е съзнавал употребата на наркотични вещества и
въпреки това е предприел управлението на моторното превозно средство. Деянието е
извършено от Н. виновно при условията на непредпазливост по отношение на причинения
вредоносен резултат, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици на деянието
си, но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да ги предвиди, като по отношение
нарушенията на правилата за движение по пътищата е действал умишлено, като е съзнавал,
че при тяхното нарушаване създава предпоставки за възникване на ПТП. Наличието на
възможност за предвидимост на процесният престъпен резултат - ПТП, в това число и
причиняването на средна телесна повреда на пострадалото лице и кумулативно с това
наличието на задължение за подсъдимия като водач на МПС, да предвиди настъпването на
тези противообщестВ. последици от деянието си при нарушаване на разпоредбите на ЗДвП,
несъмнено налагат извода за извършване на процесното престъпление от страна на Н. при
условията на форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Предмет на оспорване от страна на подсъдимия с въззивната му жалба е приложената
от първия съд разпоредба на чл. 58а от НК, вместо тази на чл. 55 от НК, а на въззивното
производство и относно начина на изтърпяване на наказанието ,,лишаване от свобода“, като
се настоява, както от защитника, така и от жалбоподателя за приложението на чл. 66 от НК.
Съобразно доводите в жалбата, както и изложените такива по време на въззивните
съдебни прения, настоящата инстанция следва да прецени справедливостта на наложеното
наказание. Както бе посочено, в настоящия случай производството пред районния съд е
протекло съгласно диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК по чл. 371, т. 2 от
НПК. Този облекчен ред на протичане на наказателното производство е свързан с
последиците на чл. 373, ал. 2 от НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да приложи разпоредбата
на чл. 58а НК. В настоящия случай, видно от мотивите на съда, РС е приложил разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото
съдебно минало и проявеното съжаление за извършеното, факта на причиняване на телесна
повреда на едно лице, която е средна, а не тежка изхождайки от позицията, че законодателят
10
е предвидил еднаква наказуемост при причиняване, както на средна, така и на тежка телесна
повреда. Съдът не е отчел други смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи
обстоятелства първият съд е преценил и факта, че подсъдимият макар и нередовно
употребява наркотични вещества за определени празнични поводи, което се установява от
разпита на свидетеля Яръмов пред първата инстанция. В настоящия случай е установена
употреба на повече от едно наркотично вещество, а именно на кокаин и на опиати /морфин
и кодеин/. Правилно не е отчетено признанието на подсъдимия като смекчаващо
отговорността му обстоятелство, тъй като в процедурата по Глава 27 от НПК подсъдимият
се ползва от законодателна гаранция за значително по-благоприятно третиране, а съгласно
задължителните постановки на ОС НК на ВКС, посочени в т. 7 на ТР № 1 от 06.04.2009 г. по
т.д. № 1/2008 г., в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК,
самопризнанието може да се третира като отделно смекчаващо обстоятелство само ако е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител. Правилна е преценката на районния съд, че процесът на доказване на
осъщественото деяние не е бил подпомогнат от обясненията на подсъдимия, който при
първия му разпит на 15.05.20. г. единствено е заявил, че съжалил за случилото се, като се е
възползвал от правото си да не дава обяснения и едва в обясненията си дадени на 09.11.20.
г., когато вече са били събрани в достатъчен обем доказателства, е направил самопризнания.
Като отегчаващи обстоятелства съдът е приел допуснатите три нарушения на Закона
за движение по пътищата, като едното от тях действително се отличава с изключителна
тежест и укоримост - безпричинно навлизане и движение в насрещната лента за движение,
като от заключението на автотехническата експертиза се изяснява, че подсъдимият не е
направил никакъв опит да намали скоростта – липсват спирачни следи, по никакъв начин не
е възприел движещият се в насрещната лента за движение лек автомобил, като единствено
високия клас на двата автомобила е намалил интензитета на настъпилите вредоносни
последици по отношение на живота и здравето на участниците в конкретното ПТП.
Правилно е отчетено и наказването на подсъдимия по административен ред за нарушения на
ЗДвП. Същият е санкциониран с 11 бр. наказателни постановления, 24 фиша, което определя
Н. като недисциплиниран водач и системен нарушител на правилата на ЗДвП.
Изложеното до тук, характеризира подсъдимия като деец, който демонстрира трайно
незачитане на правилата за движение по пътищата и въпреки наложените му
административни наказания до момента на престъпното деяние същият не е коригирал
поведението си. На следващо място, като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
други деяния от същия вид. Подсъдимият си е позволил без причина да управлява МПС със
скорост значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък, като
превишението на скоростта е с 27,88 км/ч. Н. е демонстрирал безотговорно отношение към
останалите участници в движението по пътищата.
Изброявайки всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, правилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 55,
11
ал. 1, т. 1 от НК, а е определил наказанието при усл. на чл. 58а ал. 1 вр. с чл. 54 от НК, в
размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, след което го е намалил с 1/3 съгласно
разпоредбата на чл. 58а НК, определяйки краен размер на същото от една година лишаване
от свобода.
Настоящият съдебен състав намира, че така определеното наказание е справедливо и
чрез него ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 НК, както и на
генералната превенция - предупредително-възпиращо спрямо другите членове на
обществото.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието, въззивният съд намира
преценката на първия съд за правилна и напълно се солидализира с него.
Съдебната практика приема безпротиворечиво, че чл. 66 от НК всякога следва да се
прилага, след като съществуват предпоставките за това. Действително от една страна две от
предпоставките, предвидени в тази разпоредба са налице - подсъдимият не е бил осъждан и
му е определено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година. Тази разпоредба
обаче не са налага задължително от съда при наличие на тези предпоставки, а единствено
при преценката и за третата предпоставка - че целите на наказанието могат да се изпълнят
по този начин. При преценка на условията по чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отчита
специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС №
6/75 г., изм. с ППВС № 7/87 г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед
конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр. В
случая, конкретното деяние се отличава с висока степен на тежест, доколкото е значителна и
тежестта на извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата.
Обстоятелството, че той е упорит нарушител като шофьор, с което поставя в опасност
живота и здравето на другите участници в движението, употребата на наркотични вещества
– на празници, обосновават необходимост от по-тежки мерки на процесуална принуда
спрямо подсъдимия с оглед неговото поправяне и превъзпитание. Причинената лека телесна
повреда и на друго лице – водача на лек автомобил ,,Л.Р.“, както и материални щети на
посочения автомобил в размер на 14 034.54 лв., представляват допълнителни отегчаващи
отговорността обстоятелства със сериозна тежест, които правилно са били отчетени от
районния съд при преценката му относно начина на изтърпяване на наложеното наказание.
При разрешаването на въпроса за наказанието, съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл. 36 от НК цели - поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би
довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък,
подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на
тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не
с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието.
В този аспект, независимо от необремененото съдебно минало на подсъдимия, въззивната
инстанция счита, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез
ефективното осъждане на подсъдимия. Единствено изолирането му от обществото ще
12
способства за неговото превъзпитание и осмисляне на собственото му поведение, което е
изключително укоримо с оглед обекта на посегателство. Правилно първата инстанция е
приспаднала при условията на чл. 59, ал. 4 от НК от наложеното наказание от 1 /една/
година лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“, считано от 12.06.20. г. до 12.08.20. г. Правилно е
определен и първоначален ,,общ“ режим на изтърпяване на наказанието, като първият съд е
съобразил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. При определяне срока на лишаване
от право да управлява МПС, решаващият съд е съобразил степента на обществена опасност,
както на деянието, така и на дееца и законосъобразно е определил същото на 3 /три/ години,
който срок според въззивната инстанция съответства на броя и характера на констатираните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилна е присъдата и в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение на
вещестВ.те доказателства и разноските по делото.
При служебната проверка на присъдата, съдът не констатира основания за отмяна на
същата или изменението й, поради което и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 338
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 81. от 09.03.20. г., постановена по НОХД № 7./20. г., по
описа на Районен съд - П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13