Р Е Ш
Е Н И Е
№ІІІ -633 17.07.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ :КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1013 по описа за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ В-17882/22.05.2019 год. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег. №802,
подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас , кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, ЕИК *********, чрез
процесуален представител юрисконсулт Десислава Златева - взискател по изп.дело № 20148020400622 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802
на КЧСИ, против постановление
от 09.05.2019 год. за прекратяване на изпълнително дело № 20148020400622 по
описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ.
В жалбата се твърди,
че не е налице посоченото в постановлението основание за прекратяване на
изпълнителното производство – чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК, тъй като приетото от
ЧСИ, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия не отговаря на фактите по делото. Твърди се, че за
периода от 12.06.2014 год. до 21.04.2016 год. периодично са извършвани
множество принудителни действия – извършвани са справки, налагани са запори
върху вземания и вещи на длъжника. На 21.04.2016 год. взискателят е поискал от
ЧСИ насрочване на дата за извършване на опис на имущество на длъжника, който е
бил насрочен за 16.06.2016 год. Посочено е, че дружеството е дало на ЧСИ
правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, поради което е считало, че ЧСИ извършва
изпълнителни действия за събиране на дълга съобразно възложеното.
Жалбоподателят твърди, че не е наясно защо ЧСИ е бездействал и не е предприел
необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането, което поведение е
в противоречие с интересите на взискателя и с възлагането по чл.18 от ЗЧСИ.
Изложени са съображения, че когато причина за бездействието е неизпълнението на
задълженията на ЧСИ разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е неприложима.
Посочено е, че в резултат на предприетите изпълнителни действия на 27.05.2016
год. е събрана принудително сумата от 24
лв., която е преведена на взискателя на 01.06.2016 год., а на 09.08.2018 год.
взискателят е предприел действия по конституиране на наследниците на починалия
в хода на изпълнителното производство длъжник. Отразено е, че давността следва
да се счита прекъсната с всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен
способ, тъй като ЧСИ е длъжен да го изпълни. Направено е искане за отмяна на
обжалваното постановление и връщане на делото на ЧСИ за продължаване на
съдопроизводствените действия. Иска се и присъждане на разноските в настоящото
производство.
Постъпил е отговор от В.М.О. - конституиран
правоприемник на първоначалния длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуален
представител адв.Михов, в който са изложени съображения за неоснователност на
жалбата. Направено е искане за присъждане на разноските в настоящото
производство.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Наско Георгиев по чл.436,
ал.3 от ГПК.
Извършено е описание на действията по изпълнителното дело, сочи се наличие на
хипотезата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ съгласно чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20148020400622
по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас , кв.“Победа“,
ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, ЕИК ********* срещу длъжника С.М.М. ЕГН **********
от гр.Бургас /починала към момента/, за събиране на парични вземания на
взискателя съгласно представен от него изпълнителен лист.
От приложената
преписка се установява, че след образуване на изпълнителното производство на
12.06.2014 год. по инициатива на взискателя са извършени няколко изпълнителни
действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК –
поискани са запори върху банкови сметки и пенсията на длъжника, наложен е запор
върху банкова сметка *** длъжника. С молба от 08.04.2016 год. е поискано
извършване на опис на движими вещи на длъжника. ЧСИ е насрочил описа на движими
вещи за 16.06.2016 год. /л.39/ и е изпратил съобщение до взискателя получено от
него на 09.05.2016 год., с което го е уведомил, че следва да бъде внесена такса
за извършване на описа в размер на 24 лв. по сметка на ЧСИ. Сумата е внесена от
взискателя на 30.05.2016 год.
С разпореждане от 24.04.2019 год. във връзка с молба на взискателя от
същата дата ЧСИ е конституирал като длъжници по делото наследниците на
починалата в хода на изпълнителното производство длъжница С.М.М. б.ж. на
с.Черноград, общ.Айтос , обл.Бургас, а именно : Т.М.Т. и В.М.О..
С молба от 09.04.2019 год. призованата като длъжник в изпълнителното
производство В.М.О. е отправила искане до ЧСИ за прекратяване на
производството поради настъпила перемпция.
На 09.05.2019 год.
ЧСИ като е взел предвид, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия по делото, на осн. чл.433, ал.1, т.8
от ГПК е постановил прогласително прекратително постановление.
Както т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и Решение
№ 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева, разясняват разликите между исковия и
изпълнителния процес от гледна точка на изискуемото поведение от ищеца – респ.
от взискателя.
В т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че в изпълнителния процес взискателят трябва да
поддържа със своите действия висящността му, защото бездействието му в продължение
на две години води до прекратяване на
изпълнителното дело и то по силата на закона.
Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да предприема изпълнителни действия-само въз основа на образуваното изпълнително дело,
нито пък да уведомява взискателя за предприети
от него служебно изпълнителни действия. Взискателят е този, който следва да
отправя искания за предприемане на съответен изпълнителен способ, както и да
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, като искането за прилагане
на всеки изпълнителен способ води до прекъсване на давността.
С решение
№ 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева е прието, че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Нормата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК предвижда специфична хипотеза на прекратяване на
изпълнителното производство поради бездействие на взискателя, без значение
какво е било поведението на съдебния изпълнител. На база на изложеното по-горе
следва извода, че във всеки момент от изпълнителното производство /дори и в
хипотеза на спряно изпълнително производство поради смърт на длъжника/,
взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия за поддържане на
висящността на производството, поради което съдът не споделя възражението по жалбата, че възлагането
по чл.18 от ЗЧСИ освобождава взискателя от задължението за процесуална
активност в изпълнителния процес. Перемпцията препятства възможността
взискателят да се удовлетвори в конкретен изпълнителен процес. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се
прекратява. По
разясненията дадени в т.10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само
прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
По настоящото
изпълнително дело след 08.04.2016 год. в продължение на повече от две години
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното
дело, поради което с изтичане на две години на 08.04.2018 год. е настъпила
перемпция и изпълнителното дело е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Ето защо действията на ЧСИ по прогласяване на прекратяването на
изпълнителното производство са съобразени със закона и са правилни, поради
което жалбата следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на
делото в полза на В.М.О. следва да се присъдят направените по делото разноски
от 200 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени
в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ В-17882/22.05.2019 год. по описа на ЧСИ
Наско Георгиев, рег. №802, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, ЕИК
*********, чрез процесуален представител юрисконсулт Десислава Златева -
взискател по изп.дело № 20148020400622 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№
802 на КЧСИ, против постановление от 09.05.2019 год. за прекратяване на
изпълнително дело № 20148020400622 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на
КЧСИ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, ЕИК
*********, да заплати на В.М.О., ЕГН
********** съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон І“ №111, вх.Б, ет.1, ап.2 направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв. /двеста лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.