Р
Е Ш Е
Н И Е № 403
гр.Стара Загора, 12.11.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретар Николина Николова
и с участието на
прокурор
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА
адм. дело № 301 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.156 и сл.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по
жалба на С.Г.С.
***, подадена чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г., издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 610/ 07.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на
жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периода
01.01.2015г. - 31.12.2016г. в общ размер на 15 234.35лв., както и лихви
към тях в размер на 5 981.98лв. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата
необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Според жалбоподателя, ревизионният акт е издаден при
пълно игнориране на представените по преписката доказателства, поради което са
направени неверни правни изводи относно релевантните факти и обстоятелства, а именно
- относно пребиваването на жалбоподателя трайно в РБългария, в качеството му на
самоосигуряващо се лице, придобиване на доходи на територията на РБългария,
които не е декларирало и не е заплатило данъци и осигуровки за тях.
Жалбоподателят счита, че не дължи описаните в ревизионния акт суми като данъчни
задължения, тъй като не е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. Изтъква, че е
доказал декларирането и заплащането на данъци в Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, където постоянно пребивава, поради което
счита, че неговия център на жизнени интереси не е в РБългария. С подробно изложени
в жалбата съображения, е направено искане Ревизионен акт №
Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г., потвърден с Решение № 610/ 07.12.2020г.
на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да бъде изцяло отменен като
незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображенията подробно изложени
в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Ревизията
е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 433 от
18.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001619005024-020-001 от 30.07.2019г., издадена от В.П.А.на
длъжност Началник на сектор /л.641, т.II по делото/, с която на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на С.Г.С. за
следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г до 31.12.2016г.; ДОО – за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2016г. Извършването на ревизията е възложено на екип от
ревизори в състав: К.Г.Н.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и А.Г.А.– инспектор по приходите. Срокът за
извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване
на заповедта, което е направено на 15.10.2019г., видно от приложената обратна
разписка/л.642, т.II/. Тази заповед е изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№ Р-16001619005024-020-002/ 13.01.2020г., издадена и подписана от В.П.А.,
Началник сектор, като обхватът на ревизията е останал в същите параметри и със
същите ревизиращи лица и е определен срок на завършването й до 13.03.2020г /л.628,
т.II/. Производството по извършване на ревизията е спряно със Заповед №
Р-16001619005024-023-001/ 16.01.2020г./л.623, т.II/ на основание
чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК/в приложимата редакция/ – по молба на ревизираното
лице, считано до 16.04.2020г. Със Заповед № Р-16001619005024-143-001/ 21.04.2020г./л.621,
т.II/, на основание чл.35 от ДОПК производството е
възобновено, като срокът за завършване на ревизията е определен на 16.06.2020г.
Заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на ЗВР, както и
заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на
ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на
полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество. Не се спори за валидността на
подписа към датата на полагането му, като в тази насока е представен CD-R /в
кориците на делото/.
С цел
установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода
на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа
на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно
задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи
за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са
подробно описани в РД.
По настоящата
ревизия с Протокол № Р-16001619005024-ППД-001/21.04.2020г./л.336, т.I/ са
присъединени доказателствата, събрани по реда на ДОПК при извършената предходна
ревизия.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със
ЗВР ревизиращ екип К.Г.Н.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и А.Г.А.– старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001619005024-092-001/ 30.06.2020 г /л.142-л.153, т.I от
делото/. С РД в резултат на извършените процесуални действия, приетите за
установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е
предложил по отношение на ревизираното лице С.Г.С. да бъдат установени размери
на задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 30.06.2020г. за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г и 2016г.; за
вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2015г. и 2016г. в общ размер на
20 975.03 лева. РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и
е подписан с електронни подписи от К.Н.и от А.А., като доказателства за датата
и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.
По
ЗДДФЛ:
С РД
№ Р-16001619005024-092-001/ 30.06.2020г е прието, че С.Г.С. е местно физическо
лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.
6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през ревизирания период. Установено е, че той
е едноличен собственик и управител на капитала на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД с ЕИК
********* и за ревизираните данъчни периоди лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получени доходи.
В
хода на предходната ревизия с молба № ВхР3481/23.07.2018г./л.502, т.II/, подадена
от името на ревизираното лице, е заявено, че постоянният адрес и център на
жизнените интереси на С.Г.С. се намират в Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия от 2001г. с оглед разпоредбите на чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ.
Представени са известия от данъчен офис Ийлинг - гр. Лондон за дължими данъци
за 2015г. и 2016г. за недвижимия имот, в който лицето пребивава, известия от
Бритиш газ гр. Лондон за дължими сметки за газ за 2014г., 2015г. и 2016г. и копие
на британски паспорт на С.Г.С., издаден на 22.01.2018г., от които е видно, че
лицето е гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Молбата
е подадена от упълномощено лице - адв. В.Д., в която е декларирано още, че
ревизираното лице не пребивава изобщо в България. Доходите му са единствено и
само с източник в чужбина. С писмо № ВхР3481#1/04.09.2018г./л.486,т.II/ са
представени договори за заем за внесени в „АЛТО МАРЕ“ ЕООД средства, както и
извлечение за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. от притежаваната от С.Г.С.
банкова сметка *** /л.488, т.II/. В писмото адвокат Д. е заявила, че С.Г.С. не
пребивава в Република България повече от 183 дни в годината, видно от
горепосочените документи. Твърди, че лицето всъщност изобщо не пребивава в
България, но тъй като искането касае 2015г. и 2016г., са представени документи,
доказващи постоянното му пребиваване извън пределите на страната само за този
период и тъй като доходите му са само в чужбина, по тази причина няма никакви
приходи и разходи в България. В тази връзка в РД е
подчертано, че в така дадените обяснения лицето не посочва какъв е този
източник и не представя документи, доказващи конкретни факти и обстоятелства относно
полагания труд в чужбина, не представя и документи за наето или придобито
жилище на територията на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
където би следвало да пребивава, ако центърът на жизнените му интереси е там.
За
определяне статута на лицето по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ на ревизираното лице е
връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001619005024-040-001/29.10.2019г./л.168, т.I/, с което е
изискано представянето на писмени обяснения и документи за получените през
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. доходи, придобито имущество,
притежавани парични средства, движими ценности, вземания от трети лица,
притежавани финансови активи в страната и чужбина, получени и предоставени
заеми, налични парични средства, пътувания в чужбина и други; документи относно
внесените и получени суми по притежаваните банкови сметки за 2015г. и 2016г., -
извлечения, платежни документи, бордера и други документи включително и за
сметка в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД; платежни документи за доказване на доходи с
източник в чужбина за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г; документи относно внесени средства в
дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД. Изискана е информация кой е осъществявал
представителната власт и управлението на цитираното дружество, както и за
наличие на упълномощени лица. Изискани са документи, доказващи на коя държава е
местно лице С.Г.С., както и документ, удостоверяващ приложимото
законодателство.
В
изпълнение на това искане с писмо № ВхР-1875/05.05.2020г./л.177 и сл., т.I/ са
представени документи и обяснения чрез упълномощено лице адв. В.Д.. В писмените
обяснения е посочено, че ревизираното лице С. не пребивава изобщо в България и
постоянният адрес и център на жизнените му интереси се намират в Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия от 2001г. Според дадените обяснения
в дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД С.Г.С. е инвестирал спестявания от работата си в
Англия. Посочено е още, че сума в размер на 40 000.00 британски паунда е оставил
на П.И.Иванов, като го е упълномощил да го представлява при депозирането им в
банка. Упълномощил е и адвокати, които да го представляват при закупуване на
изгодни имоти при участие в търгове, организирани от частни съдебни
изпълнители.
В РД
е посочено, че от страна на ревизираното лице не са представени документи, а от
представените не е видно какви доходи е получавало през ревизираните периоди,
какви са били разходите му за живот, как, кога и какви суми е внесло на
територията на РБългария. Изтъкнато е, че документи за произхода, съхранението,
за превалутиране на посочената сума в размер на 40 000.00 британски
паунда, за фактическото й предаване - къде, кога и как, не са представени.
Посочено е още, че тази сума приблизително съответства на 105 777.00лв.
към 11.02.2015г, а видно от представеното извлечение от банковата сметка на
лицето в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД/л.488, т.II/, за ревизирания период са
направени левови вноски по сметката на ревизираното лице от П.И.И.в размер на 122 300.00лв.
и С.М.Р.в размер на 5 500.00лв. Отделно от това, ревизираното лице не било
посочило и с какви суми в брой е разполагало към 01.01.2015г., към
31.12.2015г., към 01.01.2016 г., към 31.12.2016г., както и документи, доказващи
произхода на паричните средства, място и начин на съхранение.
Според
ревизиращия екип представеният формуляр А1 /л.207 и сл., т.I/, издаден от
Британските данъчни власти (НМ Revenue & Custom), е за периода от
01.02.2020г. до 08.02.2020г. и не касае ревизираните периоди от 01.01.2015г. до
31.12.2016г. Изтъкнато е, че липсват данни ревизираното лице да е придобивало
имущество в Обединеното Кралство, както и че не е предоставена информация за
разкрити от него банкови сметки в чужбина и движението по тях. Не са представени
доказателства за размера на разходите във връзка с пребиваването си извън
България и документи, от които да е видно какви конкретни доходи е получавало
за ревизираните периоди, какви са разходите му за живот, как е внесло
посочените суми на територията на България,
нито писмени доказателства, че лицето пребивава със семейството си и получава
доходи в Обединеното Кралство. Въз основа на така установените факти и
обстоятелството, че през ревизирания период С.Г.С. е собственик и управител на
българското дружество „АЛТО МАРЕ“ ЕООД, което извършва дейност по придобиване
на недвижими имоти на територията на България, е обосновано заключение, че С.Г.С.
е местно лице на Република България и като такова е данъчно задължено лице за
облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и
чужбина, съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че личните и
икономическите интереси на С.Г.С. са по-тесни с Република България, и съответно
„центърът на жизнените интереси“, като критерий за определяне на местно лице на
една от договарящите се държави по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.4,
ал.4, буква „а“ от Спогодбата, респ. чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, е в Република
България. Прието е, че за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., съгласно
чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки
източник на доход поотделно в съответствие с разпоредбите на закона.
В
хода на ревизията е установено, че по банковата сметка на С.Г.С. за ревизирания
период са направени вноски от в размер на 122 300.00лв. (54 600.00лв.
през 2015г. и 67 700.00лв през 2016г.) и от на 12.02.2016г. в размер на
5 500.00лв. В тази връзка са извършени насрещни проверки на П.И.И.и С.М.Р..
Насрещната
проверка на С.М.Р.от гр. София е документирана с Протокол №
П-22221320072227-141-001/21.05.2020г./л.241, т.I/. В хода на проверката по
повод на ИПДПОЗЛ от проверяваното лице с Вх.№53-00-24/20.05.2020г./л.245, т.I/
са представени 3 бр. пълномощни/л.246-250, т.I/ и писмени обяснения. В обясненията С.М.Р.посочва, че е адвокат, а С.Г.С.
и дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД са нейни клиенти, като са я упълномощили да ги
представлява за определени правни и фактически действия на територията на
Република България. В обясненията е посочено още, че С.Г.С. е британски
гражданин и живее със семейството си във Великобритания повече от 20 години. Имал
намерение преди няколко години да използва спестяванията си от дългогодишната
си работа във Великобритания, за да закупи с инвестиционна цел имоти в
България. Адв. Р. заявява, че ревизираното лице й е предоставило пълномощни и
сумата в размер на 5 500.00лв., която да внесе в качеството на пълномощник
по неговата банкова сметка ***. Осъществявала е представителство на С.Г.С. и на
неговото дружество „АЛТО МАРЕ“ ЕООД при участие
на търгове, организирани от частни съдебни изпълнители, подпомагане на
процедурите по участие в публична продан, вписване на документация, както и
цялостни правни съвети и поддръжка при необходимост, тъй като С.Г.С. не
пребивава постоянно в страната и не е в състояние да извършва лично
необходимите действия. С.М.Р.не е представила документи за основанието на
внесената сума в размер на 5 500.00 лв, както и документи, от които да е
видно къде, кога, по какъв начин е получила сумата от С.Г.С.. Сумата от 5 500.00лв.
е внесена по личната сметка на ревизираното лице на 12.02.2016г., а съгласно
представената Справка от „Визи и Имиграция на Обединеното Кралство"/л.214
и сл., т.I/, датата, на която С. е напуснал Великобритания и съответно се е
завърнал в България е 16.07.2016г. Направен е извод, че няма как С.С. да й е
предал сумите, тъй като към датата на внасяне на сумите не е бил на територията
на страната.
Насрещната
проверка за П.И.И.е приключила с Протокол №
П-16002420072316-141-001/11.05.2020г./л.234, т.I/. В представени писмени обяснения с вх.№ 7895/ 05.05.2020г./л.235,
т.I/, се заявява, че посочените в искането вноски са извършени от него като
пълномощник на С.Г.С. в личната му банкова сметка ***. Посочено е още, че С.Г.С.
е британски гражданин и не пребивава в България от 20 години. Вноските по
сметката са направени, съгласно пълномощно изх.№ 12057/28.10.2015г., заверено в
Консулската служба на Република България в Лондон, от името и за сметка на С.Г.С..
Тези суми са лични спестявания от работата на С. във Великобритания от 2001г. и
са предоставяни по време на летните му отпуски в България. Представено е
пълномощно изх.№ 12057/28.10.2015г., заверено в Консулската
служба на РБългария в гр. Лондон /л.236, т.I/. Органите по приходите са
констатирали, че не са представени документи, от които да е видно къде, кога,
по какъв начин П.И.И.е получавал суми от С.Г.С. през 2015г. и 2016г. Проверяваното
лице е превеждало суми на 23.02.2015г. - 15 000.00лв. и на 13.03.2015г.-
12 500.00лв., а съгласно дадените от него обяснения вноските са извършени
на база по-късно издаденото пълномощно изх.№12057/28.10.2015г. Отделно от това,
въз основа на представената Справка от ревизираното лице, издадена от „Визи и
Имиграция на Обединеното Кралство", ревизиращите са констатирали, че в нея
е посочена дата на напускане на Великобритания и съответно дата на завръщане в
България 22.06.2015г. Направен е извод, че П.И.И.е внесъл сумите по сметката на
ревизираното лице преди неговото пристигане в България. В РД се сочи още, че проверяваното лице е внесло по личната
сметка на ревизираното лице и средства в размер на 27 100.00 лв. на
05.08.2015г, за приемането и предаването на които не са съставени документи.
От
представеното извлечение на банковата сметка на РЛ е установено, че през 2016г.
П.И.И.е внасял суми по личната сметка на С.Г.С., както следва: на 18.03.2016г. -
59 200.00 лв.; на 17.06.2016г. - 3 000.00 лв.; на 22.06.2016г. - 5 500.00
лв. От представената Справка от ревизираното лице, издадена от „Визи и
Имиграция на Обединеното Кралство", е установено, че всички постъпили по
банковата сметка на С.С. суми през 2016г. са внесени преди датата, на която е
влязъл в България - 16.07.2016г.
От
друга страна, в РД е посочено, че съгласно дадените обяснения от ревизираното
лице, сумите които е предоставил на П.И.И.са в размер на 40000,00 британски
паунда. При проверка за наличие на информация в информационните масиви на
Агенция Митници, меню „Регистър валута“ за внесена валута на територията на
РБългария, касаеща периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г. с Протокол КД 73
№Р-16001619005024-П73-002 от 15.06.2020г./л.328, т.I/, не са установени
декларирани данни за внесена валута на територията на РБългария от П.И.Иванов, С.М.Р.и
С.Г.С..
С
оглед на гореизложеното в РД е прието, че получените по банковата сметка на С.С.
парични средства от П.И.И.и С.М.Р.представляват други облагаеми доходи. Изтъкнато
е, че за твърденията на ревизираното лице, че тези средства представляват
негови лични средства, не са приложени доказателства за внасянето им на
територията на страната, тяхната обмяна и предаването им на П.И.И.и С.М.Р.. При
преглед на приложените банкови извлечения е установено, че като основание за
внесените суми е посочено „вноска по сметка", от което не може да се
направи заключение, че са лични средства на ревизираното лице.
Прието е, че установените като внесени
в брой парични средства по банковата сметка на С.С. от П.И.през 2015 г. в
размер на 54 600.00 лв. и през 2016 г. – 67 700.00 лв. и от Сабие Р.
през 2016 г. в размер на 5 500.00 лв., представляват придобит доход за
ревизираното лице, който не е деклариран. Тъй като източникът на дохода не може
да бъде отнесен към изрично изброените в закона, на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ е квалифициран като доход, придобит от всички други източници, които не
са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми, или не са
обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО или с патентен данък по
реда на ЗМДТ. Въз основа на това в РД е установено, че С.Г.С. е придобил доходи
по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ за 2015г. в общ размер на 54 600.00 лв.
и за 2016 г. в общ размер 73 200.00 лв. На тази база е определен и дължимият
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 5 460.00 лв. и за 2016г. в размер на
7 320.00 лв., ведно с прилежащите лихви, начислени на основание чл.175,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
По
КСО и ЗЗО:
При ревизията е констатирано, че
дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е
ревизираното лице, е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
на 11.02.2015г. От прегледа на представените при регистрацията на дружеството
документи и на обявените актове на страницата на Агенция по вписванията-Търговски
регистър органите по приходите установяват, че всички документи по
регистрацията на дружеството са подписани лично от С.Г.С.. През ревизираните
периоди 2015г. и 2016г. дружеството е осъществявало дейност, за което са подадени и годишни данъчни декларации (ГДД)
по чл.92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи. Констатирано е, че от личната
си банкова сметка, ***/л.488, т.II/, С.Г.С. е превеждал суми по банковата
сметка на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД за инвестиции в недвижими имоти. При проверка в
информационните масиви на НАП е установено, че в дружеството няма назначен друг
управител, освен С.Г.С.. За ревизирания период няма наети по трудови
правоотношения лица т.е. няма друго лице, което да осъществява оперативното
ръководство и представителство. Прието е, че ревизираното лице е упражнявало
трудова дейност като едноличен собственик на капитала на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД. С.С.
не е декларирал започване и прекъсване на дейност и начало на осигуряване като
самоосигуряващо се лице. Не е подадена информация с декларация обр.1 (чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ /отм. ДВ бр. 1 от 3 януари 2020 г./) за
дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за
самоосигуряващото се лице и декларация обр.6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005 г. на МФ /отм. ДВ бр. 1 от 3 януари 2020 г./).
На
ревизираното лице, на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК с
посоченото вече по-горе Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице № Р-16001619005024-040-001/29.10.2019г./л.168, т.I/, е била
изискана и информация, касаеща установяване на осигурителния доход и
задълженията за ЗОВ на С.С. в качеството му на самоосигуряващо се лице за
периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г. С писмо вх. № ВхР-1875/05.05.2020
г./л.177, т.I/ са представени документи и писмени обяснения, в това число
паспорт, издаден на С.С. от Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, издаден на 22.01.2018 г.;
принтирани справки от сайт „НМ Revenue“ , преведени от английски език, без да
са заверени от ревизираното лице; справка за национален осигурителен номер;
справка за получени доходи от самостоятелна заетост за 2014 г. – 2015 г.; справка за получени
доходи от самостоятелна заетост за 2015
г. – 2016 г. и справка за получени доходи от самостоятелна заетост за 2016 г. –
2017 г.; справка от сайт „GOV.UK“ за национален осигурителен запис за самоосигуряване
от 2001г. до 2019г.; формуляр А1, в който е посочено, че е приложимо
законодателството на Обединено Кралство за периода от 01.02.2020г. до
08.02.2020г./л.184 – л.221, т.I/.
В хода на ревизията с протокол №
Р-16001619005024-073-001/21.04.2020г./л.336, т.I/ са присъединени документи,
събрани по реда на ДОПК при извършената предходна ревизия, приключила с
Ревизионен акт № Р-16002418003384-091-001/18.02.2019г./л.378, т.II/,
включително и Протокол от извършена насрещна проверка на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД, документирана
с ПИНП № П-22221718194969-141-001/19.12.2018г./л.557 и сл., т.II/. В хода на
проверката, по повод връчено ИПДПОЗЛ от дружеството са представени документи и
обяснения с придружително писмо/л.565 и сл., т.II/, в което се посочва, че
основния център на жизнени интереси на лицето С.С. не е в Р България, а в
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Посочено е, че С.С. не
пребивава и не получава доходи в България от почти 20 години, поради което не
подлежи на данъчно облагане и осигуряване на територията на страната, тъй като
се осигурявал и плащал дължимите си данъци там, където живее непрекъснато, а
именно в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Представено е
копие на пълномощно с рег. № 21646/10.07.2015г./л.601, т.II/, издадено от Румен
Димитров, нотариус в район Районен съд София с рег. № 274 на Нотариалната
камара, с което С.Г.С., в качеството му на едноличен собственик и управител на
„АЛТО МАРЕ ЕООД“ с ЕИК ********* упълномощава Г.К.Г.-К.да представлява
дружеството пред НАП, НСИ, Агенция по вписванията, БНБ, Комисия за защита на
личните данни, НОИ и Бюро по труда. Датата на нотариалната заверка е
10.07.2015г. Упълномощеното лице Г.К.е декларирало /л.568, т.II/, че основният
предмет на дейност на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД е покупка и продажба на недвижими имоти,
стоки и други услуги, в т.ч. и отдаване под наем на лица, извършващи стопанска
дейност и/или продажба с цел реализиране на печалба като дейността на дружеството
се финансира със собствени и заемни средства/л.567, т.II/. Представени са
договори за заем /582 и сл., т.II/, както и опис на закупените недвижими имоти
от „АЛТО МАРЕ“ ЕООД /л.575, т.II/, от който е видно, че дружеството има
закупени имоти в гр. Банско, местност Асаница, гр. Банско, местност Страгите, в
гр. София, кв. Горна баня и в гр. Ахелой след проведени търгове за публична
продан от частни съдебни изпълнители.
Въз основа на събраните доказателства
от органите по приходите е установено, че през 2015 г. и през 2016 г. С.С.
регулярно е внасял парични средства в дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД по договори
за заем от 05.02.2015 г./л.582, т.II/ за 56 400.00 лв. и от
12.01.2016г./л.586, т.II/ за 100 000.00 лв., сключени в гр. София. През
2015 г. от банкова сметка/***.488, т.II/ на лицето са преведени по банков път с
три превода парични средства общо в размер на 54 600.00 лв. През 2016 г.
са преведени също по банков път с четири превода парични средства общо в размер
на 73 200.00 лв. Констатирано е, че през 2016 г. лицето е внесло в касата
на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД в брой парични средства общо за 21 100,00 лв. За 2016 г. от
лицето са внесени в касата на дружеството парични средства общо в размер на 94
300,00 лв. От представените от дружеството счетоводни регистри/л.569-л.581,
т.II/ е установено, че предоставените от С.С. парични средства на „АЛТО МАРЕ“
ЕООД са заведени в сметка 4931 – разчети със собственици.
От отговори на Службите по вписванията
в гр. София, в гр. Поморие и гр. Разлог.с вх. № К8-37#1/13.02.2020г./л.254,
т.I/; вх. № К8-38#1/30.01.2020г./л.261, т.I/; вх. № К8-36#1/30.01.2020г./л.269,
т.I/, е видно, че за ревизирания период „АЛТО МАРЕ“ ЕООД е придобило чрез
постановления за възлагане от ЧСИ недвижими имоти в гр. София, гр. Ахелой и гр.
Банско.
В тази
връзка е било изпратено искане за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица № Р-16001619005024-041-005/24.04.2020г./л.297, т.I/ до
ЧСИ Р.М.В.. При прегледа на представените с писмо вх. №
ВхР-1945/04.05.2020г./л.300 и сл., т.I/ документи в т.ч и наддавателното
предложение не е установено да са изготвени и подавани от упълномощено лице, а на
представените платежни нареждания от 24.07.2015г. и от 06.08.2015г. фигурират
имената на С.С..
По искане
за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №
Р-16001619005024-041-006/24.04.2020г./л.309, т.I/ до ЧСИ И.Б.Б.са
представени с писмо вх. № ВхР-2044/18.05.2020г./л.312 и сл., т.I/ документи в
т.ч и наддавателното предложение. За тях също не е установено да са изготвени и
подавани от упълномощено лице. На представеното копие на платежно нареждане от
09.03.2016г./л.315/ фигурират имената на С.С.
а в завереното копие на товарителница № *********/л.315, гръб, т.I/, с
която са получени документите за участие в публичната продан, за изпращач
фигурират имената на С.С. ***. Товарителница като пратка е приета в куриерската
служба на 09.03.2016 г. в гр. София.
По Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица №
Р-16001619005024-041-007/24.04.2020г./л.319, т.I/ до ЧСИ Ш.Ш.Д.е получен
отговор с вх. № К8-482#1/ 15.06.2020г./л.321, т.I/ с приложен протокол от
16.03.2015г. с който се постановяват на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Студентски, ул. „Проф. Георги Златарски“ № 10,
бл. Б, ет. 4, ап. 2 недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в
сгради, находящи се в гр. Банско, м. Асаница и ул. Банско.
След
анализ на всички събрани документи и доказателства органите по приходите
обосновават извод, че действията по осъществяваните покупки на недвижими имоти
чрез участие в търгове са извършвани лично от ревизираното лице. Не е
установено да са извършвани действия и от лицето Г.К.Г.-К.във връзка с издаденото
й пълномощно. В резултат на установените факти е обосновано заключение, че
всички дейности, включително ръководството и представителство на дружеството
„АЛТО МАРЕ“ ЕООД, са осъществявани лично от управителя С.С., т.е. е налице
упражняване на трудова дейност от самия собственик. От направената справка в
информационната система на НАП е установено, че задълженото лице за ревизирания
период няма сключен трудов договор, не е осигурено по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО и е с прекъснати здравноосигурителни права.
В
тази връзка при ревизията е установено, че С.Г.С. в качеството му на
самоосигуряващо се лице не е внесъл дължимите авансово осигурителни вноски
върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
периода м. 02.2015 г. – м.12.2016 г. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО той
попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява
трудова дейност през ревизирания период. По отношение на здравноосигурителните
вноски, в РД е прието, че за ревизираното лице същите са дължими на основание
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
С
оглед на изложеното, размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл.
6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ – 12,8% за периода 2015 г. – 2016 г.), и чл.
157, ал. 1, т. 1, б. „в“ за ДЗПО – УПФ 5% от КСО. На основание чл. 40, ал. 1,
т. 2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочена в чл.
2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в
приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ за ревизирания
период, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният доклад
е връчен на ревизираното лице на 31.07.2020.г., видно от потвърждението на
пощенския оператор „М и БМ Експрес“ ООД /л.
93/.
На
основание чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с
вх.№ К7-34/ 12.08.2020г./л.113/, с което се оспорват изцяло констатациите и
направените изводи. Твърди се, че ревизираното лице е представило формуляр А1,
а в ревизионния доклад било записано, че удостоверение образец А1 не е
представено. Изтъква се, че ревизиращият орган не е изисквал удостоверение А1
конкретно за периода 2015-2016г и че за минал период такъв документ не е
възможно да се издаде. Оспорва, че в пълен разрез с доказателствата по
преписката е прието, че С.С. пребивава постоянно в България и е местно за
България лице. Заявява, че не е взето предвид обстоятелството, че между
Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от
прехвърляне на имущество. Като неправилен е определен изводът в РД, че С.С. е
извършвал трудова дейност, тъй като е имал дружество в България. В тази насока
се изтъква, че всички действия от негово име били извършвани от пълномощници
със специални познания в съответната сфера, а той самият не бил извършвал
трудова дейност. Излага съображения, че ревизиращият орган е тълкувал
разпоредбата на чл.4 от ЗДДФЛ неправилно.
В РА възражението е прието за неоснователно.
Изложени са съображения, че с връченото Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001619005024-040-001 /
29.10.2019г., изрично са изискани документи и писмени обяснения, касаещи
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., включително да се удостовери
приложимото за ревизираното лице законодателство чрез формуляр А1 (издаден от
институцията, определена от компетентния орган на съответната държава членка).
В РА е подчертано, че не съществува пречка това обстоятелство да бъде
удостоверено със задна дата и за минал период. По тази причина е прието, че представеният
формуляр А1, издаден от Британските данъчни власти (НМ Revenue & Custom) е
за периода от 01.02.2020г. до 08.02.2020г. и не касае ревизираните периоди от
01.01.2015г. до 31.12.2016г. Посочено е,
че констатациите в РД са съобразени, както с разпоредбата на чл.4 от ЗДДФЛ,
така и с тези в Спогодбата между правителството на Република България и
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното
данъчно облагане на дохода и предотвратяване отклонението от облагане с данъци
на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, печалбите от прехвърляне
на имущество. В тази връзка е отбелязано, че въпреки направеното оспорване от
ревизираното лице на определения му статут на „местно лице“ за РБългария, нито
при ревизията, нито към възражението е приложено удостоверение за местно лице
на Обединено Кралство Великобритания. Въз основа на установеното в хода на
ревизията, в РА е прието, че всички дейности, свързани със функционирането на
дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД, както и оперативното ръководство и
представителство на дружеството са осъществявани лично от управителя С.С.. С
оглед на това осигуряването на едноличният собственик и управител на ЕООД е за
цялата трудова дейност, извършвана в дружеството - оперативна и/или управленска
дейност, която се счита за полагане на личен труд в дружеството и лицето следва
да се осигурява като самоосигуряващо се по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. От
издателите на РА не са приети и твърденията, че получените през ревизирания
период парични средства по банковата сметка на С.С. в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД
от физическите лица П.И.И.и С.М.Р.са лично негови, поради правилно са приети
като облагаеми доходи от други източници.
Констатациите
и изводите на съставителите на РД са възприети от издателите на РА в тяхната
пълнота, поради което въз основа на съставения РД и на основание чл. 119, ал.2
от ДОПК, от В.П.А.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден
оспорения в настоящото производство РА № Р-16001619005024-091-001/
26.08.2020г., с който на С.Г.С. са установени данъчни и осигурителни задължения
и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.08.2020г., както следва: данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на
5 460.00 лева и лихви 2 395.11 лева и за 2016г. в размер
7 320.00лева и лихва 2 468.66лева; вноски за държавно обществено
осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2015г. в размер на 572.54лева и лихва
290.00 лева и за 2016г. в размер на 645.12 лева и лихва 264.73 лева;
здравноосигурителни вноски за 2015г. в размер на 357.84 лева и лихва 181.29
лева и за 2016г. в размер на 403.20 лева и лихва 165.50 лева; както и вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващо се лице за 2015г. в размер на 223.65 лева и лихва 113.28 лева и
за 2016г. в размер на 252.00 лева и лихва 103.41 лева.
Ревизионният
акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с
квалифицирани електронни подписи от В.А.и К.Н., като доказателства за датата и
начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. Връчен
е на С.Г.С., чрез адв. В.Д. на 23.09.2020г.,
видно от приложената обратна разписка/л.109, т.I от делото/. В срока по чл.152,
ал.1 от ДОПК С.Г.С. го е обжалвал по административен ред с подадена до
Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив жалба/л.132 и сл., т.I от делото/.
С
Решение № 610/ 07.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е
потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-16001619005024-091-001/ 26.08.2020г. за допълнително
установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
В частта по ЗДДФЛ в решението на
Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив като неоснователни са приети твърденията
на жалбоподателя, че не е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Обоснован е
извод, че в случая центърът на жизнените интереси на С.Г.С. е в България, тъй
като безспорно е установено, че по банковата му сметка многократно са внасяни
парични средства от други физически лица, за които не са представени
доказателства относно източника на дохода. За представеното удостоверение за местно лице
образец А1, издадено от британските власти, решаващият административен орган е
посочил, че не касае ревизирания период. С оглед на това е прието, че
доказателствата, събрани при извършване на ревизията, показват, че са налице
данни лицето да е придобило доходи, които не е декларирало. Тъй като
приходоизточникът на дохода не е изяснен, правилно и обосновано органите по
приходите са приели, че са реализирани доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. По отношение на допълнително установените задължителни осигурителни
вноски е прието, че с процесния РА органите по приходите са доказали, че С.С. e
упражнявал трудова дейност като собственик и управител на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД и не е представил формуляр
А1, удостоверяващ, че е подчинен на законодателство на друга държава членка за
ревизирания период. Споделени са мотивите на издателите на РА,
че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задълженото лице попада в обхвата на
лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт, предвид упражняване на трудова дейност през ревизирания
период, както и че дължи здравноосигурителните
вноски, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Решението
на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и
подписано с квалифициран електронен подпис от Георги Живков Арнаудов, като
доказателство за удостоверяване валидността на сертификата към датата на
издаване на решението, са представени по делото на оптичен носител.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16001619005024-091-001/ 26.08.2020г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /при липсата
на данни и доказателства за връчване на решение № 610 от 07.12.2020г. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, с което е потвърден РА № Р-16001619005024-091-001/
26.08.2020г. в оспорената част и с оглед даденото от съда разпореждане за
представяне на преписката в цялост/, от легитимирано лице с правен интерес и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /л.97-л.99, т.I от делото/. В случая издателят на заповедта за
възлагане на ревизия – В.П.А., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619005024-020-001 от 30.07.2019г.
и ЗИЗВР № Р-16001619005024-020-002/ 13.01.2020г., са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.А..
Възложената
ревизия на С.Г.С. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001619005024-020-001
от 30.07.2019г. органи по приходите – К.Г.Н.- главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и А.Г.А.– старши инспектор по приходите, които с
оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113,
ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен
доклад № Р-16001619005024-092-001/ 30.06.2020г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001619005024-091-001/ 26.08.2020г. е
издаден от В.П.А.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на С.Г.С.
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619005024-020-001 от 30.07.2019г.
и от К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Както
посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставеният РД №
Р-16001619005024-092-001/ 30.06.2020г. и издаденият въз основа на него РА №
Р-16001619005024-091-001/ 26.08.2020г., са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения по делото CD-R/. В случая, от представените
доказателства, се установява, че подписалите документите лица са имали валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Не се
установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване/л.623 и
л.621, т.II/ на производството по извършване на
ревизия, се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи на 30.06.2020г., в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК, съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Неоснователно
е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се пристрастност
и едностранчивост, проявена от органите по приходите. То не е обосновано с конкретни
твърдения в тази насока. Жалбоподателят е запознаван с всички действия и актове
на приходната администрация при предоставена възможност да реализира защитата
си. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК
доказателства, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания е въпрос на материална законосъобразност на РА.
Обстоятелството, че оспорващият не е съгласен с анализа на доказателствата и
формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на
обективност и на безпристрастност на ревизиращите органи.
Относно
приложението на материалния закон по ЗДДФЛ:
В
тази част основният спорен въпрос по делото е дали за периода 2015 г и 2016г С.Г.С.
е „местно лице“ на Република България или на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия за данъчни цели.
Статутът
на местно лице на Република България се определя за цялата календарна /данъчна/
година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла
на чл. 4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на
един от следните критерии: 1. има постоянен адрес в Р България; 2. пребивава на
територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; 3.
изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или
организации. от български предприятия. и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на
жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани
със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид
семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява,
мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска
дейност. Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, което
означава, че наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се
счита за местно. А съгласно чл.4,
ал.5 от ЗДДФЛ, не е местно физическо лице лицето, което има
постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в
страната
Местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица -
само за придобити доходи от източници в Република България по аргумент от чл. 6
и 7 от ЗДДФЛ. Кога една държава упражнява суверенното си право да облага местно
физическо лице, което е обект на данъчна дискреция и на друга държава, т. е.
как се разрешава колизията на суверенни права между две държави е въпрос на
споразумение между страните, обективирано в съответен международен договор,
който след ратификация, обнародване и влизане в сила се ползва с примат по
отношение на разпоредбите, които са различни от тези в националния закон - чл.
75 от ЗДДФЛ. Между правителството на България и правителството
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена спогодба за
избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от
облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО), ратифицирана със закон, приет от 43-то
Народно събрание на 8 октомври 2015 г. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 15
декември 2015 г Според чл.4, ал.1 от СИДДО за целите на тази спогодба терминът
„местно лице на едната договаряща държава" означава лице, което според
законодателството на тази държава подлежи на облагане в нея поради неговото
местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или
всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, нейно
политическо подразделение или орган на местна власт, т.е. този текст от СИДДО
не въвежда свое понятие за местно лице, а прави препратка към понятието, прието
от вътрешното законодателство на всяка една от договарящите държави, като само
се изброяват възможните критерии за местно лице, ползвани от вътрешното
законодателство. Според ал. 3, когато съобразно разпоредбите на ал.1 на чл. 4
от СИДДО, едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави,
неговото положение се определя съгласно посочените начини в букви „а“, „б“, „в“
и „г“ при последователно прилагане на регламентираните критерии по следния
начин: а) то се счита за местно лице на тази държава, в която разполага с
постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се
счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически
връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в която се намира
центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или ако то не
разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на
държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава и в двете
държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на
която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от
тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно
споразумение. В съответствие с разпоредбата на чл.1 и чл.4, ал.1,
т.2 от тази спогодба и ЗДДФЛ едно физическо лице е местно лице на държавата, с
която личните му и икономически връзки са по-тесни /център на жизнени
интереси/, а ако държавата, където е центърът на жизнените интереси на това
лице, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави
решават въпроса по взаимно споразумение.
При
проведена ревизия по общия ред, както е в случая, фактическите констатации в РА
не се ползват с презумптивна вярност, поради което следва да бъдат доказани
главно и пълно от приходната администрация. Очевидно органите по приходите
приемат, че С.С. е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от СИДДО и на двете
държави, тъй като има постоянен адрес в България, но пребивава във
Великобритания. Затова е изследван критерият по ал.3, б.“а“ от СИДДО и чл.4,
ал.5 от ЗДДФЛ относно центъра му на жизнени интереси и е прието, че той е в
България. Настоящият съдебен състав не споделя този извод, който е обоснован с
липсата на доказателства, че живее със семейството си във Великобритания, какви
доходи получава и какви разходи прави там, с многократно внасяне от други
физически лица по банковата му сметка в България на парични средства с
неизяснен произход, както и че регулярно самият той е внасял средства в
дружеството „АЛТО МАРЕ“ ЕООД, на което е управител. Приходната администрация
неоснователно пренебрегва писмените доказателства, които сочат, че
жалбоподателят през двата ревизирани периода е пребивавал преимуществено във
Великобритания, където са съпругата и двете му деца, родени там през 2011г и
2017г и граждани на Великобритания /с оглед данните за пътувания и самолетни
билети/. Заплаща данъци и режийни разноски за жилище в Лондон, регистриран е
като самонаето лице на територията на Великобритания, притежава осигурителен номер,
има 19 години осигурителен стаж и заплаща данъци за декларирани доходи. Документите,
удостоверяващи тези факти, са преведени от заклет преводач, заверени са за
вярност от упълномощения адвокат и не са оспорени по надлежния ред. В хода на
производството не е установено по безспорен начин дали личните и икономическите
му интереси са съсредоточени предимно в България. Действително С. е управител и
едноличен собственик на капитала на „АЛТО МАРЕ“ ЕООД, но единствената търговска
дейност на дружеството за двете проверявани години e трикратното придобиване на търг на недвижими имоти,
а това само по себе си не е достатъчно да се приеме регулярно осъществявана
търговска дейност, която да прави икономическите му връзки по-тесни с България
отколкото с Великобритания, където също реализира доходи като самонаето лице. Освен
това няма данни имотите нито да са използвани фактически от него в тези периоди,
нито да е генерирал приходи от тях. Участието в търговете при придобиването им
не е било лично, а обстоятелството, че е вписан като наредител в платежните
нареждания за заплащане на депозити и окончателна цена не означава, че е
извършвал действията лично. Налице са доказателства за упълномощаване на други
лица, които да действат от негово име и за негова сметка, включително упълномощаване
от Великобритания /на Петър Иванов/. Внасянето на парични средства по личната
сметка и по сметката на дружеството е направено в България, но предвид факта,
че С.С. осъществява дейност и като самонаето лице във Великобритания, не може
да се приеме с категоричност, че мястото, от което управлява стопанската си
дейност, е преимуществено в България. За жилището в гр. Казанлък, на което е
собственик и на което е регистриран постоянният му адрес, не са събрани
доказателства, че се ползва от него и той заплаща данъци, такси и режийни
разходи. По отношение личните връзки с България
показателен е фактът, че няма никакви доказателства членове на семейството му
да живеят, работят, учат, да се осигуряват, да упражняват някакви свои права
или да правят разходи в България.
При установени данни за различни
дейности и интереси и в двете държави събраните доказателства от приходните органи,
чиято е тежестта на доказване, не сочат при условията на пълно доказване, че икономическите
и личните връзки на жалбоподателя С. са по-тесни с Република България за
ревизираните периоди. В изпълнение на принципа по чл.5 от ДОПК за служебното
начало при изясняване фактите и обстоятелствата от значение за установяване на
публичните вземания и с оглед поддържаното в хода на двете ревизионни
производства възражение от С. не са предприети действия от компетентността на
данъчната администрация за изясняване на спорния въпрос чие местно физическо
лице следва да се счита жалбоподателят С. /например по реда на чл. 136, ал. 1 ДОПК или по чл.4, ал.3, б.“г“ от СИДДО/. Дадени са му
указания да представи удостоверение А1, което обаче е документ по Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото
прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), въвеждащи
правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки
на ЕС. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство и наличието
или липсата му не са относими за данъчни цели. По тези съображения настоящият състав
приема, че за 2015г и 2016г С.С. е чуждестранно лице. Съгласно чл.7 от ЗДДФЛ,
чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в Република България. Разпоредбата на чл.8 от
същия закон изчерпателно изброява доходите от източници в Република България,
определяйки ги чрез техния произход. Това автоматично логически изключва
доходите с неустановен произход /за каквито органите по приходите твърдят, че
са внесените в брой парични средства по банковата сметка на жалбоподателя/ като
такива от източници в България. А без установяване на произхода процесните суми
не могат да бъдат определени като доход от източник в България и като такъв - подлежащи
на облагане. Следователно незаконосъобразно органите по приходите са приели, че
процесните парични суми подлежат на облагане на основание чл.35, т.6 ЗДДФЛ и неправилно
са включени при определяне на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г и 2016 г. С оглед на изложеното РА следва да бъде
отменен в частта за определените на С. задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихви към тях.
Относно приложението на материалния
закон по КСО и ЗЗО:
По
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В понятието "трудова дейност" се
включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово
правоотношение, а и случаите, при които лицето осъществява дейност, приравнена
на трудова за целите на общественото осигуряване. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2
от КСО и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица и българските граждани на работа в чужбина, собственици и съдружници на
дружества, които упражняват трудова дейност, подлежат на задължително
осигуряване.
Съгласно
чл. 147 от Търговския закон, уреждащ управлението на едноличното ООД,
едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично
или чрез определен от него управител. В настоящия случай правилно е прието от
приходната администрация, че С.С. попада в първата хипотеза на посочената
разпоредба в качеството му на едноличен собственик на капитала, който управлява
дружеството. От събраните доказателства се установява, че през 2015г и 2016г той
е осъществявал дейност като управител, организиращ реално осъществена търговска
дейност на дружеството, което по своето естество представлява трудова дейност. Управлението
на търговското дружество не е възлагано на друго лице, няма вписани промени
и/или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленски функции на друго
лице (учредена прокура по чл. 21 ТЗ или упълномощаване на търговски пълномощник
по чл. 26 ТЗ). Ирелевантен е въпросът дали е извършвал дейността от България
или от Великобритания, както и че в определени случаи действията са извършвани
от пълномощници. Без значение е също дали е получавал възнаграждение или не за
работата си като управител, тъй като управленският труд е приравнен на трудова
дейност. Затова управителите, дори и да не извършват друга дейност в
дружеството, освен управленската, също подлежат на задължително осигуряване,
след като самото дружество е извършвало дейност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е осигуряван във
Великобритания, поради което не дължи заплащане на осигурителни вноски в
България. По
отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз,
се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на
държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за
неговото прилагане (Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). От уредбата в тези
актове следва, че лицата са подчинени на
законодателството само на една държава–членка, в която се дължат задължителните
осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за
дейностите и доходите от други държави–членки. При определяне на приложимото
право основно правило е, че лицата са подчинени на законодателството на
държавата-членка, на чиято територия полагат труда си като заети или самостоятелно заети лица на
територията на съответните държави-членки. В тази връзка следва отново да се
посочи, че по отношение на България лице, упражняващо дейност като собственик
на ЕООД, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО, за целите
на определяне на приложимото законодателство се счита за самостоятелно заето
лице. Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1
(Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност),
издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на
съответната държава–членка. В Регламент №
987/2009 не е определен срок за издаване на Удостоверение А1. С
издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка
удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена
държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на
съответните други държави–членки. Предвид това не съществува пречка, това
обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след
приключването на периода, подлежащ на удостоверяване. В този смисъл е
тълкуването на СЕС, дадено в т.70 и т.71 от Решение от 6 септември 2018 година по дело C‑527/16 – „макар и да е за предпочитане
такова изявление да бъде издадено преди началото на съответния период, то може
да бъде издадено и по време на този период, и дори след като той изтече“.
Като самостоятелно заето лице С. има
задължение по силата на чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 да уведоми
институцията по приложимо право на Великобритания за упражняването на дейности в две или повече
държави-членки и затова липсата на представено Удостоверение А1 за 2015г и
2016г прави жалбоподателя подчинен на осигурителното законодателство на
България. Не се споделя оплакването му, че при повторната ревизия не са му
дадени ясни указания за кой период да представи този документ. Видно от ИПДПОЗЛ
№ Р-16001619005024-040-001/29.10.2019г./л.168, т.I/, в началната част изрично е
посочен ревизираният период. С оглед на това обстоятелство и направената
формулировка на искането по т.22 няма нито житейска, нито правна логика да се
възприеме друг период на изисканото удостоверение и то при положение, че
жалбоподателят ползва адвокатска помощ в ревизионното производство.
Съгласно горните съображения и
разпоредбата чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО / в приложимите редакции за 2015г и 2016г/,
за процесния период жалбоподателят е задължително осигурено лице за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт. Осигурителните вноски са за негова
сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната
година. По делото няма спор, че осигурителни вноски не са внасяни, нито относно
периодите, изчислените размери на осигурителния доход, на дължимите вноски и
лихвите върху тях. Съдът споделя изцяло изложените в РА и решението на
Директора на ОДОП Пловдив мотиви относно дължимостта на определените вноски за
ДОО, за ЗО и за ДЗПО и техните размери, поради не намира за необходимо да ги
повтаря. По тези съображения РА е законосъобразен в тази част е неоснователна,
а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от двете страни в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 493.38лв, определено по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г
на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в полза на
жалбоподателя – разноски в размер на 8.27лв, съразмерно на уважената част от
жалбата и заплатената държавна такса от 10 лв. За претендираното адвокатско възнаграждение от
2000лв липсват доказателства за уговарянето и реалното му заплащане, доколкото не
е представен договор за адвокатска услуга в необходимата за доказване писмена
форма. Приложената декларация от адвоката не
удостоверява документално установено плащане на възнаграждението, а само
доказано извършените разноски подлежат
на присъждане.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба от С.Г.С. ЕГН ********** *** Ревизионен акт №
Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г., издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 610/ 07.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която
на С.Г.С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 5 460.00 лв. ведно с прилежащи лихви в
размер на 2 395.11лв и за 2016г. в размер на 7 320.00 лв ведно с прилежащи лихви в размер на
2 468.66лв., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г.С. ЕГН ********** против Ревизионен акт № Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г.,
издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 610/ 07.12.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в останалата част, с която са
установени задължения за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ ведно с прилежащи лихви в общ размер
3 672.56лв, като неоснователна.
ОСЪЖДА
С.Г.С. ЕГН ********** да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП
сумата 493.38лв /четиристотин деветдесет и три ли тридесет и осев ст/ за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С. ЕГН ********** *** сумата
8.27 лв /осем лв двадесет и седем ст/ за направени разноски
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: