Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 661/24.10.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2247
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „Изи Финанс" ЕООД срещу С.К.С..
Ищецът
твърди, че на 30.03.2017 г. между него като кредитор и ответника като кредитополучател
бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 165481, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1 000,00 лева. Сключването на самия
договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес
били
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване
на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това
кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на
договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако
кандидатът бил одобрен, той получавал
на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване,
чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Посоченият от клиента
електронен адрес бил: ***************. На посочения от клиента мобилен номер бил осъществен разговор
със същия, който е записан, за което кредитополучателят бил уведомен. Целта на
този разговор била да се потвърди устно волята на страните за сключване на договорни
отношения помежду им. Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на
същия бил
отпуснат кредит с главница в размер на 1 000,00 лв.
Договорът бил за рефинансиране, поради което на
основание чл. 2, ал. 2 от него, част от сумата не била преведена на клиента, а
директно отивала за погасяване на негово предходно задължение към кредитора. В настоящия случай за
покриване на предишно задължение по договор № 164542 от 22.03.2017 г. послужила
сума в размер на 872,35 лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, остатъкът в размер на 127,65 лв. бил преведен на С.К. Славев по посочен от него начин, а именно: на каса
на „Изипей финанс" АД, както се
установявало от представената разписка. Видно от чл.
4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главницата било разсрочено на 12
броя вноски за периода 29.04.2017 г. - 25.03.2018 г., като ответникът трябвало да преведе и договорна
лихва. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 2.1 от договора, лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Видно от чл. 4, ал. 3, т.
2 от договора
за кредит,
вземането за лихва било разсрочено на 12 броя вноски за периода 30.03.2017 г. -
23.02.2018 г. и било в общ размер от 206.25 лв. Освен това, ответникът се
задължил в
3-дневен срок от датата на сключване
на договора за кредит, да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължал неустойка. Неустойката
се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 685,20 лв., разсрочени на 12 бр. месечни вноски, всяка една в размер на 57,10 лева, за периода 23.03.2017 г. - 23.02.2018 г. В чл. 7 от
Договора били
уговорени разходи за събиране на задължението, поради забава в размер на 60,00 лв., които се формирали за всяка отделна
просрочена вноска, съответно в размер на 10.00 лв., като сумата била начислена след
изтичане 5 - дневния
срок за доброволно плащане по всяка горепосочена вноска, като допълнителната такса за
неспазване на този срок не можело да надвишава 30.00 лв. Начислени били за следните вноски: 29.04.2017 г. и 29.05.2017 г. Ответникът
не изплатил в
уговорения срок заетата сума, поради което му се начислили разходи за събиране
поради забава в размер на 60.00
лв. Сочи се и че за заплащането им подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 932/2018 г. По него била
издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: сумата 1
000,00 лева,
представляваща неизплатена главница по сключения договор за предоставяне на кредит от разстояние № 165481 от 30.03.2017 г., 206,26 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 29.04.2017 г. до 23.02.2018 г., 685,20 лева, представляваща едникратно начислена неустойка, разсрочена на
вноски за периода от 29.04.2017 г. до 25.03.2018 г., 60,00 лева, представляваща разходи и такси по извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 932/2018 г. по описа на РС – Хасково, до окончателното
й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, счита предявените искове
за допустими, но неоснователни. Твърди се, че ищецът
не бил посочил кога настъпила предсрочната изискуемост
на кредита и как бил уведомен ответника за настъпването й, като в тази връзка не били представени и никакви
доказателства. Не били представени доказателства и относно неизпълнение от страна на ответника на договорните отношения, а
именно за липсата или наличието на извършени месечни погасителни вноски по
кредита. Това се отнасяло и по отношение на уведомлението до ответника от 15.06.2017 г., че кредита бил обявен за предсрочно
изискуем, а също така нямало данни и доказателства по делото, за връчването на уведомлението на
длъжника чрез служител или представител на ищеца или чрез пощенска услуга.
Поддържа се и че в договора за
кредит били налице неравноправни клаузи, а именно уговорената в
чл. 3 неустойка в размер на
685,2 лева, което се явявала една трета от цената на предявеният иск. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално, а
представеният по делото договор от 30.03.2017 г. представлявал предварително подготвен
текст, т.нар. „формулярен договор", и ответникът нямал възможност да влияе на съдържанието му. Предвид
изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 165481/30.03.2017 г., Общи условия към
него; Разписка № 20000000123692699/30.03.2017 г., Платежно нареждане № 20000000123692740/30.03.2017 г.; писма от електронната поща от 30.03.2017 г., от 06.05.2017
г. и от 15.06.2017 г.; като от тях
е видно, че имат описаното в исковата молба и посоченото по-горе съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 932/2018 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз
основа на заявление с вх. № 7210/16.04.2018 г. в полза на ищеца срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение № 415/19.04.2018 г. за процесните суми,
както и за направените разноски – 42,03
лв. за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 22.08.2018 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е
сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен по следния начин: с 872,35 лв. е било погасено
задължение на С.К.С. към „Изи Финанс" ЕООД по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 164543/30.03.2017 г., а 127,65 лв. са получени от ответника на 30.03.2017 г. в
офис на „Изипей“, като размерите на дължимите суми по него са: 999,96 лв. за главница, 214,50 лв.
- договорна лихва, 685,20 лв. - неустойка, 60,00 лв. - разходи за събиране.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото
изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на
издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват
неоснователни, поради следните съображения:
Претендираните от ищеца вземания произтичат от
твърдения за наличието на договор между него и ответника за потребителски
кредит,
сключен от разстояние. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, според който това е
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за
комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 и това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. От друга страна, ЗПК изрично допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 от с.з.,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне
на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или
друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от
разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната
информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на
договора за потребителски кредит. На следващо място, в случая
трябва да се съобразят и разпоредбите на чл. 18 ЗПФУР, според които при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
потребителя на информацията по чл. 8 от закона и че е получил съгласието
на същия за
сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на тези обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а
в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Накрая е уместно да се отбележи и че съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕП в приложимата му редакция към 2015 г., електронен документ е електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление пък е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). То се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – 13, ал. 3, но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила
е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае
за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК). В този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановеното по реда на чл. 290 ГПК.
Представените по делото договори
за кредит и Общи условия не са подписани от страните и са своевременно оспорени
от процесуалния представител на ответника. Ето
защо не могат
да се приемат за годни доказателства относно наличието на облигационна обвързаност между тях, породена от процесния договор.
Същевременно,
по делото не е представено искане от ответника за отпускане на кредит, като няма
и данни за предоставянето му на преддоговорна информация и проект за договор,
каквито изисквания са предвидени в Общите условия.
От друга страна, липсват и извлечения от електронна поща на ответника, от които да се установяват някакви други негови
изявления, обективиращи волята му да сключи процесния
договор за кредит.
По отношение на представения оптичен
носител (диск), на който се твърди, че е записан аудиофайл на телефонни
разговори със С.К.С., следва да се отбележи, че принципно същият представлява електронен документ. Тъй като в конкретния случай той не съдържа характеристиките
на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.
2 и ал. 3 ЗЕДЕП следва, че е подписан с обикновен електронен подпис, но доколкото Общите условия не
са подписани от ответника и са оспорени от процесуалния му представител, а и
няма други данни, от които да се направи несъмнен извод, че той ги е приел, не
може да се приеме, че страните са уговорили, че признават
на обикновения електронен подпис стойност на саморъчен в отношенията помежду си. Следователно, представеният по делото електронен документ
(възпроизведените на диск телефонни разговори) не е саморъчно подписан документ
и не се ползва с формална доказателствена сила.
От представените разписка и платежно
нареждане от 30.03.2017 г. и изготвеното въз основа на тях заключение на вещото лице Д.К. също не може да се направи
безспорен извод за възникнало между страните облигационно правоотношение с
посоченото в исковата молба съдържание. Това е така, защото по делото не е предствен документ за извършеното
рефинансиране, въпреки че такъв е бил изискан изрично и от вещото лице, а
разписката за сумата от 127,65 лв. не е подписана от
ответника. Дори и да се приеме, че той е получил тази сума, не става ясно какво е
конкретното основание за извършеното плащане, нито се доказва наличието на
задължение от негова страна да върне претендираните суми при условията и сроковете, описани от ищеца. Би могло да се приеме най-много, че в случая е
налице само евентуална вероятност за тези обстоятелства, но вероятността дори и в най-голяма степен не е
пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност,
каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало
да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда
да приеме, че тези релевантни факти не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не се са осъществили, не могат да възникнат и
техните
правни последици.
В заключение може да се обобщи, че от съвкупната преценка на събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел необходимото пълно и
главно доказване на постигнато съгласие за сключване между между него и ответника на валиден договор за кредит от разстояние, поради което в тежест на последния не е възникнало
задължение за връщане на процесните суми.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Изи
Финанс" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, партер,
ап. 1, срещу С.К.С., ЕГН **********, адрес: ****, искове за установяване
по отношение на С.К.С.,
че дължи на "Изи Финанс" ЕООД следните
суми: 1 000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между тях договор
за предоставяне на кредит от
разстояние № 165481 от 30.03.2017 г., 206,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.04.2017 г. до 23.02.2018 г., 685,20 лева, представляваща начислена неустойка, разсрочена на вноски за периода от 29.04.2017 г. до
25.03.2018 г., 60,00 лева, представляваща разходи и
такси по извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 932/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ несе чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.