№ 8469
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110113803 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с молба от
07.09.2022 г. от „Топлофикация София” ЕАД с предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. С. А.- Ц. ЕГН ********** и Е. О. Ц. ЕГН **********, в
качеството им на наследници на О. В. Ц., с предявени искове с правно основание чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно при равни квоти
на сумите, както следва: сумата от 331,73 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр.........., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и лихва за забава в размер на 85,17 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.
Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 13,17 лв. главница за
периода от м.02.2019 г. до м.10.2019 г., както и мораторна лихва за забава върху
главницата за такса дялово разпределение в размер на 3,26 лв. мораторна лихва за
периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, а
същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало
да стори в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на дружеството.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. С. А.- Ц. е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като погасени по давност. Не оспорва посочения в
1
исковата молба размер на задължението. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Е. О. Ц. не е депозирала отговор на исковата
молба.
Третото лице- помагач -„............. ЕООД, счита исковете за основателни и доказани
и моли да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия при
посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели
задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия, договорения размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за
забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и
възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
2
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за
наследници № 2971/02.06.2022 г. се установява, че наследници по закон на О. В. Ц.
ЕГН **********, поч. на 07.11.2019 г., са ответниците Д. С. А. – Ц. – съпруга и
ответницата Е. О. Ц.-дъщеря. Не се спори и от представеното по делото препис –
извлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че бракът между Д. С. А.
– Ц. и О. В. Ц. е сключен на 19.10.2018 г. С оглед твърденията на страните и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада си по делото, приет без възражения от
страните в проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание съдът е обявил за
безспорно обстоятелството, че за исковия период ищцовото дружество е извършило
реална доставка на топлинна енергия на претендираната стойност в недвижимия имот,
собственост на ответниците, находящ се в гр. .............. Следователно съдът приема за
доказано, че ответниците в качеството си на наследници по закон на О. В. Ц., отговарят
за задълженията на наследодателя си по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. 60, ал. 1 ЗН, при равни
квоти от по ½ ид.ч. по договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона
и без да е необходимо тяхното изрично волеизявление, съответно – на основание
чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са
упражнили това право срещу Общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016
г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели.
Ответниците не са оспорили приемането на наследството, не се твърди, нито се доказва
евентуален отказ от наследство.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
3
съответстващ на претендираната цена, ищецът е представил съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г., видно от което за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за
доставена топлинна енергия за имот с аб.№................... е начислена сумата в размер на
331,16 лв. С приетия за окончателен без възражения от страните доклад по делото е
отделено като безспорно обстоятелството, че за исковия период ищцовото дружество е
извършило реална доставка на топлинна енергия на претендираната стойност в
недвижимия имот, находящ се в гр. .............. С оглед на изложеното съдът приема, че за
процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно, поради което и те
дължат заплащането му съобразно наследствените си квоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съдът намира, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор. По делото от ищеца, чиято е доказателствената тежест, не са
представени доказателства за това как е формирана претенцията за такса за дялово
разпределение, поради което и искът за сумата в размер на общо 13,17 лв. следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен по отношение на двете ответници.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. С. А.- Ц. е направила своевременно
възражение за изтекла погасителна давност, което съдът следва да разгледа при
определяне на крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск. В тази
връзка следва да бъде посочено, че направеното от процесуалния представител на
ответницата Д. С. А.- Ц. възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност
не ползва неподалия отговор по чл. 131 ГПК ответник- Е. О. Ц.. Ответницата Е. Ц. е
заявила възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност едва в първото
открито съдебно заседание по делото, същото е преклудирано, тъй като ответницата не
го е инвокирала в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, поради което и съдът
не дължи произнасяне.
С оглед характера на вземането като периодично такова при еднородни плащания,
с установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В настоящия
случай искът е предявен на 16.03.2022 г., когато исковата молба срещу наследниците
на О. В. Ц. е депозирана в съда, поради което и вземанията за главница и лихви,
станали изискуеми три години преди датата 16.03.2022 г., са погасени по давност.
Възражението на ответницата Д. С. А.- Ц., че претенцията спрямо нея е уточнена след
указания на съда по реда на чл.129 ал.1 ГПК с молбата от 07.09.2022 г. от ищеца,
поради което и тази дата следвало да се приеме за релевантна при преценка на
погасените по давност вземания, е неоснователно, тъй като съгласно чл.129 ал.5 ГПК
поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването. Считано от м.
юли 2016 г., приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
тези Общи условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и че в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
4
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.
44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията
за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.12.2018 г. вкл., чийто размер съдът
съгласно чл.162 ГПК и представеното съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г., в което са посочени изравненията, подадени от ФДР
определя на сумата от общо 238,01 лв., респ. претенциите срещу ответницата Д. С. А.-
Ц. са основателни за сумата в размер на 49,86 лв. и за периода м.01.2019 г. до м.
04.2019 г., а за разликата до предявения размер от 165,87 лв. и за периода м.05.2018 г.
до м. 12.2018 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на ответницата Е. О. Ц. претенцията за сумата в размер на 165,87
лв. за главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за аб.
№................... е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
За периода от м.08.2016 г. до м.04.2019 г. са приложими ОУ на „Топлофикация
София“ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г.
/арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът
приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава,
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на
интернет страницата на ищцовото дружество /решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. №
8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и
др./.
Съобразно това и предвид заявената от ищеца претенция, законна лихва се полага
за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г. върху вземанията за топлинна енергия. По
реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор съдът определи
обезщетението за забава върху сумата от 49,86 лв. за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г. в размер на 12,44 лв., до който размер искът срещу Д. С. А. – Ц. е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 42,59 лв.-
да бъде отхвърлен. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор
съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 165,87 лв. за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 41,38 лв., до който размер искът срещу Е. Ц. е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 42,59 лв.-
да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение акцесорната претенция
5
за лихва се явява изцяло неоснователна с оглед неоснователността на главния иск и
като такава следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни. Ищецът е
поискал присъждането на разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради
което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК в тежест на ответницата Д. С. А. –Ц. следва да бъде възложена сумата от 29,47
лева, представляващи деловодни разноски за държавна такса, такса за съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, определено от съда в минимален размер.
С оглед уважената част от исковете ответницата Е. О. Ц. следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата в размер на 98,04 лв.,
представляващи деловодни разноски за държавна такса, такса за съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, определено от съда в минимален размер.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответницата Д. С. А. –Ц. сумата в размер на 213,74 лв. за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответницата Е. О. Ц. не претендира и не доказва сторени разноски, поради което
и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. А.- Ц. ЕГН **********, съдебен адрес гр..............., партер, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ................., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ, сумата от 49,86 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр............, аб.
№..................., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2022 г. до
плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 12,44 лева лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над 49,86 лв. до пълния предявен размер
165,87 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.12.2018 г., иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата
над 12,44 лева до предявения размер от 42,59 лева, както и иска за такса за дялово
разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.10.2019 г. в размер на 6,59 лева главница
и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,63 лева за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г.
ОСЪЖДА Е. О. Ц. ЕГН **********, с адрес гр................... да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ................., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от
165,87 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр............, аб.№..................., ведно със
6
законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2022 г. до плащането, както и на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 41,38 лева лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за
доставена топлинна енергия за разликата над 41,38 лева до предявения размер от 42,59
лева, както и иска за такса за дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до
м.10.2019 г. в размер на 6,59 лева главница и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,63 лева за периода от
30.03.2019 г. до 28.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК Д. С. А.- Ц. ЕГН
********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ..................
сумата от 29,47 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК Е. О. Ц. ЕГН **********
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .................. сумата от 98,04
лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК .................. да заплати на Д. С. А.- Ц. ЕГН ********** сумата от 213,74 лева
разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД-„...........“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7