№ 12050
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110174627 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Й. А. П. срещу Б. П. К..
Ищецът твърди, че въз основа на договор за покупко-продажба от 13.05.2019г.,
сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите, е собственик на т. а.
„********“ с рег. № *** Посочва, че по-късно същата година сключил предварителен
договор в устна форма с Р. Ч., по силата на който се задължили да сключат окончателен
такъв за прехвърляне собствеността върху МПС на Ч. за сумата от 12 000лв., като двамата се
уговорили до сключване на окончателния договор Ч. да упражнява фактическа власт върху
вещта. Изтъква, че според чл. 19, ал. 1 ЗЗД за сключване на предварителния договор е била
необходима писмена форма за действителност, поради което сключеният в устна форма се
явява нищожен и устната договореност не е породила целените правни последици, а
упражняваната фактическа власт лишена от основание. Тъй като Ч. отлагал сключването на
договор за продажба на МПС, постигнал съгласие с ищеца да му предостави за временно
ползване до сключване на договора л. а. „*********“ с рег. № ****, който бил собственост
на трето лице, който впоследствие ищецът върнал. Ищецът отправил искане до Ч. за
връщане на товарния автомобил, но установил, че същият бил предоставен от Ч. на
ответника К. без да е налице съгласие от негова страна за това. Счита, че ответникът
упражнява фактическа власт върху автомобила без да има основание за това, тъй като Ч. не
е имал правото да му я предава. Към настоящия момент ответникът упражнявал фактическа
власт върху автомобила въз основа на протокол за предоставяне на вещи на отговорно
пазене от 23.03.2021г., подписан от разследващ полицай от 08 РУ – СДВР, който е част от
материалите по ДП № 15053/2020г., пр. пр. № 12983/2020г. на СРП, образувано по сигнал на
ищеца за обсебване на вещта. Досъдебното производство било прекратено с постановление
от 20.12.2023г. на СРП, потвърдено с определение от 23.04.2024г. на СРС. Счита, че за да
получи фактическата власт върху автомобила, който да бъде освободен като веществено
доказателство, има правен интерес да установи правото си на собственост по съдебен ред.
С оглед изложеното, моли да бъде поставено решение, с което да бъде признат за
собственик на посочения автомобил.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Признава,
че въз основа на договор за покупко-продажба от 13.05.2019г. ищецът е придобил
собствеността върху автомобила, както и че по-късно през годината постигнали съгласие с Р.
Ч. за сключване на окончателен договор за прехвърляне на автомобила, като фактическата
власт била предадена. Счита, че Ч. разполагал с възможността да ползва вещта и да се
разпорежда с нея. Ответникът пожелал да закупи автомобила, като при разговор с Ч. същият
се представил за негов собственик. Ответникът и Ч. постигнали устна договореност да му
бъде прехвърлен автомобила срещу друг т. а. „******“ и доплащане от страна на ответника
на 3000лв., като едва след фактическото извършване на тези действия, Ч. казал, че не е
1
собственик на автомобила и ще се свърже с ищеца за съдействие по прехвърлянето. Счита,
че ищецът е знаел за извършените от Ч. действия и упражняваното от него владение е
добросъвестно, като била доплатена и цената. Посочва, че ищецът и другите лица са
действали недобросъвестно и следвало да сключат договора по предвидения ред.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предявени за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесния автомобил на соченото основание – договор за покупко-продажба
от 13.05.2019г.
С оглед становището на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че въз
основа на договор за покупко-продажба от 13.05.2019г. ищецът придобил собствеността
върху автомобила; че по-късно същата годината постигнал устна договорка с Р. Ч. за
сключване на окончателен договор за прехвърляне на автомобила, като му предал
фактическата власт върху същия; че автомобилът се намира във фактическа власт на
ответника, като му е предаден с протокол за отговорно пазене от разследващ полицай.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане се явява неоснователно, тъй като няма необходимост от
тях.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2025г. от
10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2