Решение по адм. дело №2004/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.40 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба на М. И. Д. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. М. Д., срещу Решение № ДОИ25000190ВН_003ВН/13.08.2025 г. на секретар на Община Варна, с което е отказано предоставянето на достъп до информация по заявление № ДОИ25000190ВН/30.07.2025г. Заявява, че решението за отказ е немотивирано. Моли да отмяна на отказа. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа доводите с които се претендира незаконосъобразност на отказа. Моли Решението за отказ да се отмени, тъй като исканата информация е с надделяващ обществен интерес и преписката да се върне с указания. Заявява, че заявлението няма характер на сигнал. Претендира присъждане на жалбоподателя на разноските направени по делото в общ размер 810лева.

Ответната страна – Секретар на Община–Варна чрез пълномощник депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на разпоредбата на чл.223 от ЗУТ като заявява, че искането има характер на сигнал. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като взе предвид разпределението на доказателствената тежест при оспорване на отказ и приложимите правни разпоредби, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбата е допустима. Предявена е от процесуално легитимирано лице – подателя на заявлението с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, при наличие на правен интерес за оспорването на акта - отказ, който е подлежащия на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт.

С решението е отказан достъп до исканата информация, като в мотивите на решението е посочено, че заявителят не е посочил конкретни документи, в които е обективирана исканата информация, а акцентира върху съобщаването на определени факти. Посочено е, че ЗДОИ не представлява средство за търсене на отговорност, за защита или принуда.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административното производство започнало по заявление за достъп до обществена информация с рег.№ ДОИ25000190ВН/30.07.2025г е поискан отговор на въпроса: „Как и какво може да спре незаконен строеж на адрес гр. Варна, [улица]?“

Заявлението е адресирано до Кмета на Община-Варна съгласно чл.3 ал.1 от ЗДОИ, който орган е задължен субект за осигуряване на достъпа до обществена информация, съхранявана в Община Варна.

Съгласно чл.28 ал.2 от ЗДОИ – в срока по ал.1 органите по чл.3 или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая заявлението за достъп до обществена информация е от 30.07.25г. По него Решение за отказ е постановено на 13.08.25г. Не е налице основание за отмяна, поради липса на компетентност, на основание чл.146 т.1 от АПК, тъй като решението е издадено от Секретаря на Община Варна въз основа на предоставени правомощия за това със Заповед № 3620/07.11.22г. и Заповед № К-063/04.11.22г. на Кмета на Община Варна. С нея титуляра на длъжността „кмет на Община Варна“ е определил по подадените заявления за достъп до обществена информация, решения за предоставяне или за отказ за предоставяне да се издава от Секретаря на Община Варна. При тези доказателства и с оглед законовата възможност за делегиране на правомощия, оспореното Решение за отказ е издадено при наличие на териториална, материална и времева компетентност за издателя му.

Основателно е оплакването за постановяване на Решението за отказ в нарушения на законовите изисквания за формата и съдържанието му като административен акт. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3 ал.1 и 2 на закона. За субектите по чл.3 ал.1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична.

Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В чл.10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл.11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. В чл.8 от ЗДОИ е предвидено, че разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която: се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или която се съхранява в Националния архивен фонд на Република България.В случая административния орган е мотивирал отказа си с чл.28, ал.2 от ЗДОИ като е посочил, че заявителката не е посочила какви конкретни документи иска, а се акцентира до съобщаването на определени факти.

В ЗДОИ законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Друг ред се съдържа в АПК. Основен принцип на кодекса е правото на достъп до информацията в административното производство – чл.12, ал.2. Нормата изрично сочи, че страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до информация по реда на кодекса, а останалите лица – по реда на Закона за достъп до обществената информация. При тази правна регламентация се налага извода, че когато лицето няма качеството на страна в административно производство, ако исканата информация не е във връзка с административно производство, в което то е страна, както и когато лицето не може да получи информацията по реда на административното обслужване, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на Закона за достъп до обществена информация, ако информацията има изискуемите от закона характеристики.

Оспореният отказ е немотивиран.

Основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са посочени в чл.37 от ЗДОИ, като са предвидени и изключения, при които задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. До доказване на противното обществен интерес от разкриването се предполага, че е налице, когато информацията: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл.3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Както бе посочено такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на §1 т.5 от ДР на ЗДОИ и законодателят сам е приел, че в конкретна хипотеза, е налице надделяващ обществен интерес. С тази норма законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.

В случая органът в процесното решение не е изложил мотиви защо исканата информация не е обществена. Не е коментирал точно какво е поскано със заявлението, а е отговорено, че ЗДОИ не е средство за търсене на отговорност.

Компетентният орган в случая не е изложил мотиви за липса на обществен интерес съгласно ЗДОИ. Поради липсата на каквито и да било мотиви в решението, не може да се прецени спазването на материалния закон. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени.

По изложените съображения решението на органа следва да се отмени и преписката на основание чл.173, ал.2 АПК да се върне на същия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне по заявлението на жалбоподателя, органът следва да се съобрази като: предостави достъп; или да изложи мотиви защо не е налице обществен интерес, или да обоснове мотивиран отказ, че се касае за информация по ЗДОИ.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното от жалбоподателя искане следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.1 АПК следва Община Варна да заплати на жалбоподателя М. Д. сумата от 810лева, представляващи заплатени разноски в размер на 10лева - държавна такса за образуване на делото и 800лева - адвокатски хонорар.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 от АПК, вр. чл.40 ал.2 ЗДОИ, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №ДОИ25000190ВН_003ВН/13.08.2025 г. на секретар на Община Варна, с което е отказано предоставянето на достъп до информация по заявление № ДОИ25000190ВН/30.07.2025г.

ВРЪЩА преписката по заявление вх. № ДОИ25000190ВН/30.07.2025г. на административния орган за ново мотивирано решение съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. И. Д. от гр.Варна сумата от 810/осемстотин и десет/лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.