Разпореждане по ЧГД №36859/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67539
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20221110136859
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67539
гр. София, 25.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20221110136859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (заявител) срещу Д. ПЛ.
В. (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от
сключени договори за далекосъобщителни услуги и лизинг (както и допълнителни
споразумения към тях). Претендират се суми в общ размер на 1 238 лева и 16 стотинки, от
които 604 лева и 41 стотинки са заявени като неустоечни задължения за предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
В хода на служебната проверка заповедният съд приема, че уговорената неустойка за
прекратяването на договора за мобилни услуги № ******** от 12. 04. 2017 г. за телефонен
номер ********** противоречи на добрите нрави. По този договор заявителят-търговец е
поел задължение да предоставя далекосъобщителни услуги на потребителя-длъжник срещу
ежемесечни плащания в размер на по 30 лева и 99 стотинки. Според уговореното при
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя-длъжник в
първоначалния му срок, той дължи „неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора“. По този договор
не се предвижда ограничение за максималния размер на неустойката.
За да прецени, че така уговорената неустойка е аморална, заповедният съд държи
сметка от една страна, че добрите нрави са неписани правила, уреждащи обществените
отношения наред с правото. При обмяната на блага те най-общо се изразяват в принципите
на справедливостта, добросъвестността и предотвратяването на неоснователното
обогатяване. От друга страна, уговорките за неустойка се характеризират с три типични
функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Ако неустойката съществено
надхвърля съответните функции, то тя накърнява добрите нрави и в частност принципа на
справедливостта, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
1
2009 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. В дадения случай така уговорената
неустойка може да доведе до получаването на облага по прекратен договор, както ако той не
беше прекратяван, но без насрещна престация. Затова според заповедния съд тя
противоречи на добрите нрави. Обстоятелството, че заявителят претендира тази неустойка в
размер от само три стандартни месечни абонаментни такси, е правноирелевантно. Така
уговорена, клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следователно тя не
може да обоснове претенции в какъвто и да било размер.
За разлика от нея, неустойките, претендирани по останалите два договора за
далекосъобщителни услуги (а именно договор за мобилни услуги № ******* от 05. 06. 2017
г. за телефонен номер *********** на л. 20 – 19, и договор за мобилни услуги № ******* от
02. 02. 2019 г. за телефонен номер ********* на л. 21 – 22) заповедният съд приема за
морални. Неустоечната клауза по първия от тези два договора първоначално не е била
ограничена с максимален размер, но впоследствие с изменение на договора тя е отпаднала и
е била заменена с нова неустойка (л. 26, гръб – 27), която вече е била ограничена до не
повече от „трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“. Със същото
ограничение е била уговорена и неустойката по втория договор още от сключването му. При
това положение настоящият състав приема, че съответните неустойки не превишават
типичните си функции и съответстват на добрите нрави (в сходен смисъл решение №
267074 от 22. 12. 2021 г. на Софийския градски съд, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело №
12473/2020 г.).
По изложените съображения заповедният съд приема, че следва да отхвърли частично
заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 312 лева и 71 стотинки, представляваща неустойка
за прекратяването на договора за мобилни услуги № ******** от 12. 04. 2017 г. за телефонен
номер **********.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в частта, в която се
претендира от Д. ПЛ. В. с ЕГН ********** заплащането на сумата от 312 лева и 71
стотинки, представляваща неустойка за прекратяването на договора за мобилни услуги №
******** от 12. 04. 2017 г. за телефонен номер **********.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2