Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 4061/2021 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20034318 от
05.02.2021 г., постановено по гр. д. №
24628/2020 г., по описа на СРС, ГО, 71 състав, са отхвърлени изцяло предявените
от Б.Н.Б. – Д. срещу „Т.С.“ ЕАД, кумулативно обективно съединени конститутивни
искове с правно основние чл. 344, ал. 1. т. 1 КТ за отмяна на Заповед № 24/18.05.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.С.“
ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.
328, ал. 2 КТ, считано от 19.05.2020 г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
Ръководител отдел „Подбор и администриране“ в дирекция „Управление на човешките
ресурси“ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащне на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано
от 19.05.2020 г. в рзмер на 20 618,52 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 16.06.2020 г. до кончателното
изплащане.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от Б.Н.Б. – Д., чрез пълномощника си – адв.
М.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа, че тя не контролира и не отговаря за
цялостната дейност на отдела по разработване на производствения щат на
предприятието, заплащането на труда на различните категории персонал, обработка
на първичната трудова документация, че са й възложени задължения за упражняване
на контрол по отношение на всички работници и служители във връзка с посочените
в длъжностната характеристика дейности. Изтъква, че извършване на процесните
дейности се провежда от други обособени отдели. Счита, че договорът за
управление от 28.11.2019 г. съдържа единствено общи формулировки, които не са
достатъчни да се приеме, че същият съдържа бизнес задача с конкретни
икономически цели. Противно на приетото от първоинстанционния съд, че
процесната бизнес задача се съдържала представения по делото бизнес план, в
който са посочени конкретни икономически показатели, които следва да бъдат
постигнати, ищцата счита за неправилен. Моли съда да отмени обжалваното решение
и уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият - ответник „Т.С.“
ЕАД, чрез пълномощника си – юрк. Д. Д., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата. Поддържа, че ищцата е била част от ръководството на
предприятието, тъй като от длъжностната й характеристика става ясно, че длъжността
й е ръководна, състояща се от планиране, прогнозиране и контролиране цялостната
политика по организацията на труда в предприятието. Дейността на Б.Б. – Д. като
ръководител на подбор и администриране на персонала е обслужвала непосредствено
целите, поставени в т. 4.2.4 от Бизнес план за 2019 г. Сочи, че бизнес задачата
може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор
за управление, както и да съдържа препращане към предходен или действащ бизнес
план, стига да е налице връзка с него. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за
неоснователна.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните
съждения в настоящия съдебен акт.
Не е спорно между страните, а
и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е
съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищцата
е заемала длъжност Ръководител отдел „Подбор и администриране“ към Дирекция
„Управление на човешките ресурси“ от 16.11.2015 г., както и че същото е
прекратено със Заповед № 24 от 28.05.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 328, ал. 2 КТ.
Въз основа на представените
договор за управление от 28.11.2019 г., по силата на който А.С.Д. е назначен за
управител на дружеството ответник, и два
годишни бизнес планове за 2019 г. и 2020г., съдът е приел, че е налице договор
за управление с новия управител, съдържащ конкретни бизнес цели, които следва
да бъдат постигнати по време на управлението, които макар обективирани в
документ, различен от договора за управление, са във връзка с него, и представляват
предпоставка за възникване на правото на новия управител да подбере свой екип
като прекрати правоотношението с лицата, заемащи ръководни длъжности в
предприятието на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ.
Въз основа на съвкупната
оценка на събраните по делото писмени доказателства съдът е стигнал до извод,
че заеманата от ищцата длъжност Ръководител отдел „Подбор и администриране“ е
била част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Възложените й задължения свързани с упражняване на контрол върху дейността на
другите работници, подобряване ефективността на работния процес в отдела,
дейности пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазване на
трудовата дисциплина. Тя не само контролира работния процес в отдела, но нейната
дейност има значение за трудовия процес в цялото предприятие. Ищцата отговаря и
контролира цялостната дейност в отдела по разработване на производствения щат,
заплащане на труда на различните категории персонал, обработка на първичната
трудова документация. На нея са възложени задълженията да изготвя нова
организационна структура с цел подобряване цялостния производствен процес в
предприятието и повишаване на неговата ефективност, да разработва система за
оценка на трудовото представяне на всички работници и служители. Тъй като с
длъжностната характеристика са възложени ръководни функции, то длъжността й
притежава качеството „ръководна“ според § 1, т. 3 от ДР на
КТ.
Съгласно
цитираната дефинитивна правна норма „Ръководство на предприятието” е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл.
328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници
са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение
на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на
предприятието” са включени всички лица, които
притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на
определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност.
Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи
управлението на предприятието новият ръководител, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на договор
за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на
този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява
нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия
ръководител е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол.
В конкретния случай
естеството на задълженията на ищцата предполага възлагане на задачи и
упражняване на контрол по отношение на всички служители в предприятието във
връзка с посочените в длъжностната
характеристика дейности, като е без значение дали е подчинена непряко на управляващия предприятието. В случая
правилно първоинстанционния съд е приел, че дейността на ищцата е от съществено
значение за цялостния трудов процес, тъй като отговаря за структурата от
длъжности на предприятието, ефективността на провежданите обучения, начинът, по
който се оценява изпълнението на трудовите функции и спазване на вътрешните
правила на предпеиятието от работниците и служителите. Ръководните трудови
функции на ищцата в предприятието се извлича и самото наименование на заеманата
от нея длъжност Ръководител отдел
„Подбор и администриране“ в дирекция „Управление на човешките ресурси“.
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган
на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е
бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да
е бил сключен договор за управление на предприятието, т.е. на работодателя по
смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Не се
спори между страните по делото, че А.С.Д. е бил избран за нов управител на
ответното дружество по силата на договор за управление от 28.11.2019 г., както
и че в законоустановения деветмесечен срок е прекратил трудовия договор на
ищцата, заемаща длъжността Ръководител отдел „Подбор и администриране“, със
заповед № 24 от 18.05.2020г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно,
компетентен орган, притежаващ надлежна работодателска власт и в
законоустановения преклузивен срок, е прекратил процесното трудово
правоотношение с ищцата.
По
отношение на оплакването във въззивната жалба следва да се отбележи, че
сключената с управителя на търговското дружество-работодател мандатна сделка
разкрива предметното съдържание на договор за управление по смисъла на чл. 328,
ал. 2 КТ. Правните норми, уреждащи правното действие на договора за управление,
по силата на който принципалът е предоставил на избрания от него органен
представител управлението на търговското дружество, не са от повелителен
порядък, поради което страните по тези договори могат свободно да уговарят
правните задължения, при изпълнението на които ще се осигури стопанската цел на
търговското дружество – постигане на търговска печалба.
От
предметното съдържание на процесния договор за управление от 28.11.2019 г. се
разкриват всички съществени уговорки, които обуславят правното действие на
договор за управление на предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Новият
управител А.С.Д. е поел задължението да
управлява и стопанисва дружеството за срок до 30.01.2022 г., както и да
организира управлението, сключва, изменя и прекратява трудови договори,
организира дейността на дружеството, изготвя бизнес план и отчет за
изпълнението му. В чл. 5, т. 10 е отбелязано, че довереникът следва да изготви
бизнес план за целите и намеренията за развитие на дружеството, организационни
и финансови мероприятия за постигането имм и очакваните резултати през текущата
година, който трябва да бъде предоставен до 31 – ви март на текущата година в
Столичен общински съвет, на заместник кмета,в чието направление попада
дейността на дружеството и на Дирекция „Икономимка и търговска дейност“. От
прието като неоспорено по делото доказателство и Решение № 48 от 31.01.2019 г. на Столичния
общински съвет, е бил утвърден бизнес план на „Т.С.“ ЕАД за 2019 г., включващ
инвестиционни и ремонтни програми, а на 12.03.2020 г. е изпратен до Столичния
общински съвет за разглеждане и одобрение на бизнес план на дружеството за 2020
г. Както бе изяснено, с процесния договор за управление е било постигнато
съгласие, че управителят на търговското дружество следва да изпълнява
определената от принципала на търговското дружество ръководна и финансова
стратегия, като размерът на уговореното възнаграждение се изчислява по реда на
Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на
собственост на общината в търговските дружества, както и от постигнатите
финансови резултати, поради което управителят притежава автономно и неподлежащо
на съдебен контрол право в установения в чл. 328, ал. 2 КТ срок да избере своя
ръководен екип за изпълнение на определените стопански задачи и за постигането
на основната цел на всяко търговско дружество – финансова стабилност и
реализиране на търговска печалба. Самите бизнес цели също не биха могли да
бъдат постигнати без предварително установена стопанска програма, поради което
съдът намира, че представените по делото бизнес планове са съществували и са
били сведени до знанието на управителя към датата на прекратяването на трудовия
договор на ищцата. Доколкото липсва нормативно изискване за съдържанието на
бизнес плановете и същият може да бъде определян свободно по волята на
страните, а представените такива за 2019 г. и 2020 г. с отговора на исковата
молба, съдържащ конкретни финансови показатели, в достатъчна степен задава икономическите
цели пред управителя, за да може последният да извърши преценка и подбор на
съответния ръководен екип, необходим му за тяхното постигане. Ето защо
оплакванията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Поради
тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че работодателят е
уволнил законосъобразно ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на
което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен. Тъй като исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са обусловени и от изхода на правния спор по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при отхвърляне на този конститутивен
иск, следва да бъде отхвърлен и конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за причинени вреди от оставянето на ищеца
без работа вследствие на уволнението.
С оглед
на обстоятелството, че правните изводи, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид
изхода на спора, въззивникът дължи на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20034318 от 05.02.2021 г., постановено
по гр. д. № 24628/2020 г., по описа на СРС, ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА Б.Н.Б. – Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3, вр. 273 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: