Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 01.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2624 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против И.В.С..
В исковата молба се твърди, че за
вземането, предмет на настоящото производство, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д 1534/2019 г. на КРС, срещу която в
законоустановения срок по чл. 414 от ГПК, ответникът подал възражение.
Дължимостта
на претендираното вземане произтичала от договор за кредит с № ********* от
Твърди се, че по процесния
договор И.С. платил сума в общ размер на 398.79 лв. Така, към момента на
депозиране на исковата молба, дължимата главница била в размер на 304.56 лв.
Съгласно условията на договора,
ответникът дължал и договорна лихва в размер на 23,97 лв. за периода 15.02.2017
г. до 20.12.2017 г.
С подписването на договора
ответникът се съгласил да му бъдат начислени такси и комисиони за допълнителни
услуги, в т.ч. Такса оценка на кредитното досие и Такса за услуга „Кредит у
дома“, които били включени в седмичните погасителни вноски и чийто общ размер
възлизал на сумата от 208.31 лв.
Поради изпадането си в забава
ответникът дължал и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на
54,61 лв. за периода от 21.12.2017 г. – датата следваща деня на настъпване на
падежа на договора до датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2019г.,
а и законна лихва върху главницата, от момента на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Активната си процесуална
легитимация ищецът обосновава със сключен на 01.07.2017г. Договор за продажба
на вземания между „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново име „Файненшъл
България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цесионер/, както и сключен
на 30.01.2017 г. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения и
Приложение № 1 към него от 01.01.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
настоящия ищец, комуто било прехвърлено вземането, предмет на иска.
С молба вх. № 789/13.01.2020 г.
ищецът, на осн. чл. 232 от ГПК е оттеглил иска за договорна лихва в размер на
23,97 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 20.12.2017 г., поради което с
Определение № 56/14.01.2020 г. съдът е прекратил производството по делото в
частта по оттеглената искова претенция, като е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение №
786/30.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1534 от описа на КРС за 2019 г. в
същата част.
Ето защо се
иска да бъде установено
в отношенията между страните, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания
от И.В.С.,
ЕГН **********,*** по Договор за
потребителски кредит № 2871153 от 06.02.2017 г.: 304.36 лева главница; 208.31
лева – такси и комисиони за допълнителни услуги; 54,61 лева мораторна лихва
върху непогасената главница за периода 04.03.2018 г. – датата, следваща деня на
настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението –
23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират
се и направените разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
С
Определение № 56/14.01.2020 г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на
парично задължение № 786/30.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1534 от описа на
КРС за 2019 г. за сумата от 23,97 лв., представляваща договорна лихва за
периода 15.02.2017г. до 20.12.2017г. поради оттегляне на иска в тази си част.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
е упражнил правото си на отговор.
Навежда доводи за недопустимост
на заявения иск поради липса на представителна власт на юрк. Десислава
Александрова, а така също и липса на активна процесуална легитимация на
ищцовото търговско дружество, влечащо след себе си и липса на правен интерес от
предявяване на иска. Отделно, ответникът сочи, че уведомление за евентуално
извършено прехвърляне на вземането на настоящия ищец същият не бил получавал.
Не били спазени и изискванията на чл. 183 от ГПК.
Соченият в исковата молба
правопораждащ вземането юридически факт бил договор за кредит № 2871153 от
06.02.2017 г., а приложеният към молбата като доказателство договор бил с №
********* от 06.02.2017г. с посочена в него сума от 500 лв, вместо първоначално
посочената такава в исковата молба от 400 лв. Исковата претенция не била
подкрепена с писмени доказателства, които да я обосноват, а почивала на
голословни твърдения. Не бил ясен механизмът на изчисляване на сумата от 208,31
лв. представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги, както и кой бил
началният момент, от който започвала да тече претендираната мораторната лихва
от 54.00 лв.
Ответникът сочи, че се е намирал
в облигационно отношение единствено с „Провидент Файненшъл България“ ООД, като
същото било погасено поради изпълнение на задължението.
Ответникът оспорва представените
от ищеца доказателства като прави и възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
ищеца и оспорва от ответната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №********* от 06.02.2017 г.
– „Провидент
Файненшъл България“ ООД предоставило на ответника сума в общ размер на 500.00 лв., при ГЛП 29,73%, ГПР 49,1 %, такса за оценка
на досие – 25.00 лв. и такса за услугата „Кредит у дома“ – 342, 13 лв. Така,
общодължимият размер на кредита възлизал на 935,43 лв., платими на 45 седмични
погасителни вноски.
Не се спори, че пълната сума по
договора не е възстановена изцяло.
Видно от приложения и неоспорен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017
год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ищеца, както и подписано на 01.01.2019 г. Приложение 1 към него,
вземането по
договор за
потребителски паричен кредит с № 2871153,
било прехвърлено на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви.
По делото няма представени доказателства горепосочената цесия да е била
потвърдена на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно 4) от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията
индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание
на вземане с № 2871153 на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 23
ищецът бил натоварен да
извърши от името на упълномощителя „Изи Асет Мениджмънт“ АД уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 30.01.2017 год.
Представено
е Уведомление без дата, изходящо от цесионера и настоящ ищец, който от името на
цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л.
22 от делото), уведомява длъжника за
извършената цесия като липсват доказателства за получаване на уведомлението от
него.
В исковата
молба липса направено изрично искане уведомлението за цесия да бъде връчено
ведно с исковата молба и останалите приложения към нея. Въпреки това,
последната, заедно с приложенията, е връчена на длъжника на 23.02.2020 г. (л.
35 от делото).
С молба вх.
№ 260685/27.08.2020 г. по реда на чл. 192 от ГПК, „Изи Асет Мениджмънт“
представя Договор за цесия и заместване
в дълг от 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД като продавач
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като купувач, според разпоредбите на който договор
в предметния му обхват се включват всички главни и акцесорни, бъдещи и настоящи
вземания по договори за заем, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна
част от договора, като последното не е сред приложените писмени доказателства.
Индиция, че процесното вземане е включено в предметния обхват на сочения
договор за цесия е представеното към него Потвърждение по см. на чл. 99, ал.3
от ЗЗД.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№1534/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 786/2019 г., връчена на длъжника на
29.10.2019 г. С Възражение вх. № 24750/11.11.2019 г. длъжникът е оспорил
вземането, а заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415
от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което общоплатената сума по кредита
възлиза на 398,79 лв., от които 266,79 лв. са преведени към „Провидент
Файненшъл България“ ООД, а 132,00 лв. – към ищцовото дружество. С внесените
суми са погасени първите 19 вноски, дължими от 13.02.2017 г. до 26.06.2017 г. вкл.
в общ размер на 395,01 лв., а с разликата от 3,78 лв. са погасени частично
таксите за оценка на досие и таксата за услуга „Кредит у дома“ от дължимата на
03.07.2017 г. 20-та вноска. Погасяването на задължението е ставало съобразно
договорения в чл. 9 от Договора ред, като в резултат на извършените плащания
дължимите по кредита суми са както следва: главница – 304,36 лв., договорна
лихва – 23,97 лв. и общо такси (такса за разглеждане на досие и такса за услуга
„Кредит у дома“ – 208,31 лв. Лихвата за забава, дължима за всяка просрочена
вноска, изчислена до 23.07.2019 г. е в размер на 55,68 лв. Претендираната
такава е в размер на 54,61 лв.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на
чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента
на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече
със сила на присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда
на чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на
претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила
и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за търсените суми в
полза на настоящия ищец, връчена на длъжника на 29.10.2019 г., дължими по
договор за кредит № 2871153 от 06.02.2017 г.
Предмет
на иска за установяване на това спорно вземане са задължения по договор за
кредит с № ********* от
За да е допустимо производството
по реда на чл. 415 вр. 422 ГПК обаче, е необходимо да има пълно съответствие между
страните, основанието и размера на
предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е
образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
Посочването на друго основание, от което произтича
вземането (в случая – договор под друг номер и вземания с различно основание и
размери), различно от твърдяното в
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск
по чл.415, ал.1 ГПК (така и Решение №
169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. Решение № 18/16.02.2016 г. по
т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС и мн. др., и задължителните
разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които
в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се
изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение).
В
исковото производство се цели установяване дължимостта на вземане договор за
кредит с № ********* от
В
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице
също изрично е посочило, че изчисленията и проверките, касаят договор за кредит
№ ********* от 06.02.2017 г., а не договор за потребителски кредит №
2871153/06.02.2017 г., от който ищцовото дружество черпи правата си и претендира
вземанията си. Като доказателство по делото също е приложен Договор за
потребителски кредит №********* от
06.02.2017 г. Така и защото обективно е възможно е сключването на два договора
на една и съща дата, може да се предположи, че са налице две различни вземания.
При
тези данни следва да се приеме, че при предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането ищецът е променил материалноправната характеристика
на вземането, въвеждайки в исковото производство други, различни правопораждащи
факти в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Посочените констатации налагат извод за неговата недопустимост.
Поради това исковата претенция ще бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
При този изход на
делото, изхождайки от задължителните указания по прилагането на закона в т.13
от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, то настоящият съд е компетентен и следва да
обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Само за прецизност ще се посочи, че искът би бил и
неоснователен, поради следното:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а последното на свой ред е прехвърлило вземането на ищцовото
дружество с Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., ведно с Приложение № 1 от
01.01.2019 г., като за извършените
цесии липсват доказателства ответникът в производството да е уведомен. Поради
това се поддържа възражение, че същите не са породили действие спрямо него.
В този аспект
следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника
и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3
от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от
новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което
действие се възприема за валидно и поражда правно действие.
В конкретиката на казуса и от
представените доказателства се установи, че на 01.07.2017 г. бил сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 ЗЗД
между "Провидент Файненшъл България" ООД и "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № *********/06.02.2017 г. между "Провидент Файненшъл България"
ООД и ответника
било прехвърлено в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и с всички лихви (по индиция
от представеното Потвърждение по см. на чл. 99 ЗЗД). По делото обаче не е представено уведомление за така
извършената цесия, изходящо от цедента на
процесното вземане "Провидент Файненшъл България" ООД или от изрично
упълномощения от него цесионер "Изи Асет Мениджмънт" АД, което да е било връчено на длъжника. Такова уведомление не е приложено и
към исковата молба. Тъй като ищцовото дружество основава претенцията си за притежание на вземане от ответника на
сключен договор за цесия между него и
"Изи Асет Мениджмънт" АД, който на свой ред е придобил вземането с договор за
цесия от заемодателя "Провидент
Файненшъл България" ООД, то той следваше да установи наличието на всички
факти от хипотезата на чл. 99 ЗЗД,
пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Длъжникът следва да се счита за
уведомен за
извършената цесия, ако в получените книжа
по делото е имало и уведомление от предишния му кредитор (в случая - от двамата му
предишни кредитори), който факт съдът е
длъжен да вземе предвид при постановяване на решението си, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, като в случая обаче по делото
фигурира уведомление само за втората цесия,
поради което първата не може да се счете за редовно съобщена в хода на процеса. И доколкото липсват
доказателства по делото цедентът "Провидент Файненшъл България" ООД
да е уведомил длъжника за прехвърлянето на неговото вземане на
"Изи Асет Мениджмънт" АД, такова уведомяване съгласно изискванията на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
не е
извършено. Съответно, при това положение, по арг. за
противното от чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето, осъществено с договора за цесия от 01.07.2017 г., няма действие спрямо
длъжника, тъй като не му е съобщено от предишния кредитор. Поради това,
дори и да се приеме, че второто уведомление за
извършената цесия от "Изи Асет
Мениджмънт" АД на ищцовото дружество, приложено към исковата молба,
изхождящо от цесионера, изрично упълномощен от цедента, е стигнало до ответника
като приложение към исковата молба, с това не
може да се санира неуведомяването на длъжника за
предходната цесия от предишния му
кредитор "Провидент Файненшъл България" ООД. Ето защо, след като първата цесия,
която е легитимирала праводателя на
ищцовото дружество като кредитор на ответника, не
е противопоставима на последния, такава
се явява и последващата цесия между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцовото дружество.
Отделно от това съдът счита,
че втората цесия, макар съобщена на длъжника, чрез прилагане на уведомлението
за цесия към исковата молба, е компрометирана и на самостоятелно основание. На
първо място това е така, доколкото цедентът по втората цесия („Изи Асет
Мениджмънт“) е упълномощил ищцовото дружество да уведомява длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, без да има право на това. Това е така
доколкото цедентът по втората цесия се явява цесионер по първата такава и след
като в отношенията с длъжника той не е титуляр на вземането, то същият не може
да делегира представителна власт досежно това вземане. Съществен порок
представлява и липсата на представено Потвърждение по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД по първата извършена цесия, доколкото за същото законодателят предвижда
форма за действителност – писмена такава, а по делото не са ангажирани
доказателства за така извършено потвърждение по смисъла на закона, което е
абсолютно необходимо, за да бъдат защитени правата на задълженото лице.
В заключение, дори и да не се приеме
горното, съдът счита, че договорът за
кредит, от който произтича претенцията, съдържа нищожни поради противоречие с
добрите нрави клаузи (съобразно чл. 26, ал. 1 ЗЗД),
за каквато нищожност съдът следи
служебно. Такава нищожна клауза е
уговорката за заплащане на такса за услугата "Кредит у дома". Съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Посочената такса – „кредит у
дома“, е свързана с усвояване и управление на кредита и обслужва задължението
за събиране на вземането. Съдът намира, че събирането на вноските при посещения
в дома на ответника не представлява допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на кредитора и потребителя по договора. Следователно тези действия
имат за цел да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и събирането на сумите по
него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
следва да се включат в ГПР, като включването на допълнителното възнаграждение
по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо на кредитора, което
се отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в него. Ето защо с тази
клауза, реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. Изложените съображения обуславят недължимост на сумата в размер на
208,31 лв.
При този изход на спора не се
налага обсъждане на поддържаното възражение, че правото на иск е погасено по
давност.
По разноските: С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се
следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено, а и липсват
доказателства за извършването на такива.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но поради лисата
на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. А. и Т. К., за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че ответникът И.В.С., ЕГН
**********,***, има задължения към ищеца по Договор за потребителски кредит №
2871153 от 06.02.2017 г., преобразуван под № : 304.36 лева главница; 208.31
лева – такси и комисиони за допълнителни услуги; 54,61 лева мораторна лихва
върху непогасената главница за периода 04.03.2018 г. – датата, следваща деня на
настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението –
23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
786/30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1534 по описа за 2019 г. на КРС, поради недопустимост
на предявените искове, И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 2624 по описа на Районен съд – Кюстендил за
2019 г.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение № 786/30.07.2019 г. издадена по ч.гр.д. № 1534 по описа за 2019 г. на КРС. (С Определение № 56/14.01.2020 г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение
на парично задължение № 786/30.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1534 от описа
на КРС за 2019 г. за сумата от 23,97 лв., представляваща договорна лихва за
периода 15.02.2017г. до 20.12.2017г.).
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението (с характер на определение) подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от съобщаването му.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: