Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
гр. Раднево, 05.11.2019г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН
състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка Манолова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 186/2019 г. по описа на съда, намира следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „Ради-ИК” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – с. С., общ. Р., обл. С. З., чрез управителя Т. П. З. срещу Наказателно
постановление № 24-002229/19.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. С. З., с което за нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ
и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на
6000 лева.
С жалбата се моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че дружеството не е
извършвало вмененото му нарушение, тъй като към онзи момент обекта не е работил
като заведение, не всяко полагане на труд представлява престиране на работна
сила, доколкото лицето Р. Т. Г. е престирала труд. Жалбоподателят развива
подробни доводи, че административно наказателното обвинение не е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, че наложената
имуществена санкция е завишена по размер и административно наказващия орган
дължи преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се размерът на
наложената санкция, като се излагат съображения за произволност на така
индивидуализирания размер от 6000 лева и под евентуалност се прави искане за
изменение на НП, чрез намаляване на наложената санкция в предвидения от закона
минимум.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник - адв. Г.Д.,
която поддържа доводите, изложени в жалбата и моли за отмяна на НП. В условията
на евентуалност моли за намаляване на размера на имуществената санкция.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. С. З., надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт Лекина, която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано.
Застъпва, че работодателя към датата на проверката не е сключил трудов договор,
поради което и правилно е бил санкциониран. Пледира за потвърждаване на НП в
неговата цялост.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.05.2019г. при
извършена проверка в „Ради-ИК” с. С., общ. Р., ЕИК ********* на обект Бистро
„С.” с. З., общ. Р., и на 22.05.2019г. в Д „Инспекция по труда” със седалище гр. Стара Загора по представени
документи се установило, че „Ради-ИК” ЕООД в качеството си на работодател
урежда в посоченото предприятие от 01.05.2019г. и към момента на проверката
03.05.2019г. отношения при предоставяне на работна сила като отношения по ЗДД с лицето Р. Т. Г., ЕГН **********,
със сключен граждански договор № 1/01.05.2019г. Р. Т. Г. работила като „готвач”
с работно място в бистро, находящо се на
центъра на село З, което е било индивидуализирано като бистро „С.”,от 17,00ч.
до 01,00ч. под контрола и ръководството на работодателя /декларирано от работника
на 03.05.2019г. в 21,30ч. с декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ/, които са
елементи на трудово правоотношение. В хода на събиране на гласни доказателства
се установи, че Руска Господинова е престирала своя труд за около четири дни. В
този смисъл съдът не дава вяра на възражението на адв. Д., че вечерта по време на
проверката е имало частно парти и престирането на труд е било инцидентно.
Св. Г. предоставил на
работещите да попълнят Справки по реда на чл. 402, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 402, ал. 2 КТ,
като Р. Т. Г. собственоръчно декларирала, че работи в „Ради-ИК” ЕООД като готвач от 03.05.2019г. със съответното
работно време (л. 16). В представения на АНО граждански договор е означено, че Р.
Г. се е задължила да работи като готвач, считано от 01.05.2019г. Съдът предяви
на Господинова договора и тя не отрече да го е подписвала. Напротив: със
свидетелските си показания установи, че
след проверката е полагала труд още четири месеца.
Св. Г. преценил, че с
поведението си търговецът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 КТ,
поради което му съставила АУАН с № 24-002229/22.05.2019 г. Актът бил връчен на
управителя на дружеството Т. П. З., ЕГН ********** на 22.05.2019г.
На 19.06.2019г. въз основа
на АУАН административ-нонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ,
поради което и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 6000
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитания
свидетел Д.Г.. Като цяло между страните няма спор, че към момента на проверката
между работодателя и св. Г. е имало сключен граждански договор и че Господинова
е престирала труд. Не се спори и че е имало уговорено работно време, работно
място и трудова функция. Спори се само и единствено относно характера на
договорните отношения между страните- дали те представляват по съществото си
трудов или граждански договор. Доколкото в българското право липсва легална
дефиниция на понятията „трудов договор” и „граждански договор”,
разграничителният критерий между тях следва да се изведе от правните им
характеристики. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила –
жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за
неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68,
ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. на определена длъжност, в рамките на определено работно
време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът
има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно
регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се
дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е
оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира
„изработването на нещо”, без да е ограничен от работно време, работно място,
непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от възложителя
или при некачествено изпълнение да не бъде приет и съответно заплащане на
договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото се
възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след приемане на
изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е предмет на
трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето,
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от КТ задължава правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се
уреждат само като трудови правоотношения с писмен трудов договор - чл.62, ал.1 КТ. Ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране
не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е
трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение
№ 86 от 27.02.1986 год. по гр. д. № 86/1985 год. на ОСГК). В случая,
отношенията са трудови, тъй като се престира работна сила и има точно
определено и предоставено работно място. Гражданският договор съдът цени само
досежно обстоятелството, че труд е престиран и то нееднократно на посоченото
работно място. Но представения граждански договор противоречи с всички останали
доказателства по делото поради което съдът не го цени като такъв.
Безспорно от показанията на
проверяващите се налага извода, че Господинова е престирала своята работна
сила, като готвач и е осъществявала трудови функции, които са свързани пряко с
дейността на бистрото, като е приготвяла необходимата храна по време на
проверката. Нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна
страна. „Ради-ИК” ЕООД безспорно представлява работодател по смисъла на §1 от
КТ. В тази посока собственика на капитала на дружеството е представила
достатъчно доказателства на проверяващите.
Неоснователно е
възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в непълно описание на нарушението и неправилно определяне на
мястото на нарушението. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно
изискванията на ЗАНН и КТ и се ползва с доказателствена сила в рамките на
производството по налагане на административното наказание съгласно чл. 416,
ал.1, изр.2 от КТ. Направените в него констатации не са опровергани от
доказателствата по делото. Нарушението е описано пълно и коректно и за
нарушителя не е настъпило каквото и да е съмнение, в какво точно е бил обвинен.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът не споделя
възражението, че мястото на извършване на нарушението, съвпадащо с това на
полагането на труда- не било правилно индивидуализирано. Самата
собственичка на юридическото лице-
„Ради-ИК” Тонка Златанова твърди, че това е името и мястото на стопанисвания от
нея търговски обект. Отделен е въпросът колко време преди да се постави касов
апарат и да има разрешително да работи е упражнявала дейност, с наети от нея
работници без да сключва трудови договори с тях.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно
и незоконосъобразно, но на друго основание, не на посочените в жалбата :
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В конкретния случай категорично се установява, че по време на
проверката Р. Г. се е намирала на обекта, престирайки труд, като е изпълнявала
трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място,
стопанисвано от търговеца като готвач. Проверяващите установиха категорично, че
Г. е приготвяла храна в кухнята в качеството и на готвач. С разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в
писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай
категорично се установява, че писмен трудов договор с посоченото лице към дата
03.05.2019г. не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за
търговеца, който именно поради това се явява негов работодател, съгласно § 1, т. 1 от ДР на
КТ. Представен е сключен граждански договор № 1/01.05.2019г. Поради
така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „Ради ИК” ЕООД,
именно в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено
НП.
По делото е представено
като доказателство справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №24388193030493/07.06.2019г., което съдът не кредитира, тъй като сключения
трудов договор с Р. Т. Г. е от 07.06.2019г., а проверката се е състояла на
03.05.2019г., тоест същият е сключен след датата на проверката.
Съгласно чл. 1, ал. 2
КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Именно тези норми, посочени като нарушени в НП кореспондират с
установеното, че работодателят не е сключил писмен договор. Същевременно обаче
приложената в НП санкционна норма е тази на чл.
414, ал. 1,
докато при нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, каквото е констатираното в
случая – е предвидената в чл. 414, ал. 3 КТ. Непосочването на
приложимата санкционна норма и прилагането на неотносима към нарушените
разпоредби санкционна норма представлява нарушение, допуснато в
административнонаказателния процес, което е съществено и е основание за
незаконосъобразност на издаденото НП, водещо до неговата отмяна.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1,
предл. 3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002229/ 19.06.2019г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.С.З., с което за нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ
и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Ради ИК” ЕООД, с. С. , общ. Р., с ЕИК: ********* е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 6000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. С. З. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: