Р Е Ш Е Н И Е
№2901/22.6.2012г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХV-ТИ СЪСТАВ на двадесет и трети май, две хиляди и дванадесета година , в публично
заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ КОЛЕВА
при
секретар : ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА като разгледа
докладваното от съдията, гр.дело № 241 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД срещу Д.К.Б.
с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД излага, че са подали
заявление по реда на чл. 410 за издаване заповед за изпълнение, която е била
възразена от длъжника в законоустановения срок и така основава правния си
интерес от завеждане на настоящия иск. Излагат, че ответникът Д.К.Б. е сключила
договор за потребителски Договор за кредит за покупка на стоки и услуги от
20.01.2009 г. в размер на 3000лева. Длъжникът Д.К.Б. е преустановила плащането
на вноските по кредита, като към 26.02.2010г. е погасила 12 вноски, като на
основание чл. 3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е
предстрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две или
повече месечни вноски. По този начин ответникът е следвало да изплати заема
увеличен с надбавката в размер на 3389,31 лева, представляваща 27 броя
погасителни вноски към 30 март 2010г.
С
тези твърдения ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване
на настоящия иск – за приемане за установено, че е налице вземане от страна на
ищцовото дружество от Д.К.Б. в размер на 2522,86лева, представляваща главница
по кредита, ведно със сумата от 866,45лева представляваща надбавка по чл.4 от
Договора; ведно със сумата от 419,40лева, представляваща обезщетение за забава
на основание чл. 33 от Закона за Потребителския кредит, а именно 30.03.2010г.
до датата на подаването на заявлениено или общо дължима сума в размер на
3808,71лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното им изплащане, както и съдебните разноски по заповедното
производство в размер на 76,17лева и юк.възнаграждение в размер на 100лева.
Претендират и съдебните разноски – държавна такса 76,17лева ии юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
В
законоустанановения срок по реда на чл. 131 от ГПК е бил изпратен препис от
исковата молба до ответника. Последният е подал в законоустановения срок писмен
отговор, в който излага подробни причини за спиране на плащанията по кредита,
изразява съгласие за споразумение с ищеца.
Ответникът се представлява в съдебно заседание и твърди, че са водили
разговори със служителка от ищцовото дружество и са разработили нов погасителен
план.
От изслушаните в с.з. гласни доказателства става ясно, че ответницата
съжителства с Божидар Янев Николов, който също има отпуснат кредит от ищцовото
дружество и потвърждава факта за пре-договаряне на нов погасителен план.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищцовото дружество, по реда на чл.410 ГПК, депозирано във ВРС с вх.№ 30021/10.11.2011 г. против ответника във ВРС е образувано частно гр. дело № 17450/2011 г. по описа на ХХХІV състав.
Със заповед № 10633/15.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело №17450/2011г. по описа на ВРС ХХХІV състав, ВРС е разпоредил длъжникът – ответник по исковото производство да заплати на кредитора- ищец сумата от сумата от 2522,86 /две хиляди петстотин двадесет и два и 0,86/ лева, дължима на основание сключен между длъжника и заявителя Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 01328958 от 20.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема в размер на 866,45 /осемстотин шестдесет и шест и 0,45/ лева, мораторна лихва в размер на 419,40 /четиристотин и деветнадесет и 0,40/ лева, дължима за периода от 30.03.2010г. до 14.10.2011г., на осн.чл.410 от ГПК , както и направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 76,17 /седемдесет и шест и 0,17/ лева - заплатена държавна такса и 100,00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ГПК.
Заповедта е надлежно връчена на лично на ответника на 05.12.2011 г.
В срока по чл.414 ГПК, на 06.12.2011г. е депозирано възражение от ответника за недължимост на вземането.
Предвид констатираната редовност на възражението ВРС с определение от 09.12.2011 г. е указал на кредитора, че има възможност в едномесечен срок от получаване на преписа да предяви иск за съществуване на вземането си, ведно с последиците от не предявяването. Преписа на определението е надлежно връчен на пълномощника на ищцовото дружество на 12.12.2011 г.
Предявеният установителен иск по настоящото исково производство е заведен във ВРС на 09.01.2012 г. – т.е. в указания едномесечен срок.
Видно от представените по делото заверени за вярност с оригинала копия договор за банков кредит за покупка на стоки и услуги, извлечение от погасителен план към него, е че на 20.01.2009г. ответникът е сключил договор и на същия му е била отпусната сума в размер на 3000лева.
Предвид така
установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:„
Според настоящият съдебен състав предявения установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415 ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е процесуално допустим.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Ответникът
не е ангажирал доказателства, че е извършил плащане на дължимите суми.
С оглед представените доказателства от ищеца с подадената искова молба съдът прави извод, че страните са сключили договор, който е частично изпълнен от ответника, във връзка със задължението му за връщане на дължимото на вноски. Поради просрочване на вноски кредита е станал предсрочно изискуем изцяло.
Ответникът излага, че е в невъзможност да погаси останалата част от задължението ис. Съдът не възприема така направените възражения, защото в договора ясно и конкретно са описани клаузите на задължението на ответника, с които същия се е съгласил и е удостоверил сключването на договора с подписа си. Следователно между страните е възникнала облигационна връзка по отношение на сключения договор, следователно ответника се е задължил да заплати сумата по договора на уговорените падежни вноски и посочените в договора дати.
Не е спорно, че ответника е заплатил първите седем вноски, следователно същия е доказал с тези си действия, че е приел клаузите при които е сключен договора. В подаденото възражение по заповедното производство ответника не е посочил по какви причини твърди, че не дължи сумата по издадената заповед. В настоящото производство ответника не е бил открит, за да му бъде връчено съобщението за отговор на исковата молба, макар че е бил наясно, че срещу него са предприети съдебни действия във връзка с дължимите вноски по кредита от ищеца.
Представения от ищеца договор е подписан от ответника, което също не се оспорва. Предвид изложеното и представените доказателства по делото се доказва размера на дължимата сума, нейната основателност и изискуемост.
Съда приема за безспорно установено, че има частично плащане по договора за заем, което представлява извънсъдебно признаване задължението от ответника.
С оглед изложеното и поради липса на насрещно доказване от страна на ответника, съдът намира предявения положителен установителен иск с правно основание чл.415 във вр. чл.422 от ГПК за основателен и доказан в размерите, в които е предявен и следва да бъде уважен за така посочените суми и периоди в издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
Съобразно направеното искане и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените по настоящото дело разноски с оглед ангажираните доказателства за
това и представени по делото, в размер на 176,17 лева за доплатена д.т.,
депозит за назначаване на адвокат на ответника на разноски на ищеца и издадено
СУ. Списък по чл.80 от ГПК ищеца не е представил.
Разноските сторени по заповедното производство вече са присъдени с издадената заповед по чл.410 от ГПК от съда, и не са предмет на установителния иск по чл.415 от ГПК поради което настоящия състав не следва да се произнася по тези разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Д.К.Б.,*** ЧЕ ДЪЛЖИ на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Луик Льо Пишу, СУМАТА от
сумата от 2522,86 /две хиляди
петстотин двадесет и два и 0,86/ лева, дължима на основание сключен между
длъжника и заявителя Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 01328958
от 20.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 10.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, надбавка, представляваща
печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и
обслужване на заема в размер на 866,45
/осемстотин шестдесет и шест и 0,45/ лева, мораторна лихва в размер на 419,40 /четиристотин и деветнадесет и
0,40/ лева, дължима за периода от 30.03.2010г. до 14.10.2011г., на осн.чл.410
от ГПК по ЧГД№ 17450/ 2011 г. по описа
на РС-Варна, 34-ти състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.Б.,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сг.14, СУМАТА от 176,17 /сто седемдесет и шест и 0,17/
лева, представляващи заплатена държавна такса- 76,17лева и 100,00
/сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпратил препис от него по ЧГД№
17450/ 2011 г. по описа на ВРС, 34-ти състав, за преценка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: