№ 17450
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110160641 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., ул. „.“ .
(ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Н.С..
Ищецът твърди, че между него и ответницата е било налице облигационно отношение,
свързано с доставянето на топлинна енергия срещу конкретен имот тяхна собственост.
Въпреки че през съответния период ищецът надлежно й доставял топлинна енергия, тя
не заплатила стойността й. Изтъква, че според приложимите общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат задълженията си за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в разглеждания случай към
имотите в съответната сграда е технически невъзможно да се прилага дялово
разпределение на топлинна енергия. Услугата дялово разпределение се извършвала от
самия ищец. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата 82 лева и 1
стотинка главница за стойността на незаплатената топлинна енергия, доставена през
периода 01. 04. 2019 г. - 30. 04. 2021 г. ведно със законовата лихва от 09. 11. 2022 г. до
окончателното изплащане, сумата 13 лева и 81 стотинки мораторна лихва, начислена
от 15. 09. 2020 г. до 19. 10. 2022 г. върху главницата за стойността на топлинната
енергия, сумата 25 лева главница за услугата дялово разпределение, както и сумата 5
лева и 30 стотинки мораторна лихва, начислена от 01. 12. 2019 г. до 19. 10. 2022 г.
върху главницата за дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Р. Л. Я., ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес ., ул. „.“ .,
действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат М. М., член на
Врачанската адвокатска колегия. Оспорва исковата молба като неоснователна. Намира,
че предявените искове не са подкрепени с годни доказателства. За заявлението-
декларация отбелязва, че нито е подадено от нея, нито е попълнено, нито е подписано.
1
Заявява, че приложената декларация за собствеността, начина на ползване на имот и
солидарна отговорност не е годна да породи правни последици. Отрича да е била
уведомявана за претендираните задължения, като изтъква, че приложеното към
исковата молба писмо е било изпратено на адрес, който не съответства на
регистрирания й настоящ и постоянен адрес. Отрича да е била уведомявана, че е
трябвало да подава документи във връзка с решението на етажната собственост за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Отрича да е давала повод за
образуването на производството. Изразява готовност за постигането на извънсъдебно
или съдебно споразумение, като заплати изцяло претендираните главници.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а предявените
с нея искове – за допустими. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 ГПК.
Ищецът предявява четири кумулативно съединени осъдителни иска с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждането на парични суми за стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна
енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетение
за забава, начислено върху стойността на услугата дялово разпределение. Исковете са
свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 04. 2019 г. –
30. 04. 2021 г. и спрямо следния недвижим имот: ., находящ се в ., ул. „.“ .
(подпокривен), абонатен номер . (топлоснабденият имот).
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30.
04. 2021 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответницата топлинна
енергия спрямо процесния топлоснабден имот, нейна собственост, в твърдяното
количество, че стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 82 лева
и 1 стотинка, че през процесния период сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била
извършвана услугата дялово разпределение, че стойността на тази услуга възлиза на
25 лева, че ответницата е изпаднала в забава за задълженията за стойността на
топлинната енергия и на услугата дялово разпределение и размерите на двете
обезщетения за забава.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от
2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че ответницата е
собственица на процесния топлоснабден имот. Действително, към исковата молба е
2
представен непопълнен и неподписан екземпляр на заявление-декларация за открИ.не
на индивидуална партида на името на ответницата. Този документ сам по себе си не би
могъл да обоснове извод за наличието на валидно облигационно отношение между
страните, свързано с доставянето на топлинна енергия, както уместно изтъква
ответницата. Към исковата молба обаче е представен и друг един документ - заверен
препис от нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 132, том I, рег. номер
1669, дело 127 от 2006 г. на нотариус Елена Еленкова с ареал на действие Софийския
районен съд. Според данните от този документ през 2006 г. ответницата е придобила
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В нотариалния акт обаче е отразено, че към момента на придобИ.нето на
процесния имот съответната сграда е била на етап „груб строеж“. Грубият строеж
съставлява етап от строежа на сградата, при който вече се обособяват самостоятелни
обекти на правото на собственост, които могат да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки, но сградата все още не е въведена в експлоатация. Във връзка с ползуването
на сградата могат да бъдат извършени и допълнителни строителни работи като
например изграждането на абонатна станция или на самостоятелно разклонение,
посредством които сградата да бъде присъединена към топлопреносната мрежа. За да
докаже присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа ищецът формулира
доказателствени искания. Според постъпилото писмо от РДНСК - София „по така
посочените данни в регистър на разрешенията за ползване, издадени от РДНСК
София и деловодната система, не се установи наличие на издадено разрешение за
ползване за гореописаната сграда“, а Столичната община - Направление
„Архитектура и градоустройство“ представиха на съда сканирано копие от
удостоверение за въвеждане в експлоатация. За разлика от изисканото от съда
удостоверение за ползване № 40 от 29. 04. 2008 г., представеното от Столичната
община - Направление „Архитектура и градоустройство“ удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 40 е издадено на 17. 03. 2008 г. и се отнася до сграда в различен
поземлен имот. При това положение полученото от местната администрация
сканирано копие на удостоверение за въвеждане в експлоатация няма връзка с
предмета на делото, въпреки че страните не възразиха срещу приемането му. Следва
ли тогава първостепенният съд да приложи спрямо ищеца неблагоприятните
последици на тежестта на доказването и да приеме за установено, че сградата, в която
се намира процесния недвижим имот, всъщност не е била присъединена към
топлопреносната мрежа?
Ищецът сам допуска известна неточност, като обвързва въвеждането в
експлоатация на една сграда с присъединяването й към топлопреносната мрежа. Една
сграда може да бъде въведена в експлоатация и да бъде ползувана и без да бъде
присъединена към топлопреносната мрежа, като обитателите й могат да се отопляват
чрез преобразуването на електрическа енергия в топлинна. За да се докаже
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа следва да се представят
доказателства за изграждането на абонатна станция или нейно разклонение, както и за
въвеждането в експлоатация на самия този строеж - на абонатната станция или
присъединителния топлопровод. В настоящия случай поради процесуалното
бездействие на ищеца такИ. преки доказателства не бяха събрани. Все пак обаче
първостепенният съд държи сметка, че по делото бяха събрани някои косвени
доказателства относно присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа.
Първо, такова косвено доказателство е решението на общото събрание на етажната
собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа на ищеца, взето на 25. 09.
3
2017 г. (л. 15 от делото). Няма данни това решение на общото събрание на етажната
собственост да е било оспорено съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на
етажната собственост. При това положение съдът е длъжен да приеме, че то е влязло в
сила и породило целените правни последици, които обвързват ответницата. Второ, с
писмо с изх. номер на ищеца от 28. 03. 2019 г. ищецът е целял само да уведоми
ответницата за подаденото от етажните собственици заявление за присъединяване към
топлопреносната мрежа и да я подкани във връзка с това да подаде заявление-
декларация за открИ.нето на индивидуална партида. Независимо дали това писмо е
било доведено до знанието на ответницата или не, то все пак съдържа индикация, че
процедурата във връзка с присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа е
напредвала. Най-сетне според констативната част към експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза през процесния период сградата е била
присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция тип
„Брутерм“, блокова, автоматизирана, с мощност 150/250 Квт, която топлозахранва два
входа на сградата. Съобразявайки всички тези фактически данни първоинстанционният
съд приема за доказано, че през процесния период сградата - етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
При това положение ищецът доказва наличието на валидно облигационно отношение с
ответницата, свързано с доставянето на топлинна енергия.
Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно
реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното
заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
спрямо процесния топлоснабден имот през процесния период е било реално доставено
количество топлинна енергия, равностойно на общо 96 лева и 82 стотинки. От
констативната част към експертното заключение се установява, че отоплителните тела
в топлоснабдения имот са били „затапени“, поради което не е била начислявана
топлинна енергия за отопляването на имота. От друга страна, в имота имало
монтирано средство за търговско измерване на битовото горещо водоснабдяване
(водомер за топла вода), който е отчел минално потребление (1 лев и 75 стотинки).
Останалата топлинна енергия е тази, отдадена на имота от сградната инсталация, която
е била изчислявана служебно на база инсталирана мощност в съответствие с
нормативните изисквания. Технологичните разходи са били приспаднати. След
извършеното от ищеца реално отчитане и държейки сметка за промяната на цената на
топлинната енергия вещото лице достига до извода, че стойността на реално
доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и отдадена от
сградната инсталация възлиза на тъкмо 96 лева и 82 стотинки.
Що се отнася до услугата дялово разпределение, от експертното заключение се
установява, че тя е била осъществявана през процесния период от самия ищец.
Активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира стойността на тази
услуга произтича от чл. 22, ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на клиенти в . от 2016 г. От представените с исковата молба писмени
доказателства и данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността на услугата дялово разпределение за периода
01. 10. 2019 г. - 30 . 04. 2021 г. възлиза на общо 25 лева.
По отношение на двата акцесорни иска за обезщетения за забава съдът приема
следното. Съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., задълженията за стойността
4
на топлинната енергия, отразени счетоводно в съответните фактури, стават изискуеми
с изтичането на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят
(обезщетението за забава обаче се начислява само след изравняването, тоест
отчитането на реално потребената топлинна енергия – чл. 33, ал. 4 от общите условия).
Следователно страните не са уговорили покана (както по предходните общи условия
от 2014 г.), а са уговорили срок, с изтичането на който ответниците са изпаднали в
забава по отношение на задълженията за доставена топлинна енергия. От данните от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
размера на обезщетението за забава за стойността на доставената топлинна енергия за
въведения от ищеца срок на забава възлиза на 13 лева и 87 стотинки, а това за
стойността на извършената услуга дялово разпределение - на 5 лева и 30 стотинки.
Но по отношение на задължението за стойността на услугата дялово
разпределение страните няма данни да са уговорили с общите условия или по друг
начин срок за изпълнение. При това положение това задължение става изискуемо
веднага с отправянето на покана до длъжника на общо основание - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С
определението на съда по чл. 140 ГПК на ищеца беше изрично указано, че не сочи
доказателства да е поканил ответницата да му заплати задължението за стойността на
дяловото разпределение преди подаването на исковата молба. При това положение
изискуемостта на съответното задължение е настъпила едва с подаването на
заявлението и съответният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за по-ранен период е
неоснователен.
В обобщение, първоинстанционният съд намира, че три от четирите
кумулативно съединени иска са основателни и доказани по размер. Неоснователен е
единствено искът за присъждането на обезщетение за забава, начислено върху
главницата за стойността на дяловото разпределение.
Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди пропорционално
разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лева, за
възнаграждения на вещи лица в размер на общо 600 лева, за държавна такса за съдебно
удостоверение в размер на 5 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което,
предвид липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност на делото, съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Така сторените разноски
в размер на общо 855 лева следва да бъдат разделени поравно за всеки един от
четирите кумулативно съединени иска, тоест по 213 лева и 75 стотинки. При това
положение ответницата дължи разноски на ищеца в размер на 641 лева и 25 стотинки.
Ответницата нито претендира разноски, нито представеният от нея договор за
правна защита и съдействие съдържа конкретно посочване на възнаграждение за
нейния процесуален представител (л. 59), нито са представени доказателства такова да
е било заплатено. При това положение разноски не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите ответницата Р. Л. Я., ЕГН **********, постоянен
адрес ., да заплати на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“
5
.:
- сумата 82 лева и 1 стотинка главница за стойността на незаплатената
топлинна енергия, доставена през периода 01. 04. 2019 г. - 30. 04. 2021 г. спрямо
топлоснадения недвижим имот ., находящ се в ., ул. „.“ . (подпокривен), абонатен
номер ., ведно със законна лихва от 09. 11. 2022 г. до изплащането на задължението;
- сумата 13 лева и 81 стотинки мораторна лихва, начислена от 15. 09. 2020
г. до 19. 10. 2022 г. върху главницата за стойността на топлинната енергия;
- и сумата 25 лева, представляваща цената за извършена услуга дялово
разпределение през периода 01. 10. 2019 г. - 30 . 04. 2021 г., ведно със законна лихва от
09. 11. 2022 г. до изплащането на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., ул. „.“ ., срещу
ответницата Р. Л. Я., ЕГН **********, постоянен адрес ., за присъждането на сумата 5
лева и 30 стотинки мораторна лихва, начислена от 01. 12. 2019 г. до 19. 10. 2022 г.
върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА ответницата Р. Л. Я., ЕГН **********, постоянен адрес ., да заплати
на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., ул. „.“ ., сумата в размер на
641 лева и 25 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6