РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120101554 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда с
идентификатор ***.2 по КККР на гр. Несебър, с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“,
комплекс „САН СИТИ 3“, представлявана от управителя В.Н.Л., против „РУАН-АР“ ЕООД,
ЕИК – *********, с която се претендира осъждането му за заплащане на следните суми:
3279,92 лева, представляваща дължими вноски към етажната собственост на основание
решения на Общото събрание на ЕС, проведени през 2014 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането; 292,02 лева, представляваща сборна мораторна лихва, както следва – 132,03
лева за периода 02.02.2020 г. – 17.02.2022 г. върху главница в размер от 636,27 лева,
дължима на основание решения на ОС на ЕС от 2019 г., 105,48 лева за периода 08.08.2020 г.
– 17.02.2022 г. върху главница в размер от 679,28 лева, дължима на основание решения на
ОС на ЕС от 2020 г., 54,51 лева за периода 01.08.2021 г. – 17.02.2022 г. върху главница в
размер от 976,37 лева, дължима на основание решения на ОС на ЕС от 2021 г.
В законоустановения срок не постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и желае постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание представляващ ответното дружество не се явява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира
за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.38, ал.2, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗУЕС, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
1
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239,
ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия
едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е
явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Наред с това
налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на
исковете: ответникът е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост;
проведени са общи събрания през 2014 г., през 2019 г., през 2020 г. и през 2021 г., на които
са взети решения за заплащане на суми от етажните собственици, като е посочен и падеж на
плащанията.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
По въпроса за разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за платена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно формираната съдебна практика на
ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по образуване
на изпълнително дело и по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител – в този
смисъл определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,
определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, определение
№ 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., аргумент и от т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и т.6 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Ето защо съдът не следва да присъжда в полза на ищеца сумата от 15 лева държавна
такса за вписване на възбрана.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РУАН-АР“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Етажна собственост
на сграда с идентификатор 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, с адрес гр. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“, комплекс „САН СИТИ 3“, представлявана от управителя В.Н.Л., следните
суми:
3279,92 лева (три хиляди двеста седемдесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки), от които 988 лева, включващи такса за управление и поддържане и вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ на основание на решения на Общото събрание на ЕС от 2014
г., 636,27 лева, включващи вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл.50, ал.4, т.3
от ЗУЕС, разходи по чл.51 от ЗУЕС, вноска за фонд „Резервен“ и вноска за фонд
„Непредвидени разходи“, на основание на решения на Общото събрание на ЕС от 2019 г.,
679,28 лева, включващи вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл.50 от ЗУЕС,
разходи по чл.51 от ЗУЕС, вноска за фонд „Резервен“ и вноска за фонд „Непредвидени
разходи“ на основание решения на Общото събрание на ЕС от 2020 г., 976,37 лева,
включващи вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл.50 от ЗУЕС, разходи по
чл.51 от ЗУЕС, вноска за фонд „Резервен“ и вноска за фонд „Непредвидени разходи“, на
2
основание на решения на Общото събрание на ЕС от 2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 3279,92 лева от датата на подаване на исковата молба на 17.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането;
292,02 лева (двеста деветдесет и два лева и две стотинки), представляваща сборна
мораторна лихва, както следва – 132,03 лева за периода 02.02.2020 г. – 17.02.2022 г. върху
главница в размер от 636,27 лева, дължима на основание решения на ОС на ЕС от 2019 г.,
105,48 лева за периода 08.08.2020 г. – 17.02.2022 г. върху главница в размер от 679,28 лева,
дължима на основание решения на ОС на ЕС от 2020 г., 54,51 лева за периода 01.08.2021 г. –
17.02.2022 г. върху главница в размер от 976,37 лева, дължима на основание решения на ОС
на ЕС от 2021 г.;
581,20 лева (петстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща
разноски по делото.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3