Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1713 18.10.2019 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският Административен
Съд, първи състав, в публично заседание на осемнадесети септември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа административно дело № 1453 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Сандра
Трейд Ди“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к.„Зорница“,
бл.77, вх.1, ет.7, представлявано от управителя **, против Заповед № 1301 от 21.05.2019г.
на Заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие” при Община
Бургас, с която на дружеството-жалбоподател било наредено в указания срок да
премахне собствения си преместваем обект - „Павилион“, за продажба на кафе и
закуски, с площ от 16 кв.м., поставен върху тротоара, в близост до автобусна
спирка УМБАЛ к-с „Зорница“, гр.Бургас.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения
на производствените правила. Сочи се, че не били изяснени изцяло
обстоятелствата от значение за случая, преди да бъде постановена заповедта,
което било нарушение на чл.35 от АПК. Описва се, че дружеството притежавало
разрешение за поставяне на преместваемия обект на цитираното място по схемата
на града, като валидността му била за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
Със заявление, вх.№ 26-00-722 от 04.12.2017г. търговецът поискал да му бъде
издадено аналогично разрешение и за следващата календарна година, т.е. за
времето от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., но по това заявление общинската
администрация постановила отказ. Изтъква се, че преди издаване на обжалваната
заповед, дружеството подало възражение от 07.09.2018г., против Констативен акт
№ И-16 от 21.08.2018г., изготвен от главен специалист при Община Бургас. В това
възражение било подчертано обстоятелството, че отказът за издаване разрешение
за поставяне на същия обект през периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. бил
оспорен пред съда и било висящо производството по това оспорване. Сочи се, че
постановеното решение по адм. дело № 1342 от 2018г. на АдмС-Бургас е оспорено с
касационна жалба до ВАС на РБ, а заседанието по образуваното дело пред
касационната инстанция / адм.дело № 3173 от 2019г./ било насрочено за
20.11.2019г. Според жалбоподателя, ответната страна постановила заповедта без
да отчете наличието на основание за спиране на настоящото административно производство
до произнасяне на съда с окончателен акт и въпреки направените възражения срещу
съставения по-рано констативен акт.
Иска се от съда, след като бъде
констатирана незаконосъобразността на оспорената заповед, последната да бъде
отменена изцяло.
Претендират се направените
разноски по делото.
В съдебно заседание, дружеството редовно
призовано, не изпраща представител.
Ответната страна- Заместник–кмет
„СИРР“ при Община Бургас, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Представена е административната преписка в цялост. Изразява
се становище, че органът изцяло се е съборазил с обстоятелствата изложени в
жалбата по настоящото дело и е приел, че оспорването на друг административне
акт е неотносимо към този спор ,тъй като двете производства възникват, развиват
се иприключват на самостоятелно правно
основание, поради което не е налице основание за отмяна на оспорения по
настоящото дело индивидуален административен акт, който бил законосъобразен.
Застъпва се тезата, че дори при отмяна на другия административен акт- отказ от
страна на съда, което оспорване е предмет на друго дело, преценката дали да
бъде издадено разрешение или не е предоставена в компетентността на
административния орган, който е собственик и на терена и издава разрешенията за
поставяне на обекти върху тази негова собственост по предварителни изписани за
това правила. В този смисъл, дори при отменително решение на съда, органът не е
длъжен да издаде поисканото разрешение, мотиви за което били изложени в другия
оспорен акт, предмет на различно административно и съдебно производство. Иска се
постановяване на съдебно решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния
14-дневен срок за оспорване на решението, което по съществото си е индивидуален
административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред. Подадена е от активно
легитимирано лице – адресат на акта, за който същият е неблагоприятен,
респективно е налице правен интерес от оспорването. Следователно, жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото, че дружеството-
жалбоподател имало издадено Разрешение от 23.01.2017г. за поставяне на временен
преместваем обект- павилион с площ 16 кв.м., за продажба на кафе и закуски, за
срок от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Видно от текста на приложеното по делото
заверено копие на документа, мястото където следвало да се постави обекта е
описано като ж.к.“Зорница“, АС /автобусна спирка/ на МБАЛ, Цветен пазар, като
било упоменато, че теренът е собственост на Община Бургас.
Съгласно т.8 от цитираното разрешение, правоимащото лице, на което се издава
разрешението следва да демонтира и премахне преместваемия обект след
изтичане на срока на разрешението за поставяне и да възстанови вертикалната
планировка на терена.
Безспорно е обстоятелството, че
след изтичане на този срок, дружеството не премахнало поставения преместваем
обект- павилион. Противоречиви са тезите на двете страни относно причините за
това. Според доводите на жалбоподателя, има наличие на висящо административно
производство по издаване на друго разрешение за следващ период- календарната
2018г., поради което и с оглед висящия съдебен спор по постановен в тази връзка
отказ на административния орган, обектът бил постановен законосъобразно, защото
все още няма произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по оспорване на
този отказ и органът преждевременно издал оспорената по настоящото дело
заповед. Според жалбоподателя, е налице основание за спиране на това
административно производство до произнасянето на съда по другото дело, във
връзка със законосъобразността на отказа за издаване на разрешение за 2018г.
След изтичане срока на действие на
издаденото разрешително, с Констативен акт № И-16 от 21.08.2018г. служители на
Община Бургас, при обсъждане на фактите относно постановения отказ за издаване
разрешение за календарната 2018г. и обстоятелството, че и след изтичане на
срока по предходното разрешение, обектът все още се намира на тротоар- публична
общинска собственост е налице хипотезата на чл.56а, ал.1, т.6 от ЗУТ. Сочи се
че съгласно Констативен протокол № И-89 от 14.08.2018г. /л.39 от делото/ била извършена проверка седмица преди издаване на
констативния акт и именно в този първи протокол са дадени указания за съставяне
на КА в 7-дневен срок, съгласно чл.57а, ал.2, вр. с чл.57а, ал.1, т.1, предл.1
и т.6 от ЗУТ.
С Констативния акт от 21.08.2018г. е указано,
че възражения по него могат да бъдат депозирани в 3-дневен срок от връчването.
Връчен бил на 03.09.2018г. видно от акт за приключило обявяване на констативен
акт /л.27 от делото/, а на
07.09.2018г. „Сандра Трейд Ди“ ООД депозирало своите писмени възражения, в
което са изложени обсъдените по-горе доводи за свързаност между това
производство и оспорения отказ за преиздаване на разрешение.
На 21.05.2019г. била постановена
оспорената заповед на заместник-кмет на Община Бургас, в което подробно са
обсъдени фактите и обстоятелствата изложени и от жалбоподателя, включително е
упоменато и подаването на възражение срещу констативния акт, с тезата, че
следва да се спре това административно производство до произнасяне на съда по
делото образувано за оспорване на отказа на органа, постановен въз основа на
последващо заявление на фирмата.
Въз основа на изложените фактически констатации, съдът обоснова
следните изводи от правна страна:
Няма спор между страните относно
характера на поставения обект и характеризирането му като преместваем обект, по
смисъла на чл.56 от ЗУТ. Ясно е, че същият обект- павилион бил поставен
правомерно, при упражняване на предоставените права, съгласно разрешителното за
2017г., но срокът за това разрешително е изтекъл на 31.12.2017г. Вярно е, че
процедурата по издаване на разрешително за 2018г. не е приключило доколкото е
налице висящ спор пред съда за постановения отказ по това заявление на
жалбоподателя, но настоящият съдебен състав не споделя доводите на
жалбоподателя за наличие на основание за спиране на производството до
постановяване на влязъл в сила съдебен акт по другото административно
производство. Както правилно изтъкна и представителят на ответната страна,
производството по издаване на процесната заповед и това по подадени заявления
за поставяне на обект на упоменатата позиция за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. не са обусловени едно от друго, т.е. спорът по постановения отказ
не е преюдициален по отношение издаването на процесната заповед. На първо
място, следва да се отбележи, че административното производство по издаване на
разрешително за постаявен на обекта приключва с издаване на този документ и
влизането му в сила. С подаване на заявлението за издаване на разрешение и за
друг период, за следващата календарна година, е поставено началото на отделно
административно производство, което закономерно също приключва с издаване на
исканото разрешение или с постановяване на отказ по него. Безспорно, след като
е налице съдебен спор, висящ към датата, когато била издадена заповедта, а и
към момента на проведеното съдебно заседание по това дело, постановеният отказ,
респективно разрешението на другото лице не са влезли в законна сила. Обаче,
административните актове по тази процедура не биха могли да санират
законосъобразното заемане на позицията от страна на дружеството- жалбоподател,
след като издаденото му разрешение е с изтекъл срок. Както вече бе споменато
по-горе, съгласно т.8 от издаденото разрешение за 2017г., лицето, на
което се предоставя правото на поставяне преместваемия обект е длъжно „да демонтира и премахне преместваемия
обект след изтичане на срока на разрешението за поставяне и да
възстанови вертикалната планировка на терена.“ Следователно, неизпълнението
на това указание е в нарушение на издаденото разрешение и дори наличието на
това предходно разрешително не може да промени статута на поставения
преместваем обект, след изтичане срока на разрешението, т.е. обектът се намира
на място, което е публична общинска собственост неправомерно, към датата на
проверката от страна на контролните органи и към датата на издаване на
процесната заповед /арг. от нормата на
чл.57а, ал.1, т.6 от ЗУТ/. Независимо, дали е подадено последващо заявление
и резултата по него, независимо дали другият акт /постановен отказ по отношение
на жалбоподателя/ ще влезе в сила или ще бъде отменен, към датата, когато бил
изготвен констативния акт, респективно била издадена процесната заповед
наличието на обекта на място- публична общинска собственост, без правно основание
означава, че същият е поставен към този момент незаконосъобразно и тази
констатация обуславя действията на компетентните органи да издадат съответни
административни актове за премахването на този обект. Нещо повече, към датата
21.05.2019г., когато била издадена заповедта за премахване на обекта и е указан
срок за премахването, календарната 2018 година вече е изтекла, т.е. дори
хипотетично отказът на органа да бъде отменен от съда, същият следва да се
произнесе по заявление във връзка с периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.,
при което към датата на издаване на заповедта /21.05.2019г./ не би могло да е
налице правно основание за държането на обекта на това място, тъй като и този
последващ период е изтекъл.
Обжалваният административен
акт– заповед по реда на чл.56 и сл. от ЗУТ е постановен от компетентен орган, съобразно
представената по делото нарочна оправомощителна заповед /л.22-24 от делото/ и в предвидената писмена форма.
Съдът не констатира, в хода
на това производство са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, нито нарушения на
материалния закон. Не са били налице основания за спиране на производството до
приключване на оспорения отказ за издаване на последващо разрешение, защото
става въпрос за две отделни производства, а изходът от едното не обуславя изход
от другото. Оспореният акт съдържа изчерпателно посочване на всички фактически
и законови основания за издаването му и същият е постановен в съответствие с
целта на закона.
Обобщено, оспореният
административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването
обуславя възлагането на разноските по делото в тежест на жалбоподателя,
съгласно чл.143, ал.3 от АПК. При прилагане нормите на чл.78, ал.8 от ГПК,
субсидиарно приложима, поради указаното в чл.144 от АПК, като бъде съобразена и
указаното в наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответната
страна, представлявана от юрисконсулт, следва да бъде присъдено съответно
възнаграждение в минималния размер, а именно сумата от 100 лева, която
дружеството следва да плати на Община Бургас.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Сандра Трейд Ди“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к.„Зорница“,
бл.77, вх.1, ет.7, представлявано от управителя **, против Заповед № 1301 от 21.05.2019г.
на Заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие” при Община
Бургас, с която на дружеството било наредено да премахне собствения си
преместваем обект „Павилион“, с площ от 16 кв.м., поставен върху тротоарна
площ, в близост до автобусна спирка УМБАЛ, ж.к„Зорница“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Сандра Трейд Ди“ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.77, вх.1, ет.7,
представлявано от управителя ** да заплати на Община Бургас сумата от 100.00
/сто/ лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение за представителство по настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: