Решение по дело №1035/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 962
Дата: 9 юли 2018 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20185300501035
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                962           / 09,07,2018 г., гр. Пловдив

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на 06,06,2018 г., в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

      НЕДЯЛКА СВИРКОВА

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1035/2018 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 12858/28,02,2018 г. от Д.П.С. ***, ЕГН **********; против решение № 260/22,01,2018 г., постановено по гр. д. № 15273/2016 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателя против „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; за заплащане на сумата от 25088,95 лв., представляваща част от обезщетение, цялото в размер на 55106,16 лв., за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили в резултат на неоснователно обезпечен с определение № 686/29,08,2012 г. по ч. гр. д. № 428/2012 г. на ОС Ловеч бъдещ иск на „ВП Брандс интернешънъл“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 19,07,2016 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на това иска от въззивния съд да иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да уважи предявените искове.

Ответникът „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание ч. 403 от ГПК. Предявени от Д.П.С. ***, ЕГН **********; против „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********.

Ищецът твърди, че по молба на „Винпром Пещера" АД (предишно наименование на ответното дружество) с определение № 686/29,08,2012 г. по ч. гр. д. № 428/2012 г. на ОС Ловеч е допуснато обезпечение на бъдещи искове на дружеството срещу ищеца за заплащане на сумата от общо 56700 лв. Като обезпечителни мерки били наложени: запори върху всички банкови сметки на ищеца (ответник по бъдещите искове), запор на всички налични средства по каса на ищеца, запор на дружествените му дялове от капитала на „Агро продукт Стойкови" ЕООД, ЕИК *********, запор върху селскостопанска и транспортна техника и възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти, подробно описани определението.

Бъдещите искове били предявени в срок и по тях било образувано т. д. № 3788/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С влязло в сила решение обезпечените искове били отхвърлени.

Ищецът твърди, че вследствие на обезпечението претърпял вреди в общ размер на 55106,16 лв., изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи от това, че би лишен от възможността да ползва сумите по банковите си сметки и наличните суми в каса; бил затруднен да изплаща предходно изтеглените от него кредити и изпаднал в забава (поради невъзможност да ползва запорираните суми), което увеличило размера на договорните и наказателни лихви; а новодоговорените кредити ищецът подписал при по-тежки условия; финансовия годишен резултат от дейността на представлявания от него земеделски производител за периода 2012 г. - 2014 г. бил значително по-нисък от предходния период 2009 г. - 2011 г.; бил принуден да направи и разходи по ИД 20128250400884 по описа на ЧСИ Стефан Димитров Горчев, ДЗЗД „Л., Г., Д.".

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25088,95 лв., представляваща част от обезщетение, цялото в размер на 55106,16 лв., за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили в резултат на неоснователно обезпечен с определение № 686/29,08,2012 г. по ч. гр. д. № 428/2012 г. на ОС Ловеч бъдещ иск на „ВП Брандс интернешънъл“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 19,07,2016 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Оспорва твърденията ищецът да е претърпял претендираните вреди, както и наличието на причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение. При условията на евентуалност твърди, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не бил предявил своевременно искане за отмяна на обезпечителните мерки.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и въззивната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).  

При направената служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Основание за възникването на отговорността за вреди по чл. 403 от ГПК е кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/ допуснато обезпечение на иск, който не е предявен в срок, производството по него е прекратено или е отхвърлен с влязло в сила решение; 2/ настъпили за ответника по иска (срещу когото е допуснато обезпечението) вреди; 3/ наличие на пряка причинна връзка между вредите и обезпечението.

Установяването на посочения фактически състав при условията на пълно и главно доказване е поставено в тежест на ищеца.

 

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно следните, установени с първоинстанционното решение факти:

С определение определение № 686/29,08,2012 г. по ч. гр. д. № 428/2012 г. на ОС Ловеч е допуснато обезпечение на бъдещи (към този момент) искове на „Винпром Пещера" АД (предишно наименование на ответното дружество) срещу ищеца в настоящото производство Д.П. С. за заплащане на сумата от общо 56700 лв. Като обезпечителни мерки били наложени: запори върху всички банкови сметки на ищеца (ответник по бъдещите искове), запор на всички налични средства по каса на ищеца, запор на дружествените му дялове от капитала на „Агро продукт Стойкови" ЕООД, ЕИК *********, запор върху селскостопанска и транспортна техника и възбрана върху притежавани от него недвижими имоти.

Бъдещите искове са предявени и по тях е образувано т. д. № 3788/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С влязло в сила решение исковете са отхвърлени. Обезпечението е отменено с определение № 552/26,06,2015 г. ч. гр. д. № 428/2012 г. на ОС Ловеч.

С това е установена първата от посочените по-горе предпоставщки за основателност на предявените искове. При изрични указания за това, че носи доказателствената тежест и че не се сочи доказателства в тази насока, ищецът не е установил твърденията си, че в пряка причинна връзка с обезпечението е претърпял твърдените вреди, изразяващи се в намаление на имуществото му. При това положение предявените искове следва да се приемат за неоснователни и да се отхвърлят.

Като е достигнал до същия краен извод, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв..

По изложените съображения съдът         

 

Р       Е      Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/22,01,2018 г., постановено по гр. д. № 15273/2016 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав.

ОСЪЖДА Д.П.С. ***, ЕГН **********; да заплати на „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.                           

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: