О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 6.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 118 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искане вх. №34737/22.11.2019г
от регистър на ВОС на К.Ж.Б. ***, за приемането на възражение по реда на чл.
423 ГПК срещу вземане по заповед за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по
гр.д.18140/18г на ВРС, 26 с-в.
Искането
за допускане на възражението и прилагане на последиците по чл. 423 ал.3 ГПК е основано на твърдения за наличие на обичайно
местопребиваване в чужбина към момента на удостоверяване на връчване чрез
работодателя му.
Длъжникът, чрез
адв. Д (ВАК) твърди, че е узнал за
издаването на заповед за изпълнение едва
на 8.11.2019г след като обслужващата го
банка го уведомила за наложен запор. Сочи, че е бил лишен от възможността да
оспори вземането, тъй като поради дългосрочно командироване (от 1.03.18 до
29.07.19г) обичайно пребивавал в Република Хърватска, а изпратените до
работодателя му книжа били получени от непосочено в разписката лице.
Насрещната страна –
заявител в заповедното производство „А 1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД гр. София, чрез адв. Ц (САК) изразява
становище за неоснователност на възражението, като се позовава на спазена
процедура по връчване на заповедта по месторабота на длъжника, чрез законния
представител на работодателя. Оспорва твърденията за командироване. Евентуално
сочи, че този тип отсъствие винаги има временен характер и изключва намерението
за трайна уседналост, характеризиращо обичайното пребиваване по смисъла на чл.
48 ал. 7 от КМЧП. Моли за отхвърляне на искането.
Възражението е подадено от лице, срещу което е постановена заповед за
изпълнение. При справка по заповедното производство съдът установява разпореждане
за издавена на изпълнителен лист като констатация за стабилизиране на заповедта
след пропускане на срок за възражение, отчетен по връчване на 03.04.2018г на
лице, удостоверило като работодател. Въз
основа на тези обстоятелства, съдът приема, че искането е съответно на
наведените основания за реализиране на извънредната защита по чл. 423 ал. 1 т.
2 ГПК.
Заявителят не е оспорил сочения от длъжника момент на
узнаване за заповедта, не е посочил конкретно твърдение за по-ранен момент.
Тежестта на доказване се носи от страната, която се позовава на изгодния за нея
факт, поради което до доказване на такъв момент от заявителя възражението се
приема за своевременно упражнено пред въззивен съд по реда на чл. 423 ГПК.
Производството по възражението е редовно и
допустимо. Дължимата авансово държавна такса е внесена. Самото възражение не представлява сезиране (по него съдът не дължи
произнасяне, а само го съобразява като процесуално изявление на страната, с
което се свързват определени законни последици). Въззивният съд дължи
произнасяне само по твърденията за причините, осуетили редовната защита на
страната.
Искането на длъжника е основано на твърдения, за които
молителят е ангажирал допустими писмени и гласни доказателства. Събирането на
показанията на свидетел относно факта на пребиваване на длъжника в чужбина е
необходимо за изясняване на соченото от молителя основание, съответно делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Исканията на кредитора
също следва да бъдат уважени, тъй като са предприети за насрещно
доказване на факти, удостоверени в частни документи, които не са му
противопоставими. Същевременно на тази страна следва да се укаже процесуалния
ред за изискване на документи от трети лица.
По тези съображения поради което и на осн. чл. 423 вр.
267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане искане вх.
№34737/22.11.2019г от регистър на ВОС на К.Ж.Б. ***, за приемането на
възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу вземане по заповед за изпълнение,
издадена по чл. 410 ГПК по гр.д.18140/18г на ВРС, 26 с-в.
На осн. чл. 7 ГПК указва на възразяващия длъжник, че стабилизирането на
заповедта е отчитано от връчването на спорната заповед на работодател, действал
чрез управител В К и съответно тази страна носи
доказателствена тежест само за установяване на обичайното си пребиваване
в чужбина.
На осн. чл.
101 ГПК указва на МОЛИТЕЛЯ, че гласни доказателства могат да бъдат допускани
при условията на чл. 156 ал.2 ГПК, като ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещна страна да уточни трите имена
на лицето, което ще бъде доведено за разпит като свидетел и какви точно факти
то е възприело.
Предупреждава
страната, че при неизпълнение на това задължение доказателственото искане да
събиране на гласни доказателства ще се счита ненаправено и разпит няма да бъда
провеждан, дори и свидетеля да бъде доведен пред съда.
ДОПУСКА до
разпит един свидетел (под условие, че страната изпълни дадените й указания) при довеждане от молителя за установяване на твърденията за
пребиваване в чужбина.
На осн. чл.
101 ГПК УКАЗВА на насрещната страна – кредитор „А 1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД гр. София, че
документи от трето лице следва да бъдат изискани по реда на чл. 192 ал.2 ГПК
като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в седмичен срок от връчване на настоящото
определение да представи ПИСМЕНА МОЛБА, адресирана до работодателя - трето лице
„ФИНВАЛ М СЕРВИС“ЕООД, в която да са посочени исканите документи относно
командироване по трудово правоотношение.
Предупреждава
тази страна, че при неизпълнение доказателственото искане за снабдяване с
такива документи ще се счита ненаправено
и няма да бъде разгледано.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 18.03.2020 г от 13.30 часа. Да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, да се изпрати на
страните, чрез пълномощниците, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до възразяващия длъжник да се приложи
препис от отговора на кредитора (наличен към корица).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.