№ 549
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 280277/10.11.2020г., подадена от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1,срещу решение №260779/20.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 19462/2019г. на ВРС, с което е прието за установено
на основаниечл. 422, ал.1 вр.чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл. 405 КЗ в отношенията
между Д. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ №45,
от една страна и ответника ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве, ЕИК *********,
отдруга, че в полза на Д. Д. П., ЕГН ********** съществува вземане против
ответника, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 19987/2019г. на СРС в общ размер от 560 лева /петстотин и
шестдесет лева/, представляващи застрахователно обезщетение по
застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 04.12.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка Тойота Авенсис с ДК № В
8114 КК, на паркинг около Спортназала в гр. Варна, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019г. до
1
окончателното изплащане на сумата, и е осъден ответникът да заплати на
ищеца сторените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал множество пороци в
правораздавателната си дейност. Настоява се, че ищецът не е заплатил до
31.10.2018г. втора дължима вноска в размер от 118.02лв, като плащане към
„Софконсулт“ ЕООД няма правно значение. Сочи се, че ищецът е извършил
плащане към „Софконсулт“ ЕООД без да е бил запознат с оповестеното от
КФН отнемане на лиценза на този посредник. Ведно с това, се поддържа, че
сумата не е била преведена в цялост на застрахователя, а „Софконсулт“ без
основание е самозадържало комисион. Счита се, че постъпването на суми от
дружеството „Софконсулт“ не обвързва въззивника със задължения към
ищеца, тъй като договорът с посредника е бил прекратен месеци преди това.
Поддържа се, че първоинстанционният съд, позовавайки се на чл.294, ал.6 КЗ,
не е отчел, че „Софконсулт“ ЕООД е било лишено от качеството
застрахователен посредник. Навежда се оплакване, че решението е
постановено при нарушения на процесуалния закон. В тази връзка се
поддържа, че недопускането на счетоводна експертиза, при условие, че
основен спорен момент в производството е дали, кога и в какъв размер е
извършено плащане, е абсурдно. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на сторените от
въззивника разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Д. Д. П., чрез процесуалния му представител, с който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че по делото по
безспорен начин е установена неоснователността на възражението на
ответното дружество, че ищецът не е заплатил втора вноска по
застрахователния договор. Поддържа се, че застрахователят целенасочено не
е осчетоводил постъпилите суми от застрахователния посредник и укрива
издадената от него сметка. Сочи се, че застрахователят е изпратил
уведомление до ищеца за прекратяване на правоотношението с посредника
близо три месеца след извършеното плащане от посредника. Поддържа се, че
ищецът е изпълнил добросъвестно задължението си, като е платил на лице,
овластено да получи плащане по смисъла на чл.75, ал.2 ЗЗД. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
2
Въззивнатажалбае редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от Д. Д. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ №45, съдебен адрес: гр.
София, ул. Банат № 11-13, офис 5, чрез адв. Т.П. от САК срещу ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров № 1 положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 405 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на
560 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляващи застрахователно
обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП настъпило на 04.12.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка Тойота Авенсис с ДК № В
8114 КК, на паркинг около Спортна зала в гр. Варна, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основал исковата си претенция на следните фактически
твърдения: между него и ответника възникнало застрахователно
3
правоотношение, обективирано в застрахователна полица № BG 0201-18-
*********, със срок на валидност 31.07.2018г.-30.07.2019г.. Предмет на
договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка Тойота Авенсис с
ДК № В 8114 КК, застрахован със застраховка „Каско”. На 04.12.2018г.
паркирал автомобила в гр. Варна, на паркинга на Спортна зала. При
предприемане на маневра, за да излезе от паркинга, настъпили увреждания в
областта на предния спойлер и предна броня, поради съприкосновение с
бордюра, както и на задна броня, поради удар в дърво, намиращо се зад
автомобила. Своевременно уведомил застрахователя за настъпилото събитие,
като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис по щета № 0201-
001151/2018-01. Ответникът отказал изплащане на обезщетение с мотив, че
договорът е прекратен на 16.11.2018г. поради неплащане на втора вноска.
Ищецът е въвел твърдение, че е заплатил по банков път втората вноска на
08.11.2018г. За отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на
560 лв.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска. Не е оспорил
наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско”, обективиран в полица № BG 0201-
18-*********/17.07.2018г., със срок на валидност 31.07.2018г.-30.07.2019г.
Възразил е, че застрахователният договор е бил прекратен преди настъпване
на ПТП. Ищецът следвало да заплати премията в общ размер от 472.06 лева
на разсрочено плащане, като втората вноска в размер на 118.02 лева била с
падеж 31.10.2018г. Вноската не била заплатена на падежа, като плащане не е
извършено и в 15-дневния срок, след изтичане на който договорът се счита
автоматично прекратен на осн. чл. 368, ал.3 изр. второ КЗ, считано от
16.11.2018г. Посочил е, че Софконсулт ООД е с отнет лиценз от 11.01.2018г.,
поради което не са налице договорни отношения за посредническа дейност
Признал е, че на 09.11.2018г. е постъпила в счетоводството на ответника
сумата от 448.23 лева от потребител Данаил Хъневски, но навел доводи, че се
е противопоставил на действията му.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата
4
оплаквания:
Съгласно, чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.405 КЗ, следва да бъде установено осъществяването на следните
предпоставки: наличието на валиден и действащ между страните договор за
имуществено застраховане; настъпване на събитие, което съгласно договора е
покрит риск; наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в
причинна връзка със събитието.
Спорните въпроси във въззивното производство, очертани от
оплакванията във въззивната жалба, са заплатена ли е надлежно втората
дължима вноска за застрахователна премия от възиваемия, респективно
основателно ли е възражението на застрахователното дружество за
прекратяване на застрахователния договор преди настъпване на
застрахователното събитие.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното:
Въззивникът е отказал изплащане на обезщетение с мотив, че
застрахователният договор е прекратен на 16.11.2018г., поради неплащане на
втора вноска с изтекъл 15-дневен гратисен период.
От Отчет за сключени полици от дата 09.11.2018г., подписан от
представител на застрахователя и Кредитен превод от 08.11.2018г. се
установява, че „Софконсулт“ ООД е превело на ответника сумата от 448.23
лева, от които 118.02 лева по застрахователен договор 201 16 *********.
Представена е двустранно подписана от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и „Софконсулт“ ООД Фактура №
3557/08.11.2018г. за сумата 161.37 лева с посочено основание хонорар по
договор от 2016-равняване.
Представена е Сметка № 12828739/31.10.2018г., издадена и подписана
5
от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за
заплатена втора вноска от Д. Д. П. в размер на 118.02 лева с падеж
31.10.2018г.
Със Заявление изх. № 179/13.11.2018г. „Софконсулт“ ООД е поискало
от ответника да издаде сметка за получените застрахователни премии по
полици каско, които са преведени по банков ред от специалната сметка, по
чл.306 КЗ.
С Решение № 54-ЗБ/11.01.2018г. от Комисия за финансов надзор,
„Софконсулт“ ООД е заличено от регистъра на застрахователните брокери.
Съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ, в случаите на разсрочено
плащане, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен
в застрахователния договор. Ал.2 от същият текст, предвижда че при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1. да намали
застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената
премия; 2. да измени условията по договора или 3. да прекрати договора.
Едно от тези права застрахователят може да упражни не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на
застрахователя (ал. 3). Писменото уведомление се смята за връчено и
договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал
правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се
смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В
последната хипотеза нарочно уведомление до застрахования не е необходимо.
Съгласночл. 337, ал.3 КЗ, когато застрахователна премия или дължима
вноска по нея е заплатена до изтичането на 15-дневния срок по чл. 368, ал. 3 и
4, застрахователят не може да прекрати застрахователния договор. В този
случай се прилага чл. 294, ал. 6 КЗ. Последната разпоредба предвижда, че
когато застрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни
продукти като допълнителна дейност, сключва застрахователен договор от
името на застраховател и получава от ползвателя на застрахователна услуга
застрахователна премия или вноска, се смята, че премията или вноската е
получена от застрахователя.
6
От гореописаните писмени доказателства по безпротиворечив начин се
установява както заплащането на втора вноска от въззиваемия към въззивника
с посредничеството на дружеството „Софконсулт“ ООД, така и приемане на
това плащане от страна на застрахователното дружество на 08.11.2018г., или
преди изтичане на 15-дневния срок, предвиден в горецитираната нормативна
уредба и застрахователната полица. Изложеното обуславя извод за липса на
настъпило прекратяване на застрахователния договор, респективно следва да
се приеме, че последният е бил действащ към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Ирелевантно е обстоятелството, че платената от ищеца сума не е била
преведена в цялост, поради задържан комисион от „Софконсулт“ ООД.
Наличието или не на основания за задържане на комисион и неговият размер
касаят вътрешните отношения между въззивника и „Софконсулт“ ООД, които
не могат да рефлектират неблагоприятно върху застрахования.
По въведеното оплакване, че застрахователният брокер „Софконсулт“
ООД е било с отнет лиценз от 11.01.2018г., който факт не е спорен, следва да
се посочи, че самият процесен застрахователен договор е сключен след датата
на отнемане на лиценза на „Софконсулт“ ООД, а именно на 17.07.2018г. Този
договор е приет от въззивното застрахователно дружество, както е прието
заплащането чрез същия посредник на първата разсрочена вноска по договора
от 17.07.2018г. Т.е., до момента на застрахователното събитие, всички
действия на „Софконсулт“ ООД, извършвани в качеството му на
застрахователен брокер, са довели до пораждане на съответни последици в
отношенията застраховател – застрахован въпреки липсата на лиценз. Поради
това, в отношенията си със застрахования, застрахователят не може да се
освободи от отговорност, позовавайки се на липсата на лиценз на посредника
за осъществяване на съответната дейност, тъй като е приел сключването на
застрахователния договор чрез този посредник, плащането на първата вноска,
а така също, както се установи по-горе, е приел плащането и по втората
разсрочена вноска. При тези обстоятелства, включително по правилата на
чл.75 ЗЗД, изпълнението на задължението за заплащане на втората вноска от
страна на застрахования, следва да се приеме за надлежно.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че се установява по
7
делото наличието на валиден и действащ между страните договор за
имуществено застраховане, като необходима предпоставка за уважаване на
предявения иск. Срещу изводите на първоинстанционния съд по останалите
предпоставки от фактическия състав на чл.405 КЗ не са наведени оплаквания
с въззивната жалба.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради
съвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски в
размер от 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260779/20.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 19462/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 39 съдебен състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1, да заплати на Д. Д. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ №45, сумата от 300лв.
/триста лева/, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9