Присъда по дело №5173/2018 на Районен съд - Пловдив

                                 М О Т И В И

по НОХД № 5173/2018 год., ПРС – 14 н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия С.В.П., в това че на 07.12.2015 год. в гр. Брезово, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи както следва – акумулаторна батерия марка „Искра“ 12 волта, 77 амперчаса на стойност 130 лева, собственост на З.А.Г. ***; акумулаторна батерия марка „Баннер“ 12 волта, 72 амперчаса на стойност 120 лева, собственост на А.И.С. ***; Си Ди авторадиокасетофон марка „Сони“ на стойност 30 лева, собственост на А.А.Г. ***; Си Ди авторадиокасетофон марка „Кенууд“ на стойност 20 лева, собственост на „ЕГЕР“ ООД гр. Раковски с представител И.С.Й. ***; крик за автомобил с дължина 0.57 м. на стойност 65 лева, собственост на Н.Т.М. ***; крик за автомобил с дължина 0.47 м. на стойност 45 лева, собственост на А.А.Г. *** и комплект гедоре от 37 части в кутия на стойност 15 лева, собственост на А.А.Г. ***, или всичко на обща стойност 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ от владението на ЕТ „Н.М.“***, без съгласието на собственика на ЕТ – Н.Т.М. с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1, вр с чл.26, ал.1 от НК.

Производството е по реда на чл.269, ал.3 НПК в отсъствие на подсъдимия П., тъй като след щателно издирване не е открит и най-вероятно се намира в чужбина на неустановен адрес.

         Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение. Предлага на същия да бъде наложено наказание в размер около минималния предвиден от закона.

         Граждански иск не е предявен. Липсва и частен обвинител.

         Подсъдимият П. разпитан на досъдебно производство признава вината си, като както бе посочено не се явява в съдебно заседание и не заема становище по делото.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият С.В.П. е роден на *** ***. С постоянен адрес ***, но не пребиваващ на него. Той е б., б. г. , със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

         Свид. Н.М. бил собственик на ЕТ „Н.М.“***. Чрез посоченото ЕТ стопанисвал автосервиз, който се намирал в гр. Брезово на ул. „***“ гр. Брезово – бивша база на ***. Често клиентите оставяли автомобила си за ремонт и след няколко дни си ги вземали отремонтирани. Обикновено автомобилите не се заключвали, тъй като през този период от време не можели да се шофират. Дворът на сервиза бил ограден с ограда, но нямало портална врата на изхода и по този начин достъпа до обекта бил свободен. На 07.12.2015 год. в сервиза за ремонт имало различни автомобили, между които и лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, собственост на свид. З.А.Г.. Той бил оставен за ремонт от свид. А.А.Г., лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на А.И.С., както и лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, която бил собственост на „Егер“ ООД гр. Раковски. Последния автомобил бил оставен за ремонт от свид. И.Й., който бил упълномощен представител на дружеството. Тъй като в двора на сервиза нямало достатъчно място, лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, при приключване на работния ден на 07.12.2015 год. останал да домува на улицата, в непосредствена близост до двора на сервиза.

         На същата дата подс. П. отишъл на гости в гр. Брезово при своята приятелка – свид. Г.М.. Около 18.00 ч. двамата решили да се разходят. Докато вървели по ул. „***” в гр. Брезово, подсъдимият забелязал свид. Н.М.. Последният бил в автосервиза си и се приготвял да се прибира. Тъй като имал нужда нужда от парични средства, а обстановката му се сторила подходяща, подс.П. решил да влезе в автосервиза и да отнеме различни вещи от оставените за ремонт автомобили. Първоначално подсъдимият и приятелката му- свид. М., се прибрали в дома на последната. Там подсъдимият поискал от свидетелката да му даде един сак. След като взел същия двамата излезли и се върнали в близост до автосервиза на свид. М.. Там подс. П. казал на свид. М., да го изчака и след което се уверил, че няма никой в автосервиза, влязъл вътре. Започнал да оглежда паркираните там автомобили, които били около 10 на брой. Той видял, че някои от тях са с отворени прозорци, а други с отворени предни капаци. Докато ги оглеждал, стигнал до лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***. Той също бил със свалени прозорци и отворен преден капак. Подс. П. решил да вземе акумулатора на автомобила, който бил марка „Искра“ 12 волта, 77 амперчаса, тъй като бил с откачени клеми. След като взел акумулатора, той напуснал двора на сервиза и отишъл в близост до мястото, където бил оставил сака за багаж. Оставил акумулатора и отново се върнал в двора на автосервиза. Проверил купето на същия автомобил и видял, че има авторадиокасетофон марка „Сони“. Издърпал касетофона и докато затварял вратата на буса видял, че има комплект гидоре – кутия с инструменти, както и крик за автомобил с дължина около 0.47 м. Взел вещите и отново излязъл от сервиза, като се отправил към мястото, където бил оставил сака, в който оставил вещите. Тъй като необезпокоявано взел предните вещи решил отново да се върне в сервиза. След като сторил това, се огледал за следващ автомобил. Вниманието му превлякъл лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег. № ***. Насочил се към предната му част и погледнал за акумулатора. От него взел акумулатор марка „Баннер“ 12 волта, 72 амперчаса, черен на цвят като без инструменти свалил клемите. След това с отнетата вещ напуснал автосервиза и отишъл до мястото, където складирал отнетите вещи. След като оставил акумулатора, отново се върнал в сервиза. Докато обикалял между автомобилите, пред лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** на земята видял оставен крик за повдигане на автомобил син на цвят. Навел се, взел го и отново напуснал сервиза, като отнесъл крика при останалите вещи. След като оставил крика, отново се върнал към сервиза, но този път забелязал паркирания на улицата лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***. Приближил се към него и установил, че и този автомобил е отключен. Отворил вратата и огледал вътрешността на купето. Видял, че в автомобила на арматурното табло имало Си Ди авторадиокасетофон марка „Кенууд“. Пресегнал се, издърпал го и след като го взел, отишъл до сака, където складирал вещите. Прибрал ги всички и заедно със свид. Г.М., която го чакала в близост се прибрали в дома й. По обратния път, докато вървели, подс. П. се обадил по телефона на свой познат от гр. Чирпан – свид. Ц.Д.И., като му съобщил, че има за продаване два акумулатора, два крика, две СД-та и гидоре. Тогава свид. И. му казал, че ще го посети. Междувременно подсъдимият се обадил и на друг свой познат – свид. Ж.С. ***, като му предложил за продажба отнетите вещи. Докато се отправял към дома на свид. М., свид. И. се срещнал със свид. П.П. и му обяснил, че ще отиде до гр. Брезово, за да види СД-та за автомобил. Свид. П. проявил интерес и поискал да отиде с него. Още същата вечер двамата отишли в дома на свид. М. и се срещнали с подс. П., който в този момент изпращал свид. Ж.С.. Последният вече бил посетил дома на свид. М. и подс. П., под предлог, че ще заминава за Англия и са му необходими средства, вече му бил предложил за продажба вещите, които е отнел. От тях свид. С. харесал и решил да закупи двата крика за автомобил на общата стойност от 50 лв. След като му дал парите, подс. П. му помогнал да ги сложи в автомобила, с който бил дошъл и го изпратил. В този момент пристигнали свид. И., придружаван от свид. П.. Подс. П. ги посрещнал и им показал всички останали отнети вещи, както и един нож, който бил с дръжка – имитация на еленски рог с фиксирано острие в черен платнен калъф. След като разговаряли с подс. П., се уговорили свид. П. да закупи двата акумулатора, ножа, Си Ди авторадиокасетофон марка „Кенууд“ и комплекта гидоре за сумата от 60 лв. След като получил парите, подс. П. предал на свидетелите вещи и те си тръгнали. В дома на свид. М. останал авторадиокасетофон марка „Сони“.

         На следващия ден свид. П., след като разгледал състоянието на закупените от него вещи установил, че двата акумулатора нямат достатъчно ток, поради което ги продал на непознато за него лице.

На 08.12.2015 год. свид. М. когато отишъл в сервиза, установил извършеното отнемане на различни вещи от оставените за ремонт автомобили. В този момент при него дошъл да получи автомобила оставен за ремонт свид. А.Г. – баща на свид. Е. Г.. Той бил уведомен от свид. М., че в сервиза е извършена кражба. Тогава като извършил проверка свид. Г. установил, че от автомобила „Форд Транзит” с ДК № *** са били отнети СД, акумулатор, крик и комплект гидоре. След като узнал за това свид. А.Г. веднага отишъл и съобщил в РУ на МВР гр. Раковски за извършената кражба. Във връзка с депозирания сигнал веднага били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на които като автор на деянието бил установен подс. С.В.П.. След като бил разкрит от органите на полицията, с протокол за доброволно предаване от 08.12.2015 год. /л. 67/, последният предал на полицейските служители 1 бр. авто СД марка „Сони” и 1 бр. компактдиск.

От своя страна, след като узнали по какъв начин подс. П. е придобил вещите, които и е продал, с протоколи за доброволно предаване от 09.12.2015 год. /л. 63, 65/ свидетелите Ц.И. и П.П. предали закупени от тях вещи Си Ди авторадиокасетофон марка „Кенууд“, комплект гидоре, както и ножа с дръжка – имитация на еленски рог с фиксирано острие в черен платнен калъф.

С протокол за доброволно предаване от 14.12.2015 год. /л. 68/ свид. С. предал на полицейските служители закупените два броя хидравлични крикове за автомобил.

С последващи разписки от 19.01.2016 год. /л. 69-71/ отнетите вещи са били върнати на правоимащите да ги получат лица, а именно – свид. А.А.Г., свид. Н.Т.М., свид. И.С.Й.. Останалите вещи като равностойност свид.М. възстановил на техните собственици.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подс. П. дадени в досъдебната фаза на процеса в присъствие на защитник, прочетени и иприобщени към доказателствената съвкупност на основание чл.279, ал.2, вр ал.1, т.2 НПК, от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Н.Т.М., З.А.Г., А.И.С., Ц.Д.И., Ж.С.С., П.М.П., от прочетените на основание чл.281, ал.7, вр ал.5, вр ал.1, т.2 НПК показания на свид.М. дадени в досъдебно производство /л.30 д.пр./, от прочетените на същото основание показания на свид.Ц.И. на л.48-49 д.пр. , на свид.Ж.С. на л.51 д.пр., тези на свид.П.П. на л.50 д.пр., както и  от показанията на свидетелите А.А.Г. и Г.М.М., които не бяха намерени за непосредствен разпит и бяха приобщени по реда на чл.281, ал.7, вр ал.5, вр ал.1, т.5 НПК със съгласие на явилите се страни. На практика показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия са непротиворечиви и се допълват едни други, същите не се оспориха и от защитника. В хода на досъдебното производство всички свидетели са дали далеч по-пълни показания и по-подробно пресъздали горните факти, тъй като очевидно показанията са давани много по-близо до времето на извършване на деянието. Същите логично поддържат казаното тогава, а изминалото време обяснява забравените подробности, поради което и не можаха да ги възпроизведат пред съда, докато не бяха прочетени по реда на НПК.

От заключението на изготвената по делото стоковооценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи към 07.12.105 год. е била, както следва: акумулаторна батерия марка „Искра“ 12 волта, 77 амперчаса - 130 лева, акумулаторна батерия марка „Баннер“ 12 волта, 72 амперчаса - 120 лева, Си Ди авторадиокасетофон марка „Сони“ - 30 лева, Си Ди авторадиокасетофон марка „Кенууд“ - 20 лева, крик за автомобил с дължина 0.57 м. - 65 лева, крик за автомобил с дължина 0.47 м. - 45 лева, комплект гедоре от 37 части в кутия - 15 лева, всичко на обща стойност 425 лв.

Съдът кредитира това заключение като изготвено обстойно, с нужните специални знания, в съответствие с доказателствата по делото и неоспорено от страните.

         При така описаната фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деятелността си подсъдимият С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр чл.26, ал.1 от НК за това, че на 07.12.2015 год. в гр. Брезово, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи както следва – акумулаторна батерия марка „Искра“ 12 волта, 77 амперчаса на стойност 130 лева, собственост на З.А.Г. ***; акумулаторна батерия марка „Баннер“ 12 волта, 72 амперчаса на стойност 120 лева, собственост на А.И.С. ***; Си Ди авторадиокасетофон марка „Сони“ на стойност 30 лева, собственост на А.А.Г. ***; Си Ди авторадиокасетофон марка „Кенууд“ на стойност 20 лева, собственост на „ЕГЕР“ ООД гр. Раковски с представител И.С.Й. ***; крик за автомобил с дължина 0.57 м. на стойност 65 лева, собственост на Н.Т.М. ***; крик за автомобил с дължина 0.47 м. на стойност 45 лева, собственост на А.А.Г. *** и комплект гедоре от 37 части в кутия на стойност 15 лева, собственост на А.А.Г. ***, или всичко на обща стойност 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ от владението на ЕТ „Н.М.“***, без съгласието на собственика на ЕТ – Н.Т.М. с намерение противозаконно да ги присвои.

         От обективна страна - с действията си подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е прекъснал досегашната фактическа власт на пострадалия М. и е установил своя такава върху посочените вещи. Присвоителното намерение е видно от последвалото разпореждане в свой интерес. Същевременно пострадал се явява именно свид.М., защото от негова фактическа власт са отнети вещите, а и той възстановил равностойността на неоткритите такива на техните собственици. Налице е продължавано престъпление, защото деецът П. неколкократно се връщал в сервиза и набелязвал нови вещи за отнемане, които изнасял. Ако същите бяха набелязани при първоначалното влизане в обекта и в резултата на едно волево решение отнети, а само изнесени на няколко пъти, то тогава би било налице само едно деяние. При все това в настоящия случай и при условита на чл.26, ал.1 НК е налице само едно престъпление, осъществено с няколко деяния, при еднородност на вината и сходна фактическа обстановка, през непродължителен период от време като последващите деяния се явяват продължение на първоначалното такова.

От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

         С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия П. престъпление, Съдът намира, че наказанието на същия ще следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. Според настоящата инстанция наказание от шест месеца лишаване от свобода при тези условия е най-справедливо и в сътветствие с целите по чл.36 от НК. От една страна подс.П. е неосъждан към момента на деянието, същият е безработен, с нисък ценз, което в крайна сметка обяснява действията му, но не ги оправдава. Отчитайки все пак невисоката стойност на отнетото и най-вече големия период от време изминал от извършване на деянието до настоящия момент, което на практика откъсва наказанието от момента на извършване на престъплението, макар част от това да е факта, че П. е издирван с оглед участието му в наказателния процес, то настоящата инстанция намира, че това наказание е най-справедливо , съответно на обществената опасност на извършеното и на дееца. Следва да се посочи, че първоначално подсъдимия е оказал и съдействие на разследването, включително за откриване и връщане на част от отнетите вещи. Не са налице обаче нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Действително изтекъл е немалък период от време от деянието до сега, но причина за това е и факта, че делото е било спирано за установяване местонахождението на дееца. Ето защо горното наказание се явява и най-справедливо.

На основание чл.66, ал.1 от НК това наказание следва да се отложи с изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимия е неосъждано лице /към момента на деянието/, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, а самото престъпление и дееца не са голяма обществена опасност и по този начин също ще се постигне поправителен ефект върху дееца.

На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК може и следва да се ГРУПИРАТ наказанията на подсъдимия С.В.П. по настоящото дело и по НОХД № 4955/2013г., по описа на ПРС – ХХІІІ н.с., като се определи и наложи едно общо най – тежко наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Деянията по посоченото дело са извършени на 01.04.2013г. и по съвкупност е било наложено едно общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.69, ал.1 НК с изпитателен срок от една година и шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 05.01.2017г. Видно е , че след съпоставка на датите на извършване на деянието по настоящото дело и по соченото НОХД № 4955/13г. са налице условията на чл.23, ал.1 НК тъй като преди извършването им не е имало присъда за кое да е от тях.

На основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпълнение така определеното общо най – тежко наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Общия престъпен резултат не се влияе съществено от факта на двете осъждания и това сочи, че липсва необходимост от прилагане и нормата на чл.24 НК по отношение общото най-тежко наказание. Следва да се посочи че първото осъждане е за кражба на вещи на обща стойност 126лв и повреждане на вещ с щета от 188лв. при това извършени престъпления от дееца като непълнолетен.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.

         Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подс. С.В.П., със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР - Пловдив в размер на 52 /петдесет и два/ лева, а по сметка на ПРС сумата в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева за извършени стоково-оценъчна експертиза и пътни разходи на свидетели.

 

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.