Решение по дело №538/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 211
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20202330200538
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

           РЕШЕНИЕ

№ 211/16.7.2020 г.                                                          гр.Ямбол

                                 

                               в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                             Председател: Георги Василев

                                                       

                                                                              Членове:1……………...

 

                                   2……………...

 

секретар Г. М.

прокурор… …………

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев

АНД № 538/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на А.Д.Г. *** против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № 2427411 на ОД на МВР - Ямбол, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но в писмени бележки поддържа жалбата си и пледира ЕФ да бьде отменен поради допуснато нарушение при констатиране и санкциониране на административното нарушение.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира ЕФ като законосъобразен да бъде потвърден.

 

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 24.09.2018 г., в 13,55 часа, в Област - ***, в посока към гр. Сливен, при ограничение до 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11, жалбоподателят е управлявал  МПС – товарен автомобил ”Фолксваген ЛТ 35”, с рег.№ *** с превишена скорост от 89 км/ч, която след задължителното коригиране с - 3 км/ч е установена на 86 км/ч. Превишението на скоростта от 36 км/ч е установено с мобилно автоматизирано техническо средство/АТСС/ TFR1-M 525, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвени са и 4 бр. снимки № 5850/. Изготвен е и протокол за използване на АТСС.

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К №2427411, с приложените към преписката снимки за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

На 18.05.2020 г. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, който на 29.05.2020 г. подал жалба против ЕФ.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От писмените доказателства /ЕФ-ве, протокол за използване на АТСС и протокол за проверката на това средство, справка за връчен ЕФ водач на МПС, декларация за предоставяне на информация за процесното нарушение от собственика на МПС, пощенски плик за подадена жалба против ЕФ/, както и от изготвените фотоснимки на извършеното нарушение - 4 бр. снимки № 5850/, прочетени на основание чл.283 от НПК и предявени на процесуалния представител на наказващия орган по чл.284 от НПК, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение.

 

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП - за превишаване на скоростта в населено място от 31 км/ч до 40 км/ч  нарушителя се наказва с глоба 400 лв. По делото от представените протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е било позиционирано мобилното техническо средство и е констатирано визираното превишение на скоростта. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на контрол от 12.30 часа и е изключено в 14.30 часа. През посочения период без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение на жалбоподателя като водач на горепосоченото МПС, видно от изготвената от собственика декларация по ЗДвП. В случая контролният орган поставя началото и края на работата на техническо средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от уреда/радарния скоростомер/ напълно автоматизирано, без човешка намеса, установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта на жалбоподателя, дори да е ползвана мобилна система за контрол на скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система, като чл.7 от наредбата/ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г./ е отменен. Не е нужно вече за законосъобразното фиксиране на нарушението да бъде обозначавано мястото за контрол с пътен знак Е24 и същото да се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./.  

Не бе установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП. Правилно е санкционирано това лице с административнонаказателната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно е определено наказанието глоба в размер на 400 лв.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ е законосъобразно издаден, защото е санкционирано лицето, което е извършило нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва да бъде потвърден. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и в писменото му становище до съда за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно действащото законодателство правилно е бил издаден ЕФ. Цитираното тълкувателно решение от жалбоподателя е свързано с установяване на нарушения преди горепосочената промяна на наредбата, като по отношение реквизитите на ЕФ е приложимо Т.Р.№ 1/26.02.2014 г. по Т.Д.№ 1/2013 г. на ВАС на Р.България: "….електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити,/ които в случая са налице/, поради което в ЕФ не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.". Съдържанието на ЕФ и предвидените последици от издаването му сочат на акт, неблагоприятно въздействащ на адресата, поради което е с правните последици на НП. Съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП - влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, което не означава конкретно предвидените последици да бъдат пренасяни в изискване за идентично съдържание на двата акта. За ЕФ не е предвидено съдържанието по чл. 57 ЗАНН, което обективно произтича от различно установените производства по ЗАНН и ЗДвП. Затова е предвиден ред за оспорване на ЕФ, гарантиращ правата на автора на нарушението, за опровергаване съдържанието на фиша посредством доказателства, събирани в административнонаказателно производство по процесуалните способи на ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.79 - чл.81 от НК и Т.П.№ 1/27.02.2015 г. по Т.Д.№ 1/2014 г. на ОСК на НК на ВКС и ІІ на ВАС не е изтекла и абсолютната погасителна давност от 4 год. и 6 мес., с която се изключва административно наказателното преследване за процесното административно нарушение. Тази давност изтича на 24.03.2023 г.

 Безспорно е установено мястото на АТСС, мястото на извършване на нарушението и на МПС, с което е нарушен ЗДвП. Това е видно и от снимките на МПС. АТСС е надлежно тарирано като радарен скоростомер. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, кой и при каква скорост е извършил административното нарушение, поради което аргументацията на жалбоподателя за незаконосъобразност на ЕФ като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а доводите на представителя на наказващия орган като легитимни приети за основателни.

Страните по делото не са претендирали разноски.

         

По тези съображения и основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, сьдьт

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 2427411 на ОД на МВР - Ямбол, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на А.Д.Г. ***, ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400/четиристотин/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                                      

                                                                             Районен сьдия: