№ 289
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100101595 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на М. И. Г., ЕГН
**********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*, против Р. Ц. Н., ЕГН
**********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*
Твърди се, че на 17.11.2023 г. ищецът бил в дома си. Около 16,30 ч. започнал да
си пише по телефона с ответника, който считал за негов близък приятел. В хода на
кореспонденцията Г. усетил, че Н. се изнервил и го извикал да се видят пред блока. На
срещата пристигнал ответникът с братовчед си- И. Н., като разговора между страните
ескалирал и започнал да се води на висок тон. Твърди се, че неочаквано за ищеца
ответникът започнал да го удря с юмруци по главата. И. Н. не се намесвал и стоял
отстрани. Свидетел на това станала и майката на Г., която се опитала да ги разтърве.
Внезапно Р. Н. хванал М. Г. през кръста и го хвърлил на земята, а последния паднал на
лявата си ръка. Усетил силна болка, при което ответникът спрял нападението. На
място пристигнал и бащата на ищеца. Н.и се качили в автомобила и се отдалечили.
Ищецът бил отведен в спешния център на УМБАЛ- Бургас, където бил приет в
отделението по ортопедия и травматология. Претърпял спешна операция същия ден,
както и още няколко оперативни обработки на травмите под упойка през следващите
дни. Изписан бил на 01.12.2023 г. с гипсова превръзка на лявата ръка, която била
свалена 40 дни след инцидента. Сочи се, че след изписването от болничното заведение
ищеца първоначално трудно се движел сам, приемал обезболяващи, антибиотици и
други лекарства. Последвала рехабилитация.
За случилото се било образувано ДП № 3388ЗМ-687/2023 г. по описа на 5-то РУ-
Бургас, в което било установено, че вследствие на извършеното от ответника деяние,
1
на ищеца са причинени травматичен оток в областта на долната трета на лявата
мишница, изкълчване на лявата лакътна става, разкъсване на лявата мишнична
артерия, разкъсване на мишничния мускул, разкъсване на мускулите- сгъвачи на
пръстите и двата мускула за сгъване на китката, разкъсване на мускулът за завъртане
на лявата ръка, контузия на левият лъчев нерв, компартмент синдром,
субконюнктивален кръвоизлив вдясно с кръвонасядане на клепачите на същото око,
кръвонасядане на лява слепоочна област, състояние след извършване на няколко
медицински операции. Сочи се, че наказателното производство е приключило с
одобряване на споразумение по НОХД № 2303/2024 г. от РС- Бургас, с което
ответникът е признат за виновен в това, че на 17.11.2023 г., чрез нанасяне на удари с
ръце и хвърляне на земята, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се
в разкъсване на лявата мишнична артерия, с развитие на „компартмент синдром“,
което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и разкъсване
сгъвачи на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване движението на
левия горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни.
Заявява се, че вследствие действията на ответника, са били причинени болка,
неудобство и страдание. Предвид на това се моли да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 42000 лв., която Г. счита за справедливо обезщетение, което в
достатъчна степен ще овъзмезди причинените му неимуществени вреди, като се
претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
С нарочно определение, предвид изложеното от вещото лице по изготвената
СМЕ, че при прегледа на ищеца е бил установен и цикатрикс в областта на лява
предмишница, лакътна ямка и предлакетница, бе направено и прието изменение в
размера на предявената претенция чрез увеличаването й на 60 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на деянието.
В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който се
навеждат доводи за наличие на реален принос на ищеца в настъпването на
вредоносния резултат, като се твърди съпричиняване на вредите. Счита се, че
претендирания размер е завишен.
Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото
доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД.
От приложеното НОХД № 2303/2024 г. е видно, че РС- Бургас е одобрил
споразумение, съгласно което Р. Н. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 17.11.2023 г., чрез
нанасяне на удари с ръце и хвърляне на земята, причинил на ищеца средна телесна
2
повреда, изразяваща се в разкъсване на лявата мишнична артерия, с развитие на
„компартмент синдром“, което довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, и разкъсване сгъвачи на лявата предмишница, което е довело до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник за срок по- голям от 30 дни.
В настоящото производство бе изготвена съдебно- медицинска експертиза,
вещото лице по която даде заключение, че от наличните данни по делото и прегледа на
пострадалия, се установило, че М. Г. е претърпял следните травматични увреждания:
травматичен оток в областта на долната трета на лявата мишница, изкълчване на
лявата лакътна става, разкъсване на лявата мишнична артерия, разкъсване на
мишничния мускул, разкъсване на мускулите- сгъвачи на пръстите и двата мускула за
сгъване на китката, разкъсване на мускулът за завъртане на лявата ръка, контузия на
левият лъчев нерв, компартмент синдром, субконюнктивален кръвоизлив вдясно с
кръвонасядане на клепачите на същото око, кръвонасядане на лява слепоочна област,
състояние след извършване на няколко медицински операции. Вещото лице сочи, че
тези увреждания могат да бъдат получени в резултат на директен удар с или върху
твърд тъп предмет, както и/или вследствие на падане на лицето върху изпънатата си
ръка, което е довело до надпределно огъване в областта на лявата лакътна става и
увреждане на околните й структури /съдове, нерви, мускули/. Нараняванията биха
могли да бъдат получени вследствие на удари с юмруци/ритници, хвърляне на земята,
с падане върху лявата ръка. Експертът сочи, че разкъсването на лявата мишницна
артерия, без наличие на масивна кръвозагуба, с развитие на компартмент синдром, е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Обяснява, че
компартмент синдром е състояние, изразяващо се в увеличаване налягането в дадена
част на тялото, поради претърпяно травматично увреждане, вследствие на което
увеличено налягане, кръвообращението в засегнатата област се забавя или спира.
Вещото лице сочи, че този синдром е пряка последица от претърпените травматични
увреждания в областта на левия горен крайник. По отношение разкъсването на
сгъвачите се дава заключение, че е довело до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по- голям от 30 дни. За останалите увреждания се сочи,
че са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и
болки и страдания. От извършеният личен преглед на ищеца експертът е установил
допълнително и цикатрикс в областта на лявата предмишница, лакътна ямка и
предлакетница, който се квалифицирал като обезобразяване на други части на тялото.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че установеният цикатрикс е в пряка
причинна връзка с причинените увреждания, като същият ще избледнее с времето, но
няма да изчезне напълно. Експертът посочи, че оперативните намеси, наместването на
лакътната става, смяната на превръзките са били извършвани под упойка, предвид
състоянието на пострадалия и с оглед болката, като не е възможно разкъсването на
артерията да се получи при наместването на лакътната става.
3
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св.
Й.- майка на ищеца, заяви, че двете страни са били близки приятели. На въпросната
дата тя, заедно със сина си и св. Пенева, били в дома й, когато разбрала, че М. Г. имал
среща с Р. Н.. Когато ищецът слязъл пред входа, свидетелката била на стълбищната
площадка и чула как сина й и приятеля му започнали да си говорят на висок тон. В
един момент чула как ищеца започнал да вика и казал „Какво направи, счупи ми
ръката“. Свидетелката слязла пред входа и видяла ищеца на земята, като над него се
бил надвесил ответника и му нанасял удари с юмруци в главата в областта на лявото
ухо. Свидетелката отишла при тях и казала на Н. да спре да удря сина й, при което той
я блъснал и й казал да си прибере сина. В този момент към тях се приближил св.И. Н.,
който дръпнал ответника. На мястото дошъл и бащата на ищеца, при което Н.и се
качили в колата, с която дошли, и потеглили. Свидетелката видяла, че лакътната става
на ищеца е извадена, а сина й бил пред колапс от болка. Качили го в семейния
автомобил и отишли в Шокова зала в УМБАЛ- Бургас. Там била наместена лакътната
става на Г. с местна анестезия, поставена му била гипсова шина и бил изпратен на
контролен рентген, където се установило, че наместването не е на 100 %. Приет бил в
ортопедично отделение на лечебното заведение, където в операционната отново бил
наместен лакътя. Късно вечерта свидетелката получила обаждане от дежурния лекар,
който й казал, че привеждат сина й в операционна, защото ръката посиняла и нямала
пулсация. Бил извикан и съдов хирург, който обяснил, че артерията на ръката била
скъсана. На следващата сутрин свидетелката посетила М. Г., който бил упоен заради
болката и много кървял. Цялата ръка била с умишлено направени разрези, за да изтича
течността, която се събирала в нея. Два дни ищеца бил в реанимация, след което бил
качен в отделението, и на 01.12. бил изписан за домашно лечение, където продължил
медикаментозно. На 30.12.2023 г. му била махната шината. През месец януари
започнал ежедневна физиотерапия, продължила около 4 месеца, която била болезнена.
Свидетелката сочи, че ищеца приемал един месец антибиотици и други лекарства,
като една година пиел съдоразширяващи медикаменти, за които се налагало всяка
седмица да му се взема кръв за изследване с оглед дозирането им.
Св. Й. заяви, че лятото преди инцидента синът й работел сезонно до месец
октомври. След случилото се и след рехабилитацията пак започнал да работи, но по-
лека работа, защото докторите го предупредили да внимава заради опасност от обилно
кървене при удар, вследствие на приема на съдоразширяващите лекарства и
възможността отново да се скъса артерията. Според свидетелката инцидента нанесъл
на сина й голяма психическа травма, тъй като уврежданията били причинени от най-
добрия му приятел. Към момента функцията на лакътната става не била на 100%
възстановена. Психическа подкрепа му оказвали семейството и св. Пенева. В
показанията си свидетелката сочи, че ищеца не е оказал никаква съпротива на ударите
на ответника, защото бил много изненадан и не е очаквал такива действия.
4
Св.Пенева заяви, че разбрала за инцидента веднага, тъй като малко преди това
била заедно със св.Й. и М. Г. в дома на последните. Малко след като си отишла, св.Й.
отишла при нея и й казала, че отивали в болницата. Към този момент св.Пенева
работела в ортопедичното отделение, в което бил настанен ищеца, като от колегите си
разбрала, че травмата била тежка. По време на болничния престой, когато майката на
М. Г. не можела да бъде до него, св.Пенева го обслужвала, хранела, тъй като ищеца не
можел сам. Всички интервенции и превръзки се правели под упойка, поради силната
болка. Свидетелката заяви, че ищеца й споделял притесненията си, че ръката няма да
се оправи напълно, както и че белезите, които оставали, го притеснявали. Инцидента
нанесъл на последния сериозна психологическа травма от факта, че бил нападнат от
близкия му приятел.
Св. И. Н.- първи братовчед на ответника, в показанията си посочи, че е очевидец
на случилото се. Във въпросният ден се прибирали с Р. Н. с автомобила от работа,
когато чул, че последния и М. Г. се карали по телефона. Ответникът го помолил да
отидат до ищеца. Когато спрели автомобила М. излязъл „наежен“ и започнал да вика
на ответника защо му говорел така, какъв бил той, за какъв се взел, след което
замахнал към Р. и последния му отвърнал с удари. Ищецът залитнал и паднал на
земята, като започнал да крещи, че го боли ръката. Свидетелят хванал ответника, за да
не ескалирала повече ситуацията. Дошла майката на Г., а впоследствие и баща му,
който ги напсувал. И. Н. дръпнал братовчед си, двамата влезли в колата и потеглили.
Свидетелят сочи, че когато св.Й. пристигнала М. бил на земята, а Р. Н. бил до И. Н. на
три метра разстояние. И. Н. разказа, че малко след Нова година в дискотека в гр.
Бургас видял ищеца, попитал го как е ръката му и той отговорил, че е добре, като му
показал белега. На другата сутрин свидетелят сочи, че се видял със свой приятел,
който му казал, че предната вечер М. се напил и изпочупил беседката, в която се
събирали. След месец януари И. Н. срещал ищеца в квартала, но не излизал с него.
Определи М. Г. като буен човек, който се „мутрее“, като не възприемал за
положително това му поведение. Според И. Н. след Нова година /2024 г./ ищеца ходил
на фитнес, тъй като виждал негови снимки във Фейсбук.
Св. Мартин Джаболи посочи, че познава и двете страни, тъй като са израснали
заедно в един квартал. Знае за инцидента, но не знае подробности защо се е случило.
Виждал М. месец и половина след случката и той изглеждал нормално. Говори за
личен конфликт с ищеца на автомивка, където последния го бил нападнал физически
неочаквано и без причина. Сочи ищеца като човек с „наежен характер“, който винаги
искал да бъде над другите, да се показва като по- силен от тях. Лятото преди
инцидента свидетелят работел заедно с ищеца, но след нападението над него вече не
били приятели. Въпреки това го посетил в болницата, като видял по лицето и по
ръката му травми. Впоследствие ищеца му показал ръката си и свидетеля видял една
„нормална рана“ около 10 см. и белези.
5
Предвид на така изложеното съдът намира от правна страна следното:
Така постановеният и влязъл в сила съдебен акт, с който Р. Н. е признат за
виновен, в съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и
чл. 300 от ГПК, е задължителен за гражданският съд, който разглежда гражданските
последици от деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В тази връзка вредите и причинната връзка с
противоправното деяние, които са част от състава на инкриминираното деяние, за
които е ангажирана отговорността на ответника, са установени с одобреното
споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, като последната има
обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на делинквента за
причиненото травматично увреждане, фигуриращо в престъпния състав, по който е
квалифицирано деянието, а именно средни телесни повреди, нанесени чрез удари с
ръце и хвърляне на земята, изразяващи се в разкъсване на лявата мишнична артерия, с
развитие на „компартмент синдром“, което довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, и разкъсване сгъвачи на лявата предмишница, което е
довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок по- голям
от 30 дни.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява и че останалите,
посочени в исковата молба, травми, също са в причинна връзка с действията на
ответника, а именно травматичен оток в областта на долната трета на лявата мишница,
изкълчване на лявата лакътна става, разкъсване на мишничния мускул, разкъсване на
мускулът за завъртане на лявата ръка, контузия на левият лъчев нерв, компартмент
синдром, субконюнктивален кръвоизлив вдясно с кръвонасядане на клепачите на
същото око, кръвонасядане на лява слепоочна област, състояние след извършване на
няколко медицински операции, както и установения при прегледа цикатрикс.
Последният според вещото лице съставлява обезобразяване на други части на тялото,
което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Същият не е бил включен в квалификацията на деянието към момента на водене на
ДП, съответно приключването на наказателното производство, но това е било с оглед
обстоятелството, че съставлява последица от оперативна намеса, като белег от
зарастване на рана, т.е. възникнал е впоследствие. Това увреждане, обаче, според
вещото лице е в причинна връзка с уврежданията, нанесени на ищеца от ответника.
Останалите, описани причинени травми, съставляват леки телесни повреди по смисъла
на чл.130 НК, съобразно изложеното от вещото лице по СМЕ, което е причината да не
бъдат включени в повдигнатото спрямо Р. Н. обвинение, съответно не са били част от
одобреното споразумение.
При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната отговорност на
ответника по делото, което обстоятелство е напълно доказано.
6
Установява се, че ответника чрез нанасяне на удари с ръце и хвърляне на земята
е причинил на ищеца три средни телесни повреди и няколко леки такива. Вследствие
разкъсването на лява мишнична артерия на Г. са били извършвани оперативни
интервенции, които неминуемо са довели до болки и страдания от негова страна. Под
упойка, отново вследствие силната болка, са му били правени и превръзки на раните.
Впоследствие в дома си, същият е продължил да изпитва значителни неудобства в
ежедневието, включително болка и страдание, изразяващи се в невъзможност за
пълноценно самостоятелно обслужване.
Показанията на свидетелите Й. и И. Н. съдът не кредитира безкритично, а с
оглед останалия доказателствен материал, предвид близката им родствена връзка със
страна по делото, които на места са взаимно противоречиви досежно механизма на
извършване на деянието от страна на Р. Н., като св. Н. сочи, че ищеца бил залитнал и
сам бил паднал на земята. Доколкото, обаче, обвинението е за нанесени телесни
повреди чрез удари с ръце и хвърляне на ищеца на земята, съдът намира, че именно с
такива действия ответника е нанесъл телесните повреди на ищеца. Показанията на
св.Й. се потвърждават от изложеното и от св. П., като и двете сочат за това, че
вследствие инцидента и след това в периода на възстановяване и рехабилитация, М. Г.
е изпитвал силни болки и неудобства, не е можел самостоятелно да се обслужва и
храни, нанесена му е била психическа травма от причиненото му от близък приятел. В
тази насока показанията на двете свидетелки са последователни, непротиворечиви,
житейски логични и възпроизвеждащи непосредствените субективни възприятия за
последиците от инцидента за пострадалия в психоемоционален план, като се
потвърждават и от заключението на вещото лице по СМЕ, и не се опровергават от
разказаното от останалите свидетели. Св. И. Н. заяви, че не е търсил контакт с ищеца
след инцидента до срещата им месец и половина по- късно в заведение в града, поради
което същият не е имал обективни възприятия върху състоянието на Г. в този период.
От изложеното от св. Мартин Джаболи пък не стана ясно кога е видял за първи път
след инцидента ищеца, тъй като в началото на показанията си посочи, че е видял М. Г.
месец и половина след инцидента, а малко след това заяви, че го е посетил в
болницата, което е било непосредствено след инцидента. Въпреки това впечатленията
на свидетеля са епизодични и за кратък период от време, поради което и не дават
яснота относно цялостната картина. Не без значение е и обстоятелството, че
свидетелят заяви за извършено спрямо него нападение от страна на М., което го е
накърнило. Ето защо и показанията на този свидетел не следва да се приемат
безкритично.
С оглед на всичко изложено до тук, настоящата инстанция намира, че в
процесния случай, с оглед установеното противоправно поведение от страна на
ответника, което обективно е накърняващо човешкото достойнство и телесната
7
неприкосновеност на личността, като ценност, защитима от правото, във всички
случаи инцидентът е довел до негативни изживявания за пострадалия. По горните
доводи, включително и отчитане изразените от страните становища, съдът намира, че
в настоящото производство е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди- болки и страдания в резултат на нанесените му средни и леки телесни повреди,
които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на техния извършител-
ответника. Последното се установява по категоричен начин и от допуснатата и
извършена по делото съдебно-медицинска експертиза.
Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказа да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, каквито твърдения са
наведени от ответника. В показанията на свидетелите не се съдържат данни за
конкретно поведение на пострадалия, насочено срещу личността на Р. Н.. Единствено
обстоятелството, че и двамата са си говорели на висок тон, както и че принципно
характера на ищеца е по- остър, не е достатъчно да се приеме, че ответника е бил
предизвикан изцяло от поведението от пострадалия и така последния да е станал
причина за извършване от страна на ответника на противоправните действия. Касае се
за двама младежи, които обичайно говорят на по- висок тон, като от показанията на
св.И. Н. не се установява М. Г. да е изрекъл някакви обидни думи спрямо Р. Н.. Както
бе посочено по- горе показанията на този свидетел не се кредитират с безкритичност,
както предвид близката му родствена връзка с ответника, така и с предвид
обстоятелството, че част от показанията му противоречат на доказателствата по
делото, а именно, че М. Г. бил залитнал и сам паднал на ръката си, като същевременно
в одобреното споразумение е посочено, че Н. го е хвърлил на земята.
В горният смисъл следва да се приеме, че така събраните гласни и писмени
доказателства не обуславят извод за наличие на релевантен за съпричиняването
конкретно установен принос, без който не би се стигнало до уврежданията.
Неправомерното поведение на ответникът е пряка причина за увреждането, като
същото не би настъпило, ако последният не е процедирал по конкретния начин,
независимо от поведението на пострадалия, което се твърди да е осъществено.
Действително с нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато пострадалият е допринесъл за същото. Приложението на това
правило е обусловено, обаче, от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или
бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от страна на
пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма, намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице
виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на увреждането ще е
8
налице само, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки
за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. В този
смисъл от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. В т.7 от ППВС № 17/1963 година е акцентирано върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-
допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи обаче
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
направила възражение за съпричиняване, което в случая не бе сторено от страна на
ответника, чиято бе доказателствената тежест. Единственото безспорно установено по
делото в случая е, че разговора между страните се е водил на висок тон. Не се събраха
доказателства, от които да се установява ищецът да е осъществил физически контакт с
ответника, нанасяйки му удар с глава в гърдите, както се твърди от защитата на Н.,
още по- малко Г. пръв да е ударил ответника. Такива данни не се съдържат и в
показанията на св. И. Н., който е бил пряк очевидец на случилото се /свидетелят сочи
единствено на замахване от страна на М. Г./. Приложеното по делото НОХД, по което
е било одобрено споразумението, ведно с ДП, също не съдържа такива индикации,
доколкото приобщавайки ги към настоящото производство, съдът може да ползва от
събраните в наказателното производство материали единствено писмените такива. За
приложеният към ДП диск, съдържащ видео запис, бе поискано единствено да бъде
гледан в съдебно заседание, съдът намира, че само по този начин съдържанието на
едно веществено доказателство не може да бъде приобщено като годно доказателство
по гражданското дело, поради което и изводите на страните и съда не могат да
почиват на този запис.
С оглед на така изложеното недопустимо би било приложението на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем.
Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки и страдания от
страна на съответното лице. Справедливото им обезщетяване, каквото изисква чл.52 от
ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните
преживявания, и тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. В конкретният случай следва да се
вземе предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищеца са със
значителен интензитет, получени в резултат на нараняванията, не са напълно
отшумели. Не без значение е и обстоятелството за настъпилото усложнение-
компартмент синдром, което е наложило значителна и спешна оперативна намеса с
оглед вероятността от загуба на ръката, предвид спиране на кръвообращението й. От
събраните по делото доказателства се установява, че и понастоящем ищецът не е
9
възстановил напълно свиването на лакътната става, като белезите от оперативните
намеси и наложилите се разрязвания на кожата, няма да се възстановят нацяло.
Установи се, че вследствие на този инцидент М. Г. е бил психически и емоционално
засегнат от посегателството на близкия му човек. Съдът намира, че заявеното от св.Н.
и Джаболи, че ищеца месец и половина след инцидента е излизал от дома си и е
посещавал заведения, не може да обори извода за липса на съпричиняване от негова
страна, както и че същия не е изпитвал болки и страдания от уврежданията.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-
горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД, а именно характерът на уврежданията, начинът на извършването им,
обстоятелствата, при които е извършено, вида и броя на телесните повреди,
допълнителното настъпило усложнение, причинените морални страдания,
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на нанесените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, младата му възраст, причинените му
неудобства и дискомфорт, последиците от уврежданията, както и социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от М. Г. неимуществени вреди
е в размер на 40000 лева, до която сума претенцията се явява основателна. Касае се за
мъж на млада възраст, в разцвета на силите си, навършил пълнолетие и образование
година преди случилото се, които е работил сезонно, но вследствие на причинените
травми, усложнения и нанесени белези по тялото, понастоящем не може да продължи
да води подобен начин на живот и да има същата самооценка. Непосредствено след
инцидента се установи, че ищеца е изпитвал силни болки, претърпял е няколко
оперативни намеси с анестезия, от които неминуемо са били понасяни отново болки и
страдания. През възстановителният период, а и понастоящем, стана ясно, че Г. е
търпял и търпи физически дискомфорт и душевни страдания за причиненото му от
човек, който той е считал за близък приятел. В този смисъл съдът намира, че
претенцията за неимуществените вреди следва да бъде уважена до сочения размер,
като за разликата над него до претендираните 60000 лв., следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на главната претенция, следва частично да бъде
уважена и претенцията за присъждане на законната лихва само върху сумата от 40 000
лв., считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора и направеното искане от двете страни за присъждане
на разноски, съдът намира следното:
В случая от двете страни се претендира единствено адвокатско възнаграждение,
като и на двамата се сочи, че е била предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, съобразно представените договори за правна
помощ. Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната инстанция,
10
за да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за
оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да
доказва наличието на това основание. В тази връзка съдът намира, че за защитата на
всяка от страните /за ответника се дължи възнаграждение само за един адвокат по
аргумент на чл.78, ал.1 ГПК/ следва да бъде определено възнаграждение в размер на
по 2000 лв. При определянето на конкретните размери съдът се съобрази с вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и липсата на голяма
фактическа и правна сложност на делото, отчитайки и постановките на решение по
дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение практика на
ВКС. Съобразно частичната основателност на иска, на адвокат Синигерова следва да
бъде присъдена сумата от 1334 лв., а на адвокатите Д. и К. следва да бъде присъдена
сумата от общо 666 лв.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС- Бургас държавна такса в размер на 1600 лв., както и съответната част от
заплатеното на вещото лице възнаграждение от бюджета на съда в размер на 267 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ц. Н., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на М. И. Г., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*,
ет.*, сумата от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляващи причинени на
ищеца от ответника неимуществени вреди, вследствие на това, че на 17.11.2023 г., чрез
нанасяне на удари с ръце и хвърляне на земята, причинил на ищеца травматичен оток в
областта на долната трета на лявата мишница, изкълчване на лявата лакътна става,
разкъсване на лявата мишнична артерия, разкъсване на мишничния мускул,
разкъсване на мускулите- сгъвачи на пръстите и двата мускула за сгъване на китката,
разкъсване на мускулът за завъртане на лявата ръка, контузия на левият лъчев нерв,
компартмент синдром, субконюнктивален кръвоизлив вдясно с кръвонасядане на
клепачите на същото око, кръвонасядане на лява слепоочна област, състояние след
извършване на няколко медицински операции, както и цикатрикс в областта на лява
предмишница, лакътна ямка и предлакетница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция за разликата над присъдената сума до претендираните 60 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата, считано от 17.11.2023г. до окончателното й
изплащане.
11
ОСЪЖДА Р. Ц. Н., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на адвокат И. Д. Синигерова- Русинова от АК- Бургас сумата от 1334
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*,
ет.*, да заплати на адвокат П. Д. Д. и адвокат Г. Г. К., двамата от АК- Бургас, поравно
сумата от общо 666 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Р. Ц. Н., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати по сметка на Окръжен съд- Бургас сумата от 1600 лв.- държавна такса
върху уважената част, както и сумата от 267 лв., съставляваща съответната част от
заплатеното на вещото лице възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12