Решение по дело №778/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 626
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20245300500778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Пловдив, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500778 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл.150,ал.1 от СК.
С решение №625 от 12.02.2024г., постановено по гр.д. №9699/2023г. по
описа на РС-Пловдив, е увеличен от 60 лева на 400 лева размера на
месечната издръжка, която бащата Х. Р. С., ЕГН **********, следва да
заплаща на непълнолетното си дете Н. Х. С., ЕГН **********, действащо
лично със съгласието на своята майка и законен представител Н. Г. С., ЕГН
**********, отхвърлен е искът до пълН. предявен размер от 800 лева
месечна издръжка , в полза на страните са присъдени разноски,а ответникът е
осъден да заплати и дължимата по делото ДТ.
От съдебното решение недоволна е останала ищцата в
първоинстанционното производство , която в подадената въззивната жалба
чрез пълномощника по делото адв.Б., е изложила доводи за неправилност в
частта му, с която предявеН. иск по чл.150 от СК е отхвърлен за разликата
над 400 лв. до заявеН. размер от 800 лв. Твърди се в жалбата,че така
определената от съда месечна издръжка е занижена, не е съобразена с
възрастта и нуждите на непълнолетното дете, както и с решение на НСИ, с
което е прието,че минималната издръжка на едно лице възлиза в размер на
1700 лева.Поддържа се в жалбата,че при определяне на размера на
издръжката съдът не е отчел , че бащата е работил в чужбина и съзнателно
укрива доходите си. Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и на присъждане на издръжка в пълН. заявен
размер от 800 лв.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК , насрещната страна Х. Р. С., ЕГН
1
**********, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеН. срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
ОчертаН.т от валидно упражнените права на жалба, предмет на
въззивното производство, е иск с правна квалификация чл.150,ал.1 от СК, за
увеличаване от 60 лева на 800 лева размера на месечната издръжка, която
бащата Х. Р. С., ЕГН **********, следва да заплаща на непълнолетното си
дете Н. Х. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н. Г. С., ЕГН **********, начиная от датата на подаване на
исковата молба в съда.
Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата,
изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в
страна, така и настъпили такива след постановяване на предходното решение,
свързани с възрастта на детето и нарасналата с оглед на това нужда от
допълнителни финансови средства за задоволяване на културните,
образователни и битовите потребности, които майката Н. Г. С. не е в
състояние да задоволи.
Ответникът заявява,че е в състояние да престира месечна издръжка в
размер на 300 лева, тъй като детето няма извънредни нужди, които да
налагат заплащане на издръжка в по-висок размер.Акцентира върху
обстоятелството,че не само е редовен платец на дължимата издръжка, но се
старае да задоволява допълнителните потребности на детето. Заявява, че има
алименто задължение за издръжка и към друго малолетно дете- А. С., родено
на 28.05.2010г.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
събраните доказателства, че ответникът Х. Р. С., ЕГН **********, е баща
на ненавършилото пълнолетие дете Н. Х. С. , родено на 09.01.2007г., като
по силата на утвърдено от съда споразумение с влязло в сила на
19.04.2011г. съдебно решение същият се е задължил да му заплаща, чрез
неговата майка и законен представител Н. С., месечна издръжка в
размер на 60 лв.
От представените в първоинстанционното производство и неоспорени
своевременно писмени доказателства е документално установено, че през
учебната 2022/2023г. Н. С. е ученичка в 9-ти клас във ФЕГ “ Антоан дьо
Сент-Екзюпери“, град Пловдив, както и че провежда дентално лечение с
брекети на стойност от 4900 лева. Посещава и езикова школа „Евро
Алианс“ООД, като през 2018г. бащата е заплатил такса в размер от 200 лева,
а през 2019г. в размер от 325 лева.
От приетите в първоинстанционното производство справки относно
доходите на родителите и имущественото им състояние, е документално
установено, че майката работи в медицински център „Луксор“ – гр. Пловдив,
като за периода м. юли 2022г. - м. юни 2023г. е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 29 571,29 лева или средно месечно от
2464,27 лева. Бащата работи в УМБАЛ - Пловдив АД като лекар – *** и за
2
периода м. 08.2022г. - м. 07.2023г. е получил брутно трудово възнаграждение
в общ размер от 16488,50 лева или средно месечно от 1374 лева.
Бащата има родено на 28.05.2010г. още едно малолетно дете- А. С., за
което е длъжен да се грижи и издържа.
В първоинстанционното производство са снети и показаН.та на
свидетелката Н.Ч.-баба на ищцата по майчина лиН. , според които
издръжката , която престира нейН. баща е недостатъчна за покриване на
месечните й нужди, като Н. е вече в десети клас, ходи на уроци по български
език и математика, за които майката заплаща по 100 лева месечно , а за
училищН. стол и за други дневни разходи й дава по 20 лева.Н. се нуждае и от
допълнителни средства за екскурзии, за козметични процедури, за
развлечеН..
Свидетелят Р. С., син на ответника от предходен брак, споделя пред
съда , че поддържат редовни контакти с Н., а бащата участва активно с
парични средства в отглеждането на ищцата и покрива месечните й разходи ,
като е заплатил поставянето й на брекети , купил й е няколко пъти мобилен
телефон, лаптоп , дава й подаръци за рождените дни и празници, открил е на
нейно име банкова сметка, която зарежда с пари и Н. може да тегли оттам.
Според показаН.та на свидетеля ответникът живее в град П. и ежедневно
пътува до Пловдив, където работи като лекар и получава около 2000 лева
месечно, като има и друго малолетно дете, което живее при майка си.
При тези фактически обстоятелства първоинстанционН.т съд е
определил, че за издръжката на непълнолетното дете са необходими 800
лева месечно, от която сума бащата, който не полага преки и
непросредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание , следва да
заплаща 400 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил
размера на месечната издръжката на детето от 60 лева на 400 лева.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционН.
съд , като правилни и в съответствие със събраН. по делото доказателствен
материал, за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК,
обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в
предходен момент издръжка.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла
на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържаН. или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2
СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата
родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се
грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
3
родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
която определя минималН. размер на издръжката.
В конкретН. случай от момента на определяне на издръжка на детето с
предходното решение до подаване на исковата молба в съда, е изминал дълъг,
около 12 –годишен период , през който социално-икономическите условия в
страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на
повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната
във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на
потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за социално-
културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 60
лева.От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и
трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера
на дължимата на детето издръжка. При тези данни настоящата съдебна
инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на
издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК , минималната издръжка за
дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната.
Към настоящия момент МРЗ в страната е 933 лв. определена с ПМС №
193/12.10.2023 г. , поради което следва да се приеме, че минималната месечна
издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на 233,25 лв.
В конкретН. случай детето Н. С. е вече на 17 години, ученичка в 10-
ти клас. Освен от обичайните за деца на нейната възраст средства за
отглеждането й, същата се нуждае и от допълнителни средства за
извънкласни занимаН.,усвояване на чужди езици, посещава допълнителни
уроци по български език и математика. Липсват данни за наличието на
изключителни нужди на детето, поради което съдът приема, че то се нуждае
от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането му
съответно за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за
лечение,учебни помагала, средства за извънкласни занимаН..
Преценявайки така събраните по делото доказателства за доходите
и имуществото на родителите, и отчитайки тяхното образование и
професионална квалификация, съдът намира, че за пълното задоволяване
на нуждите на детето предвид възрастта му ще бъдат необходими 700
лв. месечно, от която сума бащата следва да заплаща по 400 лева , а
останалата сума следва да допълва майката , ведно с непосредствените грижи
по неговото отглеждане и възпитание.Съдът съобрази така определеН. размер
на издръжката с обстоятелството, че родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката , както и че същата полага
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.Същевременно
майката на детето няма алиментни задължеН. спрямо други лица , за разлика
от бащата , комуто е вменено законовото задължение да полага грижи и
престира издръжка на другото си малолетно дете А. С..
Така съпоставяйки нуждите на детето с възможностите на родителите
му, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение от
първоинстанционН. съд, с което е определил размер на дължимата на
непълнолетното дете от неговия баща месечна издръжка от 400 лева, е
правилно и законосъобразно. Не са налице пороци на същото визирани във
въззивната жалба. Затова решението ще следва да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на настоящия правен спор жалбоподателката следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски в
размер от 400 лева.
По изложените съображеН., съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №625 от 12.02.2024г., постановено по гр.д.
№9699/2023г. по описа на РС-Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен
предявеН. от Н. Х. С., ЕГН **********, действаща лично със съгласието на
своята майка и законен представител Н. Г. С., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.150,ал.1 от СК за увеличение на издръжката, която
бащата Х. Р. С., ЕГН **********, следва да заплаща, за разликата над
присъдените 400 лв. до 800 лв.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Х. С., ЕГН **********, действаща лично със съгласието
на своята майка и законен представител Н. Г. С., ЕГН **********, да
заплати на Х. Р. С., ЕГН **********, сумата от 400 лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280,ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5