№ 421
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500108 по описа за 2022 година
С решение № 266315 от 31.10.2021 г., по гр.д. № 11278/20 г., СГС,
отхвърля предявения от М. В. Т., действащ чрез своята майка и законен
представител В. В. Т., срещу Гаранционен Фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца от смъртта на неговата баба С.
С. Т., настъпила при ПТП на 03.01.2018 г., в гр. София, като неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. В. Т., действащ
чрез своята майка и законен представител В. В. Т., в която се сочи, че в
случая е налице изключителност на отношенията, тъй като загиналата е
замествала единия от родителите в семейството (бащата) и се е грижела за
ищеца като за свое дете, издържала го е със своята пенсия, възпитавала го е,
още повече, че майка му отсъствала поради различни ангажименти.
Претендира да се отмени решението и да се присъди исковата сума от 26 000
лв. заедно с лихва от 30.09.2020 г. (дата на определената от Фонда сума).
Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата, като подчертава, че
отношенията между ищеца и баба му са били близки, но не са от категорията
на изключителните. Подчертава, че няма данни майката да се е
1
дезинтересирала от детето, а фактът, че бабата е помагал при отглеждането
му не прави отношенията им изключителни.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът М. В. Т. твърди, че на 03.01.2018 г. неизвестен водач
предизвикал ПТП, в резултат на което загинала неговата баба С. С. Т.. Твърди
се, че загиналата се грижела приживе за ищеца, с който живеели заедно, и
загубата била изключително болезнена и тежко за детето – той плачел
непрестанно, загубил съня си, питал постоянно къде е отишла баба му и защо
не се прибира вкъщи. След като предявил претенциите си пред ответника,
последният определил обезщетение в размер на 3 500 лв., което според ищеца
не отговаряло на принципа за справедливост. Претендира да му се заплати
сумата от 26 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020 г. (дата на
решението на ГФ) до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът Гаранционен фонд не оспорва ПТП и предизвиканата от
това смърт на бабата на ищеца, но намира иска за неоснователен поради липса
на особено близка привързаност по смисъла на ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС.
Оспорва размера, вкл. и поради неспазване на чл. 493а, ал. 4 във вр. с § 96, ал.
1 от КЗ. Твърди съпричиняване поради нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП
от загиналата пешеходка.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че ищецът е внук на
загиналата при ПТП С. Т., както и че инцидентът е предизвикан от виновно и
противоправно поведение на неизвестен водач.
От представено удостоверение за наследници се установява, че С. Т.
има шест деца, едно от което е майката на ищеца.
2
Свидетелката Е. М. М. разказва, че познава семейството от 10 г., като
изтъква, че бабата предимно се грижела за детето, дори спели заедно, майката
работела от сутрин до вечер, нямала мъж. Финансово майката и бабата
помагали. Според свидетелката детето боли повече с баба си отколкото с
майка си, много обичало баба си, а загубата й приело много тежко. Плачело и
я търсело. С. била хигиенистка. Ищецът не ходел на градина и на училище,
защото се разболял, но трябвало да е първи клас.
В разпита си М. Р. М. разказва на свой ред, че бабата била добър човек
и играела голяма роля в живота на дъщерите и внуците си. Сочи, че С.
живеела предимно с по-малката си дъщеря В., която нямала мъж. Бабата
отгледала и М. и по-голямото дете на дъщеря си, като е посочено, че през
деня С. гледала всички внуци, е вечер била с В. и двете деца. Майката на
ищеца ходела да работи, да чисти, когато я викали. Ищецът трудно приел
загубата на баба си, плачел, сънувал кошмари, не вярвал, че вече я няма.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
3
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със
специфика, отличаваща я от обичайните отношения между баба и внук.
Събраните доказателства не установяват нетипично сложили се
обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани
единствено от баби и дядовци, поради трайно отсъствие на родителите (или
тяхната смърт), по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители,
братя и сестри, живеещи съвместно без родители, близнаци и пр. В случая
безспорно се установява, че между ищеца и загиналата са били установени
нормални добри отношения, изпълнени с типичната за българската култура
грижа и привързаност. Установя се, че смъртта на С. действително е
причинила на детето болки и страдания. В същото време обаче, не може да се
приеме, че същността в отношенията между М. и баба му е съответствала по
своето естество на връзката, която се изгражда между майка и дете.
Оказваната помощ и подкрепа от бабата е обичайна и често срещана, но в
случая няма основание (въз основа на събраните доказателства) да се приеме,
че връзката между двамата е била с нетипичен и изключителен интензитет.
Няма данни, въз основана които да се счита, че отношенията са били
отличаващи се със засилена емоционална близост и необичайно силна и
извънредна привързаност. В тази насока може да се отчете и обстоятелството,
че загиналата е оказвала помощ за отглеждане и на другите си внуци и не се
установява с категоричност връзката й с М. да се отличавала от тази с
останалите деца. Ето защо наличните доказателства не могат да аргументират
извод, че емоционалната връзка между ищецът и загиналата е била от такова
4
необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с визираната в
ТР № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. Както се установява, бабата е
живеела и с двете деца на дъщеря си В., но подкрепата при отглеждането им
не сочи, че С. е изпълнявала функциите на вторият отсъстващ родител.
Отделно от това не се установява майката на ищеца да е била лишена от
родителски права, да е отсъствала трайно от дома или да не е полагала грижи
за детето. Обратно – доказателствата сочат, че майката е работела спорадично
и няма данни да е напускала дома за по-голям отрязък от време. Ето защо
съдът приема, че не се доказва връзката между пострадалата и внукът й да е
била с такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са
признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени
неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 2439/20 г., САС, 14
с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
характерни и общоприети за традиционното българско семейство и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално-правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналата и ищеца, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
При така формираните изводи, решението на СГС следва да се
потвърди. При този изход на жалбоподателя не се следват разноски.
Ответникът има право на такива в минимален размер на 150 лв. за
юрисконсултска защита.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266315 от 31.10.2021 г., по гр.д. № 11278/20 г., СГС, І-20 с-в.
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, чрез законния му представител В. В. Т., да заплати на
Гаранционен фонд разноски в размер на 150 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е
5
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6