РЕШЕНИЕ
№ 260428, 10.11.2021 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 19.10.2021 г. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря: РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 165 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
Гаранционен фонд със седалище в гр. София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, ет. 4, със съдебен адрес ***61, вх. „В“, е. 1, ап. 16, адвокатско
дружество „М.“, представляван заедно от изпълнителните директори Б. М. и С. С.,
а също и от пълномощника му адвокат С.М., твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1,
т. 1 от Кодекс за застраховането /отменен/
и Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/
възстановил изплатени от Националното бюро на ****на третото лице К.Л.К.по щети
№ 210049/18.02.2015 г. и № 110221/04.03.2015 г. обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди общо в размер на 66 340.26 лв., от които по щета №
210049/18.02.2015 г. 58 134.09 в. за неимуществени вреди, а по щета №
110221/04.03.2015 г. 8206.17 лв. за имуществени вреди, произтекли от
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Т.И.Ч., който при
управление на собствения си лек автомобил марка „***“, рег. № ***, без за същия
да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и след употреба на алкохол на *** г., около *** ч., в гр. ***,
на кръстовището на ул. „****“ и ул. „***“ не пропуснал движещия се по път с
предимство и управляван от третото лице К. К. лек автомобил марка „***“, модел
„***“, рег. № ***, ударил го, като вследствие на удара на К. били причинени
контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб и посттравматичен стрес, а
управляваният от него лек автомобил бил увреден до степен, при която
възстановяването му било икономически неоправдано, тъй като разходите по
ремонта му надвишавали пазарната му стойност /т. нар. „тотална щета“/. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 66340.26 лева ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2020 г., до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по т. д. № 165/20
г. на ОСПд - стр. 2/8
Обективно съединени искове с правно основание чл. 288а, ал. 3 във връзка с чл. 288а, ал. 1, т. 1 и чл. 288, ал. 12 Кодекс за застраховането /отменен/.
Ответникът Т.И.Ч. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Г.С. в депозирания по делото отговор на исковата молба
признава, че към **** г. за МПС с рег. № *** не е имало действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорва предявения
иск както по основание, така и по размер, оспорвайки механизма на
пътнотранспортното произшествие, представения с исковата молба препис на
протокол за ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между процесното
произшествие и имуществените и неимуществени вреди претърпени от третото лице К.К.
Размерът на претендираната сума намира за прекомерен и не отговарящ на
действителната стойност на причинените имуществени и най-вече неимуществени
вреди претърпени от К. К., а също и на социално-икономическата обстановка в
страната и на съдебната практика по подобни казуси. В депозираната след датата
на приключване на съдебното дирене писмена защита адвокат С. изразява
становище, че посредством събраните по делото доказателства са доказани както
фактът на настъпилото пътно-транспортно произшествие, така и видът и размерът
на имуществените вреди, а също и фактът на извършеното плащане, макар и не по
описания в исковата молба начин, но доколкото не са ангажирани доказателства за
това как ищецът е бил сезиран от Националното бюро на ****, а плащане може да
бъде извършено по много и най-различни поводи, то претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Процесуалният представител на ответника е
направил и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Съдът като обсъди твърденията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема следното:
Съобразно чл. 288а, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.) Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на **** и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може
да се определи застрахователят, като след плащането на обезщетението на
основание чл. 288а, ал. 3
във връзка с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)
той встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.) Тъй като в настоящия казус се твърди Гаранционен
фонд да е заплатил обезщетение на компенсационния орган на *****, последната, от своя страна, член на
**** към датата на плащането, за имуществени и неимуществени вреди произтекли
от пътнотранспортното произшествие, причинено виновно от ответника при
управление на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, който обичайно се намира
на територията на **** и за който е нямало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то за
Продължение на решение по т. д. № 165/20 г.
на ОСПд - стр. 3/8
уважаване на регресния иск в тежест на ищеца съобразно чл. 154,
ал. 1 ГПК е да установи не само факта на възстановяването на сумите на
Националното бюро на *** и размерът на платеното, в това число и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението, а и : противоправните действия и/или
бездействия на ответника на *** г. при управление на гореописаното моторно
превозно средство; причинените на третото лице К. К. травматично увреждане и
повреди по управлявания от него лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***;
причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ответника и
неимуществените и имуществените вреди настъпили в правната сфера на третото
лице К. К.; размера на имуществените вреди.
Като доказателство по делото бе приет
заверен препис на титулната страница на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № *** г., който бе оспорен от ответника, поради което по искане
на ищеца пълен препис на протокола бе изискан и представен от ОД на МВР – ***,
Сектор „Пътна полиция“ с писмо УРИ № 103000-3571/10.02.2021 г. В него е отразено, че е съставен в гр. ***, на *** г.
от Н. Т. – дежурен ПТП при ОД на МВР – *** относно посетено от него на същата
дата около *** ч. пътнотранспортно произшествие в гр. ***, на кръстовището на
ул. „****“ и ул. „***“, участници в което са ППС с рег. № ****, марка „***“,
модел „***“, собственост на Т.И.Ч. и управлявано от него /участник 1/ и ППС с
рег. № ***, марка „***“, модел „****“, собственост на К.Л.К.и управлявано от
него /участник 2/, както и че по двата автомобила има видими щети и че при
произшествието има пострадало лице – Н. Н. Н., пътник в лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***. В графата : „Обстоятелства и причини за ПТП е посочено
следното : „№ 1 при преминаване през кръстовището не пропуска движещия се по
път с предимство № 2“.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица
съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
тъй като се изготвя от длъжностно лице в кръга на службата му и по установени в
закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, форма и ред, поради което съгласно
чл. 179, ал. 2 ГПК съставлява доказателство за изявленията пред съставителя и
за извършените от него и пред него действия. Тъй като след приемането на
представения от ОД на МВР – **** официално заверен препис на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **** г. като доказателство по делото
ответникът не само не заяви, че продължава да поддържа направеното с отговора
на исковата молба оспорване на материалната му доказателствена сила, а в
депозираната след датата на приключване на съдебното дирене писмена защита
призна за доказан факта на настъпилото ПТП,
то
въз основа на това признание и на констативния протокол в съответствие с чл.
179, ал. 1 ГПК съдът приема за установено, че на *** г. при управление на
Продължение на решение по т. д. № 165/20
г. на ОСПд - стр. 4/8
лек
автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, нарушавайки правилата за
движение по пътищата Т.Ч. е причинил пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ***.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза : от техническа гледна
точка най-вероятен е следният механизъм на настъпване на увредите по л. а. „***“,
рег. № *** – в резултат на скорости и пресичане на траектории настъпва удар в
предната част на лек автомобил „***“ и в дясната страна на л. а. „***“; от
удара са настъпили материални щети по двата автомобила, като лек автомобил „***“
е увреден до степен на икономически тотал; от техническа гледна точка
установената увреда на лек автомобил „***“ добре отговаря и напълно възможно да
е следствие от събитие така, както се съобщава в исковата молба – при челен
удар на автомобила в друго МПС; от техническа гледна точка при описания в
исковата молба механизъм на ПТП е възможна увреда на автомобила в описаната от
ищеца степен; доколкото стойността на лек автомобил „***“ е 3975 ***, а
ремонтът му е оценен на 14878 ****, то същият е икономически неизгоден.
По делото бе допуснато извършване на съдебно-медицинска
експертиза от вещото лице д-р Б. и на съдебна психиатрична от д-р Д.К., според
неоспорените заключения на които : при процесното ПТП на К. Л. К. е била
причинена контузия на гърба и шийния отдел на гръбначния стълб, която е довела
до болка и страдание без разстройство на здравето /заключения д-р Б./; при К. К.
не са установени данни за преживяно посттравматично стресово разстройство
свързано с процесното ПТП на *** г.; при него не са установени белези на
посттравматично стресово разстройство, свързано с процесното ПТП; г-н К. е
преживял стресово състояние през месец март 2012 г. и е имал някои смущаващи и
променливи симптоми на стрес от натрапчиви мисли, някои явления на отбягване и
продължаващи оплаквания за възбуда /заключение д-р К./.
Видно от представения с исковата молба заверен препис
на Медицинска експертиза по щета № **** г., в същата е отбелязано, че е
изготвена от медицински експерт д-р М. В. по приложени документи : Медицински
доклади за състоянието на пострадалото лице, включително психологическа
експертиза, заверени преписи на които придружени с превод от английски на
български език също са представени с исковата молба, като в същата е прието, че
при ПТП на **** г. К. К. като водач на лек автомобил е получил „…две
травматични увреждания : първото е контузия на шийния сегмент на гръбначния
стълб, с очаквано възстановяване за период от 4 месеца … втората увреда са
проявите на посттравматичния стрес, при които се очаква трайно възстановяване в
рамките на три до шест месеца“.
В разрез с констатациите на експерта отразени в
разгледаната в предходния абзац Медицинска експертиза в цитираната в последната
Психологическа експертиза /първа/ до съда, заверен препис на която е приет на
английски език
Продължение на решение по т. д. № 165/20
г. на ОСПд - стр. 5/8
придружен
с превод от английски на български език, изготвилият я лекар – доктор по
психология, е дал заключение, че : „След обобщаване на доказателствата
представени от ищеца е видно, че г-н К. е преживял стресово състояние през
месец март 2012 г. и е имал някои смущаващи и променливи симптоми на стрес от
натрапчиви мисли, някои явления на отбягване и продължаващи оплаквания за възбуда.
Тези симптоми … не отговарят на пълните критерии за Посттравматично стресово
разстройство … или остро стресово разстройство.“ Тъй като коментираната
медицинска експертиза не е изготвена и приета по предвидения в Гражданския
процесуален кодекс ред, то същата съставлява само и единствено частен
свидетелстващ документ, изготвен едностранно от ищеца, поради което не се
ползва с материална доказателствена сила и тя
не е доказателство за констатациите на експерта.
Въз основа на
анализа на заключенията на вещите лица по съдебната автотехническа експертиза,
съдебно-медицинската експертиза и съдебната психиатрична експертиза настоящият
състав приема за установено, че в резултат на произтеклия на ***** г. удар
между управлявания от ответника лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***,
и управлявания от третото лице К. К. лек автомобил марка „***“, модел „***“,
рег. № ****са произтекли повреди по последния, стойността за възстановяването
на които надхвърля пазарната му стойност към **** г., възлизаща на 3975 ****,
равняващи се на 9222 лева към 02.12.2016 г. - датата на твърдяното от ищеца
плащане съобразно фиксинга на БНБ на българския лев спрямо британската лира,
съобразно който една британска лира се равнява на 2.32 лева, а на водача му е
причинено травматично увреждане – контузия на гърба и шийния отдел на
гръбначния стълб, както и е преживял стресово състояние, като е имал някои
смущаващи и променливи симптоми на стрес от натрапчиви мисли, някои явления на
отбягване и продължаващи оплаквания за възбуда. Следователно налице е
причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ответника,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движението по пътищата и
произтеклите повреди по лек автомобил марка „***“, модел „****“, рег. № **** и
травматично увреждане неговия водач и преживяното от него стресово състояние. С
оглед на заключението на вещото лице д-р К., че при последния не са установени
белези на посттравматично стресово разстройство, то недоказано остана
твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на третото лице К.К.
е причинено и посттравматично стресово разстройство.
Обобщавайки гореизложеното съдът намира, че са налице
всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, като
за уважаване на регресния иск следва да се установи и още един правнорелевантен
факт, а именно, че ищецът е извършил плащане в полза на компенсационния орган
на **** - Националното
бюро на *****, и неговият размер.
За доказването му като доказателства
бяха приети заверени преписи на : Протокол
№ 08 от проведено на 20.03.2015 г. заседание на Застрахователно-
Продължение на решение по т. д. № 165/20
г. на ОСПд - стр. 6/8
медицинската комисия при Гаранционен фонд, на което комисията по щета №
210049/18.02.2015 г. по постъпила претенция за обезщетение за неимуществени
вреди от К. Л. К., пострадал като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ****
при ПТП, станало на *** г., е предложила на Управителния съвет да одобри на
Националното Бюро на *** ***** за настъпили телесни увреждания на К. К.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева и 879 лева имуществени
вреди, свързани с неимуществените – разходи за физиотерапия, разпределени както
следва : 5000 лв. – за контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб, 3000 лв.
за явленията на посттравматичен стрес, 879 лв. за имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за физиотерапия, а също и ликвидационни разноски по
щетата в размер на 894.04 лв.; Протокол
№ 14 от проведено на 26.03.2015 г. заседание на Управителния съвет на
Гаранционен фонд, с който е взето Решение 14-2, че по щета № 2140049/18.02.2015
г. се одобрява на Националното Бюро на ****** за настъпили телесни увреждания
на К. К. обезщетение за неимуществени в размер на 8000 лв. и 879 лв.
имуществени вреди, свързани с неимуществените – разходи за физиотерапия,
разпределени както следва : 5000 лв. - за контузия на шийния сегмент на
гръбначния стълб; 3000 лв. за явленията на посттравматичен стрес и 879 лв.
имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за физиотерапия; Протокол № 28 от проведено на 29.07.2015 г.
заседание на Управителния съвет на Гаранционен фонд, с който е взето
Решение 28-6.1 по щета № 210049/18.022.0215 г., св. с щета № 110221/2015 г., че
след обсъждане на постъпило електронно писмо от 14.07.2015 г. от ***** се
предлага увеличение на определеното обезщетение с 50 % или общо 9000 британски
лири; Протокол № 43 от проведено на
29.11.2016 г. заседание на Управителния съвет на Гаранционен фонд, с който
е взето Решение 43-5.1 по щета № 210049/18.022.0215 г. за неимуществени вреди и
щета № 110221/04.03.2015 г. за имуществени вреди въз основа на писмо вх. № 25-00-13/07.11.2016 г., с което се иска
от **** възстановяване на сумата от 28254.26 британски лири, представляваща
изплатено обезщетение във връзка с ПТП настъпило на **** г. и въз основа на
писмо вх. № 25-00-13/14/28.11.2016 г., с което са представени документи,
свързани с извършени плащания от ******, на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ
/отм./ да се възстанови сумата от 28 254.26 британски лири, от които 3495
по щета 110221/2015 г. за имуществени вреди и 24759.26 британски лири по щета №
210049/2015 г. за неимуществени вреди; извлечение
от разплащателна сметка в EUR № ****
г., видно от което
на 02.12.2016 г. от посочената сметка на Гаранционен фонд са наредени 33919.49
евро по сметка : ******, ***, в *****, като в извлечението е
направено следното описание на транзакцията : „-Издаване на превод във валута *** - ****, Your ref. ****, Our ref. ***** GPP Ref.: *****, **** *******, ******, ***, *********“.
Продължение на решение по т. д. № 165/20
г. на ОСПд - стр. 7/8
Според заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза Й.П. в действителност на
02.12.2016 г. от сметка с IBAN: *** фонд е наредено плащането на сума в размер на 33919.24 евро към ********: ***.
В действителност вярно е, че коментираните по-горе в
настоящото изложение четири протокола, един от които от проведено заседание на
Застрахователно-медицинска комисия на Гаранционен
фонд, а останалите три – от проведени заседания на Управителния съвет на фонда,
съставляват частни свидетелстващи документи, съставени едностранно от ищеца и
удостоверяващи изгодни за него факти и обстоятелства, поради което не се
ползват с материална доказателствена сила относно същите. Независимо от това,
обаче, тъй като от приетия като доказателство по делото заверен препис на Извлечение от разплащателна сметка в EUR № **** г. и от неоспореното заключение
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза категорично се
установява, че по образуваните при Гаранционен фонд щети №№ 210049/15 г. и
110221/15 г. във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие на
02.12.2016 г. той е превел по банков път Националното бюро на **** - ******, сумата от 33919.49 евро,
равняващи се съобразно определения с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г.
валутен курс на еврото, според което валутният курс на лева към еврото е
1.95583 лева за едно евро, на 66 340.756 лева, то с така извършеното
плащане и предвид приетото по-горе в настоящите мотиви, че следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника за репариране на произтеклите
вреди от виновно причиненото от него пътно-транспортно произшествие на **** г.
при управление на лек автомобил марка „****“,
модел „****“, рег. № ****, който
обичайно се намира на територията на ***** и за който не е имало сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ищецът се е суброгирал в правата на увредения до размера на
платеното и на разходите по определяне и изплащане на обезщетението.
Неоснователно е твърдението на ответната
страна за прекомерност на претендираното обезщетение и несъответствие на същото
с действителната стойност на причинените имуществени и най-вече неимуществени
вреди претърпени от третото лице К. К. и на социално-икономическата обстановка
в страната. В случая представеният от ищеца заверен
препис на Извлечение от
разплащателна сметка в EUR № ***** г. съставлява доказателство не само за размера на
възстановената от ищеца сума на Националното бюро на ******, а и за размера на
изплатеното обезщетение за репариране на понесените от третото лице К. К. вреди
от процесното произшествие. В изчерпателно изброените в чл. 288а, ал. 1 КЗ
/отм./ случаи нито Гаранционният фонд, нито съдът разполагат с правомощие да
определят размера на дължимото обезщетение, тъй като съобразно ал. 2 на
цитираната норма фондът следва да възстанови изплатените от компенсационен
орган на държава – член на *** суми в пълен размер, като лишаването на
делинквента от възможността да оспори размера на дължимото обезщетение в
Продължение на решение по т. д. № 165/20
г. на ОСПд - стр. 8/8
хипотезата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е санкция за неизпълнение
на законово регламентираното му задължение да сключи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащия
автомобил.
Ето защо предявените регресни искове
като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3403.61 лева
разноски по производството, в това число 2653.61 лв. държавна такса и 750 лв.
депозитни разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото
съдебна автотехническа експертиза в размер на 200 лв., съдебно-медицинска
експертиза в размер на 250 лв., съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150
лв. и съдебна психиатрична експертиза в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.И.Ч. с ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд със седалище в гр.
София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, със съдебен адрес ***61, вх.
„В“, е. 1, ап. 16, адвокатско дружество „М.“, сумата от 66340.26 лева /шестдесет и шест хиляди триста и
четиридесет лева и двадесет и шест стотинки/, която Гаранционен фонд е
възстановил по щети №№ 210049/2015 г.
110221/2015 г. на Национално бюро на ***** за заплатени на третото лице К.Л.К.обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
причинено виновно от Т.Ч., който на ***** г., в гр. ***, на кръстовището на ул.
„****“ и ул. „****“, нарушавайки правилата за движение допуснал удар между
управлявания от него лек автомобил марка
„***“, модел „***“, рег. № **** и лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег.
№ ****, управляван от К. Л. К., вследствие на което произтекли повреди по
последния, а на водача му било причинено травматично увреждане – контузия на
гърба и шийния отдел на гръбначния стълб, както и преживял стресово състояние,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.03.2020 г., до окончателното й изплащане, а също и сумата от 3403.61 лева /три хиляди четиристотин и три лева и
шестдесет и една стотинки/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :